Отдавна мъртви

гроб. Беше много по-голяма, отколкото я бяхме оставили, и земята на­

- Дейвид Десалво.

около бе съвсем гола. Встрани имаше купчинка пръст с неестестве­

- Мислим, че може да има още нещо там, Дейв. Марго ще издържи

но равномерни склонове. Остатък от претърсването на криминолози­

ли на още една обиколка?

те.

- Виж я.

След по-малко от пет минути чухме лаене.

Като чу името си, Марго наостри уши, сведе глава надолу, изпъна

- Песът зад нас ли е? - попита Клодел.

крака и подскочи няколко пъти напред. Очите й се залепиха за лице­

- Не е той, а е тя - поправих го.

то на Десалво.

Детективът отвори уста, после стисна устни, без да каже нищо. Ви­

- Добре. Къде минахте досега?

дях как на слепоочието му запулсира вена. Райън ме изгледа. Добре,

- Обиколихме на зигзаг целия терен, освен около мястото, къде­

може би наистина се заяждах с него.

то работехте вие.

Мълчаливо тръгнахме назад по пътеката. Марго и Десалво бяха

- Има ли вероятност да е изпуснала нещо?

вляво и крачеха през гъсталака. Появиха се след минута. Тялото на

- Не, не и днес. - Той поклати глава. - Условията са идеални. Тем­

Марго бе напрегнато като струна, раменните й мускули бяха изпъкна­

пературата е подходяща, въздухът е свеж и влажен от дъжда. Има до­

ли, а каишката й бе опъната силно. Държеше главата си високо вдиг­

статъчно силен бриз. И Марго е във върхова форма.

ната, рязко я въртеше настрана и душеше въздуха във всички посо­

Тя подуши коляното му и той я погали за награда.

ки. Ноздрите й потрепваха.

- Марго рядко пропуска нещо. Тренирана е единствено за мирис

Внезапно спря и застина с наострени уши. Някакъв звук се надиг­

на трупове, така че не може да се разсее от нещо друго. Тя е най-до­

на дълбоко у нея - отначало слаб, после все по-силен, нещо средно

брата, с която съм работил. Ако има още нещо, тя ще го открие.

между ръмжене и вой, като рев на оплаквач в някакъв праисториче­

Погледнах я. Вярвах на водача й.

ски ритуал. Докато звукът се засилваше, усетих как настръхвам и ме

- Добре, да я заведем при първото място.

побиват тръпки.

Десалво закачи свободния край на каишката на врата на Марго и

Десалво протегна ръка и откачи каишката. За момент Марго оста­

тя ни поведе към портата, където чакаха четиримата детективи. Тръгнах­

на неподвижна, сякаш потвърждаваше местоположението, после се из­

ме по вече познатия маршрут, Марго водеше и опъваше каишката си.

стреля.

Душеше пътеката и проверяваше всичко с носа си, "както аз бях об­

- Какво, по ляво... - възкликна Клодел.

хождала с лъча на фенера през нощта. От време на време спираше,

- Къде... - обади се и Райън.

бързо вдишваше, после рязко издишваше и доволна от себе си, про­

- Мамка му! - вметна Шарбоно.

дължаваше.

Бяхме очаквали да подуши дупката зад нас. Вместо това, тя пре­

Спряхме там, където пътеката се отклоняваше в гората.

сече пътеката и се пъхна под дърветата. Гледахме я мълчаливо.

140

141

На около два метра спря, наведе нос и вдиша няколко пъти. Изди­

вашите коли, тя изглеждаше като ореол около главата му. Очите му

ша рязко, премести се наляво и повтори процедурата. Тялото й бе на­

имаха цвят на дънки, които са били прани хиляда пъти, със зачерве­

прегнато, всеки мускул бе стегнат. Докато я гледах, в главата ми из­

ни клепачи и гурели в ъглите. Махаше ги с неестествено белите си

плуваха разни образи. Бяг в тъмнината. Тежко падане. Блясък на свет­

пръсти. На врата му висеше верига с метален кръст, голям колкото длан­

кавица. Празна дупка.

та ми.

Вниманието ми се върна към Марго. Тя беше спряла в основата

Бях се прибрала вкъщи късно следобед, включих телефонния сек­

на един бор, съсредоточила цялото си същество към земята пред себе

ретар и заспах. Духове на хора, които познавах, се редуваха с неясни

си. Наведе глава и вдиша. Сетне, сякаш подтикната от някакъв вро­

фигури в някакъв объркан парад. Райън преследваше Габи в една сгра­

ден инстинкт, настръхна цялата и мускулите й се напрегнаха още по­

да със заковани прозорци. Пийт и Клодел копаеха дупка във вътреш­

вече. Вдигна нос високо във въздуха, издиша за последен път и залая

ния ми двор. Кейти лежеше върху кафяв найлонов чувал на веранда­

трескаво. Започна да подскача напред-назад, увесила опашка, ръмже­

та на къщата край плажа, кожата й изгаряше от слънцето, но тя отка­

ше и лаеше срещу парчето земя пред себе си.

зваше да се намаже с плажно мляко.

- Марго! Долу! - заповяда й Десалво, втурна се през храсталака

Събудих се няколко пъти, накрая в 8 часа станах с главоболие и

и грабна каишката й, после я дръпна от мястото, предизвикало

гладна. На стената до телефона пулсираше червено отражение. Три

възбудата й.

съобщения. Замъкнах се до апарата и натиснах бутона за прослуш­

Нямаше нужда да поглеждам. Знаех какво бе намерила. И какво

ване.

- не. Спомних си как се бях взирала в сухата пръст и в празната дуп­

Пийт обмисляше предложение за работа от някаква юридическа кан­

ка. Изкопана, за да се скрие нещо там или за да се извади. Вече зна­

тора в Сан Диего. Великолепно. Кейти се чудеше дали да не прекъсне

ех.

учението си. Чудесно. Някой бе затворил, без да остави съобщение. Поне

Марго ръмжеше срещу дупката, в която бях паднала предната нощ.

това не беше лоша новина. Още никаква вест от Габи. Страхотно.

Тя си бе все така празна, но носът на кучето подсказваше какво е има­

Двайсетминутният разговор с Кейти изобщо не успя да ме успо­

ло в нея.

кои. Държеше се учтиво, но отказваше да обещае каквото и да било.

Накрая, след дълго мълчание, каза:

- Ще се чуем пак. - Свободно. Затворих очи и останах неподвиж­

18.

на. В съзнанието ми изникна образът на Кейти на тринайсет години.

Опряла ухо до главата на коня си. Русата й коса се смесваше с тъмна­

Плажът. Сърфове. Гларуси, които тичат с тънките си крака. Пе­

та му грива. Двамата с Пийт бяхме отишли да я посетим в летния ла­

ликани, които се носят във въздуха като книжни самолетчета, а после

гер. Като ни видя, лицето й грейна и тя скочи от коня, за да ме пре­

прибират криле и се спускат рязко към морето. В мислите си бях в Ка-

гърне. Тогава бяхме толкова близки. Къде бе изчезнала тази близост?

ролина. Усещах мириса на блатата, соления бриз от океана, мокрия

Защо искаше да напусне колежа? Заради раздялата ни с 1Тийт ли? Ние

пясък, уловената риба и изсъхналите водорасли. Хатерас, Оукракоук

двамата ли бяхме виновни?

и Болд Хед на север. Полис, Съливан и Киауа на юг. Исках да си бъда

Изгаряна от чувство за родителска безпомощност, опитах да от­

у дома, без значение на кой остров. Исках да виждам палми и лодки

крия Габи в апартамента й. Никой не вдигна. Спомних си един път,

със скариди, а не нарязани жени и части от тела.

когато бе изчезнала за десет дни. Направо се бях побъркала от тре­

Отворих очи и видях гълъбите върху статуята на Норман Бетюн.

вога. Оказа се, че отишла в някакъв лагер, за да открие духовната си

Небето бе посивяло, а розово-жълтите отблясъци от залеза вече се гу­

същност.

беха, изместени от настъгшащия мрак. Уличните лампи и светещите

Два тиленола облекчиха главоболието ми, а специалитет номер 4

табели на магазините обявяваха идването на вечерта с неонови пре-

в сингапурския ресторант засити глада ми. Но нищо не можа да ме успо­

мигвания. Колите се стичаха от три посоки - моторизирано стадо на

кои. Нито гълъбите, нито непознатите по пейките успяваха да ме раз­

четири колела, което с неохота се разделяше заради малкия зелен

сеят от неспирните въпроси, които препускаха като блъскащи се ко­

триъгълник на „Ги" и „Дьо Мезонньов".

лички в главата ми. Кой е убиецът? Как подбира жертвите си? Те по­

Седях на пейка до мъж с фланелка с канадското знаме. Косата му

знават ли го? Как успява да спечели доверието им, за да се вмъкне в

стигаше до раменете, нито руса, нито бяла. Осветена отзад от мина-;

домовете им? Адкинс беше убита вкъщи. А Тротие и Ганьон? Къде?

142

143

На някое предварително избрано място? Предварително избрано за

В единайсет и петнайсет нощната смяна вече контролираше поло­

умъртвяване и разчленяване на труповете? Как се измъкваше убиецът?

жението. Улиците бяха претъпкани, а евтините бистра и барове - пълни.

Сен Жак ли беше престъпникът?

Отидох до „Сент Катрин" и застанах на ъгъла, така че „Ла Бел Прованс"

Концентрирах се върху настоящето. Сутринта щях да работя в ла­

да остане зад гърба ми. Стори ми се добра отправна точка. Влязох, ми­

бораторията върху намерените кости. Да говоря с Клодел. Да се по­

нах край телефона, от който Габи ми се бе обадила паникьосана.

грижа за заздравяващата рана на лицето си. Значи Кейти мечтаеше зщ

Ресторантът миришеше на мазнина и препържен лук. Беше пре­

кариера като гадже на баскетболист от НБА. И нищо, което й казвах,

калено късно за вечеря и твърде рано за хапване за изтрезняване. Само

не можеше да я разубеди. Пийт можеше да се премести на другото

четири сепарета бяха заети.

крайбрежие. Чувствах се разгонена като Мадона, а нямаше никакви

Мъж и жена с еднакви прически се гледаха отегчено над полуизя-

изгледи да ме огрее. И къде, по дяволите, беше Габи?

дените купи с чили. Косите им бяха с еднакъв мастиленочерен цвят,

- Стига толкова! - заявих аз и стреснах гълъбите и мъжа до мен!

сякаш си бяха разделили една опаковка боя за коса. Носеха кожени

Знаех какво мога да направя.

якета, осеяни с капси.

Отидох си у дома, право в гаража, изкарах колата и се отправих

Жена с тънки като моливи ръце и платиненоруса тупирана коса пу­

към площад „Сен Луи". Паркирах на, Анри Жюлиен" и завих зад ъгъла; шеше и пиеше кафе в крайното сепаре. Беше с червено бюстие и къси

за да стигна до апартамента на Габи. Понякога домът й ми напомняй

панталонки. Вероятно не бе променяла външния си вид, откакто бе на­

ше за къщите на Барби. Тази вечер по-скоро изглеждаше като излязъд

пуснала училище.

изпод перото на Луис Карол. Почти се засмях.

Докато я гледах, тя допи кафето си, дръпна продължително от ци­

Една-единствена крушка осветяваше лилавата веранда и хвърля-1

гарата си и я изгаси в металния диск, който служеше за пепелник. Сил­

ше сенки във формата на петунии по дъските. Огледалните прозор-^

но гримираните й очи огледаха спокойно помещението, без да очак­

ци бяха тъмни. „Алиса не си е у дома" - твърдяха те.

ват нещо конкретно, но готови да реагират, ако се наложи. Лицето й

Натиснах звънеца на апартамент номер 3. Нищо. Позвъних отно­

имаше безрадостния вид на човек, който е твърде отдавна на улица­

во. Тишина. Опитах със звънците на апартаменти 1, 2 и 4. Никакъв

та. Тъй като вече не можеше да се конкурира с младите, тя вероятно

отговор. Тази вечер Страната на чудесата бе затворена.

се бе специализирала в бързото чукане на крак в парка и свирките в

Заобиколих парка, оглеждайки се за колата на Габи. Нямаше я. Без

колите. Нощни удоволствия на ниски цени. Намести бюстието върху

някакъв конкретен план подкарах на юг, после на изток към Мейн.

кокалестите си гърди, взе сметката и тръгна към касата. Работата я зо­

След двайсет потискащи минути, в които си търсих място за пар­

веше.

киране, оставих автомобила срещу една от непавираните улици, кои­

то пресичат „Сен Лоран". Алеята бе забележителна със смачканите

Трима млади мъже бяха заели сепарето до вратата. Единият леже­

кутийки от бира и вонята на урина.

ше проснат върху масата, подпрял глава с ръка. И тримата бяха с те­

Точно като горите в джунглата, Мейн се обитава от различни жи­

ниски, цепнати дънки и бейзболни шапки. Двамата бяха завъртели ко­

вотински видове, които живеят заедно, като заемат отделни ниши. Ня­

зирките на шапките си назад. Третият, който явно нехаеше за мода­

кои групи са активни през деня, други единствено през нощта.

та, носеше козирката нахлупела над челото си. Тези, които седяха с

В часовете от изгрев до залез Мейн е царство на доставчици и про­

изправени глави, напъваха чийзбургери и очевидно не се тревожеха

давачи, на ученици и домакини. Чуват се звуци от детски игри и търго­

за приятеля си. Изглеждаха към шестнайсетгодишни.

вия. Мирише на чисто, на храна.

Единствената друга жена бе една монахиня. Габи я нямаше.

Когато сенките паднат и светнат уличните лампи и неоновите рек­

Излязох от ресторанта и се огледах в двете посоки по „Сент Кат­

лами на баровете, когато магазините затворят, а таверните и стрил-

рин". Мотоциклетистите прииждаха, техните харлита и ямахи опасва­

тийзклубовете отворят, дневната тълпа отстъпва тротоарите на дру­

ха и двете страни на улицата в източна посока. Собствениците им се­

ги същества. Някои от тях са безобидни. Туристи и колежани, коитс

дяха върху тях и си говореха на групички, облечени с кожени дрехи

идват тук да си купят алкохол и евтини удоволствия. Други са отров­

и ботуши въпреки топлата вечер.

ни. Сводници, пласьори, проститутки и откачени. Използвачите и из­

Приятелките им седяха зад тях или си говореха на отделни групич­

ползваните, хищниците и жертвите в хранителната верига на човеш­

ки. Напомниха ми за момичетата в гимназията. Но тези жени бяха из­

ката нищета.

