Отдавна мъртви

чи няколко лампи, покажи, че си будна и се движиш из къщата, и все­

ръка и го потупах по главата. Той се стресна от неочакваното доко­

ки нападател ще се измъкне."

сване и прелетя през стаята. Ако котките могат да пищят, Бърди на­

Опитах да преглътна, но устата ми бе пресъхнала. В пристъп на

прави точно това.

храброст включих лампата в антрето и след това всички лампи по пътя

до спалнята ми. Не се виждаше никой. Когато седнах на ръба на ле­

Бягството му ме изплаши още повече. За момент бях като пара­

глото си, все още с ножа в ръка, го чух пак. Приглушено хлопване и

лизирана, замръзнах на мястото си като статуя.

звънтене. Подскочих и едва не се порязах.

„Направи като котката и изчезни оттук!" - съветваше ме гласът на

Тъй като убеждението, че в къщата не е влязъл никой, ми вдъхва­

паниката.

ше известна смелост, казах си решително: „Добре, копеле, само да те

Направих крачка назад. Хлоп. Зън. Спрях, стиснала ножа като спа­

зърна за миг - и се обаждам на ченгетата."

сителна сламка. Тишина. Трак. Туп-туп. Туп-туп. Слушах биенето на

Върнах се бързо до френския прозорец, водещ към страничния двор.

сърцето си и претърсвах мозъка си за някой участък, запазил умение­

Не бях светнала в тази стая, така че отново отместих леко завесата и

то си да мисли трезво.

надникнах навън, този път по-смело.

„Ако има някой в апартамента - подсказваше ми логиката, - той

Гледката беше същата, както преди. Смътно познати форми, ня­

е зад теб. Трябва да бягаш напред, не назад. Но ако има някой отвън,

кои поклащащи се от вятъра. Хлоп, зън. Стреснах се, после помислих:

не му помагай да влезе."

„Шумът не идва от вратата, а сякаш от разстояние."

Туп-туп. Туп-туп.

Сетих се за осветлението на страничния двор и се плъзнах по сте­

„Шумът е отвън - казах си. - Бърди чу нещо отвън."

ната да потърся ключа. Сега не бе моментът да се тревожа, че ще по-

Туп-туп. Туп-туп.

дразня съседите. Светнах лампата отвън и се върнах до завесата. Лам­

„Погледни. Притисни се до стената към вътрешния двор и отме­

пата не бе много мощна, но така дворът се виждаше достатъчно доб­

сти завесите само толкова, колкото да надзърнеш навън. Може би ще

ре.

видиш някоя фигура в мрака."

Дъждът бе спрял, но бризът беше се засилил. Лек ръмеж танцу­

Разумно и логично.

ваше в светлината на лампата. Заслушах се. Нищо. Огледах внимател­

Въоръжена с кухненския нож, отлепих крак от килима, пристъпих

но цялото пространство няколко пъти. Отново нищо. Безразсъдно из­

напред и стигнах до стената. Поех си дълбоко дъх и отместих заве­

ключих алармената система, отворих френския прозорец и подадох

сата с няколко сантиметра. Формите и сенките в двора бяха трудно до­

глава навън.

Вляво до стената растеше черен смърч. Не видях чужда форма сред

ловими, но познати. Дървото, пейката, храстите. Не се забелязваше

клонките му. Вятърът свиреше леко и клоните се поклащаха. Хлоп.

никакво движение, освен на клоните, подухвани от вятъра. Останах

Зън. Нова вълна на уплаха.

неподвижна дълго време. Нищо не се промени. Преместих се към сре­

Градинската порта. Шумът идваше откъм нея. Погледът ми се стрел­

дата на завесата и проверих: дръжката на стъклената врата. Беше за­

на натам точно навреме, за да долови някакво леко движение, което

ключена.

почти веднага замря. Докато гледах, дойде нов повей на вятъра и пор­

С ножа в ръка се прокраднах по стената до предната врата. Там

тата леко се размести въпреки резето. Хлоп. Зън.

бе алармената система. Лампичката светеше без мигане, което озна­

Разочарована, прекосих двора и отидох до нея. Защо никога пре­

чаваше, че не е имало проникване. Импулсивно натиснах бутона за

ди не бях долавяла този звук? И отново се стреснах. Катинара го ня­

проба.

маше. Веригата с катинара, която не позволяваше никакво движение

Звукът раздра тишината и въпреки че го очаквах, подскочих стрес­

на портата, липсваше. Дали Уинстън бе забравил да го сложи, след като

нато. Ръката ми се вдигна нагоре, готова да забие ножа.

е окосил тревата? Сигурно.

188

189

Затворих портата възможно най-плътно и се обърнах към врата­

- Това е достатъчно засега - изрече и захвърли телефона на кана­

та. Тогава чух другия звук, по-деликатен и приглушен.

пето, после прокара длан по лицето си. Косата му бе разрошена. Има­

Озърнах се и видях нещо непознато в лехите с подправки. Прилича­

ше много уморен вид.

ше на тиква, набучена на кол. Шумоленето идваше от найлона, кой­

- Благодаря ти, че дойде - промълвих. - Съжалявам, че бях в ис­

то се развяваше от вятъра.

терия. - Вече бях казала всичко това, но го повторих.

Осъзнах ужасена какво е това. Без да знам защо, вече бях сигур­

- Не, не беше.

на какво има под найлона. Краката ми трепереха, докато прекосявах

- Обикновено не...

тревата. Издърпах найлона нагоре.

- Няма нищо. Ще пипнем този психар.

От гледката ми се догади и се извърнах, за да не повърна. Притис­

- Можех просто да...

нах длан към устата си и се втурнах вътре, затръшнах вратата и за­

Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си. Сините ла­

ключих, после активирах отново алармената система.

зери уловиха погледа ми и го задържаха.

Потърсих нервно номера, хвърлих се към телефона и се насилих

- Бренън, това е много сериозно. Някъде навън се разхожда стра­

да натисна правилните бутони. Отсреща вдигнаха на четвъртото из-

нен тип, който е нещо като интелектуален мутант. Той е психически

звъняване.

деформиран. Прилича на плъховете, които лазят в отходните канали

- Ела тук, моля те. Веднага!

на града. Истински хищник. Умът му е извратен и сега е решил да ти

- Бренън? - Сънен глас. - Какво, по...

втълпи изродения кошмар, на който сам се наслаждава. Но допусна

- Веднага, Райън! На минутата!

грешка и ние ще го намерим и ще го смачкаме. Така се прави с вре­

дителите и паразитите.

Бурният му изблик ме изненада. Не се сещах какво да кажа. Не ми

24.

се виждаше добра идея да обсъждам сложните му метафори.

Райън прие моето мълчание за скептицизъм.

След като изпих няколко литра чай, седях свита на люлеещия се

- Говоря сериозно, Бренън. Този кучи син е напълно превъртял.

стол на Бърди и гледах безизразно Райън. Той провеждаше третия си

Следователно на всяка цена трябва да се откажеш от соловите си ак­

телефонен разговор - този път личен, и уверяваше някого, че ше се

ции.

забави известно време. Съдейки по края на разговора, човекът отсре­

Коментарът му ме вкисна допълнително, за което не трябваха мно­

ща не бе особено щастлив от това. Неприятно.

го думи. Чувствах се уязвима, зависима и се мразех за това, така че

Истерията си има и своите добри последствия. Райън пристигна

насочих отчаянието си срещу него.

за двайсет минути. Претърси апартамента и двора, после се обади в

- Солови акции? - сопнах му се аз.

управлението и уреди полицейска кола да наблюдава сградата. Той по­

- По дяволите, Бренън! Не говоря за тази вечер.

стави торбата и зловещото й съдържание в друга по-голяма торба и

И двамата знаехме за какво говори. Беше прав и този факт само

я запечата, след това я пусна на пода в ъгъла на трапезарията. Щеше

увеличаваше раздразнението ми и ме правеше още по-самонадеяна.

да я отнесе в моргата, като си тръгне. Криминолозите щяха да дойдат

Завъртях леко чая в чашата си и замълчах.

сутринта. Сега бяхме в дневната, аз седях и сърбах чай, а Райън краче­

- Това животно очевидно те е следило - продължаваше да нареж­

ше и говореше.

да той. - Знае къде живееш. Знае как да влезе.

Не бях сигурна кое ми действа по-успокояващо - чаят или мъжь i.

- Не е влязъл.

Едва ли бе чаят. Имах нужда от истинско питие. „Имах нужда" не опи­

- Само е поставил една човешка глава в задния ти двор.

сваше точно състоянието ми. По-точно копнеех. В действителност ис­

- Знам! - извиках, напълно загубила спокойствието си.

ках няколко питиета. Цяла бутилка, от която да си сипвам, докато я

Очите ми се плъзнаха към ъгъла на трапезарията. Нещото от гра­

изпразня. Забрави, Бренън. Капачката е затегната и ще си остане така.

дината стоеше там, тихо и инертно, артефакт, очакващ да бъде обра­

Отпивах от чая и гледах Райън. Беше с дънки и избеляла дънкова

ботен. Би могло да е всичко. Волейболна топка. Глобус. Пъпеш.

риза. Добърлзбор. Синьото подчертаваше цвета на очите му. Той при­

Кръглият предмет в лъскавата черна торба изглеждаше безобиден в

ключи с разговорите по телефона и седна.

прозрачния найлонов плик, в който Райън го бе запечатал.

190

191

Гледах го и образите на зловещото съдържание отново нахлуха в

- Бъди откровен с мен. .

главата ми. Видях черепа върху тънкия врат-кол. Видях празните очни

Детективът замълча за миг, после заяви:

кухини, втренчени напред, и розовия блясък, отразен от белия емайл

- Бих казал, че е той. Твърде невероятно е да става въпрос за съвпа­

в зейналата уста. Представих си как нападателят прерязва катинара

дение.

и смело прекосява двора, за да постави страховития си сувенир.

Знаех си, но не исках да го чуя. Нещо повече, не желаех да мисля

- Знам - повторих аз. - Прав си. Ще трябва да внимавам повече.

какво означава това. Посочих към черепа:

Искаш ли чай?

- От трупа, който намерихме в Сен Ламбер ли е?

- Не, няма нужда. - Той се изправи. - Ще отида да проверя дали

- Е, това е по твоята част.

патрулната кола е дошла.

Дръпна си за последен път, пусна вода, за да изгаси фаса, и се ог­

Изчезна към дъното на апартамента, а аз си направих нова чаша

леда къде да го изхвърли. Отместих се от плота и отворих един шкаф,

чай. Още бях в кухнята, когато се върна.

в който имаше кошче за боклук. Когато се изправи, поставих длан върху

- Едната кола е паркирана на отсрещната алея. Отзад ще дойде дру­

ръката му.

га. Ще ги проверя, като си тръгвам. Никой няма да може да се добли­

- Райън, мислиш ли, че съм луда? Смяташ ли, че идеята за този се­

жи до сградата незабелязано.

риен убиец е плод на въображението ми?

- Благодаря. - Отпих от чая и се облегнах на плота.

Той изпъна тялото си и впери поглед в мен.

Райън извади пакета с цигарите си и ме погледна въпросително.

- Не знам. Просто не знам. Може и да си права. Четири мъртви

- Разбира се.

жени за период от две години, всички накълцани или разчленени, или

Мразех в апартамента ми да мирише на цигарен дим. Но пък и той

и двете. Евентуално и пета жертва. Има някакви прилики в начина на

не гореше от желание да стои тук. Животът е низ от компромиси. За­

разчленяване. Вкарването на предмети. Но това е всичко. Засега няма

питах се дали да потърся пепелник, но не си направих труда. Той пу­

други свързващи детайли. Може би са свързани. Може би не са. Може

шеше, а аз отпивах от чая. Мълчахме, облегнали се на плота, всеки

да има цял куп садисти, плъзнали на свобода и действащи независи­

потънал в собствените си мисли. Хладилникът тихо бръмчеше.

мо един от друг. Може би Сен Жак ги е убил всичките. Възможно е

просто да обича да събира истории за подвизите на други хора. Може

- Знаеш ли, всъщност не черепът ме изплаши. Свикнала съм да виж­

да е само един човек, но да е някой друг. Може би точно в момента

дам черепи. Просто този път бе тожова... тожова не на място.

си фантазира за следващото убийство. Може би изродът наистина е

-Да.

поставил черепа в двора ти. Не знам. Но със сигурност знам, че ня­

- Знам, че е клише, но чувствам дома си осквернен.

какъв откачен психар е забил череп сред петуниите ти тази нощ. Виж,

Стиснах чашата, чувствах се уязвима и се мразех заради това. Той

не искам да поемаш никакви рискове. Искам да ми обещаеш, че ще вни­

несъмнено бе чувал версии на тази реч много пъти. И да беше така,

маваш.

не го спомена.

Пак покровителственото отношение.

- Мислиш ли, че е Сен Жак?

- Какво точно искаш да направя?

Райън ме погледна, после изтръска пепелта от цигарата в мивка­

- Засега повече никакви тайни операции. - Посочи с пръст плика

та. Отново се облегна на плота и дръпна продължително. Краката му

с черепа. - И трябва да ми кажеш кой е това там.

стигаха почти до хладилника.

Погледна часовника си.

- Не знам. По дяволите, ние дори не можем да определим кой в дей­

- Боже господи! Три и петнайсет е. Ще се оправиш ли сама?

ствителност е той! Сен Жак вероятно е съучастник. Който и да е из­

- Да, благодаря, че дойде.

ползвал онази дупка, всъщност не е живял там. Оказа се, че хазяйка­

-Моля.

та го е виждала само два пъти. Държим мястото под наблюдение от

Той провери телефона и алармената система още веднъж и взе най­

една седмица и никой не е влизал или излизал.

лоновия чувал. Съпроводих го до входната врата. Докато го изпращах

Хммм. Дръпване, издишване. Завъртане.

с поглед, забелязах, че очите му не са единственото достойнство, кое­

- Той имаше моята снимка в колекцията си. Беше я изрязал и от­

то дънките подчертаваха. Бренън! Май прекали с чая. Или отдавна не

белязал с маркер.

си прекалявала с нещо друго.

- Ъхъ.

192

193

Точно в четири и двайсет и седем кошмарът започна отново. В

Окуражена, спуснах левия си крак и бавно, слепешком потърсих

първия момент си помислих, че сънувам повторението на събитията.

пода. В този момент сянка прекоси рамката на вратата и кракът ми за­

Но всъщност изобщо не бях заспивала. Просто лежах и се опитвах да

стина във въздуха, а мускулите ми се смразиха в кататоничен страх.

