Отдавна мъртви

В общи линии моделът, за който ти настояваше. Жени, убити по осо­

е оръжието си. Отнесъл го е със себе си. Никога не е намирано оръ­

бено жесток начин, с осакатени трупове. Клодел провери за такива слу­

жие на местопрестъплението, нали?

чаи в архива на Градската полиция. Помолихме местните полицейски

Той кимна.

участъци да направят същото. Засега изскочиха тези два.

- А при Готие са намерили ножа.

- Само в рамките на тювинцията ли?

- Без отпечатъци, което може да означава планиране.

-Неточно.

- Било е зима. Убиецът сигурно е носел ръкавици заради студа.

Сервитьорката пристигна и двамата замълчахме, докато тя наря­

Разклатих чашата с колата си.

за и сервира пицата. Райън си поръча още една бира. Аз пропуснах,

- Телата изглеждаха, като че са били изоставени току-що. Набързо.

с леко съжаление. Сама си си виновна, Бренън.

Готие е била по очи. Питр - на една страна, с разкъсани дрехи, със

- Не си и помисляй да ядеш от моята половина.

смъкнат до глезените панталон. Погледни отново снимките на Мори­

- И без това не ми харесва. - Той пресуши чашата си. - Знаеш ли

зет Шанпу или Адкинс. Телата изглеждат внимателно нагласени. И две­

какво минава през стомаха на козите?

те са лежали по гръб, с разтворени крака и ръце в определено поло­

Знаех, но не го коментирах.

жение. Като кукли. Или балерини. За бога, Адкинс изглеждаше, ся-

236

237

каш е легнала, докато е правела пирует. Дрехите им не бяха разкъса­

гури. Опитах се да пресека улицата, за да отида при нея, но жените

ни, а внимателно разкопчани. Сякаш е искал да покаже какво им е при­

пред хотела започнаха да ме замерят с камъни. До Габи се появи едно

чинил.

лице. Беше Констанс Питр. Тя се опитваше да нахлузи нещо през гла­

Райън не каза нищо. Сервитьорката се появи, за да се увери, че сме

вата на Габи - рокля или някаква роба. Габи се дърпаше, но движе­

харесали пицата. Нещо друго? Само сметката.

нията й ставаха все по-трескави.

- Просто имам различно усещане по отношение на тези два слу­

Един камък ме удари в корема и ме върна рязко в настоящето. Бърда

чая. Може и да греша.

току-що се бе приземил върху мен и сега стоеше, вирнал опашка и впе­

- Точно това трябва да разберем.

рил поглед в лицето ми.

Райън взе сметката и вдигна ръка с жест „не спори, аз ще платя".

Отместих го и седнах.

- Този път плащам аз. Другият път е твой ред.

- Какво, по дяволите, значеше това, Бърд?

Спря протеста ми, като се пресегна и постави пръст върху горна­

Сънищата ми не са особено оригинални. Подсъзнанието ми взе­

та ми устна. Бавно плъзна показалеца си до ъгълчето на устата ми, после

ма някое скорошно преживяване и го хвърля насреща ми, често под

го вдигна пред очите ми.

формата на загадка. Понякога се чувствам като крал Артур, отчаян от

- От козето сирене - показа той.

неясните отговори на Мерлин.

Да ме бяха полазили мравки, щяха да ми направят по-малко впе­

Хвърлянето на камъните. Очевидно е свързано с успешния удар

чатление.

на Мартинес от бейзболния мач. Габи. Явно защото мисля за нея по­

стоянно. Мейн. Проститутките. Питр. Питр, която се опитва да обле­

Прибрах се в празния си апартамент. Не се изненадах, но вече за­

че Габи. Габи ми маха за помощ. Някъде у мен започна да се пораж­

почвах да се тревожа за Габи и се надявах да се появи отново. Най-

да страх.

вече за да я изпратя да си събира багажа.

Проститутки. Питр и Готие са били проститутки. Питр и Готие са

Легнах на канапето и включих бейзболния мач. Мартинес току-що

мъртви. Габи работи с проститутки. Габи бе станала жертва на тор­

бе отбелязал точка. Говорителят крещеше като луд.

моз. Габи изчезна. Може би има връзка? Дали не е в опасност?

Гледах, докато гласът на говорителя изтъня до някакъв смътен шум

Не. Тя те използва, Бренън. Често го прави. Ти винаги се връзваш.

и собствените ми мисли надделяха. Връзваха ли се Питр и Готие с оста­

Страхът не си отиваше.

налите? Какво значеше Кханауаки? Питр беше индианка от племето

Ами онзи мъж, който я следеше? Тя изглеждаше наистина изпла­

мохауки. Всички други бяха бели. Преди четири години индианците

бяха барикадирали моста „Мерсие" и превърнаха в ад живота на хо­

шена.

рата, пътуващи за работа от предфадията. Чувствата между обита­

Тръгна си, без да остави дори бележка.

телите на резервата и съседите им си останаха далеч от сърдечните.

Не е ли това странно, дори и за Габи? Страхът се засили.

Дали това имаше някакво значение?

- Добре, доктор Маколи, нека проверим.

Готие и Питр са били проститутки. Питр е била арестувана някол­

Отидох в спалнята за гости и се огледах. Откъде да започна? Вече

ко пъти. Никоя друга от жертвиге нямаше досие в полицията. Този факт

бях събрала вещите й и ги бях струпала на пода в дрешника. Не из­

важен ли беше? Ако жертвите са били избирани произволно, каква е

питвах никакво желание да ровя в тях.

вероятността две от седем да са проститутки?

Боклукът. Това е по-безобидно. Изсипах кошчето върху бюрото.

Наистина ли сцените на местопрестъпленията при Моризет Шан­

Носни кърпички. Хартийки от бонбони. Станиол. Касова бележка от

пу и Адкинс показваха предварително обмисляне? Въобразявах ли си

„Лимит". Бележка от банкомат. Три топчета намачкана хартия.

грижливата подредба? Или беше случайност?

Разгънах едно жълто топче. Почеркът на Габи.

Имаше ли религиозен елемент в тази история? Въпрос, върху кой­

Съжалявам, не мога да се справя с това. Никога няма да си про­

то не бях мислила досега. Ако имаше такъв подтекст, какво означа^

стя, ако...

ваше той?

Тук прекъсваше. Бележка за мен?

Накрая се унесох в неспокоен сън. Бях в Мейн. Габи ми махаше

Отворих другото жълто топче:

от един прозорец на горния етаж на някакъв западнал хотел. Стаята

Няма да се поддам на този тормоз. Ти си дразнител, който тряб­

зад нея бе слабо осветена и виждах, че вътре се движат някакви фи-

ва...

238

239

Пак беше се отказала. Или е била прекъсната. Какво се е опитва­

- Ало.

ла да каже? На кого?

- Здрасти, Джей Ес. Темп е.

Другото топче беше бяло и по-голямо. Когато го разгънах, ме про­

- Боже мой! Две обаждания за една седмица. Признай си. Липсвам

низа страх, а всички упреци, който и бях отправяла мислено, се из­

ти непоносимо.

париха на мига. Пригладих листа с разтреперана ръка и се взрях в него.

- Мина повече от седмица.

В средата имаше нарисувана с молив женска фигура, с подробно

- Всичко по-кратко от месец ми изглежда като неустоимо привлича­

начертани гърди и гениталии. Торсът, ръцете и краката бяха нахвърля­

не. Какво става?

ни грубо, лицето - просто овал с леко засенчени черти. Коремът на

- Джей Ес, аз...

жената бе разпорен, органите се подаваха от него и обграждаха цент­

Долови тревогата в гласа ми и поведението му се промени, зака-

ралната фигура. В долния ляв ъгъл с непознат почерк бе написано:

чливостта бе заменена от искрена загриженост.

Всяко движение, което правиш. Всяка стъпка, която предприе­

- Добре ли си, Темп? Какво има?

- Свързано е с онези случаи, за които ти разказах миналата сед­

маш. Не ме нарязвай.

мица.

- Какво е станало? Веднага изготвих профила. Надявам се да си

дават сметка, че го дължат на теб. Получиха ли вече доклада ми?

30.

- Да. Всъщност твоят доклад промени ситуацията. Решиха да сфор­

мират специален отряд.

Цялата ме побиха тръпки. О, боже, Габи! В какво си се забърка­

Не знаех как да му обясня тревогата си за Габи, не исках да зло­

ла? Къде си? Огледах бъркотията край себе си. Това обичайният хаос

употребявам с приятелството ни.

на Габи ли беше или последица от паническо бягство?

- Може ли да ти задам още нжолко въпроса? Има още нещо, кое­

Препрочетох недовършените бележки. За кого бяха предназначе­

то ме тревожи, и не знам как...

ни? За мен? За мъжа, който я следеше? Никога не бих си простила,

- Защо изобщо питаш, Бренън? Говори направо.

ако какво? Дразнител, който трябва да бъде какво? Погледнах рисун­

С какво да започна? Трябваше да си направя списък. Главата ми

ката и изпитах същото чувство, връхлетяло ме, докато гледах рент­

бе като стаята на Габи - хаос от мисли и образи.

геновите снимки на Маргарет Адкинс. Зловещо предчувствие. Не. Не

- Този път е различно.

и Габи!

- Да, вече го каза.

Успокой се, Бренън. Мисли!

- Мисля, че се интересувам от това, което ти наричаш дребни сек­

Телефонът. Позвъних в апартамента на Габи и в офиса й. Телефо­

суални престъпления.

нен секретар. Гласова поща. Плодовете на електронната епоха.

- Добре.

Мисли!

- В тях включват ли се неща като преследване на някого, тормоз

Къде живееха родителите й? Троа Ривиер? Справки. Само един Ма-

по телефона, без да се прави нищо открито заплашително?

коли. Нийл. Обади се възрастна жена. Говореше на френски. Тожо­

- Възможно е.

ва се радва да ме чуе. Много време мина. Как си? Не, не са говорили

Започни с рисунката.

с Габриел от някожо седмици. Не, това не е необичайно. Младите са

- Предния път ми каза, че престъпниците често си пазят спомени.

тожова заети. Нещо не е наред ли? В никакъв случай. Обещание за

Например ленти и рисунки?

скорошно гостуване.

- Точно така.

Сега какво? Не познавах никой от сегашните приятели на Габи.

- Това отнася ли се и за извършителите на дребни сексуални пре­

Райън?

стъпления?

Не. Той не ти е настойник. Пък и какво ще му кажеш?

-Кое?

Успокой се. Помисли! Взех си диетична кола. Реакцията ми пре­

- Рисунките и другите неща?

увеличена ли беше? Върнах се в спалнята на Габи и отново разгле­

- Понякога.

дах рисунката. Преувеличена реакция? По дяволите, по-скоро недо­

- Може ли съдържанието на дадена рисунка да е индикатор за сте­

статъчно активна! Проверих един номер, взех телефона и набрах.

пента на насилие, на която е способен съответният човек?

240

241

- Не е задължително. За някого рисунката може да служи като от­

- Снимки, кукли, дрехи. Какво ли не. Имахме един престъпник, кой­

душник, начин да изиграе насилието, без действително да го упраж­

то пребиваше плакат в цял ръст на някакъв негър травестит.

ни. За друг може да бъде спусъкът, който го подтиква към действие.

- Не искам да питам защо.

Може да е и възстановяване на нещо вече извършено.

- Дълбоко вкоренен гняв към чернокожите, обратните и жените.

Страхотно.

И така си доставяше сексуално удовлетворение.

- Намерих рисунка на жена с разпорен корем и разпилени

На заден фон се чуваше „Фантомът на операта".

вътрешности. Какво подсказва това?

- Джей Ес, ако един мъж постъпва по този начин, ако се възбуж­

- Милоската Венера без ръце. Незнайният воин без член. Какво

да от снимки или използва кукла например, това значи ли, че по вся­

означава? Изкуство? Цензура? Сексуално отклонение? Трудно е да

ка вероятност няма да започне да убива?

се определи, ако го разглеждаш изолирано.

- Може би, но пак ще повторя, никой не знае какво може да се про­

Мълчание. Какво да му кажа?

мени, което да го накара да пресече границата. Понжога и една пор-

- Тази рисунка сред нещата на Сен Жак ли беше? - попита Джей

носнимка стига, друг път - не.

Ес.

- Може ли да прави и двете?

- Не. - „Намерих я в кошчето за боклук в спалнята ми за гости."

- И двете какво?

- Ти каза, че престъпниците често преминават към все по-високи нива

- Да преминава от безобидното към насилието и обратно. Да уби­

на насилие, нали така?

ва някои, а други само да преследва и тормози?

- Да. Отначало може да се ограничават само до воайорство или не­

- Разбира се. Първо, поведението на жертвата може да промени

прилични телефонни обаждания. Някои си остават на това ниво, дру­

уравнението. Ако той се почувства обиден или отхвърлен от нея. Ако

ги преминават към по-големи предизвикателства: ексхибиционизъм,

тя каже нещо неподходящо, ако завие наляво вместо надясно. Тя дори

преследване, дори незаконно проникване в дома на жертвата. За тре­

няма да разбере. Не забравяй, повечето серийни убийци не познават

ти и това не е достатъчно: те изнасилват и дори убиват.

жертвите си. Но тези жени присъстват във фантазията му. Или може

- Значи някои сексуални садисти могат всъщност да не упражня­

да си представя дадена жена в една роля, а друга - в съвсем различ­

ват насилие?

на. Обича жена си, но излиза и убива. Вижда една непозната като пляч­

- Пак се връщаш на темата за сексуалния садизъм. Но отговорът

ка, а друга - като приятелка.

на твоя въпрос е „да". Някои от тях осъществяват фантазиите си по

- Следователно, въпреки че е започнал да убива, той пак може от

други начини. Използват неодушевени предмети или животни, а по­

време на време да се връща към предишните си по-безобидни такти­

някога си намират подходящи партньори.

ки?

- Подходящи партньори?

- Възможно е.

- Партньори, които се съгласяват с всичко, което изисква фанта­

- Значи някой, който привидно извършва дребни сексуални пре­

зията. Подчинение, унижение, дори божа. Може да е съпругата, прия-

стъпления, може да се окаже много по-опасен?

тежата, югкоя, която го прави срещу заплащане.

- Определено.

- Проститутка?

- Тоест човек, който се обажда на жертвата, преследва я, праща

- Да. Повечето проститутки са съгласни на ролеви игри в извест­

й страшни рисунки, не е задължително безопасен, въпреки че не вли­

ни граници.

за във физически контакт?

- Това може ли да намали склонността към насилие?

- Говориш за Сен Жак, нали?

- Може, докато партньорката е съгласна да играе тази игра.

Нали?

Често нещата се влошават точно когато на нея й писне. Дълго вре­

- Прилича ли ти на него?