брали света на насилието и мъжкото господство. Женските същества

144

145

в този свят бяха контролирани, сякаш бяха стадо. Даже по-лошо. Мъже­

- Габи е едра жена - продължих да обяснявам. - На моята възраст.

те си ги разменяха, караха ги да си правят татуировки, горяха ги, бие­

Има - зачудих се за точната дума - червеникави къдрици.

ха ги, убиваха ги. Но те въпреки всичко не се махаха. Ако за тях това

Безразличие.

бе по-добро в сравнение с предишния им живот, беше ми трудно да

- И обица на носа.

си представя какво са оставили зад себе си.

Все едно се блъсках в тухлена стена.

Погледнах на запад по „Сен Лоран". Веднага видях това, което

- Не съм я чувала от доста време. Мисля, че телефонът й е разва­

търсех. Две проститутки стояха пред хотел „Гранада", пушеха и под­

лен, и малко се тревожа за нея. Не може да не я познавате.

викваха на тълпата. Разпознах Поарет, но не бях сигурна за името на

Опитвах се да говоря по южняшки, за да събудя съчувствието й.

другата.

Жената с луизианския акцент сви рамене - плавен вариант на типич­

Потиснах импулса да се откажа и да се прибера вкъщи. Ами ако

ния френски отговор. Повече движение на раменете, по-малко на кит­

не бях преценила облеклото си правилно? Бях се спряла на дънки, фла­

ките.

нелка и сандали с надеждата, че така няма да се набивам на очи, но не

Е, толкова за южняшкото съчувствие. Не виждах никакви изгле­

бях сигурна. Никога преди не бях попадала в такава среда.

ди за успех. Започвах да разбирам това, което ми обясняваше Габи.

„Стига глупости, Бренън, търсиш си извинение. По-бързо си за-

В Мейн не е прието да се задават въпроси.

мъкни задника там! Най-лошото, което може да се случи, е да ти ка­

- Ако я видите, ще й кажете ли, че Темп я търси?

жат да се разкараш. Няма да ти е за пръв път."

- Това южняшко име ли е, скъпа?

Изминах разстоянието и застанах пред двете жени.

Прокара дългия си червен нокът през косата и се почеса по гла­

- Добър вечер. - Гласът ми трепереше като повредена касета. Ядо­

вата. Прическата й бе закрепена с толкова много лак, че можеше да

сах се на себе си и се прокашлях, за да прикрия нервността си.

устои и на ураган. Движеше се като едно цяло, създавайки впечатле­

Жените прекъснаха разговора си и ме изгледаха, сякаш бях необи­

нието, че главата й променя формата си.

чайно насекомо или нещо странно, което се е пъхнало в носа им.

- Не точно. Сещате ли се къде другаде да я потърся?

Поарет премести тежестта си и издаде едното си бедро напред. Но­

Отново свиване на раменете. Издърпа нокътя от косата си и го ог­

сеше същите черни ботуши, с които я бях видяла и предния път. Обви

леда.

с една ръка кръста си и подпря на нея лакътя на другата, като ме из­

Извадих визитка от задния джоб на дънките си.

гледа изпод спуснатите си клепачи. Дръпна силно от цигарата, вди­

- Ако се сетите нещо, можете да ме намерите на този номер. - До­

ша дима дълбоко в дробовете си, после изви долната си устна и го из­

като се отдалечавах, видях, че Поарет взема картичката.

духа нагоре. Без да каже и дума, тя отмести очи от мен към върволи­

цата по тротоара.

Разговорите с още няколко проститутки по „Сент Катрин" дадо­

- Какво чакаш, скъпа?

ха същия резултат. Реакциите им варираха от безразличие до презре­

Гласът на другата жена бе дълбок и дрезгав. Заговори ме на анг­

ние, неизменно придружавани от подозрителност и недоверие. Никак­

лийски с акцент, който навяваше асоциации за зюмбюли и кипариси,

ва информация. Ако Габи изобщо бе идвала тук, никой не го призна.

джаз, пиле по креолски и песен на жътварки в мека лятна нощ. Беше

Ходех от бар на бар, придвижвах се през западналите свъртали­

по-възрастна от Поарет.

ща на нощните птици. Всички заведения си приличаха, сякаш бяха из­

- Приятелка съм на Габриел Маколи. Опитвам се да я открия.

лезли изпод ръцете на един и същ бездарен декоратор. Ниски тавани,

Тя поклати глава. Не разбрах дали не познава Габи, или не иска

грапави стени, покрити с лъскави стенописи, с имитация на бамбук

да отговори.

или евтина дървесина. Тъмни и усойни, миришеха на изветряла бира,

- Тя е антрополог. Работи тук.

пушек и човешка пот. В по-приличните подовете бяха сухи и в тоа­

- Скъпа, всички работим тук.

летните имаше течаща вода.

Поарет изсумтя и пристъпи. Погледнах я. Носеше шорти и бюстие

В някои барове имаше сцени, на които танцуваха стриптийзьор-

от лъскав черен полиестер. Бях сигурна, че познава Габи. Тя бе една

ки, гънеха тела, а зъбите и изрязаните им бикини проблясваха в ли­

от жените, които приятелката ми посочи онази нощ. Отблизо изглеж­

лаво сред мрака. На лицата им бе изписано неописуемо отегчение.

даше още по-млада. Обърнах се пак към втората.

Мъже по потници пиеха бира от бутилките и гледаха танцьорките.

146

147

Най-тъжни бяха жените в периферията на този пазар за жива плът,

съблазънта в лицето - кестенявия блясък на скоча с лед, кехлибаре­

тези, които едва започваха или вече приключваха. Имаше болезнено

ната бира, лееща се от бутилките в гърлата. Усещах мириса на моя лю­

млади, част от тях още видимо в пубертета. Някои бяха излезли за раз­

бим, виждах блясъка му в очите наоколо. Някога го бях обичала. За

влечение и да изкарат малко лесни пари, други бягаха от ада в домо­

бога, още го обичах. Но магията щеше да ме унищожи. За мен всеки

вете си. Историите им си приличаха. Ще проституират, докато спе­

дребен флирт щеше да прерасне в страст, която да ме погълне и пре­

стят пари, после ще заживеят приличен живот. Марихуаната и кокаш гьт

вземе. Така че бягах от него с бавни стъпки. Тази вечер едва не се озо­

бяха само за забавление. Изобщо не осъзнаваха, че това са първите

вах отново в прегръдката му.

стъпала по стълбата на отчаянието и че когато стигнат твърде висо­

Дишах дълбоко. Въздухът представляваше коктейл от моторно мас­

ко, ще могат да слязат единствено като се сгромолясат оттам.

ло, мокър цимент и ферментираща бирена мая откъм пивоварната „Мо-

Имаше и такива, които бяха успели да остареят. Само истински изоб­

улсън". „Сент Катрин" бе почти опустяла. Някакъв старец с плетена

ретателните и изключително силните просперираха и успяваха да се

шапка и парка спеше пред една витрина, грозно улично куче се гуше­

измъкнат. Болните и слабите умираха. Тези със силни тела, но слаба

ше до него. Друг бездомник ровеше из боклуците отсреща. Може би

воля, издържаха. Виждаха бъдещето си и го приемаха. Щяха да ум­

това бе третата смяна в Мейн.

рат на улицата, защото не познаваха друг начин на живот.

Отчаяна и изтощена, отправих се към „Сен Лоран". Бях опитала.

Опитвах се да заговоря тези, които сега навлизаха или вече напус­

Дори и Габи да бе в опасност, тези хора нямаше да ми помогнат да я

каха професията. Избягвах по-старите, закоравели и захитрели от жи­

намеря. Този клуб бе недостъпен за мен.

вота на улицата, които умееха да властват над своето парче от тро­

Подминах ресторант на име „Ми Кин". Табелата на прозореца го

тоара така, както сводшщите властваха над тях. Може би младите, i ia-

рекламираше като ВИЕТНАМСКА КУХНЯ и обещаваше, че е отво­

ивните и дръзките, или стариге, изтормозените и изхабените, щяха да

рен цяла нощ. Погледнах разсеяно през мръсния прозорец, после спрях.

бъдат по-открити. Грешах. В бар след бар те отвръщаха глава от мен,

В дъното седеше жената, която бях видяла с Поарет. Косата й още пред­

а въпросите ми потъваха в цигарения дим. Властваше кодексът на

ставляваше оранжева пагода. Наблюдавах я няколко минути.

мълчанието. Никакъв достъп за непознати.

Потопи си яйчено руло в някакъв червен сос, после облиза края

В три и петнайсет вече ми беше писнало. Косата и дрехите ми во­

на рулото. След малко го огледа и отхапа малко. Пак го потопи в соса

няха на цигари и повръщано, а обувките ми - на бира. Бях изпила тол­

и повтори маневрата, без да бърза.

кова спрайт, сякаш се канех да прекося пустиня, а очите ми пареха.

Не. Да, Много е късно. По дяволите! Последен опит. Бутнах вра­

Оставих поредната нещастница в поредния бар и се отказах.

тата и влязох.

- Здрасти.

Ръката й подскочи стреснато при звука на гласа ми. Погледна ме

19.

озадачено, после ме позна.

- Здравей, скъпа. Още ли обикаляш? - Пак се зае с рулцето.

Въздухът беше наситен с влага. От реката се бе надигнала мъгла

- Може ли да седна при теб?

и миниатюрните капчици блестяха в светлината на уличните лампи.

- Заповядай. Не работиш на моя терен, сладурче, така че не ми пре­

Хладният въздух действаше добре на кожата ми. Един болезнен възел

чиш.

между врата и раменете ми подсказваше, че съм напрегната от часо­

Пъхнах се срещу нея. Беше по-възрастна, отколкото си мислех, на­

ве, готова да избухна. Може би наистина бях в такова състояние. В

ближаваше четирийсетте, а може би ги бе започнала. Въпреки че ко­

жата на шията и челото й бе опъната и нямаше торбички под очите,

този случай напрежението идваше само отчасти от търсенето на Габи.

на ярката флуоресцентна светлина се виждаха бръчките около уста­

Опитите да заговоря проститутките бяха станали съвсем рутинни. Също

та й. Гушата й започваше да увисва.

и техните откази. Отблъскването на мъжките предложения и домог-

Сервитьорът ми донесе меню и аз си поръчах супа по тонкински.

вания се бе превърнало в инстинктивна реакция.

Не бях гладна, но трябваше да извиня присъствието си.

Всъщност вътрешната битка ме изтощаваше най-много. Бях пре­

- Намери ли приятелката си, скъпа? - Тя се пресегна към кафето

карала четири часа в опити да прогоня един стар любовник - любов­

си и пластмасовите гривни на ръката й изтракаха. Видях сивите бе­

ник, от когото никога нямаше да се освободя. Цялата вечер гледах

лези от вътрешната страна на лакътя й.

148

149

- H e .

Тя се засмя сама, като следеше внимателно реакцията ми. Не по­

Изчакахме, докато азиатското момче, което бе на не повече от пет­

казах, че съм разпознала цитата от Маргарет Мийд*, но започвах да

найсет години, ми поднесе вода и сложи хартиена подложка.

се съгласявам, че Джуъл Танбо не е глупажа. Усещах, че ме изпит­

- Аз съм Темп Бренън.

ва.

- Спомням си. Джуъл Танбо може и да е курва, скъпа, но не е тъпа.

- Може би не иска да бъде намерена точно сега.

- Пак облиза яйченото руло.

Отворете пликовете с изпитните въпроси.

- Госпожице Танбо, аз...

- Може би.

- Можеш да ми викаш Джуъл, мила.

- И какъв е проблемът?

- Джуъл, току-що прекарах четири часа в опити да разбера дали

Вземете химикалките си.

приятелката ми е добре и никой дори не призна, че я е виждал. Габи

- Изглеждаше много притеснена последния път, когато я видях. По­

идва тук от години, затова съм сигурна, че знаят за кого им говоря.

чти изплашена.

- Може и да знаят, скъпа. Но не разбират защо ги питаш. - Тя оста­

- Притеснена от какво, скъпа?

ви рулото и си сръбна от кафето.

Готови!

- Дадох ви визитката си. Не крия коя съм.

- Мислеше, че някакъв мъж я преследва. Каза, че е много особен.

Тя ме изгледа сериозно. Мирисът на евтин одеколон, цигарен дим

- Тук, при нас, има доста особняци.

и немита коса се носеше на вълни от нея и изпълваше малкото сепа-

Добре, ученици, започвайте.

ре. По ръба на деколтето й имаше пудра.

Разказах й цялата история. Докато ме слушаше, тя въртеше леко

- Коя всъщност си ти, госпожице „На визитката ми пише Темп

утайката от кафето си, втренчена в черно-кафявата течност. Когато

Бренън"? От полицията ли си? Падаш си по някакви странни неща ли?

завърших разказа си, Джуъл продължи да разклаща чашата си, сжаш

Или имаш зъб на някого? - Докато говореше, тя вдигна ръката си и

оценяваше отговора ми. После направи знак да й сипят още кафе. Ча­

изброяваше, като опъваше пръстите с яркочервен маникюр.

ках да науча оценката си.

- Изглеждам ли ти като заплаха за Габи?

- Не знам името му, но вероятно се сещам за кого говориш. Ко­

- Единственото, което знаем, скъпа, е, че си дошла със спортна­

калест, с външност на червей. Странен е и това, което го терзае, не е

та си фланелка и сандали като на юпи, за да задаваш цял куп въпро­

дреболия. Но не мисля, че е опасен. Съмнявам се да има достатъчно

си. Стараеш се адски много да накараш някой да се раздрънка. Не си

мозък да прочете етикета на кетчупа.

проститутка. Не си и наркоманка. Хората не знаят като каква да те опре­

Пасувах.

делят.

- Повечето от нас го избягват.

Сервитьорът донесе супата и двете замълчахме, докато си изстиск­

-Защо?

вах лимон и си слагах червен пипер с миниатюрна порцеланова лъжич­

- Просто ти предавам какво се говори на улицата: „...защото не ис­

ка. Джуъл гризкаше от рулцето. Реших да пробвам със смирение.

кам точно аз да си имам работа с него. От него ме побиват тръпки".

- Значи съвсем съм оплела конците?

- Направи гримаса и потрепера леко. - Говори се, че има особени же­

Тя вдигна лешниковите си очи към мен. Една от фалшивите й миг­

лания.

ли се бе отлепила и стърчеше над клепача й. Джуъл сведе очи, оста­

- Особени?

ви парченцето руло и придърпа кафето пред себе си.

