Отдавна мъртви

- Искам да ти донеса копие от снимката от шофьорската книжка,

- Не. Няма снимки. Или адреси. Нито писма. Сякаш е живял в со­

за да имаш някаква представа как изглежда, в случай че го срещнеш

циален вакуум.

лице в лице. Все още смятам, че е най-добре да не излизаш, докато не

Дълго мълчание, докато осмисляхме казаното, после Райън про­

го пипнем.

дължи:

- Идвам на работа. Щом криминолозите са свършили с ръкавици­

- Може би това обяснява странните му хобита.

те, искам да ги занеса за биологичен анализ. После на Лакроа.

- Животните?

-Мисля, че т...

- Тях. И колекцията от прибори.

- Стига с мъжкарските глупости, Райън!

- Прибори?

Дълбоко вдишване и издишване.

- Този червей е имал повече ножове, отколкото хирург ортопед.

- Да не премълчаваш нещо?

Най-вече хирургически инструменти. Ножове. Бръсначи. Скалпели.

- Бренън, казах ти всичко, което знаем.

Бяха напъхани под леглото. Заедно с кутия с хирургически ръкави­

- След трийсет минути съм там.

ци. Истински.

- Самотник с фетиш за остриета. Невероятно.

След по-малко от половин час пристигнах в лабораторията. Кри­

- И стандартната порногалерия. Доста измачкана.

минолозите бяха приключили с ръкавиците и ги бяха изпратили в ла­

- Какво друго?

бораторията по биология.

- Има кола. - Пак шумолене на листове. - „Форд Проуб" от 1987-

а. Няма я в квартала. В момента я търсят. Тази сутрин получихме сним­

ката от шофьорската му книжка и разпратихме и нея.

Министър-председател на Канада. - Б. р.

286

287

Погледнах часовника си - дванайсет и четирийсет. Обадих се да

антисерумът. Ще го сравним с физиологичния разтвор като контро­

попитам дали мога да видя снимките от апартамента на Сен Жак на

ла.

улица „Берже". Бяха излезли в обедна почивка. Секретарката си за­

Тя хвърли пипетата в контейнер за биологични отпадъци и взе епру­

писа съобщението.

ветката, където бе разтворена пробата от ръкавицата на Танге. С дру­

В един часа отидох в лабораторията по биология. Една жена с бух­

га пипета засмука от пробата, капна я в антисерума и остави пипета­

нала коса и пухкаво лице на коледен ангел разклащаше стъклена епру­

та в държача.

ветка. Двете латексови ръкавици лежаха на плота зад нея.

- Колко време ще отнеме? - попитах аз.

- Добър ден, Франсоаз.

- Зависи от силата на антисерума. Някъде между три и петнайсет

- А, очаквах да те видя днес. - Очите й придобиха загрижено из­

минути. Този е доста добър. Не би трябвало да отнеме повече от пет-

ражение. - Съжалявам. Не знам какво да ти кажа.

шест минути.

- Благодаря. Няма нищо. - Кимнах към ръкавиците. - Какво от­

Проверихме след пет минути. Франсоаз погледна пипетите под флуо­

кри?

ресцентна лампа, като постави черно картонче за фон. Проверихме пак

- Тази е чиста. Няма кръв. - Посочи ръкавицата от Габи. - Тъкмо

след десет минути. След петнайсет отново. Нищо. Не се появи бяла

започвам с другата. Ще погледаш ли?

ивица между антисерума и пробата. Сместа оставаше бистра като в

- Благодаря.

контролния разтвор.

- Взех проби от кафявите петна и ги рехидратирах във физиоло­

- Така. Не е човешка. Да видим дали е от някое животно.

гичен разтвор.

Тя отиде пак до хладилника и извади табла с малки шишенца.

Тя огледа течността и сложи епруветката на поставка. После взе

- Можеш ли да определиш точно какво е животното?

стъклена пипета, задържа края над пламъка, за да я запечата, и издърпа

- Не. Обикновено се определя само семейството. Кучета, елени,

връхчето.

едър рогат добитък.

- Първо ще проверя за човешка кръв.

Погледна табличката. На всяко шишенце бе написано името на ня­

Извади миниатюрно шишенце от хладилника, отвори капачката и

кое животно. Коза. Плъх. Кон. Представих си лапите в кухнята на Тан­

вкара тънкото кръгло връхче на нова пилета. Като комар, който сму­

ге.

че кръв, антисерумът се плъзна по тънката тръбичка. Франсоаз запеча­

- Да опитаме с куче.

та другия край с палец.

Нищо.

След това вмъкна дългия край на пипетата в запечатаната на пламъ­

- Ами нещо като катерица?

ка пипета, дръпна палеца си и остави серума да изтече. Докато рабо­

Тя се замисли за минута, после взе едно шишенце.

теше, обясни:

- Може би плъх.

- Кръвта познава собствените си протеини или антигени. Ако раз­

След по-малко от четири минути преципитатът се бе образувал в

познае чужди тела, антигени, които не принадлежат към нея, тя се опит­

епруветката - слой пенесто бяло между жълтия разтвор отгоре и би­

ва да ги разруши с антитела. Някои антитела разрушават чуждите ан­

стрия отдолу.

тигени, други ги струпват на едно място. Струпването се нарича аглу-

- Готово - каза Франсоаз. - Животинска кръв е. Някакъв дребен

тинационна реакция. Антисерумът се създава в животно, обикнове­

бозайник, гризач, мармот или нещо такова. Не бих могла да опреде­

но заек или пиле, като му се инжектира кръв от друг биологичен вид.

ля по-точно. Не знам дали това ще ти помогне.

Кръвта на животното разпознава н а ш е с т Б е н и ц и т е и произвежда ан­

- Да, помага ми. Може ли да използвам телефона ти?

титела, с които да се защити. Когато на животното се инжектира чо­

- Разбира се.

вешка кръв, се произвежда човешки ангисерум. Ако се инжектира кръв

Набрах един номер в сградата.

от коза, се произвежда кози ангисерум. Човешкият ангисерум предиз­

- Лакроа.

виква аглутинационна реакция, когато се смеси с човешка кръв. Гле­

Представих се и обясних какво искам.

дай. Ако това е човешка кръв, в епруветката ще се образува видим пре-

- Разбира се. Дай ми двайсет минути само да довърша една серия.

ципитат* точно на мястото, където се срещат разтворът от пробата и

Подписах се, че вземам ръкавиците, върнах се в кабинета си и пре­

карах следващия половин час в проверяване и подписване на докла-

* Утайка при химическа реакция. - Б. р.

288

289

ди. После се върнах в коридора на биолозите и влязох в стая с над­

Лакроа фокусира образа с джойстик. Сферите се движеха във и

пис на вратата „Огън и експлозиви".

извън кръговете.

Мъж с лабораторна престилка стоеше пред някакъв огромен апа­

- Това, което виждаме, е ръкавицата, увеличена осемдесет пъти.

рат. Според етикета това бе рентгенов дифрактометър. Мъжът не каза

Просто избирам обект на измерването. При всжо прицелване се раз­

нищо, докато не извади плака с мажа бяла намазка и не я постави на

глежда площ от около триста микрона - приблизително площта на сред­

една табла. После ме погледна с мек като на кошута от анимационно

ния кръг. Така че рентгеновият лъч трябва да се насочи в най-добра­

филмче поглед.

та част от пробата.

- Добър ден, господин Лакроа. Как сте?

Той намести кръстосаните линии още нжожо пъти, после се спря

- Добре. Благодаря. Носите ли ги?

на участък без сфери.

Вдигнах двете найлонови торбички.

- Ето. Това трябва да свърши работа.

- Да започваме.

Натисна един превключвател и апаратът забръмча тихо.

Заведе ме в мажа стая, където имаше апарат с размерите на фо­

- В момента създаваме вакуум. Ще отнеме нжожо минути. После

токопирна машина, два монитора и принтер. На стената висеше пе­

правим сканирането. То става много бързо.

риодичната таблица на елементите.

- И така се определя съставът на ръкавицата?

Лакроа постави торбичките върху плота и си сложи хирургически

- Да. Става дума за вид рентгенов анализ. Рентгеновата микрофлу-

ръкавици. Внимателно извади двете ръкавици, огледа ги, после поста­

оресценция може да определи какви елементи присъстват в пробата.

ви всжа върху нейния найлонов плик. Ръкавиците на ръцете му из­

Бръмченето спря и на десния монитор започна да се оформя ня­

глеждаха абсолютно същите като тези на плота.

какъв образ. Поредица миниатюрни червени колонки изникнаха в дол­

- Първо оглеждаме общите характеристики, информация за про­

ния край на екрана, после започнаха да нарастват на яркосиния фон.

изводството. Тежест. Плътност. Цвят. Как са завършени ръбовете. -

По средата на всяка имаше тънка жълта ивица. В долния ляв ъгъл из­

Той обръщаше ръкавиците отново и отново и ги оглеждаше, докато

лезе мажа клавиатура, на всеки клавиш на която бе изписано съкра­

говореше. - Тези двете доста си приличат. Една и съща техника на об­

щението на югкой от елементите.

работка на ръба. Виждате ли?

Лакроа набра нжаква команда и на екрана се появиха букви. Ня­

Погледнах. На китката и двете ръкавици завършваха с ръб, кой­

кои колонки останаха малки, други се извисиха на високи върхове като

то бе завит навън.

гигантските термити, които бях виждала в Австралия.

- Не са ли направени всички така?

- Това е. - Посочи една колона най-вдясно. Издигаше се от дъно­

- Не. Някои са завити навътре, нжои навън. Тези и двете са навън.

то до върха на екрана, дори върхът й бе отрязан. Един по-малък връх

Така. Сега проверяваме какво има в тях.

до нея достигаше до една четвърт от височината й. И двете бяха мар­

Занесе ръкавицата на Габи до апарата, вдигна капака и я постави

кирани със знак Zn. - Цинк. Типично е. Среща се във всички ръкави­

вътре на поставката. След това натисна ключа и апаратът забръмча.

ци от този вид.

Кутия, поставена върху ос в единия ъгъл, светна с предупредителна

Той посочи два върха вляво: единият бе нисък, другият - издигащ

червена светлина. Панелът с бутоните също светна, като различните

се на три четвърти от екрана.

индикатори сигнализираха за работното състояние на апарата. Чер­

- Ниският е магнезий. Високият - силиций. - По-вдясно един двоен

вен: рентген. Бял: захранване. Оранжев: отворен обектив.

връх бе означен с буквата S. - Сяра.

Някожо минути Лакроа настройва апаратурата, после затвори ка­

Върхът на калция достигаше средата на екрана.

пака и се настани на стола пред мониторите.

- Доста калций.

- Заповядайте - посочи ми другия стол той.

След калция имаше празно място, после редица от ниски колонки

На първия монитор се появи пустинен пейзаж, зърнесто изобра­

в подножието на кулата на цинка. Fe.

жение от синклинали и антиклинали с разпръснати тук-там сенки и обли

- Малко желязо.

сфери. Върху този образ бе насложена поредица от концентрични

Облегна се назад и обобщи:

кръгове, двата най-малки и централни с формата на футболна топка.

- Доста типичен коктейл. Много цинк, със силиций и калций като

Две линии се пресичаха под прав ъгъл и образуваха кръст точно в

допълнителни основни компоненти. Ще разпечатам това и после ще

центъра.

тестваме друг участък.

290

291

Пуснахме десет теста на тази ръкавица. Всички показаха едно и

Изучих няколко серии. Височината на върховете варираше, но ком­

също съотношение на елементите.

понентите бяха постоянни.

- Добре. Сега другата ръкавица.

- Ето. Вижте това.

Повторихме процедурата с ръкавицата от кухнята на Танге.

Той разгърна друга група разпечатки. Пак имаше някои разлики,

Върховете на цинка и сярата бяха сходни, но тази ръкавица съдържа­

но общата смес бе еднаква.

ше повече калций и нямаше желязо, силиций и магнезий. Малка ко­

После затаих дъх. Конфигурацията изглеждаше позната. Поглед­

лонка отбелязваше наличието на калий. При всички тестове на тази

нах символите. Цинк, желязо, калций, сяра, силиций, магнезий. Висо­

ръкавица се получи един и същи състав.

ко съдържание на цинк, силиций, калций. Следи от другите елемен­

- Какво означава това? - попитах, макар вече да знаех отговора.

ти. Поставих разпечатката от ръкавицата на Габи върху разпечатки­

- Всеки производител използва съвсем малко различаваща се ре­

те от тази серия. Моделът бе почти идентичен.

цепта за латекса. Може да има вариации дори между ръкавиците на

- Господин Лакроа, тези ръкавици от един и същи производител

една и съща компания, но в някакви граници.

ли са?

- Значи тези ръкавици не са от един чифт?

- Да, да. Това имах предвид. Вероятно даже от същата кутия. Току-

- Дори не са произведени от една и съща фирма.

що се сетих.

Той стана да извади ръкавицата от апарата. Мислите ми кръжаха

- От кой случай са тези проби? - Сърцето ми биеше трескаво.

около това откритие.

- Дойде преди няколко седмици. - Той обърна на първия лист от

- Рентгеновата дифракция може ли да даде повече информация?

серията. Номер 327468. - Мога да проверя в компютъра.

- Това, което направихме - рентгеновата микрофлуоресценция, -

- Моля ви.

определя какви елементи присъстват в предмета. Рентгеновата диф­

Данните запълниха екрана за секунди. Прочетох ги бързо:

ракция може да опише действителното смесване на елементите. Хи­

- Номер на вещественото доказателство 327468. Номер от ЛСМ:

мическата структура. Например с микрофлуоресценцията можем да

29427. Поръчител:ТПМ. Следователи: Л. Клодел и М. Шарбоно. Мя­

разберем дали нещо съдържа натрий и хлор. С дафракцията можем

сто на изземване: улица „Берже" № 1422. Дата: 24.06.94 г.

да кажем дали е изградено от кристали на натриев хлорид. Да го ка­

Стара гумена ръкавица. Може човекът да си пази маникюра. Кло­

жем по-просто: при дифрактометъра пробата се върти и облъчва с рент­

дел! Бях помислила, че е намерил домакинска ръкавица! Сен Жак е

генови лъчи. Лъчът отскача от кристалите и моделът на дифракция е

имал хирургическа ръкавица! Беше същата като намерената в гроба

показателен за структурата на тези кристали. Така че ограничение при

на Габи!

дафракцията е, че тя е приложима само за материали с кристална струк­

Благодарих на господин Лакроа, събрах разпечатките и си тръгнах.