се отпусна, позволявайки на мислите си да се разпокъсат и сглобят на­

„Това е краят - помислих си. - В собственото ми легло. Четири­

ново като в калейдоскоп. А звукът, който чувах сега, бе истински. Раз­

ма полицаи ме пазят отвън и не подозират нищо." Представих си дру­

познах го и знаех какво представлява. Сирената на алармената систе­

гите жени, костите им, лицата им, нарязаните им тела. Домакинския

ма означаваше, че някоя врата или прозорец са били отворени. Напа­

вакуум. Статуетката. „Не - изплака един глас в главата ми. - Не и аз.

дателят се бе върнал и беше влязъл.

Моля ви. Не и аз!" Кожо пъти щях да успея да изпищя, преди той да

Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Какво да правя? Да се бия?

ме пипне? Преди да потуши виковете ми с едно замахване на острие­

Да бягам? Пръстите ми стиснаха края на одеялото и мислите ми за-

то през гърлото ми?

препускаха в хиляди посоки. Как беше се промъкнал покрай полицей­

Очите ми се стрежаха напред-назад - трескави като очи на живот­

ските коли? В коя стая беше? Ножът! Бях го забравила на кухненския

но, попаднало в капан. Тъмна маса изпълни рамката на вратата. Чо­

плот! Лежах вцепенена и премислях възможностите. Райън бе про­

вешка фигура. Лежах безмълвна, неподвижна, не можех дори да из­

верил телефоните, но тъй като исках да проспя остатъка от нощта, бях

пищя за последен път.

изключила апарата в спалнята си. Дали можех да намеря кабела, ми­

Фигурата се поколеба, сякаш несигурна в следващия си ход. Ни­

ниатюрната розетка и да се обадя, преди да ме нападне? Къде беше

какви черти. Само силует, очертан в рамката на вратата. Единствена­

казал Райън, че са паркирани полицейските коли? Ако отворех про­

та врата. Единственият изход от стаята. Боже! Защо нямах пистолет?

зореца на спалнята и викнех за помощ, дали полицаите щяха да ме чуят

Секундите се точеха непоносимо бавно. Може би фигурата не мо­

и да реагират навреме?

жеше да различи очертанието на тялото ми на ръба на леглото. Си­

Напрегнах се да усетя всяко движение в тъмнината около мен. Ето.

гурно стаята изглеждаше пуста откъм прага. ?

Тихо щракване. В антрето? Затаих дъх. Дали не беше Бърди? Не, този

Левият ми крак вече бе на пода. Все още по гръб, преместих дес­

звук бе предизвикан от по-голяма тежест. Пак! Леко шумолене, като

ния си крак към ръба на леглото милиметър по милиметър. И двата

допир в стена, не в пода. Твърде високо, за да е котката.

ми крака бяха на пода, когато фигурата направи рязко движение и свет­

Телефонът! Щях да опитам да включа телефона. Точно пред къща­

лината ме заслепи.

та ми имаше полицейски коли. Диспечерът щеше ли да се свърже с тях?

Вдигнах ръка към очите си и се хвърлих напред в отчаяно усилие

Дали можех да се обадя, без да се издам? Имаше ли значение

да съборя нападателя и да избягам от стаята. Десният ми крак се за­

всъщност?

качи в чаршафа и аз се проснах по очи на пода. Бързо се претърко­

Бавно повдигнах завивките и се претърколих по гръб. Шумолене­

лих наляво и застанах на колене, обръщайки лице към нападателя.

то на чаршафите прозвуча като гръм в ушите ми.

Фигурата остана в далечния край на стаята, с ръка върху ключа на

Пак нещо се потърка в стената. По-силно. По-близо. Сякаш напа­

лампата. Само че сега вече имаше лице. Лице, изкривено от някакво

дателят бе по-сигурен и по-непредпазлив.

вътрешно вълнение, причината за което можех само да гадая. Лице,

Всеки мой мускул и сухожилие се напрегна, сантиметър по сан­

което познавах. Собственото ми лице също бързо сменяше израже­

тиметър се придвижих до лявата страна на леглото. Сред непроглед­

нията си. Ужас. Разпознаване. Объркване. Погледите ни се срещна­

ната тъмнина в стаята ми бе трудно да се ориентирам. Защо бях пус­

ха и задържаха. Никой не помръдна. Никой не проговори. Гледахме

нала щората? Защо бях изключила телефона? Тъпо. Тъпо. Тъпо! На­

се втренчено през пространството на стаята.

мери кабела, намери буксата, набери 911 в тъмното. Мислено си пред­

Изкрещях:

ставих предметите на нощното ми шкафче, за да преценя къде точно

- Дяволите да те вземат, Габи! Тъпа кучка такава! Какво правиш?

да мине ръката ми. Трябваше да легна на пода, за да включа апарата

Какво съм ти сторила? Идиотка такава! Проклета идиотка!

в розетката.

Седнах на пети и опрях длани на бедрата си, без да правя никак­

Надигнах се на лакти, както лежах в левия край на леглото. Очи­

во усилие да овладея сълзите, които обливаха лицето ми, и ридания­

те ми се взираха в тъмнината, но тя бе толкова непрогледна, че не мо­

та, разтърсващи тялото ми.

жех да различа нищо освен вратата на спалнята, леко осветена от ня­

кой уред със светещ панел. На прага не се виждаше силует.

194

195

25.

- Сутринта.

Докато заспивах, ми се стори, че я чувам да телефонира на няко­

Люлеех се напред-назад на колене и на пети, хлипах и крещях. Ду­

го. Нямаше значение. Утре.

мите ми бяха почти несвързани и смесени с хлипането, ставаха съвсем

Наистина си поговорихме. Часове наред. Ядохме корнфлейкс. После

неразбираеми.

спагети. Изпихме безброй чаши капучино. Говорихме, свити на кана­

Скоро хлипането премина в приглушено хълцане. С едно послед­

пето, ходихме на дълги разходки нагоре-надолу по „Сент Катрин". Беше

но потреперване спрях да се люлея и се взрях в Габи. Тя също плаче­

уикенд на думите, повечето от които се изливаха от устата на Габи.

ше.

Отначало бях убедена, че е претърпяла някакъв емоционален срив. В

Стоеше в другия край на стаята, притиснала едната си ръка кьм клю­

неделя вечерта вече не бях толкова сигурна.

ча на лампата, а другата - към гърдите си. Пръстите й се свиваха и

Криминолозите дойдоха късно в петък следобед. От уважение към

разпъваха. Гърдите й се надигаха с всяко вдишване, по лицето й се

мен се обадиха да предупредят, пристигнаха съвсем незабележимо и

стичаха сълзи. Плачеше мълчаливо и изглеждаше като замръзнала на

си свършиха работата бързо и ефективно. Приеха присъствието на Габи

място.

като съвсем естествено. Приятелка, дошла да ме успокои след прежи­

- Габи? - Гласът ми пресекна, после се възвърна. - Какво?...

вения ужас. Казах на Габи, че някой е влизал в градината ми, но не

Тя кимна и къдриците й се разлюляха около смъртнобледото лице.

споменах нищо за главата. Тя си имаше достатъчно грижи. Кримино­

Започна да издава някакви звуци, сякаш се опитваше да спре сълзи­

лозите си тръгнаха, като ме окуражиха на раздяла:

те си. Не можеше да проговори.

- Не се тревожете, доктор Бренън. Ще пипнем копелето. Вие си

- Боже господи, Габи! Луда ли си? - прошепнах аз, сравнително

стойте тук.

овладяна. - Какво правиш тук? Защо не се обади?

Положението на Габи бе също толкова неприятно, колкото и мое­

Тя сякаш се замисли над втория въпрос, но се опита да отговори

то. Бившият й информатор се бе превърнал в заплаха и я следял не­

на първия:

прекъснато. Бил навсякъде. Понякога го виждала на пейка в парка. Друг

- Трябваше... да говоря с теб.

път я следял по улицата. Вечер се мотаел по „Сен Лоран". Въпреки

Взрях се в нея. Опитвах се да намеря тази жена от три седмици.

че тя вече отказвала да говори с него, той постоянно се навъртал на­

През цялото това време Габи ме избягваше. Сега беше четири и по­

около. Спазвал известна дистанция, но очите му не се. отделяли от нея.

ловина сутринта, а тя бе нахлула в дома ми без разрешение и ми бе

Според Габи, дори на два пъти влизал в апартамента й.

скъсила живота поне с десет години.

- Как влезе тук?

Попитах:

- Още имам ключ. - Нов звук от преглъщане, но по-тихо и бавно.

- Сигурна ли си? - „Исках да кажа, сигурна ли си, че не си въоб­

- От миналото лято.

разяваш?" - Взел ли е нещо?

Тя вдигна треперещата си ръка и ми показа ключ на малка вериж­

- Не, поне така мисля. Не съм забелязала нещо да липсва. Но знам,

ка.

че е ровил из къщи. Знаеш, че си личи. Нищо не липсваше, но всич­

Усетих как у мен се надига гняв, но изтощението ми надделя.

ко бе леко разбутано. Просто бе някак изместено.

- Не тази вечер, Габи.

- Защо не отговаряше на обажданията ми?

- Темп, аз...

- Престанах да вдигам телефона. Той звънеше по двайсет пъти на

Погледнах я така, че да замръзне на мястото си. Тя отвърна жал­

ден и като вдигнех, мълчеше. Също и с телефонния секретар. Само

но на погледа ми, не разбираше какво става.

се чува как някой затваря. Но много пъти. Спрях да докосвам теле­

- Темп, не мога да си отида у дома.

фона.

Очите й бяха тъмни и разширени, тялото - напрегнато. Прилича­

- Защо не ми се обади?

ше на антилопа, изгубила стадото си и попаднала в капан.

- За да ти кажа какво? Че някакъв откачен ме преследва непрекъ­

Без да кажа нищо, се изправих, взех кърпи и чаршафи от дрешни-

снато? Че съм се превърнала в жертва? Че не мога да се справя със

ка в коридора и ги оставих върху леглото в спалнята за гости.

собствения си живот? Мислех, че ако го третирам, сякаш е червей, той

- Ще говорим сутринта, Габи.

ще загуби интерес към мен.

- Темп, аз...

196

197

Очите й гледаха измъчено.

Той съхнеше на плота, почистен и маркиран. Отсъствието на мека

- Знаех какво ще кажеш. „Сама си си виновна, Габи. Позволяваш

тъкан бе спестило попарването. Изглеждаше като всеки друг череп с

на параноята да контролира живота ти. Имаш нужда от помощи."

празните си очни кухини и грижливо изписания номер от ЛСМ. Взрях

Изпитах угризение, като си спомних как бях говорила с нея послед­

се в него и си спомних ужаса, който бе предизвикал у мен преди три

ния път. Беше права.

нощи.

- Можела си да се обадиш на полицията. Те щяха да ти осигурят

- Местоположение. Местоположение. Местоположение - из­

закрила. - Още докато го казвах, не си вярвах.

мърморих в празната лаборатория.

- Аха. - И тогава ми разказа за четвъртък вечер: - Прибрах се у

- Моля?

дома към три и половина през нощта и разбрах, че някой е влизал в

Не бях чула кога е влязъл Денис.

апартамента ми. Бях приложила стария трик с конеца през ключалка­

- Сетих се за нещо, което веднъж каза един брокер на недвижи­

та. Е, като видях, че конецът липсва, съвсем се изплаших. До този мо­

ми имоти.

мент бях в много добро настроение, защото не бях виждала този пси-

-Да?

хар цяла вечер. Освен това тъкмо бях сменила ключалките и за пръв

- Нашата реакция често зависи не толкова от това какво представ­

път от месеци се чувствах в безопасност в апартамента си. Като ви­

лява дадено нещо, колкото от мястото, на което се намира.

дях конеца на земята, просто рухнах. Не можах да повярвам, че пак

Той ме гледаше неразбиращо.

е влизал. Не знаех дали не е още вътре и не исках да проверявам. По­

- Няма значение. Взе ли проби от пръстта, преди да го измиеш?

бягнах и дойдох тук.

- Да. - Вдигна два малки пластмасови съда.

Малко по малко тя ми разказа за изминалите три седмици, като

- Да ги изпратим за анализ.

изреждаше инцидентите, за които се сещаше. Разказът й трая целия

Кимна.

уикенд и постепенно мозъкът ми подреди разпокъсаните епизоди в хро­

- Вече направиха ли рентгеновите снимки?

нологичния им ред. Въпреки че мъжът, който я тормозеше, не бе на­

- Да. Току-що дадох снимките на зъбите на доктор Бержерон.

правил нищо открито агресивно, се наблюдаваше модел на нараства­

- Той е дошъл в понеделник?

ща дързост от негова страна. В неделя вече споделях страха на Габи.

- Ще излиза в отпуска за две седмици и се е отбил да довърши ня­

Решихме тя да остане при мен засега, макар да не бях сигурна до­

какви доклади.

колко безопасен е собственият ми дом. Късно в петък Райън ми се бе

- Късмет. - Поставих черепа в пластмасова ваничка. - Райън мис­

обадил, че патрулната кола ще продължи наблюдението до понедел­

ли, че е открил името.

ник. Всеки път, когато излизахме на разходка, кимах за поздрав на по­

- О, нима? - повдигна вежди Денис.

лицаите. Габи мислеше, че те стоят заради влизането в градината ми.

- Сигурно е станал в ранни зори. Съобщението му бе записано от

Не й обясних истинската причина. Трябваше да укрепя новородено­

ношния дежурен.

то й усещане за сигурност, а не да го съсипвам.

- Името на скелета от Сен Ламбер или на твоя приятел тук? - по­

Предложих да съобщим за преследвача й, но тя решително отка­

пита, като посочи черепа. Очевидно новината вече се бе разпростра­

за, тъй като се страхуваше, че намесата на полицията ще компроме­

нила.

тира момичетата, които интервюираше. Предположих, че се страху­

- Може би и на двата. Ще ти кажа, като науча.

ва да не изгуби доверието им и достъпа до тях. Съгласих се с неохо­

Отправих се към кабинета си и по пътя се отбих при Бержерон.

та.

В понеделник я оставих и тръгнах за работа. Тя смяташе да си взе­

Той беше разговарял с Райън. Детективът бе открил досие на изче­

ме някои неща от апартамента. Съгласи се с мен да не ходи в Мейн

знала жена, чието описание съвпадаше достатъчно, за да се поиска раз­

известно време и вместо това да напредне с писането. За целта й тряб­

решение за достъп до медицинските картони на изчезналата. В момен­

ваха лаптопът и файловете.

та действаше по въпроса.

Когато пристигнах в кабинета си, минаваше девет. Райън вече се

- Знаеш ли нещо за нея?

