Отдавна мъртви

- Краката на Ган бяха отрязани с трион под коленете. Същото беше

зи. Ще ги огледам под микроскоп, за да се помъча да определя с как­

и при Валенсия. Ръцете и краката му бяха отрязани на десетина сан­

во е рязано.

тиметра над или под ставите.

Внимателно подбрах следващите си думи и вперих поглед в него,

Валенсия се беше полакомил за някаква сделка с наркотици. При­

очаквайки реакцията му.

стигна при нас в сак за хокей.

- Ако снимките се получат добре, ще опитам да ги сравня със сним­

- И в двата случая крайниците бяха отрязани на най-удобното мя­

ките от един друг случай.

сто. В този случай убиецът просто е прекъснал ставите. Виж.

Ъгълчетата на устата му се раздвижиха почти недоловимо. Не мо­

Показах му една диаграма. Бях използвала стандартна схема на ауто­

жах да определя дали е развеселен или раздразнен.

псия, за да отбележа местата, където тялото бе разчленено. Една ли­

След кратка пауза той промълви:

ния минаваше през гърлото. Други отделяха раменете, бедрата и ко­

- Да, господин Клодел спомена нещо такова. - Погледна ме пра­

ленните стави.

во в очите. - Кажи ми защо смяташ, че тези случаи са свързани.

48

49

Изброих му приликите, които бях открила между Тротие и

6.

Ганьон. Удари с тежък предмет. Нарязване на тялото след смъртта.

Използване на найлонови торби за боклук. Изхвърляне на трупа в изо­

Двайсет и четири годишната Маргарет Адкинс бе живяла със за­

лиран район.

конния си съпруг и шестгодишния си син в квартал, сгушен в сянка­

- И двата случая ли се разследват от Градската полиция?

та на Олимпийския стадион. Трябвало да се срещне със сестра си в

- Само Ганьон. Тротие е била намерена в Сен Жером.

десет и половина, за да пообиколят магазините и да обядват заедно.

В Монреал, както и в много други градове, въпросите в чия юрис­

Не се появила. Нито приела някакви телефонни обаждания, след като

дикция попада даден район са много деликатни. Градът е разположен

говорила със съпруга си в десет часа. Не е могла. Била е убита някъ­

върху остров посред река Сен Лоран. Градската полиция на Монре­

де между неговото обаждане и обяд, когато сестра й открила тялото,

ал поема убийствата, извършени на самия остров. Тези извън остро­

т. е. преди четири часа. Не знаехме нищо повече.

ва се поемат от местните полицейски управления или от Квебекско-

Клодел все още бе на местопрестъплението. Партньорът му - Ми­

то управление по сигурността. Координацията между тях не винаги

шел Шарбоно, седеше на един от пластмасовите столове, опасващи

е особено добра.

далечната стена на голямата зала за аутопсии. Ламанш се беше върнал

След известна пауза Ламанш каза:

от мястото на убийството преди по-малко от час, само няколко мину­

- Господин Клодел понякога е... - Поколеба се. - ...доста труден.

ти след като докараха трупа. Когато се появих, аутопсията вече тече­

ше. Веднага разбрах, че ще се наложи да работим извънредно тази нощ.

Направи сравнението. Съобщи ми, ако имаш нужда от помощ.

Тя лежеше по очи, с ръце, опънати край тялото, с обърнати наго­

По-късно същата седмица фотографирах следите от разрезите с фо-

ре длани и присвити пръсти. Хартиените торбички, поставени върху

тях преди вдигането на трупа от местопрестъплението, вече бяха мах­

томикроскоп под различни ъгли, увеличения и интензитет на светли­

нати. Ноктите бяха огледани много внимателно и всичко под тях бе

ната. Надявах се да открия подробности от вътрешната им структу­

изстъргано. Жертвата беше гола и кожата й изглеждаше като восъчна

ра. Освен това бях взела малки сегменти костна тъкан от няколко ста­

на фона на полираната неръждаема стомана. По целия й гръб имаше

ви. Планирах да ги изследвам със сканиращ електронен микроскоп.

малки кръгчета - следи от отворите за отцеждане по масата. Тук-там

Но през следващите две седмици се оказах затънала до гуша в кости.

някой отделен косъм се бе залепил за врата й, завинаги отделен от за­

Един частично облечен скелет, открит от деца в някакъв парк в про­

плетените къдрици на главата й.

винцията. Друго доста разложено тяло, изхвърлено на брега на езе­

Тилът й бе деформиран, формата му бе леко променена - като кип­

рото Сен Луи. Докато разчиствало мазето в новозакупения си дом, ня­

ната фигура в детска рисунка. От косата й капеше кръв и се смесва­

какво семейство открило куфар, пълен с черепи, покрити с восък, кръв

ше с водата, с която бяха почистили трупа, после се събираше под тя­

и пера. Всички тези трупове попаднаха при мен.

лото в яркочервена локва. Анцугът, сутиенът, бикините, обувките и

Този от езерото Сен Луи бе по всяка вероятност на един господин,

чорапите бяха разстлани и подредени на съседната маса за аутопсии.

умрял при корабокрушение с лодка предната есен, когато негов кон­

Бяха пропити с кръв и лепкавият сладникав мирис се носеше задуш-

курент се намесил в свободната му практика като контрабандист на

ливо във въздуха. В найлонова торбичка до дрехите имаше ластичен

цигари. Тъкмо реконструирах черепа му, когато пристигна обажда­

колан и дамска превръзка.

нето.

Даниел правеше моментални снимки с „Полароид". Готовите ле­

Бях го очаквала, но не толкова скоро. Докато слушах, сърцето ми

жаха на бюрото до Шарбоно, а образите върху тях бяха с различна

се разтуптя трескаво. Цялата пламнах.

степен на яснота. Шарбоно ги оглеждаше една по една, после внима­

- Мъртва е от по-малко от шест часа - обясняваше ми Ламанш. -

телно ги оставяше по местата им. Докато правеше това, замислено

Мисля, че трябва да хвърлиш един поглед.

дъвчеше долната си устна.

Униформен полицай от отдела за идентифициране снимаше с „Ни­

кои" и светкавица. Докато обикаляше масата, Лиза-най-новата от слу­

жителите в моргата - постави старомоден параван зад тялото. Бояди­

саната метална рамка с бял плат принадлежеше на епоха, когато по-

50

51

добни вещи са се използвали в болниците, за да се прикриват паци­

някак напрегнати и отпуснатата кожа под тях леко потрепваше. Ви­

ентите по време на по-деликатни процедури. Иронията бе доста смра­

дях тъга, а може би и още нещо.

зяваща. Запитах се чие право на уединение се опитваха да защитят тук.

Пиер не каза нищо и продължи аутопсията, местейки поглед от тя­

На Маргарет Адкинс вече не й пукаше.

лото към папката си и обратно. Записваше всеки чудовищен детайл,

След няколко кадъра фотографът слезе от столчето, на което бе

отбелязваше положението и резултатите от измерванията. Описваше

стъпил, и погледна въпросително Ламанш. Патологьт пристъпи към

всеки белег и нараняване. Докато работеше, тялото бе фотографира­

тялото и посочи драскотина отзад на лявото рамо.

но и отпред. Ние чакахме. Шарбоно пушеше.

- Засне ли това?

Стори ми се, че минаха часове, докато Ламанш завърши външния

Лиза постави правоъгълна карта вляво от ожуленото място. На нея

оглед.

бяха изписани номерата от Лабораторията по съдебна медицина и от

- Добре. Закарайте я на рентгена.

моргата заедно с датата: 23 юни 1994 г. И Даниел, и фотографът на­

Лиза и Даниел избутаха стоманената носилка до масата за ауто­

правиха снимки в едър план.

псии. С професионална ловкост и невъзмутимост преместиха тялото

Следвайки указанията на Ламанш, Лиза обръсна косата около ра­

и го подкараха към рентгена.

ните на главата, като на няколко пъти навлажни скалпа. Имаше пет рани.

Мълчаливо отидох и седнах на стола до Шарбоно. Той леко се на­

Всяка притежаваше назъбените краища, типични за травми, причине­

дигна, кимна ми и се усмихна, дръпна продължително от цигарата си

ни от тъп инструмент. Пиер ги измери и ги отрази в диаграми. Фото­

апаратите ги запечатаха в едър план.

и я изгаси.

- Доктор Бренън, как сте?

Най-после Ламанш каза:

- Това е достатъчно от този ъгъл. Моля, завъртете я отново по гръб.

Шарбоно винаги говореше с мен на английски, горд от това кол­

Лиза пристъпи напред и за момент ми препречи гледката. Плъзна

ко добре владее езика. Речта му бе странна смесица от квебекски и юж-

тялото към лявата страна на масата, леко го превъртя назад и пъхна

няшки жаргон, резултат от детство, прекарано в Чикутими, доразви­

лявата ръка под корема. После двамата с Даниел обърнаха трупа по

та от две години в нефтените полета на Източен Тексас.

гръб. Чух леко тупване, когато главата се отпусна върху стоманена­

- Добре. А вие?

та маса. Лиза я повдигна, постави гумена подложка под врата и се от­

- Не се оплаквам. - Той сви рамене по начин, типичен за френско-

дръпна назад.

говорящите - с повдигнати рамене и обърнати нагоре длани.

Това, което видях, накара сърцето ми да затупти още по-бързо, а

Шарбоно имаше широко дружелюбно лице и прошарена коса, коя­

кръвта ми закипя като гейзер, заплашващ да изригне.

то винаги ми напомняше за анемона. Беше едър мъж с непропорцио­

Маргарет Адкинс бе разпорена от гръдната до лонната кост. На­

нално широк врат, заради който яките на ризите му винаги изглежда­

зъбената пролука разкриваше цветовете и тъканите на обезобразени­

ха тесни. Сякаш за да компенсират това, вратовръзките му обикно­

те вътрешности. В най-дълбоките точки, където органите бяха изва­

вено бяха усукани и изкривени на една страна или увиснали доста под

дени, се виждаше лъскавата обвивка около гръбначния стълб.

нивото на първото копче на ризата му. Той често разхлабваше връзка­

Вдигнах очи нагоре, за да отместя погледа си от ужасната гледка,

та си още от сутринта, като вероятно се надяваше да представи небреж­

но и там не намерих облекчение. Главата бе леко завъртяна и разкри­

ния си вид като преднамерен. Или просто искаше да се чувства удоб­

ваше дребно лице с чип нос и деликатно вирната брадичка, високи ску­

но. За разлика от повечето детективи от полицията, Шарбоно не държе­

ли и осеяни с лунички страни. В смъртта миниатюрните кафяви петъ­

ше да изглежда като манекен.

нца се открояваха в рязък контраст със заобикалящата белота, сред

- Видяхте ли снимките от местопрестъплението? - попита той и

която бяха разпръснати. Приличаше на Пили Дългото чорапче с къса

вдигна един кафяв плик от бюрото.

кестенява коса. Но малката уста не се усмихваше. Устните бяха ши­

- Още не.

роко разтеглени и от тях се подаваше отрязаната й лява гърда, а зърно­

Извади купчина моментални снимки и ми ги подаде.

то лежеше точно върху деликатната долна устна.

- Това са работните фотоси, които дойдоха с тялото.

Вдигнах глава и срещнах погледа на Ламанш. Бръчките около очи­

Кимнах и започнах да ги разглеждам. Детективът ме наблюдава­

те му изглеждаха по-дълбоки от обикновено. Долните клепачи бяха

ше внимателно. Може би очакваше да се смутя от кръвта, за да каже

52

53

на Клодел, че съм примигаала. Или искрено се интересуваше от ре­

Разрезът на гърдите бе зловещ и кървав, прикрит само отчасти от

акцията МИ;

потъмняващия слой кръв, който обграждаше тялото и сякаш покри­

Снимките бяха в хронологичен ред и пресъздаваха сцената на ме­

ваше всичко. Ален квадрат маркираше мястото, където се бе намира­

стопрестъплението с тази последователност, в която е била открита.

ла лявата гърда. Краищата му образуваха застъпващи се срезове, дълги

На първата снимка се виждаше тясна улица със стари, но добре под­

перпендикулярни разрези, пресичащи се под ъгъл от деветдесет гра­

държани триетажни сгради от двете страни. По тротоарите имаше

дуса. Раната ми напомни за трепанациите, които бях виждала по че­

дървета, чиито дънери се губеха сред малките квадрати пръст, огра­

репите на древните май. Но това осакатяване не бе направено, за да

дени от циментовата настилка. Пред сградите имаше миниатюрни двор­

се облекчи болката на жертвата или за да се освободят въображаеми­

чета, всжо с тясна алея, водеща кьм стръмна метална стълба. Тук-там

те демони от тялото й. Тук не бе освободен нжакъв пленен дух. Мар­

край пътеките се виждаше по някое детско колело.

гарет Адкинс бе използвана като врата, през която бе преминала не­

Следващите нжолко снимки се фокусираха върху фасадата на една

чия измъчена и деформирана душа, търсеща облекчение.

от тухлените сгради. Разни детайли привлякоха вниманието ми. На та­

Долнището на анцуга бе смъкнато, а коланът бе опънат между раз­

белките на две врати на втория етаж бяха изписани номерата 1407 и

творените крака. Оттам изтичаше кръв и се събираше в локва под тя1409. Някой бе засадил цветя под един прозорец на първия етаж. Раз­

лото. Беше умряла, обута с чорапи и маратонки.

личих три повехнали невена, сгушени един до друг. На ръждясалата

Мълчаливо върнах снимките в плика и го подадох на Шарбоно.

желязна ограда, която опасваше миниатюрния двор, бе подпряно ко­

- Отвратителна история, а? - Той махна някаква трохичка от дол­

лело. Ръждясала табела бе забита доста ниско в тревата, сякаш се опит­

ната си устна, огледа я и я изхвърли.

ваше да прикрие надписа си: ПРОДАВА СЕ.

-Да.

Въпреки опитите да й се придаде индивидуален дух, сградата из­

- Копелето се мисли за шибан хирург. Каубоят с червеното острие.

глеждаше като всички други по улицата! Запитах се: Защо точно тази

- Поклати глава.

къща? Защо трагедията е споходила точно това място? Защо не 1405?

Даниел се върна с рентгеновите снимки и започна да ги подреж­

Или някоя къща от другата страна на улицата? Или някоя сграда по-

да върху осветения екран на стената.

