Отдавна мъртви

- Можел е да изчака и да ме нападне, както е правел с другите.

знаеше, че си без охрана, така че тръгнал насам, за да държи къщата

- Той е просто един болен мозък. - Клодел.

под око, докато уреди връщането на полицейската кола. Дошъл, опи­

- Габи не беше като другите, тя не бе случайна непозната. Фортие

тал да се свърже с теб по телефона и открил, че линията не работи.

е знаел къде живея. Както и че тя е отседнала при мен.

Прескочил градинската врата и видял, че френският прозорец е отклю­

Говорех по-скоро на себе си, отколкото на двамата детективи. Емо­

чен. Вие двамата сте били прекалено заети да танцувате из кухнята,

ционалното напрежение, което се бе натрупвало през последните шест

за да го чуете. Щял да счупи стъклото, но ти явно си отключила, ко­

седмици и което досега овладявах само благодарение на волята си, за­

гато си се опитвала да избягаш.

плашваше да избухне.

Клодел. Моят спасител.

- Направил го е нарочно. Това ненормално копеле е искало да на­

- Да сте научили нещо ново?

уча. Съобщение, също като черепа.

- В колата на Фортие намериха спортен сак с три кучешки каиш­

Бях повишила глас, но не можех да се овладея. Представих си пли­

ка пред вратата. Овала от тухли. Подутото лице на Габи и малките

ки, няколко ловджийски ножа, кутия хирургически ръкавици и дрехи.

сребърни обици. Снимката на дъщеря ми.

Докато Райън ми говореше, приседнал на леглото, аз си събирах

Тънката граница на емоционалното напрежение рухна и седмици­

багажа.

те натрупвана мъка и нерви се изляха.

- Оборудването му.

Болката раздра гърлото ми, но аз продължавах да крещя:

- Да. Сигурен съм, че ще свържем ръкавицата от „Берже" с тази

- Не! Не! Не! Проклет кучи син!

в гроба на Габи и с кутията в колата му.

Чух Райън да казва нещо рязко на Клодел, почувствах дланите му

Представих си го онази вечер, гладък като Спайдърмен, с ръкави­

върху ръцете си, видях сестрата, усетих убождането на иглата.

ци, които проблясват, млечнобели в мрака.

После нищо.

- Обличал е ластичния спортен екип и е слагал ръкавиците вина­

ги когато излизал да играе играта си. Дори когато ходел в „Берже".

Затова не намерихме нищо там. Никакви косми, никакви влакънца, ни­

какви отпечатъци.

- Никаква сперма.

336

337

- А, да. Носел си е и кутия презервативи.

Спрях със сортирането на чорапите си и го погледнах.

- Идеално.

- Без съмнение е откачен, но вероятно е безобиден.

Отидох до дрешника за старите си маратонки и ги пъхнах в чан­

- В смисъл?

тата.

- Той е учител по биология. Събира убитите животни край пътя,

- Защо го е правел?

попарва труповете и отделя костите им. Прави колекция от скелети

- Съмнявам се дали някога ще научим. Очевидно баба му е има­

на животни като нагледен материал за уроците си.

ла пръст.

-Лапичките?

- В смисъл?

- Сушал ги за колекция от лапи на гръбначни животни.

- Била е строга. И фанатичка.

- Той ли е убил Алса?

- По отношение на какво?

- Твърди, че я намерил мъртва на улицата край университета и я

- Секса и Бог. Не точно в този ред.

занесъл вкъщи за колекцията си. Тъкмо я нарязал, когато прочел ста­

- Например?

тията в Газет. Изплашил се, напъхал я в една чанта и я оставил на ав­

- Правела клизми на малкия Лео и го влачела в църквата всяка су­

тогарата. Вероятно никога няма да научим как се е измъкнала от ла­

трин. Да пречиства тялото и душата си. Говорихме с един съсед, кой­

бораторията.

то си спомни как веднъж детето си играело със семейното куче на пода.

- Танге наистина е клиентът на Джули, нали?

Старата вещица едва не получила удар, като видяла, че шнауцерът е

- Той е. Възбужда се, като гледа как проститутката се облича в нощ­

възбуден. Два дни по-късно кучето умряло, натъпкано с отрова за

ницата на майка му. И...