ме понася да му бъде боксова круша, в един момент дърпа чертата или

- Просто предположих, че обсъждаме него. Или онзи там, с кого­

дори заплашва, че ще се оплаче. Той се вбесява, убива я и открива,

то се занимавате.

че това му доставя удоволствие. Така че решава да го повтори.

Отвори си съзнанието, позволи на фантазията да се разгърне...

Нещо в думите му ме разтревожи.

- Джей Ес, това е нещо лично.

- Чакай да си изясня нещо. Какви неодушевени предмети?

- Какво искаш да кажеш?

242

243

Разказах му всичко. За Габи. За страха й. За бягството й. За моя­

ти. Може би точно той е поставил черепа на Грейс Дамас в двора ти.

та обида. А сега за страха ми.

Знае коя си. Знае къде си.

- По дяволите, Бренън, как успяваш да се забъркаш в такива неща?

Не чувах Джей Ес. В мислите си вече бях тръгнала.

Виж, това, което ми казваш, звучи доста неприятно. Възможно е

мръсникът на Габи наистина да е Сен Жак. Той преследва жените. И

Отне ми трийсет минути да прекося Сентървил, да се изкача до Мейн

Сен Жак прави същото. Той рисува изкормени жени, няма нормален

и да намеря мястото си за паркиране. Прескочих опънатите крака на

сексуален живот и носи нож. И Сен Жак - или който е този психар -

някакъв пияница, седнал с клюмнала глава, заслушан в кънтрито, чу­

убива жени, после ги разчленява или осакатява. Ти какво мислиш?

ващо се глухо през тухлената стена, на която бе опрял гърба си. Той

Извърни лице от ярката светлина на деня...

се усмихна и ми махна с ръка, после я обърна с дланта нагоре и я про­

- Кога за пръв път е забелязала този човек? - попита Джей Ес.

тегна към мен.

- Не знам.

Бръкнах в джоба си и му пуснах една монета. Може би щеше да

- Преди или след като започна тази история?

наглежда колата ми.

- Н е знам.

Из Мейн се разхождаха тълпи нощни птици, сред които си запро-

- Какво всъщност знаеш за него?

бивах път. Просяци, проститутки, наркомани и туристи. Добре дош­

- Почти нищо. Мотае се край проститутките, плаща си за секс, после

ли в хотел „Сен Лоран".

си прави някаква постановка с бельо. Носи нож. Повечето жени не биха

За разлика от предишното ми идване, този път имах план. Пропра­

искали да имат нищо общо с него.

вих си път по „Сент Катрин" с надеждата да открия Джуъл Танбо. Не

- Това звучи ли ти добре?

беше лесно. Въпреки че обичайната навалица се бе събрала пред хо­

- Н е .

тел „Гранада", Джуъл не беше сред тях.

- Темп, искам да съобщиш за това на хората, с които работиш. Нека

Пресякох улицата и огледах преценяващо жените. Никоя не по­

те да проверят ситуацията. Казваш, че Габи е непредсказуема, така че

сегна да ме замери с камък. Възприех това като добър знак. Сега

вероятно не е станало нищо. Може просто да е заминала за някъде.

какво? От последното си посещение при тези дами имах доста ясна

Но тя е твоя приятелка. Ти си била заплашена. Черепът. Мъжът, кой­

представа какво не трябва да правя. Това обаче не ми подсказа как

то те е преследвал с колата.

да подхода.

- Възможно е.

Имам едно правило, което обикновено ми помага в живота: Кога­

- Габи е била отседнала при теб. После е изчезнала. Една провер­

то се съмняваш, не прави нищо. Ако не си сигурна, не купувай, не ко­

ка няма да навреди.

ментирай, не се обвързвай. Стой си мирно. Отклонението от тази мак­

- Точно така. Клодел веднага ще се втурне и ще го арестува.

сима обикновено винаги ме е карало да съжалявам.

Почувствай ме, докосни ме...

Намерих едно бетонно блокче, изчистих счупените стъкла и сед­

Джей Ес каза нещо, но мислите ми рязко смениха посоката си. Бельо.

нах. Събрани колене. Поглед, вперен в „Гранада". Зачаках. И чаках.

Нож. Една проститутка на име Джули участваше в горички по бельо.

И чаках...

Рисунка на кърваво убийство с надпис „не ме нарязвай". Статиите от

Известно време бях заинтригувана от сапунената опера, която се

вестници в стаята на улица „Берже" - една от тях бе за маниак, кой­

разиграваше наоколо. Докато Мейн светува. Полунощ дойде и отми­

то крадял бельо, друга беше с моята снимка, оградена с X. Череп, на-

на. Стана един часът. После два. Сценарият продължаваше да се върти

бучен в градината ми. Ужасеното лице на Габи в четири сутринта. Ха­

около прелъстяване и експлоатиране. Младост и безнадеждност. За­

осът в спалнята й.

пълвах времето с разни игри за раздвижване на мозъка, измислях ост­

Помогни ми с музиката на нощта...

роумни заглавия.

- Трябва да тръгвам, Джей Ес.

В три часа загубих всякакъв интерес. Бях изморена, обезсърчена

- Темп, обещай ми, че ще изпълниш това, което ти казвам. Мал­

и отегчена. Знаех, че наблюдението не е забавно, но не бях подози­

ко е вероятно, но може психарят на Габи да е същият с бърлогата на

рала колко вцепеняващо е всъщност. Изпих няколко литра кафе, съста­

улица „Берже". Може той да е вашият убиец. Ако е така, ти си в опас­

вих безброй списъци в главата си, съчиних няколко писма, които ня­

ност. Пречиш му, така че си заплаха за него. Този тип има снимката

маше да напиша, и поиграх на „познай житейската история" на доста

244

245

фаждани на Квебек. Проститутките и техните клиенти идваха и си оти­

Изминахме няколко крачки в мълчание, моите маратонки бяха като

ваха, но от Джуъл Танбо нямаше и следа.

ехо на нейните метални токчета.

Изправих се и раздвижих гръбнака си, искаше ми се да разтрия из­

- Отказах се да търся Габи. Не мисля, че тя иска да я намеря. Дой­

тръпналия си задник, но реших, че идеята не е добра. Следващия път

де да ме види преди една седмица, после пак изчезна. Предполагам,

никакво седене върху цимент в напразно очакване на някаква прости­

че ще се появи, когато сама реши.

тутка, която може да е заминала за Саскатун.

Погледнах да видя реакцията й. Джуъл сви рамене и не каза нищо.

Тъкмо се канех да тръгна към колата си, когато един бял понтиак

- Всъщност искам да говоря с Джули.

спря до отсрещния тротоар. Появи се оранжева коса, последвана от

Джуъл спря и се обърна към мен. Лицето й изглеждаше изморе­

познатото лице и деколте.

но, сякаш изхабено от нощта. От живота. Извади пакет цигари от де­

Джуъл Танбо затръшна вратата на понтиака, после се наведе към

колтето си, запали си една и издуха дима нагоре.

прозореца, за да каже нещо на шофьора. След секунда колата потег­

- Май е най-добре да си отидеш у дома, скъпа.

ли бясно, а Джуъл се присъедини към двете жени, седнали на стъпа­

- Защо?

лата пред хотела. Под пулсиращото неоново осветление те изглежда­

- Още преследваш убийци, нали?

ха като трио домакини от предградията, които си разменят клюки в квар­

Джуъл Танбо не бе глупачка.

талното кафене. Смехът им се разнесе в нощния въздух. След мину­

- Мисля, че има един на свобода.

та Джуъл се изправи, намести ластичната си минипола и тръгна по ули­

- И смяташ, че това е онзи каубой, с когото си играе Джули?

цата.

- Просто бих искала да поговоря с него.

Мейн се канеше да заспива, търсачите на развлечения си бяха оти­

Тя дръпна от цигарата, изтръска я с дългия си червен нокът, после

шли, а боклукчиите тъкмо се появяваха. Джуъл вървеше бавно, въртей­

се загледа как искрите падат бавно към тротоара.

ки ханш в някакъв неин си ритъм. Пресякох по диагонал и я настиг­

- Предния път ти казах, че той има мозък като напръстник и ха­

нах.

рактер на влечуго, но се съмнявам да е убил някого.

-Джуъл?

- Знаеш ли кой е той?

Тя се обърна, а на лицето й се изписа въпросителна усмивка. Не

- Не. Тези идиоти са тожова рядко срещани, кожото птичите лай­

това бе очаквала. Очите й се плъзнаха по лицето ми, озадачени и раз­

на. Просто не им обръщам внимание.

очаровани. Изчаках да ме познае.

- Но ти каза, че той може да се държи много гадно.

- Маргарет Мийд.

- Тук всички се държат гадно, скъпа.

Усмихнах се:

- Идвал ли е напоследък?

- Темп Бренън.

Тя се замисли над въпроса ми, после над нещо друго, вглъби се в

- Правиш проучване за някоя книга ли? - Размаха ръката си във

нжакъв образ или спомен, за които можех само да гадая.

въздуха, сякаш изписваше заглавие. - Задник върху капака на кола­

- Да. Срещнах го веднъж-дваж.

та, или Моят живот сред проститутките. - Мек южняшки английски

Чаках. Тя пак дръпна от цигарата и погледна една кола, която се

с езерен ритъм.

движеше бавно по улицата.

Засмях се:

- Може и да се продава. Да повървя ли с теб?

- Но не съм виждала Джули.

Джуъл сви рамене, изпуфтя, после се обърна и поднови бавното

Отново си дръпна, затвори очи и задържа дима, после го издуха

въртене на ханша си. Тръгнах редом с нея.

нагоре.

- Още ли търсиш приятелката си, скъпа?

- Нито пък твоята приятежа Габи.

- Всъщност се надявах да намеря теб. Не очаквах, че ще се появиш

Подадена ръка? Дали да продължа с въпросите?

тожова късно.

- Мислиш ли, че мога да го намеря?

- Детската градина още е отворена, сладурче. Трябва да работиш,

- Честно казано, скъпа, не мисля, че можеш да намериш и собст­

за да останеш в бизнеса.

вения си задник без карта.

-Вярно е.

Хубаво е да те уважават.

246

247

Джуъл си дръпна за последен път, хвърли фаса и го смачка с крак.

Пъхнах длани в джобовете си и забих поглед в гърба на Джуъл.

- Хайде, Маргарет Мийд. Да вървим.

Пред третото сепаре тя спря, скръсти ръце и бавно поклати глава.

- Боже мой - изрече и зацъка с език.

Единственият човек в сепарето седеше, загледан в чаша с мръсно-

31.

кафеникава течност, опрял лакти на масата и подпрял лице върху сви­

тите си юмруци. Виждах само върха на главата. Мазна кестенява коса,

Сега Джуъл вървеше решително, а токчетата й тракаха бързо по

разделена на неравен път, висеше безжизнено от двете страни на ли­

тротоара. Не бях сигурна къде ме води, но трябваше да оправдае ви-

цето. Беше пълна с пърхот.

сенето ми на цимента.

- Джули - каза Джуъл.

Изминахме две пресечки на изток, после завихме наляво по

Лицето не се повдигна.

„Сент Катрин" и пресякохме едно празно пространство. Оранжева­

Джуъл отново зацъка, после се пъхна в сепарето. Последвах я, бла­

та коса на Джуъл се носеше гладко и плавно в нощта, докато аз се пре­

годарна и на това оскъдно прикритие. Джуъл извади цигара, запали

пъвах зад нея, проправяйки си път през були асфалт, алуминиеви ку­

я и издуха дима нагоре.

тийки, счупени стъкла и изсъхнали растения. Как успяваше тя да се

- Джули. - Този път по-рязко.

движи сред всичко това на високите си токчета?

Джули си пое дъх и повдигна брадичката си.

Стигнахме до отсрещния край, завихме по алеята и влязохме в нис­

- Джули? - Момичето повтори собственото си име. Говореше, ся­

ка дървена сграда, на която нямаше никакъв знак, който да посочи пред­

каш се бе събудило от дълбок сън.

назначението й. Прозорците бяха боядисани в черно и единствената

Сърцето ми заби по-бързо и прехапах долната си устна.

светлина идваше от окачените коледни лампички, които обливаха ин­

- О, боже!

териора в червено. Запитах се каква е целта. Да се възбудят обитате­

Гледах едно лице, което бе живяло не повече от петнайсет годи­

лите му късно през нощта?

ни. Цветът му можеше да се опише само с нюанси на сивото. Бледа­

Огледах се дискретно. Очите ми имаха нужда от няколко секун­

та кожа, напуканите устни, празните хлътнали очи с тъмни кръгове

ди, за да привикнат със сумрака, тъй като вътре бе почти тожова тъмно,

под тях създаваха впечатление за човек, дълго лишаван от слънчева

кожото и навън. Придържайки се към коледната тема, декораторът

светлина.

бе продължил с картонена имитация на чам по стените и напукан чер­

Джули се втренчи безизразно в нас, сжаш образите ни се форми­

вен винил за столовете, а за украса служеха реклами за бира. Покрай

раха в мозъка й прекалено бавно или й бе твърде трудно да ни познае.

едната стена имаше сепарета от тъмно дърво, а край отсрещната бяха

- Ще ме черпиш ли една, Джуъл? - заговори на английски. Про­

струпани каси с бира. Въпреки че барът бе почти празен, въздухът бе

тегна трепереща ръка през масата. Вътрешната страна на лакътя й беше

пропит от мириса на застоял цигарен дим, евтин ажохол, повръща­

лилава в сумрачното осветление. Вените на китката й изглеждаха като

но, пот и марихуана. Изведнъж моето бетонно блокче започна да ми

тънки сиви червеи.

се струва доста привлекателно.

Джуъл запали цигара и й я подаде. Джули пое дима дълбоко в дро­

Джуъл и барманът си кимнаха. Той имаше кожа с цвят на вчераш­

бовете си, задържа го, после го издуха нагоре, сжаш имитираше по-

но кафе и дебели вежди. Изпод тях проследи внимателно движения­

възрастната жена.

та ми.

- Да. О, да - промълви тя. Късче от хартията се залепи за долна­

Придружителката ми бавно прекоси бара, оглеждайки всжо лице

та й устна.

с привидно безразличие. Един старец й подвикна от края на бара, като

Пак си дръпна със затворени очи, напълно погълната от ритуала

размаха бирата си и я покани да седне при него. Тя му изпрати въздуш­

на пушенето. Чакахме. Възможностите на Джули не се простираха до­

на целувка. Той й показа среден пръст.

там да върши две неща едновременно.

Когато минавахме край първото сепаре, нечия ръка се протегна и

Джуъл ме погледна неразгадаемо. Оставих я да води разговора.