надолу?

Огледахме ги последователно, погледите ни едновременно се ме­

Една по една снимките ме доближаваха, все едно гледах през мик­

стеха отляво надясно, от главата към краката. Фронталните и латерал-

роскоп, който все повече увеличава образа. Следващата серия сним­

ните снимки на черепа показваха множество фрактури. Раменете, ръце­

ки показваше вътрепшостта на апартамента. Отново се почувствах по­

те и гръдният кош изглеждаха нормални. Не видяхме нищо необичай­

гълната от подробностите. Малки стаи. Евтини мебели. Неизбежният

но, докато не стигнахме до снимката на коремната и тазовата област.

телевизор. Дневна. Трапезария. Момчешка стая, облепена с плакати

Всички веднага го забелязаха.

на хокеисти. Книга, оставена върху единично легло: Какво движи све­

- Боже господи! - възкликна Шарбоно.

та. Болката отново ме прониза. Усъмних се, че книгата отговаря на

- Исусе!

този въпрос.

В корема на Маргарет Адкинс се очертаваше малък предмет. Всич­

Маргарет Адкинс бе харесвала синьото. Тялото лежеше в миниа­

ки се взряхме в него мълчаливо. Имаше само едно обяснение. Пред­

тюрна стая вляво от входа. От нея две врати водеха към втора спал­

метът бе напъхан през вагината високо навътре в матката с достатъ­

ня и към кухнята. През вратата на кухнята се виждаше ламинирана маса,

чна сила, за да се скрие напълно от външен поглед. Когато го видях,

на която бяха поставени индивидуални пластмасови подложки. В тяс­

се почувствах, сякаш горещ ръжен прониза утробата ми. Неволно, при­

ната стая, където бе умряла Адкинс, имаше само телевизор, канапе и

тиснах ръка към корема си, а сърцето ми заби лудешки. Вгледах се в

бюфет. Тялото бе проснато в средата.

снимката и видях статуя.

Тя лежеше по гръб с широко разтворени крака. Беше напълно обле­

Ограден от широките тазови кости, силуетът се открояваше в рязък

чена, но горнището на анцуга й бе вдигнато нагоре и прикриваше ли­

контраст с органите, сред които се намираше. Заобиколена от сиве­

цето. Китките й бяха вързани над главата и ръцете висяха безжизне­

ещите на снимката вътрешности, яркобялата фигура стоеше с повдиг­

но. Трета позиция - като неопитна балерина на първото си представ­

нат напред крак и протегнати ръце. Приличаше на религиозна статуя.

ление.

Главата й бе сведена като на праисторическа Венера.

В стаята цареше пълна тишина.

54

55

- Виждал съм такава - каза накрая Даниел. С рязко движение из­

Ламанш поднови аутопсията още преди Шарбоно да затвори вра­

бута очилата си нагоре. Тикът деформира чертите на лицето му, ся­

тата след себе си. Останалата част от нея бе съвсем рутинна.

каш бе гумена играчка. - Това е Дева Мария.

Гръдният кош бе отворен с Y-образен разрез. Органите бяха изваде­

- Този кучи син е истински изрод - заяви Шарбоно, за момент за­

ни, претеглени, разрязани и изследвани. Положението на статуята бе

бравил прагматичната невъзмутимост на детектив, разследващ всеки­

определено, вътрешните наранявания бяха преценени и описани. Да­

дневно убийства.

ниел сряза със скалпел кожата отгоре на главата, обели лицето напред

Емоционалният му изблик ме изненада. Не бях сигурна дали чу­

и скалпа назад и отстрани част от черепа с електрически трион. От­

довищната гледка бе събудила някакви чувства у него, или реакция­

дръпнах се крачка назад и затаих дъх, когато въздухът се изпълни с

та му се дължеше на религиозния характер на предмета, с който бе из­

режещия звук на триона и мириса на изгорена кост. Мозъкът бе струк­

вършена гаврата. Както при повечето жители на Квебек, детството на

турно нормален. Тук-там по повърхността имаше желеподобни буч­

Шарбоно несъмнено бе пропито от традиционния католицизъм и ритъ­

ки - като черни желирани рибки върху лъскав сив глобус. Субдурал-

мът на ежедневието му бе неоспоримо ръководен от църковната дог­

ни хематоми от ударите по главата.

ма. Въпреки че мнозина от нас отхвърлят външната показност, почит­

Знаех какво ще представлява докладът на Ламанш по същество.

та към символите често остава непокътната. Човек може да откаже да

Жертвата бе здрава млада жена без малформации и следи от заболя­

носи расо, но не би го изгорил.

вания. Днес някой я бе ударил по главата достатъчно силно, за да при­

Отново последва продължително мълчание. Накрая Ламанш про­

чини фрактура на черепа и мозъчни кръвоизливи. Поне пет пъти. После

говори, внимателно подбирайки думите си. Не можех да определя

убиецът бе напъхал статуя във вагината й, беше извадил част от вътреш­

дали осъзнава пълния смисъл на това, което виждахме. Не бях си­

ностите й и отрязал едната й гърда.

гурна, че и аз го осъзнавам. Въпреки че говореше с по-мек тон, от­

Разтреперих се, докато осмислях страданието й. Раните във ваги­

колкото бих избрала аз, той съвършено точно изказа на глас собст­

ната бяха много показателни. Разкъсаната плът бе кървила продължи­

вените ми мисли:

телно и обилно. Статуята е била пъхната, докато сърцето й още е бие­

- Господин Шарбоно, мисля, че вие и вашият партньор трябва да

ло. Докато е била жива.

се срещнете с доктор Бренън и мен. Както несъмнено знаете, има ня­

- ...кажи на Даниел от какво имаш нужда, Темперанс.

кои смущаващи аспекти в този случай и в няколко други.

Изобщо не бях чула за какво се говори. Гласът на Пиер ме върна

Той замълча, докато Шарбоно осмисли казаното, и в същото вре­

в реалността. Той бе завършил и предлагаше да взема проби от кости­

ме явно пресметна нещо наум.

те. Гръдната кост и ребрата бяха отделени още в началото на аутопсия­

- Ще имам резултатите от аутопсията по-късно тази вечер. Утре

та, така че казах на Даниел да ги изпрати горе за накисване и почи­

е почивен ден. Удобно ли е да се срещнем в понеделник сутринта?

стване.

Детективът го погледна, после насочи очи и към мен. Лицето му

Доближих се до тялото и надникнах в гръдната кухина. Многоброй­

бе невъзмутимо. Не можех да отгатна дали е разбрал намека на Пиер,

ни малки разрези криволичеха по гръбначните прешлени откъм

или наистина не подозираше за другите случаи. Нямаше да се изне­

страната на корема. Приличаха на пътека от бледи цепнатини в твърда­

надам, ако Клодел бе подминал моите коментари, без да ги сподели

та обвивка на гръбнака.

с партньора си. Ако бе така, Шарбоно не можеше да признае неинфор-

- Искам гръбначния стълб оттук дотук. Също и ребрата. - Посо­

мираността си.

чих участъка с разрезите. - Изпрати ги горе на Денис. Кажи му да ги

- Да. Добре. Ще видя какво мога да направя.

накисне, без да ги попарва. И внимавай много, като ги отделяш. Не

Ламанш задържа тъжния си поглед върху Шарбоно в очакване.

ги докосвай с остриета.

- Добре, добре. Ще дойдем. А сега трябва да се връщам на ули­

Той слушаше, разперил ръцете си встрани от тялото. Носът и гор­

цата и да се залавям да търся това копеле. Ако Клодел се появи тук,

ната му устна се раздвижиха, докато наместваше очилата си. Посто­

кажете му, че ще го чакам в управлението към осем.

янно кимаше.

Беше потресен. Бе пропуснал да превключи на френски, когато се

Когато замълчах, той погледна Ламанш.

обърна към Пиер. Съзнаваше, че му предстои дълъг разговор с парт­

- После да я затворим ли?

ньора му.

- Да, след това я затворете - отвърна Пиер.

56

57

Даниел се залови за работа. Щеше да извади костните сегменти,

- Не можех. Бях... заета... с нещо. Темп, нуждая се от помощ.

после да върне органите на местата им и да затвори коремната област.

По линията прозвуча тихо пращене, докато тя наместваше слушал­

Накрая щеше да постави на място и отрязаната част от черепа, да на­

ката. Като фон се чуваше глухият тътен на някакво оживено място.

мести лицето и да зашие скалпа. Като се изключеше Y-образният шев

От време на време се долавяха приглушени гласове и дрънчене на ме­

отпред, Маргарет Адкинс щеше да изглежда недокосната. Щеше да бъде

тал. Представих си я как стои пред някой обществен телефон, оглеж­

готова за погребението си.

да всичко край себе си, а очите й се стрелкат неспокойно.

Върнах се в кабинета си, решена да премисля нещата, преди да се

- Къде си? - Взех химикалка от купчината на бюрото и я запре-

отправя към дома си. Петият етаж беше съвсем безлюден. Завъртях

мятах в ръката си.

се на стола си, вдигнах крака върху перваза на прозореца и поглед­

- В един ресторант. „Ла Бел Прованс". На ъгъла на „Сан Катрин"

нах към реката.

и „Сен Лоран". Ела да ме вземеш, Темп.

Сградата бе абсолютно тиха, но това необичайно спокойствие не

Страхът й стана още по-осезаем. Звучеше все по-изплашено.

ми помогна да се отпусна. Мислите ми бяха черни като реката. Запи­

- Габи, имах много тежък ден. Ти си само на няколко пресечки от

тах се за момент дали някой не ме гледа откъм циментовата фабри­

дома си. Не можеш...

ка, някой също така самотен като мен, също така притеснен от тиши­

- Той ще ме убие! Вече не мога да държа нещата под контрол. Мис­

ната на празните офиси.

лех, че мога, но съм грешала. Не мога вече да го прикривам. Трябва

Напоследък имах проблеми със съня, днес бях на крак от шест и

да пазя себе си. Той не е прав. Той е... напълно превъртял.

половина сутринта. Би трябвало да се чувствам изморена. Вместо това

Гласът й звучеше все по-силно и трескаво и вече почти достига­

бях напрегната и изплашена. Улових се, че разсеяно си играя с дяс­

ше точката на истерията. Спря внезапно и паузата изпъкна още по-

ната вежда - нервен жест, с който изключително дразнех съпруга си.

отчетливо от това, че бе заговорила на френски. Спрях да си играя с

Критиките му през всичките години на брака ни не бяха успели да из­

химикалката и погледнах часовника си - 21,15. По дяволите!

коренят този мой навик. Раздялата си има и своите добри страни. Сега

- Добре. Ще бъда там след петнайсет минути. Оглеждай се за мен.

мога да си нервнича колкото ми душа иска.

Сърцето ми биеше до пръсване и ръцете ми трепереха. Заключих

Пийт. Последната ни година заедно. Лицето на Кейти, когато й ка­

кабинета си и буквално пробягах разстоянието до колата си.

захме, че се разделяме. Не би трябвало да й подейства много травми-

ращо •- казвахме си, - нали вече е в колежа. Колко сме грешали. Сълзи­

те й едва не ме накараха да променя решението си. Маргарет Адкинс,

7.

ръцете й, извити в смъртта. Беше боядисала вратите на къщата си в

синьо със същите тези ръце. Беше закачила плакатите на сина си. Уби­

Докато карах към посоченото място, емоциите ми извършваха слож­

ецът. Някъде там ли бе в момента? Дали се наслаждаваше на споме­

ни акробатични изпълнения. Беше се стъмнило, но градът бе напълно

на за стореното днес?

осветен. Хората седяха по балкони и веранди, изнесли столовете си,

Телефонът иззвъня и разцепи тишината. Изтръгна ме от убежище­

за да се порадват на лятото. Говореха и пиеха изстудени напитки, а

то, в което се бях оттеглила. Стреснах се така силно, че подскочих и

непоносимата следобедна жега вече отстъпваше на освежителната хла­

съборих с лакът чашата с моливи и химикалки. Маркери и химикал­

дина на вечерта.

ки се разлетяха във всички посоки.

Копнеех за такъв спокоен семеен живот, мечтаех само да се при­

- Доктор Брен...

бера у дома, да си разделя сандвич с риба-тон с Бърда и да заспя. Ис­

- Темп. Слава богу! Търсих те у вас, но те нямаше. Очевидно. -

ках с Габи всичко да е наред, но предпочитах тя да си бе взела такси

Смехът й бе превъзбуден и напрегнат. - Реших да набера този номер

до дома. Ужасявах се от това, че трябва да се сблъскам с истерията

просто за всеки случай. Всъщност не очаквах да те намеря.

й. Чувствах облекчение, че ми се е обадила. Страх за безопасността

Познах гласа й, макар че звучеше по начин, който не бях чувала

й. Раздразнение, че трябва да ходя в Мейн. Изобщо немного добра ком­

преди. Беше напрегнат от страх. Тонът бе приповдигнат, ритъмът -

бинация от чувства.

накъсан. Думите препускаха към мен, задъхани и настойчиви, като ше­

пот при рязко издишване. Стомахът отново ме присви.

Поех по „Рене Левек" към „Сен Лоран" и продължих вдясно, объ­

- Габи, не съм те чувала от три седмици. Защо не се...

рнала гръб на Чайнатаун.

58

59

Мейн се разпростря пред мен: на север стигаше до Чайнатаун по

зн в живота си - и истински, и въображаеми, но нищо не я бе разстрой­

булевард „Сен Лоран". Мейн е доста претъпкан квартал с малки ма­

вало до такава степен.

газинчета, бистра и евтини кафенета, а „Сен Лоран" е главната му

Няколко минути не казах нищо. Въпреки че вечерта бе топла, усе­

търговска артерия. Оттам той се превръща в мрежа от тесни задни улич­

щах някакъв хлад и дишането ми се учеети. Навън, на улицата, сви­

ки с евтини претъпкани къщи. Въпреки френския му дух, Мейн ви­

реха клаксони, някаква проститутка подхвърляше подканващи репли­

наги е бил мозайка от множество култури, зона, в която езиците и ет­

ки към минаваща кола. Гласът й се извисяваше в лятната вечер като

ническите принадлежности съществуват рамо до рамо, но не се сме­

детско самолетче, което описва спирали и лупинга.

сват, както характерните ухания, които се носят от десетките магази­

- Да тръгваме.