бе обаждал. Бележката гласеше: „Имам име. АР". Когато го потърсих,

- Н е .

беше излязъл, така че отидох в хистологичната лаборатория, за да про­

- Ще приключа с черепа до обяд. Ако ти трябва, просто се отбий.

веря резултатите от сувенира, намерен в градината ми.

198

199

Прекарах следващите два часа в оценка на пола, расата и възраст*

- Съвпадат. Искам да видя какво ще излезе от анализа на пръстта

та на черепа. Отбелязвах чертите на лицето и мозъчната кухина, пра­

по черепа и по скелета. Може би ще успеем да направим поленов*

вих измервания и пуснах дискриминативен анализ на компютъра си.

профил. Но съм убедена. Дори следите от разрезите са еднакви. Жал­

Постигнахме единомислие. Черепът принадлежеше на бяла жена.

ко, че ги няма горните шийни прешлени, но това не е фатално.

Като скелета от Сен Ламбер.

Грейс Дамас. Докато обядвах, името постоянно отекваше в глава­

Възрастта бе по-трудна за определяне. Единственото, на което

та ми. Грейс Дамас. Номер пет. Дали? Още колко щяхме да открием?

можех да разчитам, бе затварянето на черепните сутури, изключи­

Всяко от имената бе прегорило следа в съзнанието ми като знак за жи-

телно ненадежден критерий за определяне на възрастта. Компютъ­

госване. Моризет Шанпу. Тротие. Ганьон. Адкинс. Сега още една. Да­

рът не можеше да ми помогне. Предположих, че в момента на смъртга

мас.

е била между двайсет и седем-осем и трийсет и пет годишна. Може

В един и половина Райън дойде в кабинета ми. Бержерон вече му

би най-много четирийсетгодишна. Отново съвпадаше с костите от

бе съобщил, че анализът на черепа потвърждава самоличността. Обяс­

Сен Ламбер.

них му, че същото важи и за скелета.

Потърсих други индикатори за съответствие. Обща големина.

- Какво знаеш за нея? - попитах го.

Здравина на мускулните връзки. Степен на артритни промени.

- Била е на трийсет и две години. С три деца.

Състояние на костите. Степен на съхранение. Всичко съвпадаше.

- Божичко!

Бях убедена, че това бе липсващата глава на скелета от манастира

- Добра майка, вярна съпруга. Активна доброволка в църквата. -

„Сен Бернар", но се нуждаех от още потвърждения. Преобърнах че­

Погледна бележките си. - „Сен Деметриус" на „Хъчисън". Близо до

репа и огледах внимателно основата.

Авеню дю Парк и „Феърмон". Изпратила децата на училище една су­

По тилната кост, близо до точката, където черепът се допира до

трин. Повече не я видели.

гръбначния стълб, видях поредица следи от разрези. Бяха с V-об-

- Съпругът?

разна форма в центъра и се спускаха отгоре надолу, следвайки кон­

- Изглежда чист.

тура на костта. Под луминесцентната лампа изглеждаха сходни със

- Приятел?

следите, които бях открила върху дългите кости. Исках да бъда си­

Той сви рамене.

гурна.

- Съвсем традиционно гръцко семейство. Ако нещо не се казва,

Отнесох черепа обратно в хистологичната лаборатория, поста­

то не съществува. Била е свястна жена. Предана на съпруга си. На­

вих го до микроскопа и извадих безглавия скелет. Отделих шестия

правили са й нещо като олтар насред дневната. - Ново свиване на ра­

шиен прешлен, мушнах го под микроскопа и отново огледах разре­

менете. - Може да е била светица. Може и да не е била. Няма как да

зите, които бях описала преди седмица. После преминах към чере­

го научим от майка й и мъжа й. Все едно говориш с латерна. Ако из­

па и се съсредоточих върху цепнатините по основата и тила. Сле­

кажеш някакво подозрение, веднага се затварят като миди.

дите бяха идентични, контурите и сеченията съвпадаха напълно като

размери.

Казах му за следите от разрезите.

- Същите като при Тротие. И Ганьон.

- Грейс Дамас.

-Хм.

Изключих фиброоптичната лампа и се обърнах към гласа:

- Ръцете са били отрязани. Като при Ганьон. На Моризет Шанпу

-Моля?

и Тротие е била отрязана едната ръка.

- Грейс Дамас - повтори Бержерон. - На трийсет и две години.

Според Райън е изчезнала през февруари 1992-а.

-Хм.

Пресметнах наум. Две години и четири месеца.

Когато Райън си тръгна, включих компютъра и отворих файла с

- Съвпада. Нещо друго?

таблицата. Изтрих„Неизвестна" от колоната с имената и въведох Грейс

- Всъщност не питах. Райън каза, че ще се отбие следобед. В мо­

Дамас и оскъдната информация, която Райън ми бе дал. В отделен файл

мента проверява още нещо.

обобших всичко, което знаех за всяка една от жертвите, като ги под­

- Знае ли, че самоличността е потвърдена?

редих по дати на смъртта.

- Не още. Току-що приключих. - Той погледна костите. - Ти от­

кри ли нещо?

* Полен - цветен прашец (бот.). - Б. р.

200

201

Грейс Дамас бе изчезнала през февруари 1992 г. Трийсет и две го­

Взирах се в екрана. „Трябва да е някъде там - казах си. - Защо ме

дишна, омъжена, майка на три деца. Живеела в североизточната част

го виждам? Каква е връзката? Защо точно тези жени? Възрастта им

на града, в квартала, известен като Парк Екстансион. Тялото й е било

варираше в доста широки граници. Не е това. Всички са бели. Голя­

нарязано и заровено в плитък гроб край манастира „Сен Бернар" в Сен

ма работа, нали сме в Канада. Френскоговорящи, англоговорящи, сме­

Ламбер, където бе намерено през юни 1994-а. Главата й се появи в гра­

сени. Омъжени. Неомъжени. Живеещи заедно без брак. Избери дру­

дината ми няколко дни по-късно. Причина за смъртта - неизвестна.

га категория. Да опитаме с география."

Франсин Моризет Шанпу бе пребита и застреляна през януари 1993

Взех една карта и отбелязах местата, където бе намерен всеки от

г. Четирийсет и седем годишна. Тялото й е било открито по-малко от

труповете. Стори ми се още по-безразборно, отколкото когато го пра­

два часа след смъртта на юг от Сентьрвил, в апартамента, където жи­

вихме с Райън. Сега имах пет разпръснати точки. Опитах се да отбе­

веела със съпруга си. Убиецът бе разпорил корема й, отрязал дясна­

лежа домовете им. Точките изглеждаха като пръски боя в картина на

та й ръка и натикал нож във вагината й.

абстракционист. Не се забелязваше никакъв модел.

Шантал Тротие изчезнала през октомври 1993 г. Била е на шест­

„Какво очакваше, Бренън? Стрелка, която сочи към някой апар­

найсет години. Живеела с майка си в езерната общност Сент Ан дьо

тамент в Шербрук? Остави местонахождението. Пробвай с датите."

Белвю. Била пребита, удушена и разчленена, дясната й ръка била ча­

Погледнах датите. Първо беше Дамас. В началото на 1992-а. Пре­

стично отрязана, лявата - напълно. Тялото й било намерено два дни

сметнах наум. Единайсет месеца между Дамас и Моризет Шанпу. Де­

по-късно в Сен Жером.

вет месеца по-късно Тротие. Шест месеца след това Ганьон. Два ме­

Изабел Ганьон изчезнала през април 1994 г. Живеела с брат си в

Сент Едуар. През юни същата година разчлененото й тяло бе откри­

сеца между Ганьон и Адкинс. Интервалите намаляваха. Или убиецът

то в района на Семинарията в Сентьрвил. Въпреки че причината за

ставаше по-дързък, или жаждата му за кръв се засилваше. Сърцето ми

смъртта не можеше да бъде определена, следите по костите сочеха,

заби силно, докато осмислях значението на този факт. Малко повече

че тялото е било разчленено, а коремът - разпорен. Ръцете са били отря­

от седмица бе минала от смъртта на Маргарет Адкинс.

зани и убиецът бе напъхал домакински вакуум за отпушване на кана­

ли във вагината й. Двайсет и три годишна.

Маргарет Адкинс бе убита на 23 юни, преди малко повече от сед­

26.

мица. Двайсет и четири годишна, имала един син и живеела със съпру­

га си, въпреки че нямали сключен брак. Била е пребита до смърт. Ко­

Чувствах се като затворник в собствената си кожа. Изплашена и

ремът й бил разпорен, едната гърда - отрязана и напъхана в устата

отчаяна. Образите в главата ми ме дразнеха, но не можех да ги про­

й. Във вагината й била пъхната метална статуетка.

гоня.

Клодел беше прав: нямаше повтарящ се модел в начина на действие

„Не можеш да контролираш собствената си съдба, камо ли съдба­

на убиеца. Всички бяха пребити, но Моризет Шанпу бе и застреля­

та на другите. - смъмрих се аз. - Няма новини за Сен Жак. Нито за това

на. Тротие бе удушена. Адкинс бе пребита с бухалка. Дяволите да го

кой е оставил черепа в двора ти. Перкото на Габи още е на свобода.

вземат, за Дамас и Ганьон не знаехме дори причината за смъртта.

Клодел сигурно е подал оплакването срещу теб. Дъщеря ти е на път

Четях отново и отново това, което бе причинено на всяка жена. Има­

да прекъсне следването си. В главата ти живеят пет мъртви жени и най-

ше вариране, но и нещо общо. Садистична жестокост и осакатяване.

вероятно към тях ще се присъединят шеста и седма при темповете, с

Трябваше да е един и същи човек. Някакво чудовище. Дамас, Гань­

които напредва това разследване."

он и Тротие бяха разчленени и изхвърлени в найлонови чували за бо­

Погледнах часовника си - 2,15 следобед. Не можех да понеса да

клук. Коремите им бяха разпорени. Ганьон и Тротие бяха с отряза­

остана в кабинета си и минута повече. Трябваше да направя нещо.

ни ръце. Моризет Шанпу бе разпорена и с една отрязана ръка, но не

бе разчленена. Адкинс, Ганьон и Моризет Шанпу бяха претърпели ва­

Но какво?

гинално проникване на чужд предмет. Другите - не. Гърдата на Ад­

Погледнах доклада на Райън. Една идея започна да се оформя в гла­

кинс бе отрязана. При другите не бе извършено подобно осакатява­

вата ми.

не. Или беше? От Дамас и Ганьон не бе останало достатъчно, за да

Направо ще побеснеят, казах си.

определим.

Да.

202

203

Проверих доклада. Адресът бе отбелязан. Извиках таблицата на

жички, кутии с храна и други рибешки аксесоари. Резбовани врати во­

екрана на компютъра си. Всички бяха там, заедно с телефонните но­

деха към кухнята. Забелязах работен плот в средата на кухнята и от­

мера.

местих поглед.

Соловите акции няма да помогнат на ситуацията с Клодел.

Господин Шанпу разчисти част от канапето и ми предложи с жест

Не.

да седна. Той се отпусна на едно кресло.

Може да загубиш и подкрепата на Райън.

- Господин Шанпу - започнах отново, - аз съм доктор Бренън от

Вярно.

Лабораторията по съдебна медицина.

Разпечатах данните от екрана, направих избор и набрах номера.

Замълчах дотук с надеждата да избегна по-нататъшните обясне­

На третото иззвъняване ми отговори мъж. Изненада се, но се съгла­

си да се срещнем. Грабнах чантата си и хукнах в летния ден.

ния за точната ми роля в разследването. Каквато всъщност нямах.

Пак беше горещо и въздухът бе толкова наситен с влага, че човек

- Да не сте открили нещо? Аз... Толкова време мина, че се старая

би могъл да напише инициалите си с пръст. Маранята отразяваше ис­

вече да не мисля за това. - Говореше, забил поглед в паркета. - Го­

крящите лъчи на слънцето и ги разпръсваше във всички посоки. Ка­

дина и половина, откакто Франсин умря. Вашите хора не са се обаж­

рах към дома, в който Франсин Моризет Шанпу бе живяла със съпру­

дали повече от година.

га си. Бях избрала нея заради близостта. Мястото бе съвсем близо до

Чудех се как по-точно ме причисляваше към „вашите хора".

Сентьрвил, на по-малко от десет минути от собствения ми апартамент.

- Отговорих на тожова много въпроси, разговарях с тожова мно­

Ако се издънех, поне щях направо да се прибера.

го хора. С коронера. Полицаите. Пресата. Дори наех частен детектив.

Открих адреса и спрях. Улицата бе с тухлени къщи, всяка с бал­

Наистина исках този човек да бъде заловен. Нищо не стана. Не наме­

кон с железни перила, подземен гараж и ярко оцветена врата.

риха никакви следи. Можем да ограничим момента на смъртта й в рам­

За разлика от повечето квартали в Монреал, този тук нямаше име.

ките на един час. Следователят каза, че била още топла. Този мани­

:

Съживяването на града бе трансформирало индустриалния район и бе

ак убива жена ми, излиза си спокойно и изчезва безследно. - Покла­

заместило релсите и цеховете с къщи, барбекюта и засадени домати.

ти глава невярващо. - Открихте ли нещо?

Кварталът бе чист, обитаван от хора от средната класа, но страдаше

В очите му се четеше смесица от мъка и надежда. Прониза ме чув­

от криза на идентичността. Бе прекалено близо до центъра на града,

ство на вина.

за да се възприема като истинско предградие, но и не влизаше в очер­

- Не, господин Шанпу. Всъщност не. - Освен че четири други жени

танията на скъпия център. Функционален и удобен, на него просто му

може би са били убити от същия изверг. - Просто исках да обсъдим

липсваше специфично излъчване.

гшкои подробности, за да видя дали не сме пропуснали нещо.

Натиснах звънеца и зачаках. Уханието на прясно окосена трева и

Надеждата се стопи и той видимо се затвори в себе си. Облегна се

мирисът на боклук си съперничеха в горещия въздух. Две къщи по-

на стола си и зачака.

надолу пръскачка сипеше вода по миниатюрна морава.

- Вашата съпруга е била диетолог?

Когато мъжът отвори вратата, ми заприлича на пораснало бебе. Ко­

Той кимна.

сата му бе руса и оредяваща, завита по средата на челото на къдри­

- Къде работеше?

ца. Бузите и брадичката му бяха кръгли и пухкави, а носът - къс и чип.

- Къде ли не всъщност. Плащаха й от МСГ, но бе постоянно в дви­

Беше едър мъж, не дебел, но тръгнал нататък. Въпреки че темпера­

жение.