сграбчи китката на Джуъл. Тя я освободи и постави ръката, която я

- Джули, скъпа, работи ли тази вечер?

бе хванала, обратно пред собственика й.

- Мажо. - Момичето пак си дръпна продължително и изкара дима

- Кошарката е затворена, сладур.

през носа си. Тя явно не се интересуваше защо сме там. Съмнявах се

дали изобщо се интересува от нещо.

248

249

След известно време цигарата й свърши, Джули изгаси фаса и ни

- Още ли обслужваш онзи шантавия с нощницата? - Небрежно.

погледна. Изглежда, обмисляше каква друга полза може да извлече от

- Кой? - Облиза хамбургера по ръба като дете, което яде сладо­

присъствието ни.

лед от фунийка.

- Днес не съм яла нищо - измърмори тя. И гласът, също като очи­

- Мъжа с ножа.

те й, бе безизразен и безцветен.

- Нож? - Разсеяно.

Погледнах Джуъл. Тя сви рамене и си извади нова цигара. Огле­

- Сещаш се, скъпа, дребния тип, дето обича да го прави, когато си

дах се. Нямаше меню, нито дъска, на която да е написано какво се пред­

облечена в нощница като на майка му.

лага.

Джули задъвка по-бавно, после спря напълно, но не отговори. Ли­

- Има хамбургери.

цето й изглеждаше тебеширено, гладко, сиво и безизразно.

- Искаш ли един? - Колко пари имах в себе си?

Джуъл забарабани с нокти по масата.

- Банко ги прави.

- Хайде, скъпа, размърдай си малко мозъка. Знаеш за кого гово­

- Добре.

ря.

Тя подаде глава от сепарето и извика на бармана:

Момичето преглътна, вдигна глава за миг, после отново се съсре­

- Банко, донеси ми един хамбургер. Със сирене.

доточи върху бургера си.

- Имаш неплатени сметки, Джул.

- Какво за него? - Отхапа отново.

- Аз ще го платя - обадих се, като подадох глава от сепарето.

- Просто се чудех дали е наминавал.

Банко се бе подпрял на бара, скръстил ръце на гърдите си. Ръце­

- Тя коя е? - Почти неразбираемо.

те му приличаха на клони на баобаб.

- Един ли?

- Темп Бренън. Приятелка е на доктор Маколи. Познаваш я, нали,

Погледнах Джуъл. Тя поклати глава.

скъпа?

-Един.

- Да не би нещо да не е наред с онзи мъж, Джуъл? Да няма гоно­

Прибрах се в сепарето. Джули се бе излегнала в ъгъла и държе­

рея или СПИН. или нещо такова? Защо питаш за него?

ше чашата си с две ръце. Челюстта й бе отпусната, а устата - леко отво­

Сякаш разпитвахме дете. Ако изобщо даваше някакви отговори,

рена. Парченцето хартийка още стоеше на долната й устна, но тя ся­

те бяха разбъркани и произволни, а не свързани с някой от въпроси­

каш не го усещаше. Чу се звънец на микровълнова печка, после бръмче­

те ни.

не. Джуъл пушеше.

- Не, скъпа, просто се чудех дали продължава да идва.

След малко микровълновата печка изсвири четири пьти и Банко

Погледът на Джули срещна моя.

се появи с димящия сандвич, увит в найлонова опаковка. Постави го

- С нея ли работиш? - попита ме. Брадичката й бе лъснала от маз­

пред Джули и погледна Джуъл и мен. Поръчах си сода. Джуъл покла­

нина.

ти глава.

- Нещо такова - отговори Джуъл вместо мен. - Иска да погово­

Джули разкъса целофана, вдигна горното хлебче и огледа съдържа­

ри с мъжа с нощницата.

нието на хамбургера. После доволно отхапа. Когато Банко донесе со­

- За какво?

дата ми, погледнах крадешком часовника си. Три и двайсет. Започвах

- За нищо особено. Най-обикновен разговор.

да си мисля, че Джуъл изобщо няма да заговори.

- Тя да не е глухоняма? Защо говориш вместо нея?

- Къде работи днес, скъпа?

Понечих да кажа нещо, но Джуъл ме сръга да мълча. Джули сякаш

- Къде ли не. - С пълна уста.

не очакваше отговор. Дояде хамбургера си и облиза пръсти. Един по

- Не съм те виждала напоследък.

един. Най-после.

- Бях болна.

- Какво искате от този мъж? Боже, ами и той говореше за нея.

- Сега по-добре ли си?

Страхът окова всеки нерв от тялото ми.

-Ъхъ.

- За кого говореше? - попитах веднага.

- Работиш ли в Мейн?

Джули ме погледна с леко отворена уста, както преди. Когато не

-Малко.

говореше или не ядеше, тя сякаш не можеше или не искаше да я държи

в затворено положение. Виждах остатъци от храна по зъбите й.

250

251

- Защо искате да ми го вземете?

- Какво?

- Да ти го вземем?

- Доктор Маколи. Виждала ли си я напоследък?

- Той е единственият ми редовен клиент.

Сбърчи чело неразбиращо.

- Тя не иска да ти взема никого, просто иска да говори с него. -

- Старата дама с обицата на носа - обясни Джуъл, като натърти

Джуъл.

на определението за възрастта.

Малката отпи от питието си. Опитах отново:

- А! - Джули затвори уста, после я отвори. - Не. Бях болна.

- Какво искаше да кажеш, че той също говорел за нея? За кого е

Запази спокойствие, Бренън. Почти свърши.

говорил, Джули? - На лицето й се изписа недоумение, сякаш вече бе

- Сега по-добре ли си? - попитах.

забравила думите си.

Тя сви рамене.

- За кого говореше твоят клиент, Джули? - В гласа на Джуъл се

- Ще се оправиш ли?

усещаше умора.

Кимна.

- Нали се сещаш, за онази старата, дето се навърта при нас, така­

- Искаш ли още нещо?

ва едра, с обица на носа и странна коса. - Тя намести един от провис-

Поклати глава.

налите си кичури зад ухото. - Иначе е добра. Купи ми понички някол­

- Наблизо ли живееш? - Мразех, че трябва да я използвам по този

ко пъти. За нея ли говорите?

начин, но исках още малко информация.

Престорих се, че не виждам предупредителното изражение на

- В хотел „Марсела". Сещаш ли се, Джуъл, на „Сен Доминик"? До­

Джуъл.

ста сме там. - Изобщо не поглеждаше към мен.

- И какво казваше той за нея?

Да. Бях научила това, което ми трябваше. Или щях да го науча мно­

- Нещо й беше ядосан. Не знам. Не слушам к'во дрънкат клиен­

го скоро.

тите. Чукам ги и си държа ушите и устата затворени. Така е по-без­

Хамбургерът, питието и каквото друго бе взела вече оказваха

опасно.

въздействието си върху Джули. Нахакаността се стопи, заместена от

- Но този ти е редовен клиент?

апатия. Тя се отпусна в ъгъла на сепарето и затвори очи, пое си дълбо­

- Нещо такова.

ко дъх и кокалестите й гърди се надигнаха под памучния потник. Из­

- Има ли определени дни, в които идва? - Не се сдържах. Джуъл

глеждаше изтощена.

ми направи физиономия „добре, оправяй се сама".

Внезапно коледните лампички изгаснаха. Светнаха ярки флуорес­

- Какво става, Джуъл? Тя защо ме пита за тези неща? - Пак забьрбо-

центни лампи и Банко обяви, че ще затваря. Малцината посетители

ри като изплашено дете.

поеха към вратата, мърморейки недоволно. Джуъл пъхна цигарите си

- Темп иска да поговори с него. Това е всичко.

в деколтето и ми направи знак да тръгваме. Погледнах часовника си

- Н е ми трябва някой да го подплаши. Откачен е, ама това са ми

- четири часът. Хвърлих последен поглед към Джули и чувството за

редовни пари. Много ми трябват.

вина, което бях потискала през цялото време, сега ме завладя с пълна

- Знам, скъпа^

сила.

Джули завъртя остатъка от питието си и го изпи наведнъж. Очи­

Под непрощаващата светлина Джули приличаше на жив труп, на

те й избягваха моите.

човек, който бавно пристъпва към смъртта. Исках да обвия ръце око­

- И няма да спра да го обслужвам. Не ми пука какво казват. Като

ло нея и да я прегърна. Исках да я заведа в дома й в Бийкънсфийлд

е странен, няма да ме убие или нещо такова. По дяволите, дори не тряб­

или Дорвал, или Норт Хатли, където щеше да яде сандвичи, да отиде

ва да го чукам! Пък и какво друго да правя в четвъртък? Да се запи­

на абитуриентски бал. Но знаех, че е невъзможно. Джули щеше да бъде

ша на курс? Да ходя на опера? Ако аз не го взема, някоя друга курва

поредната цифра в черната статистика и рано или късно щеше да се

ще го пребара.

озове в моргата.

Това бе първата проява на емоции, юношеската непокорност в конт­

Платих сметката и излязохме от бара. Ранният утринен въздух беше

раст с предишната апатичност. Болеше ме, като я гледах. Но се стра­

влажен и хладен и носеше в себе си мириса на реката и на пивовар­

хувах за Габи и нямаше да се откажа.

ната.

- Виждала ли си Габи наскоро? - Опитах да звуча спокойно.

- Лека нощ, дами - каза Джуъл. - Сега да не отидете на танци!

252

253

Тя махна с ръка, обърна се и затрака бързо с токчетата си по алея­

сет пункта пред либералите на премиера Джонсън. „Експо" са загу­

та. Без да каже дума, Джули тръгна в противоположната посока. Мисъ­

били лидерството си в Източната бейзболна лига. Работници се тру­

лта за дома и леглото ме привличаше като магнит, но ми трябваше още

дят по време на годишната отпуска в строителството. Без майтап. Така

малко информация.

и не бях разбрала кой гений бе измислил това. В държава, в която вре­

Постоях на място, докато Джули бързаше по алеята, и прецених,

мето е подходящо за строителство само четири-пет месеца, работа­

че няма да ми е трудно да я проследя.

та спира за две седмици през юли, за да могат работниците да изля­

Движеше се на зигзаг, пресичаше паркинги и алеи, за да стигне по-

зат в отпуска. Гениално.

бързо до една западнала сграда с три апартамента на „Сен Доминик".

Дотук добре. Преминаваме към втора фаза. Физическа активност.

Изкачи се по стъпалата, потършува за ключа си и изчезна зад олюще­

Навлякох шорти и тениска и отидох във фитнессалона. Трийсет ми­

ната зелена врата. Видях как се залюля завеската на очуканата вра­

нути на бягащата пътечка и после на гладиатора. Следваше отбива­

та, когато Джули я затръшна. Записах си номера.

не в „Провиго", където си купих продукти, достатъчни да нахраня цял

Добре, Бренън. Време е за лягане. След двайсет минути си бях у

Кливланд. Прибрах се у дома и прекарах следобеда в чистене,

дома.

бърсане, миене и обиране с прахосмукачка. В един момент дори ми

Когато вече лежах под завивките и Бърди се бе сгушил до коля­

хрумна да почистя хладилника, но размислих. Прекалено рисковано.

ното ми, направих план. Лесно ми беше да реша какво да не върша.

В седем вечерта домакинската ми треска бе задоволена. Къщата

Нямаше да се обадя на Райън. Нямаше да подплаша Джули. Нямаше

миришеше на препарати за почистване и полиране, масата в трапеза­

да позволя на малкия кретен с ножа и нощницата да ме забележи. Щях

рията бе покрита със съхнещи пуловери, имах достатъчно чисто бельо

да проверя дали той е Сен Жак. Да открия къде живее. Или къде е се­

за един месец, а, от друга страна, самата аз изглеждах и миришех така,

гашното му скривалище. Да се добера до нещо конкретно. После щях

сякаш бях лагерувана няколко седмици в планината без баня. Бях го­

да извикам глупаците от специалния отряд. Ето ви го, момчета. Пип­

това да тръгвам.

нете го!

Денят бе непоносимо горещ и вечерта не обещаваше захлаждане.

Звучеше съвсем просто.

Избрах си друг комплект шорти и тениска и чифт износени маратон­

ки. Идеално. Не изглеждах като тзоститутка, а сякаш се мотаех из Мейн

в търсене на стимуланти или компания за вечерта, а може би и две­

32.

те. Докато карах към „Сен Лоран", си преговорих плана. Да намеря

Джули. Да я проследя. Да открия мъжа с ноншиците. Да го просле­

дя. Без да ме забележат. Съвсем просто.

Изкарах срядата в мъгла от изтощение. Не бях възнамерявала да

ходя в лабораторията, но Ламанш се обади, че му трябва един доклад.

Пресякох „Сент Катрин", оглеждайки тротоарите и от двете

Като отидох, реших да остана. Бях мудна и раздразнителна, така че

страни. Няколко жени вече бяха излезли пред „Гранада", но Джули

само подредих разни стари случаи и отделих тези, които Денис мо­

никаква не се виждаше. Не я и очаквах толкова рано. Исках да си оси­

жеше да изпрати в архива. Това е едно от най-омразните ми занима­

гуря малко повече време, за да се ориентирам в обстановката.

ния и го отлагах от месеци. Свърших чак в четири следобед. Прибрах

Първата изненада дойде, когато завих по алеята, където обикно­

се вкъщи, вечерях рано и в осем вече бях в леглото.

вено паркирах. Като джин от бутилка, незнайно откъде изникна една

Когато се събудих в четвъртък, слънчевата светлина струеше в спал­

едра жена и ми препречи пътя. Беше със силен грим и с врат на бул-

нята ми и разбрах, че е доста късно. Протегнах се, претърколих се и

териер. Не можах да разбера всичките й думи, но смисълът им бе пре­

погледнах часовника. Десет и двайсет и пет. Добре. Бях наваксала мал­

делно ясен. Дадох на заден и подкарах в търсене на друго място за пар­

ко от пропуснатия сън. Първа фаза от плана. Нямах намерение да ходя

киране.

на работа.

Намерих го след шест пресечки на север, на една тясна странич­

на уличка с еднотипни къщи. Горещо лято в града. Съседският над­

Не бързах със ставането, първо си направих мислен списък на не­

зор беше в действие. Двама мъже ме изгледаха от един балкон, а дру­

щата, които възнамерявах да свърша. От момента, в който отворих очи,

ги, седнали на близката веранда, млъкнаха и подпряха кутийките бира

се чувствах заредена с енергия като бегач в деня на маратона.

на потните си колене. Враждебност ли проявяваха? Любопитство? Не­

Отидох в кухнята, направих си кафе и изчетох „Газет". Хиляди бе­

заинтересованост? Силен интерес? Не останах там достатъчно дълго,

жанци от войната в Руанда. Квебекската партия на Паризо води с де-

254

255

за да успее някой от тях да се доближи. Заключих колата и бързо из­

викванията и подсвиркванията на мъжете. Вървеше бързо, така че аз

минах разстоянието до края на пресечката.

