Отдавна мъртви

на страницата. До имената имаше няколко колони, отделени с верти­

- Погледни тук - посочих му статиите.

кални линии. Приличаше на таблица с лични данни за всяко от име­

Клодел също дойде и двамата детективи мълчаливо ги прегледа­

ната в списъка. Почти като моята собствена таблица с жертвите, само

ха. Усещах мириса на пот, изпран памук и афтършейв. Отвън някакт;

че останалите пет имена ми бяха непознати.

ва жена викаше: Софи - и за момент се запитах дали това е дете или

В първата колона се изброяваха адреси, във втората - телефонни

куче.

номера. Следващата съдържаше кратки бележки за жилището. An. с

- По дяволите! - изръмжа Мишел, когато осъзна темата на истси

външ. вход, жил. сграда, 1-и етаж, къща с двор. В следващата коло­

рийте.

на имаше поредица от букви за някои от имената, за други нямаше нищо.

- Това не значи, че той е Чарли Менсън - изсумтя Клодел.

Погледнах какво пише срещу Адкинс. Сп. Сн. Затворих очи и за-

- Не. Сигурно това е темата на дипломната му работа.

прехвърлях възможни думи.

За пръв път ми се стори, че долавям нотка на раздразнение в гла­

- Това са хората, с които живеят - заявих аз. - Вижте Адкинс.

са на Шарбоно.

Съпруг. Син.

- Може нашият човек да страда от мания за величие - продължи

- Да. За Ганьон са Бр. и Пр. Брат и приятел - съгласи се Шарбо­

Клодел. - Може да е гледал братя Менендес и да е решил, че са готи-

но.

ни. Може да се мисли за Доблестния Дъдли и да иска да се бори със

- Истинска гадина - обади се Клодел. - А какво е Ст.? - попита

злото. Може да упражнява френския си и това да му е по-интересно

той за съкращението в последната колона. Сен Жак го бе написал сре­

от историите в читанката. Откъде да знам, по дяволите? Но това не

щу някои имена, а срещу други не.

значи, че е Джак Изкормвача. - Той погледна към вратата. - Къде са;

Никой не можа да отговори.

криминолозите, мътните ги взели?

Шарбоно обърна на следващата страница и всички замълчахме, до­

Кучи син! - казах си мислено, но не промълвих нищо на глас.

като четяхме новата група бележки. Страницата бе разделена напо­

Двамата с Шарбоно насочихме вниманието си към плота. До сте­

ловина, като отгоре бе написано едно име, а в средата на страницата

ната имаше купчина страници и изрезки от вестници. Като ги повди­

още едно. Под всяко име имаше по три колони. Лявата бе озаглаве­

гаше с химикалката си, Мишел ги прегледа набързо. В купчината има­

на Дата, следващите две - Прибиране и Излизане. Надолу колоните

ше само обяви, най-вече от Ла прес и Газет.

бяха пълни с дати и часове.

- Може червеят да си е търсел работа - отбеляза хапливо Клодел.

- Боже господи, той ги е наблюдавал! Следял ги е като шибана сян­

- И да е мислел, че може да се позове на Боден за препоръки.

ка! - избухна Мишел.

- Какво беше това отдолу? - Мярнах нещо жълто в дъното на куп­

Клодел не каза нищо.

чината.

- Този побъркан кучи син е преследвал жените - повтори Шарбо­

Шарбоно пъхна химикалката под последния вестник и го повдиг­

но, сякаш като перифразираше думите си, щеше да прозвучи по-убе­

на. Отдолу имаше жълт бележник. Мишел остави вестниците да пад­

дително. Или по-малко убедително.

нат на мястото си, пъхна химикалката си зад купчината и избута бе­

- Задълбочено проучване - изрекох тихо. - И още не го е приклю­

лежника напред, така че да го огледаме.

чил.

Беше с жълти листи с редове - от типа, по който си падат адвока­

- Какво? - възкликна Клодел.