Тя остави чашата си на масата и ме погледна преценяващо.

- Права си. Не трябваше ей така да заприказвам хората и да им за­

- Плаща си, но не иска да се чука.

давам въпроси. Просто съм много притеснена за Габи. Звънях в апар­

Загребах фиде с лъжицата си и изчаках.

тамента й. Ходих дотам. Търсих я в университета. Никой не знае къде

- Едно момиче, казва се Джули, се среща с него. Никоя друга не

е. Това не е типично за нея.

иска. Джули не е по-умна от грахово зърно, но това е друга исто­

Опитах супата. Беше по-вкусна, откожото очакйах.

рия. Каза ми, че всеки път прави едно и също. Отиват в стаята, на­

- Какво работи приятелката ти Габи?

шият герой носи хартиена кесия, в която има нощница. Нищо осо-

- Антрополог е. Изучава хората. Интересува се от живота тук.

- Съзряването в Мейн.

* Известна американска антроположка. - Б. пр.

150

151

бено, някакви дантелки. Гледа как Джули я облича, после й казва

фасада, зад която да скрива страха, който е прекалено реален, за да

да легне на леглото. - Е, какво толкова. Започва да пипа нощница­

бъде обсъждан. Предположих, че е второто.

та с една ръка и себе си с другата. Скоро се надървя и пуска душа,

- Джуъл, приятежата ми в опасност ли е?

като ръмжи и стене, сякаш е на седмото небе. След това я кара да

Погледите ни се срещнаха.

съблече нощницата, благодари й, плаща и си тръгва. За Джули това

- Тя е жена, скъпа.

са лесни пари.

- Защо мислиш, че това е мъжът, който тормози приятелката ми?

Докато карах към дома си, оставих мислите ми да се реят, без да

- Веднъж, като прибирал нощницата в кесията, Джули видяла

се ангажират с шофирането. „Дьо Мезонньов" бе пуст, светофарите

дръжката на нож. Казала му, ако иска пак да го правят, да не носи ножа.

светеха на празната улица. Внезапно зад мен се появи чифт фарове.

Той й обяснил, че това е неговият меч на справедливостта или някак­

Прекосих „Пийл" и се дръпнах вдясно, за да позволя на колата да

ва подобна глупост. Започнал да дрънка за ножа и душата си, за еко­

ме изпревари. Колата отзад направи същото. Върнах се във вътреш­

логичния баланс и тям подобни. Ужасно я изплашил.

ното платно. Колата ме последва, като превключи на дълги.

- И ?

-Идиот!

Ново свиване на раменете.

Ускорих. Колата остана залепена за бронята ми.

- Продължава ли да идва?

Започнах да се плаша. Може би не беше просто пияница. Присвих

- Не съм го виждала от известно време. Но това не значи нищо.

Никога не съм го виждала редовно. По-скоро се мярка.

очи към огледалото за обратно виждане, опитвайки да зърна шофь­

- Говорила ли си с него?

ора. Мярнах само силуета му. Изглеждаше едър. Мъж ли бе? Не мо­

жех да определя. Фаровете ме заслепяваха. Не можех да определя дори

- Сладурче, всички сме говорили с него. Когато се появи, е като

марката на колата.

пиявица, ужасно досаден, но няма отърване от него. Затова ти казвам,

че е като ларва на хлебарка.

Дланите ми се вкопчиха в кормилото. Прекосих „Ги", завих наля­

во в пресежата, минах на червено, изстрелях се по моята уличка и бързо

- Виждала ли си го с Габи? - Преглътнах още една лъжица от су­

се пъхнах в подземния гараж.

пата.

Изчаках електрическата врата да се затвори, после изскочих, при­

Тя се облегна и се засмя:

готвила ключа в ръка, и се ослушах за шум от стъпки. Никой не ме

- Добър опит, скъпа.

преследваше. Докато минавах през фоайето на първия етаж, надник­

- Къде мога да го намеря?

нах през завесите. Една кола бе спряла до отсрещния тротоар, фаро­

- Откъде да знам? Ако чакаш достатъчно дълго, той ще се появи.

вете й светеха, а шофьорът се виждаше като черен профил в сумра-

- Ами Джули?

ка преди зазоряване. Същата кола ли беше? Не бях сигурна.

- Това е зона за свободна търговия, скъпа. Хората идват и си оти­

След трийсет минути лежах и гледах как тъмнината през прозоре­

ват. Не следя коя къде е.

ца изтънява и преминава от черно към гьлъбовосиво. Бърди мърка­

- Виждала ли си я напоследък?

ше, сгушен в свивката на коляното ми. Бях тожова изтощена, че само

Тя се замисли.

бях свалила дрехите и се бях проснала на леглото, пропускайки всич­

- Не мога да кажа, че не съм.

ки процедури преди лягане. Нетипично за мен. Обикновено съм ма-

Вгледах се във фидето на дъното на купичката, после в Джуъл. Тя

ниачка относно миенето на зъби и почистването на грима. Тази вечер

бе повдигнала малко похлупака - тожова, кожото да надникна вътре:

не ми пукаше.

Можех ли да го повдигна повече? Рискувах:

- Може би наоколо се мотае сериен убиец, Джуъл. Нжой, който

убива жени и ги нарязва на парчета.

20.

Изражението й не се промени. Просто ме гледаше като каменна ста­

туя. Или не разбираше какво й казвам, или не се впечатляваше от ис­

Срядата е ден за изхвърляне на боклука на нашата улица. Проспах

тории за насилие, божа, дори смърт. Сигурно си бе сложила маска,

тракането на камиона за отпадъци. Проспах побутването на Бърди.

Проспах три телефонни обаждания.

153

Събудих се в десет и петнайсет, замаяна и с главоболие. Вече не

на коса изпъкваха очите му - лилави и подути. Забелязах малка тъмна

бях на двайсет и четири. Стоенето по цяла нощ не бе за мен, колко­

дупка в дясното му слепоочие. Самоубийство. Натали бе нов патолог

то и неохотно да го признавах.

в ЛСМ и още не поемаше случаи на убийства.

Косата ми, кожата, дори възглавницата и чаршафите миришеха на

Даниел остави скалпела, който наточваше.

цигарен дим. Напъхах чаршафите и дрехите, които бях носила пред­

- Трябват ли ти костите от Сен Ламбер?

ната вечер, в пералнята, после дълго се сапунисвах под душа. Тъкмо

- Ако обичаш. В номер четири?

си мажех един стар кроасан с фъстъчено масло, когато телефонът из-

Той кимна и изчезна в моргата.

звъня.

Аутопсията на скелета отне няколко часа и потвърди първоначал­

- Темперанс? - Беше Ламанш.

ното ми впечатление, че костите принадлежат на един човек - бяла жена

-Да.

на около трийсет години. Въпреки че бе останала съвсем малко мека

- Опитвах да се свържа с теб.

тъкан, костите бяха в добро състояние и бяха запазили малко маст­

Погледнах телефонния секретар. Три съобщения.

на тъкан. Жената бе мъртва отпреди две до пет години. Единствена­

- Съжалявам.

та особеност бе незатворената извивка на петия лумбален прешлен.

- Да. Ще те видим ли днес? Господин Райън вече се обажда.

Без главата щеше да бъде трудно да я идентифицираме.

- Ще дойда до час.

Помолих Даниел да отнесе костите в хистологичната лаборатория,

- Добре.

измих се и се качих горе. Купчината розови листчета бе нараснала.

Прослушах съобщенията. Една разстроена студентка. Ламанш. Едно

Обадих се на Райън и му съобщих накратко какво бях открила. Той

затваряне. Не ми се занимаваше с проблемите на студентката, така че

вече проверяваше случаите на изчезнали хора съвместно с полиция­

позвъних на Габи. Никой не вдигна. Потърсих Кейти и попаднах на

та на Сен Ламбер.

секретаря й.

Едно от обажданията бе от Арън Калвърт от Норман, Оклахома.

- Оставете кратко съобщение, каквото е моето - чух веселия й глас.

Беше от вчера. Когато набрах номера, някакъв сладникав глас ми каза,

Оставих съобщение, макар и не толкова весело.

че в момента Арън го няма на бюрото му. Жената ме увери, че ужас­

но съжалява и обеща да му предаде съобщението ми. Професионал­

След двайсет минути бях в лабораторията. Натиках чантата си в

на сърдечност. Оставих другите листчета настрана и отидох да видя

едно чекмедже на бюрото, направих се, че не виждам розовите лист­

Люси Дюмон.

чета, на които бяха записани съобщенията за мен, и отидох право в

Кабинетът на Люси бе претъпкан с терминали, монитори, прин­

моргата.

тери и всевъзможни компютърни аксесоари. Кабели се изкачваха по

Мъртъвците пристигат първо в моргата. Тук ги завеждат под но­

стената и изчезваха в тавана или пък минаваха на снопове по пода. Ку­

пища разпечатки задръстваха рафтовете и шкафовете и висяха под най-

мера и ги съхраняват в хладилни камери, докато се определи кой па-

различни ъгли.

толог ще ги поеме. Юрисдикцията се кодира от това какъв е цветът на

пода. Моргата води директно към залите за аутопсии. Червеният цвят

Бюрото на Люси бе обърнато към вратата, а шкафовете и компют­

рите образуваха нещо като подкова около нея. Работеше, като се ме­

на всяко помещение свършва рязко на прага на залата за аутопсии. Мор­

стеше от компютър на компютър, обутите й в маратонки крака засил­

гата е под контрола на коронера, залите за аутопсии са към ЛСМ. Чер­

ваха с лекота стола по сивите плочки. За мен Люси бе един тил, очер­

вен под: коронер. Сив под: ЛСМ. Правя първоначалните си огледи в

тан на фона на проблясващ зелен екран. Рядко виждах лицето й.

една от четирите зали за аутопсии. След това костите се изпращат горе

в хистологичната лаборатория за окончателно почистване.

Днес край подковата бяха разположени петима японци в строги ко­

стюми. Те стояха около Люси, притиснали ръце към телата си, и ки­

Ламанш правеше разрез с Y-образна форма в гърдите на едно бебе.

маха, докато тя им сочеше нещо на терминала и обясняваше значение­

Миниатюрните раменца бяха подпрени на гумена поставка за глава,

то му. Изругах наум, че пак не уцелвам подходящ момент, и отидох

ръчичките бяха изпънати от двете страни като на ангел. Погледнах Пиер. 1

в хистологичната лаборатория.

- После. - Не каза нищо повече. Беше потресен.

Скелетът, намерен в Сен Ламбер, бе пристигнал от моргата, така

В другия край на залата и Натали Айер бе заета с аутопсия. В мо­

че се заех да изучавам разрезите, както бях направила с Тротие и Гань-

мента Лиза повдигаше гръдния кош на млад мъж. Под дългата черве-

он. Както и при другите, миниатюрни резки подсказваха, че са изпол-

154

155

звани и нож, и трион. Микроскопичните детайли бяха сходни, а раз­

- Колко по-млада?

положението на разрезите - почти идентично с предишните два слу­

- На седемнайсет.

чая.

- Н е .

Ръцете на жената бяха отрязани при китките, останалите крайни­

- Може да е нещо като...

ци бяха отделени в ставите. Коремът й е бил разпорен точно по сред-'

- Н е .

ната линия с разрез, който е бил достатъчно дълбок, за да остави сле­

Мълчание.

ди по гръбначния стълб. Въпреки че черепът и горните шийни пре­

- Имам шейсет и седем имена.

шлени липсваха, следите по шестия шиен прешлен ми подсказваха, че

- Райън, тази жена не е тийнейджърка, нито старица.

жената е била обезглавена по средата на гърлото. Този човек действа­

Той не се отказваше лесно.

ше систематично.

- Ами ако е имала някакво особено състояние на костите? Бях чел...

Прибрах костите, събрах бележките си и се върнах в кабинета си,

- Райън, била е между двайсет и пет и трийсет и пет годишна.

като преди това надникнах в офиса на Люси, за да проверя дали се е

- Ясно.

освободила. Никъде не се виждаха нито тя, нито японците. Оставих

- Вероятно е изчезнала между осемдесет и девета и деветдесет и

й бележка. Може би щеше да ми благодари, че съм й осигурила из­

втора година.

винение да се измъкне.

- Вече го каза.

В мое отсъствие се бе обадил Калвърт. Естествено. Докато наби­

- А! Още нещо. Сигурно е имала деца.

рах номера му, Люси се появи на вратата ми, стиснала ръце пред себе

- Какво?

си.

- Открих вдлъбнатини от вътрешната страна на лонните кости. Ве­

- Оставили сте ми бележка, доктор Бренън? - попита тя и се

роятно търсиш нечия майка.

усмихна. Люси не говореше и дума английски.

- Благодаря.

Беше слаба като клечка, с къса коса, която подчертаваше удълже­

За по-малко време, отколкото детективът би могъл да набере от­

ния й череп. Семплата подстрижка и бледата кожа засилваха ефекта

ново номера, телефонът иззвъня.

от очилата й, които на нейното лице изглеждаха огромни.

-Райън, казах...

- Да, Люси, благодаря, че се отби. - Станах да й освободя един стол.

- Аз съм, мамо.

Тя седна и сви крака зад тези на стола. Като котка, която се наме­

- Здравей, скъпа, как си?

ства на възглавница.

- Добре, мамо. - Пауза. - Много ли си ядосана заради разговора

- Освободи ли се от туристите?

ни онази вечер?

- Да. Те са от една лаборатория по криминология в Кобе. Повече­

- Разбира се, че не, Кейти. Просто се тревожа за теб.

то са химици. Не ми пречат.

Дълга пауза.

- Не съм сигурна дали можеш да ми помогнеш, но исках да те по­

- Е? Нещо друго ново при теб? Изобщо не говорихме какво си ре­

питам - започнах аз.

шила да правиш през лятото. - Толкова много неща исках да й кажа,

Обясних й какво искам. Когато свърших, тя повдигна глава и се

но щях да я оставя сама да говори.

втренчи в тавана, сякаш очакваше отговора от него. Не бързаше. За­

- Нищо особено не става. В Шарлът си е все така скучно.

слушах се в бръмченето на принтер някъде надолу по коридора.

Добре. Още една доза младежки негативизъм. Точно от това имах

- Няма да има нищо отпреди 1985-а, това е сигурно.

нужда. Опитах се да не издам раздразнението си.

- Осъзнавам, че е малко необичайно, но виж какво може да се на­

- Как е работата?

прави.

- Добре. Бакшишите са доста.

- Също и град Квебек?

- Страхотно!

- Не, засега само случаите на ЛСМ.

- Работя доста.