ни и пекарни. Италианци, португалци, гърци, поляци и кжайци са стру­

Каза го толкова тихо, че едва я чух. Deja vu*.

пани в отделни ниши по „Сен Лоран", изкачващ се от пристанището

- Ще ми кажеш ли какво става? - попитах аз.

до планината.

Тя вдигна ръка, сякаш да спре упреците ми, и после я притисна към

Някога Мейн е бил главната разпределителна станция за имигран­

гърдите си. Усещах страха й. Тялото й миришеше на сандалово дърво

ти в Монреал. Новодошлите били привличани от евтините жилища и

и пот.

удобната близост на други сънародници. Те се установявали тук, за

- Ще ти кажа. Ще ти кажа! Само ми дай малко време.

да опознаят живота в Канада, поддържали връзките помежду си, за да

- Не ме занасяй, Габи - рекох по-рязко, отколкото възнамерявах.

преодолеят трудната ориентация и да изградят увереността си в ли­

- Извинявай! Само да се махнем оттук. - Зарови лице в дланите

цето на чуждата култура. Някои научавали френски и английски, за-

си.

богатявали и се местели другаде. Други оставали или защото предпочи­

Добре, да следваме нейния сценарий. Щеше да се наложи да се успо­

тали сигурността на познатата среда, или защото им липсвала

кои и да ми обясни какво става. Но несъмнено щеше да ми каже.

възможността да се измъкнат. Днес това ядро от консервативно мис­

- У вас ли? - попитах я.

лещи и неудачници е обогатено от множество изпаднали в беда и хищ­

Тя кимна, без да вдига глава от дланите си. Запалих колата и поех

ници, цял легион от безпомощни, отхвърлени от обществото и тези,

към площад „Сен Луи". Когато стигнахме до блока й, Габи още не бе

които са ги превърнали в своя плячка. Хората от другите части на гра­

проговорила. Въпреки че дишането й се бе успокоило, ръцете й още

да идват в Мейн по различни причини: търсят изгодни цени, евтини

трепереха. Ту сплиташе пръсти и ги стискаше силно, ту ги разделя­

ресторанти, наркотици, алкохол и секс. Идват, за да купуват, да зяпат,

ше в странната последователност на паниката.

да се забавляват, но не остават тук.

Паркирах и изгасих двигателя, обзета от неприятно чувство за това,

„Сент Катрин" оформя южната граница на Мейн. Завих надясно

което щеше да последва. Бях успокоявала Габи, когато изпадаше в па­

и паркирах до тротоара, почти на същото място, където бяхме спре­

ника заради проблеми със здравето, конфликти с родителите или ко­

ли двете с Габи преди три седмици. Сега беше по-рано и проститут­

легите си, заради кризи във вярата, самоуважението, любовта. Вина­

ките тъкмо започваха да заемат местата си.

ги ми е действало изтощително. Неизменно при следващата ни сре­

ща тя бе весела и невъзмутима, напълно забравила преживяната ка­

Габи явно се бе оглеждала за мен. Когато погледнах в огледало­

тастрофа. Не че не желаех да проявявам съчувствие, но вече го бях

то за обратно виждане, тя вече пресичаше улицата, притиснала куфар­

преживявала безброй пъти. Спомнях си за бременността, която се ока­

чето си към гърдите. Не тичаше с всичка сила като човек, ужасен до

за несъществуваща. За откраднатия портфейл, който се намери зад

краен предел, но страхът й бе очевиден. Бягаше като повечето

възглавницата на канапето. Все пак, силата на нейната реакция ме раз­

възрастни, които не са тичали от деца, дългите й крака леко се огъ­

тревожи.

ваха, главата бе сведена, а чантата на рамото се люлееше в ритъм със

- Искаш ли да спиш при мен тази вечер?

спънатата походка.

Тя не отговори. От другата страна на площада един старец наме­

Заобиколи колата, качи се задъхана и седна със затворени очи. Оче­

стваше вързоп парцали под главата си и се настаняваше да прекара

видно опитваше да се овладее и стискаше ръцете си с всичка сила, за

кошта на пейката.

да ги накара да спрат треперенето си. Не бях я виждала никога в по­

добно състояние и това ме изплаши. Габи винаги е имала склонност

към известен драматизъм, когато преминава през непрекъснатите кри-

* Вече видяно. - Б. ред.

60

61

Мълчанието се проточи толкова дълго, че за момент се зачудих дали

бил и лицето на Габи стана за миг бяло, после червено и това подчер­

ме бе чула. Обърнах се към нея с намерението да повторя поканата

та странното й изражение.

си и видях, че гледа право към мен. Нервните накъсани движения от­

Застина неподвижно, като вцепенена. След малко сякаш се отпри­

преди няколко минути бяха престанали. Сега седеше абсолютно не­

щи някакъв клапан и напрежението започна да се изцежда от тялото

подвижна. Гърбът й бе изпънат, горната половина на тялото - наве­

й. Пусна дръжката на вратата, остави куфарчето на пода и се облег­

дена леко напред, така че почти не се докосваше до облегалката. Ед­

на на седалката. Отново се затвори в себе си и запремисля.

ната й ръка лежеше в скута, а другата бе свита в юмрук, притиснат сил­

Накрая си пое дълбоко дъх и изпъна леко рамене. Беше избрала

но към устните й. Очите й бяха присвити, а клепачите потреперваха

как да действа. Веднага щом заговори, разбрах какво е решила да пра­

почти недоловимо. Сякаш преценяваше нещо наум, обмисляше вари­

ви. Щеше да ме допусне до себе си, но не напълно.

антите и евентуалните резултати. Внезапната промяна в настроение­

- Работих с някои... необичайни... хора напоследък.

то й бе изнервяща.

Реших, че това е доста слабо казано, но замълчах.

- Сигурно ме мислиш за луда. - Беше напълно спокойна, а гласът

- Не, не. Знам, че звучи банално. Нямам предвид обикновените хора

й - плътен и овладян.

от улицата. С тях знам как да се оправям.

- Объркана съм. - Не й казах какво мисля наистина.

Начинът, по който подбираше думите си, доста ме изнервяше.

- Да. Това е мек начин да се определи ситуацията.

- Ако познаваш играчите, ако знаеш правилата и жаргона им, ня­

Каза го и се засмя горчиво, после бавно поклати глава. Къдрици­

маш проблеми. Трябва да спазваш техния етикет и да не дразниш ни­

те й се раздвижиха.

кого. Много е просто: Не навлизай в чужда територия, не прецаквай

- Май наистина превъртях там.

никого, не говори с ченгета. Не е трудно да се работи там, освен във

Чаках я да продължи. Някъде наоколо се чу затръшване на авто­

вечерните часове. Пък и момичетата вече ме познават. Знаят, че не

мобилна врата. Ниският меланхоличен звук на саксофон се понесе

съм заплаха за тях.

, откъм парка. В далечината прозвуча вой на линейка.

Тя млъкна. Не знаех дали пак се изолира от мен, или продължава

По-скоро усетих, отколкото видях, че в тъмнината Габи е отмести­

сортирането на информацията. Реших да я подканя:

ла погледа си. Сякаш се бе движила по пътя към мен и в последния

- Някоя от тях ли те заплашва?

момент бе свила встрани. Като обектив на автоматичен фотоапарат,

Етиката винаги е била много важна за Габи и предположих, че се

очите й се насочиха някъде зад мен и тя отново се отнесе. Пак пре­

опитва да прикрие някоя от проститутките, които интервюира за про­

мина към вглъбено общуване със себе си, прехвърляше вариантите

екта си.

и решаваше кой да избере.

- От момичетата ли? Не. Не! Те не създават никакви проблеми. Мис­

- Ще се оправя сама - каза тя, взе куфарчето и чантата си и посег­

ля, че всъщност харесват компанията ми. И аз мога да бъда похотли­

на към дръжката на вратата. - Благодаря ти много, че дойде.

ва като тях.

Беше решила да избегне обясненията.

Добре. Знаем кое не е проблемът. Продължих да разпитвам:

Е, може би си казваше думата умората или стресът от последни­

- Как избягваш да не те вземат за една от тях?

те няколко дни. Без значение. Просто си изпуснах нервите.

- О, не се опитвам да го правя. Просто се смесвам с тях. Иначе,

- Чакай малко! - избухнах аз. - Искам да знам какво става! Пре­

ще навредя на собствените си цели. Момичетата разбраха, че не пра­

ди час ми разправяше, че някой иска да те убие! Пробягваш разстоя­

вя номера, така че... ами не знам, някак приеха положението.

нието от ресторанта до колата с всички сили, идваш задъхана и раз­

Не попитах очевидното.

треперана, сякаш те гони Джак Изкормвача! Не можеш да дишаш нор­

- Ако някой мъж ме задява, просто казвам, че в момента не рабо­

мално, ръцете ти се мятат трескаво, сякаш по тях тече ток, а сега се

тя. Повечето се разкарват, като чуят това.

каниш да се измъкнеш най-спокойно само с едно „Благодаря, че ме

Последва нова пауза, докато тя продължи мисленото си пресява­

докара" и без никакво обяснение?

не какво да ми каже, какво да запази за себе си и какво да замете на

Никога не се бях чувствала толкова вбесена от нея. Бях повиши­

купчина и да го спомене само ако се наложи. Засуети се със закопчал­

ла глас и дъхът ми излизаше на пресекулки.

ката на куфарчето си. На площада излая куче. Бях сигурна, че прикри­

Моят гняв я закова на място. Започна да се оглежда уплашено като

ва някого или нещо, но този път не я притиснах.

кошута, попаднала пред фаровете на кола. По улицата мина автомо-

- Повечето - продължи тя, - освен един мъж напоследък.

62

63

Пауза.

- Някога отправял ли е заплахи?

- Кой е той?

- Не. Не и директно.

Пауза.

- Някога случвало ли се е да губи контрол или да упражнява на­

- Не знам, но адски ме плаши. Не е сводник, но обича да се мотае

силие?

край прослитутките. Момичетата не му обръщат внимание. Но той знае

- Н е .

много за улицата и прояви готовност да говори с мен, така че го ин­

- Взема ли наркотици?

тервюирах.

- Н е знам.

Пауза.

- Знаеш ли кой е и къде живее?

- Напоследък ме преследва. Отначало не бях разбрала, но започ­

- Не. Има неща, за които не се пита. Това е неписано правило, нещо

като негласно споразумение.

нах да го забелязвам на странни места. Зървам го в метрото, когато

Отново последва дълго мълчание, докато и двете преценявахме ду­

се прибирам вкъщи, или тук, на площада. Веднъж го мярнах на „Кон-

мите й. Загледах се в един велосипедист, който премина по тротоа­

кордия", пред библиотеката, където е офисът ми. Или пък го виждам

ра, въртейки спокойно педалите.

зад мен, по тротоара, да върви в същата посока. Миналата седмица

Мислех за казаното от Габи. Питах се дали аз съм виновна за

бях на „Сен Лоран", когато го забелязах. Исках да се убедя, че не си

състоянието й. Дали не бях събудила страховете й, като й разказах

въобразявам, така че го юпитах. Щом забавех ход, и той правеше също­

за своите, или тя наистина бе попаднала на психопат? Дали преуве­

то. Щом тръгнех бързо, и той ускоряваше крачка.

личаваше няколко безобидни съвпадения, или наистина бе в опас­

- Сигурна ли си, че винаги е един и същ човек?

ност? Да оставя ли нещата така? Или да направя нещо? Трябваше

- Абсолютно.

ли да се обърнем към полицията? Мислите ми се понесоха по по­

Последва дълго напрегнато мълчание. Чаках търпеливо.

знатата утъпкана пътека.

- Това не е всичко.

Известно време седяхме заслушани в звуците от парка, вдишвах­

Тя се втренчи в ръцете си, отново вкопчени една в друга.

ме уханието на лятната нощ, всяка потънала в мислите си. Тази тиха

- Напоследък започна да разправя разни много шантави работи.

интерлюдия имаше успокоителен ефект. Накрая Габи поклати глава,

Опитах се да го избягвам, но тази вечер се появи в ресторанта. Сякаш

пусна куфарчето в скута си и се облегна назад. Когато заговори, гласът

има радар. Както и да е, той започна да прави същото, започна да ми

й бе по-силен и не така разтреперан:

задава най-различни перверзни въпроси.

- Знам, че може би преувеличавам опасността. Той е просто ня­

Пак се потопи в мислите си. След малко се обърна към мен, сякаш

какъв безобиден откачен, който иска да ме изплаши. И аз се хващам

бе открила отговора, който досега й е убягвал. Гласът й прозвуча леко

на въдицата му. Позволявам на този психар да ме изкара от релсите.

развълнувано:

- Не смяташ ли, че попадаш на доста откачени типове?

- Всичко е заради очите му, Темп. Очите му са адски странни! Чер­

- Да, повечето хора, които интервюирам, не са от най-нормални­

те. - Тя се засмя кратко и горчиво.

ни и жестоки като на пепелянка, а бялото им е розово и кръвясало. Не

- Какво те кара да мислиш, че този е различен?

знам дали е болен, или постоянно има махмурлук. Никога досега не

Замисли се и загриза нокътя на палеца си.

съм виждала такива очи. Темп, направо се побърках! Сигурно съм си

- Трудно е да го формулирам с думи. Просто има една граница, коя­

мислела за последния ни разговор и за онзи откачен, чиито жертви ид­

то разделя откачените от истинските хищници. Трудно е да се дефи­

ват при теб.

нира, но усещаш кога тази граница е премината. Може би е някакъв

Не знаех какво да кажа. Не можех да видя добре лицето й в мра­

инстинкт, който съм си изградила с времето, прекарано там; В про­

ка, но тялото й говореше с езика на страха. Бе напрегната, а ръцете

ституцията, ако една жена се почувства застрашена от даден клиент,

притискаха куфарчето като щит към гърдите й.

тя просто не тръгва с него. Всяка си има свои критерии, но съществу­

- Какво още знаеш за този човек?

ва някаква линия, която не пресичат. Може да е нещо в погледа или

- Почти нищо.

някакво странно желание. Елен например не тръгва с никой, който е

- Момичетата какво мислят за него?

обут с каубойски ботуши.

- Не му обръщат внимание.

Габи отново замълча, размишлявайки.

64

65

- Мисля, че просто ми повлияха разказите за серийни убийци и пси­

Тревогата не ме бе изоставила напълно. Сънят не дойде лесно и

хопати.

