Отдавна мъртви

Книгата се продава само със списание STORY.

Всички права са запазени.

Kathy Reichs

DEJA DEAD

C o p y r i g h t © 1 9 9 7 by K a t h l e e n I R e i c h s

ОТДАВНА

МЪРТВИ

© Дори Габровска, превод

© Иван Шекерджиев, дизайн корица

© Санома Блясък България, 2012

ISBN 978-954-8186-65-0

1.

Не мислех за мъжа, който си бе пръснал черепа. Вече го бях пра­

вила. Сега се опитвах да го сглобя. Две части от черепа му лежаха пред

мен, трета стърчеше от напълнена с пясък стоманена купа, а лепило­

то още съхнеше върху повторно събраните частици. Имаше достатъ­

чно костен материал, за да се потвърди самоличността. Коронерът*

щеше да бъде доволен.

Беше късно следобед, четвъртък, 2 юни 1994 г. Докато лепилото

съхнеше, се отнесох надалеч. Почукването, което щеше да ме изтръгне

от мислите ми, да отклони живота ми от обичайния курс, да промени

представата ми за границите на човешката извратеност, щеше да про­

звучи след десет минути. Наслаждавах се на гледката към река Сен

Лоран - единственото достойнство на претъпкания ми тесен кабинет.

Незнайно защо, видът на водата винаги ме ободрява, особено когато

тече ритмично.

Очаквах с удоволствие предстоящия уикенд. Бях си наумила едно

пътуване до Квебек, но плановете ми бяха съвсем смътни. Канех се

да посетя Равнините на Ейбръхам, да хапна миди и палачинки, да си

накупя дрънкулки от уличните търговци. Бягство чрез туризъм. Жи­

веех в Монреал вече от година, работех като съдебен антрополог на

провинцията, но още не бях ходила в Квебек, така че това ми се стру­

ваше добра идея. Имах нужда от два-три дни без скелети, разложени

тела или трупове, извадени от реката.

На мен лесно ми хрумват идеи, но трудно ги осъществявам. Обик­

новено оставям нещата да се развиват от само себе си. Може би това е

път за бягство, моят начин да се измъкна безнаказано от доста намере­

ния. Нерешителна в контактите си с хората, но отдадена на работата.

Усетих още преди да почука, че стои отвън. Въпреки че се движе­

ше тихо за човек с неговото телосложение, мирисът на стар тютюн

за лула го издаваше. Пиер Ламанш беше директор на Лаборатория­

та по съдебна медицина от почти две десетилетия. Посещенията му

в моя кабинет никога не бяха без конкретен повод и сега предполо­

жих, че не ми носи добри новини. Ламанш почука леко на вратата с

кокалчетата на пръстите си.

- Темперанс? - Произнесено така, името ми се римуваше с Транс.

Той не би използвал съкратената версия на името ми. Навярно за него

то просто бе непреводимо**. Беше единственият, който не ми викаше Темп.

* Следовател при смъртни случаи. - Б. пр.

** На английски език temperance означава умереност, въздържаност. - Б.

ред.

5

- Да? - След месеци вече говорех френски автоматично. Бях при­

върна тук преди понеделник, но един глас в главата ми се обаждаше

стигнала в Монреал с представата, че говоря перфектно езика, но не

и твърдеше друго.

бях предвидила квебекското наречие. Овладявах го, обаче бавно.

- Току-що ми се обадиха. - Той погледна малкото розово листче,

Когато лятото пристигне в Монреал, то се втурва като танцьор на

което държеше. Всичко във физиономията му бе вертикално - чер­

румба - с ослепителнобяла риза с къдрички, лъскав клин и блеснала

тите и бръчките, спускащи се по лицето успоредно на носа и ушите

от пот кожа. Лятото тук е буйно, неприлично празненство, което трае

му. Като цяло напомняше точно на басет*. Това лице навярно бе из­

от юни до септември.

глеждало старо още в младостта му и бръчките само се задълбочава­

Всички го посрещат с радост и му се наслаждават. Животът се пре­

ха с времето. Не бих могла да отгатна възрастта му. - Двама работ­

нася на открито. След дългата мрачна зима отново се появяват улич­

ници от „Електроснабдяване" са намерили някакви кости днес. - Взря

ните кафенета, колоездачите и младежите с ролери, които се надпре­

се в лицето ми, което нямаше щастлив вид. Очите му отново се втрен­

варват по алеите, по улиците се редуват фестивал след фестивал и

чиха в розовото листче. - Близо са до мястото, където миналото лято

тълпите изпълват тротоарите с шумна гълчава.

бяха намерени старите гробове - продължи на разбираем книжовен

Колко различно е лятото край Сен Лоран, сравнено с лятото в род­

френски. Никога не бях го чувала да използва съкратена форма. Нито

ната ми Северна Каролина, където спокойното излежаване по шезлон­

жаргон или диалект. - Ходила си там. Може би са от същия вид. Тряб­

гите и верандите е най-характерната черта на сезона, а границите меж­

ва ми някой, който да отиде, за да потвърди, че не е случай, подлежащ

ду пролетта, лятото и есента са трудно различими без календар. Това

на разследване.

крещящо пролетно прераждане ме изненада през първата ми година

Когато вдигна глава от листчето, от променения ъгъл на светли­

на север дори повече от горчивата зима и прогони носталгията, коя­

ната бръчките му ми се сториха още по-дълбоки.

то бях изпитвала през дългите студени дни.

- Мислиш, че са стари гробове? - опитах да се измъкна аз. Оглед

Тези мисли се рееха в съзнанието ми, докато минавах под моста

и претърсване на терен не влизаха в плановете ми за предстоящия уи­

„Жак Картие" и завивах на запад по „Виже". Карах край пивоварна­

кенд. За да потегля на следващия ден, трябваше днес да взема дрехи­

та „Моулсън", която се простираше край реката вляво от мен, после

те си от химическо чистене, да изпера, да се отбия в аптеката, да при­

отминах и кръглата кула на Радио Канада и се замислих за хората, за­

готвя багажа си, да долея масло в колата и да обясня на Уинстън - па­

творени вътре: обитателите на индустриалните пчелини, които несъмне­

зача в блока, където живеех - как да се грижи за котката ми.

но копнееха да излязат на свобода не по-малко от мен.

Той кимна.

Отворих прозореца и пуснах радиото.

- Добре. - Но не беше добре.

Старинни гробове. Всеки съдебен антрополог се сблъсква с таки­

Подаде ми листчето.

ва случаи. Стари кости, изровени от кучета, от строителни работни­

- Искаш ли някоя от полицейските коли да те откара дотам?

ци, от пролетни наводнения, от иманяри. Коронерът следи причини­

- Не, днес дойдох с колата си. - Прочетох адреса. Беше близо до

те за смъртта в провинция Квебек. Ако човек умре на неподходящо

дома ми. - Ще го намеря.

място, не под грижите на лекар, не в леглото си, коронерът трябва да

Той си тръгна също така тихо, както беше влязъл. Пиер Ламанш

провери защо. Ако смъртта на един заплашва да покоси и други, ко­

харесваше обувките с гумени подметки, не слагаше нищо в джобове­

ронерът трябва да го научи навреме. Той търси обяснение за всяка на­

те си, за да не се чува дрънчене или шумолене от тях. Пристигаше и

силствена, неочаквана, преждевременна смърт, но отдавна мъртвите

изчезваше като крокодил в река: без да издава никакви звукови сиг­

не задържат вниманието му. Макар случаите на такава смърт някога

нали. За някои от колегите това бе доста дразнещо.

да са викали с пълен глас за намеса на правосъдието, да са крещели

Пъхнах в раницата си предпазна престижа и гумените си ботуши

предупреждения за надвиснала епидемия, техните тревожни гласове

с надеждата, че въобще няма да ми се наложи да ги използвам, граб­

от дълго време са замлъкнали. Давността им се установява, намере­

нах лаптопа, куфарчето и избродираната торбичка, която този сезон

ното се предава на археолозите. По всичко изглеждаше, че това ще е

ми служеше за дамска чантичка. Все още си обещавах, че няма да се

такъв случай. Дано.

Проправих си път през задръстванията в центъра и за петнайсет

минути стигнах до адреса, който Ламанш ми беше дал. Льо Гран Се-

"Дребна порода ловджийско куче. - Б. ред.

6

минер. Останка от огромните имоти на Римокатолическата църква. Се­

- Ще се наложи да преместите колата, госпожо. Не можете да пар­

минарията заема голям парцел земя в сърцето на Монреал. В Сентър-

кирате тук.

вил - централната част. Моят квартал. Малката градска цитадела е като

- Аз съм доктор Бренън - казах и затръшнах вратата на маздата.

зелен остров в морето от извисили се високо бетонни сгради и стои

- От Лабораторията по съдебна медицина.

гордо - като нямо свидетелство за някогашната власт на институция­

- Вие сте изпратена от коронера? - В сравнение с него и някой сле­

та. Каменни стени с бойници ограждат мрачните сини замъци, гриж­

довател отКГБ би прозвучал доверчиво.

ливо поддържаните ливади и обраслите с гъста растителност простран­

- Да. Аз съм съдебен антрополог. - Произнесох го бавно, като учи­

ства.

телка на второкласници. - Занимавам се с ексхумациите и намерени­

В славните дни на църквата семействата са изпращали синовете

те скелети. Доколкото разбирам, този случай покрива и Двете неща.

си тук - хиляди младежи, които са се обучавали за свещеници. По-го­

Подадох му служебната си карта. Малък месингов правоъгълник

лемите сгради сега са дадени под наем и в тях се помещават светски

над джоба на ризата му го идентифицираше като сержант Грулкс.

училища и институции, в които Интернет и факсовете са заели място­

Той огледа снимката, после мен. Външният ми вид не му подей­

то на Светото писание и теологичните спорове като работна парадиг­

ства убедително. Бях планирала да се занимавам с реконструкцията

ма. Може би това е добра метафора на съвременното общество. Ние

на черепа цял ден и бях облечена като за работа с лепило. Носех из­

сме прекалено погълнати от това да общуваме помежду си, за да се

белели кафяви дънки, дънкова риза с навити ръкави и маратонки без

тревожим за всемогъщия архитект.

чорапи. Повечето от косата ми бе стегната в шнолата. След неуспеш­

Спрях на малка уличка срещу двора на Семинарията и погледнах

на битка с гравитацията останалата част от нея висеше свободно по­

на изток по „Шербрук" - към тази част от имота, която сега бе наета

край лицето и врата ми. По мен имаше пръски от засъхнало лепило.

от колежа на Монреал. Нищо необичайно. Отпуснах лакът през про­

Сигурно приличах повече на домакиня на средна възраст, която вне­

зореца и надникнах в противоположната посока. Горещият прашен ме­

запно е била откъсната от лепенето на тапети, отколкото на съдебен

тал изгори кожата ми, така че бързо прибрах ръката си.

антрополог.

Видях ги. Паркираната синьо-бяла полицейска кола контрастира­

Той дълго изучава служебната ми карта, после ми я върна без ко­

ше нелепо на фона на средновековната каменна кула и блокираше за­

ментар. Очевидно не отговарях на очакванията му.

падния вход към двора. Точно пред нея бе спрян един сив камион на

- Вие видяхте ли намереното? - попитах.

„Електроснабдяване". Униформен полицай разговаряше до камиона

- Не, само осигурявам терена. - С леко, усъвършенствано движе­

с двама мъже в работно облекло.

ние на ръката той ми посочи двамата мъже, които ни гледаха мълча­

Завих наляво и се включих в колоната автомобили, отправили се

ливо. - Те са го намерили.

на запад, успокоена, че не се виждат никакви репортери. В Монреал

Кимнах, но той вече се бе обърнал. Работниците от ,,Електроснаб-

всяка среща с пресата е двойно изпитание, тъй като се появяват ре­

дяване" мълчаливо ме наблюдаваха, докато вървях към тях. И двама­

портери, пишещи на английски, и репортери, пишещи на френски. Аз

та бяха с големи слънчеви очила, върху които късното следобедно

не съм особено опитна, когато ме атакуват дори на един език, а под

слънце хвърляше оранжеви отблясъци, когато някой от тях раздви­

двойна атака направо ставам враждебна.

жеше глава. И двамата имаха мустаци, извити по еднакъв начин край

Ламанш беше прав. Бях идвала тук миналото лято. Спомнях си слу­

устните им.

чая - кости, изровени по време на ремонта на главния водопровод.

Този вляво беше по-възрастен, слаб мургав мъж с физиономия на

Църковна собственост. Старо гробище. Тела, погребани в ковчези. Оба­

териер. Той се оглеждаше нервно, погледът му скачаше от предмет на

дих се на археолога. Случаят бе приключен/Надявах се в доклада ми

предмет и от човек на човек - като пчела, която прехвръква от цвят

този път да пише същото.

на цвят. Очите му се стрелкаха към мен, после бързо се отместваха,

Докато маневрирах с маздата си пред камиона, за да паркирам, три­

сякаш се страхуваше, че ако срещне нечий поглед, ще бъде принуден

мата мъже спряха да разговарят и погледнаха към мен. Щом слязох

да направи нещо, за което после да съжалява. Местеше тежестта си

от колата, полицаят се поколеба, сякаш премисляше нещо, после тръгна

от крак на крак и ту се изгърбваше, ту се излъчваше.

към мен. Не се усмихваше. В 16,15 дежурството му сигурно вече бе

Партньорът му бе много по-едър мъж с обветрено лице и коса, хва­

приключило, така че нямаше желание да стои там. Е, нито пък аз.

ната на дълга тънка опашка. Той се усмихна, когато ги наближих, и

8

9

в устата му зейнаха празнини там, където някога бе имало зъби. Пред­

- Защо решихте така?

положих, че е по-приказливият.

- Костите бяха прекалено големи.

- Добър ден. Как сте?

- Нещо друго?

- Добре - кимнаха едновременно и двамата.

- Какво имате предвид?

Представих се и ги попитах дали те са съобщили за намерените ко­

- Намерихте ли нещо друго освен кости?

сти. Отново кимнаха.