трябваше да подтичвам, за да не я изпусна.

Поех си по-спокойно дъх, когато завих и навлязох в потока по „Сен

Тълпата оредяваше, докато се движехме на изток, и накрая съвсем

Лоран". Уличен часовник на „Льо Бон Дели" показваше осем и пет­

изчезна. Удължавах разстоянието помежду ни все повече, но това на­

найсет. По дяволите! Исках по това време вече да съм на позиция. Дали

вярно беше излишно. Джули вървеше решително напред и не се ин­

да променя плана си? Ами ако съм я изпуснала?

тересуваше от хората наоколо.

При „Сент Катрин" пресякох „Сен Лоран" и отново огледах тълпа­

та пред „Гранада". Джули я нямаше. Щеше ли изобщо да дойде тук?

Улиците не само ставаха по-безлюдни, но и кварталът се проме­

Откъде щеше да мине? По дяволите! Защо не бях тръгнала по-рано?

ни. Тук по „Сент Катрин" се движеха контета с модни прически, стег­

Нямах време за нерешителност.

нати тела с тесни тениски и боядисани дънки, еднополови двойки и тук-

Забързах на изток, оглеждайки лицата и от двете страни на ули­

там по някой травестит. Бяхме навлезли в района на гейовете.

цата, но потокът пешеходци бе нараснал, така че не бях сигурна дали

Следвайки Джули, минавах край кафенета, книжарници и ресто­

не съм я пропуснала. Пресякох на север през празния паркинг по същия

ранти на различни етноси. Накрая тя зави на север, после на изток, а

път, по който бях минала с Джуъл преди две вечери. Поколебах се дали

след това на юг по задънена улица със складове и занемарени дърве­

да не надникна в бара до алеята. Подминах го, залагайки на това, че

ни постройки, много от тях с ръждясали метални капаци на прозор­

Джули не излиза рано.

ците. Тротоарите бяха осеяни с хартии, кутийки от бира и бутилки.

След няколко минути стоях, прикрила се зад един електрически

Джули отиде право към един вход някъде по средата на пресечка­

стълб в далечния край на „Сен Домйник". Улицата бе пуста и тиха.

та. Отвори мръсна стъклена врата, покрита с желязна решетка, каза

В сградата на Джули не се забелязваха никакви признаци на живот:

нещо кратко, после изчезна вътре. През прозореца вдясно виждах све­

тъмни прозорци, дори крушката на верандата не светеше, в сумрака

теща реклама на бира. И той беше с метална решетка. Над вратата има­

се виждаше само лющещата се боя.

ше табела БИРА И ВИНО.

Времето се влачеше. Наблюдавах. Една старица се тътреше с мъка

Сега какво? Това ли бе мястото на срещата? Навярно на горния етаж

по тротоара, дърпайки количка с парцали. Напрягаше мускули да при­

или отзад имаше стаи, които можеха да се наемат за час-два? Или това

движи събраното по неравния паваж, накрая изчезна зад ъгъла. Скърца­

бе барът за среши, от който щяха да си тръгнат заедно? Дано да е вто­

щият шум на количката утихна. Нищо друго не смущаваше парцали-

рото. Ако си тръгнеха поотделно, след като са свършили работата,

вата екосистема на улицата.

планът ми щеше да се провали. Нямаше да разбера кой е мъжът, за

Погледнах часовника си - осем и четирийсет. Беше станало мно­

да го проследя.

го тъмно. Колко дълго да чакам? Ами ако вече бе излязла? Дали да не

Не можех просто да застана отпред и да чакам. Забелязах една още

позвъня на вратата? По дяволите! Защо не я бях попитала за часа? Защо

по-тъмна дупка от другата страна на улицата. Проход? Подминах бара,

не дойдох по-рано? В плана ми вече се появяваха пукнатини.

в който бе влязла Джули, и пресякох по диагонал към отсрещния тро­

Мина още време. Минута може би. Тъкмо се чудех дали да тръгна,

тоар. Открих тесен проход между изоставена бръснарница и някакъв

когато на горния етаж светна лампа. Не след дълго Джули се появи,

склад. Беше широк около половин метър и в него бе тъмно като в рог.

облечена в бюстие, минипола и ботуши над коляното. Лицето й, го­

С разтуптяно сърце се пъхнах вътре и се притиснах до стената. Ми­

лият корем и бедрата се откроиха като бели петна в сенките на веран­

наха няколко минути. Въздухът бе тежък и застоял, само дишането

дата. Скрих се зад стълба.

ми го раздвижваше. Внезапно някакво шумолене ме накара да подско­

Тя се поколеба за момент, вирнала брадичка и обвила ръце около

ча изплашено. Не бях сама. Едно черно петно изскочи от боклука в

кръста си. Сякаш преценяваше вечерта. После слезе по стъпалата и

краката ми и пребяга към дъното на прохода. Гърдите ми се стегна­

закрачи бързо към „Сент Катрин". Последвах я, като се стараех да не

ха и отново ме полазиха тръпки въпреки жегата.

я изпускам от поглед, без тя да ме забележи.

- Спокойно, Бренън. Просто някакъв гризач. Хайде, Джули!

На ъгъла ме изненада, като зави наляво, а не към Мейн. Хубаво

Сякаш ме беше чула, Джули се появи, следвана от мъж с тъмен ан­

разчиташе на „Гранада", Бренън, но къде отива тя? Джули си пропра­

цуг с надпис „Университет на Монреал" на гърдите. Носеше книж­

вяше решително път през тълпата, без да обръща внимание на под-

на торба под мишница.

256

257

Пулсът ми се ускори още повече. Той ли е? Това ли е лицето от

не паднат. Махни само една и всички ще се срутят. На табелата и пи­

камерата над банкомата? Беглецът от улица „Берже"? Напрегнах се

шеше, че се казва, Дьо Сен Витюс" и предлага СТАИ ЗА ТУРИСТИ.

да видя чертите на мъжа, но бе прекалено тъмно, а и той бе много да­

Има си хас!

лече. Щях ли да разпозная Сен Жак даже и да го видех по-добре? Съмни­

Тук ли живееше той или ползваха мястото само за срещи? Отно­

телно. Снимката бе твърде размазана, а мъжът в апартамента - пре­

во зачаках.

калено бърз.

Огледах се къде мога да се скрия. Пак забелязах нещо като про­

Двамата гледаха право напред и не се докосваха, нито говореха.

ход в далечния край на улицата. Прекосих и се уверих в съществува­

Изминаха пътя, по който бяхме дошли с Джули, само че на „Сент Кат­

нето му. Вече имах опит. Или късмет.

рин" се отклониха и продължиха на юг, вместо да завият на запад. За­

Поех си дъх и се плъзнах в мрака. Почувствах се, все едно се пъхам

виха още няколко пъти, криволичейки из улички със западнали

в кофа за боклук. Въздухът бе топъл и тежък, миришеше на урина и

апартаменти и изоставени офиси, пресечки, които бяха тъмни и от­

развалена храна.

кровено недружелюбни.

Стоях в тясното пространство и прехвърлях тежестга си от крак

Следях ги на половин пресечка разстояние, като внимавах да не вди­

на крак. Заради паяците и хлебарките, които бях видяла на предиш­

гам никакъв шум, за да не ме забележат. Нямаше къде да се прикрия.

ното място, не смеех да се облегна на стената. Не можеше да става и

Ако се обърнеха и ме видеха, нямаше да имам никакво извинение: ня­

дума за сядане.

маше витрини, които уж да разглеждам, нито вход, в който да вляза,

Времето се влачеше. Очите ми не се отделяха от „Сен Витюс", но

нищо, зад което да се скрия, реално или измислено. Единствената ми

мислите ми бяха на светлинни години оттам. Мислех за Кейти. За Габи.

възможност бе да продължа да крача с надеждата да стигна до пресеч­

За свети Вит. Кой всъщност беше той? Как ли би се почувствал, ако

ка, преди Джули да ме разпознае. Изобщо не погледнаха назад.

знаеше, че тази дупка е кръстена в негова чест? Не се ли наричаше така

Проправяхме си път през плетеницата от улички и алеи, всяка по-

някаква болест? Или онова беше Сент Елмо?

празна и безлюдна от предишната. Продължиха да вървят и изчезна­

Замислих се за Сен Жак. Снимката от банкомата бе толкова неясна,

ха зад един ъгъл. Ускорих крачка, изплашена, че ще ги изгубя в крат­

че чертите на лицето му изобщо не се различаваха. Старецът бе прав.

кото време, през което не ги виждах.

И майка му не би го познала от тази снимка. Освен това може би вече

Страхът ми се оказа оправдан. Когато завих зад ъгъла, бяха изче­

бе променил прическата си или си бе пуснал брада, или пък носеше

знали. Улицата бе тиха и пуста.

очила.

По дяволите!

Никой не влизаше и не излизаше от „Сен Витюс". Опитах се да не

Огледах сградите от двете страни, обходих с поглед всяка стълба,

си представям какво става вътре в една от стаите. Надявах се мъжът

всеки вход. Нищо. Нито следа от тях.

да свърши бързо. Много умно, Бренън.

По дяволите!

В тясната ми ниша не се чувстваше никакъв полъх, а тухлените сте­

Втурнах се по тротоара, вбесена на себе си, че ги бях изгубила. Бях

ни от двете страни задържаха жегата от деня. Изпотих се и блузата

на около половината път до следващата пресечка, когато една врата

залепна за кожата ми. Косата ми бе влажна и разрошена, от време на

се отвори и клиентът на Джули излезе на ръждясал железен балкон

време капки пот се стичаха по лицето и врата ми.

вдясно на пет-шест метра пред мен. Беше на нивото на раменете ми,

Пристъпвах от крак на крак, гледах и мислех. Въздухът бе засти­

с гръб към мен, но анцугът изглеждаше съшият. Замръзнах, неспособ­

нал. Небето просветваше и громолеше тихо. Небесен тътен, нищо по­

на да измисля какво да направя.

вече. Понякога някоя кола осветяваше улицата, после отминаваше и

Мъжът се изплю от балкона. Изтри уста с опакото на ръката си и

всичко пак потъваше в мрак.

се прибра вътре, без да ме забележи.

Горещината, вонята и тясното пространство започваха да ме из­

Стоях като закована, с омекнали крака.

нервят. Усещах тъпа болка между очите, започваше леко да ми се гади.

„Страхотно, Бренън. Панирай се и провали всичко! Защо не свет­

Трябваше да се разсея. Опитах да приклекна.

неш с някой прожектор или не пуснеш една полицейска сирена?"

Внезапно насреща ми се появи фигура. Мислите ми се втурнаха

в милион различни посоки. Дали проходът зад мен бе отворен? Глу­

Сградата, в която бяха влезли, бе в редица от залепени една за дру­

пачка! Не бях проверила дали разполагам с път за бягство.

га къщи. Изглеждаха така, сякаш имаха нужда да се подкрепят, за да

258

259

Мъжът приближи и се засуети с нещо на кръста си. Погледнах към

За трети път през последните часове си проправях път през лаби­

другия край на нишата, но там цареше непрогледна тъмнина. Бях в ка­

ринта от неосветени улички, без да се приближавам прекалено до пляч­

пан!

ката си. Молех се да не спре в още някой бар. Нямаше да понеса ново

Последва нещо като физически експеримент за сблъсъка и привлича­

чакане, скрита в нжой тъмен проход.

нето на две равни сили. Изправих се рязко, но се олюлях на изтръпна­

Тревогите ми се оказаха напразни. След като се провря като змия

лите си крака. Мъжът залитна назад с шокирано изражение на лице­

през плетеницата от улички и странични алеи, мъжът зави за после­

то. Видях, че е азиатец, макар че само очите и зъбите му проблесна­

ден път и влезе право в една сива каменна къща. Приличаше на сто­

ха в сенките.

тици други, край които бях минала тази вечер, но не бе тожова зане­

Притиснах се към стената, за да не падна и да се прикрия. Той ме

марена, камъните й не бяха тожова мръсни, а ръждясалите стъпала

изгледа недоумяващо, поклати озадачено глава и побягна надолу по

пред входа не се нуждаеха толкова спешно от боядисване.

улицата, като в движение запаса ризата и вдигна ципа на панталона

Мъжът бързо изкачи стъпалата, като крачките му върху метала ряз­

си.

ко отекнаха в тишината, после изчезна зад врата, украсена с дърво­

Известно време останах неподвижна, докато пулсът ми се норма­

резба. Почти веднага на втория етаж светна лампа и се видяха открех­

лизира.

нат прозорец и спуснати завеси. Из стаята се движеше сянка, скрита

Пияница, който е искал само да се изпикае. Отиде си.

зад посивялото дантелено перде.

Ами ако се бе появил Сен Жак?

Пресжох улицата и зачаках. Този път нямаше никакви проходи и

Защо не си осигури път за бягство? Глупачка! Така ще те убият.

алеи.

Беше просто един пияница.

Известно време фигурата се движи напред-назад, после изчезна.

Върви си у дома! Джей Ес с прав. Остави това на полицаите.

Чаках.

Те няма да се справят.

Той е, Бренън. Ей там.

Това не е твой проблем.

Може да е дошъл на гости на някого. Или да минава да остави нещо.

Но Габи е моя отговорност.

Пипна го. Тръгвай.

Тя сигурно е в Сент Адел.

Погледнах часовника си - единайсет и двайсет. Беше рано. Още

Леко успокоена, поднових наблюдението си. Пак се замислих за

десет минути.

свети Вит. Танцът на свети Вит. Точно така. Бил е широко разпростра­

Не се наложи да чакам дълго. Фигурата се появи отново, отвори

нен през шестнайсети век. Хората ставали нервни и раздразнителни,

а после крайниците им започвали да се тресат. Смятали го за форма

напълно прозореца и пак изчезна. Лампата в стаята изгасна. Време за

на истерия и го приписали на светеца.

спане!

Замислих се за градовете, които исках да посетя. Абилийн. Бан­

Постоях още пет минути, за да се уверя, че никой няма да излезе

кок. Читагонг. Винаги ми е харесвало това име. Читагонг. Може би

от сградата, после рептих, че не ми трябват повече проверки. Оттук

ще отида и в Бангладеш. Бях стигнала до буквата Д от списъка, ко­

нататък Райън и момчетата можеха да поемат нещата в свои ръце.

гато Джули излезе от „Сен Витюс" и спокойно тръгна по улицата. Оста­

Записах адреса и тръгнах към колата си с надеждата да успея да

нах на мястото си. Тя вече не ме интересуваше.

я намеря.

Не се наложи да чакам дълго. Мъжьт също си тръгна.