тура. Това са около осемдесет процента от пробите, които идват при

Върнах ръкавиците в склада за веществени доказателства. Направе­

нас. За съжаление латексът не е с кристална структура. Дифракция-

ното току-що откритие прегаряше съзнанието ми. Ръкавицата от кух­

та вероятно не би добавила нищо. Тези ръкавици определено имат раз­

нята на Танге не бе като заровената при Габи. На нея имаше отпечатъ­

лични производители.

ци от Танге. Външните петна бяха от животинска кръв. Ръкавицата

- Ами ако просто са от различни кутии? Не може ли отделните пар­

при Габи беше чиста. Без кръв. Без отпечатъци. Сен Жак е имал хи­

тиди да варират?

рургическа ръкавица. Съставът й съвпадаше с тази от гроба на Габи.

Той помълча известно време. После каза:

Прав ли беше Бертран? Бяха ли Танге и Сен Жак един и същи човек?

- Чакайте. Сега ще ви покажа нещо.

Розова бележка ме чакаше на бюрото. От Лабораторията по кри­

Отиде в главната лаборатория и го чух, че говори с лаборанта. По­

минология бяха отговорили на обаждането ми. Снимките от апарта­

яви се отново с купчина разпечатки, всяка от по седем или осем ли­

мента на улица „Берже" били архивирани на компактдиск. Можело

ста, показващи сходни модели на върхове и падини. Разгъна всяка се­

да ги разгледам там или да го взема. Обадих се да помоля за второто

рия, за да разгледаме вариациите.

и им казах, че ще мина съвсем скоро.

—Всяка от тези разпечатки показва поредица от тестове, направе­

Проправих си път до полицейското управление, като проклинах

ни с ръкавици от един и същи производител, но от различни кутии. Има

пиковия час и туристите, задръстили района на старото пристанище.

вариации, но разликите никога не са така големи, както при ръкави­

Поради липса на свободно място паркирах до спрелите коли, изкачих

ците, които току-що анализирахме.

на бегом стъпалата и отидох право при дежурния сержант на третия

292

293

етаж. Колкото и удивително да беше, дискът бе при него. Подписах

Вкъщи ме очакваше последното нещо, което желаех да видя. Ня­

се, за да го получа, пъхнах го в куфарчето си и се втурнах обратно към

кой се бе обаждал. Известно време седях на ръба на канапето, стис­

колата.

нала торбите и загледана в миниатюрната лампичка на телефонния сек­

По пътя за вкъщи постоянно се оглеждах през рамо за Танге. За

ретар. Едно съобщение.

Сен Жак. Не можех да спра да го правя.

Изтрих дланта си в тениската, протегнах се и натиснах бутона. Не

беше Танге. Положението бе още по-лошо.

- Здрасти, мамо. Излязла си да се забавляваш, а? Ало? Там ли си?

37.

Вдигни! - Чух нещо като шум от движещи се коли, сякаш се обажда­

ше от външен телефон. - Май не си. Е, все пак ще ти кажа. На път съм.

Прибрах се вкъщи към пет и половина. Седнах в тихия апартамент

Отново на път... - Тя изпя тази фраза, имитирайки Уили Нелсън. - Доб­

и се запитах какво още мога да направя. Нищо. Райън беше прав. Тан­

ре се справям, а? Както и да е, идвам ти на гости, мамо. Права си. Макс

ге навярно бе някъде наблизо и дебнеше възможността да попадна в

е досадник. Изобщо не ми трябва. - Чу се нжакъв глас на заден план.

ръцете му. Нямаше да го улеснявам.

- Добре, свършвам след минута - изрече неясно на някого. - Слушай,

Но трябваше да хапна нещо. И да ангажирам мислите си с някак­

удаде ми се шанс да посетя Ню Йорк. Голямата ябълка. Пътуването

во занимание.

ми излезе безплатно и вече съм тук. Както и да е, мога да прескоча до

Когато излязох от предната врата, огледах улицата. Там. В алея­

Монреал, така че пристигам. До скоро! Щрак.

та вляво от пицарията. Кимнах на двамата униформени полицаи и по­

- Не! Не идвай тук, Кейти! Не! - извиках аз в празната стая.

сочих към „Сент Катрин", недалеч от „Льо Фобур". Докато вървях към

Чух как лентата се пренавива. Боже, какъв кошмар! Габи е

пазара, усещах раздразнението на охраната, която ме следваше. Няма

мъртва. Един психопат беше поставил снимка на дъщеря ми и мен в

значение. Денят бе разкошен. Не бях го забелязала в лабораторията.

гроба й. А сега Кейти пътуваше за насам. Трябваше да я спра.

Вече не бе тожова горещо и по ослепителносиньото небе се носеха

Пийт.

огромни бели облаци, хвърлящи сянка върху деня и хората. Действа­

Докато телефонът му звънеше, в главата ми изплува спомен. Кей­

ше ми добре да съм навън.

ти на три годинки. В парка сме. Говоря с друга майка, без да отделям

Зеленчуци. Опипах нжожо плода авокадо, прецених цвета на ба­

очи от Кейти, която сипва пясък в пластмасови формички. Неочаква­

наните, избрах си броколи, брюкселско зеле и картофи със съсредо­

но пуска лопатката си и побягва към люлките. Поколебава се за мо­

точеността на неврохирург. Една франзела от пекарницата. Шокола­

мент, гледайки как желязното конче се люлее, после хуква към него

дов мус от сладкарския магазин. Купих и свински котлети и говежда

с грейнало лице при вида на цветната му грива и юзди, развети във

кайма от месарницата.

въздуха. Разбрах, че люжата ще я удари и че не мога да го предотвра­

- Това ли е всичко?

тя. Сега изпитвах същото.

- Не. Дайте ми и една говежда пържола. Много дебела. - Показах

Никой не вдигна на директния номер на ГТийт. Опитах да се свържа

с палец и показалец дебелина около три сантиметра.

през централата. Нжаква секретарка ми каза, че е извън офиса за взе­

Докато го гледах как сваля триона от куката, усещането, че нещо

мане на показания под клетва. Оставих съобщение.

ще ми хрумне, пак се появи. Опитах се да го превърна в оформена идея,

Взрях се в телефонния секретар. Затворих очи и н ж о ж о пъти си

но пак така неуспешно, както и преди. Трионът? Твърде очевидно. Все­

поех дълбоко дъх, за да накарам пулса си мажо да се нормализира.

ки може да си купи месарски трион. Проследяването на тази версия

Чувствах тила си стегнат като в менгеме и пялата горях.

не бе стигнало доникъде. Полицаите бяха проверили всеки магазин

- Това няма да се случи.

в провинцията. Хиляди такива триони бяха продадени.

Отворих очи и видях, че Бърди ме гледа.

Тогава какво? Бях се научила, че ако се опитвам да измъкна ня­

- Това няма да се случи - повторих му.

коя мисъл от подсъзнанието си, тя само потъва още по-дълбоко. Ако

Котаракът изви гръб, събра и четирите си лапички на едно място,

я оставя на спокойствие, рано или късно ще изплува на повърхност­

сви опашка и седна, без да отделя очи от лицето ми.

та. Платих месото и се прибрах вкъщи, като пътьом се отбих за крат­

- Ще направя нещо. Няма просто да седя и да чакам този звяр да

ко в „Бъргьр Кинг" на „Сент Катрин".

нападне. Не и дъщеря ми.

294

295

Занесох покупките в кухнята и ги прибрах в хладилника. После изва­

- Коя? - Затаих дъх.

дих лаптопа си, включих го и отворих файла с таблицата. Кожо вре­

- „Сен Доминик". Собственост е на един човек от нашата енория.

ме беше минало, откакто я започнах? Проверих датите, които бях въве­

Намира се на „Сен Доминик", почти до „Сен Лоран", сещате ли се?

ла. Трупът на Изабел Ганьон бе намерен на 2 юни. Преди седем сед­

Да. Представих си как дъждът барабани по прозорците й.

мици. Струваше ми се, че са минали седем години.

- Кожо време е работила там? - Насилих се да говоря спокойно.

Отидох в кабинета си и извадих папките с материалите по случаи­

—Май изкара почти цяла година. Мисля, че през по-голямата част

те. Може би времето, което бях прекарала във фотокопиране, в края

от 1991-а. Мога да проверя. Мислите ли, че е важно? Преди не са ме

на краищата нямаше да се окаже загубено.

питали нищо за тези дати.

Следващите два часа оглеждах внимателно всжа снимка, всжо име,

- Не съм сигурна. Господин Дамас, жена ви споменавала ли е чо­

всжа дата, буквално всжа буква от всеки разпит и полицейски доклад,

век на име Танге?

с които разполагах. После го направих отново. Четях и препрочитах

- Кой? - Рязко.

думите с надеждата да открия нещо, което съм пропуснала. Третия път

- Танге.

го открих.

Гласът на телевизионния водещ обеща, че програмата ще продължи

Проучвах разговора, който Райън бе провел с бащата наГрейс Да­

веднага след рекламите. Сърцето ми биеше бързо, а гърлото ми беше

мас, когато го забелязах. Мисълта най-после изплува и стана съзна­

пресъхнало.

телна.

- Н е .

Месарница. Грейс Дамас е работела в месарница. Убиецът е из­

Силният му глас ме стресна.

ползвал готварски трион, бил е запознат с анатомията. Танге праве­

- Благодаря ви. Много ми помогнахте. Ще ви съобщя, ако откри­

ше дисекции на животни. Може би имаше връзка. Потърсих името на

ем нещо ново.

месарницата, но не го открих.

Затворих, после се обадих на Райън. Беше си тръгнал. Опитах да

Набрах номера, записан в досието. Обади се някакъв мъж.

го открия на домашния телефон. Никой не отговори. Знаех какво тряб­

- Господин Дамас?

ва да направя: Обадих се на още едно място, после взех ключа си и

- Да. — Английски акцент.

излязох.

- Обажда се доктор Бренън. Работя по разследването на смъртта

на жена ви. Дали ще мога да ви задам някожо въпроса?

Месарницата на „Сен Доминик" бе по-оживена, откожото в деня,

-Да.

когато я видях за пръв път. Същите знаци бяха закачени на прозор­

- По времето, когато жена ви е изчезнала, тя работеше ли някъ­

ците, но тази вечер магазинът бе отворен и ярко осветен. Нямаше мно­

де?

го хора. Някаква старица се движеше бавно покрай хладилната вит­

Пауза. После:

рина, а лицето й изглеждаше немощно на флуоресцентната светлина.

-Да.

Видях я как се върна назад и посочи един заек. Малкият труп ми на­

помни за зловещата колекция на Танге. И за Алса.

Чуваше се говор от телевизор.

Изпратих с поглед жената, докато излезе от магазина, после се при­

- Може ли да попитам къде точно?

ближих към мъжа зад щанда. Лицето му бе правоъгълно, с едри ску­

- Една пекарна на „Феърмон". „Льо Бон Кроасан". Беше почасо-

ли и груби черти. Ръцете, които се подаваха от тениската, изглежда­

ва работа. Никога не е работила на пълен ден - заради децата и до­

ха изненадващо тънки и изпити в контраст.

макинството.

- Добър ден.

Обмислих чутото. Толкова за моето откритие.

- Добър ден.

- От кожо време работеше там, господин Дамас? - Прикрих раз­

- Тази вечер бизнесът май не върви?

очарованието си.

- Никоя вечер не върви. - Английски, с акцент като на Дамас.

- Само от някожо месеца, докожото си спомням. Грейс не се за­

Чух някой да трака с метални прибори в задната стая.

държаше дълго никъде.

- Работя по разследването на убийството на Грейс Дамас. - Изва­

- А къде работеше преди това? - Не се отказвах.

дих служебната си карта и му я показах. - Трябва да ви задам някол­

- В една месарница.

ко въпроса.

296

297

Мъжът ме изгледа. Отзад нжой ту пускаше, ту спираше чешма.

Разбирах какво имаше предвид Райън. Сега какво? Визуална по­

- Вие ли сте собственикът?

мощ. Бръкнах в чантата си и извадих снимката на Сен Жак.

Кимване.

- Виждали ли сте този човек?

- Господин?

Плевритис се наведе напред да вземе снимката.

- Плевритис.

- Кой е той?

- Господин Плевритис, Грейс Дамас е работила тук за кратко, нали

- Ваш съсед.

така?

Огледа внимателно лицето.

-Кой?

- Снимката не е много качествена.

- Грейс Дамас. От вашата енория - „Сен Деметриус".

- От видеокамера е.

Кокалестите ръце се скръстиха на гърдите. Кимване.

- И филмът на Запрудър беше от видеокамера, но се виждаше нещо.

- Кога беше това?

Не разбрах за какво говореше, но не казах нищо. После видях как

- Преди три-четири години. Не помня точно. Постоянно се сме­

лицето му потрепна и очите му се напрегнаха.

нят.

-Какво?

- Сама ли напусна?

- Ами... - Той се взираше в снимката.

- Без предупреждение.

-Да?

- Защо така?

- Този човек прилича малко на другия нехранимайко, който ме на­

- Един господ я знае. По това време всички напускаха.

пусна тогава. Но може би си мисля така, защото ме подсетихте за него

- Изглеждаше ли нещастна, разстроена, нервна?

с въпросите си. По дяволите, не знам! - Хвърли снимката на тезгя­

- За кого ме мислите, за Зигмунд Фройд?

ха, за да я взема. - Трябва да затварям.

- Имаше ли приятели тук, някой, с когото да е била близка?

- Кой? Кой беше той?

Очите му се впериха в моите, а по устните му се прокрадна усми­

- Вижте, снимката е много неясна. Доста мъже със занемарена коса

вка.

изглеждат така. Това не значи нищо.

- Близка? - попита с мазен глас. Отвърнах на погледа му, без да

- Какво казахте, че още нжой ви напуснал? Кога?

се усмихвам.

- Затова тожова се ядосах на Грейс. Мъжът, който работеше пре­

Усмивката му изчезна и погледът му се плъзна наоколо.

ди нея, напусна, без да каже и дума, а не след дълго Грейс си тръгна

- Тук работим само аз и брат ми. Няма с кого да се сближи. - Про­

по същия начин. И той, и Грейс работеха почасово, но по това вре­

изнесе думата като тийнейджър, който разказва мръсен виц.

ме нямах други помощници. Брат ми беше в Щатите и въртях мага­

- Да е имала нжакви особени посетители, нжой, който да я е за­

зина съвсем сам цяла година.

плашвал?

- Как се казваше той?

- Вижте, аз й дадох работа. Казвах й какво да прави и тя го върше­

- Фортие. Лео. Лео Фортие. Спомням си името, защото имам бра­

ше. Не съм следял социалния й живот.

товчед, който се казва Лео.

- Може нещо да сте забелязали?

- И той е работел тук по същото време като Грейс Дамас?