Тя кимна, усмихна се и си тръгна. Като по команда телефонът из-

-Чудесно.

звъня. Райън.

- Искам да напусна.

- Може ли да е по-млада?

Изчаках.

156

157

Тя замълча.

- Казах го просто така. Ние няма да се женим.

- Кейти, тези пари ще та трябват за колежа. - Кейти, не проваляй

Сякаш цяла вечност седяхме и слушахме статичното напрежение

живота си.

по линията между Монреал и Шарлът.

- Казах ти, не искам да се връщам там. Мисля да прекъсна за една

- Кейти, ще обмислиш ли предложението ми да дойдеш тук?

година и да поработя.

- Добре.

Пак се започва. Знаех какво се задава и предприех офанзивата си:

- Обещай, че няма да предприемеш нищо, без да ми кажеш.

- Скъпа, вече говорихме по този въпрос. Ако не ти харесва уни­

Мълчание.

верситетът на Вирджиния, защо не опиташ в „Макгил"? Защо не си

- Кейти?

вземеш две-три седмици отпуска и не дойдеш тук? Да видиш как е. -

- Да, мамо.

Говори бързо, мамче! - Може да си изкараме една ваканция. Ще си

- Обичам те, скъпа.

взема отпуска. Може да попътуваме по крайбрежието или да обико­

- И аз те обичам.

лим Нова Скотия. - Боже! Какво приказвах? Как щях да организирам

- Поздрави баща си от мен.

това? Няма значение. Първо дъщеря ми да дойде. Тя не отговори.

- Добре.

- Нямаш лоши оценки, нали?

- Ще ти изпратя нещо по електронната поща утре.

- Не, не. Оценките ми са добри.

-Добре.

- Тогава би могла да се прехвърлиш. Можем...

Затворих с разтреперана ръка. Какво да правя сега? С костите се

- Искам да отида в Европа.

справях по-лесно, отколкото с детето си. Взех си чаша кафе и набрах

- Европа?

номера.

-Италия.

- Доктор Калвърт, ако обичате.

- Италия?

- Кой го търси, моля? - Казах й. - Един момент. - Постави ме на

Не ми се наложи да гадая дълго.

изчакване.

- Там ли играе Макс?

- Темп, как си? Телефонът ти постоянно дава заето. Никак не е лес­

- Да. - Защита. - И какво от това?

но да те открие човек.

- И какво от това?

- Съжалявам, Арън. Дъщеря ми иска да напусне колежа и да из­

- Ще му плащат повече, отколкото тук.

бяга с един баскетболист - изтърсих аз.

Не казах нищо.

- Може ли да скача отляво и да вкарва тройки?

- Ще му дадат и къща.

- Сигурно.

Мълчание.

- Тогава я пусни.

- И кола. Ферари.

- Много смешно!

Без отговор.

- Няма нищо смешно. Щом може да скача отляво и вкарва трой­

- Никакви данъци. - Тонът й ставаше настъпателен.

ки, печели добре.

- Това е чудесно за Макс, Кейти. Той се занимава със спорт, кой­

- Арън, имам още едно разчленено тяло. - Бях му се обадила за

то обича, и му плащат за това. Но ти?

предишните случаи. Двамата често си обменяме идеи.

- Макс иска да отида с него.

Чух го да се засмива:

- Макс е на двайсет и четири и е завършил университета. Ти си на

- Там горе може и да нямате оръжия, но явно ви харесва да кълца­

деветнайсет и си завършила само първата година от колежа.

те.

Тя долови раздразнението в гласа ми.

- Да. Мисля, че този психопат е кълцал няколко пъти. Всички са

- Ти си се омъжила на деветнайсет.

жени, иначе няма нищо, което да ги свързва. Освен следите от разре­

- Омъжила? - Стомахът ми направи тройно салто.

зите. Те ще са от съдбоносно значение.

- Ами така си е.

- Серийни или масови убийства?

Имаше право. Замълчах, бях ужасно разтревожена, но не можех:

- Серийни.

да сторя нищо.

Той осмисли това за момент.

158

159

- Е? Разкажи ми.

- Ь, винаги съществува вероятността да попаднеш на нещо, кое­

Описах му срезовете и слепите по костите. От време на време ме

то е изключение. Тези триони не четат учебници, както знаеш. Но в

прекъсваше, за да зададе по някой въпрос или да ме накара да гово­

момента не се сещам за нищо друго, отговарящо на описанието, кое­

ря по-бавно. Представях си го как си води бележки, високото му сла­

то ми даде.

бо тяло, наведено над някакво парче хартия. За него всеки милиметър

- Ти си страхотен. Точно това бе и моето предположение, но ис­

празно пространство бе използваем. Въпреки че бе на четирийсет и

ках да го чуя и от теб, Арън. Не мога да изразя колко съм ти благо­

две години, мрачното му лице и черните му очи създаваха впечатле­

дарна за помощта!

нието, че е на деветдесет. Винаги бе изглеждал на толкова. Остроумия­

-Аха.

та му бяха хапливи, но иначе имаше огромно сърце.

- Искаш ли да видиш снимките и отливките?

- Някакви по-дълбоки фалстартове? - попита той делово.

- Разбира се.

- Не. Сравнително повърхностни са.

- Ще ти ги изпратя утре.

- Хармониките са отчетливи?

Втората страст в живота на Арън бяха трионите. Той събираше пис­

- Съвсем.

мени и фотографски описания на оставени в кости следи от триони и

- И има дрейф на острието в среза?

прекарваше часове наред в ровене из материали, изпратени в лабора­

-Да.

торията му от всички краища на света.

- Уверена ли си в измереното разстояние между зъбите?

Нещо в дишането му ми подсказа, че иска да каже още нещо. До­

- Да. Следите бяха съвсем ясни на няколко места. Както и някои

като чаках, събрах розовите листчета.

от островчетата.

- Нали каза, че единствените напълно срязани кости са на долна­

- Иначе имаш сравнително плоски дъна?

та част на ръката?

- Да. Съвсем очевидно е на отливките.

-Да.

- И разчупвания в изходната точка - промърмори по-скоро на себе

- Чисто ли са отрязани?

- Съвсем.

си.

-Хм.

- Много.

Спрях със събирането на листчета.

Дълга пауза, докато мислите му си проправяха път през информа­

- Какво?

цията, която му бях дала, и сортираха възможностите. Накрая той про­

- Какво? - Невинно.

говори:

- Когато казваш „хм" по този начин, това значи нещо.

- Тук действам съвсем на сляпо, Темп. Не съм сигурен как ме хва­

- Просто една интересна асоциация.

на да го направя. Но ето какво мисля. Обзалагам се, че не е електри­

- И тя е?

чески трион. Прилича на някакъв специален уред. Вероятно някакъв

- Този човек използва готварски трион. И реже тялото, сякаш знае

вид кухненски трион.

какво прави. Знае кое къде е, как да стигне до него. И го прави по един

Да! Плеснах с длан по бюрото, после я свих в юмрук и замахнах

и съши начин всеки път.

рязко, от което розовите листчета се разхвърчаха.

- Да. Мислих за това.

Арън продължи, без да обръща внимание на възклицанията ми:

Няколко секунди мълчание.

- Казвам всичко това, без да съм виждал следите, разбира се, но

- Но с ръцете действа различно. Защо?

мисля, че е готварски или месарски трион.

- Това, доктор Бренън, е въпрос за психолог, не за специалист по

- Как изглежда?

трионите.

- Нещо като голяма ножовка. Зъбите са доста раздалечени, зато­

Съгласих се и смених темата:

ва понякога се получават островчетата, които описваш при фалстар-

- Как са момичетата?

товете. Обикновено има голям дрейф, но острието се забива през кост­

Арън никога не се бе женил и макар че го познавах от двайсет го­

та и реже чисто. Това са много ефективни малки триони. Режат напра­

дини, не бях сигурна дали някога съм го виждала с приятелка.

во кости, хрущяли, сухожилия - всичко.

Първата му страст бяха конете. Заради тях пътуваше от Тълса до Чи­

- Нещо друго може ли да остави такива следи?

каго и Луисвил и обратно до Оклахома.

160

161

- Доста са развълнувани. Купих на търг един жребец миналата есен.

който обожавам. Въпреки че не обичам да спя до късно, не ставам и

Оттогава дамите пощуряха.

прекалено рано. Но за седмица бях видяла изгрева на слънцето три пъти

Поговорихме за новостите в живота си и обменихме информация

- два пъти, докато заспивах, и днес след единайсетчасово мятане и

за общи приятели. Съгласихме се да се срещнем на събранието на ака­

въртене в леглото, от което не се чувствах нито сънена, нито отпочи-

демията през февруари.

нала.

- Е, успех в залавянето на този човек, Темп.

Като се прибрах след обаждането на Габи, изпитах вълчи апетит.

- Благодаря.

Мазно пържено пиле, картофено пюре полуфабрикат и блудкав ябъ­

Часовникът ми показваше шестнайсет и четирийсет. Коридорите

лков пай. Благодаря, „Полковник Сандърс". После гореща вана и дълго

и кабинетите наоколо пак бяха притихнали. Подскочих стреснато, ко­

суетене с коричката на дясната ми буза. Към седем избрах спортния

гато телефонът иззвъня.

канал и заспах на шума от мачовете.

- Видях те снощи.

Включих компютъра си - в шест сутринта или шест вечерта той

-Габи?

бе еднакво готов за действие. Бях изпратила съобщение на Кейти и

- Не прави повече така, Темп.

тя можеше да го отвори от лаптопа си и да ми отговори от собстве­

- Габи, къде си?

ната си стая. Ура! Да живее интернет.

- Само ще усложниш положението.

Курсорът на екрана примигна насреща ми, настоявайки, че доку­

- По дяволите, Габи, не си играй с мен! Къде си? Какво става?

ментът, който съм създала, е празен. Беше прав. Таблицата, която бях

- Няма значение. Не мога да се видя с теб в момента.

започнала на хартия, имаше озаглавени колони, но иначе беше праз­

Не можех да повярвам, че пак прави същото. Усещах как гневът

на. Кога се бях захванала с всичко това? В деня на парада. Само пре­

се надига в гърдите ми.

ди седмица, но ми се струваше, че е минала цяла вечност. Днес беше

- Стой настрана, Темп. Стой настрана от мен! Стой настрана от

трийсети. Месец, откакто бе намерен трупът на Изабел Ганьон, и една

моите...

седмица от убийството на Маргарет Адкинс.

Егоизмът и грубостта на Габи възпламениха сдържаната ми

Какво бяхме свършили оттогава, освен че намерихме още един труп?

ярост. Подхранена от арогантността на Клодел, жестокостта на пси­

Наблюдението на апартамента на улица „Берже" потвърждаваше, че

хопата убиец и младежките грешки на Кейти, тя избухна и аз се на­

обитателят му не се е връщал. Голяма изненада. При претърсването

хвърлих върху приятелката си.

не бяха намерили нищо полезно. Нямахме нищо, което да ни насочи

- За каква, по дяволите, се мислиш? - Кипях, гласът ми трепере­

към самоличността на Сен Жак, и не бяхме идентифигщрали послед­

ше. - Да те оставя на мира?! Добре, ще те оставя на мира! Не знам

ния открит труп. Клодел все още отказваше да приеме, че случаите са

каква откачена игра играеш, Габи, но аз се отказвам! Оттеглям се! Край!

свързани, а Райън ме смяташе за „детектив на свободна практика". Ща­

Няма да се заразя от твоята шизофрения! Няма да прихвана твоята иа-

стие.

раноя! Няма, повтарям, няма да си играя на маскирания отмъстапел,

Върнах се на таблицата. Разширих заглавията на колоните. Физи­

за да те спасявам в беда!

чески характеристики. Местоживеене. Жилище. Работа. Приятели. Чле­

Всеки неврон в тялото ми бе пренапрегнат, сякаш бях включила

нове на семейството. Дата на раждане. Дата на смъртта. Дата на от­

уред за 110 волта в контакт за 220. Гърдите ми се надигаха, в очите

криване на трупа. Време. Място. Въвеждах всичко, за което се сещах

ми напираха сълзи. Емоциите на Темп.

и което можеше да разкрие връзката. Най-вляво озаглавих четири реда:

Вместо Габи, чух сигнал „свободно".

Адкинс, Ганьон, Тротие, Неизвестна. Щях да въведа името, когато от­

криехме на кого са принадлежали костите от Сен Ламбер. В седем и

половина затворих файла, прибрах лаптопа в чантата си и се пригот­

21.

вих за работа.

Движението бе натоварено, така че минах през тунела „Вил Мари".

В шест сутринта по прозореца ми барабанеше силен дъжд. От вре­

Вече бе съвсем светло, но денят бе мрачен заради тъмните гъсти обла­

ме на време по улицата минаваше по някоя кола и издаваше тихи сви­

ци, надвиснали над града. Отне ми половин час да стигна до лабора­

стящи звуци. За трети път през последните дни видях изгрева - миг,

торията.

162

163

Исках веднага да се заема с папките, да изровя и най-дребните под­

на остатъка от цигарата без филтър между жълтите си пръсти и смук-

робности, за да ги въведа в таблицата си, но на бюрото ме чакаха две

на дълбоко. Някой ми бе споменал, че Пелтие никога не бил излизал

неотложни задачи. Едно бебе, намерено в градския парк, сред камъ­

извън провинция Квебек. Беше на шейсет и четири години.

ните на дъното на един поток. Според бележката на Ламанш, тъкан­

- Има само три аутопсии - започна Ламанш с разпределението на

та била изсъхнала и вътрешните органи - неразпознаваеми, но ина­

случаите за деня.

че трупът бил добре запазен. Искаше моето мнение за възрастта на

- Предпразнично спокойствие - отбеляза Пелтие и се пресегна за

бебето. Това нямаше да ми отнеме много време.

разпечатката си. Изкуствените му зъби тракаха леко, когато говоре­

Погледнах полицейския доклад, прикрепен към другия формуляр.

ше. - После ще стане напечено.

Кости, намерени в гората. Най-честите случаи, които ми възлагаха. Мо­

- Да. - Пиер взе червения си маркер. - Поне времето е по-хлад­

жеше да значи всичко - от труп, накълцан с брадва, до мъртва котка.

но. Може да ни е от полза.

Обадих се на Денис и поисках рентгеновите снимки на бебето, после

Той изброи меланхоличния списък за деня, като съобщаваше до­

слязох долу да огледам костите. Лиза донесе картонена кутия от мор­

пълнителна информация за всеки случай. Самоубийство с въглероден

гата и я постави на масата.