- Да, точно това ни се стори нередно. - Той разпери широко ръце,

- Разкажете ми какво стана. - Докато говорех, извадих малък бе­

за да покаже размера на нещото. - Имаше голям найлонов чувал око­

лежник от раницата си, отворих го и щракнах химикалката си, гото­

ло всичко това и... - Сви рамене, обърна длани нагоре и остави изрече­

ва да си водя записки. Усмихнах се насърчително.

нието си недовършено.

Мъжът с опашката заговори нетърпеливо, думите му се втурна­

- И? - Тревогата ми се засилваше.

ха като деца, пуснати в междучасие. Явно се наслаждаваше на това

- Един домакински вакуум. - Каза го бързо, едновременно смутен

приключение. Френският му бе със силен акцент, думите се сливаха

и развълнуван.

и се губеха по типичния квебекски маниер. Трябваше да слушам мно­

- Какво? - попитах аз, решила, че навярно съм разбрала погреш­

го внимателно.

но думата.

- Разчиствахме храсталаците, това е част от работата ни. - Посо­

- Един домакински вакуум. За отпушване на канали.

чи към жиците над главите ни. после махна широко с ръка. - Трябва

Втренчих се в него. Това не бе нормално. Довърших записките си

нищо да не се допира до жиците.

и затворих бележника.

Кимнах.

- Мокро ли е там? - Не държах да обувам ботушите и да си сла­

- Когато влязох в канала ей там... - Той се обърна и посочи гори­

гам предпазната престижа, освен ако наистина не се налагаше.

стия участък по дължината на целия двор. - ...подуших нещо стран­

- Не - отвърна мъжът и погледна към Жил за потвърждение. Жил

но. - Спря, очите му се заковаха в дърветата, ръката му остана про­

поклати глава, без да отделя поглед от прахоляка в краката си.

тегната, а показалецът му пробождаше въздуха.

- Добре - казах аз. - Да вървим. - Надявах се да изглеждам по-

- Странно?

спокойна, отколкото се чувствах.

Мъжът се обърна.

Мъжът с опашката тръгна пръв през тревата и ни поведе навътре

- Ами не точно странно. - Замълча и прехапа долната си устна, до­

в гората. Постепенно се спуснахме в малка падина, а дърветата и хра­

като търсеше в речника си подходящата дума. - На умряло - каза той.

стите станаха по-гъсти, щом наближихме дъното й. Миришеше на мок­

- Нали знаете какво е на умряло?

ра пръст, трева и гниещи листа. Слънчевите лъчи пробиваха тук-там

Изчаках го да продължи.

короните на дърветата и земята бе осеяна с неравни светли петна. Край

- Нали се сещате? Като животно, което се вмъква някъде и уми­

лицето ми гъмжеше от летящи насекоми, които бръмчаха в ушите ми,

ра. - Сви леко рамене, докато го казваше, после ме погледна за по­

а други се впиваха в глезените ми.

твърждение. Знаех за какво говореше. Отлично познавам мириса на

В дъното на падината работникът спря, за да се ориентира, после

смърт. Отново кимнах. - Точно това си помислих. Че енот или някое

сви вдясно. Последвах го, като размахвах длани, за да прогонвам ко­

куче е умряло. Така че започнах да ровя в храсталака с греблото си

марите, отмествах клоните и присвивах очи, за да виждам през обла­

там, където миришеше най-силно. Отдолу се показа купчина кости. -

ка мушици, които се опитваха да влязат в тях. Над устните ми изби­

Ново свиване на раменете.

ха капчици пот, косата ми се навлажни, непокорните кичури залепна­

- Аха. - Започваше да ме обзема някакво напрежение. Костите от

ха за челото и врата ми.

стари гробове не миришат.

На петнайсет метра от трупа вече нямах нужда да ме водят. Уха­

- Ето защо извиках Жил... - Той погледна към по-възрастния мъж

нието на гората се смесваше с осезаемата миризма на смьрт. Мирисът

за потвърждение. Жил се взираше в земята. - ...и двамата започнах­

на разлагаща се плът не прилича на никой друг и аз го усетих в топ­

ме да копаем наоколо и да изриваме листата. Това, което намерихме,

лия следобеден въздух - слаб, но непогрешим. С всяка следваща стъпка

не приличаше на куче или енот. - Като каза това, мъжът скръсти ръце

задушливата воня ставаше все по-силна, докато накрая престана да се

на гърдите си, сведе брадичка и се залюля на пети.

смесва с останалите миризми и надделя над всички.

10

11

Жил спря и остана дискретно на разстояние от мен. Мирисът му

него е бил пренесен трупът. Главата и крайниците липсваха и не се

стигаше. Fie искаше да вижда отново това, което ми предстоеше да

виждаха никакви лични вещи наоколо. Освен една.

зърна. На десет метра по-нататък по-младият мъж също спря, обърна

Тазовите кости обграждаха вакуума за отпушване на канали. Дълга­

се и безмълвно посочи към мажа купчина, отчасти покрита с листа

та му дървена дръжка стърчеше нагоре като обърната дръжка на бли-

и клонки. Край нея обикаляха и бръмчаха пчели като бедни учени край

залка, а червената гумена част бе притисната плътно към тазовия от­

шведска маса.

вор. Положението подсказваше, че нарочно е поставена там. Кожо-

При тази гледка стомахът ми се сви, а гласът в главата ми се оба­

то и зловещо да изглеждаше това, не вярвах да е случайно.

ди: „Казах ли ти!" С нарастващ ужас оставих раницата си до дънера

Изправих се и се огледах, а коленете ми изстенаха недоволно от

на едно дърво, извадих чифт хирургически ръкавици и внимателно си

внезапното движение. От опит знаех, че животните могат да изровят

проправих път през гъсталака. Когато наближих могилата, видях къде

и завлекат части от трупове на голямо разстояние. Кучетата често ги

мъжете бяха разровили листата. Гледката потвърди страховете ми.

крият сред ниски храсталаци, а риещите животни ги прибират в дуп­

Изпод листата и пръстта се подаваха ребра от гръден кош, краи­

ките си под земята. Разрових пръстта с ръце и огледах района в не­

щата им се извиваха като рамка на старинен кораб. Наведох се да ог­

посредствена близост за евентуални следи.

ледам по-добре. Мухите започнаха да жужат още по-силно в протест

Мухите бръмчаха, а някъде много далече се чу автомобилен клак­

срещу появата ми, а слънчевите лъчи се отразяваха в искрящо зеле­

сон. В главата ми нахлуха спомени за други гори, други гробове, дру­

ните им телца. Когато разчистих още от изгнилите листа, видях, че реб­

га кости - като накъсани образи от стари филми. Стоях абсолютно не­

рата се придържат от част от гръбначен стълб.

подвижна, търсех, бях нащрек. Най-после по-скоро долових, откол­

кото видях, че нещо не е наред в околността.

Поех си дълбоко дъх, свалих латексовите ръкавици и започнах да

По дяволите! Продължих да се оглеждам. Лек бриз раздвижи влаж­

изривам с шепи гнилите листа и боровите иглички. Когато гръбнакът

ните къдрици край лицето ми и прошумоля в листата. Съсредоточих

се разкри напълно, някожо стреснати бръмбара бързо избягаха. Чер­

се с всжа клетка на тялото си върху светлината и сенките. Нищо.

веи се развиваха и изпълзяваха навън, изчезвайки един след друг по­

После го забелязах. Вятърът подухваше леко над лъскавата по­

край гръбначните прешлени.

върхност, по която сякаш за миг се плъзваха малки вълнички. Нищо

Без да обръщам внимание на буболечките, продължих да разри­

особено, но очите ми го доловиха. Приближих се, затаила дъх, и по­

вам с ръце. Бавно и внимателно разчистих участък от около един квад­

гледнах отблизо. Не се изненадах от видяното. Започва се, помислих

ратен метър. След по-мажо от десет минути видях добре какво бяха

си.

открили Жил и колегата му. Отместих косата от лицето си, седнах на

От една кухина в корените на висока жълта топола се подаваше

пети и се взрях в оформилата се гледка.

ъгълче от друг найлонов чувал. Нацъфтели лютичета край дънера на

Приличаше на частично оголен до скелета торс. Гръбначният стълб,

тополата прикриваха чувала, а нежните им стръкчета се губеха сред

гръдният кош и тазовата кост все още бяха свързани от изсъхнали мус­

избуялите плевели.

кули и сухожилия. Докато съединителната тъкан е упорита и отказва

Приближих се до дървото. Клонки и листа се пречкаха в краката

да пусне от хватката си ставите в продължение на месеци и години,

ми. Разчистих достатъчно от найлона, за да мога да го хвана здраво,

мозъкът и вътрешните органи не са така издръжливи. С помощта на

и го подръпнах. Не се помести. Увих го около китката си, дръпнах по-

бактериите и насекомите те бързо се разлагат, понякога само за ня­

силно и усетих, че чувалът поддава. Подозирах какво е съдържание­

кожо седмици.

то му. Насекомите отново зажужаха пред лицето ми. Струйки пот за­

Виждах останки от кафява изсъхнала тъкан по костите от гръдна­

почнаха да се стичат по гърба ми. Сърцето ми заби като бас в хеви-

та и коремната област. Докато стоях клекнала и мухите бръмчаха край

метъл ритъм.

мен в осеяната от слънчеви снопове гора, разбрах със сигурност две

Още едно напрягане на мускулите и чувалът се показа. Придърпах

неща: торсът беше човешки и не бе престоял тук дълго.

го достатъчно, за да мога да погледна вътре. И бях права. Когато раз-

Знаех, че появата му тук не е случайна. Жертвата бе убита и за­

мотах края му, мирисът на нещо гнило ме удари в ноздрите. Разтво­

хвърлена. Останките от тялото лежаха върху найлонов чувал, съвсем

рих го и надникнах вътре.

обикновен, от тези, които се използват за събиране на боклук в кух­

Едно човешко лице се взря в мен. Изолирана от насекомите, кои­

нята. Сега бе разкъсан и зееше отворен, но предположих, че точно в

то ускоряват разлагането, плътта не бе напълно изчезнала. Но жега-

12

13

та и влагата бяха променили чертите, превръщайки ги в смъртна мас­

доби вид на човек, който току-що е бил осъден на десет години затвор.

ка, която съвсем бегло прилича на живия човек. Две очи, сбръчкани

Вече знаеше, че още доста време няма да може да мръдне оттук. Не

и свити, се подаваха изпод полузатворените клепачи. Носът бе изкри­

му съчувствах особено. Аз също нямаше да спя в Квебек този уикенд.

вен настрана, ноздрите бяха свити и сплескани към едната хлътнала

Всъщност, докато изминавах краткото разстояние до апартамента си,

буза. Устните бяха извити назад - усмивка към вечността, разкрива­

предположих, че известно време никой няма да се наслади на достатъ­

ща идеални зъби. Кожата бе съвсем бледа - избеляла и подгизнала об­

чно сън. Както се развиха нещата, оказах се права. Но това, което не

вивка, прилепнала плътно към костта под нея. Като рамка на всичко

бих могла да предположа тогава, бе мащабът на ужаса, с който щях­

това се виждаше безжизнена червена коса, загубили блясъка си сит­

ме да се сблъскаме.

ни къдрици, залепени за главата от тънка струйка изтекла мозъчна тъкан.

Разтърсена, затворих чувала. Сетих се за работниците и поглед­

нах към мястото, където ги бях оставила. По-младият ме наблюдава­

2.

ше внимателно. Колегата му стоеше по-назад, привел рамене и

пъхнал ръце в джобовете на работния си панталон.

Следващият ден започна слънчев и топъл като предшественика си,

Свалих ръкавиците си, минах покрай тях и се отправих към края

факт, който обичайно успява да повдигне духа ми. Аз съм жена, чие­

на горичката, където бе патрулната полицейска кола. Двамата мъже

то настроение се влияе от времето - духът ми се повдига и пада за­

не казаха нищо, но чух, че ме последваха, шумолейки.

едно с барометъра. Но този ден времето не ме интересуваше. В де­

Сержант Грулкс се бе облегнал на колата. Забеляза, че вървя към

вет сутринга вече бях в четвърта зала за аутопсии - най-малката в Ла­

него, но не промени позата си. Бях работила и с по-дружелюбни хора.

бораторията по съдебна медицина и най-добре оборудваната за до­

- Може ли да използвам радиостанцията ви? - Аз също умеех да

пълнителна вентилация. Често работя тук, тъй като повечето от слу­

се държа хладно.

чаите, които поемам, определено не са добре съхранени. Ала венти­

Грулкс се изправи и заобиколи колата до шофьорското място. На­

лацията никога не е достатъчна. Вентилаторите и дезинфектантите ни­

веде се през отворения прозорец, откачи микрофона и ме погледна

кога не успяват да победят мириса на възцарила се смърт. Антисеп­

въпросително.

тичният блясък на неръждаема стомана така и не успява да изтрие об­

- Убийство - съобщих аз.

разите на обезобразени мъртви тела.

Той ме погледна изненадано, съжали за това и осъществи връзка­

Останките, намерени в района на Семинарията, определено отго­

та.

варяха на изискванията на зала четири. След като хапнах набързо пред­

- Отдел „Убийства" - съобщи на диспечера в централата. След оби­

ната вечер, се върнах на мястото, където бе открит трупът, и взех уча­

чайното бавене, прехвърляния и изчаквания се чу гласът на един от

стие в претърсването и обработването на терена. В девет и полови­

детективите.

на вечерта костите вече бяха в моргата. Сега лежаха в чувал за тру­

- Клодел - прозвуча раздразнено по радиостанцията.

пове на количката вдясно от мен. Случай номер 26704 бе обсъден на

Сержант Грулкс ми подаде микрофона. Представих се и съобщих

сутрешната оперативка. Според стандартната процедура всеки слу­

чай се възлагаше на един от петимата патолози в лабораторията. Тъй

местонахождението си.

като трупът бе сведен почти до скелет и малкото останала мека тъкан

- Открих извършено убийство. Вероятно захвърляне на трупа. Ве­

бе прекалено разложена за стандартна аутопсия, се изискваше моят

роятно жертва от женски пол. Вероятно обезглавена. Най-добре вед­

професионален опит.

нага изпратете подкрепление.

Последва дълга пауза. Никой не намираше това за добра новина.