- Грейс беше добра работнижа. Ужасно се ядосах, когато напус­

- Да. Наех го на мястото на този, който напусна точно преди Грейс

на. Като напуснаха всички наведнъж, наистина ми почерниха живо­

да започне работа. Реших, че е по-добре с двама работници на поло­

та и много се ядосах. Признавам си. Но не съм злопаметен. После, ко­

вин ден. Така, ако единият не дойде, ще бъда сам в магазина само по­

гато чух в църквата, че е изчезнала, помислих, че е избягала. Не че из­

ловината време. После и двамата напуснаха. Ужас, голяма бъркотия!

глеждаше вероятно, но нейният старец пошкога е доста труден. Съжа­

Фортие работи тук около година-година и половина, после изведнъж

лявам, че е била убита. Но почти не си я спомням.

спря да идва. Дори не върна ключовете. Трябваше да започна от ну­

- Какво значи труден?

лата. Не ми се иска отново да преживея това.

Лицето му стана безизразно и затворено. Той сведе очи и зачовъ-

- Какво можете да ми кажете за него?

рка с нокът нещо по тезгяха.

- Почти нищо. Видял табелата на витрината, че търся работници,

- Ще трябва да говорите с Никое. Това са семейни въпроси.

влезе от улицата и каза, че си търси почасова работа. Устройваше го

298

299

времето, за което ми трябваше: рано сутрин да отваря магазина и късно

- Търсих те.

вечер да го затваря и почиства. Имаше опит в рязането на месо. Ока­

- И не можа да почакаш десет минути?

за се много добър всъщност. Както и да е, наех го. Работеше някъде

- Не знаех къде си и колко дълго ще се забавиш. Мислех, че ще

другаде през деня. Изглеждаше кротък. Много тих. Вършеше си ра­

свърша бързо. Така и стана, по дяволите!

ботата, почти не говореше. Дори не разбрах къде живее.

- Можеше да оставиш съобщение.

- Как се разбираха той и Грейс?

- Щях да ти оставя съобщение, дълго колкото „Война и мир", ако

- Откъде да знам. Обикновено вече си бе тръгнал, когато тя при­

знаех, че ще побеснееш така. - Не беше съвсем вярно. Бях наясно как­

стигаше, после идваше в магазина, след като тя си бе отишла. Не съм

ва ще бъде реакцията му.

сигурен дали изобщо са се познавали.

- Че ще побеснея? - Гласът му бе ледено спокоен. - Да ти припом­

- И мислите, че мъжът на снимката прилича на този Фортие?

ня ли? Пет, може би седем жени са били брутално убити и осакатени

- На него и на всеки друг с мръсна коса.

в този град. Най-скорошната - преди месец. Една от тези жени се по­

- Знаете ли къде е сега Фортие?

яви с част от тялото си в твоята градина. Някакъв психопат е държал

Той поклати глава.

снимката ти в колекцията си и е изчезнал. Самотник, колекциониращ

- Познавате ли някого на име Сен Жак?

ножове и порнография, който е редовен клиент на проститутките и оби­

- Н е .

ча да накълцва дребни животни, е набирал твоя телефонен номер. Пре­

- Танге?

следвал е най-добрата ти приятелка. Сега тя е мъртва. Била е погре­

- Това ми звучи като име на крем за изкуствен тен.

бана, стиснала снимка, на която сте ти и дъщеря ти. Този самотник също

Оставих му визитката си.

е изчезнал.

Една двойка мина по тротоара. И двамата сведоха очи и ускори­

ха ход, смутени, че са станали свидетели на кавга между любовници.

38.

- Райън, влез вътре. Ще направя кафе. - Гласът ми звучеше дрез­

гаво и като говорех, гърлото ме болеше.

Прибрах се вкъщи и открих Райън пред вратата. Той започна вед­

Той вдигна отчаяно ръка с разперени пръсти, после я отпусна край

нага:

тялото си. Върнах ключа на съседката си, благодарих й, че ми бе дала

- Просто не можем да излезем наглава с теб, така ли? Никой не

колата си, и с Райън влязохме вкъщи.

може. Ти си като онези индианци, дето изпълняват танца на духове­

- Без кофеин или нормално?

те. Обличат си специалната дреха, играят танца и стават недосегае­

Преди да ми отговори, пейджърът му иззвъня и двамата подско­

ми за вражеските стрели.

чихме стреснато.

Лицето му бе зачервено и на слепоочието му пулсираше вена. Ре­

- Май по-добре без кофеин. Знаеш къде е телефонът.

ших, че не е разумно да го коментирам точно сега.

Ослушвах се, докато траках с чашите, и се преструвах, че не об­

- Чия кола си взела?

ръщам внимание на разговора му.

- На една съседка.

- Райън. - Пауза. - Да. - Пауза. - Така ли? - Дълга пауза. - Кога?

- Забавно ли ти изглежда всичко това, Бренън?

- Пауза. - Добре. Благодаря. Веднага идвам.

Не казах нищо. Главоболието се бе разпростряло от тила и бе об­

Дойде в кухнята и застана на прага с напрегнато лице. Темпера­

хванало целия ми череп, а сухата кашлица ми подсказваше, че имун­

турата ми, кръвното налягане и пулсът ми започнаха да се покачват.

ната ми система е споходена от гости.

Запази спокойствие! Налях две чаши кафе, напрягайки ръката си да

- Има ли някой на тази планета, който може да се разбере с теб?

не трепери. Изчаках го да заговори.

- Ще влезеш ли да пиеш кафе?

- Арестували са го.

- Защо си мислиш, че можеш да се измъкваш така и да оставиш всич­

Ръката ми замръзна, както държах кафеника във въздуха.

ки да гонят вятъра? Целта в живота на тези момчета не е да охраня­

-Танге?

ват жалкия ти задник. Защо, по дяволите, не ми се обади?

Кимна ми. Върнах кафеника на котлона. Внимателно. Извадих мля­

ко и сипах малко в чашата си, предложих на Райън. Старателно. Той

300

301

поклати глава. Върнах кутията в хладилника. Предпазливо. Отпих. Доб­

карвани там след смъртта им само за да бъдат нарязани и пакетира­

ре. Говори!

ни?

-Кажи ми.

- Моля те!

- Да седнем.

Когато той тръгна, се сетих, че съм забравила да му кажа за ръка­

Отидохме в дневната.

виците. Пак потърсих Пийт. Въпреки че Танге бе арестуван, още се

- Арестували са го преди около два часа, докато е шофирал на из­

чувствах неспокойна. Не исках Кейти изобщо да се доближава до Мон­

ток по шосе 417. Една патрулна кола забелязала номера на колата и

реал засега. Може би аз щях да отида на юг.

го спрели.

Този път го открих. Кейти заминала преди няколко дни. Казала на

- Танге ли е?

баща си, че аз съм предложила това пътуване. Вярно. И че съм одоб­

- Танге е. Отпечатъците съвпадат.

рила плановете й. Не съвсем. Не бе сигурен какъв е маршрутът й. Ти­

- Пътувал е към Монреал?

пично. Пътувала с приятели от университета. Щели да отидат с кола

- Очевидно.

до Вашингтон, където да отседнат у родителите на нжого от компа­

- Какви обвинения са му предявили?

нията, после до Ню Йорк, на гости на друг приятел. Оттам възнаме­

- Засега притежание на отворена бутилка алкохол в движеща се

рявала да продължи за Монреал. Планът му се сторил добър.

кола. Бил е достатъчно глупав да отвори бутилка „Джим Бийм" и да

Понечих да му разкажа за Габи и всичко, което ставаше в живо­

я остави на задната седалка. Освен това са конфискували няколко пор-

та ми в момента, но не можах. Не още. Нямаше значение. Вече бе

носписания. Той си мисли, че това е причината. Оставили са го да се

свършило. Както обикновено, той бързаше, защото трябвало да се под­

поизпоти.

готви за някакво вземане на показания сутринта.

- Къде е бил?

Чувствах се твърде зле и тожова изморена, че нямах сили дори да

- Твърди, че бил в някаква хижа в Гатино. Наследил я от баща си.

си взема вана. Следващите няколко часа седях увита в едно одеяло,

треперех, взирах се в студената камина и си мечтаех да имаше кой да

Чуй това. Бил за риба. Криминолозите вече са изпратили екип да про­

ми направи супа, да погали челото ми и да ми каже, че скоро ще се по­

вери мястото.

чувствам по-добре. Задрямвах и се будех, унасях се в нжакви разпокъ­

- Сега къде е?

сани сънища, а армията от микроскопични бацили се множеше в кръво­

- В „Партене".

носната ми система.

- За там ли тръгваш?

Райън се появи в един и петнайсет.

- Да. - Той си пое дълбоко дъх, очаквайки спор с мен. Нямах же­

- За бога, Бренън, изглеждаш ужасно.

лание да виждам Танге.

- Благодаря. - Увих се отново в одеялото. - Май съм пипнала ня­

- Добре. - Устата ми бе пресъхнала, а цялото ми тяло започваше

каква простуда.

да се отпуска. Спокойствие? Не бях се чувствала така от дълго вре­

- Да оставим разговора за утре тогава?

ме. - Кейти ще идва - казах с нервен смях. - Затова... затова излизах

- В никакъв случай.

тази вечер.

Той ме изгледа странно, но ме последва, хвърли сакото си на ди­

- Дъщеря ти?

вана и седна.

Кимнах.

- Казва се Жан Пиер Танге. На двайсет и осем години. Местен. Из­

- Лош момент.

раснал в Шониган. Не се е женил. Няма деца. Има сестра, която жи­

- Мислех, че може да открия нещо. Аз... няма значение.

вее в Арканзас. Майка му умряла, когато бил на девет. Изживял го труд­

Няколко секунди и двамата мълчахме.

но. Баща му бил мазач, общо взето отгледал сам двете деца. Умрял

- Радвам се, че всичко свърши. - Гневът на Райън се бе изпарил.

при автомобилна катастрофа, когато Танге бил в колежа. Очевидно

Той се изправи. - Искаш ли да се отбия, след като го разпитам? Може

това е било тежък удар за него. Прекъснал учението си, известно вре­

да е късно.

ме живял при сестра си, после пътувал из Щатите. Готова ли си да чуеш

Колкото и зле да се чувствах, нямаше да мигна, докато не научех

това? Когато бил в Дикси, бил призован от Бог. Опитал да стане йе­

какво е станало. Кой беше Танге? Какво щяха да намерят в хижата?

зуит или нещо такова, но се издънил на интервюто. Очевидно са ре­

Там ли бе умряла Габи? А Изабел Ганьон? Грейс Дамас? Или бяха от-

шили, че личността му не е много подходяща за свещеник. Както и да

302

303

е, върнал се в Квебек през осемдесет и осма и успял да продължи уче­

- Как е станал импотентен?

нието в колежа. Завършил след около година и половина.

- Съчетание на вродени и травматични фактори. Роден е с един те­

- Значи е тук от осемдесет и осма?

стис, после загубил и него при някакъв инцидент по време на футбо­

-Да.

лен мач. Гадна история: един от футболистите носел химикалка в джо­

- Това означава, че е тук още от времето, когато са били убити Питр

ба си. Забила се в единствената топка на Танге. Дотам със спермато-

и Готие.

генезата.

Райън кимна:

- И затова живее като отшелник?

- И оттогава не се е местил.

- Аха. Може сестра му да е права.

Преглътнах, преди да попитам:

- Донякъде това изяснява отношенията му с проститутките. - Спом­

- Какво каза за животните?

них си коментара на Джуъл. И на Джули. - И с всички останали.

- Твърди, че преподава биология. Проверихме го. Казва, че пра­

- Не е ли странно, че е избрал учителската професия? - разсъжда­

ви колекция, която да използва за нагледен материал в часовете си. По­

ваше Райън. - Защо да работи на място, където трябва да общува с

парва труповете и отделя скелетите.

толкова много хора? Ако наистина се е чувствал неадекватен, защо

- Това обяснява книгите по анатомия.

не е избрал нещо по-спокойно, по-уединено? Компютри? Или рабо­

- Може би.

та в лаборатория?

- Откъде ги намира?

- Не съм психолог, но може би преподаването е идеално за него.

- Убити животни край пътя.

Там не общува с равнопоставени - т. е. с възрастни. Общува с деца.

- О, боже, Бертран е бил прав. - Представих си го как обикаля но­

Нещата са под негов контрол. Класната стая е неговото царство и де­

щем по пътищата, събира размазаните трупове и ги влачи вкъщи в чу­

цата правят онова, което той им каже. Не могат да му се присмиват

вали. - Някога работил ли е в месарница?

или да го критикуват.

- Не каза. Защо?

- Поне не в лицето.

- Клодел какво е научил от колегите му?

- Може би това е идеалният баланс за него. Задоволява нуждата

- Нищо, което да не знаем. Саможив. Преподава си материала. Ни­

си от власт и контрол през деня, подхранва сексуалните си фантазии

кой не го познава добре. А и хората не са били особено щастливи, че

нощем.

ги търсим късно вечерта.

- Най-добрият сценарий. Помисли за воайорството, дори за фи­

- Прилича на описанието, което направи бабата.

зическите контакти с децата.

- Сестра му казва, че винаги е бил асоциален. Не помни да е имал

-Да.

приятели. Но тя е девет години по-голяма, няма много спомени от вре­

Известно време мълчахме, а очите на Райън обхождаха стаята точ­

мето, когато той е бил дете. Все пак ни подхвърли нещо интересно.

но както в апартамента на Танге. Изглеждаше изтощен.

-Да?

- Предполагам, че вече няма нужда да бъда под наблюдение - ка­

Райън се усмихна.

зах аз.

- Танге е импотентен.

- Да. - Той се изправи.

- Сестра му е казала това?

Изпратих го до вратата.

- Тя смята, че това обяснява асоциалните му настроения. Сестрич­

- Какво мислиш за него, Райън?

ката мисли, че е безобиден, просто страда от ниско самочувствие. Же­

Не ми отговори веднага. После изрече много внимателно:

ната явно чете доста популярна психологическа литература. Запозна­

- Твърди, че е невинен като младенец, но е ужасно нервен. Крие

та е с целия жаргон.

нещо. До утре ще знаем какво има в малкото му скривалище в пла­

Не отговорих. Мислено си представих редове от два от доклади­

нината. Ще използваме тази информация и ще му стоварим цялото об­

те за аутопсия.

винение. Така че ще рухне.

- Има смисъл. При Адкинс и Моризет Шанпу не са открити сле­

Когато Райън си тръгна, изпих солидна доза лекарство за просту­

ди от сперма.

да и спах непробудно за първи път от седмици. Дори и да съм съну­

-Бинго!

вала нещо, не помнех какво.