турата бе поне трийсет градуса, той носеше дънки и спортна флане­

-МСГ?

ла с надпис „Надбягването в Калгари - 1985".

- Министерството на социалните грижи.

- Господин Шанпу, аз съм...

- И е обикаляла?

Той отвори вратата широко и отстъпи назад, без да обърне вни­

- Работата й бе да осигурява консултации по въпросите на хране­

мание на служебната карта, която му показах. Последвах го по тес­

нето най-вече на групи от имигранти за това как да си купуват хра­

ния коридор към малката дневна. Покрай едната стена бяха подреде­

на. Помагаше им да изградят тези колективни кухни, после ги учеше

ни аквариуми с рибки, които придаваха на стаята странен зеленика-

как да си правят онова, което обичат да ядат, за да се хранят евтино,

во-синкав оттенък. В далечния край видях плот, покрит с малки мре-

но здравословно. Съветваше ги как да си отглеждат собствени зелен­

чуци, как да се снабдяват с месо и така нататък. Обикновено с покуп-

204

205

ки на едро. Постоянно посещаваше такива кухни, за да проверява дали

- Вероятно, ако бяхме говорили. През онези последни дни наисти­

всичко в тях е наред.

на не прекарвахме почти никакво време заедно.

- Къде се намираха тези колективни кухни?

Опитах друга тактика:

- Из целия град. Парк Екстансион, Кот де Неж, Сент Анри, Мал­

- Било е януари. Студено време. Прозорците и вратите са били за­

ката Бургундия.

творени. Жена ви имаше ли навика да ги държи заключени?

- От колко време работеше за МСГ?

- Да. Изобщо не й харесваше да живее тук, не й се нравеше това,

- Може би шест или седем години. Преди това работеше в Град­

че сме направо на улицата. Убедих я да купим тази къща, но тя пред­

ската болница. Там й беше много по-добре.

почиташе високите жилищни блокове с алармени системи или охра­

- Харесваше ли работата си?

на. Тук се навъртат някои доста подозрителни типове и тя винаги беше

- О, да! Обожаваше я. - Думите сякаш леко заседнаха в гърлото

нащрек. Затова се канехме да се местим. Работата й я отвеждаше в ня­

му.

кои много западнали места и когато се прибираше у дома, искаше да

- Работното й време варираше ли?

се чувства в безопасност. Недосегаема. Точно така казваше. Недосе­

- Тя работеше постоянно. Сутрин. Вечер. През уикендите. Вина­

гаема. Нали разбирате?

ги имаше някакъв проблем и Франсин бе единствената, която може­

Да. И още как.

ше да го разреши.

- Кога за последен път видяхте жена си, господин Шанпу?

- Между вас и съпругата ви имаше ли разногласия относно рабо­

Той вдиша дълбоко, после издиша.

тата й?

- Беше убита в четвъртък. Предната вечер работи до късно зара­

Той замълча за момент. После каза:

ди пожара, така че вече си бях легнал, когато се върна.

- Исках да прекарвам повече време с нея. Предпочитах да си беше

Сведе глава и пак заговори на паркета. Групичка миниатюрни ка­

останала на работа в болницата.

пиляри обагряха всяка от бузите му.

- Вие какво работите, господин Шанпу?

- Тя си легна, развълнувана от преживяното през деня, искаше да

- Инженер съм. Изграждам разни неща. Само че никой не строи

ми разкаже къде е била и какво е правила, а аз не пожелах да я изслу­

нищо напоследък. - Усмихна се горчиво и наклони глава настрана. -

шам.

Станах излишен.

Видях как гръдният му кош се надига под фланелата.

- Съжалявам. Знаете ли къде е отивала жена ви в деня, когато е била

- На следващия ден станах рано и излязох. Дори не й казах довиж­

дане.

убита?

Мъжът поклати глава:

Няколко минути мълчахме и двамата.

- Така постъпих и никога няма да мога да го променя. Няма да имам

- Почти не се бяхме виждали през тази седмица. Беше избухнал

друга възможност. - Вдигна очи и се взря в тюркоазения цвят на ак­

пожар в една от нейните кухни и тя стоеше там денем и нощем. Може

вариумите. - Мразех това, че тя работи, а аз не, ето защо се изоли­

да е отивала отново там или пък да се е била отправила към някоя дру­

рах от нея. Сега трябва да живея с тази мисъл. ,

га кухня. Не си водеше никакъв дневник, доколкото ми е известно. Не

Преди да измисля какво да кажа, мъжът се обърна към мен. Ли­

намериха нищо подобно в кабинета й, а и не бях виждал такъв тук. Пред­

цето му бе напрегнато, а гласът - по-суров от преди.

ните дни беше споменала, че трябва да се подстриже. По дяволите, може

—Ходих да видя брат й. Той имаше няколко евентуални оферти за

да е отивала да направи точно това!

работа за мен. Бях там цялата сутрин, после се... После се върнах тук

Погледна ме измъчено.

към обяд. Вече бе мъртва. Провериха подробно всичко.

- Знаете ли как се чувствам заради това? Дори не знам какво се е

- Господин Шанпу, аз не намеквам, че...

канела да прави жена ми в деня, в който умря.

- Не мисля, че ще има полза от този разговор. Просто повтаряме

Бълбукащата в аквариумите вода шумолеше тихо зад нас.

вече казаното.

- Да е споменавала нещо необичайно? Странни обаждания по те­

Той се изправи. Подканваше ме да си ходя.

лефона? Да е идвал някой непознат? - Сетих се за Габи. - Някой на

- Съжалявам, че съживих болезнените спомени.

улицата?

Изгледа ме безмълвно, после тръгна към коридора, а аз го послед­

Ново поклащане на главата.

вах.

- Би ли го споменала, ако имаше нещо такова?

206

207

- Благодаря, че ми отделихте време, господин Шанпу. - Подадох

Беше облечена в яркожълти шорти и потник с прекалено дълбо­

му визитката си. - Ако се сетите нещо, моля, обадете ми се.

ко деколте за малките й гърди. Тялото й блестеше от пот, а кичури от

Кимна безмълвно. Лицето му имаше вцепененото изражение на чо­

накъдрената коса бяха залепнали по лицето й. Беше по-млада, откол­

век, връхлетян от неочаквана трагедия, който не може да забрави, че

кото очаквах.

последните му думи и действия спрямо съпругата му са били дребна­

Когато й обясних коя съм и защо съм дошла, дружелюбността й

ви и далеч от представата за нормално сбогуване. Има ли всъщност

помръкна. Тя се поколеба, остави лопатката си, изправи се и изтупа

нормално сбогуване?

пръстта от ръцете си.

Докато се отдалечавах, усещах погледа му върху гърба си. Въпре­

- По-добре да влезем - изрече жената, свела поглед. И тя като Шан­

ки жегата, ме побиха тръпки. Забързах към колата.

пу не се усъмни в правото ми да задавам въпроси.

Разговорът с Шанпу ме разстрои. Докато карах към дома си, си за­

Тръгна през двора, а аз я последвах, притеснена от предстоящия

давах хиляди въпроси.

разговор. Плетеният потник висеше свободно върху изпъкналите пре­

Какво право имах да се ровя в болката на този човек?

шлени на гърба й. Избуялата трева докосваше голите й крака.

Представих си очите му.

Кухнята блестеше, обляна от следобедното слънце. Порцеланът и

Толкова мъка. Съживена от моите въпроси?

дървените повърхности свидетелстваха за грижливо поддържане. По

Не. Аз не бях причината за неговата скръб. Шанпу живееше със

прозорците имаше саксии с каланхое* и завеси на жълто райе.

собствените си угризения.

Шкафчетата и чекмеджетата бяха с кръгли жълти дръжки.

Угризения за какво? Че е наранил жена си?

- Сутринта направих лимонада - обясни тя, докато вече я вадеше.

Не. Това не му прилягаше.

Намираше успокоение в познатите дейности.

Угризения, че не й е обръщал внимание. Че я е карал да се чувства

- Да, благодаря. Ще пийна с удоволствие.

маловажна. Съвсем просто. Вечерта преди смъртта й не пожелал да:

Седнах до излъсканата дървена маса и я видях как избута кубче­

разговаря с нея, обърнал й гръб и заспал. Сутринта не казал довиж­

та лед от пластмасовата форма, пусна ги в чашите и наля лимонада.

дане. Сега вече никога нямаше да може да й го каже.

Донесе чашите на масата и седна срещу мен. Продължаваше да избяг­

Завих на север по „Сен Марк" и преминах в сенките на тунела. Щяха

ва погледа ми.

ли въпросите ми да постигнат нещо друго, освен да извадят на по­

- Трудно ми е да говоря за Шантал - каза, загледана в лимонада­

върхността болезнени спомени?

та си.

Можех ли да помогна там, където армия от професионалисти се

- Разбирам и много съжалявам за загубата ви. Как се справяте?

бе провалила, или само се стремях да натрия носа на Клодел?

- Някои дни по-лесно от други.

- Н е !

Тя сви ръце и се напрегна.

Ударих с длан по кормилото.

- Дойдохте да ми съобщите нещо ли?

„Не, цо дяволите! - казах си. - Не това е целта ми. Никой освен

- Страхувам се, че не, госпожо Тротие. Нито имам някакви кон­

мен не е убеден, че убиецът е само един и че ще продължи да убива.

кретни въпроси към вас. Надявах се, че може да сте си спомнили нещо,

Ако мога да предотвратя нови убийства, трябва да изровя още инфор­

което не ви се е струвало важно преди.

мация."

Очите й не се отделяха от лимонадата. Навън излая куче.

Излязох отново на дневна светлина. Вместо да завия на изток към

- Да ви е хрумнало нещо, откакто за последен път сте разговаря­

къщи, пресякох „Сент Катрин", направих обратен завой на улица „Дю

ли с детективите? Някакви подробности от деня, в който е изчезнала

Форт" и поех по Западната магистрала. Излязох от града, като бара­

Шантал?

банях по волана от нетърпение. Беше три и половина и движението

Въздухът в кухнята бе горещ и влажен. Миришеше леко на пре­

вече бе ужасно натоварено. Лош момент.

парат за почистване с аромат на лимон.

Четирийсет и пет минути по-късно открих Женевиев Тротие да пле­

ви домати в задния двор на боядисаната в избеляло зелено къща, къде­

то бе живяла с дъщеря си. Тя вдигна глава, когато спрях на алеята.

* Сукулентно декоративно растение с червени или оранжеви цветове,

- Да? - Прозвуча дружелюбно. Седна на пети и примижа срещу

цъфтящо обикновено около Коледа. - Б. р.

мен.

208

209

- Знам, че това е много мъчително за вас, но ако искаме да зало­

- Станахме около шест часа. Приготвих закуска. - Стисна чаша­

вим убиеца на дъщеря ви, все още се нуждаем от помощта ви. Нещо

та толкова силно, че се изплаших да не я счупи. - Шантал тръгна за

да ви смущава? Или притеснява?

училище. Пътуваше с приятелите си с метрото, защото училището бе

- Карахме се.

в Сентървил. Казаха, че е била във всички часове. И после...

Пак. Вината на онова, което е останало недовършено. Желание­

Вятърът изду раираното перде на прозореца.

то да се вземат думите назад и да се изрекат други.

- ...така и не се върна.

- Не искаше да яде. Мислеше, че напълнява.

- Имаше ли някакви специални планове за онзи ден?

Знаех това от полицейския доклад.

- Н е .

- Изобщо не беше дебела. Жалко, че не сте я виждали. Беше кра­

- Обикновено веднага след училище ли се прибираше?

сива. Беше само на шестнайсет. - Очите й най-после срещнаха мои­

-Да.

те. Две сълзи преляха и се плъзнаха по страните й.

- Очаквахте ли я да се върне онзи следобед?

- Много съжалявам - изрекох възможно най-внимателно. През мре­

- Не. Щеше да ходи при баща си.

жата на прозореца се долавяше ухание на здравец. - Шантал чувства­

- Често ли го правеше?

ше ли се нещастна заради нещо?

- Да. Но защо отговарям пак на тези въпроси! Безполезно е. Раз­

Пръстите й стиснаха чашата.

казах всичко на детективите. Защо да повтарям едни и същи неща от­

- Точно затова ми е толкова трудно. Тя бе много приветливо дете.

ново и отново? Безсмислено е.

Винаги весела. Пълна с живот, кипяща от планове. Дори разводът ми

Очите й се впериха в моите, а божата й бе почти осезаема.

сякаш не я разстрои. Прие го в реда на нещата.

- Знаете ли какво? През цялото време, докато съм попълвала фор­

Вярно ли бе това или беше самовнушение в ретроспекция? Спом­

мулярите за изчезнал човек и съм отговаряла на въпросите на поли­

них си, че семейство Тротие са се развели, когато Шантал е била на

цаите, Шантал е била вече мъртва. Лежала е на парчета сред боклу­

девет години. Баща й живееше някъде в града.

ка. Била е вече мъртва.

- Можете ли да ми разкажете за онези последни няколко седми­

Майката сведе глава и раменете й се разтресоха. Беше права. Не

ци? Шантал да е променила нещо в навиците си? Да е имало някакви

разполагахме с нищо. Действах напосоки. Тя се учеше как да зарови

странни обаждания? Някакви нови приятели?

божата, как да остане жива, как да засади домати, а аз бях съживила

Главата й се клатеше в отрицание. Не.

мъчителните й спомени.

- Трудно ли се сприятеляваше?

- Няма нищо, госпожо Тротие. Ако не си спомняте никакви дру­

Не.

ги подробности, сигурно не са важни.

- Вие притеснявахте ли се от някого от приятелите й?

Оставих й визитката си и повторих стандартната молба да ми се

Не.

обади, ако се сети за нещо. Съмнявах се, че ще го направи.

- Имаше ли приятел?

Не.

Вратата на Габи бе затворена, когато се прибрах вкъщи, стаята й

- Ходеше ли по срещи?

бе тиха. Зачудих се дали да не надникна, но се отказах. Тя бе много

Не.

докачлива по отношение правото си на уединение. Легнах си и опи­

- Имаше ли проблеми в училище?

тах да почета, но думите на Женевиев Тротие постоянно изплуваха

Не.

в съзнанието ми. Deja mort. Вече мъртва. Шанпу бе използвал съща­

Лоша техника за водене на разпит. Трябва да накарам свидетеля

та фраза. Вече мъртва.

да говори, вместо само да задавам въпроси.

- Ами онзи ден? Деня, в който Шантал е изчезнала?

Тя ме погледна с неразгадаемо изражение.

27.

- Можете ли да ми разкажете какво стана онзи ден?