Един от помощниците се бе обадил тази сутрин, че е болен, и така

бяхме останали със съвсем малко хора. Лош момент за отсъствия. Из­

-Моля?

миналата нощ се бе оказала доста натоварена: самоубийство на тий-

Повторих думите си и помолих Клодел да предаде съобщение за

нейджърка; двойка старци, намерени мъртви в дома си; овъглен до не-

Пиер Ламанш, когато се обажда в моргата за кола. Този път нямаше

узнаваемост човек, изгорял в запалил се автомобил. Четири аутопсии.

нищо за археолозите.

Предложих да работя сама.

Върнах микрофона на Грулкс, който бе попил всяка моя дума. На­

Бях облечена в зелена хирургическа престилка, с пластмасови пред­

помних му да вземе пълни показания от двамата работници. Той при-

пазни очила и латексови ръкавици. Супер. Вече бях почистила и фо-

14

15

тографирала главата. Тази сутрин щяха да й направят рентгенови сним­

След това поставих ръцете и краката встрани от торса. Крайници­

ки, после трябваше да се попари, за да се премахне разложената плът

те не бяха стояли изложени на слънчева светлина и не бяха така из­

и мозъчната тъкан, така че да направя подробен оглед на особености­

съхнали, както гърдите и корема. По тях все още имаше сравнител­

те на черепа.

но големи участъци от разлагаща се мека тъкан. Опитах се да не об­

Грижливо огледах косата, търсейки нишки или други следи. Дока­

ръщам внимание на кипящото бледожълто одеяло, което на вълни се

то разделях мокрите кичури, не можех да не си представя последния

отделяше от повърхността на всеки крайник, когато го вадех от чу­

път, когато жертвата ги е разресвала, и се питах дали се е чувствала

вала. Червеите напускат трупа, когато бъдат изложени на светлина.

доволна, отчаяна или безразлична. Хубава коса. Грозна коса. Мъртва

Те капеха от трупа на масата, а оттам - на пода, бавно, но постоянно

коса.

- като ситен дъжд. Бледожълтите им тела се гънеха в краката ми. Ста­

Потиснах тези мисли, поставих пробата в съответния плик и я из­

раех се да не ги настъпвам. Така и не бях свикнала с тази гледка.

пратих на биолозите за микроскопски анализ. Вакуумът и найлоно­

Взех папката си и започнах да попълвам формуляра. Име: неизвест­

вите чували също бяха предадени на Лабораторията по криминоло­

но. Дата на аутопсията: 3 юни 1994 г. Следователи: Люк Клодел, Ми­

гия, където щяха да ги проверят за отпечатъци, остатъци от телесни

шел Шарбоно, отдел „Убийства", Градска полиция на Монреал.

течности и други микроскопични следи от убиеца или жертвата.

Добавих номера на полицейския доклад, номера от моргата и от

Въпреки че предната вечер три часа лазихме на колене из калта,

Лабораторията по съдебна медицина и изпитах обичайния прилив на

ровихме из тревата и листата и преобърнахме всяко камъче и съчка,

гняв срещу арогантното безразличие на системата. Насилствената смърт

останахме с празни ръце. Никакви дрехи. Никакви обувки. Никакви

лишава от всякаква интимност. Тя удавя достойнството на човек със

бижута. Никакви лични вещи. Днес криминолозите щяха да се

същата безапелационност, с която го лишава от живот. Тялото се тре­

върнат, за да прекопаят и претърсят всичко още веднъж, но се съмня­

тира, изучава, фотографира и на всяка стъпка се добавя нова серия от

вах, че ще намерят нещо. Нямаше да разполагам с никакви етикети от

цифри. Жертвата става част от уликите, веществено доказателство, до­

дрехи, ципове, токи или бижута, с никакво оръжие, въжета или раз­

стъпно за полицаите, патолозите, съдебните медици, адвокатите и в

късани дрехи, които да потвърдят находките ми. Тялото бе за­

крайна сметка за съдебните заседатели. Номерирай. Фотографирай.

хвърлено - голо и обезобразено, лишено от всичко, свързващо го с

Вземи проба. Сложи етикетче. Въпреки че съм активен участник, изо­

живота.

бщо не мога да приема бездушието на системата. Това е като пляч-

Върнах се при чувала с трупа за остатъка от зловещото му съдържа­

косване на най-интимно ниво. Поне щях да дам име на тази жертва.

ние, готова да започна предварителния оглед. По-късно крайниците

Безименната смърт нямаше да бъде прибавена към списъка със стра­

и торсът щяха да бъдат почистени, за да направя подробен анализ на

данията й.

всички кости. Бяхме намерили почти целия скелет. Убиецът бе улес­

Отделих един от формулярите в папката. Щях да променя обичай­

нил поне тази задача. Както с главата и торса, той или тя бе поставил

ната си последователност и да оставя пълното изброяване на елемен­

ръцете и краката в отделни найлонови чували. Бяха общо четири.

тите на скелета за по-късно. Засега детективите искаха само профил

Съвсем прегледно. Вързани и изхвърлени като боклук от изминала­

за идентифициране: пол, възраст, раса.

та седмица. Пропъдих възмущението си и се принудих да се концент­

Можех да определя расата почти незабавно. Червена коса, остан­

рирам.

ки от кожа, която изглежда светла. Разлагането на плътта обаче по­

Извадих отделните части и ги подредих в анатомичен ред върху

някога причинява странни неща. Щях да проверя особеностите на ске­

стоманената маса за аутопсии в средата на стаята. Първо преместих

лета след почистването. Засега причисляването към бялата раса беше

торса и го поставих централно, с гърдите нагоре. Той бе запазил це­

сравнително оправдано.

лостта си сравнително добре. За разлика от торбата с главата, чува­

Вече предполагах, че жертвата е от женски пол. Чертите на лице­

лите с крайниците не бяха останали здраво завързани. Костите на тор­

то бяха деликатни, тялото като цяло бе дребно. Дългата/коса не озна­

са се държаха от тънки ленти изсушени мускули и сухожилия. Забе­

чаваше нищо.

лязах, че горната част от гръбнака липсва, и се помолих да го наме­

Погледнах таза. Обърнах го настрани. Отбелязах, че браздата под

ря закрепен към главата. Вътрешните органи бяха изчезнали отдав­

бедрената кост е широка и куха. Преместих го така, че да видя лон-

на, като и от тях бяха останали само смътни следи.

ните кости, там, където се срещат двете половини на таза. Извивка-

16

1 7

та от долната им страна оформяше широка арка. Деликатни ръбове

от ужас, споходил ме за пръв път в гората. Отърсих се от него и се

преминаваха по предната част на всяка от лонните кости и образува­

насилих да се фокусирам върху въпроса пред мен. Възраст. Опреде­

ха отчетливи триъгълници в долните ъгли. Типично женски черти. По-

ли възрастта. Правилната преценка на възрастта може да отведе до

късно щях да направя измервания и да пусна дискриминативни

определено име. А нищо друго нямаше да има значение, докато не бъде

функционални анализи на компютъра си, но вече не се съмнявах, че

установено името на жертвата.

това са останки от жена.

Взех скалпела и обелих плътта около коленните и лакътните ста­

Увивах лонните кости в мокра кърпа, когато ме стресна звънът на

ви. Отдели се съвсем лесно. И тук дългите кости бяха напълно зре­

телефона..Не бях забелязала колко е тихо край мен. Или колко съм

ли. Щях да го проверя и с рентген, но по принцип това означаваше,

напрегната. Отидох до бюрото, криволичейки между червеите като дете,

че растежът на костите е бил завършен. В ставите не се виждаха арт-

което играе на дама.

ритни изменения. Не е била дете, но е била млада. Това отговаряше

- Доктор Бренън - казах, като повдигнах очилата си нагоре и се

на липсата на износване, която бях забелязала при зъбите.

отпуснах на стола. С химикалката си избутах един червей от бюро­

Исках да съм още по-точна. Клодел щеше да го очаква. Огледах

то.

ключиците там, където се срещаха с гръдната кост в основата на гърло­

- Клодел - заяви гласът отсреща. Един от двамата детективи от по­

то. Въпреки че дясната бе отделена, повърхността на ставата бе об­

лицията, поели случая. Погледнах часовника на стената. Беше по-късно,

вита в твърд възел от изсъхнали хрущяли и сухожилия. С ножица раз­

отколкото предполагах. Детективът замълча. Очевидно смяташе, че

чистих възможно най-много от кожестата тъкан, после обвих костта

името му е достатъчно.

с друга мокра кърпа. Отново насочих вниманието си към таза.

- Още не съм приключила с нея - рекох аз. Чух някакво метално

Развих кърпата, с която го бях увила, и с помощта на скалпела за­

стържене. - Сигур...

почнах отново внимателно да разрязвам хрущяла, свързващ двете по­

- Нея? - прекъсна ме той. - Жена?

ловини отпред. Намокрянето го бе направило по-податлив, по-лесен

- Да. - Гледах как друг червей се изви на полумесец, после се сгъна

за рязане, но процесът си оставаше бавен и мъчителен. Не исках да

рискувам да повредя вътрешните повърхности. Когато лонните кости

на две и повтори маневрата си в противоположната посока. Добре се

най-после се отделиха, отрязах няколкото ивици от изсъхналите мус­

справяше.

кули, които съединяваха таза с долния край на гръбнака отзад, осво­

-Бяла?

бодих го, отнесох го в мивката и накиснах лонната част във вода.

-Да.

След това се върнах при тялото и отвих ключицата. Отново отде­

- Възраст?

лих възможно най-много от тъканта. После напълних пластмасов кон­

- Ще мога да дам приблизителната възраст до час.

тейнер за проби с вода, подпрях го на гръдния кош и потопих края на

Представих си го как поглежда часовника си.

юпочицата в него.

- Добре. Ще дойда там, след като обядвам. - Щрак. Взех папката

Погледнах часовника на стената - 12,25. Отдалечих се от масата,

си и обърнах на следващата страница от формуляра. Възраст. Това

свалих ръкавиците си и се изпънах бавно. Гърбът ми бе схванат и ме

бе труп на възрастен човек. Вече бях проверила устата. Мъдреците

болеше. Напоследък гръбнакът доста ме болеше и стоенето по три часа

бяха напълно израснали.

над масата за аутопсии определено влошаваше положението. Отка­

Огледах ръцете там, където бяха отделени от торса при раменете.

звах да повярвам или да призная, че това е от възрастта. Наскоро от­

Краят и на двете раменни кости бе напълно оформен. Другият край

критата необходимост от очила за четене и трайното покачване на те­

на ръцете бе напълно безполезен в този момент: и двете бяха отря­

глото ми от 51 на 54 килограма също не бяха свързани с възрастта ми.

зани при китките. Тези части трябваше да намеря по-късно. Огледах

Нищо подобно.

краката. Главата на бедрената кост бе също напълно оформена и от­

ляво, и отдясно.

Обърнах се и видях, че Даниел - един от помощниците в лабора­

Нещо в тези отрязани стави ме смущаваше. Чувството се различа­

торията, ме наблюдава откъм външния офис. Той имаше тик, от кой­

ваше от обичайната ми реакция спрямо подобна перверзност, но бе

то напрягаше горната си устна и примигваше бързо. Раздвижи се ряз­

някак смътно и ненапълно оформено. Когато оставих левия крак об­

ко, прехвърли цялата си тежест върху единия крак и присви другия.

ратно на масата, стомахът ми се преобърна. Отново ме обви облакът

Приличаше на чайка, кацнала на брега в очакване на следващата вълна.

18

19

- Кога искаш да направя радиографията? - попита ме. Очилата му

и пълното отсъствие на вътрешности и мозъчна тъкан също подска­

се бяха смъкнали до върха на носа и той по:скоро надничаше над тях,

зваха, че смъртта е настъпила в края на зимата или в началото на про­

вместо през тях.

летта.

- Очаквам да свърша до три - отвърнах и хвърлих ръкавиците си

Облегнах се назад и го погледнах в очакване. И аз можех да бъда

в кошчето за биологични отпадъци. Изведнъж осъзнах колко съм глад­

потайна. Той отвори папката и запрелиства съдържанието й. Чаках.

на. Сутрешното ми кафе си стоеше на работния плот, изстинало и не­

Клодел отдели един формуляр и прочете:

докоснато. Бях го забравила.

- Мириам Уайдър. - Последва пауза, докато отсяваше информа­

- Добре. - Той отскочи назад, завъртя се и изчезна от залата.

цията във формуляра. - Изчезнала на 4 април 1994 г. - Пауза. - Жена.

Метнах предпазните си очила на плота, извадих хартиен чаршаф

Бяла. - Дълга пауза. - Дата на раждане 6.9.1948.

от чекмеджето под страничния плот, разгънах го и покрих трупа. Из­

И двамата изчислихме наум - четирийсет и пет годишна.

мих ръцете си и се върнах в кабинета си на петия етаж, там се пре­

- Възможно е - казах аз и го подканих с ръка да продължи.

облякох и излязох да обядвам. Това не ми се случваше често, но днес

Той остави формуляра на бюрото и зачете следващия:

имах нужда от малко слънце.

- Соланж Леже. Съпругът й е съобщил за изчезването. - Замълча,

докато се опитваше да разчете датата. - 2 май 1994. Жена. Бяла. Дата

Клодел спази обещанието си. Когато се върнах в един и полови­

на раждане 17.8.1928.

на, вече ме чакаше в кабинета ми. Седеше срещу бюрото, втренчен в

- Не - поклатих глава. - Много е възрастна.

реконструирания череп върху работната ми маса. Когато ме чу, объ­

Клодел върна формуляра обратно в папката и извади друг.

рна глава, но не каза нищо. Закачих сакото отзад на вратата, минах

- Изабел Ганьон. Видяна за последно на 1 април 1994. Жена. Бяла.

край него и се настаних на стола си.

Дата на раждане 15.1.1971.

- Добър ден, господин Клодел. Как сте? - усмихнах му се мило.

—Двайсет и три години. Да - кимнах бавно. - Възможно е. - Фор­

- Добър ден. - Очевидно не се интересуваше как се чувствам аз.

мулярът се озова на бюрото.