Часовникът на таблото в купето показваше полунощ, когато пар­

Дадох му половин пресечка преднина, после поех след него. Дви­

кирах в гаража. Имах напредък. Бях се прибрала преди изгрев-слънце.

женията му ми напомняха за плъх. Крачеше бързо, с превити раме­

Отначало не долових шума. Прекосих гаража и тъкмо вадех клю­

не, сведена глава, притиснал торбата към гърдите си. Докато го след­

ча си, когато съзнанието ми най-после го регистрира. Замрях непо­

вах, сравних фигурата пред мен с онази, която бях видяла да изска­

движно и се ослушах. Високото писукане се чуваше зад мен, близо до

ча от стаята на улица „Берже". Ако не ме лъжеше паметта, двамата

вратата на гаража.

мъже не си приличаха, но Сен Жак бе прекалено бърз и появата му

Тръгнах в тази посока, опитвайки се да открия източника, и чух

- съвсем неочаквана. Може и да беше съшият човек, но предния път

ясно резкия пулсиращ ритъм на звука. Приближих се и разбрах, че идва

просто не бях успяла да го видя добре. Мъжът пред мен определено

от вратата вдясно на гаража. Въпреки че изглеждаше затворена, ключът

не се движеше тожова бързо.

не бе завъртян напълно и бе активирал алармата.

260

261

Бутнах я, после дръпнах и резето. Звукът спря рязко и гаражът по­

усещане за смисъла й. Знаех, че не мога да скърбя за човешкото съще­

тъна в тишина. Трябваше да кажа на Уинстън да оправи бравата.

ство, което е бил всеки от труповете, с които се занимавах. Това не­

В апартамента бе хладно и освежително след часовете, прекара­

съмнено щеше да изпразни емоционалния ми резервоар. Задължител­

ни в горещи мръсни скривалища. Няколко минути останах неподвиж­

но е да проявявам известна професионална дистанцираност, за да мога

на в антрето, наслаждавайки се на усещането от свежия въздух по сго-

да върша работата си, но не и до степента да изоставя всякакво чув­

рещената ми кожа. Бърди се погали в краката ми, изви гръб и измърка

ство.

вместо поздрав. Погледнах го. Меката му бяла козина залепна за пот­

Смъртта на тези жени бе събудила нещо у мен. Болеше ме зара­

ните ми крака. Погалих го по главата, нахраних го и проверих дали

ди техния страх, заради божата и безпомощността им пред лицето на

има записани съобщения на телефонния секретар. Само едно - някой

лудостта. Чувствах гняв и ярост и нужда да открия животното, отго­

бе затворил, без да каже нищо. Тръгнах към душа.

ворно за това кръвопролитие. Скърбях заради тези жени и реакция­

Докато се насапунисвах отново и отново, прехвърлих мислено съби­

та ми към тяхната смърт бе като пъпна връв към моите собствени чув­

тията от вечерта. Какво бях постигнала? Сега знаех къде живее откаче­

ства. Към моята човечност и вярата ми в живота. Чувствах и бях бла­

ният клиент на Джули. Поне бях предположила, че е той, тъй като днес

годарна за тези чувства.

бе четвъртък. И какво? Възможно бе този тип да няма нищо общо с

Ето защо бях лично засегната. Затова нямаше да се спра. Затова

убийствата.

щях да обикалям манастири и гори, и барове, и забутани улички. Щях

Но не успях да се убедя в това. Защо? Защо мислех, че той е за­

да убедя Райън да провери всичко това. Щях да разбера кой е клиентът

месен? Защо смятах, че точно аз трябва да го пипна? Защо се стра­

на Джули. Щях да намеря Габи. Може би тези неща бяха свързани.

хувах за Габи? На Джули й нямаше нищо.

Може би не. Нямаше значение. По един или друг начин щях да открия

След душа още се чувствах напрегната и знаех, че няма да мога да

онзи кучи син, който бе пролял кръвта на всички тези жени, и щях да

заспя, така че изрових парче бри* от хладилника и си налях безалко­

помогна той да отиде зад решетките. Завинаги.

холна бира. Завих се на канапето, обелих си портокал и го изядох за­

едно със сиренето.

Защо току-що прекарах четири часа, завряна сред паяци и плъхо­

33.

ве, заета с проследяването на някакъв мъж, който обича да гледа кур­

ви по бельо? Защо не оставих ченгетата да се занимават с това?

Да предизвикам разследването на клиента на Джули се оказа по-

Отново и отново си задавах този въпрос. Защо просто не кажех на

сложно, откожото предполагах. Отчасти заради мен самата.

Райън това, което знаех, и не го помолех да провери онзи мъж?

В пет и половина в петък следобед главата и стомахът ме боляха

Защото се чувствах лично засегната. Но не по начина, в който се

от безбройните чаши кафе. От часове обсъждахме случаите. Никой

опитвах да се убедя. Не беше заради предупреждението в градината

не бе измислил нищо съществено, така че повтаряхме едни и същи неща

ми, заради заплахата за сигурността ми или заради Габи. Нещо дру­

отново и отново, пресявахме планини от информация в отчаяно търсе­

го ме караше да се занимавам с тези случаи, нещо по-дълбоко и по-

не на нещо ново. Нямаше почти нищо.

тревожно. През следващия един час малко по малко си признах исти­

Бертран работеше по идеята с продажбите на имоти. Моризет Шан­

ната.

пу и Адкинс бяха обявили апартаментите си за продажба в „РиМакс".

А тя беше, че напоследък се плашех сама. Сблъсквах се с жесто­

Също и съседът на Ганьон. Огромна фирма с три различни офиса, три­

ки убийства всеки ден. Жена - убита и изхвърлена в река, в гора, на

ма отделни агенти. Никой от тях не помнеше жертвите, нито дори имо­

бунището. Натрошените кости на дете, открити в кутия, в канала, в

тите. Бащата на Тротие бе използвал услугите на „Роял Льопаж".

найлонова торба. Ден след ден ги почиствах, оглеждах, сортирах. Пи­

Бившият приятел на Питр бе наркоман, който бе убил една про­

шех доклади. Давах показания. И понякога не изпитвах нищо. Про­

ститутка в Уинипег. Може би оттам щеше да изскочи нещо. Може би

фесионална дистанцираност. Клинично безразличие. Виждах смъртта

не. Клодел работеше по тази версия.

прекалено често, твърде отблизо и се страхувах, че започвам да губя

Разпитите на хората с досиета за извършени сексуални престъпле­

ния продължаваха, но засега не бяха дали резултат. Голяма изнена­

Вид френско сирене. - Б. р.

да.

262

263

Екипи униформени полицаи обхождаха кварталите около апарта­

се случи на Габи. Тя винаги успяваше да излезе невредима в каквито

ментите на Адкинс и Моризет Шанпу. Нула.

и каши да се забъркаше. Или пък реших да играя на сигурно. Кой знае?

Нямаше за какво да се захванем, така че се заяждахме един с друг.

Не представих тревогата си за безопасността на приятелката си като

Настроението бе мрачно, търпението на всички бе на изчерпване, а

спешен случай. Оттеглих се.

аз дебнех подходящ момент, за да съобщя какво бях открила. Разка­

- И преди е изчезвала неочаквано.

зах им за Габи и за нощта в колата. Изслушаха ме учтиво. Описах ри­

Бзззз.

сунката, разговорите си с Джей Ес и следенето на Джули.

Бзззз.

Когато свърших, никой не проговори. Седем жени ме гледаха мълча­

Бзззз.

ливо от седемте дъски за съобщения. Химикалката на Клодел изпи­

Райън реагира първи:

сваше сложни паяжини и решетки. Цял следобед бе мълчалив и вглъбен,

- По този начин? Без да каже и дума?

сжаш не бе с нас. След моя разказ придоби още по-навъсен вид. В стая­

Кимнах.

та отекваше единствено звукът на големия електрически часовник.

Бзззз.

Бзззз.

Бзззз.

- И ти нямаш никаква представа дали това е същият негодник, ко­

Изражението на Райън стана съвсем мрачно.

гото преследвахме по „Берже"? - Бертран.

- Добре. Нека първо открием как се казва и да пуснем една про­

Поклатих глава.

верка. Но засега ще действаме дискретно. А и не можем да получим

Бзззз.

заповед за арест, ако не разполагаме с нещо повече. - Обърна се към

- Предлагам да приберем това копеле. - Кетърлинг.

Шарбоно: - Мишел?

- По какво обвинение? - Райън.

Шарбоно кимна. Обсъдихме още някожо въпроса, събрахме си не­

Бзззз.

щата и се разделихме.

- Можем да отидем да го преслушаме, да видим как ще се държи,

ако го притиснем. - Шарбоно.

Безброй пъти, когато обръщах поглед назад към това събрание, не­

- Ако е нашият човек, това може да го подплаши. Последното нещо,

изменно се питах дали бих могла да променя последвалите събития.

което искаме, е той да се паникьоса и да напусне града. - Русо.

Защо не обясних кожо силно се тревожа за Габи? Видът на Клодел

- Не, последното, което искаме, е той да напъха нжой пластмасов

ли сломи решителността ми? Нима жертвах непреклонността си от пред­

Исус в утробата на друга жена. - Бертран.

ната вечер пред олтара на професионалната предпазливост? Напра­

- Този може да е просто нжой безобиден чекиджия.

вих ли компромис с оцеляването на Габи, за да не рискувам профе­

- Или пък си пада по еротично бельо.

сионалните си позиции? Щеше ли да има разлика, ако веднага бе за­

Бзззз.

почнало всеобщо издирване?

Отново и отново повтаряхме едно и също, движейки се на зигзаг

Онази вечер си отидох у дома й си стоплих замразена вечеря, коя­

от френски на английски.

то да изям пред телевизора. Пържола по шведски, докожото си спом­

Бзззз.

ням. Когато микровълновата фурна изсвири, извадих тавичката и сва­

Тогава Шарбоно попита:

лих фолиото.

- Точно кожо непредвидима е Габи?

Постоях мажо, загледана в синтетичния сос върху синтетичното

Поколебах се. На дневна светлина нещата изглеждаха по-различ­

картофено пюре, а чувството за самота и отчаяние ме връхлетя с не­

но. Бях изпратила тези мъже на едно преследване и още не знаехме

поносима сила. Можех да изям това и да прекарам още една вечер, опит­

дали тогава не бяха гонили вятъра.

вайки да прогоня демоните си, в компанията на котарака и телевизион­

Клодел ме погледна. Очите му бяха студени като на влечуго и от

ните комедии. А можех да бъда диригент и на тазвечерното представ­

тях ме присви стомахът. Този мъж ме презираше, искаше да ме уни­

ление.

щожи.

Дяволите да го вземат! Маестро?...

И тогава направих нещо, което никога няма да мога да променя.

Изхвърлих вечерята на боклука и отидох до „Ше Кацура" на ули­

Може би дълбоко в себе си смятах, че всъщност нищо лошо няма да

ца „Дьо ла Монтан", където се поглезих със суши и си побъбрих праз-

264

265

ни приказки с един търговец от Съдбъри. После отклоних поканите

на третия рожден ден на Кейти. Обляно в сълзи, когато ми каза, че брат

му и отидох на късна прожекция на „Цар Лъв" в „Льо Фобур".

й се е самоубил.

Беше десет и четирийсет, когато излязох от залата и взех

Къщата наоколо бе съвсем тиха, сжаш Вселената бе замряла. И

асансьора до основното ниво. Миниатюрният търговски център беше

тогава ме обзе ужасяваща увереност.

пуст, търговците ги нямаше, а щандовете им бяха запечатани. Подми­

Това не беше блъф. О, боже, о, боже, милата ми Габи! Ужасно, ужас­

нах пекарницата, щанда за замразено кисело мляко и японската заку­

но съжалявам.

свалня, опразнили рафтовете си и барикадирани зад спуснати решет­

Райън вдигна на третото иззвъняване.

ки. Ножове и триони висяха на спретнати редици зад разчистените вит­

- Той е пипнал Габи - прошегшах аз, стиснала с всичка сила слу­

рини на месаря.

шалката. Гласът ми не трепереше благодарение на цялата сила на во­

Филмът бе точно такъв, от какъвто имах нужда. Пеещи хиени, от­

лята ми.

сечеш африкански ритми и едно малко влюбено лъвче успяха да от­

Не можах да го заблудя.

влекат мислите ми от убийствата.

- Кой? - попита, долавяйки дълбокия ужас, и се насочи направо

Добре оркестрирано, Бренън. Хакуна Матата.

към същината.

Пресякох „Сент Катрин" и тръгнах към дома си. Още бе горещо

- Не знам.

и влажно.

- Къде са?

Видях плика веднага щом подминах антрето и завих по моя кори­

- Не... не знам.

дор. Беше пъхнат между месинговата топка и рамката на вратата. В

Чух как прокарва ръка през лицето си.

първия момент помислих, че е от Уинстън. Може би трябваше да по­

- Какво си научила?

прави нещо и се канеше да спре тока или водата. Не. Той щеше да за­

Изслуша ме, без да ме прекъсва.

качи съобщение. Оплакване заради Бърди? Бележка от Габи?

- По дяволите!

Всъщност изобщо не беше бележка. В плика имаше две неща, кои­

Пауза.

то сега лежаха върху масата, мълчаливи и страховити. Взирах се в тях

с разтуптяно сърце и треперещи ръце, знаех, но отказвах да приема

- Добре. Ще взема картата, за да определим местоположението,

какво означават.

после ще изпратим там екип.

В плика имаше пластмасова карта за самоличност. Името на Габи,

- И аз мога да занеса картата - предложих.

датата на раждане и номерът на социалната осигуровка бяха напеча­

- Мисля, че не трябва да излизаш. Веднага ще изпратя патрулна

тани под червения залез от лявата страна на картата. Снимката й бе

кола пред апартамента ти.

горе вдясно, с пусната коса и сребърни обици на ушите.

- Не аз съм в опасност - възразих. - Този негодник е пипнал Габи!

Другият предмет беше квадрат, изрязан от едромащабна карта на

Сигурно вече я е убил!

града. Картата бе на френски и показваше улици и зелени площи с мъчи­

Привидното ми спокойствие рухваше. Мъчех се да овладея тре­

телно познатия цветови код. Потърсих имена, които да ми подскажат

перенето на ръцете си.

кой е кварталът. „Сент Елен". „Бошан". „Шанплен". Не познавах тези

- Бренън, много се тревожа за приятежата ти. Ще направя всич­

улици. Можеше да са както в Монреал, така и в куп други градове. Не

ко възможно да й помогна. Повярвай ми. Но трябва да мислиш с гла­

живеех в Квебек от толкова отдавна, че да разбера. На картата не се

вата си. Ако този психопат е откраднал само чантата й, може би тя е

виждаха магистрали или нещо друго, което да разпозная. Освен едно.