304

305

На следващия ден се чувствах по-добре, но не и достатъчно, за да

- Всъщност може би идеята на Бертран не е тожова лоша. Възмож­

отида на работа. Може би избягвах лабораторията, но все пак си оста­

но е Танге да страда от раздвоение на личността. Едната половина от

нах у дома. Не исках да виждам никого освен Бърди.

личността му е учител по биология, който живее почтено, ходи за риба

Ангажирах мислите си с четене на дипломната работа на един сту­

и събира скелети на животни като нагледен материал за часовете си.

дент и с отговаряне на кореспонденцията, която бях занемарила от сед-\

Другата питае необуздан гняв към жените, чувства се сексуално не­

мици. Райън се обади към един, тъкмо когато изпразвах съдомиялна-

пълноценна и си избива баланса, като ги преследва и пребива до смърт.

та. По гласа му отгатнах, че нещата не вървят добре.

Може би разделя двете си половини до такава степен, че насилникът

- Криминолозите са преобърнали хижата, но не намерили нищо.

да си има отделно място, където да осъществява фантазиите си и да

Абсолютно нищо. Никакви ножове. Никакво оръжие. Никакви пор-

пази сувенирите си. По дяволите, може дори самият Танге да не знае,

нофилми. Никакви сувенири от жертвите, за които Добжански гово­

че е побъркан.

реше. Никакви бижута, дрехи, черепи, части от тела. Само една мъртва

- Не е зле. Едната част само гледа, другата действа.

катерица в хладилника. Нищо повече.

Разказах му какво бях научила от Лакроа.

- Следи от копаене?

- Защо не ми каза по-рано?

- Н е .

- Мажо е трудно да те открие човек, Райън.

- Има ли барака за инструменти или мазе, където може да държи

- Значи стаята на „Берже" е свързана с убийствата?

триони или стари ножове?

- Защо, мислиш, там нямаше никакви отпечатъци?

- Гребла, мотики, дървени щайги, стара електрическа резачка и счу­

- По дяволите, Бренън, не знам! Може Танге да е много хитър. Ако

пена количка. Обичайни градинарски инструменти. И достатъчно пая­

това ще те успокои, Клодел вече се погрижи за присъдата му.

ци, за да населят една по-малка планета. Очевидно Жилбер ще се нуж­

-Как?

дае от терапия, след като ги е видял.

- Ще го оставя той да ти разкаже. Трябва да тръгвам.

- Навсякъде ли са проверили?

- Обаждай се.

- Бренън, май не ме слушаш.

Дописах писмата си и реших да ги занеса до пощата. Проверих

- И с луминол? - попитах, потисната.

съдържанието на хладилника. Свинските пържоли и говеждата кай­

- Чисто.

ма не ставаха за Кейти. С усмивка си спомних деня, когато ни съоб­

- Изрезки от вестници?

щи, че престава да яде месо. Четиринайсетгодишната ми вегетариан-

- Н е .

ка. Не вярвах да издържи повече от три месеца. Оттогава бяха мина­

- Нещо, което да свързва това място със стаята на „Берже"?

ли пет години.

- Н е .

Направих си списък наум. Ядки. Табуле. Сирене. Плодови соко­

- С ъ с Сен Жак?

ве. Кейти не пиеше дори сода. Как бях създала това дете?

- Н е .

Пак усещах дращене в гърлото и ми беше горещо, така че реших

- С Габи?

да се отбия във фитнесзалата. Ще прогоня микробите с упражнения

- Н е .

и пара. Един от нас ще бъде победител.

- С някоя от жертвите?

Упражненията не се оказаха добра идея. След десет минути на бя­

Той не отговори.

гащата пътечка краката ми трепереха.

- Какво прави там според теб?

Сауната имаше смесен ефект. Успокои гърлото и премахна главо­

- Лови риба и си мисли за липсващите си топки.

болието ми. Но докато седях сред виещата се пара, мислите ми се за­

- Ами сега?

еха с Танге. Повторих си чутото от Райън и теорията на Бертран, раз­

- Двамата с Бертран ще си поговорим надълго и нашироко с гос­

съжденията на Джей Ес и всичко останало, което знаех. Нещо в Тан­

подин Танге. Време е да му споменем някои имена, за да започне да

ге ме смущаваше. Ръкавиците. Защо бях изключила тяхното значение?

му пари под задника. Все още мисля, че ще изплюе камъчето.

Дали физическият недъг на Танге наистина го водеше към сексу­

- Изглежда ли ти вероятно?

ални фантазии и след това към насилие? Наистина ли бе човек, кой­

то изпитва отчаяна нужда от власт? Убийството беше ли върхов акт

306

307

на контрол за него? Мога само да те гледам, но мога и да те нараня,

Втурвах се от стая в стая, търсейки следи от дъщеря си, макар да

дори да те убия? Същата фантазия ли разиграваше и с животните? С

знаех, че няма да намеря такива. Дали се бе сетила да вземе ключа за

Джули? Но защо да убива в такъв случай? Дали държеше желанието

апартамента ми? Ако го носеше, нямаше да остави раницата си отвън.

за насилие под контрол до известен момент и после се поддаваше на

Беше пристигнала, бе видяла, че не съм вкъщи, оставила е раницата

необходимостта да действа?

си и е отишла някъде.

И защо Габи? Тя не пасваше в общата картина. Той я е познавал.

Стоях в спалнята, разтреперана заради простудата и страха си. Мис­

Била е сред малкото хора, с които е разговарял.

ли, Бренън. Мисли! Опитах. Не беше лесно.

Да. Разбира се, че пасваше в картината. Тази картина включваше

Пристигнала е и не е могла да влезе. Може да е отишла да пие кафе

и мен. Аз открих Грейс Дамас. Аз идентифицирах Изабел Ганьон. Аз

или по магазините, или да потърси телефон. Ще се обади всеки мо­

се месех, поставях под въпрос авторитета му. Мъжествеността му. Уби­

мент.

вайки Габи, той бе излял гнева си срещу мен и бе възстановил чув­

Но ако не е имала ключ, как е влязла през външната врата, за да

ството за власт. Какво следваше? Означаваше ли всичко това, че би

стигне до коридора пред апартамента ми? Сигурно е минала през вра­

посегнал на дъщеря ми?

тата откъм гаража, тази, която не се заключваше добре.

Учител. Убиец. Мъж, който обича да ходи за риба. Човек, който

Телефонът! Изтичах в дневната. Никакви съобщения. Може ли да

обича да осакатява. Мислите ми продължаваха да се лутат. Затворих

е Танге? Той ли я бе отвлякъл?

очи и се почувствах като в капан зад клепачите си.

Невъзможно. Той е в затвора:

Учител. Биология. Рибар.

Учителят е в затвора. Но той не е убиецът. Учителят не е убиецът.

Пак усещането за някаква зараждаща се идея. Там някъде беше.

Или е? Той ли бе наемателят на стаята на улица „Берже"? Той ли бе

Хайде. Хайде! Какво беше? Учител. Точно така. Учител. От 1991-а.

заровил ръкавицата със снимката на Кейти в гроба на Габи?

В „Сент Изидор". Да. Да. Това го знаем. И какво? Главата ми бе пре­

От страх започна да ми се гади. Преглътнах и възпаленото ми гърло

калено натежала и не можех да мисля. После...

запротестира.

Компактдискът със снимките. Бях забравила за него. Грабнах кърпа­

Провери фактите, Бренън. Може да са съвпадали с ваканции.

та си. Може би там имаше нещо.

Включих компютъра с разтреперани ръце. Пръстите ми с мъка се

бореха с клавишите. Таблицата изпълни екрана. Дати. Часове.

Франсин Моризет Шанпу бе убита през януари. Умряла между де­

39.

сет часа сутринта и обяд. Било е четвъртък.

Изабел Ганьон изчезнала през април, между един и четири часа сле­

Потях се обилно и се чувствах отпаднала, но успявах да шофирам.

добед. Петък.

„Глупав ход, Бренън. Микробите те победиха. Намали! Не искаш да

Шантал Тротие изчезнала един следобед през октомври. Послед­

те спрат за превишена скорост. Върви си у дома."

но я видели в училището й в Сентьрвил, на километри от западния ост­

Минах бързо по „Шербрук", завих по пресечката и рязко свърнах

ров.

в алеята към гаража. Алармата на вратата на гаража пак свиреше. По

Умрели и изчезнали през седмицата. През деня. В учебни дни. Тро­

дяволите! Не може ли Уинстън да я поправи? Паркирах колата и хук­

тие може да е била отвлечена след училище. Другите - не.

нах към апартамента си. Да проверя датите.

Грабнах телефона.

На пода пред вратата ми имаше чанта.

Райън бе излязъл.

- По дяволите! Това пък какво е?

Затръшнах слушалката. Главата ми тежеше като олово и мислите

Огледах я по-внимателно. Раница. От черна кожа. Произведена от

ми се движеха на бавни обороти.

„Коуч". Скъпа. Подарък от Макс Феранти за Кейти. Сега лежеше на

Опитах друг номер.

пода пред апартамента ми.

- Клодел.

Сърцето ми се смрази.

- Господин Клодел, обажда се доктор Бренън.

Кейти!

Мълчание.

Отворих вратата и извиках името й. Не отговори. Изключих алар­

- Къде се намира „Сент Изидор"?

мата и пак извиках. Мълчание.

Той се поколеба, сякаш не смяташе да ми отговори.

308

309

- Бийкънсфийлд.

Изведнъж спрях и се втренчих. Файл 102. Мръсна пластмасова купа.

- Това е на кожо, на трийсет минути от центъра?

Мазни бели кръгове, потънали в червена каша. Муха, събрала пред­

- Ако няма коли.

ните си крачета, сжаш се моли. Жълто парче кашкавал, пуснато върху

- Знаете ли в кожо свършват учебните часове?

спагетите и соса.

- За какво са тези въпроси?

Присвих очи и се наведох. Наистина ли виждах това, което си мис­

- Не може ли просто да ми отговорите? - Едва се удържах да не

лех, че виждам? Ето. По самата повърхност. Сърцето ми се разтуп­

се разплача. Гласът ми явно му подсказа това.

тя бясно. Невъзможно. Невероятно бе да извадим такъв късмет.

- Мога да попитам.

Очертах правоъгълник върху мястото, което ме интересуваше, и

- Също така проверете дали Танге е отсъствал нжога, дали е полз­

го увеличих някожо пъти. Двойно. Тройно увеличение. Осемкратно.

вал болнични, или е вземал отпуска, особено в дните, когато са били

Гледах как бледата парабола, която бях забелязала, се превръща в из­

убити Моризет Шанпу и Ганьон. Би трябвало отсъствията на учи­

вита следа от точки и тирета.

телите да се документират някъде. В такъв случай им е трябвал за­

Върнах се към нормалния размер и огледах цялата снимка.

местник, освен ако училището не е било във ваканция по някаква

Облегнах се назад и се взрях в образа. Вдишах дълбоко. Боже гос­

причина.

поди, наистина е това!

- Ще ходя там утр...

Взех телефона с разтреперана ръка.

- Веднага. Трябват ми веднага! - Бях на ръба на истерията. Не ме

Записаното съобщение на номера на Бержерон ме подсети, че той

карай да избухна.

е в отпуска.

Усетих как мускулите на лицето му се напрегнаха. Хайде, Клодел!

Трябваше да се справя сама.

Затвори ми телефона и ще ти почерня живота.

Пресях възможностите. Бях наблюдавала как го прави няколко пъти.

Можех да опитам. Трябваше да проверя. Набрах друг номер.

- Ще ви се обадя, като науча.

Седнах на ръба на леглото, загледана в прашинките, които танцу­

- Център за задържане „Партене".

- Обажда се Темп Бренън. Андрю Райън там ли е? Би трябвало да

ваха в снопа слънчева светлина.

е при арестант на име Танге.

Раздвижи се!

- Един момент. Останете на линия.

Отидох в банята и наплисках лицето си със студена вода. После

Шум от гласове. Хайде. Хайде!

извадих пластмасова кутийка от куфарчето си и се върнах при ком­

пютъра. Имаше етикетче с адреса на улица „Берже" и датата -

- Няма го.

По дяволите! Погледнах часовника си.

24;06.1994 г. Извадих компактдиска. Поставих го в компютъра.

- А Жан Бертран там ли е?

Три реда снимки изпълниха екрана. На всеки ред имаше по шест

- Да. Един момент.

снимки от апартамента на Сен Жак. Надписът отдолу гласеше, че об­

Пак шум от гласове. Тракане.

щият брой на снимките е сто и двайсет.

- Бертран.

Отворих първата снимка. Улица „Берже". Втората и третата по­

Представих се и му обясних какво съм открила.

казваха улицата от различни ъгли. После сградата отпред и отзад. След­

- Ами! И какво'каза Бержерон?

ваше коридорът към апартамента на Сен Жак. Снимките от вътреш­

- В отпуска е до понеделник.

ността на апартамента започваха от дванайсетата. Разглеждах ги една

- Супер, точно сега ли намери? Нещо като фалстарт, а? Какво ис­

по една, като се взирах във всжа подробност. Главата ми пулсираше.

каш да направя?

Мускулите на раменете и гърба ми бяха схванати. Чувствах се, сякаш

- Намери парче обикновен стиропор и накарай Танге да го заха­

отново съм попаднала там. Задушаващата жега. Страхът. Мирисът на

пе. Не го пъхай прекалено в устата му. Трябват ми само предните шест

мръсотия и гниене.

зъба. Да стисне така, че да има ясни отпечатъци от зъбите. После из­

Търсех във всеки образ. Какво? Не бях сигурна. Всичко бе хва­

прати стиропора на Марк Далер във фотолабораторията. Тя е отзад,

нато на снимките. Порносписанията. Вестниците. Картата на града.

след балистичната лаборатория. Разбра ли?

Площадката на стълбището. Мръсната тоалетна. Мазният кухненски

- Да. Да. Обаче как да накарам Танге да го направи?

плот. Чашата от „Бъргър Кинг". Купата със спагети.

310

311

- Това си е твой проблем. Измисли нещо. Ако крещи, че е неви­

Използвай нещо друго. Върни се на реалния образ. Трябва да има

нен, сигурно ще се зарадва.

нещо познато като размер.

- А откъде да намеря стиропор в пет без двайсет следобед?

Ето я. Чашата от „Бъргър Кинг" докосваше купата до кашкавала.

- Иди си купи един „Биг Мак", Бертран. Не знам. Просто го на­

Червено-жълтото лого бе съвсем ясно. Идеално.

мери. Трябва да успееш, преди Далер да си тръгне. Размърдай се!