тите. Видяхме, че горната страница е частично изписана. Като задържа

- Адкинс и Ганьон са мъртви. А тези дати са скорошни. Кои са дру­

купчината вестници с опакото на дланта си, Шарбоно избута бележ­

гите?

ника още по-напред. Сега го виждахме целия.

- П о дяволите!

Ефектът от статиите за серийните убийци бе нищо в сравнение с

- Къде са криминолозите, мамка му? - Клодел тръгна към врата­

чувството, което изпитах, когато прочетох написаното. Страхът, кой­

та и изчезна в коридора. Чух го как ругае патрулния полицай.

то бях потискала през цялото време, изскочи и ме зашшдя с пълна сила

Погледнах картата, търсейки нещо, което да отвлече мислите ми.

Картата беше много голяма и подробно отразяваше острова, реката

94

95

и множеството общини в Монреал и околностите му. Розовите квар­

и така ми напомняше на римски бог. Все не можех да се сетя точно

тали бяха пресечени от бели улици, свързани с червени на цвят пъти­

на кой. - Какво е положението?

ща и сини магистрали. Бяха осеяни със зелени петна, означаващи пар­

- Убийството в Дежарден. Шибанякът, който е използвал кредит­

кове, игрища за голф и гробища, оранжеви петна за различни инсти­

ната карта на убитата, смята тази дупка за свой дом - обясни Клодел.

туции, лилави - за търговски центрове, и сиви - за индустриалните

- Евентуално. - Посочи стаята с размах на ръката. - Доста неща ни

зони.

е оставил тук.

Намерих Сентървил и се наведох напред, за да открия собствена­

- Е, ние ще ги съберем - усмихна се Жилбер. Влажни къдрици бяха

та си малка уличка. Беше дълга само една пресечка и докато я търсех,

залепнали по челото му. - Да потърсим отпечатъци.

започнах да си обяснявам защо такситата, които поръчвах по телефо­

- Има и мазе.

на, я намираха толкова трудно. Обещах си в бъдеше да проявявам по­

- Добре. Клод, ти започни долу. Марси, поеми онзи плот.

вече търпение. Или поне да обяснявам по-подробно. И тогава изпиг

Марси отиде в дъното на стаята, извади метална кутия от куфар­

тах третия си шок за деня.

чето си и започна да посипва ламинирания плот с черен прах за търсе­

Пръстът ми се движеше над Атуотър, точно извън оранжевия парт

не на отпечатъци. Другият специалист слезе в мазето. Пиер си сло­

цел на Семинарията. Погледът ми попадна на малък символ, надрас­

жи латексови ръкавици и започна да взема вестниците от плота до сте­

кан с химикалка в югозападния ъгъл - една оградена с кръгче буква

ната и да ги поставя в голяма найлонова торба. Тогава ме споходи по­

X. Намираше се близо до мястото, където бе открито тялото на Иза-

следният шок за деня.

бел Ганьон. С разтуптяно сърце се опитах да открия Олимпийския ста­

- Какво е това? - попита той, като вдигна изрезка, която бе някъ­

дион на изток.

де по средата на купчината, и се взря в нея продължително. - Това ти

- Господин Шарбоно, вижте това - казах аз с напрегнат глас.

ли си?

Той се приближи.

Изненадах се, когато погледна към мен.

- Къде е стадионът?

Без да кажа нищо, отидох до него и се взрях в листа, който държе­

Посочи го с химикалка и ме погледна.

ше. Потресена, видях собствените си познати дънки, тениска и

- Къде е къщата на Маргарет Адкинс?

слънчеви очила. Ръката в ръкавицата стискаше моята снимка, публи­

Поколеба се за миг, наведе се и се пресегна да посочи една ули­

кувана в Лъо Журнал същата сутрин.

ца, която тръгваше на юг от парка Мезонньов. Химикалката му оба­

За втори път този ден се видях на кадъра, направен след една екс-

че застина във въздуха, защото и двамата видяхме миниатюрния знак.

хумация преди две години. Снимката бе изрязана също така грижли­

Оградено в кръгче X.