известно време лежах, гледах сенките по тавана и се борех с импул­

Отново замисляне. Опитах се да погледна крадешком часовника

са да се обадя на Пийт. Мразех се, че изпитвам нужда от него в таки­

си.

ва моменти, че копнеех за силата му винаги когато се чувствах раз­

- Единственото, което този човек се опитва да направи, е да ме шо­

строена. Това бе един от ритуалите, които се бях заклела да изоста­

кира.

вя.

Нова пауза. Опитваше се да убеди сама себе си.

Най-после сънят ме понесе като вихрушка и прогони мислите за

- Копеле такова!

Пийт, Кейти, Габи и убийствата от съзнанието ми. Това бе добре, тъй

Гласът й ставаше все по-гневен с всяка изминала минута.

като ми помогна да преживея следващия ден.

- По дяволите, Темп! Няма да позволя на този гадняр да съсипе

живота ми. Ще му кажа да се разкара веднъж завинаги. Много съжа­

лявам, че те накарах да дойдеш чак дотук. Голяма съм досадница! Ще

8.

ми простиш ли?

Гледах я мълчаливо. Рязката промяна в емоционалното й състоя­

Спах дълбоко до девет и петнайсет на следващата сутрин. Обик­

ние отново успя да ме изненада. Как можеше да е толкова ужасена,

новено се будя по-рано, но днес беше петък, 24 юни. Денят на свети

аналитична, гневна и смирена само в рамките на трийсет минути? Бях

Йоан Кръстител - официален празник на Квебек, и аз се наслажда­

прекалено изморена, за да търся отговора.

вах на празничното безделие, позволено в такива дни. Тъй като праз­

- Габи, късно е. Хайде да поговорим за това утре. Не ти се сърдя

никът на свети Йоан Кръстител е най-важният за провинцията, почти

всичко е затворено. Пред вратата ми нямаше да има вестник, така че

естествено. Радвам се, че не ти се е случило нещо. Наистина нямах нищо

си направих кафе и отидох до ъгъла да потърся някое издание, което

против да спиш у нас-. Винаги си добре дошла.

излизаше и в празник.

Тя се наведе и ме прегърна.

Денят бе слънчев и красив, светът се представяше в най-привле­

- Благодаря, но ще се оправя и сама. Ще ти се обадя. Обещавам!

кателния си вид. Предметите и техните сенки се открояваха в рязък

Изпратих я с поглед, докато изкачваше стъпалата към апартамен­

контраст, цветовете на тухлите и дървото, на метала и боите, на тре­

та си. Полата й се вееше феерично около нея. В следващия миг тя из­

вата и цветята заявяваха гръмогласно своето място в цветния спектър.

чезна зад лилавата врата, оставяйки пространството помежду ни праз­

Небето бе ослепително, без нито едно облаче и синьо като великден­

но и застинало. Седях сама, заобиколена от тъмнината и лекото уха­

ските яйца по картичките от детството ми - същият дързък нюанс.

ние на сандалово дърво. Въпреки че нищо не помръдваше, за миг усе­

Утринният въздух бе топъл и мек, изпълнен с уханието на пету-

тих някакъв хлад да пронизва сърцето ми. Като мимолетна сянка той

нии от сандъчетата по прозорците. Температурите се бяха покачва­

потрепна и изчезна.

ли бавно, но неотменно през последната седмица и всеки ден надви­

По целия път до дома мислите ми препускаха трескаво. Дали това

шаваха предходните. Прогнозата за днес: трийсет и два градуса. Ро­

бе поредната мелодрама на Габи? Имаше ли неща, които не ми каза?

дена на юг, аз обожавах такова време.

Дали този мъж не бе наистина опасен? Дали параноята й не се под­

Купих си Льо Журнал дьо Монреал. Заглавието на първа страни­

хранваше от моя разказ за убиеца?

ца бе изписано с осемеантиметрови букви в небесносин цвят: ВЕСЕЛ

Не позволих на загрижеността си за Габи да ме обсеби. Когато се

ПРАЗНИК, КВЕБЕК!

прибрах, изпълних един ритуал от детството си, който винаги ми по­

Пристигнах вкъщи, сипах си кафе, приготвих си мюсли и разгърнах

мага, когато съм напрегната или разтревожена: напълних си гореща

вестника на масата в трапезарията. Аз съм пристрастена към четене­

вана с билкови соли. Пуснах високо компактдиска на Крие Риа и ко­

то на новини. Макар че мога да прекарам няколко дни без вестник, като

гато се потопих във водата, той ми запя за пътя към ада. Съседите тряб­

се задоволявам само с новините по телевизията в единайсет вечерта,

ваше да ме изтърпят. След като излязох от ваната, опитах да се оба­

не след дълго закопнявам за писаното слово. Когато пътувам някъ­

дя на Кейти, но отново попаднах на телефонния й секретар. После си

де, първо намирам канала със Си Ен Ен на телевизора в хотелската

поделих млякото и бисквитите с Бърди, който предпочете млякото.

стая, а после разопаковам багажа си.

Оставих чиниите в кухнята и се пъхнах в леглото.

66

67

Не мога да пия, мразя цигарения дим, тази година и сексът нещо

Втората снимка беше на възрастна жена с изрусена накъдрена коса

ми убягва, така че съботните сутрини са посветени на вестнтщите. Поз­

и малко момче по шорти и тениска. Мъж с брада и очила с дебели рам­

волявам си да прекарам часове наред, поглъщайки и най-малките под­

ки бе преметнал покровителствено ръце през раменете им. И трима­

робности. Не че в новините има нещо ново. Няма. Знам това. Те са

та гледаха от фотоса с мъка и недоумение - изражение, типично за спо-

като топките в бингото. Едни и същи събития се повтарят отново и

ходените от внезапно нещастие, поглед, който познавах прекалено доб­

отново. Земетресения. Преврати. Търговски войни. Заложници. Про­

ре. Надписът под снимката ги представяше като майката, сина и съпру­

сто съм пристрастена да науча кои топки са изтеглени през всеки един

га на жертвата.

ден.

Бях неприятно изненадана от третата снимка: видях себе си до един

Льо Журнал си пада по кратките статии и изобилието от снимки.

изкоп. Познавах тази фотография. Направена през 1992-а и запазе­

Макар че не е Крисчън Сайънс Монитър, все пак става. Бърди беше

на в архивите, тя често бе изравяна и препечатвана. Както обикнове­

наясно какво ще последва, така че се намести на съседния стол. Ви­

но, ме представяха като американка антроположка.

наги се чудя дали го привлича моята компания или надеждата, че ще

- По дяволите!

му оставя от мюслито си.

Бърди размърда опашката си и ме погледна неодобрително. Не ми

Намерих го на втора страница, между репортаж за удушен свеще­

пукаше. Решението ми да прогоня убийствата от мислите си за целия

ник и отразяването на световното първенство по футбол.

уикенд се провали твърде бързо. Трябваше да очаквам историята да

ЖЕНА НАМЕРЕНА УБИТА И ОСАКАТЕНА

се появи в днешния вестник. Допих остатъка от изстиналото вече кафе

Двайсет и четири годишна жена е била намерена убита и звер­

и набрах номера на Габи. Никой не вдигна. Въпреки че за това може­

ски обезобразена в дома си в Ийстенд вчера следобед. Жертвата,

ше да има милион обяснения, все пак ме побиха тръпки.

идентифицирана като Маргарет Адкинс, е била домакиня и май­

Отидох в спалнята да се облека за тай-чи. Групата обикновено се

ка на шестгодишно момче. Госпожа Адкинс е била за последно до­

събира всеки вторник вечер, но тъй като днес беше почивен ден за всич­

казано жива в 10 часа сутринта, когато е говорила по телефона

ки, решихме да проведем извънредна тренировка. Не бях сигурна дали

със съпруга си. Брутално пребитото й и осакатено тяло е било от­

искам да отида, но статията и неуспешното телефонно обаждане ме

крито от сестра й около обяд.

накараха да се реша. Поне щях да се разсея за час-два.

Според полицията няма следи от насилствено влизане и оста­

ва неясно как нападателят е проникнал в дома. Аутопсията е била

Отново се оказа, че греша. Деветдесет минути „галене на птица",

извършена в Лабораторията по съдебна медицина от д-р Пиер Ла­

„размахване на ръце като облак" и „игла на дъното на морето" не ус­

манш. Американката д-р Темперанс Бренън, съдебен антрополог и

пяха по никакъв начин да ме настроят празнично. Бях толкова разсея­

специалист по скелетни травми, изследва костите на жертвата

на, че по време на цялата тренировка не бях в синхрон с останалите

за следи от разрези с нож...

и си тръгнах по-угрижена, отколкото бях дошла.

Историята продължаваше със смесица от догадки и размишления

Докато карах към дома си, включих радиото, решена да направля­

за последните действия на жертвата, кратко описание на живота й и

вам мислите си, както овчарят води стадото, да насърчавам безгриж­

обещание, че полицията ще направи всичко възможно, за да залови

ните и да прогонвам тъжните.

убиеца.

- ...е била убита вчера около обяд. Госпожа Адкинс е имала уго­

Към статията имаше няколко снимки, представящи зловещата дра­

ворка със сестра си, но не се появила на срещата. Трупът й е бил от­

ма и героите й. В различни оттенъци на сиво се виждаха апартаментът

крит в Дежарден № 1327. Полицаите не са намерили следи от насил­

и стълбите към него, полицията, екипът от моргата, който бута носил­

ствено влизане в дома и подозират, че госпожа Адкинс е познавала

ката с опакования в найлонов чувал труп. Виждаха се и съседите, стру­

нападателя си.

пани на тротоара, възпирани от полицейската лента. Любопитството

Знаех, че трябва да сменя станцията. Но вместо това, оставих гласът

им бе запечатано на черно-бялата снимка. Сред фигурите от вътреш­

да ме завладее. Той разбуди тлеещото на дъното на съзнанието ми, изва­

ната страна на полицейската лента разпознах Клодел, вдигнал дясна­

ди тревогите ми на повърхността и окончателно унищожи възможност­

та си ръка като диригент на училищен оркестър. На малка кръгла сним­

та за безгрижен уикенд.

ка се виждаше лицето на Маргарет Адкинс, леко замазано, но по-щаст­

- ...резултатите от аутопсията още не са обявени. Полицията пре­

ливо от това, което бях видяла на масата за аутопсии.

търсва Източен Монреал, разпитва всички познати на убитата. Това

68

69

е двайсет и шестото убийство за тази година в града. Полицията на

си и убити от изпълнен със злоба психопат. Тротие. Ганьон. Адкинс.

Монреал умолява всеки, разполагащ с някаква информация, да се оба­

Жертвите живееха на доста километри една от друга и бяха с разли­

ди в отдел „Убийства" на телефон 555-2052.

чен произход, възраст, физически характеристики, но някак не можех

Без да го решавам съзнателно, свих рязко и се отправих към ла­

да се отърся от убеждението, че една и съща ръка е убила и трите. Кло­

бораторията. Ръцете ми въртяха кормилото, а краката ми натискаха

дел виждаше само различията. Аз трябваше да намеря връзката, коя­

педалите. За двайсет минути стигнах, решена да свърша нещо, макар

то да го убеди в противното.

да не бях сигурна точно какво.

Откъснах кариран лист хартия и начертах набързо таблица, като

Сградата беше тиха, изоставена от всички, с изключение на мал­

озаглавих колоните с категориите, за които сметнах, че може да се ока­

цината, извадили лошия късмет да работят на празника.

жат важни. Възраст. Раса. Цвят и дължина на косата. Цвят на очите.

Крилото на ЛСМ също бе пусто. Празните кабинети и лаборато­

Височина. Тегло. Дрехи. Семейно положение. Език. Етническа при­

рии сякаш бяха заспали, за да натрупат сили за това, което щеше да

надлежност и вероизповедание. Местоживеене. Месторабота. Причи­

последва след дългия горещ уикенд. Кабинетът ми изглеждаше така,

на за смъртта. Дата и час на смъртта. Въздействие върху тялото по-

както го бях оставила, химикалките и моливите още лежаха разпиле­

стмортем*. Местоположение на трупа.

ни върху бюрото. Докато ги събирах, се огледах из стаята, мярнах не­

Започнах с Шантал Тротие, но скоро осъзнах, че моите папки не

довършените доклади, диапозитивите, които не бях подредила в ка­

съдържат пялата информация, която ми трябваше. Исках да видя под­

талога, един недовършен проект върху челюстните сутури*.

робните полицейски доклади и снимки от местата, където бяха откри­

Все още не знаех защо бях там и какво смятах да правя. Чувствах

ти труповете. Погледнах часовника си -13,45. По случая Тротие ра­

се напрегната и не на себе си. Отново се сетих за д-р Ленц. Тя ми бе

ботеше местната полиция, така че реших да сляза до първия етаж.

помогнала да призная пристрастеността си към алкохола и да се из­

Съмнявах се в отдел „Убийства" да кипи някаква работа и предполо­

правя лице в лице с нарастващото отчуждение между мен и Пийт. Вни­

жих, че моментът е подходящ да поискам това, което ми трябваше.

мателно, но неумолимо думите й бяха отместили бариерите, прикри­

ващи чувствата ми.

Оказах се права. Огромната зала бе почти празна, а колонията от

сиви метални бюра бе почти необитаема. В далечния ъгъл на стаята

- Темп - казваше тя. - Трябва ли винаги да държиш нещата под

контрол? Не можеш ли да се довериш на някого?

се бяха събрали трима мъже. Двама седяха на съседни бюра, обърна­

ти едно срещу друго, и се гледаха над купчините папки.

Може би беше права. Вероятно се опитвах да избягам от вината,

която ме преследваше винаги, когато не можех да разреша някакъв про­

Висок кокалест мъж с хлътнали страни и русолява коса седеше, на­

блем. Или просто избягвах бездействието, което я съпътстваше. Ка­

клонил стола си назад и вдигнал крака върху бюрото. Казваше се Анд-

зах си, че разследването на престъплението не е моя работа, че това

рю Райън. Говореше с твърдия равен френски на англоговорящ и раз­

е задължение на детективите от отдел „Убийства" и че моята работа

махваше химикалката си във въздуха.

е да им помагам с изчерпателна и точна техническа информация. Ка­

Партньорът му го гледаше от отсрещната страна на бюрото, на­

зах си, че съм в лабораторията, защото не съм получила покана за нито

клонил глава настрана като канарче, което оглежда лице, доближило

едно парти. Но това не свърши работа.