плъхове.

Той се поколеба.

- Фортие разбрал ли?

- И ?

- Той не говори за това. Но споменава за един случай, когато бил

- Готова ли си да го чуеш? Оказа се, че Танге е Манекена.

на седем и тя го хванала да се пипа. Бабата вързала китките на мал­

- Ами! Крадецът с нощниците?

кия Лео към нейните собствени и го влачила със себе си три дни. Фор­

- Точно той. Затова се беше притеснил толкова, когато започнах­

тие направо превърта, когато стане дума за ръце.

ме да го разпитваме. Мислел, че сме го разкрили. Копелето само си

Спрях, както сгъвах един пуловер.

призна. Очевидно, когато не е успявал на улицата, е преминавал към

- Ръце.

план Б.

- Да. И това не е всичко. Имало и един чичо, свещеник, който бил

- Влиза в някоя къща и се забавлява с нечия нощница.

принуден да се пенсионира преждевременно. Мотаел се из къщата по

- Точно така. По-забавно е от боулинга.

халат, може да е насилвал детето. Друга тема, по която Фортие мълчи.

Имаше още нещо, което ме смущаваше.

Проверяваме и това.

- А телефонните обаждания?

- Къде е сега бабата?

- План В. Обажда се на някоя жена, затваря, това му действа възбуж­

дащо. Типично воайорско поведение. Имал е списък с номера.

- Умряла е. Точно преди да убие Дамас.

- Може би това му е подействало като тласък.

- Имаш ли представа откъде е научил моя?

- Кой знае?

- Вероятно го е отмъкнал от Габи. Нали я е преследвал.

- Ами рисунката, която намерих в кошчето?

Започнах да се ровя из банските си костюми, отказах се и ги на­

- Танге. Пада си по аборигенското изкуство. Това било копие на

тъпках всичките в чантата.

нещо, което видял в една книга. Нарисувал го специално за Габи. Ис­

- Ами Танге?

кал да я помоли да не го изключва от проекта си.

Райън поклати глава и въздъхна дълбоко:

Погледнах Райън.

- Явно е просто обикновен гражданин със сериозно увреден под­

- Каква ирония. Тя си мислеше, че някой я следи, когато всъщност

ход към секса.

са я следели двама души.

338

339

Очите ми пак бяха пълни със сълзи. Емоционалните рани зара­

- Разбира се - отвърнах аз. - Ще трябва да довърша докладите

стваха много по-бавно. Трябваше да мине време.

си, после да дам показания.

Райън стана и се протегна.

- Д а .

- Къде е Кейти? - попита, сменяйки темата.

Напрегнато мълчание. И двамата знаехме, че това не е отговор.

- Отиде да купи плажно мляко.

Той се прокашля и бръкна в джоба на сакото си.

Дръпнах ципа на чантата и я пуснах на пода.

- Клодел ме помоли да ти го предам.

- Как е тя?

Подаде ми кафяв плик с лотото на полицията в горния ляв ъгъл.

- Изглежда добре. Грижи се за мен като частна медицинска се­

стра.

- Супер.

Пъхнах плика в джоба си и го изпратих до вратата. Не сега.

Несъзнателно погладих шевовете на врата си.

- Райън.

- Но тази история може би я тревожи повече, отколкото пока­

Той се обърна.

зва. Тя знае, че насилие съществува, но обикновено чува за него по

- Можеш ли да правиш това ден след ден, година след година,

новините. Става дума за Южен Ел Ей, за Тел Авив или Сараево. Ви­

наги е било нещо, което се случва на други хора. Двамата с Пийт

и да не загубиш вярата си в човешката раса?

съзнателно я изолирахме от това, което работя. Сега насилието е

Не ми отговори веднага, сякаш се фокусира върху някаква точ­

реално и съвсем близко и лично. Светът й се преобърна, но тя ще

ка помежду ни. Накрая очите му срещнаха моите.

се оправи.

- От време на време човешката раса ражда хищници, които се

- А ти?