На бюрото пред него лежеше една папка. Той постави ръка върху

- Сюзан Сен Пиер. Жена. Липсва от 9 март 1994. - Устните му се

нея и ме погледна. Лицето му напомняше на папагал. Чертите му се

движеха, докато четеше. - Не се върнала от училище. - Замълча и из­

извиваха в остър ъгъл от ушите до средата на лицето, където стърче­

числи наум. - Шестнайсетгодишна. Боже господи!

ше подобният на клюн нос. По тази ос брадичката му, устата и върхът

Отново поклатих глава:

на носа сочеха надолу и образуваха поредица от V-та. Когато Клодел

- Много е млада. Жертвата не е дете.

се усмихнеше, което бе голяма рядкост, V-то на устата му се изостря­

Той се намръщи и извади последния формуляр.

ше и устните му се събираха, вместо да се раздалечават.

- Евелин Фонтейн. Възраст трийсет и шест години. Видяна за по­

- Имам няколко имена - съобщи. - Вероятно жертвата е една от

следно в Сет Ил на 28 март. А, да. Била е индианка.

тях. Всички са изчезнали през последните шест месеца.

- Съмнително - казах аз. Не смятах, че трупът принадлежи на ин­

Вече бяхме обсъдили въпроса колко време е изминало от смъртта.

дианка.

Работата ми сутринта не бе променила мнението ми по този въпрос.

- Това е. - На бюрото имаше два формуляра. Мириам Уайдър, че­

Бях сигурна, че жертвата е мъртва от по-малко от три месеца. Това

тирийсет и пет годишна, и Изабел Ганьон, на двайсет и три. Може би

датираше убийството през март или по-късно. Зимите са много сту­

една от тях лежеше долу в зала 4. Клодел ме погледна. Веждите му се

дени в Квебек - жестоки към живите и благотворни за умрелите. За­

повдигнаха в средата и образуваха още едно V, този път обърнато. -

мръзналите тела не се разлагат. Нито пък привличат буболечки. Ако

На колко години е била всъщност? - попита, като подчерта глагола и

трупът бе захвърлен миналата есен, преди началото на зимата, щеше

изстраданото си търпение.

да има следи от масовото нахлуване на насекоми. Наличието на лар­

- Да слезем долу да видим. - „Това ще поосвежи деня ти", помис­

ви щеше да говори за прекъснато нашествие на червеи през есента.

лих си аз.

Такива нямаше. Като се вземеше предвид, че пролетта бе топла, из­

Беше дребнаво, но не се сдържах. Знаех, че Клодел е известен с

обилието от червеи и степента на разлагане потвърждаваха интерва­

това, че избягва залите за аутопсии, и исках да го смутя. За момент

ла от приблизително три месеца. Наличието на.съединителна тъкан

детективът придоби вид, сякаш е попаднал в капан. Насладих се на при-

20

21

теснението му. Грабнах престилката от куката на вратата и забързах

- Е? - Капчици пот бяха оросили челото му. Отчаяно прикрива­

по коридора. Отключих асансьора. Клодел мълчеше, докато се спус­

ше нервността си.

кахме. Приличаше на мъж, тръгнал на преглед за простатата. Явно ряд­

- Млада е. Вероятно под двайсет и пет.

ко се качваше на този асансьор, който спираше само на етажа на мор­

Бих могла да му обясня как костите разкриват възрастта, но не мис­

гата.

лех, че ще бъде добър слушател, така че просто изчаках. По ръкави­

Трупът лежеше необезпокояван. Сложих си ръкавици и махнах бе­

ците ми бяха полепнали частици хрущял и затова държах ръцете си

лия чаршаф. С ъгълчето на окото си забелязах, че Ююдел стои на пра­

встрани от тялото, с дланите нагоре - като просяк. Клодел стоеше на

га. Беше пристъпил само толкова, колкото да се каже, че е влязъл. Очи­

разстояние от мен, както би спазвал дистанция от човек, заразен с ви­

те му обхождаха стоманените плотове, шкафчетата, пълни с чисти

руса „Ебола". Очите му не се отделяха от мен, но изглеждаха някак

пластмасови контейнери, везните за теглене - всичко друго, само не

далечни, докато мислено прехвърляше данните и търсеше съответствие.

и трупа. Бях виждала това и преди. Снимките не смущаваха. Кърви­

- Ганьон. - Беше изявление, а не въпрос.

щата бяха някъде другаде. На разстояние. Сцената на местопрестъп­

Кимнах:

лението бе клинично упражнение. Никакъв проблем. Анализирай, виж

- Изабел Ганьон. Двайсет и три годишна.

всеки детайл, реши пъзела. Но труп на масата за аутопсии е нещо съвсем

- Ще помоля коронера да изиска картона от зъболекаря й - каза

различно. Клодел си бе придал невъзмутим вид с надеждата да изглеж­

той.

да спокоен.

Кимнах отново. Явно ме предизвикваше да го правя.

- Причина за смъртта? - попита Клодел.

Извадих тазовите кости от водата и внимателно ги раздвижих. Със

- Нищо очевидно - отвърнах аз. - Може би ще знам повече, ко­

специална шпатула остъргах повърхността на желатиновата обвив­

гато видя рентгеновите снимки. Или може да забележа нещо по кости­

ка, която покриваше дясната хълбочна кост. Постепенно тя се разхла­

те, когато ги почистим.

би и отдели. По долната кост имаше дълбоки бразди и ръбове, които

После си тръгна. Без да каже довиждане. Не го и очаквах. Оттег­

опасваха хоризонтално повърхността й. Твърда издатина ограждаше

лянето му бе взаимно оценено.

отчасти външното поле и образуваше деликатния и незавършен гре­

Свалих ръкавиците си и ги изхвърлих. На излизане надникнах в

бен около повърхността на лонната кост. Повторих процедурата и с

голямата зала за аутопсии и казах на Даниел, че съм приключила с този

лявата половина. Беше идентична.

случай за деня. Помолих го да направи рентгенови снимки на цяло­

Клодел не бе помръднал от вратата. Отнесох тазовите кости до една

то тяло и на черепа от всички страни. Горе се отбих в хистологична-

флуоресцентна лампа, придърпах я и я включих. Светлината освети

та лаборатория и съобщих на лаборанта, че трупът е готов за обра­

костите. През кръглата лупа се появиха детайли, невидими за невъоръ­

ботка, като го предупредих да бъде особено внимателен, тъй като има­

жено око. Огледах най-горната извивка на всяка от хълбочните кости

ме откъснати крайници и глава. Не беше необходимо. Никой не се спра­

и видях това, което очаквах.

вяше с тази задача по-добре от Денис. След два дни скелетът щеше

- Господин Клодел - казах, без да вдигам глава, - вижте това.

да бъде готов, чист и невредим.

Той дойде зад мен и аз се отместих, за да може да погледне. По­

Прекарах остатъка от следобеда със залепения череп. Макар и с

сочих му една неравност от горната страна на хълбочната кост. Гре­

липсващи части, по него имаше достатъчно белези, потвърждаващи

бенът е бил в процес на прикачване, когато е настъпила смъртта.

самоличността на собственика му. Той вече нямаше да кара цистер­

Оставих таза. Клодел продължи да го гледа, без да го докосва.

ни с пропан.

Върнах се при трупа, за да огледам ключицата, но вече бях сигурна

Прибрах се вкъщи и отново ме завладя зловещото предчувствие,

какво ще открия. Извадих от водата края, който се свързва с гръдна­

което бях изпитала в падината. Целия ден бях използвала работата си

та кост, и започнах да отделям тъканта. Когато ставната повърхност

като стена, която да държи това чувство настрани. Бях прогонила тре­

вече се виждаше, направих знак на Клодел да се приближи. Безмълвно

вогата, като се съсредоточих изцяло върху установяването на само­

му посочих края на костта. Повърхността беше издута също като на

личността на жертвата и сглобяването на останките от мъртвия шофь­

хълбочните кости. В центъра имаше малък костен диск, а краищата

ор. На обяд гълъбите в парка ме поразсеяха. Разнищването на птича­

бяха отчетливи.

та им йерархия бе всепоглъщащо. Сивите бяха най-важни. След тях

22

2 3

идваха кафявите. Тези с черните крака очевидно стояха на дъното на

робностите съвсем живо, спомних си как се чувствах, докато се за­

стълбицата.

нимавах с костите й. Шантал Тротие. Шестнайсетгодишна. Удушена,

Сега можех да се отпусна. Да помисля. Да се разтревожа. Това за­

пребита, обезглавена, с отрязани крайници. Беше пристигнала преди

почна още като паркирах в гаража и изключих радиото в колата. Спрях

по-малко от година, гола и опакована в чували за боклук.

музиката, пуснах безпокойството. Не, напомних си аз. По-късно. След

Наистина трябваше да сложа край на този ден, но мислите ми от­

вечеря.

казваха да го направят. Лежах будна безкрайно дълго. Най-после за­

Влязох в апартамента и чух успокоителния звън на алармената си­

спах, но една фраза продължи да рикошира в главата ми. Тя щеше да

стема. Оставих куфарчето си в антрето, затворих вратата и отидох до

ме преследва през целия уикенд. Серийни убийства.

ливанския ресторант на ъгъла, където си поръчах шиш „Таук" и ша-

варма* за вкъщи. Това е едно от нещата, заради които ми харесва да

живея в центъра: на една пресечка от апартамента ми има ресторан­

3.

ти от всички национални кухни по света. Да не би напълняването ми...

Не.

Габи обявяваше моя полет. Имах огромен куфар и не можех да го

Докато чаках поръчката си, огледах сготвените ястия на бара.

помръдна по пътеката между седалките на самолета. Другите пътни­

Хамъс**. Табуле***. Лозови сарми. Бог да благослови глобалното село!

ци се раздразниха, но никой не ми помогна. Виждах Кейти да ме гле­

Френски специалитети в ливански ресторант.

да, навела се откъм предния ред седалки в първа класа. Беше облече­

На лавица вляво от касата имаше бутилки червено вино. Моето пред­

на с роклята, която бяхме избрали за абитуриентския й бал. Тъмно­

почитано оръжие за самоунищожение. Докато ги оглеждах, за хиля­

зелена коприна. Но след като я купихме, ми бе казала, че не я харе­

ден път почувствах копнежа. Спомних си вкуса, мириса, сухото, рез­

сва и съжалява за избора си. Предпочиташе да е с рокля на цветя. Защо

ливо усещане на виното върху езика ми. Спомних си топлината, коя­

я бе облякла сега? И какво правеше Габи на летището, след като би

то пламваше в стомаха ми и се разпръсваше нагоре и навън, пропра­

трябвало да е в университета? Гласът й по високоговорителите ста­

вяйки пътека през тялото ми и запалвайки огньове по пътя си. Фойер­

ваше все по-силен и пронизителен.

верките на самоконтрола. На енергията. На непобедимостта. Нямаше

Седнах в леглото. Беше седем и двайсет. През щорите на прозо­

да ми дойде зле всичко това в настоящия момент. Точно така. Кого за­

реца се процеждаше светлина.

блуждавах? Нямаше да спра дотам. Какви бяха етапите? Щях да пре­

Гласът на Габи продължаваше да звучи:

мина направо към непробиваемостта, а после да стана невидима. Или

- ...но знаех, че няма да те открия по-късно. Оказва се, че ставаш

беше обратното? Няма значение. Щях да отида прекалено далеч и после

по-рано, отколкото съм предполагала. Както и да е, сега...

щеше да дойде крахът. Успокоението щеше да бъде кратко, цената -

Грабнах слушалката на телефона.

твърде висока. От шест години не бях пила.

- Ало - опитах се да прозвуча по-малко изтощена, отколкото се

Занесох храната вкъщи и я изядох с Бърди пред телевизора. Той

чувствах. Гласът спря насред изречението.

спеше свит в скута ми, мъркайки тихо. Бейзболният отбор на Мон­

- Темп? Ти ли си?

реал загуби от „Къбс". Никой не спомена за убийството и бях благо­

Изхъмках.

дарна за това.

- Събудих ли те?

Киснах дълго в горещата вана и си легнах в десет и половина. Сама

- Да. - Още не бях готова за остроумни отговори.

в тъмнината и тишината, вече не можех да потискам тревожната мисъл.

- Извинявай. Да звънна ли по-късно?

Тя започна да нараства и набира сили и най-после надделя в съзнание­

- Не, не. Вече станах. - Не добавих, че бях станала, за да се оба­

то ми, настоявайки да й обърна внимание. Другото убийство. Друга­

дя по телефона.

та млада жена, която бе пристигнала в моргата на парчета. Виждах под-

- Надигай се, скъпа. Рано пиле рано пее. Слушай, за довечера. Може

ли да... - Прекъсна я висок остър звук.

- Чакай малко. Явно съм оставила телефонния секретар на авто­

* Вид кавърма. - Б. ред.

матично включване. - Пуснах слушалката и отидох в дневната. Чер­

** Арабско ястие от нахут със смляно сусамено семе. - Б. ред.

вената лампичка мигаше. Взех слушалката на безжичния телефон,

*** Традиционно арабско ястие от кускус. - Б. ред.

24

25

върнах се в спалнята и поставих тази на стационарния на вилката. -

стаената фриволност, която си позволявахме в период, когато животът

Добре. - Вече бях напълно будна и копнеех за чаша кафе. Тръгнах към

ни не бе никак лекомислен.

кухнята.

Въпреки че сега разговаряме много по-рядко, отношенията ни по­

- Говорех за довечера. - Гласът й звучеше малко изнервено. Не

чти не са се променили през изминалите десетилетия. Заедно или раз­

можех да я виня. Опитваше да довърши изречението си вече пет ми­

делени, ние се подкрепяме една друга и в добри, и в трудни моменти.

нути.

Точно Габи говореше с мен безкрайно дълго в периода, когато посе­

- Извинявай, Габи. Целия уикенд четох дипломната работа на един

щавах сбирките на ,,Анонимните ажохолици" и когато нуждата от пи­

студент и снощи стоях до късно. Наистина бях заспала много дълбо­

тие оцветяваше дните ми и ме будеше нощем, изпотена и разтрепе­

ко. Дори не съм чула, че телефонът звъни. - Това бе необичайно дори

рана. Точно на мен се обаждаше Габи, щастлива и изпълнена с надеж­

за самата мен. - Какво става?