Жената отпи от лимонадата си, преглътна мъчително и остави ча­

Събудих се от звука на сутрешните новини. Пети юли. Денят на

шата на масата. Внимателно.

независимостта бе отминал, без дори да забележа. Без ябъжов пай.

210

211

Без националния химн. Без фойерверки. Тази мисъл ми подейства ня­

да. Жълтата линия минаваше под реката, излизаше на остров Сент Елен

как потискащо. Всеки американец, независимо къде се намира, тряб­

и при Лонгьой на южния бряг. При Бери-КУМ оранжевата и жълта­

ва да отбележи Четвърти юли. Бях си позволила да се превърна в ка­

та линия се пресичаха със зелената. Голяма точка. Основна разпре­

надски зрител на американската култура. Обещах си следващия път,

делителна станция.

когато в града гостува някой американски отбор, да отида на стадио­

Влакът бръмчеше тихо, докато минаваше през подземния тунел.

на и да викам за него, независимо кой е отборът.

Преброих колко спирки ми остават. Седем точки.

Взех си душ, направих си кафе и препечени филийки и прегледах

Нервна ли си, Бренън? Искаш да си измиеш ръцете?

Газет. Безкрайни дебати за отделянето. Какво щеше да стане с ико­

Очите ми се плъзнаха на север по оранжевата линия. Представих

номиката? Какъв щеше да бъде ефектът върху местните жители? Върху

си променящия се пейзаж на града. Бери-КУМ. Шербрук. Мон Роял.

англоговорящите? Може би трябва да си отида у дома. Каква бе пол­

Накрая Жан Талон до Сент Едуар. Изабел Ганьон бе живяла в онзи

зата от стоенето ми тук?

квартал.

А?!

„Бренън, спри се! Черногледа си, защото трябва да закараш кола­

Потърсих квартала на Маргарет Адкинс. По зелената линия. Коя

та си на сервиз."

станция? „Пий IX". Преброих от Бери-КУМ. Шест спирки на изток.

Беше абсолютно вярно. Мразя прозаичните задачи. Мразя безброй­

На колко беше Ганьон? Назад по оранжевата. Шест.

ните ангажименти, свързани с това да живееш в техническа нация в

Косъмчетата по врата ми настръхнаха.

края на двайсети век. Паспорт. Работна виза. Данък общ доход. Хи­

Моризет Шанпу. Станцията „Жорж Вание". По оранжевата линия.

мическо чистене. Посещения при зъболекар. Цитонамазка. Моят на­

На шест спирки на запад от Бери-КУМ.

чин на действие е: отлагай всичко, докато не стане неизбежно. Днес '

Боже господи!

колата трябваше да влезе в сервиз.

Тротие? Не. Метрото не стига до Сент Ан дьо Белвю.

Аз съм типична американка по отношение на автомобила си. Чув­

Дамас? Парк Екстансион. Близо до станциите „Лорие" и „Розмон".

ствам се уязвима без кола, сякаш нещо ми липсва, не съм цяла. Как

Третата и четвъртата спирка от Бери-КУМ.

ще избягам, ако някой иска да ме нападне? Ами ако искам да си тръгна

Взирах се в картата. Три от жертвите живееха точно на шест спир­

по-рано от някое парти или да остана до късно, след последния влак

ки от Бери-КУМ. Съвпадение ли беше?

на метрото? Как да отида в провшщията? Как да си транспортирам ня­

- Папино - изрече механичният глас.

какъв багаж? Трябва да имам автомобил. Но не съм маниачка на тази

Грабнах нещата си и хукнах към вратата.

тема. Нужна ми е кола, която да пали, когато завъртя ключа, с която

да стигам там, закъдето съм тръгнала, трябва да изкара поне десет го­

Десет минути по-късно, докато отключвах вратата на кабинета си,

дини и да не изисква много грижи.

чух телефонът вътре да звъни.

Все още никакви признаци на живот откъм стаята на Габи. Може

- Доктор Бренън.

би е за добро. Приготвих чантата си и тръгнах.

- Какво, по дяволите, правиш, Бренън?

В девет колата вече бе в сервиза, а аз пътувах с метрото. Сутреш­

- Добро утро, Райън. С какво мога да ти помогна?

ният пиков час бе отминал и влакът бе сравнително празен. Отегче­

- Клодел се опитва да ми закове задника за стената заради теб. Ка­

но четях рекламите. Вижте новата пиеса в театър „Сен Дьони". По­

зва, че обикаляш и тормозиш семействата на жертвите.

добрете професионалните си умения в колежа „Съливан". Купете си

Изчака ме да отвърна нещо, но аз замълчах.

дънки от „Гес", парфюм „Шанел" от „Ла Бе".

- Бренън, досега те защитавах, защото те уважавам. Но твоята на­

Погледът ми попадна на картата на метрото. Цветните линии се пре­

меса наистина ще ми попречи.

сичаха като пътечките на електронна платка; бели точки маркираха

- Зададох няколко въпроса. Не е незаконно. - Не се опитах да по­

спирките.

туша гнева му.

Проследих маршрута си на изток по зелената линия от „Ги Кон-

- Не си казала на никого. Не си координирала посещенията си. Про­

кордия" до „Папино". Оранжевата линия описваше извивка около пла­

сто си тръгнала да обикаляш. - Чувах го как шумно си поема дъх.

нината, от север на юг по източния склон, после от изток на запад под

- Първо се обадих. - В случая с Женевиев Тротие не бях напра­

зелената линия и накрая пак от север на юг до западната част на гра-

вила и това.

212

213

- Ти не си следовател.

- Дано наистина да е нещо важно, Бренън. - Пауза. - Ще те чакам

- Те се съгласиха да поговорим.

на обед при Антоан.

- Бъркаш се с герой на Мики Спилейн*. Това не е твоя работа.

За щастие нямах нови случаи, така че можех да се заема веднага

- Много образован детектив.

за работа. Досега никаква връзка между жертвите не бе открита. Може

- По дяволите, Бренън, вбесяваш ме!

би ги свързваше метрото.

Шум откъм залата на полицаите.

Отворих компютъра си и извиках файла, за да проверя адресите.

- Виж! - По-овладяно. - Не ме разбирай погрешно. Мисля, че си

Да. Правилно бях преценила спирките на метрото. Изрових една кар­

добра спепиалистка. Но това не е игра. Тези хора заслужават нещо по-

та и начертах станциите, така както с Райън бяхме отбелязали домо­

добро. - Думите му бяха твърди като гранит.

вете на жертвите. Трите точки образуваха триъгълник, чийто център

-Да.

бе Бери-КУМ. Моризет Шанпу, Ганьон и Адкинс бяха живели на шест

- Тротие е мой случай.

спирки от тази станция. Апартаментът на Сен Жак бе съвсем близо

- И какво точно се прави по твоя случай?

до нея.

-Брен...

Възможно ли бе да е това? Хваща влака от Бери-КУМ. Избира

- А по другите? Докъде са станали? - Вече нямах спиране. - Тези

си жертва, която слиза на шестата спирка. Не бях ли чела нещо за

разследвания всъщност не стоят на пьрво място в ничий списък, Райън.

подобен тип поведение? Фиксиране върху цвят. Върху брой. По­

Франсин Моризет Шанпу е била убита преди повече от година и по­

редица от действия. Следване на определен модел. Никога не се от­

ловина. Минали са осем месеца от смъртта на Тротие. Според доста

клонява. Така всичко е под контрол. Внимателното планиране не беше

странните ми схващания този, който е убил тези жени, вече би тряб­

ли сред характерните черти на серийните убийци? Можеше ли на­

вало да е осъден и в затвора. Така че проявявам интерес. Вярно е. За­

шият човек да доразвива това с още един елемент? Възможно ли бе

дала съм няколко въпроса. Какво толкова е станало? Казваш ми да си

да е сериен убиец с повтарящ се поведенчески модел, в който по­

седна на задника. И тъй като господин Клодел мисли, че му преча, тези

падат убийствата?

случаи ще потънат още по-дълбоко в забвение и така, докато не пре­

Ами Тротие и Дамас? Те не пасваха на това обяснение. Не може­

кратят разследванията. Отново.

ше да е толкова просто. Взирах се в картата с надеждата отговорът

- Не съм ти казал да си седиш на задника.

да се материализира. Чувството, че някаква мисъл се колебае на гра­

- А какво предлагаш, Райън?

ницата между подсъзнателно и съзнателно, бе по-силно от всякога. Как­

- Разбирам, че Клодел иска да те натопи. Ти пък искаш да му го

во? Почти не чух почукването.

върнеш. Може би и аз щях да постъпя така, ако бях на твое място. Про­

- Доктор Бренън?

сто не желая вие двамата да провалите моето разследване.

Люси Дюмон стоеше на вратата. И в този миг се сетих. Най-после!

- И какво означава това?

- Алса!

Той дълго обмисля отговора си.

Бях забравила за малката маймунка.

- Не казвам, че не желая да участваш. Просто искам приоритети­

Избликът ми стресна младата жена. Тя подскочи и едва не изтърва

те в това разследване да бъдат кристално ясни.

разпечатката.

Дълго време и двамата мълчахме. Гневът препускаше по линията

- Да дойда ли по-късно?

и в двете посоки.

Вече търсех предишната разпечатка на Люси. Да. Разбира се. Ав­

- Мисля, че открих нещо.

тобусният терминал. Той бе почти до станцията Бери-КУМ. Отбеля­

- Какво? - Изненадах го.

зах Алса на картата. Нейната точка попадна право в центъра на триъгъл­

- Може би открих връзката.

ника.

- Какво искаш да кажеш? - Вече не звучеше така сърдито.

Това ли беше? Тя връзваше ли се с останалите? Още една жерт­

- Да се срещнем на обяд.

ва? Експеримент? Алса бе умряла две години преди Грейс Дамас. Не

бях ли чела нещо и за такъв модел? Тийнейджърско воайорство и еро­

тични фантазии, които ескалират до измъчване на животни и накрая

* Известен американски писател, автор на криминални романи. Най-по­

стигат до изнасилване и убийство на хора.

пулярният му герой е-частният детектив Майк Хамър. - Б. р.

214

215

Въздъхнах и се облегнах. Ако подсъзнанието ми се опитваше да

Шанпу. Какво беше казал съпругът й? Че тя не харесвала къща­

ми подскаже само това, Райън нямаше да бъде впечатлен.

та. Затова щели да се местят. Нещо такова.

Излязох и отидох в картотеката. Люси бе изчезнала. Щях да й се

Опитах да се обадя. Никой не вдигна.

извиня по-късно. Напоследък често ми се случваше. Върнах се на бю­

Ами Ганьон? Май брат й беше под наем? Може би хазяинът е про­

рото си.

давал сградата.

В папката на Дамас нямаше почти нищо, освен моя собствен до­

Проверих снимките. Нямаше табела. По дяволите!

клад. Отворих тази на Адкинс и я запрелиствах. Листите вече изглеж­

Опитах отново да се свържа с Шанпу. Пак даваше свободно.

даха опърпани, толкова пъти ги бях преглеждала. Нищо не ми хрум­

Набрах Женевиев Тротие. Вдигна на второто иззвъняване.

на. Да минем на Ганьон. Моризет Шанпу. Тротие.

- Добър ден. - Весело.

Прекарах надвесена над папките един час. Пак се мъчех да наре­

- Госпожа Тротие?

дя парчетата от пъзела. Късчета информация. Подай ги и остави мозъ­

- Да. - Любопитно.

кът ти да ги върти и подрежда. Обаче подреждането нещо не се по­

- Обажда се доктор Бренън. Говорихме вчера.

лучаваше. Време за кафе.

- Да. - Изплашено.

Донесох чашата си в кабинета заедно със сутрешния „Журнал".

- Имам един въпрос, ако не възразявате.

Отпивах бавно и четях. Преподреждане. Новините се различаваха

- Да. - Сковано.

съвсем малко от тези в английския „Газет", а коментарните статии -

- Къщата ви продаваше ли се, когато Шантал изчезна?

доста повече. Гледните точки бяха напълно противоположни.

- Моля?

Облегнах се назад. И отново ме завладя същото усещане. Че не ми

достига нещо съвсем дребно. Разполагах с парчетата, но не можех да

- Опитвахте ли се да продадете къщата си през октомври минала­

ги напасна.

та година?

Добре, Бренън, мисли систематично! Това чувство се появи

- Кой ви каза подобно нещо?

днес. Какво си правила досега? Почти нищо. Чете вестника. Закара

- Никой. Просто се чудех.

колата на сервиз. Пътува с метрото. Преглежда папките.

- Не. Не! Живея тук, откакто се разделих със съпруга си. Нямам

Алса? Не, не беше това. Нещо друго.

намерение да се местя. Шантал... аз... това беше нашият дом.

Колата?

- Благодаря ви, госпожо Тротие. Съжалявам, че ви разстроих. -

Не.

Пак наруших примирието между нея и спомените.

Вестникът?

Това не води наникъде. Глупава идея.

Може би.

Опитах още веднъж да се свържа с Шанпу. Мъжки глас отговори

Прелистих го отново. Същите новини. Същите коментари. Същи­

тъкмо когато се канех да затворя:

те обяви.

- Ало.

Спрях.

- Господин Шанпу?

Обявите. Къде бях видяла много обяви? Купища обяви?

- Момент.

В стаята на Сен Жак.

- Да. - Втори мъжки глас.

Започнах да ги преглеждам бавно. Обяви за работа. Загубени и на­

- Господин Шанпу?

мерени вещи. Разпродажби. Домашни любимци. Имоти.

-Да.

Имоти? Имоти!

Обясних му коя съм и зададох въпроса си. Да, опитвали се да про­

Издърпах папката на Адкинс и извадих снимките. Да. Там беше.

дадат къщата. Била обявена в агенция „РиМакс". След убийството на

Наклоненият ръждясал знак, който почти не се виждаше в занемаре­

жена му се отказал от продажбата. Да, мислел, че са пускани обяви,

ния двор. Продава се. Някой продаваше апартамент в сградата на Мар-

но не бил сигурен. Благодарих му и затворих.

гарет Адкинс.

Две от пет. Може би Сен Жак бе използвал обявите.

Е?

Обадих се на склада за веществени доказателства. Материалите от

Мисли!

апартамента на улица „Берже" бяха там.

216

217

Погледнах часовника си - единайсет и четирийсет и пет. Време бе

Детективите си избраха плата, Дмайка". Започвах да се чувствам като

за срещата с Райън. Нямаше да захапе. Трябваха ми още доказател­

натрапница.

ства.

- Е, какво откри? - Райън сдържаният.

Пак извадих снимките на Ганьон и ги огледах внимателно една по

- Метрото.