Изтичах в кухнята. Дано да е още тук! Отворих вратичката на шкаф­

Хванах Далер пред асансьора. Прие обаждането ми от фоайето.

чето и започнах да ровя в боклука под мивката.

- Нуждая се от услуга.

Да! Измих утайката от кафе и занесох чашата до компютъра. Ръце­

-Да?

те ми трепереха, докато разтварях пергела. Горната част на буквата

- До час Жан Бертран ще донесе отпечатъци от захапка в кабине­

Б от логото бе широка точно 4 милиметра.

та ти. Трябва ми образът да се сканира в tif формат и да ми го изпра­

Зададох на програмата да промени размера на цялото изображе­

тиш по електронната поща възможно най-бързо. Можеш ли?

ние така, че горната част на буквата Б да е точно 4 милиметра. Сним­

Дълга пауза. Представих си го как гледа часовника над асансьора.

ката за миг промени размерите си.

- Това свързано ли е с Танге?

Сега двата образа бяха едно към едно. Гледах ги един до друг на

-Да.

компютърния екран. Захапката на Танге показваше пълна зъбна из­

- Разбира се, че ще изчакам.

вивка с осем зъба от всяка страна спрямо центъра.

- Насочи светлината към стиропора възможно най-отстрани, така

Върху кашкавала се виждаха само пет зъба. Бях сигурна, че сле­

че следите да се откроят. И не пропускай да поставиш нещо, за да се

дите са от горните зъби. Виждаха се двете дълги дупки в средата, ве­

разбере реалният размер, линийка или нещо подобно. Моля те, поста­

роятно от средните резци. От двете им страни имаше две подобно ори­

рай се образът да е едно към едно.

ентирани, но малко по-къси дупчици. По-нататък отляво имаше мал­

- Няма проблем. Мисля, че имам точно такава линийка.

ка кръгла дупчица, навярно от кучешки зъб. Не се бяха отпечатали дру­

- Идеално. - Продиктувах му електронния си адрес и го помолих

ги зъби.

да се обади, след като ми изпрати файла.

Изтрих потните си длани в ризата, протегнах се и си поех дълбо­

После зачаках. Секундите се точеха непоносимо бавно. Телефонът

ко дъх.

не звънеше. Кейти не се появяваше.

Добре. Разположение.

Когато телефонът звънна, веднага вдигнах.

Избрах нужната функция, щракнах на завъртане и бавно премес­

- Далер.

тих отпечатъка от зъбите на Танге така, че да застане в същата посо­

- Да. - Преглътнах. Болката бе раздираща.

ка като следата върху кашкавала.

- Изпратих файла преди около пет минути. Нарича се Tang.tif.

Върнах се на менюто за редактиране, на функцията за наслагва­

Благодарих му и затворих. Отидох при компютъра. Съобщение­

не. Избрах отпечатъка върху кашкавала като активен образ, а този на

то за нова поща проблесна ярко. Без да погледна другите непрочете-

Танге - като изображение за наслагване. Избрах 30 процента прозрач­

ни писма, изтеглих файла, който ми бе изпратил Далер. Отпечатъкът

ност и захапката на Танге се замъгли.

от захапка се изви на екрана, всеки зъб се виждаше ясно на белия фон.

Маркирах точката между двата предни зъба на Танге и същата точ­

Долу вляво имаше линия с две рамена.

ка върху другия отпечатък като център на наслагването. Програма­

Отворих и снимката, на която се виждаше захапката върху каш­

та разположи двете изображения едно върху друго. Прекалено

кавала, и поставих двата образа един до друг.

мътно. Отпечатъкът от кашкавала изобщо не се виждаше. Увеличих

За типа сравнение, който възнамерявах да направя, и двете изоб­

прозрачността на 75 процента и видях как следите върху стиропора

ражения трябваше да бъдат в един и същ мащаб. Взех пергел и про­

се избистрят. Сега ясно се виждаха и двете захапки. -

верих линийката на снимката на Танге. Разстоянието бе точно един

Боже господи!

милиметър. Браво! Образът бе в реален размер.

Веднага разбрах, че захапките не са от един човек. Никакво ръчно

Но на снимката от „Берже" нямаше линия. Ами сега?

манипулиране или настройване не можеше да промени този факт. Зъби­

те, които бяха захапали стиропора, не бяха същите като отпечатани­

* Компютърен графичен формат. - Б. р.

те върху кашкавала.

312

313

Зъбната извивка на Танге бе прекалено тясна, много по-стегната,

Бертран бе говорил с Поарие. Прочетох доклада му, но мислите

отколкото тази върху кашкавала.

ми отказваха да се концентрират. Добрият отец бе изключен като евен­

Човекът от улица „Берже" имаше разкривена линия на зъбите, коя­

туален извършител. Прегледах първоначалния разговор с него,

то приличаше по-скоро на градинска ограда. Мъжът, ял кашкавала, има­

търсейки други имена, за които да се захвана. После щях да се заема

ше счупен среден резец и завъртян на трийсет градуса втори резец.

пак с датите.

Или Танге бе имал гост на улица „Берже", или апартаментът там

Кой бе помощникът? Рой. Емил Рой. Потърсих неговите показа­

нямаше нищо общо с него.

ния.

Нямаше ги. Прегледах всичко в папката. Нищо. Не може някой да

40.

не е говорил с него. Не помнех да съм виждала този доклад. Защо го

нямаше?

Този, който бе използвал апартамента на улица „Берже", бе убил

Седях замислена известно време, а дрезгавото ми дишане бе един­

Габи. Ръкавиците съвпадаха. Много вероятно бе Танге да не е този

ственият звук в стаята. Пак ме завладя усещането, че важната идея ще

човек. Зъбите му не бяха отхапали кашкавала. Сен Жак не беше Тан­

ми хрумне всеки момент. Усещането, че нещо ми убягва, бе по-сил­

ге.

но от всякога, но изплъзващият се факт не идваше на фокус.

- Кой, по дяволите, си ти? - попитах с дрезгав глас в тишината на

Върнах се на показанията на Поарие: Рой се грижи за сградата и

празния си дом. Страхът ми за Кейти избухна с пълна сила. Защо не

двора. Поправя пещта, рине снега.

се беше обадила още?

Рине снега? На осемдесет години? Защо не? Джордж Бърнс е ус­

Потърсих Райън на домашния телефон. Никой не вдигна. Потърсих

пявал. Неясни образи от миналото се носеха в съзнанието ми. Сетих

, Бертран. Беше си тръгнал. Позвъних в залата на специалния отряд.

се за видението, когато бях сама в колата, оставила костите на Грейс

Никой.

Дамас в прогизналата от проливния дъжд гора.

Излязох на двора и надникнах през оградата към пицарията отсре­

Замислих се за съня си през онази нощ. Плъховете. Пийт. Глава­

ща. Алеята бе празна. Патрулната кола бе изтеглена. Бях сама.

та на Изабел Ганьон. Гробът й. Свещеникът. Какво беше казал той?

Само тези, които работят в църквата, влизат тук.

Премислих възможностите. Какво можех да направя? Не много.

Не можех да изляза. Трябваше да бъда тук, ако Кейти дойдеше. Ко­

Това ли беше? Така ли бе влязъл убиецът в двора на манастира и

гато Кейти дойдеше.

на Семинарията? Нашият убиец в църквата ли работи?

Рой!

Погледнах часовника -19,10. Папките. Да се заема отново с пап­

ките. Какво друго можех да правя вътре? Моето убежище бе стана­

Точно така, осемдесет и четири годишен сериен убиец.

ло мой затвор.

Трябва ли да чакам да се свържа с Райън? Къде, по дяволите, е той?

Извадих телефонния указател с разтреперани ръце. Ако намеря но­

Преоблякох се и отидох в кухнята. Въпреки че главатами се върте­

мера на пазача, ще се обадя.

ше, не пих лекарства. И без тях се чувствах достатъчно упоена. Щях

Имаше един Е. Рой в указателя за Сен Ламбер.

да атакувам микробите с витамин С. Извадих кутия замразен порто­

калов сок и потърсих отварачката. По дяволите! Къде е? Нямах търпе­

- Да. - Дрезгав глас.

ние да я търся, така че грабнах един нож за месо и направо отрязах

Внимавай. Не бързай.

картона, вместо да отворя металната капачка. Кана. Вода. Раз­

- Господин Емил Рой?

бъркване. Готово. После ще почистя.

-Да.

Обясних му коя съм и защо се обаждам. Да, той е Емил Рой, ко­

След малко вече седях на канапето, увита в одеяла, с носни кърпич­

ки и портокаловия сок на една ръка разстояние. Приглаждах вежда­

гото търся. Попитах го какви са задълженията му в манастира. Дълго

та си, за да успокоя нервите си.

време той не каза нищо. Чувах как гърдите му хриптят, като си по­

ема дъх. Накрая изрече:

Дамас. Зарових се в папката, прочетох отново имената, местата,

- Не искам да загубя работата си. Добре се грижа за манастира.

датите, които вече знаех. Манастирът „Сен Бернар". Никое Дамас. Отец

Поарие.

- Да. Сам ли го правите?

Чух го как се задави, сякаш нещо твърдо бе влязло в гърлото му.

314

315

- Само от време на време ми трябва малко помощ. Не им струва

гнева си? Дали планираше да направи същото и с мен? И с дъщеря ми?

нищо. Сам си плащам, от моята заплата. - Почти се разплака.

Откъде знаеше за дъщеря ми?

- Кой ви помага, господин Рой?

Леденият вцепеняващ страх се прокрадваше дълбоко в душата ми.

- Племенникът ми. Той е добро момче. Рине снега. Щях да кажа

Никога не ме бяха спохождали тожова черни мисли. Телефонът ме

на отеца, но...

изтръгна от тях.

- Как се казва племенникът ви?

- Д а !

- Лео. Лео Фортие. Внук е на сестра ми.

- Люси Дюмон е.

Гласът му заглъхна. Аз плувнах в пот. Казах обичайните фрази и

- Да. - Сърцето ми биеше тожова силно, че сигурно и тя го чу­

приключих разговора. Мислите ми препускаха, сърцето ми биеше трес­

ваше.

каво.

- Знаеш ли на кожо години е твоят Лео Фортие?

„Успокой се. Може да е съвпадение. Това, че е помагал на чичо

- Ами... трийсет, четирийсет.

си в манастира и че е работил в месарницата, не значи, че е убиец. Мис­

- Намерих двама души с това име. Единият е роден на 9 февруа­

ли!"

ри '62-а, значи е на трийсет и две. Другият е роден на 21 април 1916-

Погледнах часовника и пак взех телефона. Хайде. Дано да е там!

а, значи е на кожо... седемдесет и осем.

Тя вдигна на четвъртото иззвъняване.

- Трийсет и две годишният.

- Люси Дюмон.

- Така си помислих и аз. Проверих го. Има дебело досие. Още от

Да!

съда за малолетни. Няма углавни престъпления, но е отбелязана по­

- Люси, не мога да повярвам, че си още там.

редица от проблеми и психиатрични консултации.

- Имах проблеми с един програмен файл. Тъкмо си тръгвах.

- Какви проблеми?

- Спешно ми трябва информация, Люси. Изключително важно е.

- Воайорство на тринайсет години. - Чувах как пръстите й тракат

Може би само ти можеш да ми я дадеш.

по клавиатурата. - Вандализъм. Измама. Един инцидент, когато е бил

-Да?

на петнайсет години. Отвлякъл някакво момиче и го държал затворе­

- Искам да пуснеш търсене за един човек. Да направиш необхо­

но осемнайсет часа. Няма предявени обвинения. Всичко ли искаш?

димото, за да изровиш всичко за него. Можеш ли?

- Нещо по-скорошно?

-Късно е и...

Трак. Трак. Трак. Представях си я как се навежда към монитора,

- Положението е критично, Люси. Може би дъщеря ми е в опас­

а розовите й очила отразяват зеленикавия му отблясък.

ност. Наистина се нуждая от тази информация!

- Последният случай е от 1988-а. Арестуван за нападение. Май над

Не направих никакъв опит да прикрия отчаянието в гласа си.

роднина. Жертвата е със същото име. Не са го пратили в затвора. Пре­

карал шест месеца в „Пинел".

- Мога да се свържа с полицейския архив и да проверя дали фи­

- Кога е излязъл?

гурира там. Имам достъп. Какво искаш да знаеш?

- Точната дата?

- Всичко.

- Има ли я?

- Какво можеш да ми кажеш?

- Май е 12 ноември 1988 г.

- Само името.

Констанс Питр бе умряла през декември 1988-а. В стаята беше го­

- Нещо друго?

рещо. Тялото ми бе мокро от пот.

- Н е .

- В досието посочено ли е името на психиатъра, който го е наблю­

- Добре, казвай името.

давал в „Пинел"?

- Фортие. Лео Фортие.

- Споменава се доктор М. К. ла Периер. Не се казва кой е.

- Ще ти се обадя. Къде си?

- Има ли телефонен номер?

Дадох й номера и затворих.

Тя ми го даде.

Закрачих из апартамента, полудяла от страх за Кейти. Фортие ли

- Къде е Фортие сега?

беше убиецът? Нима гневът на този психопат бе фиксиран върху мен,

- Досието приключва с 1988-а. Искаш ли адреса оттогава?

защото му бях попречила? Беше ли убил приятелката ми, за да излее

-Да.

316

317

Едва удържах сълзите си, докато набирах номера и слушах как те­

Бях се увила с още една завивка - с одеялото на леденото спокой­

лефонът звъни в северния край на Монреал. Успокой се, Бренън. Овла­

ствие. Нямаше да я оставя да долови страха в гласа ми.

дей се. Опитах да измисля какво да кажа.

- Просто не мога...

- Болница „Пинел". Мога ли да ви помогна? - Женски глас.

Одеялото се изплъзваше.

- Доктор Ла Периер, моля.

- Аз имам дете, доктор Ла Периер. Вие имате ли?

- Един момент.

- Какво? - Обидата измести умората.

Да! Докторът още работеше там. Изчаках, после повторих съшия

- Шантал Тротие е била на шестнайсет години. Пребил я е до смърт,

разговор с втори женски глас.

после я нарязал на парчета и я захвърлил в една канавка.

- Кой се обажда, моля?

- Боже господи!

- Доктор Бренън.

Въпреки че никога не бях виждала Мари-Клод ла Периер, гласът

Ново изчакване.

й ми помогна да си я представя: жена на средна възраст, на чието лице

- Доктор Ла Периер. - Женски глас. Звучеше уморено и изнерве­

е ясно изписано разочарованието от живота. Работеше за система, в

но.