диоксид. Старец, намерен мъртъв в леглото си. Бебе, захвърлено в пар­

Подаде ми ръкавици и аз извадих три буци засъхнала глина от ку­

ка.

тията. Костите се подаваха от тях. Опитах се да изроня глината, но бе

- Самоубийството изглежда съвсем ясно. - Ламанш огледа поли­

твърда като цимент.

цейския доклад. - Бял мъж... Възраст двайсет и седем години... Наме­

- Да направим снимки и рентген, после да ги натопим. Използвай

рен зад волана в собствения си гараж... Резервоарът празен, ключът

разделители, за да не се смесят отделните парчета. Ще дойда пак след

- на положение за запалване на двигателя.

оперативката.

Разстла няколко моментални снимки върху масата. Виждаше се

Четиримата патолози от ЛСМ се срещат с Ламанш всяка сутрин,

тъмносин форд в средата на единичен гараж. Гъвкава тръба от тези,

за да обсъдят текущите случаи и да получат заданията за аутопсии. В

които се използват за вентилация в сувшлните, минаваше от ауспу­

дните, когато съм на работа, ходя и аз. Когато се качих горе, Пиер,

ха до задния прозорец на колата. Ламанш продължи да чете:

Натали Айер, Жан Пелтие и Марк Бержерон вече седяха около мал­

- Регистрирана депресия в миналото... Прощална бележка. - По­

ката заседателна маса в кабинета на Ламанш. Знаех, че Марсел Мо­

гледна Натали. - Доктор Айер?

рен днес е в съда, а Емили Сантанджело си бе взела почивен ден.

Тя кимна и взе папката с материалите. Пиер отбеляза с червено А

Всички се раздвижиха, за да ми направят място, и напъхаха още

върху списъка си и взе следващия комплект формуляри.

един стол в кръга. Разменихме си поздрави.

- Номер 26742 е бял мъж... Възраст седемдесет и осем... Лекуващ

- Марк, какво те води тук в четвъртък? - попитах аз.

се диабетик. - Очите му набързо обходиха обобщаващия доклад, за

- Утре е празник.

да отсеят най-важната информация. - Не го били виждали няколко дни...

- Бях забравила. Денят на Канада.

Сестра му го намерила... Никакви следи от нараняване. - Чете наум

- Ще ходиш ли на парада? - попита Пелтие с непроницаемо изра­

няколко минути. - Любопитната подробност е, че има забавяне меж­

жение. Френският му бе с оттенъци от квебекската провинция и труд­

ду момента, в който го е намерила, и часа, в който се е обадила за по­

но разгадавах какво казва. Месеци наред не му разбирах и дума и иро­

мощ. Очевидно е попретърсила къщата междувременно. - Той вдиг­

ничните му коментари ми бяха убягвали. Сега, след четири години, раз­

на глава. - Доктор Пелтие?

бирах почти всичко. Тази сутрин успях да уловя иронията му.

Жан сви рамене и протегна ръка. Ламанш написа червено П в списъ­

- Мисля, че ще го пропусна този път.

ка си и подаде формулярите. Придружаваше ги найлонова торба с ле­

- Можеш поне да отидеш да изрисуват лицето ти на една от сер­

карства. Пелтие взе материалите и направи хитра физиономия,

гиите. Ще е доста по-лесно.

смисълът на която ми убягна.

Всички се засмяха.

Вниманието ми бе насочено върху купчината снимки, придружа­

- Или да си направиш татуировка. По-безболезнено е.

ващи случая с бебето. Направени от няколко различни ъгли, те пока­

- Много смешно.

зваха плитък поток и мостче над него. Малко момченце лежеше меж­

Престорена невинност, повдигнати вежди, излъчени рамене,

ду камъните, миниатюрните му мускули бяха сгърчени, а кожата - по-

обърнати нагоре длани. Какво? Като се облегна назад, Пелтие стис-

164

165

жълтяла като стар пергамент. Кичури тънка косица обграждаха гла­

сет минути да разчистя и подредя, после се измих и нахвърлих някои

вата, друга бяха паднали върху бледосините клепачи. Пръстите на де­

бележки. Преди да се кача горе, помолих Лиза да фотографира частич­

тето бяха разперени, сякаш търсеха нещо, за което да се хванат. Мом­

ните скелети на трите жертви: два белоопашати елена и средно голя­

ченцето беше голо и се подаваше наполовина от тъмнозелен найло­

мо куче. Попълних още един формуляр за доклад и оставих и тази пап­

нов чувал. Започвах силно да мразя найлоновите чували.

ка върху предишната. Странен случай, но не касаеше съдебната ме­

Върнах снимките на масата и се заслушах. Ламанш бе свършил с

дицина.

обобщението на информацията и в момента отбелязваше Л в списъ­

Люси бе оставила бележка на бюрото ми. Намерих я в кабинета

ка си. Сам щеше да направи аутопсията, а аз щях да стесня обхвата

й, седнала с гръб към вратата, да мести поглед между компютъра и една

на вероятната възраст, като оценя развитието на скелета. Бержерон

отворена папка. Печаташе с една ръка, а с другата държеше папката,

щеше да огледа зъбите. Всички кимнаха. Тъй като нямаше други въпро­

като бавно местеше показалеца си от ред на ред.

си за обсъждане, събранието приключи.

- Получих бележката ти - казах й аз.

Сипах си кафе и се върнах в кабинета си. Голям кафяв плик леже­

Тя вдигна пръст, написа още няколко букви, после постави линия

ше на бюрото ми. Отворих го и поставих първата от рентгеновите сним­

върху листа, за да отбележи докъде е стигнала. Завъртя се с едно дви­

ки на бебето върху осветения екран. Извадих формуляр от чекмедже­

жение и се плъзна със стола си към бюрото.

то на бюрото и започнах анализа си. На всяка от ръцете имаше само

- Проверих това, което ме помоли. В известен смисъл.

по две карпални* кости. Главите на костите на пръстите не бяха офор­

Започна да рови в някаква купчина разпечатки, първо набързо, после

мени. Погледнах ръцете между китките и лактите. И главите на лъче­

запрехвърля лист по лист. Най-после отдели няколко захванати с кла­

вите кости не бяха оформени. Завърших с горната половина на тяло­

мер, хвърли им един поглед и ми ги подаде.

то, отбелязах във формуляра костните елементи, които бяха налице,

- Няма нищо преди осемдесет и осма година.

и отбелязах кои още не бяха формирани. После направих същото и

Прелистих ужасена страниците. Как бе възможно да са толкова мно­

с долната половина на тялото, преминавайки от снимка на снимка, за

го?

да съм сигурна в наблюденията си. Кафето ми изстина.

- Първо пробвах да извикам случаите с „разчленяване" като ключо­

Децата се раждат с ненапълно формиран скелет. Някои кости, на­

ва дума на търсенето. Това е първият списък. Дългият. В него са всич­

пример тези на китката, отсъстват при раждането и се развиват ме­

ки хора, които са се хвърлили пред влакове или са се осакатили с ня­

сеци или дори години по-късно. На други кости им липсват възли и

какви машини, които са им отрязали крайници. Реших, че не това ти

ръбчета, които се получават впоследствие и им придават зряла фор­

трябва.

ма. Липсващите части се появяват в предсказуема последователност

Наистина. Това беше списък на всички случаи, в които е имало от­

и позволяват сравнително точно да се определи възрастта на много

късване на ръка, крак или пръст по време или близо до момента на

малки деца. Това бебе беше живяло само седем месеца.

смъртта.

Обобщих заключението си на още един формуляр, поставих

- После опитах, като добавих „съзнателно", за да огранича списъ­

всички листи в жълта папка и я занесох на бюрото на секретарката.

ка до случаите, в които е било направено нарочно.

Папката щеше да се върне, като докладът ми щеше да бъде напечатан

Погледнах я.

в предпочитания от мен формат, а всички съпътстващи материали и

- Не излезе нищо.

диаграми щяха да бъдат копирани и събрани. Освен това щяха да по­

-Нищо?

изгладят френския ми. Обадих се на Ламанш, за да му съобщя устно

- Това не означава, че няма такива случаи.

установеното. После се заех с костите.

- А какво?

Глината не се бе разтворила, но бе омекнала достатъчно, за да ог­

- Разбираш ли, аз не съм въвеждала тези данни. През последните

ледам по-навътре. След петнайсет минути стъргане се появиха осем

две години имахме специална субсидия, за да наемаме служители на

гръбначни прешлена, седем дълги костни фрагмента и три парчета от

непълен работен ден, които максимално бързо да въведат данните от

тазова кост. Всички показваха следи от касапско рязане. Отне ми трий-

архива. - Тя въздъхна възмутено и поклати глава: - Министерство­

то се влачи години наред, докато ни компютризира, а сега искат всич­

ко да се модернизира за една нощ. Както и да е, хората, извършващи

* Кости на китката. - Б. ред.

166

167

въвеждането на данните, имат стандартни кодове за основните поня­

- Бих искала да науча какво ще излезе от това - заяви тя, като върна

тия: дата на раждане, дата на смъртта, причина за смъртта^и така на­

розовата рамка на носа си.

татък. Но за нещо толкова странно, нещо, което се случва съвсем ряд­

- Разбира се. Ще ти кажа, ако изскочи нещо.

ко, те трябва сами да решат как да го въведат. Сами измислят какъв

Докато се отдалечавах, чух колелцата на стола й да се плъзгат по

код да използват.

плочките на пода.

- Като „разчленяване".

Щом влязох в кабинета си, сложих разпечатката на бюрото и по­

- Да. Някой може да го нарече ампутация, друг - осакатяване, обик­

гледнах списъка. Едно име веднага ми се наби на очи. Франсин Мо-

новено просто използват същата дума, която патологьт е написал в

ризет Шашгу. Франсин Моризет Шанпу! Бях забравила за нея. „Спо­

доклада. Или може да го въведат като порязване или отрязване.

койно - казах си. - Не прибързвай с изводите."

Отново погледнах списъците, напълно обезкуражена.

Насилих се да прочета внимателно останалите имена. Ган и Вален­

- Опитах с всички тези варианти и още някои. Нищо не излезе.

сия бяха сред тях - двама пласьори на дрога, които не бяха сполучи­

Толкова за моята идея.

ли в бизнеса. Също и Шантал Трртие. Разпознах и името на една сту­

- „Обезобразяване" доведе до другия наистина дълъг списък. - Тя

дентка от Хондурас, чийто съпруг бе допрял карабина в лицето й и бе

изчака, докато обърна на втората страница. Там бе още по-зле и от „раз­

натиснал спусъка. После я бе откарал с колата си от Охайо до Кве-

членяване". - После пробвах с „разчленяване" в комбинация с „по-

бек, беше отрязал ръцете й от китките и бе захвърлил почти обезгла­

стмортем" като ограничител, за да избера случаите, при които... - Объ­

веното й тяло в един провинциален парк. Като жест на сбогуване бе

рна дланите си нагоре и ги почеса с пръсти, сякаш се опитваше да си

спомни думата. - ...действието е протекло след смъртта.

издълбал инициалите си върху гърдите й. Другите четири случая не

Вдигнах глава обнадеждено.

ми бяха познати. Бяха отпреди 1990-а, т. е. от времето преди да за­

- Получих само един резултат - онзи мъж с отрязания пенис. После

почна работа тук. Отидох в централния архив на лабораторията и изва­

пробвах „обезобразяване" в комбинация с „постмортем" и... - Тя се

дих съответните папки, както и досието на Шанпу.

протегна през бюрото си и ми подаде последната разпечатка. - Бен-

го! Така ли се казваше?

-Бинго!

22.

- Бинго! Мисля, че може би търсиш точно това. Е, ще елимини­

раш някои случаи, като свързаните с наркотици, където са използва­

Франсин Моризет Шанпу беше пребита и застреляна през януа­

ли киселина. - Посочи ми няколко реда, които бе зачеркнала с моли в.

ри 1993 г. Един съсед я видял да разхожда малкия си шпаньол към де­

- Вероятно те не ти трябват.

сет сутринта. След по-малко от два часа съпругът й открил трупа й в

Кимнах разсеяно, напълно погълната от третия списък. В него има­

кухнята на дома им. Кучето било в дневната. Главата му така и не бе

ше дванайсет случая. Три бяха зачеркнати.

намерена.

- Люси, това е страхотно! - възкликнах. - Надминава очаквания­

Спомнях си случая, макар че тогава не участвах в разследването.

та ми.

Онази зима прекарвах в лабораторията по една седмица на всеки шест,

- Ще ти свърши ли работа?

а през останалото време бях в Северна Каролина. Двамата с Пийт по­

- Да, да, мисля, че да - казах, като се насилих да говоря спокой­

стоянно се карахме, така че реших да остана цялото лято в Квебек с

но.

оптимистичната надежда, че три месеца раздяла могат да заздравят бра­

- Искаш ли да поискам досиетата по тези случаи?

ка ни. Има си хас. Тогава бруталността на убийствого на Моризет Шан­

- Не, благодаря. Нека първо прегледам внимателно списъка, после

пу ме бе шокирала и сега все още ми въздействаше по същия начин.

ще изискам пълните досиета. - „Дано се окаже, че греша", молех се

Снимките от местопрестъплението ми припомниха целия ужас.

наум.

Тялото лежеше наполовина под малка дървена маса, с широко раз­

- До скоро.

творени ръце и крака, а белите памучни бикини бяха опънати между

Люси свали очилата си и започна да почиства стъклата им с края

коленете. Около него имаше море от кръв, което по края си съвпада­

на пуловера си. Без очилата изглеждаше някак странно, сякаш нещо

ше с геометричната шарка на линолеума. Тъмни петна покриваха сте-

й липсваше.

168

169

ните и вратите на шкафовете. Краката на един преобърнат стол сякаш

- До министъра. До директора. До Ламанш. Дори до професионал­

сочеха към жертвата. Стой там!

ната организация, в която членуваш.

Трупът изглеждаше призрачно бял на аления фон. Тънка, сякаш

- И от какво е толкова недоволен господин Клодел? - Запази спо­

нарисувана с молив линия описваше извивка върху корема като усми­

койствие!

вка точно над пубиса. Беше разпрана от този белег до гръдната кост

- Смята, че излизаш извън компетенциите си. Че се намесваш в

и вътрешностите се подаваха през отвора. Дръжката на кухненски нож

неща, които не са твоя работа. Че пречиш на разследването му. - Той

едва се виждаше от върха на триъгълника, образуван от краката й. На

примижа срещу яркото слънце.

метър и половина от жертвата, между работния плот и мивката, ле­

Усетих как мускулите на стомаха ми се стягат и по тялото ми плъзва

жеше дясната й ръка. Жената била на четирийсет и седем години.