се до клетката. Беше нисък и мускулест мъж, въпреки че тялото му

Въпреки че разпознавах логиката на собствените си аргументи, ко­

бе започнало да наедрява на места, както при повечето хора на сред­

гато свърших със събирането на моливите, все още не можех да из­

на възраст. Имаше неравномерния тен на човек, посещаващ солариум,

бягам от чувството, че има нещо, което трябва да свърша. То ме гри­

и гъстата му черна коса бе грижливо подстригана и вчесана. Прилича­

зеше отвътре, както хамстер гризе морков. Не можех да се отърся от

ше на актьор, явяващ се на кастинг. Предположих, че дори мустаци­

смущаващото усещане, че пропускам някакъв детайл, важен за тези

те му са оформени от професионален коафьор. На дървената табел­

случаи по начин, който още не разбирам. Трябваше да направя нещо.

ка на бюрото пишеше Жан Бертран.

Извадих папка от класьора, в който държах докладите от стари слу­

Третият мъж бе приседнал на ръба на бюрото на Бертран, слуша­

чаи, още една от купчината с текущи случаи и ги поставих редом с до­

ше бъбренето и оглеждаше скъпите си италиански мокасини. Когато

сието на Адкинс. Три жълти папки. Три жени, изтръгнати от средата

го видях, настроението ми се сгромоляса.

* След смъртта (лат.). - Б. ред.

* Съединяване на горна и долна челюст (лат.). - Б. ред.

70

71

-....като мръсна пепел.

те на техния собствен език и да не се хваща на номерата им. Никога

Засмяха се едновременно, с гърленото боботене на мъже, които

не бях работила с него. Бях научила цялата тази информация от ко­

си разправят вицове за жени. Клодел погледна часовника си.

леги. Никога не бях чувала негативен коментар за Андрю Райън.

Хваща те параноята, Бренън, смъмрих се аз. Вземи се в ръце. Про­

- Какво правите тук днес? - попита той. Махна с дългата си ръка

кашлях се и започнах да си пробивам път през лабиринта от бюра. Трио­

по посока на прозореца. - Защо не се веселите на празника?

то млъкна и погледна към мен. Когато ме познаха, двамата детекти­

Забелязах тънък белег, който се подаваше от яката му и минава­

ви станаха от бюрата си. Клодел не помръдна. Без да направи никакъв

ше нагоре по врата.

опит да прикрие неодобрението си, той продължи да се взира в мо­

- Май нещо съм занемарила социалния си живот. А и не знам как­

касините си и отмести очи единствено за да погледне часовника си.

во друго да правя, като са затворени магазините.

- Доктор Бренън, как сте? - попита Райън, като премина на анг­

Докато го казвах, отметнах кичурите коса от челото си. Спомних

лийски и ми протегна ръка. - Ходили ли сте си скоро у дома?

I си, че съм облечена като за тренировка, и се почувствах малко засра­

- Не през последните няколко месеца. - Ръкостискането му бе до­

мена заради безупречния вид на колегите. И тримата изглеждаха като

ста енергично.

излезли от реклами в списание за мъжка мода.

- Канех се да ви питам дали си носите по един АК-47, когато тръгва­

Бертран заобиколи бюрото си и ми протегна усмихнат ръка. Здра-

те натам.

висах се с него. Клодел продължи да не ме поглежда. Радвах се на при­

- Не, автоматите ги пазим за домашна употреба. Заредени.

съствието му тук колкото на вирусна инфекция.

Бях свикнала с шегите им по повод насилието в Америка.

- Чудех се дали мога да видя едно досие от миналата година. Шан-

- А направиха ли ви вече вътрешни тоалетни? - попита Бертран.

тал Тротие. Беше убита през октомври '93-а. Трупът й бе открит в Сен

Той пък си избра темата за изостаналостта на Юга.

Жером.

- В някои от по-големите хотели - отвърнах аз.

Бертран щракна с пръсти и насочи показалеца си към мен.

От тримата само Райън изглеждаше притеснен.

- Да, спомням си този случай. Захвърленото момиче. Още не сме

Андрю Райън не бе типичен кандидат за детектив от отдел „Убий­

открили негодника, който го е направил.

ства".. Роден в Нова Скотия, единствен син на родители ирландци -

С ъгълчето на окото си видях как Клодел поглежда към Райън.

и двамата лекари, получили образованието си в Англия и пристигна-

Въпреки че движението бе недоловимо, то събуди любопитството ми.

т в Канада, владеещи единствено английски. Те бяха очаквали синът

Съмнявах се Клодел да е наминал през участъка, за да си побъбри с

им да ги наследи в професията и осъзнали ограничеността на това да

колегите, бях сигурна, че са говорили за вчерашното убийство. Зачу­

владееш само един език, бяха се погрижили синът им да говори пер­

дих се дали са обсъждали Тротие и Ганьон.

фектно и френски.

- Разбира се - каза Райън с усмихнато, но невъзмутимо лице. - Ще

През първата му година в медицинския колеж обаче нещата тръгна­

ви дадем всичко, което ви трябва. Мислите, че там има нещо, което

ли на зле. Подмамен от живота на ръба, Райън се забъркал в непри­

ни е убягнало?

ятности заради алкохол и хапчета. Накрая прекарвал все по-малко вре­

Той се пресегна за цигарите си и извади една от пакета. Пъхна я

ме в колежа за сметка на мрачните и опушени кръчми. Станал познай­

в устата си и протегна пакета към мен. Поклатих глава.

ник на местната полиция, запоите му често свършвали на пода на ки­

- Не, не, нищо подобно - отвърнах аз. - Имам горе два случая, по

лията. Една нощ се озовал в болницата „Света Марта" със забита във

които работя, и те ми напомнят по нещо за Тротие. Не съм сигурна

врата игла и почти разкъсана сънна артерия.

какво точно търся. Просто искам да погледна снимките от место­

Както при преоткрил вярата християнин, промяната у него била

престъплението и евентуално полицейските доклади.

бърза и пълна. Все още привлечен от живота в подземния свят, Райън

- Да, познато ми е това чувство - кимна Райън и издуха кълбо дим.

просто преминал на другата страна. Завършил криминология в коле­

Дори и да знаеше, че по някои от моите случаи работи и Клодел, не

жа, кандидатствал за работа в квебекската полиция и го приели. В край­

се издаде. - Понякога човек трябва да се довери на предчувствието

на сметка се бе издигнал до детектив-лейтенант.

си. Какво ви е хрумнало?

Опитът му от времето, прекарано на улицата, му вършеше добра

- Тя смята, че зад всички убийства стои един и същи психопат.

работа. Въпреки че обикновено бе учтив и мек, Райън имаше репу­

Гласът на Клодел бе съвсем равен. Забелязах, че отново е забил

тацията на скандалджия, който знае как да разговаря с престьпници-

поглед в мокасините си. Устните му почти не помръдваха, докато го-

72

73

вореше. Очевидно не се опитваше да прикрие презрението си. Не му

Представление.

обърнах внимание.

- Сержант-детектив Клодел - започнах аз също на френски, като

Райън се усмихна на Клодел:

внимателно подбирах думите си. - Смятам, че има значителни при­

- Хайде, Люк. Не се впрягай! Няма да навреди още един човек да

лики между жертвите на няколко убийства, които са ми били възла­

хвърли поглед. И бездруго не сме поставили рекорд по бързо залавя­

гани за патологичен анализ. Ако съм права, възможно е един и същи

не на този престъпник.

човек, психопат, както го наричате, да стои зад всички тези убийства.

Клодел изсумтя и поклати глава. Отново погледна часовника си.

Може да съм права, може и да греша. Наистина ли искате да поеме­

После вдигна очи към мен:

те отговорността, че сте пренебрегнали тази възможност, и да риску­

- Какво сте открили?

вате живота на други невинни жертви?

Преди да успея да отговоря, вратата рязко се отвори и Мишел Шар­

Бях учтива, но твърда. Освен това не ми беше никак весело.

боно нахлу в залата. Хукна към нас между бюрата, размахвайки лист

- О, по дяволите, Люк, нека дойде с нас - предложи Шарбоно. -

хартия с лявата си ръка.

Просто отиваме да поразпитаме тук-там.

- Пипнахме го - възкликна той. - Пипнахме кучия син! - Беше за­

- Хайде, този ни е в кърпа вързан, независимо дали тя ще дойде

червен и задъхан.

или не - добави Райън.

- Тъкмо навреме - заяви Клодел. - Да видим. - Говореше на ко­

Клодел не каза нищо. Само извади ключовете си, пъхна снимка­

легата си като на куриер, донесъл пратка. Нетърпението му измества­

та в джоба си и мина покрай мен на път към вратата.

ше всякакво подобие на любезност.

- Да действаме - подкани Шарбоно.

Шарбоно сбърчи вежди, но подаде листа на партньора си. Трима­

Имах предчувствието, че пак ще бъда до късно на работа.

та мъже се скупчиха и сведоха глави над листа. Шарбоно обясни на

гърбовете им:

- Гадният копелдак използвал кредитната й карта час след като я

9.

убил. Очевидно забавлението не му е било достатъчно, така че отишъл

в магазина на ъгъла да изтегли пари. Само че там се навъртат доста

Оказа се, че не е лесно да се стигне дотам. Докато Шарбоно си про­

съмнителни типове, затова имат инсталирана видеокамера, насочена

правяше път на запад по „Дьо Мезонньов", седях отзад и гледах през

точно срещу банкомата. Образът му е запечатан на лентата и - хоп!

прозореца. Следобедът бе зноен и горещ. Докато пъплехме бавно на­

- ето я физиономията му.

пред, виждах как жегата се надига на вълни от тротоара.

Той кимна към фотокопието.

Монреал кипеше от патриотичен възторг. Кралските лилии бяха

- Голям красавец, нали? Ходих със снимката там сутринта, но чо­

навсякъде, висяха от прозорци и балкони, грееха върху тениски, шап­

векът от нощната смяна не знаеше името му. Мислеше, че може би го

ки и боксерки, бяха изрисувани върху лица, вееха се от знамена и пла­

е виждал. Предложи ни да говорим с продавача, който идва в девет.

кати. От централната част на изток до Мейн потни гуляйджии бяха за­

Смята, че нашият човек е редовен посетител.

взели улиците и задръстваха движението като тромб в артерия. Въпре­

- По дяволите! - възкликна Бертран.

ки че привидно тълпата се движеше без определена посока, все пак

Райън се взря в снимката. Дългото му слабо тяло бе приведено над

напредваше бавно на север, към Шербрук и парада, в който пънкари

доста по-ниския Бертран.

крачеха редом с майки, тикащи бебешки колички. Хората и платфор­

- Значи това е шибанякът - заключи Клодел и огледа образа в ръка­

мите от парада, които бяха потеглили от „Сент Юрбен" в два на обед

та си. - Хайде да го приберем.

и се движеха на изток и нагоре към Шербрук, в момента се намира­

- Бих искала да дойда с вас.

ха точно над нас.

Бяха забравили за присъствието ми. Сега и четиримата се обърна­

Шарбоно се обърна към Клодел:

ха към мен. Райън и Бертран гледаха развеселени и любопитни как­

- Дай да видя снимката за момент.

во ще последва.

Люк я извади от джоба си. Мишел я погледна, като за миг от­

- Това е невъзможно - изрече Клодел, единственият от тях, кой­

мести очи от колите пред нас.

то държеше да говори на френски. Мускулите на челюстта му изпъкна­

- Не е нищо особено - каза, без да се обръща конкретно към ня­

ха и лицето му се напрегна. В очите му нямаше и следа от веселие.

кого. Безмълвно се протегна и ми подаде снимката.

74

75

Хванах черно-бялата отпечатана на принтер снимка, уголемено изоб­

умрели мухи бяха осеяли перваза. Железни решетки предпазваха

ражение на кадър, направен отгоре и отдясно на обекта. Виждаше се

стъклото. Двама старци седяха на кухненски столове пред вратата.

размазана фигура на мъж с извърнато лице, зает с това да вкара или

- Търсим човек на име Халеви - каза Шарбоно, като провери в бе­

изтегли картата от банкомата.

лежника си. - Сигурно няма да е особено словоохотлив.

Косата му бе къса и изтъняла отпред, с причесан върху челото бре-

- Както обикновено. Паметта му може да се освежи, ако малко го

тон. Темето бе почти плешиво, покрито от дълги кичури, зализани от

поизпотим - заяви Клодел и затръшна вратата си.

ляво на дясно в опит да се прикрие плешивината.

Старците ни гледаха мълчаливо.

Очите му бяха засенчени от гъсти вежди, а ушите стърчаха като

Наниз месингови камбанки прозвъня, когато влязохме. Вътре бе

венчелистчета на маргаритка. Кожата му изглеждаше смъртнобледа.

горещо и миришеше на прах, подправки и стар картон. Две редици раф­

Носеше карирана риза и нещо като работни панталони. Зърнестият

тове опасваха дължината на магазина и образуваха една централна и

образ и лошият ъгъл размиваха останалите подробности. Трябваше

две странични пътеки. По прашните полици бяха подредени най-раз­

да се съглася с Шарбоно. Мъжът не бе нищо особено. Би могъл да е

лични консервирани и пакетирани храни.

всеки. Без да казвам нищо, върнах снимката.

В далечния десен ъгъл имаше хоризонтален хладилник, в чиито от­

Въпросният магазин бе една от типичните квартални бакалии в Кве-

деления бяха подредени ядки, варива, сушен грах и брашно. В края

бек. Има ги навсякъде, където може да се съберат няколко рафта и хла­

му бяха сложени и известно количество повехнали зеленчуци. Остан­

дилник. Разпръснати из целия град, те оцеляват, като предлагат хра­

ка от друга епоха, хладилникът вече не замразяваше.

нителни стоки, мляко, цигари и основните видове алкохол, а остана­

По лявата стена бяха подредени вертикални хладилни витрини с

лото зависи от предпочитанията на квартала. Не са лъскави, нямат и

бира и вино. Вдясно от него, в най-далечния ъгъл, бе банкоматът. С

паркинги. По-модерните понякога имат банкомат. Точно към един такъв

изключение на него, магазинът имаше вид, сякаш не е ремонтиран от

пътувахме в момента.