хранят с тези, които ги заобикалят. Според мен такива изроди ня­

- Аз съм добре. Наистина.

мат право да дишат кислорода от атмосферата. Но тях ги има и аз

Стояхме мълчаливо и се гледахме. После той взе сакото си и го

мога да помогна да бъдат заловени и затворени там, където няма да

преметна на ръка.

могат да нараняват другите. Правя по-безопасен живота на хора­

- На някой плаж ли отивате? - Престореното му безразличие не

та, които всеки ден стават, отиват на работа, отглеждат своите деца,

бе съвсем убедително.

домати или златни рибки и гледат мача вечер. Те са човешката раса.

- На всички плажове, които намерим. Нарекохме пътуването „Го­

Изпратих го с поглед и пак се възхитих на начина, по който из­

лямото пясъчно-морско приключение". Първо Огонкуит, после на­

пълваше дънките си. „И мозъка му си го бива - помислих си, до­

долу по крайбрежието. Кейп Код. Рехобет. Кейп Мей. Вирджиния

като затварях вратата. - Може би - усмихнах се. - Може би."

Бийч. Единственото сигурно нещо в плана ни е, че ще бъдем в Нагс

Хед на петнайсети.

По-късно същата вечер с Кейти излязохме да си купим сладо­

Идеята беше на Пийт. Той смяташе да ни чака там.

лед, после се качихме с колата в планината. Седнахме на любимо­

Райън постави длан върху рамото ми. Очите му издаваха нещо

то ми място, откъдето се виждаше цялата долина, Сен Лоран в да­

повече от професионален интерес.

лечината, хилядите примигващи светлинки на Монреал.

- Ще се върнеш ли?

Гледах замислено града. Най-после всичко бе свършило. Може

И аз се питах същото цяла седмица. Ще се върна ли? Защо? За­

би беше време да кажа „довиждане".

ради работата? Можех ли да мина през всичко това отново с някой

Доядох сладоледа и натъпках салфетката в джоба си. Ръката ми

друг побъркан психопат? Заради Квебек? Щях ли да понеса Кло­

напипа плика от Клодел.

дел да ми сервира някое служебно разследване относно превиша­

По дяволите, защо не?

ване на правомощията? Какво ще правя с Пийт?

Отворих го и извадих написана на ръка бележка. Странно. Не

Бях взела само едно решение: нямаше да мисля за тези неща сега.

беше официалното оплакване, което очаквах. Бележката беше на анг­

Бях се заклела да оставя несигурността настрани и нищо да не по­

лийски.

мрачи времето ми с Кейти.

340

341

Д-р Бренън,

Вие сте права. Никой не трябва да умира анонимен. Благодаре­

ние на вас тези жени не умряха безименни. Благодарение на вас Лео

Фортие вече никога няма да убива.

Ние сме последната линия на защита срещу тях: сводниците,

изнасилвачите, хладнокръвните убийци. За мен ще бъде чест отно­

во да работя с вас.

Люк Клодел

Можете да откриете Кати Райкс в интернет:

Още по-високо в планината, кръстът светеше с меко сияние и из­

TWITTER: http://twitter.eom/#i/KathyReichs

пращаше своето послание към долината. Какво твърдеше Коджак? Ня­

FACEBOOK: http://www.facebook.com/pages/Kathy-Reichs/

кой те обича, скъпа.

130352853704270

Райън и Клодел го бяха казали точно. Ние наистина бяхме послед­

ната линия.

Гледах града под нас. Остани тук. Някой те обича.

Досега излезли на български език:

- До нови срещи - казах на лятната нощ.

Отдавна мъртви

- Какво беше това? - попита Кейти.

Гробовни тайни

- До следващия път.

Дяволски кости

Дъщеря ми изглеждаше озадачена.

Пепел от кости

- Плажовете ни зоват!

342

Кати Райкс

ОТДАВНА МЪРТВИ

Американска

Второ издание

Коректор Златина Пенева

Предпечат Иван Кръстев

Печат Алианс Принт

Печатни коли 21,5

Санома Блясък България

София 1303, ул. „Отец Паисий" № 15

За поръчки: www.sbb.bg/shop