ди, когато любовта се появеше в живота й, или самотна и отчаяна, ко­

- За довечера. Може ли да се срещнем в седем и половина вместо

гато тя отново си отидеше.

в седем? Този проект, по който работя, ме е изправил на нокти.

Щом кафето стана готово, занесох чашата си на стъклената маса

- Разбира се. Няма проблем. Така май е по-удобно и за мен. - За­

в трапезарията. В главата ми бяха нахлули спомени, свързани с Габи.

тиснах телефона с рамото си и извадих буркана с кафе от шкафчето.

Винаги се усмихвам, когато си мисля за нея. Габи в университета. Габи

Сипах три лъжици в кафемелачката.

на разкопки, вързала накриво червената си кърпа, къносаните й кичу­

- Искаш ли да мина да те взема? - попита тя.

ри се развяват, докато стърже пръстта с лопатката си. Висока метър

- Както предпочиташ. Мога да дойда с моята кола. Къде ще ходим?

и осемдесет и три, тя отдавна бе разбрала, че никога няма да бъде тра­

- Зачудих се дали да включа кафемелачката, но размислих. Габи и без­

диционна красавица. Не се опитваше да отслабне или да направи ху­

друго вече звучеше леко засегната.

бав тен. Не бръснеше краката и подминшиците си. Габи си беше Габи.

Мълчание. Представих си как си играе с халката на носа си, дока­

Габриел Маколи от Троа Ривиер, Квебек. Майка французойка, баща

то обмисля въпроса ми. Или днес бе с клипс. Отначало това ме сму­

англичанин.

щаваше, беше ми трудно да се съсредоточа върху разговорите с нея.

Бяхме се сближили в университета. Тя мразеше физическата ант­

Постоянно зяпах халката й и се чудех кожо ли боли да ти пробият носа.

ропология и с мъка се бореше с дасциплините, които по принцип обо­

Сега вече не я забелязвах.

жавах. От своя страна, аз се чувствах по същия начин в нейните ча­

- Трябва да прекараме хубаво - каза тя. - Какво ще кажеш за ня­

сове по етнология. Когато завършихме Северозападния университет,

кое място, където можем да хапнем на открито?

аз отидох в Северна Каролина, а тя - в Квебек. Виждахме се рядко

- Супер - отвърнах. - В такъв случай няма смисъл да идваш до­

през годините, но телефонът запазваше близостта ни. Най-вече бла­

тук. Ще дойда към вас около седем и половина. Измисли нжой нов

годарение на Габи ми предложиха преподавателското място в „Мак-

ресторант. Ходи ми се на нжое екзотично място.

гил" през 1990-а. През онази година започнах работа в лаборатория­

Въпреки че с Габи това криеше известни рискове, обикновено про­

та като външен консултант и продължих и след като се завърнах в Се­

цедирахме така.

верна Каролина. Пътувах на север на всеки шест седмици, както го

- Добре. До скоро.

налагаше натовареността ми. Тази година си бях взела отпуск от уни­

- До скоро - отговорих й. Бях изненадана и леко облекчена. Обик­

верситета в Северна Каролина и прекарвах цялото си време в Мон­

новено ме държеше на телефона по цяла вечност.

реал. Срещите с Габи ми бяха липсвали и сега се радвах на поднове­

Телефонът винаги е бил като спасително въже за двете ни.

ното ни приятелство.

Свързвах мисълта за нея най-вече с телефона. Този модел се бе на­

Мигащата лампичка на телефонния секретар привлече внимание­

ложил още в началото на приятелството ни. Като студентки разгово­

то ми. Явно нжой се бе обадил преди Габи. Натиснах копчето за про­

рите ни бяха странно облекчение от меланхолията, която ме обгръща­

слушване. Лентата се превъртя до началото. Мълчание, последвано

ше в онези години. След като дъщеря ми Кейти бе нахранена, изкъпа-

от щракване. Прозвуча кратко бипване и след това гласът на Габи. Ня­

на и сложена в люжата, двете с Габи говорехме с часове по телефо­

кой беше затворил. Добре. Отново пренавих касетата и отидох да се

на, споделяхме въодушевлението си от нжоя нова книга, обсъждах­

облека за работа.

ме преподавателите, студентите или просто си бъбрехме. Това бе един-

26

27

Медико-съдебната лаборатория се намира в сградата на ГШК - По­

По всички стандарти Марк Бержерон бе странен на вид. Беше някъ­

лицията на провинция Квебек, или GCK - Служба сигурност на Кве­

де около шейсетте, с дълго и кокалесто тяло, неизменно приведено на­

бек, както е френският вариант на наименованието. Лабораторията по

пред от кръста нагоре, сякаш очакваше удар в корема. Косата му за­

съдебна медицина (ЛСМ) поделя петия етаж с Лабораторията по кри­

почваше от средата на темето и образуваше корона от рошави бели

минология - главната за провинцията. Заедно двете лаборатории об­

кичури. С нея Марк ставаше висок почти метър и деветдесет. Очила­

разуват едно звено, известно като Дирекция за съдебни експертизи.

та му с тънки метални рамки бяха винаги мазни и прашни и той че­

На четвъртия етаж и на последните три етажа на сградата има затвор.

сто присвиваше очи, сякаш чете някакъв особено дребен шрифт. При­

Моргата и залите за аутопсия са в мазето. Полицията на провинция

личаше повече на персонаж от филм на Тим Бъртън*, отколкото на

Квебек заема останалите осем етажа.

съдебен стоматолог.

Това разположение си има своите преимущества. Всички сме на

- Господин Клодел е донесъл зъболекарския картон на Ганьон -

едно място. Ако ми трябва мнение за някакви влакна или доклад от из­

заявих аз и посочих детектива. Клодел вдигна плика като доказател­

следването на проба от почва, една разходка до другия край на кори­

ство за думите ми.

дора ме отвежда директно до източника. Е, има си и своите недостатъ­

Нищо не просветна зад замазаните очила. Бержерон ме гледаше

ци, тъй като сме леснодостъпни. Всеки следовател от полицията, кой­

неразбиращо. Приличаше на объркано високо глухарче с дългото си

то иска да донесе веществено доказателство или да получи някакъв

тънко тяло и бухналата си бяла коса. Осъзнах, че изобщо не е чувал

доклад, трябва само да вземе асансьора до нашия етаж.

за случая.

Например онази сутрин. Когато пристигнах, Клодел вече ме чака­

Марк бе един от външните консултанти в ЛСМ. Всеки от тях има­

ше пред вратата на кабинета. Носеше малък кафяв плик и потупваше

ше различна специалност. Невропатология. Радиология. Микробио­

с него по дланта си. Да кажем, че изглеждаше нервен, би било, все едно

логия. Одонтология. Бержерон обикновено идваше в лабораторията

да кажем за Ганди, че е изглеждал гладен.

веднъж седмично. През останалото време имаше частна практика и

приемаше пациенти. Не беше идвал от миналата седмица, така че му

- Нося картона от зъболекаря - каза той вместо поздрав. Разма­

описах набързо случая:

ха плика, сякаш се канеше да съобщи кой печели „Оскар". - Сам хо­

дих да го взема.

- Миналия четвъртък работници намерили кости в двора на Се­

минарията. Пиер Ламанш реши, че става дума за изкопани кости от

Прочете името, написано отвън:

гроб, и изпрати мен. Оказа се, че не е така.

- Доктор Нгуен. Има кабинет в Розмон. Щях да дойда още по-рано,

но този човек си е наел някаква малоумна за секретарка.

Марк пусна куфарчето и се заслуша внимателно.

- Намерих части от осакатено тяло, поставени в чували и захвърле­

- Кафе? - попитах аз. Въпреки че никога не бях срещала секре­

ни около преди два-три месеца. Жертвата е жена, бяла, вероятно 20-25-

тарката на доктор Нгуен, изпитах съчувствие към нея. Знаех, че су­

годишна.

тринта й не е минала приятно.

Клодел започна да тупа по-бързо с плика по дланта си. Спря за мо­

Той отвори уста да приеме или откаже. Не знам точно кое. В този

мент и демонстративно погледна часовника си.

момент Марк Бержерон се появи иззад ъгъла. Видимо неподозиращ

Бержерон го изгледа, сетне отново се обърна към мен. Про­

за присъствието ни, той крачеше край редицата лъскави черни врати

дължих:

на кабинетите и спря пред съседната на моята. Коленичи с крак на­

- Господин Клодел и аз сведохме възможните жертви до едно

пред и подпря куфарчето си на него. Сетих се за едно от движенията

име, за което вероятността е най-голяма. Господин Клодел лично

в „Карате Кид". В тази поза отвори куфарчето си, порови из него и

е ходил да вземе картона от зъболекаря. Някой си доктор Нгуен в

извади връзка ключове.

Розмон. Чувал ли си го?

- Марк?

Марк поклати глава и протегна издължената си кокалеста длан.

Стреснах го. Той рязко затвори куфарчето и го спусна надолу с едно

движение.

-Приятна работа - казах аз, сдържайки усмивката си.

* Известен американски режисьор („Планетата на маймуните", „Слийпи

- Мерси. - Погледна към нас, хванал куфарчето в лявата си ръка,

Холоу"). - Б. ред.

а ключовете - в дясната.

28

29

- Добре - каза той. - Дайте ми го. Ще го погледна. Денис напра­

След като изучава рентгеновите снимки сякаш безкрайно дълго,

ви ли вече рентгеновите снимки?

Бержерон отдели един от квадратите вдясно, постави го върху съот­

- Даниел ги подготви - отвърнах аз. - Сигурно са на бюрото ти.

ветната рентгенова снимка след смъртта и я намести внимателно. Не­

Той отключи вратата на кабинета си. Клодел го последва. През

равномерните форми на кътниците съвпадаха идеално. Той се завъртя

отворената врата видях, че на бюрото лежи малък кафяв плик. Бер­

на стола си и ме погледна.

жерон го вдигна и провери номера на случая. От мястото си наблю­

- Отговорът е положителен - заяви, облегна се назад и опря лакът

давах как детективът оглежда стаята, сякаш се кани да я подпали.

на масата. - Неофициално, разбира се, докато приключа писмения до­

- Можете да ми се обадите след един час, господин Клодел - за­

клад. - Пресегна се за кафето си. Щеше да направи подробна съпостав­

яви Марк.

ка с написаното в картона, както и по-стриктно сравнение на рентгено­

Следователят спря насред огледа си. Понечи да каже нещо, после

вите снимки, но вече не хранеше съмнения. Това бе Изабел Ганьон.

стисна устни, намести маншетите си и си тръгна. За втори път в рам­

Радвах се, че не аз ще трябва да съобщя на родителите й. На съпру­

ките на няколко минути едва сдържах усмивката си. Бержерон не

га. На любовника. На сина. Бях присъствала на подобни срещи. Зна­

понасяше някой полицай да наднича през рамото му, докато рабо­

ех какво изражение ще се появи на лицата. Как умоляващо ще гледат

ти. Клодел току-що го бе научил.

очите. Кажи ми, че това е грешка. Лош сън. Спри! Кажи, че не е вяр­

но. После - осъзнаването. Една частица от секундата и светът се про­

Изпитото лице на Марк се появи в рамката на вратата.

меня завинаги.

- Ще влезеш ли? - попита той.

- Благодаря ти, че ги погледна веднага, Марк - казах аз. - Както

- Разбира се - кимнах аз. - Кафе? - Не бях пила нито глътка, от­

и за предварителното заключение.

както пристигнах на работа. Често си носим кафе един на друг, като

- Ех, защо всички не са толкова лесни. - Той отпи от кафето си,

се редуваме кой да ходи до кухненския бокс в другото крило.

намръщи се и поклати глава.

- Чудесна идея. - Той откри чашата си и ми я подаде. - А аз ще

- Искаш ли аз да се оправя с Клодел? - Опитах се да скрия неже­

се заловя с това.

ланието си. Очевидно не успях. Той се усмихна хитро.

Взех и собствената си чаша и се отправих към другия край на

- Не се съмнявам, че можеш да се оправиш с господин Клодел.

коридора. Зарадвах се на поканата му. Често работехме по едни и

- Така е - рекох. - Точно от това има нужда той. Някой да се спра­

същи случаи, разложени, изгорени, мумифицирани трупове или ске­

ви с него.

лети, мъртъвци, които не могат да се идентифицират по обичайния

Чух го да се смее, докато се връщах в кабинета си.

начин. Смятах, че работим добре заедно. Той, изглежда, бе на също­

Баба ми винаги казваше, че у всеки човек има нещо хубаво.

то мнение.

- Просто трябва да го потърсиш - изричаше тя с мекия си като ка­

Когато се върнах, върху екрана за рентгенови снимки имаше две

дифе глас - и ще го откриеш. Всеки си има добродетели. - Бабо, ти

редици малки черни квадрати. Всяка рентгенова снимка показваше

не си срещала Клодел.

участък от челюстта, който се открояваше ярко на чисто черния фон.

Добродетелта на детектива беше точността му. Върна се наисти­

Познатите форми на коронките, корените и пулпата бяха осветени

на след петдесет минути и влезе в кабинета на Бержерон. Чувах гла­

в различни степени на сиво и бяло.

совете им през стената. Името ми беше повторено няколко пъти, до­

Бержерон започна, като подреди снимките, взети от зъболека­

като Марк го препращаше към мен. Забавянето на Клодел сигнали­

ря и направени преди смъртта, вдясно, а тези, направени след

зираше, че е раздразнен. Той искаше мнението на експерта, а ето че

смъртта, вляво.

трябваше пак да се примири с мен. Появи се след няколко секунди с

Той сравни двата комплекта за несъответствия. Всичко съвпада­

навъсено изражение.

ше. И на двата комплекта снимки не се виждаха липсващи зъби. Всич­

Никой от двама ни не промълви никакъв поздрав. Мъжът остана

ки корени бяха цели. Линиите и извивките отляво бяха огледално от­

на вратата.

ражение на тези отдясно. Но най-забележими бяха яркобелите

- Отговорът е положителен - казах аз. - Ганьон.