добре, където и да е. Ако Габи е в ръцете му и той ни показва къде

Голям черен X покриваше центъра на картата.

да я открием, значи ще я остави в такова състояние, в каквото иска да

Взирах се като вцепенена в хикса. Ужасни образи изплуваха в гла­

я намерим. Този факт не можем да го променим. Междувременно ня­

вата ми, но аз ги прогоних, отричайки единствения приемлив извод.

кой е сложил бележка на вратата ти, Бренън. Този кучи син е влизал

Това беше блъф. Нещо като черепа в градината ми. Маниакът си иг­

в твоята сграда. Познава колата ти. Ако това е убиецът, той няма да

раеше с мен. Искаше да види докожо може да ме изплаши.

се поколебае да те прибави към списъка на жертвите си. Уважение­

Не знам кожо дълго се взирах в лицето на Габи и си го спомнях

то към живота не е сред чертите на характера му, а изглежда, че в мо­

на други места и в други моменти. Щастливо лице с клоунска шапка

мента е насочил вниманието си към теб.

Имаше право.

266

267

- Ще изпратя някой и при онзи мъж, когото си проследила.

гърда, напъхана между побелели устни. Мъртва маймуна. Статуетка.

Проговорих бавно и тихо:

Домакински вакуум. Нож.

- Нека ми се обадят веднага щом определят местоположението на

Не можех да престана. Произведох цял филм за смъртта, измъчва­

картата.

на от мисълта, че и Габи вече участва в него. Мракът започваше да

-Брен...

изтънява, когато станах да се облека.

- Това проблем ли е? - Не толкова тихо.

Не мислех рационално и го осъзнавах, но Райън усещаше надига­

щата се у мен истерия.

34.

- Н е .

Той дойде за плика към полунощ и криминолозите ми се обадиха

Слънцето едва се бе подало над хоризонта, когато открихме тяло­

час по-късно. Намерили отпечатък върху картата - моя. Хиксът бил

то на Габи. Марго отиде право при него, без изобщо да се колебае, ко­

върху изоставен парцел в Сен Ламбер. След час Райън ми се обади

гато я пуснаха от вътрешната страна на оградата. Подуши за момент,

отново. Патрулна кола проверила парцела и околните сгради. Нищо.

после се втурна през гористия парцел, а червеникавият изгрев обаг­

Уредил повторна проверка сутринта. С кучета.

ряше козината й и праха около краката й.

- В колко часа утре? - Гласът ми трепереше, а мъката ми за Габи

Гробът бе скрит в основата на полуразрушена къща. Беше плитък,

вече бе непоносима.

изкопан и запълнен набързо. Типично. Но убиецът бе добавил нещо

- Ще се уговоря за седем.

лично, очертавайки гроба с грижливо оформен овал от тухли.

- Шест.

Сега тялото й лежеше на земята, опаковано в чувал за трупове. Бях­

- Шест. Искаш ли да те закарам?

ме оградили мястото с магарета за рязане на дърва и жълта лента, но

- Благодаря.

това всъщност не бе необходимо. Ранният час и оградата бяха достатъ­

Той се поколеба.

чни като охрана. Не се появиха зяпачи, докато изравяхме трупа и из­

- Може тя да е добре.

пълнявахме неприятните, но задължителни процедури.

-Да.

Седях в една полицейска кола и пиех студено кафе от стиропоре-

Преминах през обичайните си действия преди лягане въпреки уве­

на чаша. Радиото пращеше и край мен се разгръщаха обичайните дей­

реността си, че няма да мога да заспя. Зъби. Лице. Лосион за ръце. Нощ­

ствия. Бях дошла да върша работата си, да действам като професио­

ница. После закрачих от стая в стая, като се опитвах да не мисля за

налист, но открих, че не мога да се справя. Щеше да се наложи дру­

жените по таблата в залата на специалния отряд. Снимки от место-

гите да се оправят сами. Може би по-късно мозъкът ми щеше да прие­

престъпления. Описания на аутопсии. Габи.

ме съобщенията, които в момента отхвърляше. Засега и тялото, и мозъ­

Оправих една изкривена картина, преместих ваза, вдигнах някак­

кът ми бяха вцепенени. Не исках да я видя в изкопа, да си представя

во боклуче от килима. Стана ми студено, направих си чаша чай и на­

отново как мраморното подуто тяло се появява изпод пръстта.

малих климатика. След няколко минути пак го засилих. Бърди се от­

Идентифицирах тялото, после Райън пое нещата в свои ръце. Гле­

тегли в спалнята, отегчен от безцелните ми движения, но аз не можех

дах го как се съветва с Пиер Жилбер. Поговориха малко, след това

да се спра. Чувството за безпомощност в лицето на надвисналия ужас

Андрю се обърна и тръгна към мен.

бе непоносимо.

Повдигна крачолите на панталона си и клекна до отворената вра­

Към два се изтегнах на канапето, затворих очи и опитах да се от­

та на колата, опрял ръка на облегалката. Въпреки че още бе сутрин,

пусна. Вслушах се в звуците на нощта. Някакъв компресор. Линей­

температурата вече бе двайсет и седем градуса и косата и подмишни-

ка. Стъпки на горния етаж. Вода, стичаща се по тръба. Скърцане на

ците му бяха мокри от пот.

дърво. Улягане на стени.

- Съжалявам - каза той.

Съзнанието ми превключи на визуален режим. Започнаха да из­

Кимнах.

плуват образи, да се преобръщат и въртят като в сън. Видях карира­

- Знам колко е тежко.

ния пуловер на Шантал Тротие. Разпорения корем на Моризет Шан­

Не. Не знаеш.

пу. Разложената глава на Изабел Ганьон. Отсечена ръка. Отрязана

- Тялото не е много зле, което е изненадващо при тази жега.

268

269

- Не знаем от колко време е тук.

- Н е .

-Да.

- Защо е сложил тухлите?

Той се пресегна и хвана ръката ми. Дланта му остави малка влаж­

- Никога няма да разбера как мислят тези изроди.

на следа върху облегалката на вратата.

- Този тип ни дразни, нали? Искал е да я намерим и да ни изтъкне

-Нищо не... ;

нещо. В ръкавицата няма да има отпечатъци.

- Открихте ли нещо?

Той премълча.

- Почти нищо.

- Този път е различно, нали, Райън?

- Никакви отпечатъци, никакви следи от гуми, нищо в цялото това

-Да.

шибано поле?

Горещината в колата залепваше като меласа по кожата ми. Слязох

Той поклати глава.

и вдигнах косата си, за да усетя лекия бриз по врата си. Въздухът не

- Ами върху тухлите? - Знаех, че е глупав въпрос още докато го

помръдваше. Видях как завързват тялото към носижата с черни каиш­

задавах.

ки, преди да го пъхнат в микробуса. Усетих, че в гърдите ми се нади­

Очите му не се отделяха от моите.

га ридание, и се опитах да го сподавя.

- А в дупката?

- Възможно ли е било да я спася, Райън?

- Имаше едно нещо, Темп. Върху гърдите й. - Райън се поколе­

- Дали нжой от нас е можел да я спаси? Не знам. - Той въздъхна

ба за момент. - Хирургическа ръкавица.

дълбоко и присви очи срещу слънцето. - Преди седмици може би. Но

- Колко немарливо от негова страна. Той никога не оставя нищо.

Може вътре да има отпечатъци. - Борех се да не загубя контрол над

вчера или онзи ден - едва ли. - Обърна се и пак закова поглед върху

себе си. - Нещо друго?

мен. - Само знам, че ще пипнем този кучи син. С него е свършено.

- Не мисля, че е била убита тук, Темп. Вероятно е била докарана

Забелязах Клодел да върви към нас, носеше найлонова торба за ве­

от друго място.

ществени доказателства. „Само да ми каже и дума - и ще му откъсна

- Каква е тази постройка?

проклетите устни", обещах си. Бях готова да го направя.

- Таверна, затворена от години. Имотът бил продаден, сградата-

- Много съжалявам - измърмори той, като избягваше погледа ми.

съборена, после купувачът фалирал. Парцелът стои така от шест го­

После каза на Райън: - Почти свършихме тук.

дини.

Андрю повдигна вежди. Клодел му направи с глава знак „ела на­

- Чия собственост е?

страна".

- За името ли питаш?

Пулсът ми се ускори.

- Да, за името - изръмжах аз.

- Какво? Какво намерихте? - Райън постави ръце върху рамене­

Той провери в бележника си.

те ми.

- Някой си Бейли.

Погледнах към плика, който Клодел държеше. Видях бледожълта

Видях зад гърба на Райън как двама души вдигат трупа на Габи

хирургическа ръкавица с тъмнокафяви петна по повърхността. От ръка­

върху носилка на колела и я откарват към микробуса на коронера.

вицата се подаваше плосък предмет. Правоъгълник. Бял по края. Тъмен

О, Габи! Тожова съжалявам!

навътре. Снимка. Ръцете на Райън стиснаха раменете ми. Погледнах

- Да ти донеса ли нещо? - Сините очи изучаваха лицето ми.

го въпросително, ала вече се боях от отговора.

- Какво?

- После.

- Да ти донеса ли нещо за пиене? Или за ядене? Искаш ли да си

отидеш вкъщи?

- Дайте да видя! - Протегнах трепереща ръка.

Да. И никога да не се върна.

Клодел се поколеба, но протегна торбижата. Взех я, стиснах еди­

- Не. Добре съм.

ния пръст на ръкавицата през найлона и я изтупах леко, докато сним­

Чак сега забелязах, че е поставил ръката си върху моята. Пръсти­

ката се показа. Обърнах я и погледнах.

те му бяха тънки, но самата длан бе широка и ъгловата. Около кокал-

Две фигури, прегърнати, с развени коси, зад тях се разбиват вълни­

чето на палеца му се извиваше полукръг.

те на океана. Скова ме страх: Дишането ми се учести. Спокойно. За­

- Не е била осакатена.

пази спокойствие!

270

271

Мъртъл Бийч - 1992 г. Аз. Кейти. Негодникът бе заровил сним­

жехме по празни улици и пристигнахме пред къщата на заподозрения

ката на дъщеря ми заедно с убитата ми приятелка.

за по-малко от двайсет минути. Когато завихме зад ъгъла, видях Берт­

Никой не проговори. Видях, че Шарбоно се приближава откъм гро­

ран, Шарбоно и Клодел в една необозначена кола, зад която бе пар­

ба. Дойде при нас и погледна Райън, който му кимна. Тримата мъже

киран автомобилът на Бертран. Криминолозите бяха на края на пре­

стояха мълчаливо. Никой не знаеше какво да направи, какво да каже.

сечката, Жилбер зад волана, лаборантът - до него, свалил изцяло про­

Не можех да им помогна. Мишел наруши мълчанието:

зореца си.

- Да пипнем този кучи син!

Тримата детективи слязоха от колата, когато тръгнахме към тях.

- Имаш ли заповед за арест? - Райън.

Улицата бе такава, каквато я помнех, въпреки че на дневна светлина

- Бертран ще ни чака. Издали са я веднага щом намерихме... тя­

изглеждаше още по-обикновена и западнала, отколкото в мрака. Ри­

лото. - Погледна ме за миг, после извърна глава.

зата ми бе залепнала за гърба от пот.

- Нашият човек там ли е сега?

- Къде е подкреплението? - попита Райън вместо поздрав.

- Никой не е влизал или излизал, откакто наблюдаваме мястото.

- Заобиколиха отзад. - Шарбоно.

Не мисля, че трябва да чакаме.

- Той вътре ли е?

-Да-

- Никакви признаци на живот, откакто патрулната кола е пристиг­

Андрю се обърна към мен:

нала в полунощ. Може би спи.

- Съдия Тесие прие, че има доказателства за евентуален извърши­

- Има ли заден вход?

тел и подписа заповедта тази сутрин, така че ще арестуваме мъжа, ко­

Шарбоно кимна:

гото си проследила в четвъртък вечер. Ще те закарам...

- Под наблюдение е през цялата нощ. Имаме коли в двата края на

- В никакъв случай, Райън. Идвам с вас.

улицата и една на „Мартино". - Той посочи с палец към отсрещната

- Бре...

страна на улицата. - Ако любовникът е там, няма как да се измъкне.

- В случай че си забравил, току-що идентифицирах най-добрата

Останахме неподвижни още минута, колкото да преценим сграда­

си приятелка. Тя е държала снимка, на която сме двете с дъщеря ми.

та, както бихме сторили с евентуален противник, и се подготвихме за

Може да е бил този негодник или някой друг психопат, който я е убил,

нападение и арест. Две чернокожи момчета се появиха иззад ъгъла и

но аз ще го намеря и ще направя всичко, за да му почерня живота. Ще

тръгнаха по улицата, а от касетофона им загърмя рап.

го открия и ще го арестувам с вас или без вас, момчета. - Размахвах

Видяхме как момчетата влязоха в една съседна сграда и рапът утих­

пръст във въздуха като хидравличен пистолет. - Ще дойда, така че да

на, когато затвориха вратата зад себе си. Райън погледна нагоре и на­

вървим!

долу, а после към нас.

Очите ми горяха и дишах тежко. Не плачи! Да не си посмяла да пла­

- Готови ли сме?

чеш. Насилих се да потисна истерията си и да остана спокойна.

- Да пипнем кучия син! - Клодел.

- Да вървим - каза Клодел.

- Люк, ти и Мишел покрийте задния вход. Ако опита да бяга, при­

тиснете го.

Клодел присви очи, повдигна глава, сякаш се канеше да каже нещо,

35.

после издиша рязко през носа си. Двамата с Шарбоно тръгнаха, но

гласът на Райън ги накара да се обърнат:

По обяд температурата и влажността бяха толкова високи, че градът

- Действаме строго по правилата. - Очите му гледаха сурово. - Ни­

изглеждаше безжизнен. Нищо не помръдваше.

какви грешки!

Пътуването бе като на празника на свети Йоан Кръстител. Напрег­

Детективите пресякоха улицата и изчезнаха зад ъгъла на сграда­

нато мълчание. Мирис на пот, разнасян от климатика. Страх, от кой­

та.

то стомахът ме присвиваше. Само заядливостта на Клодел липсваше,

Андрю се обърна към мен:

Двамата с Шарбоно щяха да ни чакат там.

- Готова ли си?

И движението беше различно. На отиване към „Берже" си бяхме

Кимнах.

пробивали път през тълпите, наизлезли заради празника. Днес се дви-

- Може това да е убиецът.

- Да, Райън, знам това.

272

273

-Добре ли си?

Бяха на не повече от метър и двайсет от пода и се извиваха под все

- З а бога, Райън...

по-голям ъгъл, докато наближавахме.