во, както и закачените на стената. Тялото ми бе оградено с химикал­

- Къде е живяла Шантал Тротие?

ка и на гърдите ми бе изписано голямо X.

- Сент Ан де Белвю. Много далече.

И двамата погледнахме картата.

- Да я претърсим систематично, сектор по сектор - предложих тихо.

12.

- Аз ще започна от горния ляв ъгъл надолу, вие започнете от долния

десен ъгъл и се движете нагоре.

Спах през по-голямата част от уикенда. В събота сутрин направих

Той го намери пръв. Третото оградено X. На южния бряг, до Сен

не особено успешен опит да стана. Краката ми трепереха и когато по­

Ламбер. Не знаехме за убийства в този район. Клодел също не бе чу­

мръднех глава, остра болка прорязваше врата и основата на черепа

вал. Търсихме още десет минути, но не намерихме друго X.

ми. Лицето ми бе охлузено и дясното ми око приличаше на развале­

Тъкмо започвахме повторно търсене, когато микробусът на Лабо­

на синя слива. По време на тези почивни дни царстваха супата, аспи­

раторията по криминология спря отпред.

ринът и антисептичните средства.

- Къде, по дяволите, се бавите? - попита Клодел, когато колеги­

В понеделник пневматичният чук в главата ми престана да кънти.

те влязоха с металните си куфарчета.

Можех да вървя сковано и да извръщам леко главата си. Станах рано,

- Тук е невъзможно да се мине с кола - обясни Пиер Жилбер.

взех си душ и в осем и половина вече бях в кабинета си.

Кръглото му лице бе оградено от къдрава брада и още по-къдрава коса

На бюрото ме чакаха три искания. Не им обърнах внимание. На­

брах номера на Габи, но попаднах на телефонния й секретар. Напра-

9 6

9 7

вих си чаша нескафе и зачетох листчетата със съобщения, оставени

и излязло от дома си в предградията, за да вземе заедно с приятели­

за мен по телефона. Едното беше от детектив във Вердюн, друго - от

те си метрото до училище. Девойката носела униформа с карирано сако

Андрю Райън, трето - от някакъв репортер. Изхвърлих последното

и чорапи до коленете. Учебниците и тетрадките били в раница на гърба

в кошчето и оставих другите край телефона. Нито Шарбоно, нито Кло­

й. Бъбрела и се кикотела, след часа по математика изяла обяда си. В

дел бяха се обаждали. Нито пък Габи.

края на деня изчезнала. Трийсет часа по-късно накълцаното й тяло било

Набрах оперативната зала в Градската полиция и потърсих Шар­

намерено в найлонови торби за боклук на почти седемдесет километ­

боно. След кратка пауза научих, че го няма. И Клодел го нямаше. Оста­

ра от дома й.

вих съобщение, чудейки се дали вече са в движение, или започваха ра­

Върху бюрото падна сянка и ме принуди да вдигна глава. Бертран

бота по-късно.

държеше две големи чаши с кафе. На тази, която ми подаде, пишеше:

Набрах номера на Андрю Райън, но линията даваше заето. Тъй като

„От понеделник съм на диета." Приех я с благодарност.

явно не успявах да свърша нищо по телефона, реших да отида на мя­

- Нещо интересно?

сто. Може би Райън щеше да се съгласи да поговорим за Тротие.

- Не много. - Отпих. - Била е на шестнайсет. Трупът е намерен

Взех асансьора до първия етаж и си проправих път към залата на

в Сен Жером.

детективите. Тя бе много по-оживена, отколкото при предишното ми

-Аха.

идване. Докато вървях към бюрото на Андрю, усещах погледите върху

- Ганьон е била на двайсет и три. Намерена в Сентървил. Също в

лицето си, което малко ме притесни. Очевидно вече бяха научили за

найлонов чувал за боклук. - Разсъждавах на глас.

станалото в петък.

Той кимна.

- Доктор Бренън. - Райън се надигна от стола си и ми подаде ръка.