времето, когато Аляска още не е била американски щат.

- По „Берже" ли? - попита Шарбоно Клодел.

Тезгяхът бе вляво от вратата. Господин Халеви седеше зад него

- Да. Намира се на юг от „Сент Катрин".

и говореше разгорещено по клетъчен телефон. Постоянно прокарва­

Шарбоно зави наляво и запълзя на юг. В нетърпението си посто­

ше длан по голата си глава - явно жест, който му бе останал от мла­

янно натискаше газта и спирачките, при което шевролетът подскача­

дини, когато е имал коса. На касата имаше лепенка: УСМИХНИ СЕ.

ше като люлеещо се виенско колело. Леко ми прилоша и затова се съсре­

БОГ ТЕ ОБИЧА. Халеви не следваше този съвет. Лицето му бе за­

доточих върху гледката на бутиците, бистрата и модерните тухлени

червено и видимо ядосано. Останах на място да гледам.

сгради в района край университета на Квебек, който граничеше със

Клодел застана точно пред касата и се прокашля. Халеви вдигна

„Сен Дьони".

дланта си и му кимна да изчака. Клодел извади полицейската си знач­

- Тъпанар - изръмжа Шарбоно, когато един тъмнозелен микробус

ка и поклати глава. За момент Халеви го погледна объркано, каза бързо

„Тойота" го засече. —Копеле! - добави той, докато натискаше спирач­

нещо на хинди и затвори телефона. Очите му станаха огромни зад де­

ката, после се изстреля напред и се залепи за бронята на микробуса.

белите стъкла на очилата и започнаха да се стрелкат от Клодел към

- Виж го този мазен ненормалник.

Шарбоно и обратно.

Клодел не му обърна внимание, очевидно свикнал с нервното шо­

- Да? - изрече въпросително той.

фиране на партньора си. Ужасно ми се гадеше, но стисках езика зад

- Вие ли сте Бипин Халеви? - попита Шарбоно на английски.

-Да.

зъбите си.

Детективът постави снимката върху тезгяха.

Най-после стигнахме „Сент Катрин", така че отново се озовах в

- Познавате ли този човек?

Мейн, само на една пресечка разстояние от момичетата на Габи. „Бер­

Халеви завъртя снимката към себе си и се наведе, а разтрепера­

же" е една от страничните улички, натъпкани между „Сен Лоран" и

ните му пръсти пригладиха краищата. Беше нервен и се стараеше да

„Сен Дьони". В момента се намираше право пред нас.

угоди на полицаите или поне да създаде впечатлението, че го прави.

Шарбоно зави на ъгъла и спря до тротоара пред бакалията. Заца-

В много подобни бакалии се продават контрабандни цигари или дру­

пана табела над вратата обещаваше „бира и вино". Избелели от слънце­

ги стоки от черния пазар и посещенията на полицията са толкова же­

то реклами на „Моулсън" и „Лабат" покриваха прозорците. Редици

лани, колкото и данъчните ревизии.

77

- Никой не би могъл да разпознае човек по тази снимка. Това от

Халеви отново огледа внимателно снимката, прокара и двете си дла­

видеокасетата ли е? Вече идваха едни хора. Какво е направил този чо­

ни до тила, после енергично почеса главата си. Изпухтя шумно и вдиг­

век?

на безпомощно ръце.

Говореше английски с напевния акцент на Северна Индия.

Шарбоно пъхна снимката в тефтера си и го затвори рязко. Поста­

- Имаш ли някаква представа кой е той? - настоя Шарбоно, без да

ви визитната си картичка върху тезгяха.

обръща внимание на въпроса.

- Ако се сетите за още нещо, господин Халеви, обадете ни се. Бла­

Халеви сви рамене:

годарим ви за отделеното време.

- Не се сещам да е от моите клиенти. Пък и снимката е много не­

- Разбира се, разбира се. - Лицето му се оживи за пръв път, от­

ясна. Лицето е извърнато.

както бе видял полицейската значка. - Ще се обадя.

Той се намести на стола си. Започваше да се успокоява, осъзнал,

- Разбира се, разбира се - изсумтя Клодел, когато излязохме. - Това

че полицията не търси него и че всичко е свързано с касетата от охра­

влечуго ще ни се обади, когато Майка Тереза се изчука със Садцам

нителната камера, която полицаите бяха конфискували.

Хюсеин.

- Местен ли е? - попита Клодел.

- Той работи в бакалия. Има чили вместо мозък - отвърна Шар­

боно.

- Казвам ви, не знам.

Докато вървяхме към колата, погледнах през рамо. Двамата стар­

- Поне малко не ти ли напомня за някого, който идва тук?

ци още седяха пред входа. Приличаха на постоянен атрибут, като ка­

Халеви се загледа в снимката.

менни кучета пред входа на будистки храм.

- Може би. Може би да. Но снимката е много неясна. Бих искал

- Дай ми снимката за малко - казах на Шарбоно.

да ви помогна. Аз... Може и да е един мъж, когото съм виждал.

Той ме погледна изненадано, но я извади. Клодел отвори вратата

Шарбоно го изгледа навъсено, навярно мислейки си това, което си

на колата и нагорещеният въздух лъхна отвътре като от пещ. Подпря

мислех и аз. Дали Халеви се опитваше да им угоди, или наистина чо­

се с ръка на вратата, вдигна крака си на рамката и ме погледна. До­

векът му изглеждаше познат?

като пресичах повторно улицата, той измърмори нещо на партньора

- Кой е той?

си. За щастие не го чух.

- Н-не знам. Просто един клиент.

Отидох до стареца, който седеше вдясно. Носеше избелели черве­

- Някаква повторяемост в действията му?

ни шорти, потник, чорапи на дупки и кожени еспадрили. Кокалести­

Мъжът погледна неразбиращо.

те му крака бяха осеяни с възелчета от разширени вени и изглежда­

- Питам дали този човек идва по едно и също време на деня? Дали

ха, сякаш бялата му кожа бе опъната върху кълба от спагети. Уста­

идва от една и съща посока? Дали купува едни и същи неща? Дали има

та му бе хлътнала навътре и издаваше липсата на зъби. От единия ъгъл

татуировка? - Клодел бе видимо раздразнен.

на устните му висеше цигара. Старецът ме изгледа с нескрито любо­

- Казах ви. Никога не задавам въпроси. Не оглеждам. Продавам

питство.

си стоката. Вечер си отивам вкъщи. Това лице е като много други.

- Добър ден - поздравих на френски.

- До колко часа е отворен магазинът?

- Здрасти - каза той и се наведе да отлепи потния си гръб от обле­

- Д о два.

галката на очукания пластмасов стол. Или ни беше чул да си говорим,

- Този мъж идвал ли е през нощта?

или бе доловил акцента ми.

- Може би.

- Горещ ден.

Шарбоно си водеше записки в кожения бележник. Засега не бе за­

- Виждал съм и по-горещи. - Цигарата подскачаше в устата му, до­

писал много.

като говореше.

- Вчера следобед беше ли на работа?

- Наблизо ли живеете?

Халеви кимна:

Той махна с ръка по посока на „Сен Лоран".

- Беше много натоварено - денят преди празник, нали знаете. Може

- Може ли да ви попитам нещо?

Дядото кръстоса крака и кимна.

би хората са си мислели, че днес няма да работим.

Подадох му снимката.

- Видя ли този мъж да влиза?

78

79

- Виждали ли сте този мъж?

10.

Той задържа снимката с опъната ръка, а с другата засенчи очите

си от слънцето. Димът се носеше пред лицето му. Толкова дълго из­

Шарбоно се облегна на колата, изтръска цигара от пакета и я за­

учава образа, че се запитах дали не е задрямал.

пали. Изглеждаше напрегнат като опъната пружина. Известно време

Вторият мъж сложи ръце на коленете си и се надигна с тихо пъшка-

мълча, сякаш обмисляше казаното от двамата старци. Накрая загово­

не. Кожата му някога е била светла, но сега изглеждаше, сякаш ста­

ри почти без да помръдва устни.

рецът седеше на слънце от сто и двайсет години. Той намести тиран­

- Какво мислите? - попита той.

тите си, после и колана, който придържаше сивия му работен панта­

- По всичко изглежда, че прекарват доста време тук - обадих се

лон, и се приближи до нас. Наведе козирката на шапката си на ниво­

аз. Под тениската струйки пот се стичаха по гърба ми.

то на рамото на другия старец и присви очи към снимката. Накрая

- Може да са напълно изкуфели - отбеляза Клодел.

мъжът с разширените вени ми я подаде.

- Или може наистина да са виждали онзи негодник - каза Шарбо­

- И собствената му майка не би могла да го познае от това. Сним­

но. Дръпна продължително от цигарата си, после я изтръска.

ката не струва.

- Не бяха особено убедителни като свидетели - настоя Клодел.

Вторият старец бе по-полезен.

- Да - кимна Шарбоно. - Но всички се съгласихме, че в тази фи­

- Живее там някъде - изфьфли той и посочи с пожълтелия си пръст

зиономия няма нищо забележително. А и изроди като него обикнове­

надолу по улицата към западнал тухлен блок. Говореше на толкова си­

но се стараят да не се набиват на очи.

лен диалект, че едва разбрах думите му. И той нямаше зъби, нито из

- Вторият дядо изглеждаше сигурен, че го е виждал - добавих аз.

куствено чене и докато говореше, брадичката почти стигаше до носа

Клодел изсумтя:

му. Когато замълча, посочих снимката, а после тухления блок. Той кимт

- Тези двамата не могат да бъдат сигурни в нищо, освен къде се

на.

намират магазинът за алкохол и кръвната банка. Вероятно помнят само

- Често ли идва? - попитах аз.

тези две неща.

- Хмм, да - отвърна той, повдигна вежди и рамене и издаде напред

Шарбоно си дръпна за последно от цигарата, хвърли фаса и го смач­

ка с крак.

долната си устна. После размаха длан нагоре-надолу. - Често. Горе-

- Може да не открием нищо, но може и нашият човек наистина да

долу.

е там. Аз предпочитам да не гадая. Предлагам да отидем да поогледа-

Другият старец поклати глава и изсумтя възмутено.

ме, а ако го намерим, ще му сритаме задника.

Повиках с ръка Шарбоно и Клодел да дойдат при мен и им обяс­

Клодел отново сви рамене;

них какво ми бе казал старецът. Клодел ме погледна, сякаш бях бгл мча-

- Добре, обаче аз няма да се пъхам в устата на лъва. Ще извикам

ща оса, нещо досадно, с което трябва да се справи. Пресрещнах по­

подкрепление.

гледа му и се опитах да го предизвикам да каже нещо. Той знаеше, че

Той премести поглед от мен към партньора си и обратно с повдиг­

би трябвало двамата с партньора му да разпитат старците.

нати вежди.

Без никакъв коментар Шарбоно обърна гръб и се съсредоточи върху

- Тя не ми пречи - заяви Шарбоно.

двойката. Ние с Клодел стояхме малко по-назад и слушахме. Говоре­

Клодел поклати глава, заобиколи колата и седна на мястото до шофь­

ха на френски толкова бързо и завалено, че не разбрах почти нищс

ора. През предното стъкло го видях как взема слушалката на радио­

от репликите, крито си разменяха. Но жестовете и сигналите бяха пре­

станцията.

делно ясни. Старецът с тирантите каза, че мъжът от снимката живее

Мишел се обърна към мен:

на същата улица. Другият старец възрази.

- Стой нащрек. Ако нещо се обърка, залегни.

Най-после Шарбоно се обърна към нас. Кимна към колата и ни на­

Мислено му благодарих, че не ми каза да не пипам нищо. След по-

прави знак да го последваме. Докато пресичахме улицата, усетих ДВЕ

малко от минута главата на Клодел се подаде през прозореца.

чифта сълзящи очи да изгарят тила ми.

- Да тръгваме.

Седнах отзад, а двамата детективи се наместиха отпред. Шарбо­

но запали колата и бавно потеглихме по улицата. Клодел се обърна

към мен:

80

81

- Не пипайте нищо. Ако това е нашият човек, не искаме нещо да

Три овехтели бели врати, наредени една до друга, водеха в сгра­

провали обвинението.

дата от нивото на улицата. Пространството пред тях беше. асфалти­

- Ще се постарая - насилих се да потисна сарказма в гласа си.

рано до края на тротоара.

Шарбоно спря до тротоара някъде по средата на разстоянието, за

На прозореца на третия етаж, под провисналото и посивяло дан­

да огледаме сградата. Беше заобиколена от празни парцели. Напука­

телено перде, бе пъхната написана на ръка табела: Стаи под наем.

ният цимент и чакълът бяха обрасли с бурени и осеяни със счупени

Клодел стъпи с крак на стъпалото й натисна по-високия от двата звъне­

бутилки, стари гуми и други боклуци, които обикновено се натруп­

ца до вратата. Никакъв отговор. Позвъни отново, после, след кратка

ват в изоставените градски пространства. Някой бе изрисувал стена­

пауза, заблъска по вратата.

та, гледаща към празния паркинг от нашата страна на сградата. Сте­

- Престанете! - изпищя глас право в ухото ми. Пронизителният

нописът изобразяваше коза с по един автомат, провесен от двете уши.

квебекски акцент накара сърцето ми да се качи в гърлото.

В устата й имаше човешки скелет. Запитах се дали смисълът на ри­

Обърнах се и видях, че гласът идва от прозорец на първия етаж,

сунката е ясен на някого, освен на художника.

на около два метра вляво от мен. Нечие лице ни се мръщеше през мре­

- Старецът каза, че не го е виждал днес - спомена Шарбоно и за-

жата с неприкрито раздразнение.

барабани с пръсти по волана.

- Какво си мислите, че правите? Само да счупиш вратата, задник

- Кога застават на пост пред магазина? - попита Клодел.

такъв, и ще я плащаш!

- В десет - отвърна Мишел. Погледна часовника си и ние с Кло­

- Полиция! - извика Клодел, без да обърне внимание на забележ­

дел последвахме примера му. Павлов би се гордял с нас - беше три

ката.

и десет. - Може би обича да си поспива до късно - предположи Шар­

- Тъй ли? Покажете ми документ!

боно. - Или пък е изморен от малкото си пътешествие вчера.

Детективът вдигна служебната си карта до мрежата на прозореца.

- А може би изобщо не е тук и тези старци се канят добре да се

Лицето се наведе напред и видях, че е на жена. Беше зачервено и пълно,

посмеят за наша сметка.