чиято ефективност отдавна бе загубила вяра, система, която не може­

- Обажда се доктор Темп Бренън - започнах аз, като се борех с

ше да разбере, още по-малко да овладее жестокостта на едно обще­

треперенето на гласа си. - Съдебен антрополог в Лабораторията по

ство, започнало да се побърква по периферията си. Жертвите на улич­

съдебна медицина. Участвам в разследване на серия убийства, кои­

ните банди. Тийнейджърите с пусти очи и кървящи китки. Бебетата,

то са били извършени през последните няколко години в района на Мон­

попарени с вода и изгаряни с цигари. Старци, изнемогващи от глад и

реал. Имаме причини да подозираме, че един от бившите ви пациен­

потънали в собствените си екскременти. Жени с отрудени лица и мо­

ти може да е замесен.

лещи очи. Някога тя е вярвала, че може да промени нещо. Опитът я

- Да? - Уморен глас.

бе убедил в обратното.

Обясних й за специалния отряд и я попитах какво може да ми каже

Но тя бе положила клетва. Пред какво? В името на кого? Този

за Лео Фортие.

въпрос сега й бе толкова познат, колкото преди и идеализмът.

- Доктор... Бренън, нали така? Доктор Бренън, знаете, че не мога

- Лео Фортие беше осъден да прекара шест месеца в болницата през

да обсъждам досието на пациент въз основа на едно телефонно обаж1988-а. Аз бях лекуващият го психиатър.

дане. Без разрешението на съда това би било нарушение на правото

- Помните ли го?

на поверителност.

-Да.

Запази спокойствие! Очакваше такъв отговор.

Чаках, сърцето ми биеше силно. Чух я как щраква със запалка, после

- Разбира се. Това разрешение ще дойде, но положението е мно­

вдишва дълбоко.

го спешно. Не мога да отлагам разговора с вас. Пък и на този етап

- Лео Фортие дойде в „Пинел", защото беше пребил баба си с една

официално разрешение не е необходимо. Умират жени, доктор Ла

лампа. - Говореше с къси, внимателно обмислени изречения. - На ста­

Периер. Брутално убити и осакатени. Човекът, който прави това,

рицата й направиха повече от сто шева. Тя отказала да предяви об­

е способен на крайно насилие. Той разчленява жертвите си. Смя­

винения срещу внука си. Когато принудителното лечение на Фортие

таме, че извършителят изпитва огромна ярост към жените, но и е

завърши, препоръчах продължаване на терапията. Той отказа.

достатъчно интелигентен, за да планира и осъществи тези убийства.

Спря, докато подбере правилните думи.

Предполагаме, че съвсем скоро ще направи следващия си удар. -

- Лео Фортие гледал как майка му умира, докато баба му стояла

Преглътнах, устата ми бе пресъхнала от страх. - Лео Фортие е за­

отстрани. После баба му го отгледала, внушавайки му изключително

подозрян и трябва да разберем дали, според вас, в миналото му има

негативен образ за самия него, който бе довел до неспособност за под­

нещо, което съответства на този психологически профил. Ще

държане на нормални социални отношения. Баба му го наказвала из­

оформим документите, необходими за получаването на досието му,

ключително често, но го защитавала от последиците от неговите дей­

но ако си спомняте този пациент, информацията, която ни дадете

ствия извън дома. Когато Лео станал тийнейджър, действията му вече

сега, може да ни помогне да попречим на убиеца да ликвидира след­

подсказвали, че е социопат с необуздано желание да властва. Вече бил

ващата си жертва.

развил прекомерно чувство за собствените си права и проявявал си-

318

319

лен нарцисшчен гняв, когато бъде пренебрегнат. Нуждата му да конт­

Осъзнах, че апартаментът е необичайно тих, и затворих очи, за да

ролира, потиснатата любов и омразата към баба му, както и нараства­

се ослушам. Смесица от звуци изпълваше вакуума, оставен от замлъкна­

щата социална изолация, го бяха накарали да прекарва все повече вре­

лите електроуреди. Бурята навън. Собственото ми сърце. И после нещо

ме в свой собствен измислен свят. Освен това беше развил и всички

друго. Леко щракване'. Затваряне на врата? Бърди? Къде беше той?

класически механизми на самозащита. Отрицание, потискане, проекция*.

В другата спалня?

Емоционално и социално той беше изключително незрял.

Отидох до прозореца на спалнята. Лампите по улицата и в апар­

- Мислите ли, че е способен на поведението, което ви описах? -

таментите по „Дьо Мезонньов" светеха. Втурнах се по коридора към

Изненадах се колко спокойно звучи гласът ми. Вътрешно се разкъсвах

вратата, която водеше към вътрешния двор. Видях как лампите в апар­

от божа и ужас за дъщеря си.

тамента на съседите ми блестят през дъжда. Само при мен беше! Само

- Когато работех с Лео, фантазиите му бяха определено негатив­

аз нямах ток! После си спомних: алармата не беше се включила, ко­

ни. Много от тях включваха сексуално насилие.

гато отворих френските прозорци. Значи нямах алармена система!

Тя замълча и я чух да си поема отново дълбоко дъх.

Хвърлих се към телефона.

- Според мен Лео Фортие е много опасен.

Нямаше сигнал.

- Знаете ли къде живее сега? - Този път гласът ми потрепери.

- Не съм имала контакти с него, след като напусна болницата.

Канех се да се сбогувам, когато се сетих за още един въпрос.

41.

- Как е умряла майката на Лео?

Затворих телефона и очите ми обходиха сумрака наоколо. Не за­

- При криминален аборт. В ръцете на човека, който е направил абор­

белязах нищо заплашително, но усещах нечие присъствие. Потрепе-

та - отвърна тя.

рах, после се напрегнах, мислите ми запрехвърляха възможностите

като тесте карти.

Когато затворих, мислите ми препускаха във всички посоки. Раз­

„Запази спокойствие - казах си. - Измъкни се през френския про­

полагах с име. Лео Фортие бе работил с Грййс Дамас, имаше достъп

зорец към градината."

до църковните имоти и бе изключително опасен. Сега какво?

Но портата е заключена, а ключът е в кухнята. Представих си огра­

Чух някакво шумолене и забелязах, че стаята е обляна в пурпур­

дата. Ще мога ли да се прехвърля през нея? Ако не, поне в градина­

но. Отворих френските прозорци и надникнах навън. На небето се бяха

та щях да бъда на открито и нжой можеше да ме чуе, че викам за по­

събрали тежки облаци и хвърляха преждевременен сумрак над гра­

мощ. Щеше ли някой да ме чуе? Навън се бе разразила буря.

да. Вятърът се бе усилил и въздухът бе пропит от мириса на дъжд.

Напрегнах се да доловя и най-слабия шум. Сърцето ми биеше в

Моля те, Кейти! Моля те, върни се сега!

гърдите като мушица, която се блъска в стъкло. Мислите ми се лута­

Стига! Обади се на Райън.

ха. Спомних си за Маргарет Адкинс, Питр и другите - с техните пре­

На стената проблесна светкавица. Затворих прозорците с резето

рязани гърла и невиждащи втренчени очи.

и отидох до лампата. Нищо. Таймерът, Бренън. Нагласен бе за шест.

Действай, Бренън. Раздвижи се! Не чакай да станеш негова

Още бе много рано.

жертва! Страхът ми за Кейти ми пречеше да мисля рационално. Ами

Плъзнах ръка зад дивана и натиснах бутона на таймера. Нищо. На­

ако аз се измъкна, а той остане тук и дочака нея? „Не - казах си, - той

тиснах ключа за осветлението на стената. Отново нищо. Плъзнах ръка

няма да чака нищо. Този тип иска всичко да е под негов контрол. Ще

по стената и опипом се добрах до кухнята. И там лампите не светна­

изчезне и ще планира как да постъпи следващия път."

ха. С нарастваща тревога тръгнах в мрака по коридора към спалнята

Преглътнах и едва не изпищях от божа: гърлото ми бе ужасно раз­

си. Часовникът бе изгаснал. Нямаше ток. Останах неподвижна за мо­

ранено от болестта и страха. Реших да бягам, да отворя рязко френ­

мент, търсейки обяснение. Дали не е ударила някоя светкавица? Или

ския прозорец и да се хвърля към дъжда и свободата. Тялото ми бе

вятърът е съборил клони върху жиците?

схванато, всеки мускул и сухожилие - напрегнати като струни. Втур­

нах се към стъклената врата. С пет крачки заобиколих дивана и стиг­

нах до нея, с една ръка натиснах дръжката, а с другата издърпах ре­

* Несъзнателно приписване на собствени идеи, импулси или чувства,

зето. Месингът бе леден под трескавите ми пръсти.

особено тревожни, на други хора. - Б. р.

320

321

Като изневиделица нечия месеста ръка ме удари през лицето. По­

Сега бях с лице към него, очите му бяха само на сантиметри от мои­

литнах назад и опрях глава в твърдо като бетон тяло. От удара челюст­

те. Не можех да видя почти нищо заради болката. Не различавах ли­

та ми се размести. Твърда длан покри устата ми и ноздрите ми поду­

цето му, можеше да е и животинско. Ъгълчетата на устата му се из­

шиха познат мирис. Ръката бе неестествено гладка и хлъзгава. С ъгълче­

виха, сякаш се смееше на някаква негова си шега. Обиколи устните

то на окото си зърнах отблясък от метал и почувствах нещо студено

ми с върха на един нож.

да се притиска към дясното ми слепоочие. Страхът ми бе като силен

Устата ми бе толкова пресъхнала, че езикът ми лепнеше, когато

тътен, не можех да мисля, нито да усетя нещо освен собственото си

се опитах да проговоря. Преглътнах.

тяло и неговото.

- Бих ис...

- Е, доктор Бренън, мисля, че тази вечер имаме среща. - Англий­

- Млъквай! Затвори шибаната си уста! Знам какво би искала. Знам

ски с френски акцент. Мек и лек, като любовна песен.

какво мислиш за мен. Смяташ ме за някакъв изрод, който трябва да

Борех се, извивах тяло, размахвах ръце. Но хватката му беше като

бъде премахнат. Е, не съм по-лош от останалите. И тук командвам аз.

менгеме.

Стисна ножа тожова силно, че ръката му потрепери. Изглеждаше

- Не, не. Не се съпротивлявай. Тази вечер си с мен. На света няма

смъртноблед в сумрака на антрето, кокалчетата му се открояваха, бели

никой друг освен нас двамата. - Усещах горещия му дъх по врата си,

и кръгли. Хирургически ръкавици! Това бях подушила. Острието се

докато притискаше тялото си към гърба ми. И тялото му, също като

ръцете, бе странно гладко и хлъзгаво.

заби в бузата ми и усетих топлата струйка, която потече към брада­

Не можех да мисля. Не можех да говоря. Не знаех дали да се моля,

та ми. Бях загубила всжаква надежда.

да се бия, да се опитам да го вразумя. Държеше главата ми прикова­

- Преди да съм свършил с теб, сама ще си късаш бикините и ще

на неподвижно, а ръката му притискаше устните ми върху зъбите. Усе­

ме молиш да те обладая. Но това ще стане по-късно, доктор Бренън.

щах вкуса на кръв в устата си.

Засега ще говориш само когато ти кажа.

- Нямаш какво да кажеш? Добре, ще си поговорим по-късно. - До­

Дишаше тежко, ноздрите му бяха побелели. Лявата му ръка си иг­

като приказваше, правеше нещо странно с устните си, навлажняваше

раеше с веригата, като я усукваше около дланта си.

ги, после ги засмукваше между зъбите си. - Донесох ти нещо. - Усе­

- Хайде. Кажи ми. - Пак спокойно. - Какво си мислиш? - Погледът

тих как тялото му се извива и ръката му се отдръпва от устата ми. -

му бе студен и жесток като на бозайник от мезозойската ера. - Смя­

Подарък.

таш ли, че съм луд?

Чу се звън на метал, изведнъж бутна главата ми напред и нахлу­

Не казах нищо. Дъждът барабанеше по прозореца зад него.

зи нещо студено на врата ми. Преди да успея да реагирам, ръката му

Той придърпа веригата и доближи лицето ми към своето. Усетих

дръпна рязко. Внезапно се изстрелях на място, където не можех да мис­

дъха му върху потната си кожа.

ля, само виждах ярки светлини, давех се и кашлях. В този момент не

- Тревожиш се за дъщеря си?

можех да направя нищо, освен да категоризирам болката си според дви­

- Какво знаеш за дъщеря ми? - задавих се аз.

женията, които той правеше.

- Знам всичко за теб, доктор Бренън. - Гласът му пак бе нисък и

Отпусна, после отново издърпа силно веригата, която стегна ла­

спокоен. Сякаш нещо неприлично пропълзяваше в ухото ми.

ринкса ми и измести челюстта и гръбначния ми стълб. Болката бе не­

- Знаеш ли къде е?

поносима.

- Може би. - Пак вдигна веригата, този път бавно, и ме принуди

Борех се да си поема въздух. Нападателят ме завъртя, сграбчи ръце­

да вирна високо брадичката си, после допря ножа до гърлото ми.

те ми и уви друга верига около тях. Стегна я силно и я закачи към ве­

В този миг проблесна светкавица и ръката му подскочи.

ригата около врата ми, след това дръпна и двете високо над главата

си. В дробовете ми пламна огън, а мозъкът ми се молеше за въздух.

- Достатъчно ли е стегнато? - попита той.

Борех се да остана в съзнание, по лицето ми се стичаха сълзи.

- Моля... - задавих се аз.

- О, заболя ли? Съжалявам.

Мъжът отпусна веригата кожото да сваля брадичката си. Пре­

Пусна веригата надолу и измъченото ми гърло пое малко въздух.

глътнах и си поех дълбоко дъх. Гърлото ми гореше, вратът ми бе ох­

- Приличаш на голяма риба, увиснала на куката. Риба, която се мята

лузен и подут. Вдигнах ръце да го разтрия, но той ги дръпна надолу

да си поеме въздух.

с веригата на китките ми.

322

323

- Нямаш ли какво да кажеш? - Взираше се в мен, очите му бяха

- Курва!

черни, с разширени зеници. Клепачите му потреперваха като устни­

Намираше се между мен и входната врата, бях принудена да мина

те.

през кухнята! Една мисъл ме крепеше: да стигна до френския прозо­

Ужасена, питах се какво бяха правили другите. Какво бе направи­

рец!

ла Габи.

Дясната ми ръка се измъкна от веригата.

Той вдигна веригата над главата ми и започна да увеличава напре­

- Курво! Моя си!

жението като дете, което измъчва кученце. Дете, обичащо да убива.

Направих две крачки в кухнята и в този миг болката отново се сто­

Спомних си Алса и белезите по тялото на Габи. Какво беше казал Джей

вари отгоре ми, помислих, че вратът ми е счупен. Лявата ми ръка

Ес? Как можех да го използвам?