- Адкинс е била на двайсет и четири. Намерена в дома й, близо до

На продълговатото му лице се появи усмивка, когато видя коричка­

стадиона.

та на дясната ми буза. - Да не пробваш нов руж?

- Тя не е била разчленена.

- Точно така. Алено циментово. Видях съобщението, че сте се обаж­

- Не, но е била обезобразена с нож. Може нещо да е смутило убие­

дали.

ца и да си е тръгнал прибързано.

За момент ме погледна озадачено.

Бертран пиеше кафето, като сърбаше шумно. Когато свали чаша­

- А, да. Получих досието на Тротие. Можеш да го разгледаш, ако

та си, по мустака му бяха останали кафеникави капчици.

искаш.

- И Ганьон, и Адкинс бяха в списъка на Сен Жак. - Предположих,

Той се наведе и запрехвърля някакви папки по бюрото си, като ги

че тази новина вече се е разпространила. Оказах се права.

струпа на ветрилообразна купчина. Отдели една и ми я подаде точно

- Да, но медиите много шумяха за тези случаи. Сен Жак е имал

когато партньорът му влезе в залата. Бертран бе облечен в бледоси-

изрезки със статии и за двете. Материалите са били илюстрирани със

во спортно сако и тъмносив панталон, черна риза и черно-бяла вра­

снимки. Може да е просто някакъв перверзник, който си пада по по­

товръзка. Изглеждаше като образ от черно-бял телевизор.

добни гнусотии.

- Доктор Бренън, как сте?

- Възможно е. - Отново отпих от кафето. Всъщност не вярвах на

- Страхотно.

тази теория.

- Уха, добре изглеждате.

- Нали е имал цяла купчина такива изрезки?

- Среща с паважа - обясних аз и се огледах за място, където да раз­

гърна папката. - Може ли?... - Посочих едно празно бюро.

- Да - обади се Райън някъде зад нас. - Събирал си е статии за вся­

Седнах и започнах да преглеждам съдържанието на папката. Пре­

какви откачени престъпления. Франкьор, ти не разследваше ли някои

листих докладите от местопрестъплението, разпитите на свидетели,

от онези случаи с нощниците, докато беше в отдел „Кражби"? - Го­

после се насочих към снимките. Шантал Тротие. Почувствах се, ся­

вореше на един нисък дебел мъж с лъскава кафява коса, който ядеше

каш ходех боса по нагорещен асфалт. Болката ме връхлетя отново, като

сникърс, седнал през четири бюра.

че убийството се бе случило вчера.

Франкьор остави десерта, облиза пръстите си и кимна. Стъклата

На шестнайсети октомври 1993 година едно шестнайсетгодишно

на очилата му проблеснаха, докато движеше глава нагоре-надолу.

момиче станало с неохота, изгладило блузата си и после пял час си мило

- Ъъъ. Ъхъ. Два. - Облизване. - Шибана работа. - Облизвано.

косата и се обличало. Отказало закуската, предложена от майка му,

Този плъх се промъква в някой апартамент, претърсва спалнята, вади

9 8

9 9

някоя нощница или пижама, която принадлежи на стопанката на дома.

то останалите обсъждаха темата, станах и отидох да огледам карта­

Натъпква я с дрехи, за да заприлича на манекен, облича й бельо, сла­

та отблизо, като повторих упражнението, което двамата с Шарбоно

га я на леглото и я намушква с нож. Сигурно това яко го надървя. После

бяхме направили в петък, и мислено възстанових местата, отбеляза­

се изнася оттам. Без изобщо да вземе нещо.

ни с X. Гласът на Райън ме стресна.

- Сперма?

- Какво си мислиш? - попита той.

- Не. Сигурно вярва в безопасния секс.

Взех кутийка с цветни кабарчета от полицата под картата. Избрах

- И какво използва?

едно с червена главичка и го поставих в югозападния ъгъл на Семи­

- Може би нож, но никога не сме го намирали. Вероятно си го носи.

нарията.

Франкьор отново отхапа от сникърса.

- Ганьон - казах.

- Как влиза?