оградено от тънък зелен шал, завързан с голям възел отгоре на гла­

- Възможно е.

вата. Краищата на шала стърчаха нагоре като уши от шифон. Ако не

Видях група момичета да пресичат празното пространство зад сгра­

се броеше липсата на оръжията и четирийсетте кила в повече, жена­

дата, хванали се за ръце, както често правят приятелките на тази възраст.

та осезателно приличаше на козата от рисунката.

Докато ги гледах как се смеят и побутват в лятната горещина, се за­

- Е? - Краищата на шала се развяха, докато тя местеше поглед от

мислих колко лесно подобно юношеско безгрижие може да бъде из­

Клодел към Шарбоно и мен. Като реши, че изглеждам най-мажо за­

трито завинаги от действията на някой луд. Заля ме вълна от гняв.

плашителна, се обърна към мен.

Възможно ли бе да седим само на метри от подобно чудовище?

- Бихме искали да ви зададем н ж о ж о въпроса - казах аз. Звуче­

В този момент синьо-бяла полицейска кола спря безшумно зад нас.

ше като доста изтъркано клише и на френски, и на английски. Поне

Шарбоно слезе и отиде да поговори с полицаите. Върна се след ми­

не добавих „госпожо" на края.

нута.

- Заради Жан Марк ли сте тук?

- Те ще ни прикриват - обясни той и кимна към патрулната кола.

- Не би трябвало да обсъждаме това на улицата - отвърнах, чу­

Гласът му бе рязък, изоставил напълно всякакъв сарказъм. - Да

дейки се кой е Жан Марк.

действаме!

Лицето се поколеба и после изчезна. След минута чухме щракане

Когато отворих вратата си, Клодел понечи да каже нещо, но после

на ключалки и вратата се отвори от огромна жена, облечена в жълт

размисли и тръгна към блока. Последвах го заедно с Шарбоно. Забе­

полиестерен пеньоар. Под мишниците и на корема й имаше тъмни пет­

лязах, че е разкопчал сакото си и дясната му ръка стои напрегната и

на от пот, а по гънките на врата й потта бе смесена с мръсотия. Же­

леко извита. За него бе рефлекс да е готов. За какво? - запитах се аз.

ната задържа вратата да влезем, после се обърна и тръгна с поклаща­

Червената тухлена сграда изглеждаше самотна, съседите й отдав­

не по тесния коридор, преди да изчезне през една врата вляво. Послед­

на бяха съборени. Наоколо беше задръстено с боклуци. Ръждясала и

вахме я един по един: Клодел начело, а аз - най-отзад. В коридора ми­

провиснала телена ограда минаваше от южната й страна. Нарисува­

ришеше на зеле и гранясала мазнина. Вътре бе поне трийсет граду­

ната коза гледаше на север.

са.

82

83

В миниатюрния апартамент вонеше на котешки изпражнения и бе

- Казах ви, не го виждам често. - Известно време мълча. От под­

претъпкано с тъмни тежки мебели, произвеждани масово през двайт

ръпването шалът й се бе изместил надясно и сега стърчащите краи­

сетте и трийсетте години. Съмнявах се някога да са били претапици-

ща вече не бяха в центъра на главата. - Май е все сам.

рани. Една синтетична пътека пресичаше диагонално килима в днев­

Шарбоно се огледа.

ната. Не се виждаше никакво празно пространство.

- Другите апартаменти същите като този ли са?

Жената се замъкна до тапициран стол край прозореца и се отпус­

- Моят е най-голям. - Устните й се стегнаха и последва едва до­

на тежко на него. Металната масичка на телевизора вдясно от нея се

ловимо вирване на брадичката. Дори и в нищетата имаше място за гор­

разклати и една кутийка диетично пепси се разтресе. Жената се наме­

дост. - Другите са разделени. Някои са само от по една стая.

сти и хвърли разтревожен поглед през прозореца. Зачудих се дали очак­

- Той тук ли е сега?

Жената сви рамене.

ва някого, или просто мрази някой да смущава навика й да шпиони­

Шарбоно затвори бележника си.

ра околността.

- Трябва да поговорим с него. Да вървим.

Подадох й снимката. Тя я погледна и очите й придобиха форма­

Тя го погледна изненадано:

та на ларви, свити между дебелите клепачи. Вдигна поглед към нас

- И аз ли?

тримата и осъзна - твърде късно, - че се е поставила в неизгодна

- Може да се наложи да влезем насилствено в апартамента му.

позиция. Ние стояхме прави и имахме преимуществото да я гледа­

Мари-Ив се наведе напред, без да става, и изтри длани в бедрата

ме отвисоко. Тя ни изгледа продължително, местейки ларвите от един

си. Очите й се уголемиха и ноздрите се разшириха.

на друг. Настроението й сякаш се промени от войнствено на пред­

- Не мога да направя такова нещо. Това ще е нарушение на непри­

пазливо.

косновеността на личния му живот. Трябва да имате заповед за обиск.

- Вие сте... - започна Клодел.

Шарбоно я изгледа продължително, без да каже нищо.

- Мари-Ив Рошон. За какво е всичко това? Жан Марк да не се е

- Добре, добре, но идеята е ваша.

забъркал в нещо?

Местейки тежестта си от бут на бут, тя се изтегли напред на тласъ­

- Вие ли сте портиерка на сградата?

ци като платноходка, която прави поредица от кратки маневри.

- Само събирам наема вместо собственика - отвърна тя.

Пеньоарът й се надигаше все повече и разкриваше огромни части от

- Познавате ли го? - Клодел й посочи снимката.

мраморната й плът. Когато най-после премести центъра на тежестта

- Да и не. Живее тук, но не го познавам.

си до ръба на стола, тя постави ръце на облегалките и се избута да ста­

-Къде?

не.

- В номер шест. Първия вход, стаята на партера - каза тя и мах­

Отиде до бюрото в другия край на стаята и затършува в чекмед­

на с ръка в неопределена посока. Отпуснатата плът се разтресе като

жето. След малко извади един ключ и провери картончето, кОето ви­

сеше на него. Увери се, че е търсеният, и го подаде на Шарбоно.

пудинг.

- Благодаря ви, госпожо. Ще се радваме да проверим имота за не­

- К а к се казва?

редности.

Тя се замисли за момент, подръпвайки разсеяно края на шала си.

Докато се обръщахме към вратата, любопитството й надделя:

Видях как капка пот изби и се плъзна надолу по лицето й.

- Хей, какво е направил този?

- Сен Жак. Разбира се, обикновено не използват истинските си име­

- Ще върнем ключа, като си тръгваме - каза Клодел. Тръгнахме

на.

си, а тя ни изпрати, забила поглед в гърбовете ни.

Шарбоно си водеше бележки.

- От колко време живее тук?

Коридорът в първия вход бе същият като този, от който току-що

- Може би от година. Това е доста дълго като за тук. Повечето не

бяхме излезли. Имаше врати отляво и отдясно, а в дъното стръмна

се задържат. Разбира се, не го виждам често. Може би идва от време

стълба водеше към горния етаж. Номер 6 бе първата врата вляво. В

на време. Не обръщам внимание. - Тя сведе очи и присви устни за­

сградата бе задушно и зловещо тихо.

ради очевидната си лъжа. - Не питам.

Шарбоно застана отляво на вратата. Клодел и аз - отдясно. И два­

- Идват ли хора при него?

мата бяха разкопчали саката си и Клодел бе поставил ръка върху своя

84

85

магнум 357. Почука на вратата. Никакъв отговор. Почука отново. Пак

ти. Недоядено парче кашкавал в синя керамична купа. Чаша от „Бъргьр

нищо.

Кинг". Няколко пакетчета солени бисквити.

Двамата детективи си размениха погледи и Клодел кимна. Ъгълче­

Нещо ми просветна, когато се наведох над котлона. Топлината му

тата на устата му бяха хлътнали още повече и лицето му изглеждаше

смрази кръвта ми и аз се обърнах рязко към Шарбоно:

по-изострено от обикновено. Шарбоно пъхна ключа в ключалката и

- Той е тук!

отвори вратата със замах. Изчакахме, напрегнати и заслушани.

Думите ми прозвучаха в същия момент, когато в десния ъгъл на

Нищо.

стаята една врата рязко се отвори и блъсна Клодел, който загуби рав­

- С е н Жак?

новесие. Дясната му ръка и рамото останаха затиснати между врата­

Тишина.

та и стената. Една фигура се хвърли през стаята с приведено тяло и

- Господин Сен Жак?

хукна към отворената входна врата. Чух дрезгавото му дишане.

Пак никакъв отговор.

Само за секунда в стремителния си бяг през стаята беглецът вдиг­

Шарбоно вдигна длан срещу мен. Постоях, докато детективите вля­

на глава и две тъмни очи срещнаха моите изпод оранжевата козирка

зоха, после ги последвах с разтуптяно сърце.

на шапката. В този миг разпознах погледа на ужасено животно. Нищо

В стаята имаше малко мебели. В далечния ляв ъгъл висеше най­

повече. В следващия момент вече го нямаше.

лонова завеса, закачена на ръждясали куки върху закръглена релса,

Клодел възстанови равновесието си, извади пистолета си и изско­

така че се образуваше нещо като баня. Под завесата се виждаше ос­

чи през вратата. Шарбоно го последва моментално. Без да се замис­

новата на шкаф и две тръби, които навярно водеха към чешма. Тръби­

лям, аз се включих в гонитбата.

те бяха ръждясали и край тях бе плъзнал странен зелен мъх. Вдясно

от завесата, на задната стена, имаше плот с котлон. Няколко пластма­

сови чаши и разнородна колекция от чинии и тенджери заемаха оста­

11.

налото място върху него.

Пред завесата, по дължината на лявата стена, имаше неоправено

Когато се изстрелях на улицата, слънчевата светлина ме заслепи.

легло. Отдясно бе подпряна маса, направена от голямо парче шпер­

Присвих очи, опитвайки се да открия детективите. Парадът беше за­

плат. За основа й служеха две магарета за рязане на дърва - и двете

вършил и множество хора прииждаха откъм Шербрук. Забелязах Кло­

с печати, че са собственост на Общината. Масата бе отрупана с кни­

дел, който си пробиваше път през тълпата, лицето му бе почервеня­

ги и вестници. Стената над нея бе покрита с карти, снимки и статии

ло и ядосано, докато крещеше на хората да му направят път. Шарбо­

от вестници, образуващи колаж с дължината на масата. Имаше мета­

но бе на крачка-две зад него. Държеше полицейската си значка вдиг­

лен сгъваем стол. Единственият прозорец в стаята се намираше вдяс­

ната пред себе си и си пробиваше път с нея.

но от вратата и бе съвсем съшият като в апартамента на госпожа Ро-

Тълпата се веселеше, без да подозира, че става нещо необичайно.

шон. Две голи крушки висяха от дупка на тавана.

Една пълна блондинка се люлееше на раменете на приятеля си, отмет­

- Хубаво място -* отбеляза Шарбоно.

нала глава назад и вдигнала високо ръце, размахвайки бутилка бира.

- Да. Истинска красота. Красиво като херпес или като перуката на

Пиян мъж, увесил знамето на Квебек като наметало на раменете си,

Бърт Рейнолдс.

се бе покатерил на стълба на една улична лампа. При вида му тълпа­

Клодел отиде до импровизираната баня, извади химикалка от джо­

та започна да скандира: Квебек на квебекчани! Забелязах, че хорът

ба си и внимателно дръпна завесата с нея.

е по-пронизителен от преди.

- От министерството на отбраната може да поискат да вземат про­

Огледах празния паркинг, качих се на бетонно блокче и се надиг­

би оттук. Има доста материал за потенциално биологично оръжие. -

нах на пръсти, за да огледам тълпата. Сен Жак, ако това бе той, не се

Пусна завесата и се доближи до масата.

виждаше никъде. Беглецът имаше преимуществото, че познава доб­

- Копелето дори не е тук - отбеляза Шарбоно и отметна края на

ре района, и се бе възползвал от него, за да се отдалечи максимално

одеялото върху леглото с върха на обувката си.

от нас.

Оглеждах кухненските прибори върху плота. Две халби за бира.

Съзрях полицай от екипа, който осигуряваше подкреплението.

Стар тиган с остатъци от загоряло ядене, което приличаше на спаге-

Тъкмо прибираше портативната си радиостанция, за да се включи в

86

87

преследването. Беше извикал помощ, но се съмнявах някоя патрул­

освен колене, крака и обувки. Тълпата продължаваше да ме тъпче, ся­

на кола да успее да премине през тълпата. И той, и партньорът му си

каш не ме забелязваше до последния момент, в който вече се препъва­

запроправяха с лакти път през тълпата към „Берже" и „Сент Катрин", ше в мен.

доста назад от Клодел и Шарбоно.

Претърколих се настрана и се опитах да коленича. Неволните рит­

В този момент забелязах оранжевата бейзболна шапка. Беше пред

ници и бутане с крака продължаваха да ми пречат да се изправя. Ни­

Шарбоно, който вече бе завил на изток по „Сент Катрин", но не мо­

кой не спря да ме защити или да ми помогне да стана.

жеше да я види заради множеството тела. Сен Жак се отправяше на

После чух нечий сърдит глас и тълпата леко се отдръпна. Около

запад. Веднага щом го забелязах, той отново изчезна. Размахах ръце

мен се образува малка празнина и една ръка се появи пред лицето ми,

да привлека внимание, но не успях. Бях загубила Клодел от погледа

мърдайки нервно с пръсти. Вкопчих се в нея и се изправих, като по

си и никой от патрулните полицаи не ме виждаше.

чудо отново получих достъп до слънчева светлина и кислород.

Без да се замислям, скочих от бетонното блокче и се втурнах през

Ръката се оказа част от Клодел. Той държеше тълпата настрана с

тълпата. От телата наоколо се носеше мирис на пот, плажно мляко и

другата, докато с мъка се изправях на крака. Виждах, че устните му

изветряла бира и образуваше нещо като човешки смог. Сведох глава

се движат, но не разбирах какво ми казва. Както обикновено, изглеж­

и си запробивах път в посоката, в която бях видяла Сен Жак. Нямах

даше раздразнен. Въпреки това никога досега не бях се радвала тол­

полицейска значка, с която да извиня грубия начин, по който разбут-

кова да го видя. Той млъкна и ме огледа от глава до пети. Забеляза ра­

вах хората, така че просто блъсках и ръгах, без да поглеждам нико­

ната на коляното ми, охлузените лакти. Очите му се спряха върху дяс­

го в очите.