кръгчета, представляващи поправките по зъбите. Разнообразието от

Клодел се намръщи, но видях възбудата в очите му. Вече знаеше

форми на предсмъртните снимки повтаряше в детайли тези, които Да­

името на жертвата. Сега можеше да започне разследването. Запитах

ниел бе направил.

се дали изпитва нещо към мъртвата жена, или за него това бе просто

30

3 1

едно упражнение. Намери лошия. Надхитри копелето. Бях чувала ше­

Без да обръщам внимание на укора му, аз настоях:

гите, коментарите, майтапите над обезобразеното тяло на някоя жерт­

- И двете жертви са жени. И двете са убити през миналата годи­

ва. За някои полицаи това бе просто начин да се справят с насилие­

на. И двете тела показват следи от издевателство или... .

то, защитна бариера срещу ежедневната реалност на проливането на

Внимателно издигнатата стена на самоконтрола му рухна и гневът

човешка кръв. Хумор от моргата. Скрий ужаса зад маската на

му ме заля като мощна вълна.

мъжката напереност. За други нещата бяха много по-дълбоки. Подо­

- Стига тожова! - избухна той. - Да не би да...

зирах, че Клодел е от тях.

Устните му се нацупиха презрително и той спря, преди да е казал

Наблюдавах го няколко секунди. Някъде надолу по коридора из-

нещо необмислено. Овладя се с видимо усилие.

звъня телефон. Въпреки че определено не харесвах този човек, при­

- Винаги ли трябва да преувеличавате?

нудена бях да си призная, че мнението му за мен ме интересува. Ис­

- Помислете по този въпрос! - сопнах му се аз. Треперех от ярост,

ках одобрението му. Исках да ме харесва. Исках всички да ме прие­

когато станах да затворя вратата след него.

мат, да ме допуснат в затворената си общност.

В съзнанието ми проблесна образът на доктор Ленц - психолож­

ката, която сякаш изскочи от миналото, за да ми изнесе лекцията си.

4.

. - Темп - би казала тя, - ти си дете на баща алкохолик. Търсиш вни­

манието, от което той те е лишавал. Нуждаеш се от одобрението на

Би трябвало да е приятно да седиш в сауната и да се потиш. Като

баща си, така че се опитваш да се харесаш на всички.

броколи, варящи се на пара. Това бе намерението ми. Пет километ­

Тя ме накара да осъзная тази своя склонност, но не можа да я ко­

ра на бягащата пътечка, една серия на гладиатора, после потене. Как­

ригира. Трябваше да се справя с нея сама. От време на време прека­

то и останалата част от деня, фитнесзалата не отговори на очаквания­

лявам в старанието и ставам наистина досадна. Но случаят с Клодел

та ми. Натоварването на мускулите разсея част от гнева ми, но все още

не бе такъв. Дадох си сметка, че през цялото време избягвах да се кон­

се чувствах напрегната. Знаех, че Клодел е гадняр. Представях си как

фронтирам с него.

го блъскам с юмруци в гърдите, докато тичах на пътечката. Гадняр.

Поех си дълбоко дъх и заговорих, внимателно подбирайки думи­

Тъпак. Идиот. Почувствах се малко по-добре. Физическото усилие ме

те си:

разсея за известно време, но сега, след като се поуспокоих, не можах

- Господин Клодел, обмисляли ли сте вероятността това убийство

да прогоня мисълта за убийствата от главата си. Изабел Ганьон. Шан­

да е свързано с другите подобни през последните две години?

тал Тротие. Въртеше се отново и отново в главата ми като грахово зърно

Чертите му се вкамениха, устните му се стегнаха около зъбите така,

в празна чиния;

че станаха почти невидими. Облак червенина плъзна бавно от яката

Наместих хавлията си и оставих съзнанието си да обработи отно­

нагоре по врата и лицето му. Гласът му прозвуча ледено:

во събитията от деня. След като Клодел си тръгна, се обадих на Де-

- Кои например? - Стоеше абсолютно неподвижен.

нис да попитам кога ще бъде готов скелетът на Ганьон. Исках да про­

- Например Шантал Тротие - продължих аз. - Била е убита през

веря внимателно всеки сантиметър за следи от наранявания. Счупва­

октомври '93-а. Обезглавена, с отрязани крайници и извадени вътреш­

ности. Това, което бе останало от нея, бе намерено в найлонови чу­

ния. Рани. Каквото и да е. Нещо в начина, по който бе нарязано тя­

вали за боклук.

лото, ме смущаваше. Исках да огледам по-отблизо следите от разре­

Той вдигна длани на нивото на устата си, преплете пръсти и по­

зите. Оказа се, че има проблем с апарата за попарване. Костите щяха

тупа по устните си. Идеално подбраните му златни копчета за ръка­

да бъдат готови чак утре.

вели на идеално ушитата маркова риза издадоха тих звук. Впери по­

След това отидох в централната картотека и извадих досието на Тро­

глед в мен.

тие. През остатъка от следобеда четох полицейските доклади, резул­

- Госпожице Бренън - изрече натъртено той, - може би е добре

татите от аутопсията, от токсикологичните изследвания, разгледах сним­

да не излизате от сферата на професионалната си компетентност. Мис­

ките. Нещо се мотаеше из паметта ми, тормозеше ме, подсказваше ми,

ля, че бихме разпознали всяка евентуална връзка с други престъпле­

че двата случая са свързани. Някакъв спомен, до който не успявах да

ния, извършени под нашата юрисдикция. Тези убийства нямат нищо

достигна, ми казваше, че не само отрязаните крайници и чувалите се

общо.

повтарят в двата случая.

32

33

Отново наместих кърпата и изтрих потта от лицето си. Нямаше да

Торсът й бе разделен надве в кръста.

стоя още дълго. Определено не бих могла да понеса горещината по­

Дясната й ръка бе частично отрязана и краищата на белите сухо­

вече от двайсет минути, независимо от предполагаемите ползи. Още

жилия стърчаха като изтръгнати електрически жици. Нападателят се

пет минутки.

бе справил по-успешно с лявата ръка. Помощникът ми я бе поставил

Шантал Тротие бе убита преди по-малко от година, през първата

до главата, където лежеше самотно, с присвити като краката на паяк

ми есен на постоянен договор в лабораторията. Беше само на шест­

пръсти.

найсет години. Следобед разпрострях снимките от аутопсията на бю­

Гръдният й кош бе отворен по дължина - от гърлото до корема -

рото си, но всъщност не се нуждаех от тях. Спомнях си този" случай

и гърдите висяха от двете му страни, а тежестта им дърпаше в про­

съвсем ярко, помнех съвсем отчетливо всяка подробност от деня, в

тивоположни посоки двете му половини. Долната част на торса се про­

който тя пристигна в моргата.

стираше от кръста до коленете. Краката й от коленете надолу лежа­

ха един до друг, положени под мястото, където би трябвало да са свърза22 октомври, следобедът на скариденото парти. Беше петък и по­

ни с бедрата. Освободени от колянната става, те лежаха с извъртени

вечето от колегите бяха приключили работа по-рано, за да пийнат бира

настрани ходила и с насочени навън пръсти.

и хапнат скариди - по традиция това парти се провеждаше всяка есен.

Прониза ме болка, когато забелязах лакираните й в бледорозово

Насред тълпата в заседателната зала забелязах Ламанш, който го­

нокти на краката. Интимността на подобно просто действие ми при­

вореше по телефона. Притискаше с длан свободното си ухо, за да за­

чини такава божа, че пожелах да я покрия, да се разкрещя на оста­

глуши шума от партито. Гледах го. Когато затвори телефона, той бързо

налите да я оставят най-после на спокойствие. Вместо това стоях и гле­

обиколи с поглед цялата зала. Щом ме забеляза, ми направи знак с ръка,

дах, чаках моя ред да нахлуя.

че трябва да говорим в коридора. После откри Бержерон, привлече вни­

Все още можех да затворя очи и да видя назъбените краища на раз­

манието му и му направи същия знак. След пет минути в асансьора

късванията по скалпа й, свидетелство за многобройни удари с тъп пред­

ни обясни защо. Току-що бяха докарали младо момиче. Тялото бе сма­

мет. Спомнях си до най-мажата подробност синините по врата й. Мо­

зано от бой и с отрязани крайници. Било невъзможно да се направи

жех да си представя кръвоизливите в очите й, миниатюрните петънца,

визуално разпознаване. Искаше Бержерон да погледне зъбите й. Аз

предизвикани от пръсването на малки кръвоносни съдове. Причине­

пък трябваше да огледам разрезите на костите.

ни от огромното налягане на югуларните* вени, те са класически при­

Настроението в залата за аутопсии бе в рязък контраст с веселие­

знаци на удушаване.

то на горния етаж. Двамата детективи от полицията стояха на разстоя­

Коремът ми се бе преобърнал, докато се питах какво още се бе

ние, докато цивилен полицай правеше снимки за идентифицирането.

случило на тази жена-дете, грижливо отгледана с фъстъчено масло,

Помощникът ми положи останките от трупа в пълно мълчание. Детек­

скаутски събрания, летни лагери и неделни училища. Скърбях за го­

тивите не казаха нищо. Не се чуха шеги или остроумия. Обичайните

дините живот, от които бе лишена, за баловете, на които нямаше да

майтапи липсваха. Единственият звук бе щракането на фотоапарата,

отиде, за бирите, които нямаше да изпие.

който запечатваше чудовищната гледка върху масата за аутопсии.

Прогоних спомените за болезнената аутопсия, изтрих потта от ли­

Това, което бе останало от нея, бе подредено във формата на тяло.

цето си и поклатих глава, разтърсвайки мократа си коса. Образите в

Шестте кървави парчета бяха поставени в правилен анатомичен ред,

съзнанието ми се размиваха и вече не можех да отделя спомените от

но ъглите бяха леко изместени и така тялото изглеждаше като голя­

миналото от видяното на снимките днес следобед. Точно като в жи­

ма пластмасова кукла - от онези, чиито части могат да се извиват във

вота. Отдавна подозирах, че много от спомените ми от детството са

всички посоки. Общият ефект бе страховит.

всъщност извлечени от стари снимки, че са производни на кадри, мо­

зайка от целулоидни образи, превърнати в спомени от реалността. Може

Главата бе отрязана доста високо на врата и отсечените мускули

би беше по-добре миналото да се помни по този начин. Рядко правим

изглеждаха яркочервени. Бледата кожа леко се подвиваше при отря­

снимки на тъжни събития.

заните краища, сякаш се отдръпваше от досега със суровото месо. Очи­

Вдигнах кърпата си и се отправих към душа.

те й бяха полуотворени и от дясната й ноздра се виеше тънка струй­

ка засъхнала кръв. Косата и бе мокра и залепнала за главата. Беше дълга

и руса.

* Яремни, шийни. - Б. ред.

34

35

Бърди ме чакаше, когато се прибрах. Гледаше ме от другия край

Усмихнах се. Кейти. Винаги задъхана и разпиляна в хиляда посо­

на антрето, бялото му тяло се отразяваше на фона на черния мрамо­

ки.

рен под. Изглеждаше раздразнен. Нима котките изпитват подобни емо­

- Разбира се, скъпа. Не е нещо важно, просто исках да те чуя. Ще

ции? Може би му приписвах своите чувства. Проверих купичката му

ходя на вечеря с Габи. Да се чуем утре?

и открих, че е полупразна. С чувство за вина все пак я напълних. Бърди

- Супер! Целуни я от мен. О, имам шестица по френски, ако си се

бе понесъл преместването добре. Неговите нужди бяха съвсем про­

канила да ме питаш.

сти. Аз, котешка храна „Фрискис" и сън. Такива изисквания не сре­

- Не съм се и съмнявала - засмях се аз. - До утре.

щат затруднения при преминаване на граници и при адаптация на ново

Двайсет минути по-късно спрях пред блока на Габи. По някакво

място.

чудо имаше място за паркиране точно срещу входа й. Изгасих двига­

Имах един час до срещата с Габи, така че се опънах на канапето.

теля и слязох.

Упражненията и сауната бяха взели своето и сега се чувствах, сякаш

Габи живее на „Сен Луи" - очарователно малко площадче, сгуше­

основните ми мускулни групи са излезли от строя. Но изтощението

но между улиците „Сен Лоран" и „Сен Дьони". Паркът е заобиколен

има и своите прложителни резултати. Усещах се физически, макар и

не умствено, релаксирала. Както обикновено в такива моменти,

от редица къщи на калкан с непредсказуеми форми, реликви от епо­

ужасно ми се искаше да пийна нещо.

ха на архитектурни приумици. Собствениците им ги бяха боядисали

във всички цветове на дъгата и бяха напълнили дворовете им с лет­

Късната следобедна светлина обливаше стаята, приглушена от из­

белелите муселинови завеси на прозорците. Точно това харесвам най-

ни цветя, от което къщите приличаха на сцена от анимационен филм

много в апартамента си. Слънчевата светлина се слива с бледите па­

на „Уолт Дисни".

стелни тонове и създава усещане за простор, което ми действа успо­

В парка цари някакво усещане за претенциозност, като се започ­

кояващо.

не от централния фонтан, издигащ се като гигантско лале, и се стиг­

Апартаментът е на първия етаж на П-образна сграда с вътрешен

не до малката ограда от ковано желязо, опасваща периметъра му. Ви­

двор и заема почти изцяло едното крило. Така нямам съседи в непо­

соки до коляното, нейните закачливи линии и извивки отделят зеле­

средствена близост. От едната страна на дневната има френски про­

нината на обществения парк от натруфените къщички край него. Кой

зорци, които водят към градината във вътрешния двор. Точно срещу

знае защо, тази гледка ми действа ободряващо - тихо успокоение, че

тях си имам свой собствен малък двор. Това е рядкост в града - тре­

в живота все още има хармония.

ва и цветя в центъра. Дори съм засадила няколко малки лехи с под­

Погледнах към сградата на Габи. Тя е от северната страна на пар­

правки.

ка, третата по посока на улица „Анри Жюлиен". Изглеждаше така, ся­

Отначало се чудех дали ще ми хареса да живея сама. Никога пре­

каш архитектът й не е могъл да спре, докато не е вложил всеки фан­

ди не бях го правила. От къщи бях отишла в колежа, след това се омъ­

тастичен детайл, за който се е сетил.