После забодох едно под Олимпийския стадион.

- През прозореца на спалнята - каза с уста, пълна с карамел и

-Адкинс.

фъстъци.

Третото се озова в горния ляв ъгъл, близо до разширение на ре­

-Кога?

ката, наречено Лак де Дьо Монтан.

- Обикновено нощем.

- Тротие.

- И къде е изнасял това представление?

Остров Монреал има формата на ходило - с глезен, който стърчи

Една-две минути Франкьор дъвчеше мълчаливо, после избута с нокъ­

на северозапад, пета, сочеща на юг, и пръсти, насочени на североиз­

тя на палеца си парченце фъстък, заседнало между зъбите му. Огле­

ток. Две от кабарчетата се намираха по края на ходилото точно над

да го и отново го лапна.

подметката: едно на петата, при Сентървил, и другото - на изток, по

- Веднъж в Сен Каликст, веднъж в Сент Юбер, ако си спомням пра­

средата на пръстите. Третото беше върху глезена, в далечния западен

вилно. А преди две-три седмици бе нарязал една нощница в Сен Пол

край на острова. Нямаше очевидна закономерност в разположение­

дю Hop. Май един случай попадна при Градската полиция. Спомням

то им.

си някакво обаждане преди около година от някого там.

- Сен Жак беше отбелязал това и това - казах аз и посочих кабар­

Мълчание.

чето от долната страна и второто в източния край.

- Ще го пипнат. Обаче не им е първа грижа. Не наранява никого

Претърсих южния бряг, като проследих моста „Виктория", който

и не взема нищо. Само дето представата му за любовна среща е мал­

водеше до Сен Ламбер, после се спуснах на юг. Открих улиците, кои­

ко откачена.

то бях видяла в петък, и забодох четвърто кабарче в далечния край до

- Чух, че загрижените граждани на Сен Пол дю Hop не са подали

реката, точно под извивката на ходилото. Сега разположението изглеж­

оплакване.

даше още по-безразборно. Райън ме погледна въпросително.

- Да - кимна Райън, - случаи като този са почти толкова приятни,

- Тук беше третото X.

колкото надничане в чужд гардероб.

- Какво има там?

- Нашият човек сигурно си е изрязал статии за тази история, за­

- Кой знае?

щото се възбужда, като чете как някой е проникнал в спалнята на не­

- По дяволите, може там да е мъртвото му куче. - Той погледна

познати. Беше си изрязал и историята с момичето в Сенвил, а пък там

часовника си. - Виж, трябва да...

се оказа, че през цялото време бащата е криел трупа. - Франкьор се

- Не мислиш ли, че няма да е излишно да проверим?

облегна назад на стола си. - Може би просто се идентифицира с всич­

Той дълго ме гледа, без да отговори. Очите му бяха искрящо сини

ки перверзници.

и малко се изненадах, че не бях го забелязала досега. Райън поклати

Слушах разговора, без да гледам участниците. Погледът ми попад­

глава:

на на голяма карта на града зад главата на Франкьор. Приличаше на

онази в апартамента на „Берже", но бе в по-голям мащаб и по този на­

- Просто не ми се струва редно. Не е достатъчно. Точно сега твоя­

чин включваше далечните източни и западни предградия на Монре­

та идея за серийния убиец има повече дупки от магистралата. Запълни

ал.

ги. Открий още нещо или накарай Клодел да подаде искане за претърсва­

В разговора се включиха и други хора от залата и започнаха да си

не на района. Той е под юрисдикцията на Управлението за сигурност.

разменят анекдоти за разни воайори и сексуални перверзници. Дока-

Просто засега нямаме право да действаме.

100

101

Бертран му правеше някакви знаци, като сочеше часовника си и

- Нито един използваем.

вратата. Райън погледна партньора си, после отново впери неоновия

- Лични вещи?

си поглед в мен.

- Вкусът на този човек клони към оскъдното. Никаква украса. Ни­

- Трябва да тръгвам. Просто остави папката на бюрото ми, кога­

какви лични снимки или вещи. А, да. Едно горнище на анцуг и стара

то свършиш.