една. Този път го видях. Взех лупа и я наместих така, че предметът

- Метрото?

да попадне на фокус. Наведох се по-близо и се взрях, за да се уверя.

- По дяволите!

- Това ограничава заподозрените до четири милиона. Два милио­

Събрах снимките в плика, напъхах ги в куфарчето си и почти по­

на, ако приемем, че е мъж.

бягнах към ресторанта.

- Остави я да говори, Люк.

„Тропически рай" е точно отсреща. Храната не струва, обслужва­

- Какво за метрото?

нето е бавно, но по обяд малкото ресторантче е винаги претъпкано,

- Франсин Моризет Шанпу е живяла на шест спирки от станция­

най-вече благодарение на бликащата енергия на собственика му Ан-

та Бери-КУМ,

тоан Жанвие. Днешният му поздрав бе типичен:

- Ето, това е нещо.

- А, мадам, щастлива ли сте днес? Да! Тожова се радвам да ви видя.

Райън му хвърли поглед, с който би могъл да среже стъкло.

Отдавна не сте идвали. - На абаносовото му лице се изписа престо­

- Също и Изабел Ганьон. И Маргарет Адкинс.

рено неодобрение.

-Хм.

- Да, Антоан, много съм заета напоследък. - Вярно, но по прин­

Клодел не каза нищо.

цип не бих се хранила всеки ден с карибски специалитети.

- Тротие е много отдалечена.

- О, работите твърде много! Но днес имам много хубава риба. Пряс­

на. Ще си хапнете от нея и ще ви стане по-добре. Имам чудесна маса

- Да, а Дамас е много близо.

за вас. Вашите приятели вече са тук.

- Апартаментът на Сен Жак е на някожо пресечки оттам.

Приятели? Кой друг освен Райън?

Известно време ядохме мълчаливо. Рибата беше суха, пържени­

- Елате. Елате. Елате!

те картофи и оризът - мазни. Трудна комбинация за преглъщане.

Вътре сигурно имаше сто човека, потяха се и ядяха под яркоцвет-

- Може и да е по-сложно от обяснението със спирките на метро­

ните чадъри. Последвах Антоан през лабиринта от маси до една из­

то.

дигната платформа в дъното. Райън седеше на фона на фалшив про­

- Нима?

зорец с жълто-лилави завеси, завързани така, че да се вижда нарису­

- Франсин Моризет Шанпу и съпругът й са били обявили къща­

ваният залез. На тавана над главата му бавно се въртеше вентилатор.

та си за продан. В агенция „РиМакс".

Разговаряше с мъж в ленено спортно сако. Въпреки че мъжът бе с гръб

Никой не каза нищо.

към мен, разпознах идеалната кройка на сакото и острия като

- Пред сградата на Маргарет Адкинс също имаше табела. „РиМакс".

бръснач ръб на панталона.

Чакаха ме да продължа. Бръкнах в чантата си и извадих снимки­

- Бренън. - Андрю се надигна леко от стола си. Долови израже­

те от папката на Ганьон. Поставих ги на масата. Клодел набоде от

нието ми и присви предупредително очи. Гледай от мен!

пържения банан с вилицата си.

- Лейтенант Райън. - Добре. Така и трябваше.

Райън взе снимката, втренчи се в нея, после ме погледна въпро­

Клодел остана седнал и само ми кимна.

сително. Подадох му лупата и му посочих един предмет, който едва

Настаних се на стола до Райън. Съпругата на Антоан се появи и

се забелязваше в далечния ляв край. Той дълго се взира, после, без да

след като си разменихме любезности, детективите си поръчаха бира,

каже нищо, подаде снимката и лупата на Клодел.

а аз - диетична кола.

Детективът изтри ръцете си, сгъна салфетката и я хвърли върху

- Е, какъв е големият пробив? - Никой не можеше да говори така

чинията си. Взе снимката и повтори действията на Райън. Когато раз­

презрително като Клодел.

позна предмета, челюстта му се стегна. Дълго време се взира, без да

- Защо първо не поръчаме обяда? - Райън миротворецът.

каже нищо.

С Андрю обменихме мисли за времето. Съгласихме се, че е мно­

- Съсед? - попита Райън.

го горещо. Когато Жанин се върна, си поръчах рибния специалитет.

- Така изглежда.

- „РиМакс"?

218

219

- Мисля, че да. Вижда се Р и част от И. Можем да дадем снимка­

- Не знам, Райън. Никога не съм ходила там.

та за увеличаване.

- Аз съм ги виждал по телевизията.

- Би трябвало да е лесно да го проверим. Обявата е била пусната

само преди няколко месеца. По дяволите, нищо чудно в тази криза

- „РиМакс"?

имотът още да се продава! - Райън вече си записваше нещо в бележ­

- „Роял Льопаж".

ника.

-Обяви?

- Ами Дамас?

- Тротие мисли, че да. В момента проверяваме.

- Не знам. - Не бих искала да безпокоя семейството на жертвата.

- Табела отвън?

Не го казах.

-Да.

-Тротие?

- Дамас?

- Не. Говорих с майката на Шантал. Не е продавала къщата. Ни­

Тя, съпругът й и трите им деца живеели при неговите родители. Ста­

кога не е опитвала.

рите Дамас притежавали къщата си открай време. Щели да умрат в нея.

- Може бащата да е продавал.

Замислих се.

И двамата се обърнахме към Клодел. Той ме гледаше и сега гласът

- Какво е работела Грейс Дамас?

му не звучеше подигравателно.

- Гледала децата. Шиела покривчици за църквата. Хващала се по-

- Какво? - попита Райън.

часово на разни места. Готова ли си да чуеш това? Веднъж работила

- Прекарвала е доста време в дома на баща си. Може би той е про­

в месарница.

давал. - Признание?

- Чудесно. - Кой е нарязал касапина? - Съпругът?

- Ще проверя. - Още записки.

- Чист е. Кара камион. - Пауза. - Също като баща си.

- Щяла е да ходи при него в деня, когато е била убита - допълних аз.

Мълчание.

- Прекарвала е там по два-три дни всяка седмица. - Поучително,

- Мислиш ли, че това означава нещо?

но не презрително. Напредък.

- Метрото или обявите?

- Къде живее той?

- И двете.

- Уестмон. Скъп блок на „Барат", до Шербрук.

- По дяволите, Бренън! Не знам. - Пак мълчание. - Дай ми сце­

Опитах се да си представя мястото. Близо до Сентървил. Недалеч

нарий.

от моя дом.

През цялото време се опитвах да го измисля.

- Точно над Форума?

- Добре. Сен Жак чете обявите за имоти, взема адреса. После го

-Да.

наблюдава, докато не си набележи жертва. Проследява я, изчаква под­

- Коя станция на метрото се пада?

ходящия момент. След това я напада.

- Трябва да е „Атуотър". На няколко пресечки оттук е.

- Как се вписва метрото във всичко това?

Райън погледна часовника си и размаха ръка, за да привлече вни­

Мисли!

манието наЖанин, после с жестове показа, че иска сметката. Платих­

- За него това е спорт. Той е ловецът, а тя - плячката. Дупката на

ме и получихме по шепа бонбони от Антоан.

„Берже" е скривалището му. Открива жертвата по обявите, просле­

В мига щом влязох в кабинета си, извадих картата, намерих стан­

дява я, после я убива. Ловува само в определени райони.

ция „Атуотър" и преброих спирките от Бери-КУМ. Една. Две. Три.

- Шестата спирка на метрото.

Четири. Пет. Шест. Телефонът иззвъня точно когато посягах към него.

- Имаш ли по-добра идея?

- А за какво му служат обявите?

- Използва ги, защото става дума за уязвима мишена - жена, коя­

28.

то си е сама вкъщи. Връзва се, тъй като, ако тя продава имота, ще бъде

там, за да го покаже. Може би първо се обажда по телефона, а обя­

Апартаментът на Робер Тротие се продаваше от година и половина.

вата му дава основание да влезе.

- Сигурно продажбите на имоти в този ценови пояс се извършват

- Защо шест?

доста бавно.

- Не знам. Той е луд.

220

221

Гениално, Бренън.

- Имам познат там.

- Явно познава града много добре.

- Не се и съмнявам. - Въздишка. - Защо не? Но нека бъде съвсем

Това вече го бяхме обсъждали.

неофициално на този етап. Не ни обвързвай по никакъв начин. Офи­

- Може би работи в метрото?

циалното запитване трябва да дойде от Клодел и от мен.

- Или кара такси?

Минута по-късно вече набирах кода на Вирджиния. Потърсих Джон

- Или работи в комуналните услуги?

Самюъл Добжански и изчаках. Господин Добжански бил излязъл. Оста­

- Или е полицай?

вих му съобщение.

Последва интервал от напрегнато мълчание.

Потърсих Паркър Бейли. Пак секретарка, отново оставих съобще­

- Бренън, не бих...

ние.

- Добре.

Обадих се на Габи, за да разбера плановете й за вечеря. Собстве­

- Ами Тротие и Дамас? Те не пасват.

ният ми телефонен секретар ми предложи да оставя съобщение.

- Н е .

Обадих се на Кейти. Пак съобщение.

Мълчание.

Вече никой ли не си стои на мястото?

- Ганьон е била намерена в Сентьрвил, Дамас - в Сен Ламбер, Тро­

Посветих остатъка от следобеда на кореспонденция и писане на

тие - в Сен Жером. Ако напият човек пътува с метрото за работа, как

студентски препоръки. Постоянно се ослушвах за телефона. Исках да

се справя с това?

говоря с Добжански. Исках да говоря с Бейли. В главата ми тиктака-

- Не знам, Райън. Но при четири от петте случая е имало обяви за

ше часовник и ми пречеше да се съсредоточа. Обратно броене. Кол­

продажба на имот и станция на метрото наблизо. Виж Сен Жак или

ко време оставаше до следващото убийство? В пет се предадох и си

който там е този изрод. Неговата дупка е точно до Бери-КУМ и ос­

тръгнах.

вен това събира обяви. Струва си да се порови в тази посока.

Апартаментът бе тих. Нито Бърди. Нито Габи.

-Аха.

- Габи? - Може би спеше.

- Може да започнеш с колекцията на Сен Жак и да видиш какво е

Вратата на спалнята й още бе затворена. Бърди спеше на моето лег­

събрал.

ло.

-Да.

- Вие двамата май не се претоварвате. - Погалих го по главата. -

Хрумна ми още нещо.

Ууу! Време е да почистя сандъчето ти. - Мирисът бе станал осеза­

- Какво ще кажеш да опитаме с психологически профил? Вече раз­

ем. - Много неща са ми на главата, Бърд. Извинявай.

полагаме с достатъчно, за да пробваме.

Никаква реакция.

- Много модерно.

- Къде е Габи?

Празен поглед. Протягане.

- Може да ни помогне.

Смених пясъка в сандъчето. Бърди веднага го използва и разпи­

Разбирах защо се притеснява.

ля мажо на пода.

- Не е нужно Клодел да научава. Ще проуча въпроса неофициал­

- Хайде, Бърд. Старай се да не цапаш. Габи не е най-голямата чист-

но, за да видя дали има смисъл да действаме. Имаме снимки от место­

ница в банята, но ти поне не се излагай. - Погледнах бъркотията от

престъплението на Моризет Шанпу и Адкинс, за другите ни е извест­

тоалетни млека, кремове и козметика, която бе струпала. - Май мал­

на причината за смъртта и методът на укриване на трупа. Мисля, че

ко е подредила.

това ще свърши работа.

Взех си диетична кола и се преоблякох в отрязани дънки и тенис­

- Куонтико*?

ка. Какво да измисля за вечеря? Глупости. Щяхме да излезем.

-Да-

Лампичката на телефонния секретар мигаше. Едно съобщение. От

Той изсумтя:

мен. Бях се обадила към един часа. Габи не го ли бе чула? Или не беше

- Аха. Те са тожова претрупани с работа, че ще отговорят на обаж­

обърнала внимание на секретаря? Може би не се чувстваше добре?

дането ни някъде към края на века.

Може би я нямаше? Отидох до вратата.

-Габ?

* Централата на ФБР - Б. р.

222

223

Почуках леко.

- Не бях сигурен дали искаш да ти звъня вкъщи, но бе оставила

-Габи?

номера, така че реших да опитам.

По-силно.

- Радвам се. Благодаря ти. - Благодаря. Благодаря! - Искам да се

Отворих вратата и надникнах. Типичната за Габи бъркотия. Бижу­

посъветвам с теб относно една ситуация тук. Може ли?

та. Книги. Пръснати навсякъде дрехи. Сутиен, увесен на един стол.

- Темп, кога ще престанеш да ме разочароваш? - Престорена оби­

Проверих гардероба. Обувки и сандали на купчина. Поне си бе опра­

да.

вила леглото. Тази непоследователност ми се стори странна.

Когато се срещнахме за пръв пьт след тожова години, отидохме

- По дяволите!

заедно на вечеря. Отначало възможността за флирт бе сериозно на­

Бърди се отърка в краката ми.

двиснала над нас. Редно ли е да си играем с тийнейджърските споме­

- Габи беше ли си вкъщи снощи?

ни? Имаше ли още страст помежду ни? Без да кажем и дума, и два­

Той ме погледна, скочи на леглото, обиколи го два пъти и седна.

мата отхвърлихме тази идея. По-добре да оставим миналото на мира.

Отпуснах се до него, а познатият възел се стегна в корема ми.

- Какво става с новата любов, за която ми разказваше миналата

- Отново прави същия номер, Бърд.

година?

Котаракът разпери лапичка и започна да се ближе.

- Изчезна.

- Не ми се мисли за това. - Отидох да изпразня съдомиялната.

- Съжалявам, Джей Ес, тук станаха някои убийства. Мисля, че са

След десет минути се бях успокоила достатъчно и набрах номера

свързани помежду си. Ако ти предам накратко информацията за тях,

ще можеш ли да изкажеш мнение дали са серийни?

й. Никой не вдигна. Разбира се. Опитах в университета. Никой.

Отидох в кухнята. Отворих хладилника. Затворих го. Вечеря? Отво­

- Мога да дам мнение за всичко. - Една от любимите ни стари фра­

зи.

рих го отново. Диетична кола. Пренесох се в дневната, поставих но­

Описах сцените на местопрестъпленията при Адкинс и Моризет

вата кола до предишната кутийка, включих телевизора, защраках от

Шанпу и изброих какво бе направено с всички жертви. Разказах как

канал на канал и си избрах някакъв комедиен сериал, който нямаше

и къде бяха открити телата и как бяха осакатени. После добавих моя­

да гледам. Мислите ми препускаха от убийствата към Габи, към че­

та теория за метрото и обявите.