жих за Шит, родих и отглеждах Кейти, никога не съм била господар­

Сградата е от кафяв камък на три етажа, които имат големи изда­

ка на собствения си дом. Напразно се бях тревожила. Животът сама

дени прозорци, а покривът изглежда като отрязана шестоъгълна ку-

много ми харесваше.

личка. Покрит е с овални керемиди, подредени като люспите по опаш­

Носех се на границата между съня и будното състояние, когато те­

ката на русалка. Кулата на върха е опасана от тясна тераса с парапет

лефонът ме изтръгна от унеса. Вдигнах слушалката с размътена от пре­

от ковано желязо. Прозорците са със сводест горен край с издадени

къснатата дрямка глава и бях възнаградена с механичен глас, който

арки. Всяка врата и прозорец има рамка от сложна дърворезба, боя­

се опитваше да ми продаде парцел в гробищата.

дисана в бледолилаво. Метална стълба се вие от приземното ниво до

- По дяволите! - Свалих крака на пода и станах от канапето. Това

верандата на втория етаж, а сложните извивки на пречките на пара­

е един от недостатъците на самотния живот. Говоря си сама.

пета повтарят металната ограда на парка. По прозорците има сандъче-

Другият недостатък е, че съм разделена с дъщеря си. Набрах но­

та с цъфнали цветя, а верандата е опасана от огромни саксии.

мера й и тя вдигна след първото иззвъняване.

- О, мамо, радвам се, че се обаждаш! Как си? Не мога да говоря

Явно ме бе очаквала. Преди да пресека улицата, дантеленото пер­

точно сега, чакат ме на другата линия. Може ли да ти звънна малко

де се раздвижи за секунда и входната врата се отвори. Тя ми махна,

по-късно?

после заключи и провери, като разтърси силно дръжката на вратата.

36

37

Слезе по стръмната метална стълба, а дългата й пола се влачеше зад

лива или пасивна. Обикновено преливаше от планове и идеи. Тази ве­

нея като платно. Чух я още докато се приближаваше. Габи обича неща,

чер просто бе оставила говоренето на мен.

които лъщят или дрънчат. Тази вечер имаше гривна с малки сребърни

Погледнах я дискретно с крайчето на окото си. Оглеждаше лица­

камбанки на глезена си, която звънтеше на всяка крачка. Беше обле­

та, с които се разминавахме, и дъвчеше нокътя на палеца си. Беше на­

чена като авангардна студентка. Винаги се носеше така.

прегната, сякаш търсеше някого по оживените тротоари.

- Как я караш?

Вечерта бе топла и влажна, а улицата - претъпкана. Хората се дви­

- Добре - отвърнах.

жеха във всички посоки. Ресторантите бяха разтворили вратите и про­

Още докато го казвах, осъзнах, че не е истина. Но не исках да об­

зорците си, масите бяха подредени безразборно отвън, сякаш някой

съждам убийствата, Клодел или пропуснатото пътуване до Квебек, нито

се канеше по-късно да ги нареди както трябва. Мъже с памучни ризи

проваления си брак или онова, което смущаваше спокойствието на духа

и жени с голи рамене говореха и се смееха под яркоцветните чадъри.

ми напоследък.

Някои чакаха на опашка да се освободят места. Застанах на опашка­

- А т и ?

та пред „Вивалди", докато Габи отиде до магазинчето на ъгъла, за да

- Добре.

купи бутилка вино. Когато най-после се настанихме, тя си поръча фе-

Завъртя глава наляво-надясно и къдриците й се разлюляха. Доб­

тучини* „Алфредо", а аз - пикантно телешко с гарнитура от спагети.

ре. Много добре. Точно като едно време. Но не съвсем. Разпознавах

Въпреки че се изкушавах от доста специалитети, останах вярна на ви­

собственото си поведение. Тя също премълчаваше нещо, искаше раз­

дението си за храна в червено. Докато чакахме салатите, отпивах от

говорът ни да остане безгрижен. Малко се натъжих от този факт, но

чашата си с минерална вода. Говорехме малко, движехме устни, про­

подозирах, че е по моя вина, затова не казах нищо, а се включих в кон­

изнасяхме думи, но не казвахме нищо. Просто седяхме. Това не бе уют­

спирацията на взаимното премълчаване.

ното мълчание на стари приятелки, свикнали една с друга, а нервен

- Е, къде ще хапнем?

диалог.

Не може да се каже, че сменях темата, тъй като такава всъщност

Познавах внезапните промени в настроението на Габи така доб­

нямаше.

ре, както собствените си менструални цикли. Усещах някакво напре­

- Какво ти се яде?

жение у нея. Очите й не срещаха моите, а неспокойно бродеха и търсе­

Замислих се. Обикновено избирам, като си представям храната в

ха наоколо.

чиния пред мен. Мозъкът ми определено е настроен да визуализира.

Познавах признаците. Пиеше прекалено много, опитвайки да при­

Може да се каже, че когато става дума за храна, ме интересуват обра­

тъпи безпокойството си. Алкохол - опиатът на тревожните. Знаех го,

зите, а не менютата. Тази вечер си представях нещо червено и тежко.

защото го бях изпитала. Ледът в чашата ми с „Перие" бавно се топе­

- Италианска кухня?

ше, а лимонът сякаш бе оживял. Падаше от едно кубче на друго с тих

- Добре. - Тя се замисли. - „Вивалди" на „Пренс Артюр"? Може

съскащ звук.

да Седнем на открито.

- Идеално. Така ще използвам мястото за паркиране, което наме­

- Габи, какво става?

рих тук.

Въпросът я стресна.

Прекосихме площада, минахме под големите дървета, надвисна­

- А ?

ли над моравата. По пейките седяха старци, говореха си или гледаха

Засмя се кратко и несигурно и отмести къдрица от челото си. Очи­

минувачите. Двама патрулни полицаи обхождаха пътеките на парка.

те й бяха непроницаеми.

От време на време спираха, за да разменят поздрав с някого, да зада­

Разбрах намека й и преминах на неутрална тема. Щеше да ми каже,

дат въпрос или да отвърнат на нечие остроумие.

когато е готова. Цената на интимността е нейната загуба.

Подминахме циментовата тераса от западния край на площада. За­

- Чувала ли си се с някого от Северозападния?

белязах думата Веспасшн и отново се запитах защо името на римския

Бяхме се запознали там като студентки през седемдесетте. Вече бях

император е издълбано там.

омъжена и Кейти ходеше на градина. Тогава завиждах на Габи и на

След площада прекосихме улица „Лавал" и минахме през бетон­

ните колони на входа към улица „Пренс Артюр". През цялото време

* Италианско ястие, приготвяно от широки ленти юфка, сервирани със

не бяхме проговорили, а това бе странно. Габи никога не е била мълча-

сос, масло и др. - Б. ред.

38

39

останалите за свободата им. Липсваха ми сплотяваищте преживява­

- Хората се променят.

ния на купоните по цяла нощ и философските дискусии рано сутрин.

-Да.

Бях на тяхната възраст, но живеех по съвсем различен начин. Габи

Салатите пристигнаха и в продължение на няколко минути се съсре­

бе единствената студентка, с която се сближих. Никога не разбрах защо.

доточихме върху заливките и подправките. Когато я погледнах,

Двете въобще не си приличахме. И тогава, и сега. Може би се дълже­

Габи седеше съвсем неподвижно, вдигнала във въздуха вилица с про­

ше на това, че Габи харесваше Пийт или поне се преструваше. Спо­

весена от нея маруля. Отново се бе отдръпнала от мен, въпреки че, в

мен: Пийт, по военному строг, заобиколен от деца-цветя, опиянени от

момента сякаш изучаваше някакъв вътрешен свят, а не този наоколо.

изпушена трева и евтина бира. Той мразеше моите студентски купо­

Опитах с нова тактика:

ни и скриваше неудобството си зад надменно презрение. Само Габи

- Кажи ми как върви проектът ти. - Набодох една маслина.

бе направила усилие да се доближи до нас.

- Какво? А, проектът. Добре. Добре върви. Най-после спечелих

Не поддържах връзка с почти никого от състудентите ни. Бяха раз­

доверието йм и някои от тях наистина започват да се разкриват пред

пръснати из всички части на Щатите, повечето работеха в универси­

мен.

тети и музеи. През годините Габи много по-успешно кореспондира­

Лапна хапка от салатата си.

ше с тях. Или просто другите я търсеха повече.

- Габи, знам, че си ми го обяснявала, но ще ми разкажеш ли отно­

- Чувам се с Джо от време на време. Преподава в някакво тъпо град­

во? Нали знаеш, че съм добра във физическите науки. Каква точно е

че в Айова. Или Айдахо. - Американската география никога не е била

целта на проучването?

сред силните страни на Габи.

Тя се засмя на обичайната демаркационна линия между физически­

- И? - подканих я аз.

те дисциплини и културната антропология. Групата ни в университе­

- А Върн работи в агенция за недвижими имоти в Лае Вегас. Беше

та бе малка, но с много разнообразни интереси: някои учеха етноло­

тук на някаква конференция преди два-три месеца. Изоставил е ант­

гия, друга лингвистика, археология и биологическа антропология. Зна­

ропологията и е щастлив като младенец.

ех толкова малко за деконструктивизма, колкото и тя за митохондри-

Отпи от виното.

алната ДНК.

- Косата му си е все такава.

- Спомняш ли си етнографските трудове, която Рей ни караше да

Този път смехът беше искрен. Или виното, или личното ми обая­

четем? Е, общо взето, идеята е същата. Опитваме се да опишем све­

ние й действаха отпускащо.

та на проститутката чрез наблюдения отблизо и чрез интервюта с из­

- А, освен това получих съобщение по електронната поща от Дже-

точници на информация. Полева работа. Строго поверително и лич­

ни. Обмисля дали да не се върне към научната работа. Нали знаеш,

но. - Тя отново хапна от салатата си. - Кои са те? Откъде са? Как са

че се омъжи за някакъв хахо и се отказа от пост в „Рътгърс", за да оти­

се заловили с проституция? Какво правят всеки ден? Какви мрежи за

де в „Кийс"?

взаимопомощ имат? Как се вместват в законната икономика? Как

Габи обикновено не използваше смекчаващи изрази.

възприемат сами себе си? Къде...

- Е, сега е получила възможност да се включи в някаква допълни­

-Ясно.

телна програма и си скъсва задника от работа, за да спечели стипен­

Може би виното оказваше своя ефект или бях напипала тема, коя­

дия.

то наистина я вълнуваше. Ставаше все по-оживена. Въпреки че вече

Нова глътка.

се бе стъмнило, забелязах руменина по лицето й.

- Когато той й позволи. Какви са новините около Пийт?

Кимнах и двете хапнахме от салатите си.

Въпросът ме свари напълно неподготвена. До този момент бях под­

- Повечето хора мислят, че момичетата стават проститутки, след

хождала крайно предпазливо към разговорите за проваления ми брак.

като са били насилвани, по принуда или нещо подобно. В действител­

Сякаш скоростите на речта ми блокираха, когато се стигнеше до тази

ност много от тях го правят просто заради парите. Те оценяват, че имат

тема, и ако ги освободях, щях по някакъв начин да затвърдя истина­

ограничени способности, с които никога не биха могли да припече­

та, пред която не бях готова да се изправя. Избягвах темата. Габи бе

лят за сносно съществуване на законния пазар на труда. Решават да

една от малкото, на които бях казала.

проституират няколко години, защото е най-печелившото, с което мо­

- Добре е. Чуваме се.

гат да се захванат. Да продаваш тялото си е по-доходоносно от това

да продаваш хамбургери.

40

41

Още салата.

- Но това е доста често срещано, когато жертвите са жени, нали?

- И както всяка друга група, те имат своя собствена субкултура.

Смазват главите ни, удушават ни и после ни накълцват. Основна мъжка

Интересувам се от мрежите, които създават, от връзките и системи­

фантазия.

те за подкрепа и взаимопомощ, на които разчитат, такива работи.

- Да - признах аз. - А и не знам причината за смъртта в този слу­

Сервитьорът донесе поръчаните ястия.

чай, тъй като тялото бе много разложено.

- Ами мъжете, които ги наемат?

Габи видимо се притесни от чутото. Може би сгреших, че го ка­

- Какво? - Въпросът сякаш я смути.

зах.

- А мъжете, които отиват при тях и ги избират? Те би трябвало да

- И какво още? — Държеше в ръка виното си, но не отпи.

са важен елемент от цялостната картина. Разговаряш ли с тях? - На­

- Отрязаните крайници. Разчленяването на тялото. Отделянето на

вих спагети на вилицата си.

части. Или... - Замълчах, защото се сетих за вакуума за отпушване на

- Аз... Да, с някои - заекна тя, видимо смутена. След кратка пау-.

канали. Все още не бях сигурна какво означаваше той.

за заяви: - Стига сме говорили за мен, Темп. Кажи ми по какво рабо­

- Значи мислиш, че един и същ изрод е убил и двете?

тиш ти. Някакви интересни случаи? - Очите й бяха вперени в чиния­

- Да. Но не мога да убедя в това идиота, който води разследване­

та.

то. Дори не иска да погледне другия случай.

Промяната на темата бе така внезапна, че ме свари неподготвена.

- Убийствата може да са дело на някой от онези перверзници, кои­

Отвърнах почти без да се замислям:

то се възбуждат, като убиват жени.

- Тези убийства доста ме натоварват. - И веднага съжалих за ка­

- Да - съгласих се, без да вдигам глава.

заното.

Гласът й отново звучеше рязко, кадифените нюанси бяха изчезна­

ли. Оставих вилицата си и я погледнах. Наблюдаваше ме втренчено,

- Какви убийства? - Гласът й бе станал по-плътен, а думите - за­

с леко наведена напред глава и пръсти, стиснали здраво столчето на

кръглени и меки.

чашата. Чашата трепереше, а виното се поклащаше.

- Миналия четвъртък изникна едно особено отвратително. - Не про­

- Габи, съжалявам. Не трябваше да ти разказвам това. Добре ли

дължих. Габи никога не е искала да слуша за моята работа.

си?

- Така ли? - Взе си още хляб. Просто проявяваше любезност. Беше

Тя изпъна гърба си и остави внимателно чашата на масата. Про­

ми разказала за работата си, сега искаше да чуе за моята.