- Д а вървим!

Очите се преместиха от Райън към мен и обратно, търсейки къде

Усетих как страхът се надига в гърдите ми, докато изкачвахме же­

е най-безопасно да се спрат. Андрю се наведе, за да ги погледне на тях­

лезните стълби. Външната врата бе отключена. Влязохме в малко фоа­

ното ниво.

йе с мръсни плочки по пода. На дясната стена имаше пощенски кутии

- Добър ден - каза той.

с разпилени под тях реклами. Бертран опита да отвори вътрешната вра­

- Здравейте.

та. И тя не бе заключена.

- Как си?

- Страшна сигурност - отбеляза той.

- Добре.

Прекосихме зле осветения коридор, в който бе непоносимо горе­

Детето чакаше. Не можех да определя дали е момче или момиче.

що и миришеше на пържено. Прокъсаният мокет продължаваше към

- Майка ти вкъщи ли е?

задната част на сградата и нагоре по стълбището вдясно. На всеки метър

Поклащане на главата.

бе затиснат от тънки метални скоби. Върху мокета бе сложена изку­

- Баща ти?

ствена пътека, някога прозрачна, но сега помътняла от годините и

- Н е .

мръсотията.

- Има ли някой друг у дома?

- Кои сте вие?

Изкачихме се на втория етаж, стъпките ни леко отекваха по пода.

Правилно, дете. Не казвай нищо на непознати хора.

Апартамент 201 беше първият вдясно. Райън и Бертран застанаха от

- От полицията сме. - Райън му показа значката си. Очите се око­

двете страни на тъмната дървена врата, притиснали гръб до стената,

кориха и станаха още по-големи.

с разкопчани сака и ръце върху пистолетите си.

- Може ли да я пипна?

Андрю ми направи знак да застана зад него. Притиснах се до сте-

Андрю подаде значката през процепа. Детето я огледа сериозно,

ната и усетих как парченца от мазилката се залепят за косата ми. Поех

после я върна.

си дълбоко дъх - миришеше на мухъл и прах. Долових и мириса на

- Господин Танге ли търсите?

пот от Райън.

-Да.

Той кимна на Бертран. Напрежението изригна към гърлото ми.

-Защо?

Жан почука.

- Искаме да му зададем няколко въпроса. Познаваш ли господин

Нищо.

Танге?

Почука отново.

Детето кимна, но не каза нищо.

Никакъв отговор.

- Ти как се казваш?

Двамата застанаха нащрек. Дишането ми се ускори.

- Матио. - Момче.

- Полиция. Отворете!

- Кога ще се върне майка ти, Матио?

Надолу по коридора една врата се открехна безшумно. Чифт очи

- Живея с баба си.

надникнаха в процепа между вратата и рамката - веригата не бе от­

Райън премести тежестта си и ставите му изпукаха шумно. Отпус­

качена.

на едното си коляно на пода, подпря лакът на другото, намести бра­

Бертран почука по-силно, пет резки удара в нажежената тишина.

дичка върху юмрука си и погледна детето.

Мълчание.

- На кожо години си, Матио?

После:

- На шест.

- Господин Танге не е тук.

- От кожо време живеете тук?

Главите ни се обърнаха по посока на гласа. Беше тънък и идваше

Момченцето погледна озадачено, сякаш никога не му бяха хрум­

от другата страна на коридора.

вали други възможности.

Райън направи знак на Бертран да остане на мястото си, а аз тръгнах

-Винаги. '

с него. Очите ни гледаха, уголемени от дебелите стъкла на очилата.

- Познаваш ли господин Танге?

274

275

Матио кимна.

- Той страшно ще се ядоса, ако направите нещо лошо - каза Ма­

- Той от колко време живее тук?

тио.

Свиване на рамене.

- Много е важно да потърсим едно нещо в апартамента на госпо­

- Баба ти кога ще се върне?

дин Танге - обясни Андрю.

- Тя чисти у разни хора. - Пауза. - В събота... - Матио погледна

- Няма да му хареса, ако разбиете вратата му.

към тавана и прехапа долната си устна. Изчезна в апартамента и се

Клекнах до Райън.

появи отново след по-малко от минута. - В три и половина.

- Матио, рибките на господин Танге във вашия апартамент ли са?

- Добре - каза Райън и се изправи. Прошепна ми с напрегнат глас:

Поклащане на глава.

- Онзи негодник може да е вътре, а тук имаме само дете.

- Имаш ли ключ за апартамента на господин Танге?

Матио гледаше като котка, която дебне плъх, без да отделя очи от

Матио кимна.

лицето на Райън.

- Ще ни отвориш ли?

- Господин Танге не е тук.

- Н е .

- Сигурен ли си? - Андрю пак се наведе.

-Защо?

- Той замина.

- Не мога да излизам, когато баба я няма.

-Къде?

- Правилно, Матио. Баба иска да си стоиш вкъщи, защото мисли,

Ново свиване на раменете. Малък пръст избута очилата на място­

че така е по-безопасно за теб. Наистина е така и ти си добро момче,

то им.

че я слушаш.

- Откъде знаеш, че го няма?

Пак грейна широката усмивка.

- Храня рибките му. - Усмивка, широка колкото Мисисипи, грей­

- Ще може ли да ни дадеш ключа, Матио, само за няколко мину­

на на лицето му. - Той има тетри, ангелски риби и бели облаци. - Из­

ти? Става дума за много важна полицейска работа и ти си прав, че не

ползваше английските имена на рибите. - Фантастични са!

трябва да разбиваме вратата.

- Кога ще се върне господин Танге?

- Мисля, че така става - каза той. - Защото сте полицаи.

Свиване на рамене.

Детето изтича някъде и се върна с ключа. Стисна устни и ме по­

- Баба записала ли е това на календара? - попитах аз.

гледна право в очите, докато ми го подаваше през процепа.

Детето ме погледна изненадано, после пак изчезна.

- Не разбивайте вратата на господин Танге.

- Какъв календар? - вдигна глава Райън.

- Ще внимаваме много.

- Сигурно имат календар. Той отиде да провери нещо, когато не

- И не влизайте в кухнята. Забранено е. Не трябва никога да се вли­

беше сигурен кога ще се върне днес баба му.

за в кухнята.

Матио се върна.

- Ти затвори вратата и стой вътре, Матио. Когато свършим, ще ти

- Н е .

почукам. Не отваряй вратата, докато не ме чуеш да чукам.

Малкото личице кимна сериозно, после изчезна.

Райън се изправи.

Върнахме се при Бертран, който пак почука и извика. Последва не­

- Сега какво?

ловка пауза, накрая Райън кимна и аз пъхнах ключа в ключалката.

- Ако е прав, можем да влезем и да претърсим. Знаем името и ще

Вратата се отвори и се озовахме направо в малка всекидневна, об­

открием господин Танге. Може би бабата е наясно къде е отишъл. Ако

заведена в различни нюанси на кафяво. Две от стените бяха изпълне­

не, ще го пипнем веднага щом се появи наоколо.

ни от пода до тавана с рафтове, а другите бяха дървени, потъмнели

Андрю погледна Бертран и посочи вратата.

от многобройните слоеве лак. Намачкани червени кадифени завеси ви­

Още пет почуквания.

сяха на прозорците, а сивите дантелени пердета под тях не пропуска­

Нищо.

ха почти никаква дневна светлина. Застанахме абсолютно неподвиж­

- Да я разбием? - предложи Жан.

но, ослушахме се и огледахме сумрачната стая.

- На господин Танге няма да му хареса.:

Единственият звук, който чух, бе слабо неравномерно бръмчене

Всички погледнахме момчето. Райън се наведе за трети път.

- като ток по прекъсната верига. Бззззт. Бззззззт. Бззт. Бзт. Идваше

276

277

откъм двойната врата пред нас вляво. Иначе в апартамента Цареше гроб­

триковосини, яркожълти, черно-бели, те се стрелкаха край розово-бе­

на тишина.

лите корали и водорасли във всички възможни нюанси на зеленото.

Лош избор на епитет, Бренън.

Гледах като хипнотизирана и усетих как в главата ми се заражда

Огледах се и различих в дълбоките сенки мебелите, които изглеж­

някаква мисъл. Опитах се да я насърча. Рибки? За какво ми напомня­

даха стари и износени. В средата на стаята имаше дървена маса и сто­

ха? Нищо.

лове. До нея доста протъркано и издънено канапе с мексиканско одея­

Райън мина край мен и отмести завесата на душа с химикалката си,

ло, метнато отгоре. Отсреща бе сложен отрязан дънер, служещ за по­

отвори шкафчето за лекарства, разрови храната и мрежите край ак­

ставка на един „Сони Тринитрон".

вариумите. Като пипаше с носна кърпа, отвори чекмеджетата на скри­

Из стаята имаше още малки дървени масички и шкафчета. Някои

на, после разрови с химикалката си бельото, чорапите, ризите, пуло­

бяха доста хубави, почти като мебелите, които си купувах от битаци­

верите.

те. Съмнявах се тези тук да са находки, купени на сметка, за да бъдат

Забрави рибките, Бренън! Мисълта в главата ми бе неуловима като

реставрирани. Изглеждаха така, сякаш бяха стояли в апартамента от

мехурчетата от бълбукащия кислород в аквариумите, които се нади­

години, пренебрегвани и неоценени от различните наематели, живе­

гаха към повърхността и веднага изчезваха.

ли един след друг.

-Нещо?

Подът бе покрит със стар индийски килим. И с изобилие от сак­

Той поклати глава:

сии с цветя. Навсякъде. Бяха струпани по ъглите, подредени покрай

- Нищо очевидно. Не искам да преча на криминолозите, така че ог­

стените и закачени на куки. Това, което липсваше на наемателя като

леждам съвсем набързо. Да проверим другите стаи и ще извикам Жил-

мебелировка, бе наваксано със зеленина. Цветята висяха от скоби на

бер да поеме нещата. Почти е ясно, че Танге го няма. Ще му заковем

стената, покриваха первазите на прозорците, масичките, шкафчета­

задника, но междувременно можем да проверим какво държи тук.

та и полиците.

В дневната Бертран оглеждаше телевизора.

- Прилича на шибана ботаническа градина - каза Бертран.

- Супермодерен - каза той. - Момчето си пада по техниката.

„И мирише така" - помислих си аз. Въздухът бе пропит от мири­

- Сигурно редовно гледа Жак Ив Кусто - рече Райън разсеяно. Тя­

са на мухъл, листа и мокра пръст.

лото му бе напрегнато, очите му се взираха в сумрака наоколо. Днес

Малко коридорче срещу входа водеше до една-единствена затво­

никой нямаше да ни изненада.

рена врата. Райън ми направи знак да мина зад него по съшия начин,

Отидох при полиците с книги. Разнообразието от теми бе впечат­

както в коридора, после се плъзна по стената с приведени рамене и

ляващо и също като телевизора, книгите изглеждаха нови. Огледах за­

леко приклекнал, притиснал гръб към мазилката. Напредваше бавно

главията. Екология. Ихтиология. Орнитология. Психология. Секс. Мно­

към вратата, спря, после я ритна силно.

го наука, но вкусът на този човек бе доста еклектичен. Будизъм. Сци-

Тя се отвори, блъсна се в стената и се залюля към рамката, накрая

ентология. Археология. Изкуството на маорите. Дърворезби на куа-

спря, полуотворена. Напрегнах се да доловя някакво движение или звук,

киутл*. Самураите. Артефакти от Втората световна война. Каниба­

а сърцето ми биеше в ритъм с неравномерното бръмчене. Бззззззт. Бзт.

лизъм.

Бзт. Бзззт. Туп-туп. Туп-туп-туп. Туп-туп.

По полиците имаше стотици книги с меки корици, включително

Странен блясък се процеждаше през полуотворената врата, при­

съвременна проза, и на френски, и на английски. Видях много от лю­

дружен от тихо бълбукане.

бимите си книги. Вонегьт. Ървинг. Макмъртри. Но повечето бяха кри­

- Намерихме рибките - отбеляза Райън и влезе.

минални романи. Брутални убийци. Маниаци. Жестоки психопати. Без­

Натисна ключа на лампата с химикалката си и стаята се обля в свет­

сърдечни градове. Можех да отгатна какво пише на кориците им, без

лина. Обикновена спалня. Единично легло, кувертюра с индийска щам­

дори да ги погледна. Имаше и цяла полица с документална проза, по­

па. Нощно шкафче, лампа, будилник, спрей за нос. Скрин без огледа­

светена на живота на серийни и масови убийци. Менсън. Бънди. Ра-

ло. Миниатюрна баня в дъното. Един прозорец. Тежки завеси скри­

мирес. Боден.

ваха гледката към тухлена стена.

Единственото необичайно нещо бяха аквариумите, които заема­

* Северноамериканско индианско племе, обитавало района на Британска

ха задната стена. Матио беше прав. Рибките бяха фантастични. Елек-

Колумбия. - Б. р.

278

279

- Мисля, че Танге и Сен Жак са от един и същи читателски клуб

гията" от Сабистън. Има повече помощна литература от библиотека­

- казах аз.

та на медицинския колеж. Май е добре запознат какво представлява

- Този задник сигурно е Сен Жак - възкликна Бертран.

тялото.

- Не, този си мие зъбите - отбеляза Райън.

- Да, и то не отгоре-отгоре. Здравата е задълбал.

- Да, когато е Танге.

Андрю извади радиостанцията си.

- Ако чете наличната литература, интересите му са изключител­

- Жилбер може да се качи с хората си. Ще кажа на екипа отзад да

но широки - отбелязах аз. - Владее и двата езика. - Погледнах колек­

влезе на първия етаж и да наблюдава за шибания доктор. Не искаме

цията още веднъж. - И е невероятно вманиачен.

да го подплашим, ако се появи. Клодел сигурно вече си е изял нерви­

- Сега на какво се правиш, на психоаналитик? - попита ме Жан.

те от яд.

- Виж това.

Райън заговори по радаостанцията. Бертран продължи да оглеж­

И двамата дойдоха до мен.

да заглавията зад мен.

- Всички са подредени по тема и по азбучен ред. - Посочих някол­

Бзт. Бзззт. Бзззт. Бзт.

ко рафта. - После във всяка категория са поставени по автор, пак по

- Хей, това е по твоята част. - Той извади носна кърпа и издърпа

азбучен ред. И накрая по година на публикуване.

нещо с нея. - Май е само една.

- Не правят ли така всички хора?

Постави единичен том на „Американски антрополог" върху маса­

Двамата с Райън погледнахме Бертран. Той очевидно не си пада­

та. Юли 1993 г. Нямаше нужда да го отварям. Знаех за една статия в

ше по четенето.

съдържанието му.

- Виж как са подравнени всички книги.