репа в градината ми и обратно, без да могат да се спрат на нищо.

- Трудно ми е да убедя полицаите, че тези случаи са свързани. Те

Бях ядосана на Габи. Изпитвах огорчение, че бях позволила да ме

само повтарят, че няма модел. Прави са до известна степен. Жертви­

използва. Обида, че тя го бе направила. Тревога дали е в безопасност.

те са много различни, едната е застреляна, другите - не. Живели са в

Страх, че ще има нова жертва. Отчаяние заради безпомощността ми.

различни части на града. Нищо не ги свързва.

Не съм сигурна кожо време съм седяла така, когато телефонът из-

- Леле, леле! Чакай мажо. Подходила си съвсем погреншо.

звъня. Звукът моментално вдигна адреналина ми.

Първо, повечето от нещата, които ми описа, са свързани с начина на

Габи!

действие.

-Ало.

-Да.

- Темп Бренън, моля. - Мъжки глас. Познат от детството ми в Сред­

- Приликите в начина на действие може да са от полза, не ме раз­

ния запад.

бирай погрешно, но несъответствията са изключително често среща­

- Джей Ес! Божичко, тожова се радвам да те чуя!

ни. На едното местопрестъпление убиецът може да завърже жертва­

Джон Самюъл Добжански. Първата ми любов. Летният лагер, Дор-

та си с телефонен кабел, а на следващото да си донесе въже. Може да

туудс". Влюбването трая цялото лято и следващото, чак до първата

наръга или разпори някоя жертва, да застреля или удуши следваща­

ми година в колежа. Аз отидох на юг, Джей Ес - на север. После из­

та, да открадне нещо от първата и нищо от втората. Веднъж правих

брах антропологията, срещнах Пийт. Той завърши психология, оже­

профил на един убиец, който всеки път използваше различно оръжие.

ни се, разведе се. Два пъти. Години по-късно се срещнахме отново в

Там ли си?

Академията. Джей Ес специализираше сексуални убийства.

-Да.

- Чувствата от лагера „Нортуудс" още ли са живи у теб? - попи­

- Начинът на действие на престъпника никога не е статичен. Той

та той.

е като всички други, има крива на научаването. Тези хора станат по­

- Никога не са угасвали. - И двамата се засмяхме.

добри с практиката. Научават се кое върши работа и кое не. Посто-

224

225

янно подобряват техниката си. Нжой повече от останалите, разбира

- Неофициално?

се.

- Разбира се.

- Много успокоително.

- Несъмнено.

- Също така има най-различни произволни събития, които влияят

- Наистина ли? - Започнах да си водя записки.

на това, което прави престъпникът, независимо кожо добре е обмис­

- Залагам главата си.

лил плана си. Звънва телефонът. Появява се някой съсед. Въжето се

- Главата ти е в безопасност, Джей Ес. Мислиш ли, че е сексуа­

къса, така че трябва да импровизира.

лен садист?

- Ясно.

Чух някакво тракане, докато отиваше до друг телефон.

- Не ме разбирай погрешно. Моделите в начина на действие са по­

- Сексуалните садисти се възбуждат от болката на жертвите си.

лезни и ние ги използваме. Но вариациите не са особено важни.

Обикновено искат не просто да убиват, а жертвите им да страдат. И

- Тогава какво използвате най-много?

- което е особено важно - възбуждат се сексуално от това.

- Ритуала.

- Е ?

- Ритуала?

- Част от твоя модел казва „да". Вкарването на предмети във ва­

- Нжой мои колеги го наричат почерк или личен подпис, който се

гината или ректума е много типично за сексуалните садисти. Живи ли

забелязва само на нжой сцени на престъпления. Повечето криминал­

са били жертвите, когато го е правел?

но проявени си развиват определен начин на действие, защото, след

- Поне едната. Трудно е да се определи за другите, тъй като тела­

като даден план не се провали няколко пъти, те придобиват увереност

та бяха силно разложени.

и смятат, че той намалява риска да бъдат заловени. Но при жестоки­

- Струва ми се, че наистина е възможно да става дума за сексуа­

те повтарящи се престъпления има нещо повече от начин на действие.

лен садизъм. Но остава истинският въпрос: възбуждал ли се е убиецът

Такъв тип хора са водени от гнева си, който ги кара да си фантазират

от действията си?

за насилие и впоследствие да осъществят на практика тези фантазии.

Не можех да му отговоря. В никой от случаите не бе открита се­

Но насилието не е достатъчно. Те си изработват ритуали за изразя­

менна течност. Казах му го.

ване на гнева. Точно тези ритуали ги издават.

- Това е полезна информация, но не изключва сексуалния садизъм.

- Що за ритуали?

Имахме един убиец, който мастурбираше в ръката на жертвата си, после

- Обикновено са свързани с контролиране, може би унижаване на

я отрязваше и я смилаше в месомелачка. На местопрестъпленията ни­

жертвата. Разбираш ли, всъщност за тях не жертвата е важна.

кога не се откриваше семенна течност.

Възможно е възрастта или външността да нямат никакво значение за

- Как го пипнахте?

убиеца. Важна е нуждата му да даде израз на гнева си. Занимавах се

- Веднъж мерникът му не бил много точен.

с един тип, чиито жертви варираха от седем- до осемдесет и една го­

- Три от тези жени бяха разчленени. Знаем го със сигурност.

дишни.

- Това може да сочи модел, но не е доказателство за сексуален са­

дизъм. Освен ако не е направено преди смъртта на жертвата. Серий­

- Значи какво трябва да се търси?

ните убийци - и сексуалните садисти, и другите - са много хитри. Те

- Как подхожда към жертвата си? Нахвърля ли се върху нея? Сло­

планират изключително внимателно престъпленията си. Разчленява­

весен подход ли прилага? Как я контролира, след като установи кон­

нето постмортем не значи задължително, че има сексуален или сади­

такт? Насилва ли я сексуално? Кога го прави - преди или след като я

стичен компонент. Някои нарязват телата, защото така е по-лесно да

убие? Измъчва ли жертвата? Осакатява ли тялото? Оставя ли нещо на

ги скрият.

местопрестъплението? Взема ли нещо?

- Ами отрязаните ръце?

- Но не могат ли и тези неща да се влияят от неочаквано стечение

- Същият отговор. Това е модел, излишно действие, но не е сигур­

на обстоятелствата?

но дали е сексуално или не. Понякога е просто начин жертвата да ста­

- Разбира се. Същественото е, че той ги извършва като част от осъ­

не безпомощна. Виждам някои индикатори обаче. Казваш, че жерт­

ществяването на фантазията си, от ритуала за отприщване на гнева,

вите не са познавали убиеца. Че са били жестоко пребити. В телата

а не просто за да се прикрие.

на три от тях е имало насилствено вкаран предмет, вероятно преди

- Е, как мислиш? Това, което ти разказах, има ли почерк?

смъртта. Тази комбинация е характерна.

226

227

Пишех с бясна скорост.

вите, независимо как ще го класифицират психиатрите. Като изпол­

- Провери дали предметите са били донесени от престъпника, или

зваш идеята за метрото и обявите, може да разгадаеш каква е негова­

вече са били там. Това може да е част от почерка на убиеца, плани­

та фантазия.

рано действие, за разлика от хаотичната жестокост.

- Джей Ес, ако съдиш по това, което ти казах, какво мислиш?

Отбелязах си със звездичка да го проверя.

Дълга пауза и бавно издишване.

- Какви са другите характеристики на сексуалния садизъм?

- Мисля, че си имате наистина отвратителен убиец, Темп. Огро­

- Повтарящ се модел в начина на действие. Използване на претекст

мен гняв. Крайно насилие. Ако е този Сен Жак, ме смущава фактът,

за установяване на контакт. Нужда да се контролира и унижи жерт­

че е използвал кредитната карта на жертвата. Или е невероятно глу­

вата. Изключителна жестокост. Сексуално възбуждане от страха и бол­

пав, а не изглежда да е така, или поради някаква причина е действал

ката на жертвата. Събиране на спомени от всяка жертва. И...

немарливо. Може би е имал внезапни финансови затруднения. Или ста­

- Какво беше последното? - Пишех тожова бързо, че ръката ми

ва по-дързък. Черепът в градината ти е знак. Той изпраща съобщение.

изтръпваше.

Може би иска да ви подразни. Или е възможно на някакво подсъзна­

- Спомени. Сувенири.

телно ниво да желае да бъде заловен. Не ми харесва твоята роля в ця­

- Какви сувенири?

лата работа. Изглежда, че наистина си замесена. Снимката ти. Черепът.

- Предмети от местопрестъплението, части от дрехите на жертва­

Съдейки по информацията, мисля, че иска да те подразни.

та, бижута - такива неща.

Разказах му за нощта в манастира и за колата, която ме преслед­

- Ами изрезки от вестници?

ваше.

- Сексуалните садисти обожават репортажите за престъпленията

- За бога, Темп, ако този човек се е съсредоточил върху теб, не си

им в пресата.

играй въобще! Явно е опасен.

- Имат ли нещо като архив?

- Джей Ес, ако в манастира е бил той, защо просто не ме уби то­

- Карти, дневници, календари, рисунки, каквото се сетиш. Нжои

гава?

правят записи на лента. Удоволствие им доставя не само убийство­

- Това ни връща към нещата, които ти обясних по-рано. Вероятно

то. Следенето преди това, мисленото повторение след извършването

си го изненадала, така че не е бил готов да убие по начина, който му

представляват съществена част от възбудата.

харесва. Не е държал ситуацията под контрол. Може би не е носел ин­

- Ако така добре успяват да се прикриват, защо ще пазят подоб­

струментите си. Или фактът, че си загубила съзнание, го е лишил от

ни неща? Не е ли рисковано?

възбудата, която изпитва, като вижда страха на жертвите си.

- Повечето се мислят за по-умни от ченгетата.

- Не е бил неговият ритуал.

- Ами части от тела?

- Точно така.

- Какво за тях?

Поговорихме още малко за други неща, за стари приятели, за вре­

- Пазят ли си?

мето преди убийствата да станат част от живота и на двама ни. Кога­

Пауза.

то затворихме, вече минаваше осем.

- Не е типично, но понжога - да.

Облегнах се назад, протегнах ръце и крака и се отпуснах. Лежах-

- Е , какво мислиш за идеята за метрото и обявите за имоти?

така известно време, полузадрямала. Накрая гладът ме събуди и оти­

- Фантазиите, които тези хора пресъздават, може да бъдат изключи­

дох в кухнята, стоплих си кутия замразена лазаня и се насилих да я

телно сложни и много специфични. Някои се нуждаят от специално

изям. После един час възстановявах от записките си казаното от Джей

място, точна последователност от събития. Понякога сексуалните са­

Ес. Думите му на раздяла постоянно изплуваха в съзнанието ми:

дисти изпитват необходимост от специфична реакция на жертвата, така

- Интервалите стават все по-кратки.

че правят цялостен сценарий, принуждават жертвата да изрича раз­

И сама го знаех.

лични реплики, да извършва определени действия, да облече опреде­

- Той увеличава залога.

лени дрехи. Но, Темп, този тип поведение не е типичен за сексуални­

И това го знаех.

те садисти. Той се среща при множество поведенчески разстройства.

- Може сега да е насочил погледа си към теб.

Не се вкопчвай в идеята за сексуалния садизъм. Всъщност трябва да

В десет си легнах. Лежах в тъмнината, взирах се в тавана, чувствах

търсиш почерка, който оставя само вашият убиец. Така ще го зало-

се самотна и се самосъжалявах. Защо носех товара на смъртта на тези

228

229

жени? Убиецът беше ли ме поставил в центъра на психопатията си фан­

ха ми бе по-стегнат от всякога. Нима това събрание бе свикано, за да

тазия? Защо никой не ме възприемаше на сериозно? Защо остарявах,

бъдат обсъдени действията ми? Да се проверят обвиненията на Кло­

поглъщайки замразени храни пред телевизора, който не гледах? Ко­

дел по мой адрес?

гато Бърди се сгуши до коляното ми, този мъничък контакт отприщи

Патино започна, без да губи време. Сформираше се специален от­

сълзите, които сдържах още от разговора си с Джей Ес. Заплаках, за­

ряд. От всички ъгли щеше да се анализира вероятността за наличие

ровила лице във възглавницата, която двамата с Пийт бяхме купили

на сериен убиец, подробно щяха да се разследват всички свързани слу­

от Шарлът. Или по-скоро аз я купих, а той стоеше до мен и гледаше

чаи, настъпателно да се проследява всяка възможна следа. Известни­

изнервено.

те сексуални насилници щяха да бъдат призовани и подложени на раз­

Защо се бе провалил бракът ми? Защо спях сама? Защо Кейти бе

пит. Шестима детективи щяха да работят единствено по тези случаи,

толкова недоволна? Защо най-добрата ми приятелка пак ме бе пренеб­

а Райън отговаряше за координацията помежду им. Аз трябваше да

регнала? Къде беше тя?

продължа обичайната си работа, но да действам като неофициален член

на екипа. Долу бе освободена специална зала, в която да се съберат

всички досиета и материали по случаите. Разглеждаха се седем слу­

29.

чая. Специалният отряд щеше да проведе първото си събрание днес

следобед. Щяхме ежедневно да информираме господин Гавро и про­

На следващата сутрин предадох на Райън накратко какво ми бе ка­

куратурата за напредъка си.

зал Джей Ес. Мина една седмица. Нищо.

Просто така. Край. Върнах се в кабинета си по-скоро зашемете­

Времето си оставаше горещо. През деня работех с кости. Остан­

на, отколкото облекчена. Защо? Кой? Бях настоявала на теорията си

ките, намерени в септичен резервоар в Канкун, се оказаха на турист,

за серийния убиец почти месец. Какво се бе случило, за да й повяр­

изчезнал преди девет години. Костите, изровени от кучета, бяха при­

ват най-после? Седем случая? Кои бяха другите два?

надлежали на тийнейджърка, убита с тъп предмет. За трупа, открит

Защо питаш, Бренън? Ще научиш.

в кутия, с отрязани ръце и размазано до неузнаваемост лице, може­

Наистина научих. В един и половина влязох в голямата зала на вто­

ше да се каже само, че жертвата е бял мъж със скелетна възраст око­

рия етаж. Четири маси образуваха островче по средата, по стените бяха

ло трийсет и пет - четирийсет години.