дължи да се взира в мен. Махнах на сервитьора.

- Да. Изненадващото е, че пресата не надуши нищо. Трупът бе на­

- Искаш ли кафе?

мерен в Шербрук миналата седмица. Постъпи с неизвестна самолич­

Отговори ми само с кимване.

ност. Оказа се, че е убита през април.

Довършихме вечерята си, като се насладихме на десерта и капучи-

- Прилича на другите ти случаи. Какво те тормози?

ното. Габи като че ли възвърна чувството си за хумор и двете се по­

Облегнах се назад и я погледнах. Питах се дали наистина иска да

смяхме на спомени от студентските години в хипарската епоха, кога­

чуе това. Може би щеше да бъде по-добре да й разкажа. По-добре за

то ходехме с дълги прави коси, ръчно боядисани ризи и дънки с нис­

кого? За мен?

ка талия и широки крачоли - едно поколение, бягащо с всички сили

- Жертвата е била жестоко малтретирана. После тялото е било на­

от конформизма. Минаваше полунощ, когато си тръгнахме от ресто­

рязано на парчета и изхвърлено в една падина.

ранта.

Габи ме погледна безмълвно.

Докато вървяхме по „Пренс Артюр", тя се върна на темата за убий­

- Мисля, че начинът на действие на убиеца е сходен с този от едно

ствата:

друго убийство, по което съм работила.

- Що за човек ще направи такова нещо?

- Тоест?

Въпросът ме изненада.

- Виждам един и съши - потърсих правилната дума - почерк и в

- Искам да кажа, дали е някой луд? Или нормален? Би ли го раз­

двете.

личила сред множеството?

- Например? - Тя се пресегна за чашата си.

Объркването ми я раздразни.

- Зверско малтретиране, разчленяване на тялото.

- Можеш ли да го познаеш на църковен пикник примерно?

42

43

- Убиеца?

тите и баровете. Оттук нататък е царството на проститутките и тра-

-Да.

веститите. Техният район се простира на изток до квартала на гейо-

- Не знам.

вете. Обитават го заедно с пласьорите на дрога и групите от скинхедс.

Тя настоя:

Туристите и жителите на града идват тук само като случайни посети­

- Дали може да се преструва на нормален?

тели, дошли да позяпат, но без да срещат ничий поглед. Те виждат дру­

- Мисля, че да. Ако един и същи човек е убил и двете жени, а не

гата страна на живота и утвърждават собствената си изолираност от

съм сигурна в това, той е много организиран. Планира действията си.

нея. Не се заседават дълго..

Много серийни убийци успяват дълго да заблуждават околните, пре­

Почти бяхме стигнали до „Сен Лоран", когато Габи ми посочи да

ди да бъдат заловени. Но аз не съм психолог. Това са просто мои раз­

спра вдясно. Открих празно място пред някакъв сексбутик и изгасих

съждения.

двигателя. От другата страна на улицата група жени се бяха струпа­

Стигнахме до колата ми и я отключих. Внезапно тя се протегна и

ли пред хотел ,Транада". Той предлагаше стаи за туристи, но се съмня­

сграбчи ръката ми.

вах някакви туристи да ги посещават.

- Ела да ти го покажа.

- Ето - посочи тя. - Това е Моник.

Не я разбрах. Неочакваната промяна на темата ме остави недоумя­

Моник носеше червени винилови ботуши до средата на бедрата и

ваща.

опъната до крайност черна ластична поличка, която едва покриваше

- Ъъъ...

дупето й. Под нея се очертаваха бикините й и ръбът на запасаната бяла

- Квартала с червените фенери. Моя проект. Само ще минем с ко­

блузка от полиестер. Пластмасовите обици стигаха до раменете й, бу­

лата през него и ще ти покажа момичетата.

зите й бяха намазани с яркорозов руж, който остро контрастираше с

Погледнах я точно в момента, когато фаровете на една задаваща

гарвановочерната коса. Приличаше на карикатура на проститутка.

се кола я осветиха. Лицето й изглеждаше странно под сиянието на дви­

- А онова е Канди.

жещите се светлини. Настойчивостта й бе убедителна.

Габи посочи млада жена с къси жълти панталонки и каубойски бо­

- Добре. - Всъщност идеята изобщо не бе подходяща. Утре ме ча­

туши. В сравнение с нейния грим всеки клоун в цирка би изглеждал

каше тежък ден. Но тя изглеждаше толкова настоятелна, че сърце не

невзрачен. Беше болезцено млада.

ми даваше да й откажа.

- Истинските си имена ли използват? - попитах тихо.

Габи се преви, за да седне в колата, и веднага избута седалката си

- Не знам. А ти би ли го използвала?

възможно най-назад. Така освободи малко, но недостатъчно простран­

Посочи ми едно момиче с черни маратонки и шорти.

ство за краката си.

-Поарет.

Пътувахме мълчаливо няколко минути. Следвах указанията й и след

- На колко години е? - Бях отвратена.

шест пресечки завих наляво по улица „Сент Катрин". Зад мен леже­

- Казва, че е на осемнайсет. Сигурно е на петнайсет.

ше сърцето на Монреал. В огледалото за обратно виждане стърчаха

Облегнах се назад и отпуснах ръце върху волана. Докато ми ги по­

високите силуети на комплекс, Дежарден" и Двореца на изкуствата,

сочваше една по една, не можех да не направя асоциация с гибоните.

съперничещи си от срещуположните ъгли, на които се намираха. Зад

Точно като малките маймуни тези жени се бяха разположили през рав­

тях бе разположен комплексът „Ги Фавро" и Конгресната палата.

ни интервали, разделяйки терена на мозайка от прецизно измерени те­

В Монреал величието На архитектурата в центъра бързо отстъпва

ритории. Всяка работеше в своя район, не позволяваше други от същия

място на нищетата в източните квартали. Улица „Сент Катрин'" е сви­

пол да попаднат в него и се стараеше да подмами някой мъжкар. Съблаз­

детел и на двете. Родена в изобилието на Уестмон, тя прекосява Сентър-

нителните пози, закачките и усмивките бяха просто ритуал на ухаж­

вил, достига на изток до булевард „Сей Лоран" и Мейн - разделител­

ване. При тези маневри обаче целта не беше възпроизводството на вида.

ната линия между източната и западната част на града. На „Сент Кат­

Осъзнах, че Габи е спряла да говори. Беше свършила с изброява­

рин" се намират Форум, Ийтънс и Спектрум. В центъра от двете й

нето. Завъртях глава и я погледнах. Беше с лице към мен, но очите й

страни се извисяват скъпи жилтцни сгради и хотели, театри и

бяха заковани върху нещо извън прозореца ми. Може бй извън моя

търговски центрове. Но при „Сен Лоран" улицата изоставя офиссгра-

свят.

дите и скъпите жилища, конгресните центрове и бутиците, ресторан-

- Д а тръгваме.

4 4

4 5

Каза го толкова тихо, че едва я чух.

Взех черепа от корковата подложка.

-Как...

- Била е ударена поне три пъти. Тук е бил първият удар.

-Тръгвай!

Посочих малък, подобен на чинийка кратер.

Резкият й тон ме порази. Понечих да кажа нещо, но погледът й ме

- Първият удар не е бил достатъчно силен, за да разбие черепа. Само

накара да замълча.

е причинил депресионна фрактура на външната повърхност. После я

Отново потеглихме мълчаливо. Габи изглеждаше потънала в

е ударил тук.

мислите си, сякаш се бе пренесла на друга планета. Но когато спрях

Посочих центъра на плетеница от линии. Лъчите и кръговете об­

пред апартамента й, ме атакува изненадващо с нов въпрос:

разуваха паяжина от наранявания.

- Били ли са изнасилени?

- Този удар е бил много по-силен и е причинил масивна фракту­

- Кои? - попитах.

ра с раздробяване. Черепът е бил разбит.

- Онези жени.

Бях работила дълги часове, за да сглобя наново парченцата. По краи­

Проститутките? Убитите?

- Кои жени?

щата им се виждаха следи от лепило.

Няколко секунди не ми отговори.

Ламанш ме слушаше съсредоточено, местейки поглед от черепа към

- Толкова ми е писнала тази гадост!

лицето ми и обратно.

Слезе от колата и пое по стълбите, преди да успея да реагирам. Буй­

- После я е ударил тук. Този удар е бил нанесен по-късно. Съще­

ният й изблик ми подейства като шамар по лицето.

ствуващите фрактури блокират новите, но тъй като новите линии не

пресичат старите, този би трябвало да е последният.

-Ясно.

5.

- Ударите вероятно са били нанасяни отзад и леко отдясно.

- Ясно.

През следващите две-три седмици не се чух с Габи. Не присъствах

Често постъпваше така с мен. Отсъствието на коментар не бе при­

и в тефтерчето с телефонни номера на Клодел. Беше ме забравил на­

знак на незаинтересованост. Или на неразбиране. Нищо не убягваше

пълно. Научих подробности за Изабел Ганьон от Пиер Ламанш.

от вниманието на Пиер Ламанш. Съмнявам се някога да е имало нуж­

Живяла с брат си и любовника му в „Сент Едуар" - работнически

да от повторно обяснение на нещо. Кратките му отговори бяха него­

квартал североизточно от Сентървил. Работела в малък бутик на „Сен

вият начин да те принуди да организираш мислите си. Продължих по-

Дьони" за унисекс дрехи и аксесоари, наречен „Отрязък от живота".

нататък:

Брат й, който бе пекар, измислил това име. Иронията на ситуацията

- Когато черепът бъде ударен, той действа като балон. За части­

бе много потискаща.

ца от секундата костта хлътва в точката на въздействие и се издува

Изабел изчезнала в петък, на 1 април. Според брат си тя редовно

от противоположната страна. Така че нараняването не се огранича­

посещавала няколко бара на „Сен Дьони" и предишната нощ се при­

ва до мястото, където е нанесен ударът.

брала доста късно. Чул я като че ли да влиза някъде към два през нощ­

Вдигнах глава, за да проверя дали ме слуша. Слушаше.

та, но не проверил. Двамата мъже излезли за работа рано сутринта.

- Заради структурата на черепа ефектът от внезапен удар се раз­

Някакъв съсед я видял към един часа следобед. Изабел трябвало да

пространява по определени траектории. Костта поддава или се счуп­

отиде в бутика към четири. Така и не се появила. Останките от тру­

ва на общо взето предсказуеми места.

па й бяха намерени девет седмици по-късно в двора на Семинарията.

Посочих челото.

Била на двайсет и три.

- Например удар тук може да доведе до нараняване на очните ябъ­

Ламанш се появи в кабинета ми късно следобед, за да провери дали

лки или на лицето.

съм завършила анализа си.

Посочих тилната част на черепа.

- Има множество фрактури на черепа - казах аз. - Доста време ми

- А удар тук често причинява странични фрактури в основата на

отне да го реконструирам.

черепа.

-Да.

Той кимна.

46

47

- В нашия случай има две фрактури с раздробяване и една депре-

- Отрязал е главата на нивото на шестия шиен прешлен. Отстра­

сионна фрактура върху задната дясна половина. Има няколко линей­

нил е ръцете в раменните стави, а краката - в тазобедрените. Долна­

ни, които започват от противоположната страна на черепа и достигат

та част на краката е отделена точно в коленните стави.

до фрактурата на дясната половина. Това подсказва, че е удряно от­

Вдигнах лявата лопатка.

зад и отдясно на жертвата.

- Виждаш ли как разрезът заобикаля ставната ямка?

- Три пъти - каза той.

Той огледа следите - група успоредни бразди, обкръжаващи по­

- Три пъти - потвърдих.

върхността на ставата.

- Убил ли я е? - Знаеше какъв ще бъде отговорът ми.

- Същото е и при крака. - Смених лопатката с тазовата кост. - Виж

- Би могъл. Не мога да твърдя със сигурност.

ацетабулума на тазовата кост. Влязъл е право в ставната капсула.

- Има ли други следи от евентуалната причина за смъртта?

Ламанш огледа дълбоката гаванковидна яма, в която се намества

- Няма следи от куршуми, от пронизване с нож, няма други фрак­

главата на бедрената кост. По стените й имаше множество срезове.

тури. Има някакви стари рани около гръбнака, но не съм сигурна как­

Мълчаливо взех тазовата кост и му подадох бедрената. Шийката й бе

во означават те.

опасана от двойки успоредни разрези.

- Може би са от разчленяването.

Той дълго оглежда костта, после я остави на масата.

Поклатих глава:

- Единственото място, където се е отклонил, са ръцете. Там е ря­

- Не мисля. Не са на правилното място.

зал точно през костта.

Върнах черепа на подложката.

Показах му едната лъчева кост.

- Разчленяването е било извършено много умело. Той не просто

- Странно.

е отрязал крайниците. Отделил ги е точно в ставите. Спомняш ли си

-Да.

случая Ган? Или Валенсия!

- Кое е по-типично? Това или другите?

Той се замисли за минута. Наклони глава надясно, после наляво

- Другите. Обикновено искаш да нарежеш едно тяло, за да се отър­

дори подобно раздвижване бе рядкост за него.

веш от него по-лесно, така че го правиш по възможно най-бързия на­

- Докараха ни Ган преди около две години - подсказах му аз. - Беше

чин. Вземаш трион и го накълцваш. Този човек не е бързал.

омотан в няколко слоя одеяла, пристегнати с тиксо. Краката му бяха

- Хм. Какво значи това?

отрязани с трион и пакетирани отделно.

Доста бях мислила по този въпрос.

Тогава се бях сетила за древните египтяни. Преди мумифицира­

- Не знам.

нето те вадели вътрешните органи и ги съхранявали отделно. Вътреш­

И двамата мълчахме известно време.

ностите се увивали отделно и се поставяли редом с тялото. Убийци­

- Семейството иска тялото, за да го погребе. Ще забавя предава­

те на Ган бяха направили същото с краката му.

нето, доколкото мога, но искам да си подсигуриш достатъчно добри

снимки и всичко, което ще ти трябва, ако се стигне до съд.

- А, да. Спомням си случая.

- Планирам да направя още снимки на някои от следите от разре-.