хвръкна нагоре, главата ми се отметна назад. Беше докопал верига­

- Моля те! Искам да поговоря с теб. Защо не отидем някъде да пий­

та на врата ми. Отчаяно се мъчех да си поема въздух.

нем и...

Със свободната си ръка опитвах да освободя шията си, но колко­

- Кучка!

то повече се борех, толкова по-силно опъваше той. Завъртях се и се

Ръката му замахна и веригата се стегна непоносимо. В главата ми

дръпнах, но веригата се заби още по-дълбоко в гърлото ми. Теглеше

избухнаха пламъци. Вдигнах инстинктивно ръце, но дланите ми бяха

ме все по-близо до себе си. Чувствах се все по-замаяна, сякаш всеки

студени и безпомощни.

момент щях да припадна.

- Великата доктор Бренън не пие. Всички го знаят!

- Ще си платиш за това, кучко! - изсъска той.

През сълзите си виждах как клепачите му трептят необуздано. Вече

Усещах иглички по лицето и върховете на пръстите си от липса­

бе на ръба. О, Боже! Помогни ми!

та на кислород, ушите ми заглъхнаха. Зави ми се свят. Пред очите ми

- И ти си като другите! Мислиш ме за глупак, нали?

затанцуваха мушици. Ставаха все повече - като сгъстяващ се облак,

Мозъкът ми повтаряше две неща: Измъкни се! Намери Кейти!

и през него видях една керамична плочка да се надига към мен като

Продължаваше да ме държи неподвижна, а навън вятърът виеше

в забавен кадър. Ръцете ми се протегнаха и се понесох напред. Залит­

и дъждът обливаше прозорците. В далечината се чу клаксон на кола.

нах, коремът ми се блъсна в ъгъла на кухненския плот, а главата ми

Мирисът на потта му се смеси с този на моята.

се удари в шкафчето над него. Той изпусна веригата, но се притисна

После нещо тупна в тишината на спалнята и той присви очи и за­

силно към мен.

стина. На вратата се появи Бърди и издаде нещо средно между писък

Разтвори крака и долепи тялото си към моето, притискайки ме към

и ръмжене. Очите на Фортие се насочиха към бялата сянка и аз ре­

плота. Ръбът на съдомиялната се заби болезнено в ханша ми, но поне

ших да използвам шанса си.

можех да дишам.

Изстрелях крака си нагоре и го забих между краката му, концент­

Гърдите му се надигаха и отпускаха тежко, всеки сантиметър от

рирайки целия си страх и омраза в силата на този удар. Пищялът ми

тялото му бе напрегнат като опънат на прашка ластик. Той посегна,

се заби силно в чатала му. Той изпищя и се присви одве. Дръпнах краи­

хвана отново веригата и я дръпна така, че главата ми се изви назад.

щата на веригите от ръцете му, завъртях се и се втурнах по коридо­

После притисна острието на ножа към шията ми. Сънната ми артерия

ра. Ужасът и отчаянието ме пришпорваха напред, но имах чувство­

пулсираше под хладната стомана. Усещах дъха му върху лявата си буза.

то, че се движа бавно и тромаво.

Държа ме така цяла вечност, с извита назад глава и протегнати на­

Той бързо се съвзе и викът от болката се превърна в гневен рев:

пред ръце, като кукла на конци. Имах чувството, че се наблюдавам от­

-Кучка!

страни, бях зрител, ужасен, но безсилен да помогне.

Завих по тесния коридор и едва не се спънах във веригите.

Плъзнах дясната си ръка върху плота: исках да се избутам, за да

- Мъртва си, кучко!

охлабя веригата. И тогава докоснах нещо върху него. Кутията от пор­

Чувах го зад себе си в мрака, дишаше като попаднало в капан жи­

токаловия сок. Ножа.

вотно.

Пръстите ми безшумно се наместиха върху дръжката. Изстенах

- Моя си! Няма да се измъкнеш!

и опитах да заплача. Да отвлека вниманието му.

Залитнах към ъгъла, като в същото време извивах ръце и се опит­

- Тихо, кучко! Сега ще поиграем на една игра. Обичаш игрите, нали?

вах да освободя китките си от веригата.

Внимателно завъртях ножа и се изкашлях шумно, за да прикрия

шума от движението.

325

Ръката ми трепереше, колебаеше се.

Задавих се и облакът мушици пак изплува пред очите ми. Колене­

И тогава отново си спомних жените и онова, което бе направил с

те ми се огънаха. Потърсих опора в плота.

тях. Почувствах техния ужас и предсмъртното им отчаяние.

Опитах да дишам по-дълбоко и вдигнах ръце към гърлото си, за

Направи го!

да махна веригата. Почувствах хлъзгава топлина. Дръпнах едната си

Адреналинът изригна в гърдите ми като лава по планински склон.

ръка и я погледнах. А, да. Кървя.

Ако щях да умра, нямаше да го направя като плъх в дупка. Щях да умра

Тръгнах към вратата, мислех за Кейти, исках да повикам помощ,

в бой с врага, с оръжие в ръка. Мислите ми се фокусираха и пак ста­

когато един звук ме накара да застина на място. Дрънченето на метал­

нах активен участник в собствената си съдба. Стиснах ножа, извих

ни вериги! Стаята проблесна в бяло, после потъна в мрак.

острието нагоре и прецених ъгъла. После замахнах с всичката сила,

Прекалено изтощена да бягам, аз се обърнах. Един тъмен силует

която страхът, отчаянието и желанието за мъст ми даваха.

се движеше мълчаливо към мен.

Острието попадна на кост, плъзна се леко, после се заби в нещо

Чух собствения си глас, видях хиляди искри и черният облак по­

меко. Предишният му вик бе слаб в сравнение с това, което се изтръгна

гълна всичко.

от гърлото му сега. Той политна назад, лявата му ръка се отпусна, а

дясната се плъзна по гърлото ми. Краят на веригата падна на пода и

В далечината свиреха сирени. Гласове. Нещо върху гърлото ми.

охлаби смъртоносната си хватка.

Отворих очи и долових светлина и движения.

Усетих тъпа божа по гърлото си, после нещо мокро. Нямаше значе­

Кой? Къде? Собствената ми дневна. Спомени. Паника. Помъчих

ние. Исках само да си поема дъх. Вдишвах жадно, докато разхлабвах

се да се изправя.

веригата, и усещах собствената си кръв.

- Внимание. Внимание! Тя се движи.

Зад мен се чу нов писък, пронизителен и див - като смъртен рев

Нечии ръце ме натиснаха внимателно да легна.

на животно. Задъхана и стиснала плота, за да не падна, се обърнах да

После прозвуча познат глас. Неочакван. Като гръм от ясно небе.

погледна.

- Не се движете! Загубили сте много кръв. Линейката ще пристиг­

Той се препъваше заднишком из кухнята. Притискаше длан към

не всеки момент.

лицето си и размахваше другата си ръка, за да запази равновесие. Ужас­

Клодел.

ни звуци се изтръгваха от гърлото му, блъсна се в отсрещната стена

-Къде?...

и се свлече на пода. Протегнатата ръка остави черна диря по стена­

- В безопасност сте. Пипнахме го.

та. Замята глава наляво-надясно, после в гърлото му заклокочи сте-

- Това, което беше останало от него. - Шарбоно.

нание. Ръцете му се отпуснаха и главата му клюмна с притисната към

-Кейти?

гърдите брадижа и очи, вперени в пода.

- Лежи! Имаш рана на гърлото и на врата и като движиш главата

Стоях като замръзнала във внезапно настъпилата тишина, чува­

си, започва да кърви. Загубила си много кръв, не искаме да губиш още.

ха се само дрезгавото ми дишане и неговият заглъхващ хленч.

- Дъщеря ми?

Въпреки божата, започвах да виждам нещата край себе си. Мивка­

Лицата им се надвесиха над мен. Проблесна светкавица и ги осве­

та. Печката. Хладилника, ужасяващо тих. Нещо хлъзгаво под крака­

ти до бяло.

та ми.

- Кейти? - Сърцето ми биеше до пръсване. Не можех да дишам.

Взирах се в безжизненото тяло на кухненския под, опънатите кра­

- Тя е добре. Няма търпение да те види. При приятели е.

ка, клюмналата глава, гърба, опрян в стената. В сумрака забелязах

- Стига тожова! - Клодел се отдалечи от канапето. - Къде се бави

тъмното петно, което пълзеше от гърдите към лявата му ръка.

линейката?

Светкавица блесна за миг и освети делото ми.

Той отиде в коридора, погледна към нещо на кухненския под, след

Тялото му изглеждаше лъскаво и гладко от синия ластичен спор­

това пак към мен със странно изражение на лицето.

тен екип. На главата му бе опъната синьо-червена шапка, която скри­

Воят на сирената стана по-силен и изпълни мажата улижа.

ваше косата и превръщаше главата му в равен овал.

После се чу и втора сирена. Видях сини и червени отблясъци през френ­

Дръжката на ножа стърчеше от лявото му око. Кръвта струеше по

ския прозорец.

лицето и шията му и зацапваше ластичната материя на гърдите му. Беше

- Сега се отпусни - каза Шарбоно. - Вече са тук. Ще се погрижим

спрял да стене.

за дъщеря ти. Всижо свърши!

326

327

42.

глежда, някой от съседите е оставил входната врата отключена. - Пъхна

палеца си под колана. - Потърсила те в службата, но без резултат. Така

В паметта ми още има известна празнина. Следващите два дни са

че оставила раницата си, за да ти покаже, че е пристигнала, и се оба­

там, но са някак замъглени и хаотични, колаж от образи и чувства, кои­

дила на приятелката си. Чао, мамо. Смятала да се върне за вечеря, но

то идват и си отиват без някакъв рационален модел.

започнала бурята, така че двете с приятелката й се заседели на суши-

Часовник, чиито цифри са все различни. Болка. Пръсти, които под­

на в един бар и пийнали по някожо бири. Опитала да ти се обади, но

ръпват, повдигат клепачите ми. Гласове. През прозореца се редуват

не се свързала. Едва не се побърка, когато пристигна, но успях да я

светлина и тъмнина.

успокоя. Една от полицейските психоложки, които работят с близки

Лица. Клодел под ярката флуоресцентна лампа. Силуетът на Джуъл

на хора, пострадали от насилие, поддържа постоянно връзка с нея и

Танбо на фона на жаркото бяло слънце. Райън на жълтата светлина

следи състоянието й. Някожо човека предложиха да я подслонят, но

на лампата - бавно разгръща някакви Страници.

тя предпочете да остане у приятежата си. Идваше тук всеки ден и оча­

В тялото ми имаше достатъчно упойващи да приспят цялата иракс­

кваше с нетърпение да дойдеш в съзнание.

ка армия, така че ми е трудно да отделя съня от реалността. Колкото

Въпреки усилията ми, очите ми се напълниха със сълзи на облек­

и пъти да опитвам да си възстановя този период от време, не мога да

чение. Получих носна кърпа и мил поглед от Райън. Ръката ми изглеж­

подредя образите. Нормалните ми възприятия се възстановиха в петък.

даше странно на фона на зеленото болнично одеяло, сжаш принад­

Отворих очи, видях ярка слънчева светлина и една сестра, регулира­

лежеше на нжой друг. На китката ми имаше пластмасова гривна. Виж­

ща системата, с която вливаха нещо във вените ми. Нещо вляво от мен

дах миниатюрни точици кръв под ноктите си.

тракаше тихо. Обърнах глава и ме прониза остра болка. Тъпо пулси­

Още проблясъци на паметта.

ране във врата ми подсказа, че не е добра идея да продължа с движе­

-Фортие?

нията.

- По-късно.

Райън седеше на пластмасов стол и въвеждаше нещо в електрон­

- Сега! - Божата във врата ми се засилваше.

ния си бележник.

- Беше загубил много кръв, но съвременната медицина го спаси.

- Ще оживея ли? - Думите ми прозвучаха завалено и неясно.

Доколкото разбрах, острието срязало очната ябълка, но после се плъзна­

- Боже мой! - Усмивка.

ло в решетъчната кост, без да проникне в черепа. Ще загуби окото си,

Преглътнах и повторих въпроса. Устните ми бяха напукани и по­

но синусите му са си наред.

дути.

Сестрата хвана китката ми, притисна върховете на пръстите си към

- Много смешно, Райън.

нея и впери поглед в часовника си.

- Влязъл е в сградата през развалената врата на гаража, после от­

- Така казват. - Райън пъхна електронния бележник в джоба на ри­

ключил бравата ти с шперц. Нямало никой, така че спокойно прекъснал

зата си, стана и се приближи до леглото. - Сътресение, разрези отдяс­

алармената система и електрозахранването. Ти не си забелязала, за­

но на врата и в областта на гърлото и значителна загуба на кръв. Трий­

щото компютърът ти преминава на UPS*, когато токът спре, а и обик­

сет и седем шева, направени внимателно от добър пластичен хирург.

новеният ти телефон не е на ток, само преносимият е включен към за­

Прогноза: ще оживее.

хранването. Сигурно е отрязал телефонния кабел точно след послед­

Сестрата му хвърли неодобрителен поглед.

ното ти обаждане. Вероятно е бил вътре, когато Кейти е опитала да

- Десет минути - каза тя и излезе.

влезе и е оставила раницата си на входа.

Един спомен проблесна в съзнанието ми и събуди страха въпре­

Нов пристъп на страх.

ки пластовете от лекарства.

- Къде е той сега?

-Кейти?

- Тук е. Под въоръжена охрана, Темп. Няма да отиде никъде.

- Спокойно. Ще дойде след малко.

- Сен Жак? - Чух как гласът ми потрепери.

Погледнах го въпросително.

- По-късно.

- Появи се с една приятелка точно преди линейката да те откара.

Имах хиляди въпроси, но беше твърде късно. Пак потъвах в дуп­

Някакво момиче, което познава от, ,Макгил". Следобеда дошла до апар­

ката, в която се бях сгушила предните два дни.

тамента ти, но нямала ключ. Успяла да влезе в сградата все пак. Из-

* Компютърен акумулатор. - Б. р.

328

329

Сестрата се върна и погледна строго Райън. Не го видях да си тръгва.

- Да. Обясни, че идеята му хрумнала, докато следял Шантал Тро­

Следващия път, когато се събудих, Райън и Клодел си говореха тихо

тие. Апартаментът на баща й е точно зад ъгъла. В манастира Рой има

до прозореца. Навън беше тъмно. Бях сънувала Джуъл и Джули.

едно табло с ключове, всеки с етикетче. Фортие просто взел този, кой­

- Джуъл Танбо беше ли тук по-рано?