„Страхотен удар. - Така я беше нарекла. - С нея сигурно ще ста­

- Подрежда по същия начин и чорапите и гащетата си. Сигурно из­

на професор."

ползва прав ъгъл, като ги подравнява на купчинки - отбеляза Андрю.

Статията на Габи. Видът на изданието ме порази като удар през

Той изказа на глас собствените ми мисли.

лицето. Исках веднага да изляза. Да си бъда у дома в някоя слънчева

- Пасва на профила.

събота, да съм в безопасност и никой да не е мъртъв, а приятелката

- Може би просто държи книгите, за да се фука с тях. Иска прия­

ми да ми се обади с планове къде да отидем на вечеря.

телите му да го мислят за интелектуалец - предположи Бертран.

Вода. Трябва да се наплискаш със студена вода, Бренън.

- Не мисля, че е така - възразих аз. - Книгите не са прашни. Ос­

Политнах към двойната врата и я отворих с крак с мисълта, че там

вен това виж малките жълти отметки. Той не само чете тези книги, но

е кухнята.

и си маркира определени пасажи, за да се върне отново към тях. Да

БЗЗЗЗЗТ. БЗЗЗЗТ. БЗТ. БЗЗЗЗТ. БЗТ.

обърнем внимание на Жилбер и хората му, за да не ги разбъркат. Може

Стаята нямаше прозорец. Електронен часовник вдясно от мен из­

да се окажат полезни.

лъчваше мека оранжева светлина. Различих две бели форми и още ня­

- Ще им кажа да запечатат книгите, преди да напръскат с праха за

каква бледа повърхност на нивото на кръста ми. Предположих, че са

отпечатъци.

хладилник, печка, мивка. Потърсих с ръка ключа на лампата. По дя­

- Още нещо за господин Танге.

волите процедурата! Можеха да разпознаят моите отпечатъци.

Те се взряха в полиците.

Притиснах уста с опакото на ръката си, втурнах се към мивката

- Чете шантави книги - отбеляза Бертран.

и наплисках лицето си със студена вода. Когато се изправих и се объ­

- Освен криминалните романи, какво още го интересува? - попи­

рнах, Райън стоеше на вратата.

тах аз. - Погледнете на най-горния рафт.

- Добре съм.

Те отново огледаха лавиците.

Из стаята летяха мухи, стреснати от внезапната ми поява.

- По дяволите! - каза Райън. - „Анатомия" от Грей. „Наръчник по

БЗЗЗТ. БЗТ. БЗЗЗЗТ.

практическа анатомия" от Кънингам, „Цветен атлас по човешка ана­

- Искаш ли ментова дъвка? - Извади пакетче от джоба си.

томия", „Справочник по анатомична дисекция" „Медицински илюст­

- Благодаря. - Взех си една. - От жегата е.

рации на човешкото тяло". Боже, вижте това! „Принципи на хирур-

- Тук е като в пещ.

280

281

Една муха кацна за миг на бузата му.

- Чакай. Телефонът има ли бутон за преизбиране?

- Какво, по дяв... - Той размаха ръце във въздуха. - Какво прави

Той кимна.

този човек тук?

- Натисни го.

Двамата с него ги видяхме едновременно. Два кафяви предмета ле­

- Може да попаднем на свещеника му. Или на бабата.

жаха на плота, кръгове от мазнина бяха изцапали хартиените салфет­

Райън натисна бутона. Чухме как се избират седемте цифри на но­

ки, върху които бяха сложени да съхнат. Мухите кръжаха край тях,

мера, последвани от четири иззвънявания. После заговори един глас

кацаха и политаха нервно и напрегнато. Вляво от тях лежеше хирур­

и страхът, който потисках цял ден, направо ме парализира. Имах чув­

гическа ръкавица, същата като онази, която бяхме изровили преди мал­

ството, че ще припадна.

ко. Приближихме се и мухите се разлетяха.

Моля, оставете името и номера си и ще отговоря на обажда­

Погледнах двата сбръчкани къса и се сетих за хлебарките и пая­

нето ви при първа възможност. Благодаря. Аз съм Темп.

ците в тесния проход до бръснарницата. Тези предмети обаче няма­

ха нищо общо с насекомите. Веднага разпознах какво представляват,

макар че досега ги бях виждала само на снимки.

36.

- Това са лапи.

- Какво?

Звукът на собствения ми глас мй подейства като удар в главата.

- Лапи от някакво животно.

Краката ми омекнаха и дишането ми стана неравномерно.

- Сигурна ли си?

Райън ми помогна да седна на един стол и донесе вода, без да за­

- Обърни едната.

дава никакви въпроси. Нямах представа кожо дълго съм седяла там,

Той го направи. С химикалката си.

не чувствах нищо освен празнота. Накрая възвърнах част от спокой­

- Виждат се краищата на костите на долните крайници.

ствието си и започнах да преценявам случилото се.

- Какво прави с тях?

Той ми се бе обаждал. Защо? Кога?

- Откъде, по дяволите, да знам, Райън! - Сетих се за Алса.

Гледах Жилбер, който си сложи гумени ръкавици и пъхна ръка в

- Боже господи!

канала за боклук. Извади нещо оттам и го пусна в мивката.

- Провери в хладилника.

На мен ли се е опитвал да се обади? Или на Габи? Какво е искал

- О, боже!

да каже? Смятал ли е изобщо да говори или просто е проверявал дали

Вътре имаше миниатюрен труп, одран и завит в прозрачен найлон.

съм там?

Заедно с още няколко.

Фотографът минаваше от стая в стая, а светкавицата му примиг­

- Какво е това?

ваше като светулка в тъмния апартамент.

- Някакъв вид дребни бозайници. Без кожата не мога да опреде­

Той ли беше затварял телефона, без да остави съобщение?

ля. Не са коне.

Един лаборант с гумени ръкавици и гащеризон слагаше лепенки

- Благодаря, Бренън.

на книгите, после ги запечатваше в торби за веществени доказател­

Бертран дойде при нас.

ства, маркираше всяка и се подписваше върху печата. Друг ръсеше

- Какво намерихте?

бял прах за отпечатъци по полиците, лакирани с тъмночервен лак. Тре­

- Мъртви животни. - Гласът на Райън издаде раздразнението му.

ти изпразваше хладилника, вадеше пакетите, увити с кафява амбалаж­

- И още една ръкавица.

на хартия, и ги поставяше в хладилна чанта.

- Може би блъска животни с колата си и после ги яде - обади се

Тук ли беше умряла? Тази стая ли бе видяла за последно, която гле­

Жан.

дах и аз сега?

- Да. Или си прави абажури от хора. Стига тожова. Искам това

Райън говореше с Шарбоно. Части от разговора долитаха до мен

място да бъде запечатано. Искам абсолютно всичко да бъде кон­

през задухата. Къде е Клодел? Тръгнал. Да се намери домоуправите­

фискувано. И приборите, и миксерът, и цялото съдържание на про­

лят. Да се провери има ли мазета или складови помещения. Да се взе­

клетия хладилник. Всичко да бъде изстъргано и всеки сантиметър да

мат ключовете. Шарбоно изчезна, после се върна с една жена на сред­

бъде проверен за отпечатъци. Къде, по дяволите, е Жилбер?

на възраст по пеньоар и чехли. Двамата пак изчезнаха заедно с мъжа,

Андрю тръгна към телефона на стената, вляво от вратата.

който беше свършил с опаковането на книгите.

282

283

Райън отново и отново ми предлагаше да ме откара вкъщи. Вни­

В неделя изобщо не излязох от къщи. С Бърди правихме това, кое­

мателно ми обясни, че няма какво да правя тук. Знаех го, но не исках

то французите наричат да се свиеш на пашкул. Скрихме се в черуп­

да си тръгвам.

ките си. Не се облякох, избягвах радиото и телевизията. Не можех да

Бабата на Матио се появи към четири. Не бе нито враждебна, нито

понеса да видя снимката на Габи или да чуя описанията на жертвата

дружелюбна. Неохотно описа Танге. Мъж. Тих човек. Кестенява коса,

и заподозрения. Обадих се по телефона само три пъти: първо на Кей-

започнала да оредява. Нищо необичайно. Описанието пасваше на по­

ти, после на леля си в Чикаго. Честит рожден ден, лельо! Осемдесет

ловината мъже в Северна Америка. Нямаше представа къде е или от

и четири години. Браво!

колко време отсъства. И преди е заминавал, но никога за дълго. За­

Знаех, че Кейти е в Шарлът, просто исках да се уверя. Никой не

белязвала отсъствията му единствено защото Танге молел Матио да

вдигна. Разбира се. Защо е толкова далече? Не. Добре че е толкова да­

храни рибките му. Държал се мило с Матио и му плащал за грижите.

лече! Не исках дъщеря ми да е някъде близо до мястото, където едно

Не знаела нищо друго за него, рядко го виждала. Смятала, че ходел

чудовище беше държало в ръцете си нейна снимка. Тя никога няма­

на работа и е имал кола. Не била сигурна. Не се интересувала. Не ис­

ше да научи за това.

кала да се замесва.

Последното обаждане бе до майката на Габи. Бяха й дали успокои­

Целия следобед и до късно вечерта криминолозите проверяваха

телни, така че говорих с господин Маколи. Ако от полицията освобо­

апартамента сантиметър по сантиметър. В пет вече исках да се мах­

дели тялото, погребението щяло да бъде в четвъртък.

на оттук. Приех предложението на Райън да ме закара.

Известно време седях и плаках, тялото ми се тресеше като метро­

В колата почти не говорихме. Андрю повтори това, което бе ка­

ном. Демоните в кръвта ми крещяха с пълна сила, че искат алкохол.

зал по телефона. Да си стоя вкъщи. Домът ми ще бъде под постоянно

Не се поддадох.

наблюдение. Никакво излизане през нощта. Никакви солови изпълне­

Нямаше да се предам. Нито на бутилката, нито на маниака.

ния.

Дължах го на себе си и на дъщеря си. Останах трезва и чаках, отчая­

- Не ми се качвай на главата, Райън! - сопнах се аз и гласът ми из­

но ми се искаше да мога да поговоря с Габи. Постоянно проверявах,

даде емоционалната ми нестабилност.

за да се уверя, че полицейската кола е на мястото си.

През останалото време мълчахме напрегнато. Когато стигнахме до

нас, той паркира колата и се обърна към мен.

В понеделник Райън се обади към единайсет и половина. Ламанш

- Чуй, Бренън. Не се опитвам да те тормозя. Ще пипнем този чер­

бе завършил аутопсията. Причина за смъртта: удушаване. Въпреки че

вей. Можеш да бъдеш абсолютно сигурна. Просто искам да си жива,

тялото бе доста разложено, той беше успял да открие дълбока браз­

за да го видиш.

да на врата на Габи. Над и под нея кожата била разкъсана, с множе­

Загрижеността му ме трогна повече, отколкото бях готова да си при­

ство охлузвания и драскотини. Съдовете в тъканта на гърлото пока­

зная.

звали стотици малки кръвоизливи.

Гласът на Райън заглъхна. Представих си как Габи отчаяно се опит­

Цялата полиция бе вдигната на крак. Съобщението за издирване­

ва да си поеме дъх, да оживее. Стига! Слава богу, че я открихме тол­

то на Танге стигна до всеки полицейски служител в Квебек и в про­

кова бързо. Не бих могла да понеса ужаса да видя Габи на моята маса

винция Онтарио, до Кралската конна полиция, до полицейските

за аутопсии. Болката от загубата бе достатъчно непоносима.

управления в Ню Йорк и Върмонт. Но Квебек е голям, границите му

- ...е била прекъсната. Това, което е използвал, е имало някакви

лесно се пресичат. Има много места, където човек може да се скрие

възли или клупове и е оставило спираловидни отпечатъци върху ко­

или измъкне.

жата.

През следващите дни премислях отново и отново възможностите.

- Била ли е изнасилена?

Може би Танге се криеше някъде и изчакваше подходящ момент. Или

- Не може да се определи заради степента на разлагане. Не са от­

беше мъртъв. Може би бе заминал. Серийните убийци често го пра­

крити следи от сперма.

вят. Като усетят опасността, си събират багажа и се местят в друг град.

- Кога е настъпила смъртта?

Някои така и никога не биват заловени. Не. Отказвах да приема тази

- Ламанш дава минимум от пет дни. Знаем, че горната граница е

възможност.

десет.

284

285

- Доста широк прозорец.

- Е ?

- При тази жега и предвид плиткия гроб, Ламанш смята, че тяло­

- Ще те оставя сама да прецениш, но май бабата беше права. Труд­

то би трябвало да е в по-лошо състояние.

но е да го запомни човек. Или фотокопието не го представя в добра

О, боже! Може и да не е умряла в деня, когато изчезна.

светлина.

- Проверихте ли апартамента й?

- Може ли да е Сен Жак?

- Никой не я е виждал, но е ходила там.

- Възможно е. Може да е и Жан Кретиен*. Или мъжът, който про­

- Ами Танге?

дава хотдог на улица „Сен Пол". Ричард Пети не става. Той има му­

- Готова ли си да чуеш това? Този човек е учител. В малко учи­

стаци.

лище на западния остров. - Чух шумолене на хартия. - „Сент Изидор".

- Много смешно, Райън.

Работи там от 1991-а. На двайсет и осем години е. Неженен. В мол­

- Този човек дори не е бил глобяван за неправилно паркиране. Бил

бата за постъпване на работа в графата за най-близък роднина е на­

е много добро момче.

писал „няма". Проверяваме всичко. Живее на „Сеген" от деветдесет

- Аха. Много добро момче, което събира ножове и порносписа-

и първа. Хазяйката мисли, че преди това е бил някъде в Щатите.

ния и кълца дребни бозайници.

- Отпечатъци?

Пауза.

- Много. Пуснахме ги за проверка. Не са регистрирани.. Тази су­

- Какви се оказаха?

трин ги пратихме на юг.

- Още не сме сигурни. Ще извикат някакъв специалист от универ­

- А вътре в ръкавицата?

ситета.

- Поне два ясни и един размазан.

Погледнах думата, която бях надраскала, и преглътнах тежко.

Представих си Габи. Найлоновия чувал. Другата ръкавица. Надрас­

- Има ли отпечатъци в ръкавицата, която намерихме при Габи? -

ках с химикалка една дума. Ръкавица.

Беше ми трудно да изрека името й.

- Завършил ли е университет?

- Н е .

- Да, „Бишопс". Бертран замина за Ленъксвил. Клодел се опитва

- Както и очаквахме.

да научи нещо в „Сент Изидор", но засега без успех. Пазачът е на сто

-Да.

години, а в момента всички други са в отпуска. За цялото лято.

Чух като фон шума от залата в полицията.

- Да сте открили някакви имена в апартамента?