горещина.

- Боже господи! - прошепнах тихо.

- Продължавай. - Безизразно.

Продължавах да чета бавно доклада от аутопсията, когато Шарбо-

- Мисли, че си... - Търсеше подходяща дума, несъмнено искаше

но се появи на вратата ми. Отгатнах, че не е в добро настроение. Очи­

да замести израза, който Клодел бе използвал. - ...прекалено амбици­

те му изглеждаха кръвясали и въобще не си направи труда да ме по­

рана.

здрави. Влезе, без да иска разрешение, и се настани на стола срещу

- И какво точно означава това?

бюрото ми.

Все още избягваше погледа ми.

Докато го гледах, ме връхлетя някакво усещане за загуба. Тежка­

- Твърди, че се опитваш да превърнеш случая Ганьон в нещо по-

та походка, мудните му движения, дори само това колко едър беше до­

голямо, отколкото е, че си въобразяваш всякакви глупости, които не

косна нещо в мен, което смятах, че съм изоставила завинаги.

са верни. Според него се опитваш да изкараш едно обикновено убий­

За момент ми се стори, че виждам Пийт да седи срещу мен и мис­

ство в дело на сериен убиец психопат в американски стил.

лите ми препуснаха назад във времето. Колко опияняващо ми действа­

- И защо се опитвам да направя всичко това? - Гласът ми леко по­

ше тялото му. Така и не разбрах дали заради височината му или за­

трепери.

ради спокойния начин, по който се движеше. Може би ме омагьосва­

- По дяволите, Бренън, това не е моя идея! Не знам. - За пръв път

ше това колко пленен е той от мен. Мислех, че съм срещнала голяма­

очите му срещнаха моите. Изглеждаше нещастен.

та любов. Не можех да му се наситя. Преди също съм имала сексу­

Взрях се в него, без всъщност да го виждам, просто използвах вре­

ални фантазии, и то доста хубави, но от мига, в който видях Пийт да

мето да успокоя тревогата, която се надигаше у. мен. Имах известна

стои под дъжда пред библиотеката на правния факултет, те винаги се

представа какво разследване може да бъде предизвикано от подобно

въртяха около него. И сега не бих имала нищо против една от тях. За

оплакване и знаех, че то няма да доведе до нищо хубаво. Бях се за­

бога, Бренън! Вземи се в ръце.

нимавала с подобни случаи, когато бях в комисията по етика на про­

Изчаках Шарбоно да започне. Той се взираше в ръцете си.

фесионалната асоциация. Независимо от изхода, развитието на таки­

- Партньорът ми понякога се държи като кучи син. - Говореше на

ва дела никога не бе приятно. И двамата мълчахме.

английски. - Но не е лош човек.

„Не убивай пратеника", казах си. Очите ми се насочиха върху пап­

Не казах нищо. Забелязах, че панталонът му има осемсантимет-

ката на бюрото ми. Тяло с цвят на мляко, заснето на десетина лъска­

ров подгъв, и се запитах дали не го е направил сам.

ви снимки. Прецених гледката, после погледнах Шарбоно. Не исках

- Той просто е... консервативен в известен смисъл. Не обича про­

да повдигам този въпрос в момента, не се чувствах готова, но Клодел

мените.

ме принуждаваше да действам. Какво пък! Нещата не можеха да ста­

-Да-

нат по-зле.

Избягваше погледа ми. Започнах да се притеснявам.

- Шарбоно, спомняш ли си една жена, наречена Франсин Мори­

- И? - насърчих го аз.

зет Шанпу?

Шарбоно се облегна назад и зачопли нокътя на палеца си, като все

- Моризет Шанпу. - Повтори името няколко пъти, сякаш ровеше

още отказваше да срещне погледа ми.

из картотека в главата си. - Това беше преди няколко години, нали?

- Казва, че ще подаде оплакване. - Отпусна и двете си ръце и от­

- Почти преди две. Януари 1993-а. - Подадох му снимките.

мести поглед към прозореца.

Той ги прегледа и кимна, че се е сетил.

- Оплакване? - Опитах се да говоря спокойно.

170

171

- Да, спомням си. И?

- Все още не съм му казала. - Несъзнателно опипах белега на бу­

- Мисли, Шарбоно. Какво си спомняш от онзи случай?

зата си. И досега изглеждаше, сякаш съм се била с Джордж Форман.

- Така и не заловихме убиеца.

- По дяволите! - въздъхна той уморено.

- Какво друго?

- Какво?

- Бренън, кажи ми, че не се опитваш да свържеш и това убийство

- Мисля, че започвам да споделям мнението ти. Клодел ще ми от­

с останалите.

късне топките, като чуе. Още нещо?

Отново прегледа снимките и започна да клати отрицателно глава:

- Белезите от триона, с който е рязано, и моделът на разчленява­

- Няма начин. Тя е била застреляна. Не пасва на модела.

не при Ганьон и Тротие са почти идентични.

- Негодникът я е разпрал и е отрязал ръката й.

- Да, Райън ни го каза.

- Била е възрастна. Май на четирийсет и седем.

- Както и при неизвестната жертва от Сен Ламбер.

Пронизах го с поглед.

- Има и пета?

- Тоест по-стара е от останалите - измърмори той, почервенял.

- Много си бърз.

- Убиецът на Моризет Шанпу е забил нож във вагината й. Спо­

- Благодаря. - Пак забарабани с пръсти. - Откри ли се самолич­

ред полицейския доклад е имало обилно кървене.

ността й?

Изчаках да осмисли това.

Поклатих глава:

- Била е още жива.

- Райън работи по въпроса.

Той кимна. Нямаше нужда да му обяснявам, че рана, причинена след

Прокара месестата си длан по лицето. По пръстите му имаше ост­

смъртта, кърви съвсем оскъдно, тъй като сърцето вече не изпомпва

ровчета от груби сиви косми, миниатюрни варианти на косата му.

кръвта и няма кръвно налягане.

- Е, какво мислиш за подбора на жертвите?

- При Маргарет Адкинс беше метална статуетка. Тя също е била

Махнах с ръка.

жива.

- Всички са жени.

Мълчаливо се пресегнах назад и издърпах папката на Ганьон. Изва­

- Страхотно. Възраст?

дих снимките на трупа и ги разпръснах пред него. Торсът лежеше върху

- От шестнайсет до четирийсет и седем.

найлоновия чувал, осветен от лъчите на следобедното слънце. Не бе

- Физически особености?

махнато нищо освен листата, покривали чувала. Домакинският вакуум

-Различни.

си стоеше на мястото, червената му гумена чашка бе затаената меж­

- Местонахождение?

ду тазовите кости, а дръжката стърчеше нагоре към отрязания врат

- По цялата карта.

на жертвата.

- И какво гледа този шибан психар? Външността им? Ботушите?

- Смятам, че убиецът на Ганьон е напъхал вакуума с такава сила,

Магазина, в който пазаруват?

че е прокарал дръжката през корема до диафрагмата.

Отвърнах с мълчание.

Той дълго изучава снимките.

- Намерила ли си нещо общо между петте?

- Един и същи модел и при трите жертви - настоях аз. - Насил­

- Някакъв кучи син ги е пребил до смърт и ги е убил.

ствено проникване на чужд предмет, докато жертвата е още жива. Раз­

- Аха. - Наклони се напред, постави ръце на коленете си, изви гръб

членяване на тялото след смъртта. Съвпадение ли е, господин Шар­

и сведе рамене, после въздъхна дълбоко: - Клодел ще побеснее.

боно? Колко садисти бихме приели, че се подвизават на свобода, гос­

Когато Шарбоно си тръгна, се обадих на Райън. Не намерих нито

подин Шарбоно?

него, нито Бертран, така че им оставих съобщение. Прегледах остана­

Той прокара пръсти през оредялата си коса, после забарабани по

лите случаи, но не открих нищо интересно. Двама пласьори, убити и

подаажътниците на стола.

накълцани от бившите им приятелчета. Мъж, ликвидиран от племен­

- Защо не си ни казала това досега?

ника си, разчленен с моторна резачка и поставен във фризера в мазе­

- Осъзнах връзката с Моризет Шанпу едва днес. Когато бяха само

то. Авария в електрозахранването станала причина останалите члено­

Адкинс и Ганьон, логиката не изглеждаше убедителна.

ве на семейството да научат. Женски торс, захвърлен в хокеен сак, ръце­

- Райън какво смята?

те и краката открити по течението на реката. Съпругът вече бе осъден.

172

173

Затворих последната папка и осъзнах, че умирам от глад. Нищо чуд­

. - С какво мога да ти помогна? - попита той, като запали цигара­

но - беше два без десет. Купих си кроасан с шунка и сирене и диетич­

та си.

на кола от кафенето на осмия етаж и се върнах в кабинета си, къде­

- Любопитна съм да науча нещо за един твой стар случай. От 1990-а.

то си заповядах да си почина. Пренебрегнах собствената си препоръ­

- О, боже мой, дали помня толкова далеч назад? Понякога едва си

ка и отново позвъних на Райън. Още не се бе върнал. Значи щях да

спомням адреса си. - Наведе се напред, подпря брадичката си с ръка

се отдам на истинска почивка. Отхапах от сандвича и оставих мисли­

и ме погледна заговорнически. - Записвам си го на кибритените ку­

те си да се реят. Габи. Не. Не сега. Клодел. Вето. Сен Жак. Забране­

тии за всеки случай.

но.

И двамата се засмяхме.

Кейти. Как можех да се свържа с нея? Точно сега бе невъзможно.

- Доктор Пелтие, мисля, че си спомняте всичко, което искате.

По естествен път мислите ми стигнаха до Пийт и усетих познатото при-!

Патологът сви рамене и поклати глава с невинно изражение.

свиване на стомаха. Спомних си игличките по кожата, пулсиращата'

- Все пак нося папката. - Показах му я, после я отворих. - Спо­

кръв, топлата влага между краката ми. Да, между нас имаше страст.:

ред полицейския доклад, трупът е бил намерен в спортен сак зад ав­

Мръсни мисли, Бренън. Отново отхапах от сандвича.

тогара „Воаяжьор". Някакъв клошар отворил чантата, тъй като смя­

Другият Пийт. Гневните изблици. Споровете. Самотните вечери,

тал, че така ще разбере кой е собственикът.

Студената вълна на огорчение, удавила страстта.

- Точно така - възкликна Жан. - Честните клошари вече са тол­

Терапията за релаксиране не се получаваше. Препрочетох разпе­

кова много, че трябва да си направят профсъюз.

чатката на Люси, като внимавах да не я изцапам с горчица. Взирах се

- Както и да е. Не му харесал мирисът. Казал - погледнах докла­

в списъка на третата страница, опитвах се да разчета имената, които

да, за да намеря точната фраза, - че „от чантата се надигна мирисът

Люси бе зачеркнала, но моливът й бе заличил буквите. От любопит­

на сатаната и обви душата ми". Край на цитата.

ство изтрих молива и прочетох имената. В два от случаите телата бяха

- Поет. Това ми харесва - вмъкна Пелтие.

напъхани във варел и залети с киселина. Нова разновидност на популяр­

- Занесъл чантата на един портиер, който се обадил в полицията.

ното изгаряне.

Намерили части от тяло, увити в някаква покривка.

Третият случай ме озадачи. Номерът от ЛСМ сочеше случай от 1990

- А, да. Спомням си този случай - насочи жълтия си пръст към мен

г. и че по него е работил патологът Пелтие. Не бе посочен коронер.

Жан. - Зловещо. Гадно. - Лицето му отразяваше казаното.

В полето за име пишеше: Синг. Графите за дата на раждане, дата на

- Доктор Пелтие?

аутопсията и причина за смъртта бяха празни. Компютърът го бе вклю­

- Случаят с терминалната маймуна.

чил в списъка на Люси по критерия разчленяване /постмортем.

- Значи правилно съм разбрала доклада ти.

Довърших кроасана, отидох до картотеката и извадих досието. Папт

Той повдигна въпросително вежди.

ката съдържаше само три неща: полицейски доклад, изложеното на една

- Наистина ли беше маймуна?

страница мнение на патолога и плик със снимки. Прегледах снимки­

Пелтие кимна сериозно:

те, прочетох докладите и отидох да потърся Пелтие.

- Капуцин.

- Имаш ли малко време? - попитах превития му гръб.

- Защо е попаднала тук?

Той се извърна от микроскопа, хванал очилата си в една ръка и хи­

- Беше мъртва.

микалка в другата.

- Да. - Всички се правят на комедианти. - Но защо изобщо са на­

- Влез, влез - покани ме и намести бифокалните очила на лицето

месили полицията?

си.

Изражението на лицето ми явно го подтикна да отговори без май­

Достойнството на моя кабинет беше прозорецът, а на неговия - про­

тапи:

странството. Пелтие прекоси кабинета и ме покани с жест да седна на

- Намереното в чантата беше дребно на ръст и някой го бе одрал

един от двата стола до ниската масичка пред бюрото му.

и нарязал на парчета. По дяволите, би могло да е всичко! Ченгетата

Бръкна в престилката си, извади пакет цигари и ми предложи да

решили, че може да е зародиш или новородено, така че ни го изпра­

си взема. Поклатих глава. Повтаряхме този ритуал вече хиляди пъти.;

тиха.

Той знаеше, че не пуша, но винаги ми предлагаше цигара.

- Имаше ли нещо странно в този случай? - Не бях сигурна какво

точно търся.

174

175

- Не, просто една накълцана маймуна. - Ъгълчетата на устата му

Останалата част от следобеда извличах подробности от четирите

се извиха леко.

основни случая и ги въвеждах в таблицата, която бях създала. Цвят

- Ясно. - Тъп въпрос. - Нещо да ти направи впечатление в начи­

на косата. Очи. Кожа. Височина. Вероизповедание. Имена. Дати. Ме­

на, по който бе разчленена?

ста. Зодии. Всичко, с което разполагах. Упорито въвеждах всяка под­

- Всъщност не. Тези разчленявания на маймуни са все едни и същи.

робност с намерението да търся връзките по-късно. Или се надявах,

Така нямаше да стигнем доникъде.

че моделът сам ще се оформи, че взаимосвързаните частици инфор­

- Откриха ли чия е била маймуната?

мация ще се привлекат сами помежду си. Или просто ми трябваше ня­

- Всъщност да. Пуснаха обява във вестника и се обади един чо­

каква трудоемка задача, която да ангажира мислите ми, умствен пъзел,

век от университета.

който да ми даде илюзията, че напредвам.

- Квебекския университет ли?