гумена ръкавица. Едно мръсно одеяло. Това е всичко.

- Добре.

- За какво му е била ръкавица?

- И... не падай духом.

- Може да се е тревожел за маникюра си.

- Какво?

- Какво намерихте все пак?

- Чух какво си намерила там. Този негодник може да не е безоби­

- Вие видяхте. Колекцията от порноснимки, картата, вестниците,

ден. - Бръкна в джоба си, извади една визитка и написа нещо на нея.

изрезките, списъка. А, и малко спагети.

- Можеш да ме откриеш на този номер почти винаги.

- Нищо друго?

- Нищо.

Десет минути по-късно вече седях на бюрото си, отчаяна и нерв­

- Никакви тоалетни принадлежности? Лекарства?

на. Опитвах да се концентрирам върху други неща, но почти не ус­

- Нищо.

пявах. Всеки път, щом някой телефон звъннеше в околните кабине­

Обмислих чутото.

ти или надолу по коридора, грабвах слушалката с надеждата, че се обаж­

- Май не живее там на практика.

дат Клодел или Шарбоно. В десет и петнайсет позвъних отново.

- Ако живее там, е най-нечистоплътният кучи син на света. Не се

Казаха ми:

бръсне и не си мие зъбите. Не използва сапун, нито шампоан.

- Изчакайте, моля. - После:

Помислих върху този факт.

- Клодел.

- Какво е вашето мнение?

- Обажда се доктор Бренън.

- Може би просто използва тази дупка като скривалище за пре­

Последва гробно мълчание.

стъпните си и перверзни хобита. Може жена му да не си пада точно

-Да?

по този род изкуство. Може да не му дава да си бие чекии вкъщи. От­

- Предадоха ли ви съобщението ми?

къде да знам!

-Да.

- Ами списъкът?

Усетих, че ще е разговорлив колкото контрабандист пред митни­

- Проверяваме имената и адресите.

чар.

- Има ли някое в Сен Ламбер?

- Чудех се какво сте научили за Сен Жак.

Нова пауза.

Той изсумтя:

- Н е .

- Да, Сен Жак. Аха.

- Някакви предположения как се е сдобил с картата на Маргарет

Въпреки че ми се искаше да се пресегна през телефона и да му из­

Адкинс?

тръгна езика, прецених, че ситуацията изисква такт - правило номер

Този път паузата бе още по-дълга и осезаемо враждебна.

едно в отношенията с арогантни детективи.

- Доктор Бренън, защо не си гледате вашата работа и не ни оста­

- Мислите, че това не е истинското му име?

вите ние да ловим убийците?

- Ако това е истинското му име, аз съм Маргарет Тачър.

- Той такъв ли е? - не се сдържах да попитам.

- Е, докъде стигнахте?

-Какъв?

Нова пауза. Представих си го как поглежда към тавана, чудейки

- Убиец.

се как да се отърве от мен.

Телефонът вече даваше свободно.

- Ще ви кажа докъде сме. Доникъде. Не намерихме нищо. Никак­

ви окървавени ножове. Никакви записи от видеокамера Никакви улича­

Останалата част от сутринта се опитвах да определя възрастта, пола

ващи бележки. Никакви части от тела, запазени като сувенир. Нищо.

и височината на човек, съдейки по една-единствена лакътна кост. Кост­

- Отпечатъци?

та беше намерена от деца, които си играели край Поент о Транбъл, и

вероятно бе изровена от нжой стар гроб.

102

103

В дванайсет и петнайсет се качих горе да си взема диетична кола.

лих капака на по-голямата кутия, избрах няколко части от скелета на

Занесох я в кабинета си, затворих вратата и извадих сандвича и прас­

Изабел Ганьон и ги поставих върху дясната половина на масата.

ковата, които си носех. Завъртях се с лице към реката и оставих мис­

После отворих по-малката кутия. Въпреки че тялото на Шантал Тро­

лите си да блуждаят. Те не пожелаха. Като ракета „Пейтриът" си оста­

тие бе предадено на семейството й, за да го погребат, бяха запазени кост­

наха насочени право към Клодел.