то му трябвал.

Двамата се обърнаха към мен.

- Освен това Жилбер е намерил един готварски трион. Каза, че свет­

- Идва в четвъртък. - Райън.

нал. - Райън.

-Фортие?

Сигурно бе забелязал нещо в изражението ми.

- Вече не е в реанимацията.

- Нямам търпение да го огледам. - Опитвах се да мисля рационал­

- Говори ли?

но, но нараненият ми мозък отново се оттегляше.

Сестрата влезе.

-Да.

- Това е полицейско разследване - заяви Клодел.

- Той ли е Сен Жак?

Тя скръсти ръце на гърдите си и поклати глава.

-Да.

- П о дяволите!

- И ?

Бързо ги прогони навън, но след малко се върна. С Кейти. Дъще­

- Може би трябва да изчакаме да възвърнеш силите си.

ря ми прекоси стаята, без да каже нищо, и стисна ръцете ми в нейни­

- Кажете ми.

те. Очите й бяха пълни със сълзи.

Двамата се спогледаха. Клодел се прокашля:

- Обичам те, мамо! - Много нежно.

- Казва се Лео Фортие. На трийсет и две години. Живее с жена си

За момент просто я гледах. Хиляди емоции кипяха у мен. Обич. Бла­

и двете си деца. Често сменя работата си. Нищо постоянно. Двамата

годарност. Безпомощност. Обичах това дете повече от всеки друг на

с Грейс Дамас са имали връзка през 1991-а. Запознали се в месарни­

земята. Отчаяно се молех за нейното щастие. За безопасността й. Чув­

цата, където работели и двамата.

ствах се абсолютно неспособна да й осигуря дори едното. Моите очи

- Месарницата на „Сен Доминик".

също бяха пълни със сълзи.

- Да. - Клодел ме изгледа странно. - Започнали да се карат. Тя за­

- И аз те обичам, скъпа.

плашила, че ще каже за връзката им на жена му, изнудвала го за пари.

Тя придърпа стол и седна до леглото, без да пуска ръцете ми. От

На него му писнало, уговорили се да се срещнат в магазина след ра­

флуоресцентната лампа русата й коса изглеждаше блестяща като оре­

бота, убил я и нарязал тялото й.

ол.

- Рисковано.

Прокашля се.

- Собственикът бил извън града, магазинът бил затворен за две сед­

- Отседнала съм при Моника. Тя се прехвърли в „Макгил" за лет­

мици. Всички инструменти му били подръка. Както и да е, нарязал я,

ния семестър и си живее вкъщи. Родителите й се грижат за мен. - За­

закарал я до Сен Ламбер и я заровил в двора на манастира. Изглеж­

мълча, чудеше се какво да каже и какво да премълчи. - Бърди е при

да, чичо му е пазач там. Или старецът му е дал ключа, или Фортие сам

нас.

си го е взел.

Погледна през прозореца, после пак към мен.

- Емил Рой.

- Една полицайка разговаря с мен по два пъти на ден и ме води тук,

-Да.

когато поискам. - Тя се наведе напред и облегна лакти на леглото. -

Пак странният поглед.

Ти почти не се будеше.

- Това не е всичко - обади се Райън. - Използвал манастира за пре­

- Вече ще стоя будна по-дълго.

махването на Тротие и Ганьон. Закарал ги там, убил ги и разчленил

Нервна усмивка.

телата им в мазето. Почистил след себе си, така че Рой да не заподо-

- Татко се обажда всеки ден да провери дали не ми трябва нещо

зре нищо, но когато Жилбер и момчетата поръсиха мазето с луминол,

и да пита за теб.

то светна като коледно дърво.

Чувството за вина и за загуба се присъедини към емоциите, тле­

- По съшия начин е получил достъп и до Семинарията - изрекох

ещи в душата ми.

аз.

- Кажи му, че съм добре.

330

331

Сестрата влезе тихо в стаята и застана до Кейти, която разбра на­

да такава пред дома на Моризет Шанпу. Това е идеалният претекст да

мека й.

влезе.

- Ще дойда пак утре.

- Тротие? - Започваше да ми се гади.

- Този път тръгва по зелената линия на метрото и слиза на „Ату­

Беше сутрин, когато получих следващата порция от разказа за Фор­

отър". Разхожда се из квартала, докато не вижда табела „продава се".

тие.

Апартаментът на баща й. Започва да го наблюдава, без да бърза, виж­

- Години наред извършвал дребни сексуални престъпления. До­

да Шантал, която идва често. Казва, че забелязал емблемата на учи­

сието му датира от 1979-а. Държал едно момиче заключено ден и по­

лището на униформата й, дори се навъртал край него в нжой дни. По­

ловина, когато бил на петнайсет години, но без никакви последствия.

следвало нападението.

Бабата уредила нещата да не стигат до съд. Не е бил арестуван. Обик­

- По това време вече си бил намерил и по-безопасно място за уби­

новено си набелязвал някоя жена, следял я, водел си записки за това

ване - добави Райън.

какво прави тя. Накрая бил арестуван за нападение през 1988-а...

- Манастира. Идеален за целта. Как е убедил Шантал да отиде с

- Бабата.

него?

Пак странният поглед на Клодел. Забелязах, че копринената му вра­

- Един ден я изчаква да остане сама, звъни на вратата и иска да види

товръзка е в съшия цвят като ризата.

апартамента. Представя се за купувач. Но тя не го пуска. След нжол-

- Да. Назначеният от съда психиатър го определил като паранои-

ко дни спира до нея точно когато си тръгва от училище. Какво съвпа­

чен и маниакален тип. - Клодел се обърна към Райън: - Какво още беше

дение. Казва й, че е имал уговорка за оглед с баща й, но той не се по­

написал психиатърът? Огромен гняв, потенциал за насилие, особено

явил. Шантал знае, че баща й държи да продаде апартамента, и се съгла­

спрямо жени.

сява да му го покаже. Останалото го знаем.

- Обаче след шест месеца лечение го пуснали на свобода.

Флуоресцентната лампа над леглото ми бръмчеше тихо. Клодел про­

Този път Клодел само се взря в мен. Присви очи и продължи:

дължи:

- Освен онази история с момичето и нападението над баба си, до

- Фортие не иска да рискува, като зарови още едно тяло в двора

този момент Фортие не бил извършил нищо сериозно. Но когато уби­

на манастира, така че откарва Шантал чак до Сен Жером. Но и този

ва Грейс Дамас, се увлича и решава да действа с размах. Точно след

вариант не му харесва. Твърде дълго пътуване с колата. Ами ако го

това наема първото си скривалище. Онова на улица „Берже" е било

спрат полицаи? Виждал е Семинарията, сеща се за ключа. Следващия

просто последното от пяла поредица.

път се справя още по-добре.

- Не искал да споделя хобито си с жена си вкъщи. - Райън.

- Ганьон.

- Как си е позволявал парите за наема, след като не е работел по­

- Да, започва да действа все по-умело.

стоянно?

- Точно така.

- Жена му работи. Сигурно е крънкал пари от нея, разправял й ня­

В този момент се появи сестрата, по-млада и нежна от онази, коя­

какви лъжи. Или пък е имал и друго хоби, за което не знаем. Със си­

то бях виждала през работните дни. Прочете картона ми, пипна чело­

гурност ще разберем.

то и провери пулса ми. Чак сега забелязах, че системата е изчезнала

Клодел говореше спокойно и невъзмутимо.

от ръката ми.

- Следващата година започва да преследва жени сериозно и систе­

- Уморявате ли се?

матично. Оказа се права за метрото. Той има някакво предпочитание

- Добре съм.

към цифрата шест. Изминава шест спирки с метрото, после тръгва след

- Мога да ви дам нещо за божата, ако искате?

някоя жена, която отговаря на профила му. Първата му произволна

- Да видим дали ще се справя без хапче.

жертва е Франсин Моризет Шанпу. Нашето момче се качва на Бери-

Тя се усмихна и излезе.

КУМ, слиза на „Жорж Вание" и я проследява до дома й. Следи я ня­

- А Маргарет Адкинс?

кожо седмици, накрая нанася удара си. Но свободното проследява­

- Той много се нервира, когато заговори за Адкинс - обади се Райън.

не е рисковано, не е достатъчно контролирано според него. Хрумва

- Затваря се като в черупка. Сжаш се гордее с всички други убийства,

му да използва табелите за продажба на апартаменти, след като виж-

но не и с нейното.

332

333

По коридора мина количка с лекарствата, гумените колелца се

се избистри, постоя там, накрая се изплъзна и си проправи път до уста­

плъзгаха тихо по плочките на пода.

та ми:

Защо Адкинс не пасваше на модела?

-А Габи?

Механичен глас настоя някой да се обади на 237.

Клодел сведе очи.

Защо нейното убийство бе толкова кърваво?

Райън се закашля.

Вратите на асансьора се отвориха и затвориха със съскащ звук.

-Вече дос...

- Помислете - казах аз. - Има скривалището на „Берже". Систе­

- Габи? - настоях аз. Сълзите пареха под клепачите ми.

мата му действа. Намира жертвите си, като пътува с метрото и търси

Райън кимна.

табели за апартаменти, които се продават, после следи жертвата си,

-Защо?

докато не настъпи подходящият момент. Има безопасно място, къде­

Никой не каза нищо.

то да убива, и друго, където да изхвърля телата. Може би всичко дей­

- Заради мен, нали? - Борех се да говоря спокойно.

ства прекалено добре. Няма я тръпката и той трябва да повиши зало­

- Той е абсолютно ненормален - заяви Райън. - Луд е на тема конт­

га. Решава да се върне към варианта за нападение в дома на жертва­

рол. Не разказва много за детството си, но таи огромно озлобление

та, както е направил с Моризет Шанпу.

към баба си. Вини нея за всичките си проблеми. Постоянно повтаря,

< Спомних си снимките. Разкъсаните дрехи и локвата кръв около тя­

че тя го провалила. От наученото досега става ясно, че е била много

лото.

властна и фанатично религиозна жена.

- Но става немарлив. Открихме, че се е уговорил предварително

- Никога не му е вървяло с жените и вини за това старата дама -

с Маргарет Адкинс. Но не е предвидил, че съпругът може да се оба­

добави Клодел.

ди по телефона, докато той е там. Налага се да я убие бързо. Трябва

- Но какво общо има това с Габи?

да я нареже светкавично, да я осакати с нещо, което му е подръка.

Райън неохотно продължи:

Свършва, измъква се, но е действал прибързано. Не е имал контрол

- Отначало Фортие е задоволявал нуждата си от контрол с воайорст-

над ситуацията.

во. Гледал е жертвите си, следял ги е, научавал е всичко за тях, без те

Статуята. Отрязаната гърда.

изобщо да подозират. Той си пази тетрадки със записки и изрезки и

Райън кимна:

фантазията е само в главата му. Допълнителното предимство е, че няма

- Това се връзва. Убийството е само последното действие в него­

риск от отхвърляне. Но после това вече не му е достатъчно. След като

вата фантазия за контрол: Мога да те убия или да те оставя да живе­

убива Дамас, открива, че стореното му харесва, и решава да напра­

еш. Мога да скрия тялото ти или да го изложа на показ. Мога да те лиша

ви нова стъпка в кариерата си. Започва да отвлича и убива жертвите

от пола ти, като обезобразя гърдите или вагината ти. Мога да те на­

си. Върховният контрол. Животът и смъртта. Той командва и никой

правя безпомощна, като отрежа ръцете ти. Но точно тогава се обаж­

не може да го спре.

да съпругът и заплашва осъществяването на фантазията. Провалил е

Взрях се в сините ириси.

тръпката.

- После се появяваш ти и изравяш Изабел Ганьон.

- Никога преди Адкинс не е използвал открадната вещ. Може би

- Превръщам се в заплаха - казах аз, като очаквах какво ще по­

си е послужил с кредитната й карта след това, за да утвърди чувство­

следва.

то си за контрол. Или е имал проблем с парите, трябвали са му, за да

- Съвършеният му начин на действие е в опасност, той се чувства

си купи нещо. - Клодел.

застрашен. И причината е доктор Бренън. Ти можеш да провалиш ця­

- Странно. За останалите направо се хвали, но като се стигне до

лата фантазия, в която той е най-важният играч.

Адкинс, млъква. - Райън.

Прехвърлих в главата си събитията от последните шест седмици.

Известно време никой не каза нищо.

- В началото на юни изравям и идентифицирам Изабел Ганьон. Три

- Питр и Готие? - попитах аз, като избягвах въпроса, който наш>

седмици по-късно Фортие убива Маргарет Адкинс и на следващия ден

тина ме тревожеше.

ние се появяваме на улица,,Берже". Три дни по-късно откривам и ске­

- Твърди, че не е той.

лета на Грейс Дамас.

Райън и Клодел си размениха някакви реплики. Не ги чух. Сърце­

- Пак ти.

то ми се сви, в съзнанието ми постепенно се оформи един въпрос. Той

- Той побеснява.

334

335

- Точно така. Убийствата са неговият начин да изрази презрение­

43.

то си към жените...

- Или озлоблението към баба си. - Клодел.

Райън дойде да ме види у дома в сряда. Земята се бе завъртяла се­

- Може би. Както и да е, той те възприема като пречка.

дем пъти от моята нощ в ада и вече бях успяла да сглобя в съзнание­

- А съм и жена.

то си случилото се. Но имаше и дупки, които исках да запълня.

Райън си извади цигара, после се сети къде се намира.

. - Предявиха ли обвинение на Фортие?

- Освен това е направил грешка. Убийството на Маргарет Адкинс

- В понеделник. Пет убийства първа степен.

е претупано. Използването на кредитната й карта едва не коства за­

-Пет?

лавянето му.

- Питр и Готие вероятно не са свързани.

- Така че му трябва някой, върху когото да хвърли вината.

- Кажи ми нещо. Как е разбрал Клодел, че Фортие ще се появи тук?

- Човек като него не може да си признае, че е сгрешил. И опреде­

лено не може да понесе някаква жена да го залови.

- Всъщност не е разбрал. От твоите въпроси за училището той осъ­

- Но защо Габи? Защо не мен?

знал, че Танге не може да е убиецът. Проверил, научил, че децата са

- Кой знае? Шанс? Време? Може би просто е излязла преди теб.

на училище от осем до три и петнайсет следобед и че Танге е полу­

- Не мисля - отвърнах тихо. - Очевидно е, че ме е следил дълго

чил грамота за редовно присъствие. Не бил пропуснал нито ден, от­

време. Той ли е поставил черепа в двора ми?

както започнал работа, а и в дните, за които си питала, не е имало учи­

Кимане.

лищни празници или ваканции. Освен това узнал и за ръкавиците. Той