В четири и петнайсет пак потърсих Райън. Въпреки че не беше на

- Да, така мисля. Биолог или зоолог, или нещо такова. Англого-

бюрото си, телефонистката каза, че го е видяла, и с неохота започна

ворящ. А, чакай малко.

да го търси. Докато чаках, очите ми попаднаха на случая с маймуна­

Отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, започна да рови из него

та. С отегчение извадих снимките. Имаше два комплекта: едните бяха

направени с „Полароид", другите бяха цветни - тринайсет на осем­

и извади купчинка визитки, стегнати с ластик. Прегледа ги и ми по­

найсет сантиметра. Телефонистката се обади, че не е открила Райън

даде една.

в никой от отделите, където позвънила. Да - въздишка, - ще прове­

- Ето. Видях го, когато дойде да идентифицира мъртвеца.

ри и в кафенето.

На визитката пишеше: Паркър Т. Бейли, доктор на философски­

Прегледах полароидните снимки. Очевидно бяха направени, кога­

те науки, професор по биология, Квебекски университет на Мон­

то трупът е пристигнал в моргата. Започваха с лилаво-черния спор­

реал. Бяха посочени електронна поща, телефон и факс, както и ад­

тен сак, със затворен и отворен цип. На следващите няколко вързопът

ресът му.

бе хванат върху масата за аутопсии - преди и след разгръщането му.

- Каква беше историята? - попитах.

На останалите шест се виждаха частите от тялото. Скалата на иден­

- Господинът държал няколко маймуни в университета заради из­

тификационната карта потвърждаваше, че обектът наистина е дребен,

следователската си работа. Един ден отишъл на работа и открил, че

по-малък от износен плод или новородено. Гниенето бе доста напред­

една липсва.

нало. Плътта бе започнала да почернява и бе изцапана с нещо, което

- Открадната?

приличаше на развалено нишесте. Смятах, че разпознавам главата, тор­

- Открадната? Освободена? Избягала? Кой знае. Приматът беше

са и крайниците. Като се изключеше това, не можах да различа нищо

изчезнал без позволение.

повече. Снимките бяха направени от прекалено голямо разстояние и

- И като прочел за мъртвата маймуна във вестника, ти се обади?

детайлите не се виждаха добре. Завъртях някои от тях, търсейки по-

- Точно така.

добър ъгъл, но не успях да видя нищо.

- Какво стана с нея?

Телефонистката ми се обади с решителен глас. Райън го нямало там.

- С маймуната?

Да съм се обадела утре.

Кимнах.

Цветните снимки бяха направени след почистването. Детайлите,

- Предоставихме я на... - Той посочи визитката.

губещи се на полароидните, тук се виждаха добре. Миниатюрният труп

- Доктор Бейли - помогнах му аз.

бе одран и разчленен. Вероятно Денис бе подредил частите в анато­

Погледнах отново визитната картичка. „Това не значи нищо", мис­

мичен ред и внимателно ги бе фотографирал.

лех си аз, а в същото време се чух да питам:

Докато преглеждах купчината снимки, не можех да не забележа,

- Може ли да задържа визитката?

че нарязаните парчета смътно приличаха на заек, подготвен за готве­

- Разбира се.

не. Освен една подробност. Петата снимка показваше малка ръка, за­

- Само още едно нещо. Защо го нарекохте случая с терминална­

вършваща с четири съвършени пръста и палец, извит към деликатна­

та маймуна?

та длан.

- Ами защото беше намерена на автобусния терминал - отвърна

Последните две бяха фокусирани върху главата. Без покритието

той изненадано.

на кожата и козината тя изглеждаше праисторическа, като ембрион,

176

177

откъснат от плацентата, гол и уязвим. Черепът бе голям колкото ман­

Погледнах часовника си за хиляден цът - 9,12 вечерта. По дяво­

дарина. Въпреки че лицето бе плоско и чертите антропоидни, не бе осо­

лите! Трябваше вече да се е появил. Часът му свършваше в девет. Поне

бено трудно да се познае, че това не е човешки примат. В устата има­

така ми беше казала секретарката. Станах и закрачих напред-назад.

ше пълен комплект зъби, всички кътници и така нататък. Преброих

В девет и половина се отказах. Тъкмо метнах чантата си през рамо

ги. Три предкътника във всеки квадрант. Терминалната маймуна беше

и чух някъде да се отваря врата. Не видях къде. След минута един мъж

дошла от Южна Америка.

с огромна купчина лабораторни справочници се появи забързан из­

„Поредният случай с животно", казах си и върнах снимките в пли­

зад ъгъла. Постоянно наместваше ръцете си, за да попречи на книги­

ка. Попадат при нас от време на време, защото някой решава, че са

те да паднат. Жилетката му изглеждаше така, сякаш бе напуснала Ир­

човешки останки. Мечешки лапи, одрани и зарязани от ловци; прасе­

ландия преди голямата картофена криза*. Предположих, че е на око­

та и кози, убити за месото им, а ненужните им части оставени край

ло четирийсет години.

пътя; изтезавани кучета и котки, изхвърлени в реката. Безчувствис-

Като ме видя, той спря на място, но лицето му си остана невъзму­

то на хората винаги ме е удивлявало. Така и не свикнах с него.

тимо. Понечих да се представя, ала в този момент една тетрадка се из­

Тогава защо този случай задържаше вниманието ми? Огледах за

плъзна от купчината. И двамата се наведохме да я вдигнем. Не бе добър

последно цветните снимки. Маймуната бе нарязана на парчета. Голя­

ход от негова страна. Голяма част от купчината последва падналата

ма работа. В такова състояние идват и повечето животински трупо­

тетрадка и се разпиля по пода като конфети в новогодишна нощ. Съби­

ве, които виждаме. Някой ненормалник навярно се е забавлявал да из­

рахме и трупахме разпилените книги и тетрадки няколко минути, после

мъчва и убие животното. Може да е бил ученик, ядосан от оценката

мъжът отключи кабинета си и стовари книгите върху бюрото.

си.

- Извинете - каза той на френски със силен акцент. - Аз...

На петата снимка спрях и заковах поглед върху образа. Стомахът

- Няма проблем - отвърнах на английски. - Сигурно ви стреснах.

ми отново се сви на кълбо. Взрях се в снимката, после вдигнах слу­

- Да... Не. Трябваше да ги пренеса на два пъти. Често ми се случ­

шалката на телефона.

ва. - Английският му не бе с американско звучене.

- Лабораторни справочници?

- Да. Имах лекция по етнологическа методология.

23.

Външността му бе комбинация от всички нюанси на залеза. Бле­

дорозова кожа, малинови бузи, коса с цвят на ванилова гофрета. Му­

Няма нищо по-празно от класни стаи след края на учебния ден. Точ­

стаците и миглите му бяха кехлибарени. Приличаше на човек, който

но така си представям последиците от избухването на неутронна бом­

винаги получава изгаряне на кожата и никога - хубав тен.

ба. Лампите светят. Водни пръскалки се задействат по команда. Звънци

- Звучи интересно.

звънят по график. Компютърни терминали примигват зловещо. Лип­

- Бих искал повече от студентите ми да мислят така. Мога ли...

сват хората. Никой не утолява жаждата си, никой не бърза за час, ни­

- Казвам се Темп Бренън - представих се аз, бръкнах в чантата

кой не трака по клавиатурите. Тишината на катакомбите.

си и му подадох една визитка. - Секретарката каза, че мога да ви от­

Седях на сгъваем стол пред кабинета на Паркър Бейли в Квебек-

крия по това време.

ския университет на Монреал - КУМ. След като си тръгнах от лабо­

Докато четеше визитката ми, обясних причината за посещението

раторията, минах през фитнесзалата, напазарувах разни хранителни

си.

стоки от „Провиго" и хапнах спагети със сос от миди. Не беше зле като

- Да, спомням си. Много ми беше неприятно, че загубих онази май­

за полуфабрикат. Дори и Бърди бе впечатлен. Сега вече губех

муна. Тогава това направо ме съсипа. - Изведнъж попита: - Искате

търпение.

ли да седнете?

Да кажа, че във факултета по биология беше тихо, бе все едно да

заключа, че атомът е малък. Вратите и от двете страни на коридора

бяха затворени. Бях изчела всичко по дъските за съобщения, прегле­

* Болест по картофите - основна храна в Ирландия - от 1845 до 1851 г., дах брошурите за постъпване в университета, новините от практиче­

причинена от вид паразитни гъбички и довела до ужасен глад, коствал живо­

ските семинари, предложенията за текстообработка и преподаване, гра­

фика с гостуващите лектори. По два пъти.

та н'а над 1 милион души. - Б. р.

178

179

Без да дочака отговора ми, започна да вдига предметите от зелен

- Да. Така е.

пластмасов стол и да ги трупа на пода. Крадешком хвърлих поглед на­

- А маймуната?

около. В сравнение с миниатюрния му кабинет моят изглеждаше като

- Маймуната. Не мога да ви разкажа много. - Той потърка една­

стадион.

та си маратонка в другата, после се наведе и отмести нещо. - Дойдох

Всеки сантиметър от стените, който не бе покрит с рафтове, бе зает

една сутрин и открих, че клетката е празна. Помислихме, че може би

от снимки на животни. Риби бодливки. Токачки. Мармози*. Африкан­

някой е оставил резето отключено и че Алса, така се казваше майму­

ски глигани. Дори един мравояд. Никое ниво от животинската йерар­

ната, си е отворила сама и се е измъкнала. Така правят. Тя беше мно­

хия не бе пренебрегнато.

го умна и имаше феноменални сръчни ръце. Абсолютно удивителни

И двамата седнахме. Той се настани зад бюрото си и веднага вдиг­

малки пръсти. Както и да е, претърсихме сградата, уведомихме охра­

на крака и ги подпря на едно отворено чекмедже, а аз приседнах на

ната на университета, проверихме навсякъде. Но така и не я намерих­

току-що освободения стол за посетители.

ме. После видях статията във вестника. Останалото е история.

- Да, наистина ме съсипа - повтори той, после внезапно смени те­

- Какви експерименти правехте с нея?

мата. - Вие антрополог ли сте?

- Всъщност тя не беше от моите проекти. Една дипломантка ра­

-Ъъъ... да.

ботеше с нея. Аз се интересувам най-вече от животинските комуни­

- Често ли работите с примати?

кационни системи, нО и от тези, разчитащи на феромоните* и други­

- Не. По-рано да, но вече не. Аз съм от факултета по антрополо­

те обонятелни сигнали.

гия на университета на Северна Каролина в Шарлът. От време на вре­

Промяната в скоростга на речта му, както и преминаването на про­

ме имам лекционен курс по биология и поведение на приматите, но

фесионален жаргон, ми подсказа, че е давал това обяснение и преди.

наистица вече не се занимавам с това. Прекалено съм ангажирана със

Беше подхванал темата „обектът на моите изследвания е..." - сладко-

съдебна патология - анализи и консултации.

думното представяне на научната му дейност пред широката публи­

- Ясно. - Той размаха визитката. - Какво правехте с приматите?

ка. Сладкодумието се изразяваше в принципа „говори с прости думи

Зачудих се кой кого разпитва.

като на глупаци", което бе подходящо за коктейли, благотворителни

- Интересувах се от остеопорозата, особено от взаимодействие­

прояви за набиране на дарения, първи срещи и други социални анга­

то между социалното поведение и развитието на болестта. Работех­

жименти.

ме с животни модели, най-вече с маймуни резус, манипулирахме со­

- Какъв беше проектът? - Стига си говорил за себе си.

циалните групи, създавахме стресови ситуации, после следяхме загу­

Той се усмихна горчиво и поклати глава:

бата на костна тъкан.

- Езикът. Овладяването на езика сред приматите от Новия свят.

.— Работили сте в естествени условия?

Мари-Лиз искаше да бъде квебекската Пени Патерсън, а Алса да бъде

- Само в островните колонии.

Коко на южноамериканските маймуни. - Размаха химикалка над гла­

- О? - Кехлибарените му вежди се надигнаха заинтригувано.

вата си, изсумтя саркастично и отпусна тежко ръка. Тя тупна леко върху

- Кайо Сантяго в Пуерто Рико. Няколко години преподавах в по­

бюрото. Вгледах се в лицето му. Изглеждаше или изморен, или обез-

лево училище на Морган Айланд, край бреговете на Северна Каро­

сърчен, не можех да определя.

лина.

- Мари-Лиз?

- С маймуни резус ли?

- Студентката.

- Да. Доктор Бейли, дали ще може да ми разкажете за маймуна­

- Беше ли постигнала някакъв напредък?

та, изчезнала от факултета ви?

- Кой знае? Времето така и не й стигна. Маймуната изчезна пет

Той не обърна внимание на неособено деликатния начин, по кой­

месеца след началото на проекта. - Още по-горчиво: - А малко след

то смених темата.

това изчезна и самата Мари-Лиз.

- Как преминахте от костите на маймуните към труповете?

- Напуснала е университета?

- Скелетна биология. Това е същината и в двата случая.

* Хормон, произвеждан от някои видове животни за привличане на про­

Вид дребна маймуна, обитаваща Централна и Южна Америка. - Б. р.

тивоположния пол. - Б. р.

180

181

Бейли кимна.

- Съвсем малка. Тук, в университета, имаме много малко живот­

- Знаете ли защо?

ни. Просто не разполагаме с достатъчно пространство. Всеки живо­

За пръв път замълча, преди да ми отговори:

тински вид трябва да бъде в отделно помещение.

- Мари-Лиз беше добра студентка. Разбира се, трябваше да започ­

- Така ли?

не наново дипломната си работа, но не се съмнявах, че може да по­

- Да. КСГЖ има конкретни изисквания относно температурата, про­

лучи магистърска степен. Тя обожаваше работата си. Да, беше съси­

странството, храната, социалните и поведенческите параметри и така

пана от смъртта на Алса, но не мисля, че това бе причината.

нататък.

- А каква мислите, че е била?

-КСГЖ?

Той рисуваше малки триъгълници върху една от тетрадките. Из­

- Канадският съвет за грижи за животните. Имат публикуван на­

чаках търпеливо.

ръчник за грижите и използването на лабораторни животни. Той е на­

- Имаше приятел, който постоянно я тормозеше, че прекарва вре­

шата библия. Всеки, който използва животни за изследванията си, тряб­

мето си в университета. Изнудваше я да напусне. Тя ми спомена за

ва да спазва изискванията в него. Учени. Животновъди. Индустриал­

това само веднъж-два пъти, но мисля, че онзи мъж наистина имаше

ни лаборатории. Той покрива и въпросите за сигурността и здравето

влияние върху нея. Срещнах го на две-три партита на факултета. Сто­

на персонала, който работи с животни.