ната ми буза. Беше ожулена и кървеше, а дясното ми око започваше

Опитах се да видя Сен Жак през стотиците глави наоколо, но беше

да отича.

невъзможно. Насочих се към мястото, където го бях забелязала, про­

Клодел пусна ръката ми, извади кърпа от джоба си и ми я подаде,

мъквайки се през телата като ледоразбивач в Северно море.

като посочи лицето ми. Когато посегнах да я взема, ръката ми трепе­

Почти успях. Бях близо до „Сент Катрин", когато някой ме сграб­

реше. Почистих кръвта и праха, сгънах кърпата и я притиснах към бу­

чи грубо изотзад. Нечия длан с размера на тенис ракета се обви око­

зата си. Той се наведе и извика в ухото ми:

ло гърлото ми и рязко дръпна опашката ми назад. Брадичката ми се

- Не се отделяйте!

изстреля нагоре и усетих или по-скоро чух как нещо изпука във вра­

Кимнах.

та ми. Ръката ме дръпна назад и ме притисна към гърдите на някакъв

Детективът си проправи път към западната страна на „Берже", къде­

гигант в работни дрехи. Някакво лице се доближи до ухото ми и ме

то тълпата не бе така многобройна. Следвах го с отмалели крака. После

лъхна воня на кисело вино, цигарен дим и гранясал чипс.

смени посоката и тръгна към колата. Втурнах се и сграбчих ръката

- Хей, малката, какво, по дяволите, си се забутала така?

му.

Не можех да отговоря даже и да исках. Това сякаш го ядоса още

- Сен Жак е там! - извиках аз и посочих в противоположната по­

повече и той пусна косата и врата ми, постави длани върху рамене­

сока. - Видях го!

те ми и ме блъсна силно. Главата ми се изстреля напред като от ка-

Клодел свъси вежди.

тапулт, така че връхлетях върху някаква жена с къси панталонки и ви­

- Вие отивате в колата - заяви той.

соки токчета. Тя изпищя и хората край нас леко се отдръпнаха. Раз­

- Видях го на „Сент Катрин"! - повторих аз, като помислих, че може

махах ръце, опитвайки да възстановя равновесието си, но беше пре­

би не ме е чул. - Пред „Ле Фуфун Електрик"! Вървеше към „Сен Ло­

калено късно. Вече бях на земята, като се стоварих върху нечие ко­

ран". - Гласът ми звучеше малко истерично дори и на самата мен, но

ляно.

привлякох вниманието му. Той се поколеба за миг, оценявайки кол­

При сблъсъка с паважа ожулих бузата и челото си и вдигнах ръце

ко сериозни са раните ми.

над главата си в инстинктивен опит да се предпазя. Кръвта пулсира­

- Добре ли сте?

ше в ушите ми. Усещах чакъла, който дращеше дясната ми буза, и раз­

-Да.

брах, че съм я одрала силно. Докато опитвах да се надигна, нечия обув­

- И ще отидете в колата?

ка се стовари тежко върху пръстите ми и ги смаза. Не виждах нищо

- Да! - Той се обърна. - Чакайте! - Повдигнах краката си и пре­

крачих ръждясалия метален кабел, който ограждаше площада. Оти-

88

89

дох до едно бетонно блокче и се качих на него с разтреперани крака.

- Той познава района - казах аз, устоявайки на желанието да ог­

Огледах морето от глави в търсене на оранжевата шапка. Нищо. Кло­

ледам раните по бузата си. - Това му помогна.

дел нетърпеливо чакаше, докато оглеждах тълпата, като постоянно ме­

Шарбоно запуши мълчаливо.

стеше поглед от мен към кръстовището и обратно. Напомняше ми на

- Мислите ли, че беше нашият човек от банкомата?

ловджийско куче, което очаква началния изстрел.

- По дяволите, не знам - въздъхнах аз. - Не видях лицето му.

Накрая поклатих глава и вдигнах ръце:

Клодел изсумтя, после извади носна кърпа от джоба си и започна

- Вървете. Аз ще продължа да се оглеждам.

да трие потта от врата си. Хвърлих поглед към него.

Той си запробива път с лакти в посоката, която му бях посочила.

- Вие успяхте ли да го зърнете?

Тълпата по „Сент Катрин" бе по-огромна от всякога и след няколко:

Ново изсумтяване.

минути главата на Клодел изчезна сред нея. Множеството сякаш го

Видях го как клати глава и намерението ми да не коментирам се

погълна.

изпари.

Взирах се, докато очите ми се замъглиха, но колкото и да се на­

- Третирате ме, сякаш съм малоумна, господин Клодел, и от това

прягах, не можах да видя Шарбоно или Сен Жак. Отвъд „Сент Юр-

започва да ми писва.

бен" забелязах патрулна кола, която пъплеше в началото на тълпата;

Детективът произведе поредното си изсумтяване.

с пуснати сигнални светлини. Хората обаче не обръщаха внимание на

- Как е лицето ви? - попита той.

настойчивия вой на сирената й. За миг зърнах нещо оранжево, но се

- Прекрасно! - отвърнах му през зъби. - На моята възраст това

оказа, че това е жена, преоблечена като тигър. След няколко минути

си е като безплатна ексфолиация*.

мина покрай мен, като носеше в ръка главата от костюма си и пиеше

- Следващия път, когато решите да се впуснете в преследване на

кола.

някой престъпник, не очаквайте да ви вдигам от земята.

Слънцето приличаше и главата ми бучеше. Усещах как коричка-

- Следващия път се постарайте да подсигурите по-добре мястото,

където ще извършвате арест, и на мен няма да ми се налага да преслед­

та засъхва на изранената ми буза. Продължавах да се взирам и да об­

вам престъпника. - Кръвта пулсираше в слепоочията ми и стисках юм­

хождам с поглед тълпата. Не исках да се откажа, преди Клодел или Шар­

руци толкова силно, че ноктите ми се забиваха в кожата на дланите.

боно да се върнат. Но знаех, че е напразно. Парадът бе осуетил пре­

- Добре. Спрете с тези глупости - намеси се Шарбоно и хвърли

следването и Сен Жак ни се бе изплъзнал.

цигарата си. - Да претърсим апартамента.

Един час по-късно се събрахме край колата. И двамата детективи

Той се обърна към патрулните полицаи:

бяха свалили саката и вратовръзките си и ги хвърлиха на задната се­

- Извикайте екип от лабораторията.

далка. Капчици пот блестяха по лицата им и се стичаха към яките на

- Дадено - кимна по-високият полицай и тръгна към патрулната

ризите им. Имаха мокри петна под мишниците и по гърбовете, а ли­

кола.

цето на Шарбоно бе с цвят на ягодово желе. Косата му отпред бе

Останалите безмълвно последвахме Шарбоно към тухлената

щръкнала, така че приличаше на лошо подстриган шнауцер*. Тенис­

сграда и влязохме отново в коридора. Вторият полицай остана на пост

ката ми бе подгизнала, а ластичният ми клин бе мокър, сякаш го бях

отвън.

облякла направо от пералнята. Дишането ни се бе поуспокоило и всич­

В наше отсъствие някой бе затворил външната врата, но тази на

ки изругаха поне по десет пъти.

номер 6 все още зееше широко отворена. Влязохме в стаята и се раз­

- По дяволите! - продължи Клодел в същия дух.

пръснахме във всички посоки, както преди.

Шарбоно се пресегна към вътрепшостта на колата и извади пакет

Тръгнах към дъното на стаята. Котлонът вече бе студен, а спаге­

цигари от джоба на сакото си. Облегна се на бронята, запали цигара­

тите изглеждаха още по-ужасно. Една муха танцуваше около ръба на

та си и издуха дима през ъгълчето на устата си.

тигана и ми напомни за други, по-зловещи отпадъци, които обитате­

- Копелето се промъкна през тълпата като хлебарка.

лят би могъл да остави. Нямаше никакви други промени.

Отидох до вратата в десния ъгъл на стаята. По пода имаше изро­

нена мазилка - последица от силното й блъсване в стената. Беше от-

* Немска порода кучета, чиято козина е с твърд и остър косъм, черна

или прошарена, а на главата има дълги висящи бакенбарди. — Б. ред.

* Отделяне на умъртвени тъкани на пластове. - Б. ред.

90

91

крехната и през нея се виждаше дървено стълбище, което водеше на­

Двамата с Шарбоно мълчахме. Мислехме си едно и също.

долу. То стигаше до малка площадка, правеше завой на деветдесет гра­

Мишел отпусна ръце, отиде до стълбите и тръгна нагоре. Послед­

дуса надясно и изчезваше в мрака. Площадката бе осеяна с метални

вах го. Когато се озовах в стаята, горещината ме обгърна непоноси­

кутийки от бира и безалкохолни. На нивото на очите от дървото стърча­

мо. Отидох до скованата маса и започнах да разглеждам колажа на сте­

ха ръждясали куки. Видях ключ за осветление на стената вляво. Пласт­

ната над нея.

масовата му част липсваше и голите жици стърчаха, извити като чер­

По средата имаше карта на Монреал, заобиколена с изрезки от вест­

веи.

ници и списания. Тези отдясно бяха типични порнографски снимки.

Шарбоно дойде до мен и бутна вратата назад с химикалката си. По­

Млади жени, заели странни пози, с липсващи или разхвърляни наоко­

сочих му ключа и той го натисна отново с нея. Някъде горе светна круш­

ло дрехи. Някои се цупеха, други се усмихваха подканващо, трети ими­

ка и долните стъпала се очертаха в сенчест сумрак. Ослушахме се. Ти­

тираха чувствено блаженство. Не изглеждаха убедителни. Човекът,

шина. Клодел се появи зад нас.

подбирал изрезките, бе еклектичен по отношение на вкуса си. Не про­

Шарбоно пристъпи на площадката, спря, после бавно заслиза. По­

явяваше предпочитания към тип телосложение, раса или цвят на ко­

следвах го. Всяко стъпало изскърцваше леко. Изранените ми крака тре­

сата. Забелязах, че краищата на всички снимки бяха внимателно из­

переха, сякаш бях бягала в маратон, но устоях на изкушението да се

рязани. Фотосите бяха закачени на равно разстояние един от друг.

подпра на стената. Стълбището беше тясно и пред мен виждах един­

Вляво от картата имаше изрезки от вестници. Въпреки че някои от

ствено раменете на детектива.

тях бяха на английски, повечето бяха от френската преса. Направи ми

В дъното въздухът бе влажен и миришеше на мухъл. Бузата ми го­

впечатление, че написаните на английски бяха неизменно придружа­

реше и тази хладина бе добре дошло облекчение. Огледах се. Беше обик­

вани от снимки. Наведох се напред и прочетох няколко изречения за

новено мазе, приблизително наполовина на ширината на сградата. Зад­

тържественото откриване на някаква църква в Дръмондвил. Преми­

ната стена бе от груби блокчета сгурия и вероятно бе добавена по-късно,

нах на статия на френски за отвличане в Сенвил. Погледът ми попад­

за да се раздели допълнително помещението. Вдясно имаше метална

на на реклама на „Видеодроум" - фирма, твърдяща, че е най-големият

мивка с прикрепен към нея дълъг дървен работен плот. Розовата боя

дистрибутор на порнофилми в Канада. Имаше статия за някакъв бар

на плота се лющеше. Под него имаше разни четки за почистване, по­

с голи танцьорки. На снимката се виждаше момиче с кожени жартие­

жълтели и потънали в паяжини. На стената бе закачен грижливо на­

ри и провесени вериги. Имаше и репортаж за влизане с взлом в Сен

вит градински маркуч.

Пол дю Hop, при което крадецът извадил нощницата на жертвата си,

Пространството вдясно се заемаше от огромна пещ. Кръглите й ме­

намушкал я многократно и я оставил на леглото. И тогава забелязах

тални тръби се разклоняваха и издигаха нагоре като клони на дъб. Край

нещо, от което кръвта ми се вледени.

основата имаше купчини боклук. В сумрака различих счупени рам­

В колекцията си Сен Жак грижливо бе разположил една до друга

ки за картини, колела от велосипед, разкривени градински столове, праз­

три статии. Във всяка се говореше за сериен убиец. За разлика от оста­

ни кутии от боя и един скрин. Парчетиите приличаха на вещи за жерт­

налите, тези бяха фотокопия. Първата бе посветена на Леополд Дион

воприношение пред някакво извънземно божество.

- „Чудовището от Пон Руж". През пролетта на 1963 г. полицията го

В средата на стаята висеше гола крушка, чиято светлина едва ли

открила в дома му с труповете на четирима млади мъже. Всички били

бе повече от един ват. Останалата част от мазето беше празна.

удушени.

- Кучият син сигурно е дебнел от горното стъпало - заяви Шар­

Втората статия описваше подвизите на Уейн Клифърд Боден, кой­

боно, като вдигна глава към стълбите и сложи ръце на кръста си.

то удушавал и изнасилвал жени в Монреал и Калгари от 1969 до 1971

- Госпожа Дебело туловище можеше да ни спомене за това мал­

г., когато бил арестуван. Жертвите му били четири на брой. В поле­

ко скривалище - каза Клодел, побутвайки купчината боклуци с обув­

то някой бе написал „Бил Удушвача".

ката си. - Тук прилича на описание от Салман Рущди.

Третата отразяваше кариерата на Уилям Дийн Кристенсън, изве­

Впечатлих се от литературните му познания, но се бях върнала към

стен още като Бил Изкормвача от Монреал. Той убил, обезглавил и

първоначалния си план да бъда неутрален наблюдател, затова не ка­

разчленил две жени в началото на 80-те години.

зах нищо. Краката започваха да ме болят и нещо не бе наред с врата

- Вижте това - изрекох аз. Въпреки жегата в стаята, ме побиваха

ми.

ледени тръпки.

- Негодникът е можел да ни нападне иззад тази врата.

92

93

Шарбоно се доближи.

Изабел Ганьон. Маргарет Адкинс. Имената им изскочиха пред мен.

- О, боже, о, боже! - възкликна тихо той, докато очите му обхож­

Бяха част от списък със седем имена, образуващ колона в левия край

даха подреденото вдясно от картата. Любов в едър план.