закачени преносими черни дъски и табла за съобщения. Детективи­

Вечер ходех на джазовия фестивал, смесвах се с тълпите, които за­

те се бяха скупчили в дъното на залата като купувачи на щанд от

дръстваха „Сент Катрин" и „Жан Манс". Слушах перуанците, чиято

търговско изложение. На таблото, което разглеждаха, бяха закачени

музика беше смесица от духови инструменти и фолклор. Скитах от

познатите карти на Монреал и метрото, и двете набодени с цветни ка­

Двореца на изящните изкуства до комплекс „Дежарден", наслаждавах

бари. Още седем табла висяха на стената, всяко с по една снимка и име

се на саксофоните, китарите и летните нощи. Не си позволявах да търся

на жена отгоре. Пет ми бяха до болка познати, другите две - не.

Габи. Отказвах да се страхувам за жените край мен. Слушах музика

от Сенегал, Кабо Верде, Рио, Ню Йорк и за известно време забравих

Клодел ме удостои с около половинсекунден поглед, другите ме

петте жени.

поздравиха сърдечно. Разменихме си коментари за времето, после сед­

нахме около масите. Райън ни раздаде по един тефтер от купчината

После, в четвъртък, ми се обадиха. Ламанш. Събрание във втор­

в центъра и се заловихме за работа.

ник. Важно. Помоли ме да присъствам.

Пристигнах, без да зная какво да очаквам, със сигурност не и това,

- Всички знаете защо сме тук и сте наясно как да си вършите ра­

което видях. Заедно с Ламанш седяха Райън, Бертран, Клодел, Шар­

ботата. Просто искам да се уверя, че сте обърнали внимание на ня­

боно и двама детективи от Сен Ламбер. Директорът на лаборатория­

колко неща на този етап.

та Стефан Патило седеше в далечния край на масата, а вдясно от него

Обходи с поглед групата, после посочи купчината с папки.

имаше човек от прокуратурата. Всички станаха като един, когато при­

- Искам да проучите добре тези досиета. Изчетете ги внимателно.

стигнах, и тревогата ми се засили. Ръкувах се с Патино и прокурора.

Асимилирайте всяка подробност. Вкарваме информацията в компютър,

Другите ми кимнаха с безизразни лица. Опитах се да прочета нещо в

но това ще отнеме известно време. Засега ще използваме старомод­

очите на Райън, но той избягваше погледа ми. Когато заех единстве­

ните средства. Ако има нещо, което ви се струва важно, каквото и да

ния останал стол, дланите ми вече бяха изпотени, а възелът в стома-

е, поставете бележка за него на таблото на съответната жертва.

230

231

Всички кимнаха.

Чувствах се облекчена, но и пренебрегната. Бяха се възползвали

- Днес ще получим актуализирания списък на регистрираните за

от моя труд и ме бяха оставили да се потя. Като влязох на срещата су­

сексуални престъпления. Разпределете си ги, разпитайте всекиго от

тринта, се страхувах, че ще бъда наказана, а не че безмълвно ще

тях и разберете къде са се забавлявали напоследък.

възприемат действията ми като добре свършена работа. Независимо

Райън отново ни огледа един по един.

от всичко, опитах се да прикрия гнева си.

- Изключително важно е да работим като екип. Нямаме нужда от

- Е, според Куонтико какво трябва да търсим?

индивидуалисти. Нито от герои. Говорете. Обменяйте информация.

Райън извади тънка папка от купчината, отвори я и зачете:

Споделяйте идеите си. Само така ще заловим този негодник.

- Мъж. Бял. Френскоговорящ. Вероятно със средно образование.

- Ако има такъв. - Клодел.

Предполага се, че има предишни ДСП...

- Ако няма, Люк, разчистването ще е още по-полезно, ще заловим

- Какво беше това? - Бертран.

доста негодници. И в двата случая печелим.

- Дребни сексуални престъпления. Воайорство. Неприлични те­

Клодел се нацупи и започна да драска върху листа пред себе си.

лефонни обаждания. Ексхибиционизъм.

- Също тожова важно е да се погрижим за сигурността - продължи

- Все готини неща. - Клодел.

Райън. - Никакво изтичане на информация.

- Като Манекена. - Бертран.

- Патино ще съобщи ли за нашата малка гражданска групичка? -

Шарбоно.

Клодел и Шарбоно изсумтяха.

- Не. В известен смисъл ние работим под прикритие.

- По дяволите! - Клодел.

- Ако хората чуят думите „сериен убиец", ще настане паника. Чуд­

- Моят човек. - Шарбоно.

но как още не са научили. - Пак Шарбоно.

- Кой, по дяволите, е Манекена? - Кетърлинг от Сен Ламбер.

- Очевидно пресата не е направила връзката. Не ме питайте защо.

- Малкият червей влиза в апартаментите, натъпква с дрехи една

Засега Патино предпочита нещата да си останат така. Това може да

женска нощница - получава се нещо кукла или манекен, после я на-

се промени.

мушква с нож. Прави този номер от пет години.

- Пресата има къса памет. - Бертран.

Райън продължи да чете, като подбираше фрази от доклада:

- Не, по-скоро е от коефициента им на интелигентност:

- Внимателно планира всичко. Вероятно използва измама, за да уста­

- Не могат да покрият долната граница.

нови контакт с жертвата. Би могло да е чрез обявите за продажба на

- Добре, добре. Да продължаваме. Ето с какво разполагаме.

имоти. Навярно е женен...

Райън обобщи всеки от случаите. Слушах мълчаливо как моите идеи,

- Защо? - Русо.

дори точните ми думи изпълваха въздуха и се записваха в тефтери­

- Скривалището. Не може да води жертвите вкъщи при жена си.

те на останалите. Е, част от идеите бяха и на Добжански, но аз ги бях

- Или при мама. - Клодел.

предала.

Райън продължи с доклада:

Осакатяване. Генитално проникване. Обявите за имоти. Спирки­

- Вероятно предварително избира и подготвя никое изолирано мя­

те на метрото. Някой все пак ме бе чул. Нещо повече, бяха направе­

сто.

ни проверки. Месарницата, където някога работела Грейс Дамас, била

- А онази дупка? - Кетърлинг.

само на една пресечка от „Сен Лоран". Близо до апартамента на Сен

- По дяволите, Жилбер поръси навсякъде с „Луминол". Ако има­

Жак. И до станцията Бери-КУМ. Така се връзваше с останалите слу­

ше и капка кръв, щеше да светне като полилей. - Шарбоно.

чаи. Ставаха четири от пет. Точно това бе наклонило везните в моя

Докладът:

полза. Това и Джей Ес.

- Изключителното насилие и жестокост подсказват необуздан гняв.

След нашия разговор Райън убедил Патино да изпрати официал­

Вероятна ориентация към отмъстителност. Садистични фантазии,

но запитване до Куонтико. Джей Ес се съгласил да разгледа случаи­

те от Монреал като изключително спешни. Поредица от факсове му

включващи доминиране, унижаване, божа. Възможен религиозен еле­

бе осигурила необходимата информация и три дни по-късно Патино

мент.

получил профила. Това се бе оказало решаващо. Патино започнал да

- Защо? - Русо.

действа. И ето го специалния отряд.

- Статуята, местата, където са захвърлени труповете. Ганьон беше

в Семинарията, Дамас - в манастир.

232

233

Следващите няколко минути никой не проговори. Клодел бараба­

Разгледах семейните снимки на всяка от жертвите. Лицата им бяха

неше с химикалката си.

различни, но си приличаха по доста смущаващ начин. Бледите лица,

- Доста много „възможно" и „вероятно". - Клодел.

силният грим, студеният, безразличен поглед. Израженията им ми на­

Това, че той продължаваше да се противи на теорията за един-един­

помниха за нощта в Мейн, когато наблюдавах живота на улицата от

ствен убиец, ме подразни.

първия ред. Примирение. Отчаяние. Там ги бях видяла на живо.

- Също така е възможно и вероятно скоро да има ново убийствс

Разпръснах снимките от местопрестъпленията. Предварително зна­

- сопнах се аз.

ех какво ще видя там. Питр: двора, спалнята, трупа. Готие: станция­

Лицето на Клодел замръзна в обичайната навъсена маска, която

та, храстите, трупа. Главата на Питр бе почти отделена. Гърлото на

сведе към тефтера.

Готие също бе прерязано, дясното й око - размазано на пихтия. Из­

Раздвижване.

ключителната жестокост на нападенията бе причината тези два слу­

- Доктор Добжански направил ли е дългосрочна прогноза? - по­

чая да бъдат включени в разследването ни.

питах по-спокойно.

Прочетох полицейския доклад, протоколите от аутопсията и ток­

- Краткосрочна - изрече намръщено Райън и се върна към про­

сикологичния анализ. Изучих всеки разпит и обобщението на следо­

фила. - Индикации за загуба на контрол. Нарастваща дързост.

вателя. Извлякох всяка подробност за жертвите и най-дребния детайл

Скъсяване на интервалите. - Затвори папката и я бутна към средата

от живота и смъртта им. Всичко, което можах да изкопча от двете пап­

на масата. - Ще продължи да убива.

ки, отиде в моята таблица. Не беше много.

Отново мълчание.

Чувах, че другите крачат из стаята, стържат със столовете си по

Накрая Андрю погледна часовника си. Всички направихме също­

пода, разправят си вицове, но не им обръщах внимание. Когато затво­

то - като роботи на конвейерна линия.

рих папките, минаваше пет. Беше останал само Райън. Вдигнах гла­

- Е, да се залавяме с проучването на досиетата. Добавете всичко,

ва и открих, че ме гледа.

което имате и което не е включено в тях. Люк, Мишел, Готие е слу­

- Искаш ли да видиш „Циганите"?

чай на Градската полиция, така че вие разполагате с повече информа­

- Какво?

ция за него.

- Чух, че обичаш джаз.

Шарбоно и Клодел кимнаха.

- Да, но фестивалът свърши, Райън. - От кого е чул? Как? Това

- Питр е била в юрисдикцията на квебекското Управление за си­

покана ли беше?

гурност. Аз ще проверя всичко отново. Другите са по-скорошни, би

- Вярно. Но и на други места свирят джаз. „Ле Житан" ще свирят

трябвало материалите да са по-подробни.

на старото пристанище. Страхотна група.

Тъй като бях напълно запозната с петте случая, започнах да чета пап­

- Райън, не мисля, че е добра идея. - Наггротив. Идеята ми харе­

ките на Питр и Готие. Случаите датираха съответно от '88-а и '89 г.

сваше, но точно затова щях да откажа. Не сега. Не преди разследва­

Полуголото, силно разложено тяло на Констанс Питр било наме­

нето да приключи. Не преди да затворят онова животно.

рено в изоставена къща в Кханауаки - индиански резерват нагоре по-

- Хубаво. - Яркосините му очи. - Все пак трябва да хапнеш.

реката спрямо Монреал. Мари-Клод Готие била открита зад „Вандом"

Вярно. Още една замразена вечеря, изядена сама, определено не

- разпределителната станция на метрото за влаковете към западните

ме привличаше. Не. Не давай на Клодел дори малък шанс да те обви­

предградия. И двете жени били жестоко пребити, с прерязани гърла.

ни в неприлично поведение.

Готие била на двайсет и осем, Питр - на трийсет и две. И двете не били

-Вероятно не е д...

омъжени. Живеели сами. Обичайните заподозрени били разпитани,

- Може да обсъдим какво ти е хрумнало от прочетеното, докато

обичайните следи - проверени. Навсякъде стигнали до задънена ули­

ца.

хапваме пица.

Прекарах три часа в четене на материалите от папките, които - в

- Делова среща.

сравнение с тези, които изучавах през последните шест седмици - бяха

- Естествено.

доста оскъдни. И двете жени били проститутки. Това ли е причината

Исках ли да обсъдя случаите? Разбира се. Нещо в двата добавени

за съвсем ограничените разследвания? Използвани приживе, пренеб­

случая ме смущаваше. Нещо повече, бях любопитна да науча чия идея

регнати в смъртта? Прав им път?

е бил специалният отряд. Райън ни бе поднесъл официалната версия;

234

235

но какво бе станало в действителност? Имаше ли нещо, което тряб­

- Какво означава „не точно"?

ваше да знам? Или да избягвам?

- Първоначално Патино поиска да проверим случаите във и око­

.- Добре, Райън. Къде искаш да отидем?

ло Монреал. Когато профилът от Куонтико дойде, той изпрати ком­

Свиване на рамене.

бинирано описание от нашите доклади и профила до регионалните

- В пицарията на Анджела?

управления, за да проверят дали имат подобни случаи в архивите си.

Близо до моя апартамент. Сетих се за обаждането по телефона в

- И ?

четири часа сутринта, онази сутрин, „приятелката", с която бе прека­

- Нищо. Изглежда, имаме си работа с местно момче.

рал нощта. Това е параноя, Бренън. Човекът иска да хапне пица. Знае,

Няколко минути ядохме мълчаливо.

че можеш да се прибереш сама.

Накрая той попита:

- На теб удобно ли ти е там?

- Какви са впечатленията ти?

- По път ми е.

Не отговорих веднага.

По път за къде? Не попитах.

- Имах само три часа, за да се запозная с тях, но някак не ми из­

- Добре. Да се видим там след - погледнах часовника си - трий­

глеждат наред.

сет минути?

- Защото са били проститутки ли?

- И това. Но и нещо друго. Убийствата са много жестоки несъмне­

' Отбих се вкъщи, нахраних Бърди, нарочно не се погледнах в ог­

но, но са и някак прекалено...

ледалото. Не се сресах. Не си сложих руж. Делова вечеря.

Цял следобед безуспешно се опитвах да намеря точната дума, с коя­

В шест и петнайсет Райън вече пиеше студена бира, а аз - диетич­

то да определя вътрешното си чувство. Оставих парчето пица в чи­

на кола, докато чакахме вегетарианската пица. Неговата половина без

нията си.

козе сирене.

- ...мръсни.

- Правиш грешка.

-Мръсни?

- Не го обичам.

- Мръсни.

- Консерватизъм.

- За бога, Бренън, ти какво искаш? Видя ли апартамента на Адкинс?

- Въпрос на вкус.

Или на Моризет Шанпу? Приличаха на бойно поле.

Говорихме си празни приказки известно време, после смених те­

Кимнах:

мата:

- Нямам предвид кръвта. Сцените на местопрестьпленията на Питр

- Разкажи ми за добавените случаи. Защо Питр и Готие?

и Готие ми се сториха... - Отново потърсих точната дума. - Разхвърля­

- Патино ми възложи да изровя всички неразкрити убийства, кои­

ни. Непланирани. При другите оставаш с впечатлението, че този чо­

то съвпадат с определения профил. От осемдесет и пета година насам.

век е знаел много добре какво прави. Влязъл е в домовете им. Донесъл