ри ми се особен.

- Тоест вашата сигурност?

- В какъв смисъл?

- Да. Изискванията са много подробни.

- Просто... Не знам, асоциален. Циничен. Антагонистичен. Груб.

- Какви мерки за сигурност спазвате?

Сякаш никога не бе овладял основните... умения на човешкото пове­

- В момента работя с бодливки. Риби.

дение. Независимо какво му казваш, той винаги се мръщеше и сумте-

Той се завъртя на стола си и посочи с химикалката рибата на сте­

ше. Това ужасно ме дразнеше.

ната.

- Заподозряхте ли го? Че може да е убил Алса, за да саботира ра­

- Те не изискват много. Някои от колегите ми имат лабораторни

ботата на Мари-Лиз и да я накара да напусне университета?

плъхове. И те не са претенциозни. Активистите от организациите за

Мълчанието му ми подсказа, че е имал подобни подозрения.

защита на животните обикновено не вдигат много пара за риби и гри­

- Предполагаше се, че е бил в Торонто онзи ден.

зачи.

- Потвърди ли го?

На лицето му отново се изписа горчива ирония.

- Мари-Лиз му повярва. Ние не настояхме. Тя бе прекалено раз­

- Алса беше единственият бозайник, така че охраната не бе тол­

строена. Какъв смисъл имаше? Алса беше мъртва.

кова стриктна. Тя си имаше своята малка стаичка, която държахме за­

Колебаех се как да задам следващия си въпрос.

ключена. Разбира се, заключвахме и клетката й. Както и външната вра­

- Вие прочетохте ли в някой момент бележките по проекта на Мари-

та на лабораторията.

Лиз?

Замълча.

Той ме погледна стреснато.

- Много пъти го премислях. Не мога да си спомня кой си тръгна

- Какво искате да кажете?

последен от лабораторията онази вечер. Знам, че нямах лекция тога­

- Дали не е искала да прикрие нещо? Някакво основание да пре­

ва, така че не мисля, че съм стоял до късно. Вероятно някой от дип­

крати проекта?

ломантите е бил последен. Секретарката не проверява тези врати, ос­

- Не. Абсолютно не. - Гласът му звучеше убедено. Очите му ка­

вен ако изрично не я помоля да го направи.

зваха друго.

И пак замълча.

- Тя поддържа ли връзка с вас?

- Предполагам, че някой външен човек би могъл да влезе. Не е не­

-Re.

възможно вратите да са оставени отключени. Някои от студентите са

- Често ли е така?

по-безотговорни.

- Някои студенти го правят, други - не. - Сега триъгълниците, кои­

- Ами клетката?

то рисуваше, бяха по-големи.

- Клетката не бе особено надеждна. Просто имаше катинар. Така

Промених тактиката си:

и не го намерихме. Предполагам, че може да е бил прерязан.

- Кой друг имаше достъп до... лаборатория ли е всъщност?

Опитах се да подхода към следващия въпрос деликатно:

182

183

- Бяха ли намерени лштсващите части?

След като излязох от района на университета, поех на север по „Сен

- Липсващите части?

Дьони", покрай редицата скъпи бутици и бистра. Въпреки че е само

- Алса е била - потърсих подходящата дума - нарязана на парче­

на няколко пресечки на изток, „Сен Дьони" е на светлинни години от

та. Някои части не са били в намерения вързоп. Питах се дали не сте

„Сен Лоран". Любимо кътче на младите и заможните, „Сен Дьони"

открили нещо тук?

е мястото, където човек идва да търси рокля, сребърни обици, гадже

- Например? Какво е липсвало? - Бледорозовото му лице изглеж­

или авантюра за една нощ. Улицата на мечтите. Повечето градове си

даше озадачено.

имат такава. Монреал има две: „Кресънт" за англичаните и „Сен Дьо­

- Дясната й ръка, доктор Бейли. Дясната й ръка е била отрязана

ни" за французите.

от китката. Не е била във вързопа.

Мислех си за Алса, докато чаках на светофара при „Дьо Мезон-

Нямаше причина да му разказвам за жените, с които се бе случи­

ньов". Навярно Бейли беше прав. Напред и вдясно от мен беше ав­

ло същото - всъщност истинската причина да дойда тук.

тогарата. Убиецът не бе отишъл далече, за да се отърве от тялото, кое­

Той замълча. Сплете пръсти зад главата си, облегна се назад и се

то подсказваше, че може би е местен.

загледа в нещо зад мен. Малиновият цвят на бузите му сега бе станал

А може и да е бил някой, който е работел наоколо. Точно така,

пурпурен.

Бренън. Открадва една маймуна, взема метрото до дома си, пребива

След цяла вечност наруших тишината:

я, накълцва я, после пак я мята на метрото и я оставя на автогарата.

- Ретроспективно какво мислите, че се е случило?

Страхотна логика.

Не ми отговори веднага. После, когато бях убедена, че изобщо няма

Светофарът светна зелено. Пресякох „Сен Дьони" и тръгнах на за­

да го направи, се обади:

пад по „Дьо Мезонньов". Още си мислех за разговора с Бейли. Нещо

- Смятам, че вероятно е било дело на някоя от мутантните форми

в него ме смущаваше, но какво? Дали това, че показа прекалено сил­

на живот, които се пръкват в помийните шахти на университета.

ни чувства към една студентка? И прекалено слаби към маймуната?

Помислих, че е завършил. Сякаш бе започнал да диша някак по-

Защо изглеждаше толкова - какво? - негативно настроен към проекта

дълбоко. После добави нещо, почти го прошепна. Не го чух добре.

с Алса? Защо не знаеше за липсващата ръка? Нали Пелтие ми каза,

- Моля?

че Бейли е огледал трупа? Не е ли забелязал липсващата ръка? Трупът

- Мари-Лиз заслужаваше нещо по-добро.

е бил предаден на него и той го бе отнесъл в лабораторията.

Стори ми се странно, че го каза. Алса също бе заслужавала нещо

- По дяволите! - възкликнах на глас и едва не се плеснах по че­

по-добро, помислих си аз, но стиснах езика зад зъбите си. Без пред­

лото.

упреждение един звънец разцепи тишината и разтърси всеки нерв в

Един мъж с гащеризон се обърна към мен разтревожено. Беше без

тялото ми. Погледнах часовника си - 10,00 вечерта.

риза и чорапи и носеше във всяка ръка по една пазарска торба със скъса­

Отвърнах уклончиво на въпроса му относно моя интерес към май­

ни дръжки. Усмихнах се, за да го успокоя, и той продължи напред, кла­

муна, умряла преди четири години, благодарих му за отделеното вре­

тейки глава, учуден от състоянието на човечеството и Вселената.

ме и го помолих да ми се обади, ако си спомни още нещо. Оставих го

„Ама че си следовател! - упрекнах се аз. - Дори не попита Бейли

седнал зад бюрото, втренчен в нещо над главата ми. Предположих, че

какво е направил с трупа! Страхотно."

се взира във времето, а не в пространството.

След като се смъмрих, реших да изкупя вината си, като хапна хот-

дог.

Тъй като не познавах добре района, бях паркирала на същата алея,

Знаех, че все едно няма да заспя, затова възприех с лекота идея­

както онази вечер, когато обикалях из Мейн. Придържай се към това,

та. Така поне можех да обясня безсънието си с факта, че ми е тежко

което върши работа. Постепенно бях започнала да възприемам

на стомаха. Влязох в „Чиен Чауд" на „Сен Доминик" и си поръчах хот-

въпросната разходка като Голямото търсене на Габи. Струваше ми се,

дог със сос, пържени картофи и диетична кола.

че оттогава е минала цяла вечност. Всъщност беше станало едва пре­

Похапвах в червено-бялото пластмасово сепаре и оглеждах тури­

ди два дни.

стическите плакати по стените. „Това би ми дошло добре", помислих

Тази вечер бе по-хладно и ръмеше. Вдигнах ципа на якето си и

си, загледана в сините небеса и ослепителнобелите сгради на Парос,

тръгнах към колата.

Санторини и Миконос. Да. Това наистина би ми дошло добре. Коли-

184

185

те започнаха да задръстват мократа улица навън. Мейн се оживява­

топла тежест до крака си - знак, че Бърди е дошъл при мен, но про­

ше.

дължих да спя, потънала в черната бездна.

През мокрото стъкло видях редица магазини на отсрещната стра­

Внезапно сърцето ми заби до пръсване и очите ми се отвориха. Бях

на на улицата, тъмни и притихнали в навечерието на празника. Обу-

напълно будна, изпитвах някакъв страх, но не знаех защо. Преходът

щарница „Цвете". Защо му е на някой обущар да кръсти така рабо­

бе толкова рязък, че едва се ориентирах къде съм.

тилницата си?

В стаята бе непрогледна тъмнина. Часовникът показваше, че е един

Пекарна „Нан". Запитах се дали това е името на магазина, името

и двайсет и седем. Бърди го нямаше. Лежах в тъмното, затаила дъх,

на собственика или просто италианската дума за хляб. През прозоре­

ослушвах се и се напрягах да доловя нещо. Защо тялото ми изведнъж

ца виждах празните рафтове, готови за сутрешния хляб. Пекарите ра­

бе застанало нащрек? Дали бях чула нещо? Какъв сигнал бе доловил

ботят ли на националните празници?

вътрешният ми радар? Някакъв сензорен рецептор се бе задействал.

Месарница „Сен Доминик". Прозорците й бяха покрити с плака­

Дали Бърди беше чул нещо? Къде бе отишъл? За него бе необичай­

ти, съобщаващи специалните оферти на седмицата. Пресен заек. Го­

но да се разхожда посреднощ.

веждо. Агнешко. Пиле. Наденички. Маймунско...

Отпуснах се и се ослушах още по-внимателно. Единственият звук,

Стига толкова! Тръгвай веднага. Изхвърлих всичко в кофата за бо­

който чувах, беше биенето на собственото ми сърце. Къщата бе зло­

клук и излязох.

вещо притихнала.

Колата ми беше там, където я бях оставила. Докато карах, мисли­

После го чух. Тихо хлопване, последвано от слабо звънтене на ме­

те ми се върнаха към убийствата.

тал. Чаках вцепенена, не смеех да дишам. Десет. Петнайсет. Двайсет

Всеки мах на чистачките извикваше нов образ. Отрязаната ръка

секунди. Светещата цифра на часовника се промени. После, когато ре­

на Алса. Мах. Ръката на Моризет Шанпу на пода в кухнята. Мах. Су­

ших, че съм си въобразила, го чух пак. Хлоп. Зън. Стиснах зъби и свих

хожилията на Шантал Тротие. Мах. Кости на ръка с умело отрязани

ръце в юмруци.

долни краища. Мах.

Имаше ли някой в апартамента ми? Познавах обичайните звуци в

Една и съща ръка ли беше във всички случаи? Не можех да си спом­

дома си. Този беше различен - нежелан акустичен посетител.

ня. Трябваше да проверя. Никоя от човешките ръце не липсваше. Про­

Съвсем тихо отметнах завивката си и свалих крака от леглото. Бла­

сто съвпадение? Прав ли беше Клодел? Ставах ли параноичка? Може

годарна на немарливостта си от предната вечер, посегнах към дънки-

би убиецът на Алса е колекционирал животински лапи. Дали е бил про­

те и фланежата си и ги намъкнах бързо. Запристъпвах предпазливо

сто превъртял почитател на Едгар Алан По? Мах. Мъж или жена?

по килима.

В единайсет и петнайсет паркирах в гаража. И костният ми мозък

Спрях на вратата на спалнята, за да потърся нещо, което да ми по­

бе изтощен. Бях на крак повече от осемнайсет часа. Никакъв хотдог

служи като оръжие. Нищо. Нямаше луна, но светлината от уличната

не би могъл да ме задържи будна тази вечер.

лампа се процеждаше през прозореца в другата спалня и осветяваше

слабо и коридора. Прокрадвах се напред покрай спалнята към антре­

Бърди не ме чакаше. Както правеше винаги, когато бе сам, беше

то, в което бе вратата към вътрешния двор. На всеки няколко крачки

се свил на кълбо на малкия дървен люлеещ се стол край камината. Щом

спирах и се ослушвах, затаила дъх и отворила широко очи. На прага

влязох, вдигна глава и премигна с кръглите си жълти очи.

на кухнята отново го чух. Хлоп. Зън. Идваше някъде откъм френския

- Хей, Бърд, как беше котешкият живот днес? - измърках аз и го

прозорец.

почесах под брадичката. - Нещо да те тревожи?

Влязох в кухнята и надникнах към френския прозорец от страна­

Той затвори очи и се протегна, пренебрегвайки или наслаждавай­

та на вътрешния двор. Нищо не помръдваше. Мълчаливо се проклех

ки се на чесането. Когато дръпнах ръката си, котаракът се прозя ши­

за това, че избягвах оръжията, и огледах кухнята за някакво подръчно

роко, намести отново муцунка върху лапите си и ме погледна изпод на­

средство. Е, тя не бе точно арсенал. Безшумно плъзнах ръка по сте­

тежалите си клепачи. Отидох в спалнята, сигурна, че ще ме последва

ната, търсейки поставката за ножове. Избрах ножа за хляб, обвих

в някой момент. Разкопчах шнолите от косата си, струпах дрехите си

пръсти около дръжката му, насочих острието назад и отпуснах ръка.

на купчина на пода, отметнах завивката и се строполих в леглото.

Пристъпвайки предпазливо с босите си крака, изминах достатъчно

Почти веднага съм изпаднала в тежък сън. Не сънувах нищо. Нито

разстояние, за да надникна в дневната. Там бе също толкова тъмно,

фантоми, нито заплашителни представления. В един момент усетих

както в спалнята и кухнята.

186

187

Различих силуета на Бърди. Той стоеше на няколко крачки от френ­

„Глупаво! - обади се функциониращата част на мозъка ми. - Алар­

ския прозорец, втренчил поглед в нещо отвън. Върхът на опашката

мената система работи и не е имало нарушение на охраняваната зона!

му се стрелкаше напред-назад. Изглеждаше напрегнат като струна.

Нищо не е отваряно! Никой не е влизал.

Ново хлоп-зън смрази сърцето и дъха ми. Идваше отвън.

Значи е някъде отвън! - реших, все още доста уплашена.

Бърди присви уши.

Може би - съгласи се мозъкът ми, - но това не е толкова зле. Вклю­

С пет огромни крачки се озовах до него. Несъзнателно протегнах