ни проби като веществени доказателства - стандартна процедура при

Той все още отхвърляше идеята за серийния убиец. Възможно ли

случаи на убийства, свързани със скелетни травми или осакатяване.

беше да е прав? Можеше ли приликите да са само съвпадение? Дали

Извадих шестнайсет запечатващи се найлонови торбички и ги по­

Сен Жак бе просто човек с прекомерен интерес към насилието? Раз­

ставих от лявата страна на масата. Всяка носеше означение за различ­

бира се. Филмовите продуценти и издателите на книги печелят милио­

на част от тялото. Дясна китка. Лява китка. Дясно коляно. Ляво ко­

ни от експлоатирането на тази тема. Може би той не бе убиец, може

ляно. ПГийни прешлени. Гръдни и лумбални прешлени. Вадех съдържа­

би просто анализираше убийствата или играеше някаква воайорска игра

нието на всяка от торбичките и подреждах частите в анатомичен ред.

на проследяване. Може би бе намерил картата на Маргарет Адкинс.

Двете части от бедрени кости отидоха до съответните части от тибия-

Може би я бе откраднал от нея преди смъртта й и тя не бе открила лип­

та и фибулата*, заедно с които формираха колянната става. Всяка кит­

сата й. Може би. Може би. Може би...

ка бе свързана с около петнайсет сантиметра от лъчевата и лакътна-

Не. Не се връзваше. Ако не беше Сен Жак, имаше някой друг, от­

та кост. Краищата на костите, отрязани при аутопсията, бяха съвсем

говорен за убийствата. Поне някои от убийствата бяха свързани. Не

гладки. Не можех да сбъркам тези разрези с направените от убиеца.

исках да чакам при мен да пристигне още някое накълцано тяло, за да

Придърпах подложката към себе си, отворих една от тубичките и

докаже правотата ми.

изстисках бледосин материал за зъбни отпечатъци върху най-горния

Как можех да убедя Клодел, че не съм някаква малоумна с развин­

лист. До него изстисках част от съдържанието на втората тубичка. Из­

тено въображение? Детективът се възмущаваше от това, че навлизам

брах една от костите на ръката на Тротие и я поставих пред себе си,

в неговата територия, и мислеше, че превишавам правомощията си.

после взех шпатулата. Като действах бързо, размесих синия активен

Беше ми казал да си гледам работата. И Райън. Какво беше казал той?

материал с бялата основа, бърках и размачквах, докато се получи хо­

Дупки. Това не е достатъчно. Намери по-убедително доказателство

могенна смес. Изстъргах полученото вещество в една пластмасова

за връзката между случаите.

спринцовка, с която го впръсках, сякаш правех с шприц украса на тор­

- Добре, Клодел, кучи син такъв, точно това ще получиш!

та, и внимателно покрих повърхността на ставата.

Казах го на глас, изтраках със стола си и изхвърлих костилката от

Оставих първата кост, почистих шпатулата и спринцовката, от­

прасковата в кошчето.

къснах използвания лист и повторих същата процедура с друга кост.

Така.

Всеки път, щом релефният отпечатък се втвърдеше, го отделях, мар­

Какво правя аз?

кирах го с номера на досието, анатомичното местоположение и дата­

Изравям тела. Разглеждам кости.

та и го поставях до костта, от която бе снет. Повторих процедурата,

докато не се появи по един отпечатък до всяка кост пред мен. Отне

ми повече от два часа.

13.

След това включих микроскопа. Нагласих увеличението и ъгъла,

под който фиброоптичната* светлина падаше върху предметното стъкло;

В хистологичната лаборатория помолих Денис да извади досиета

Започнах с дясната бедрена кост на Изабел Ганьон и подробно огле25906-93 и 26704-94. Разчистих масата вдясно от оперативния мик­

дах всяка малка издатина и драскотина.

роскоп и поставих там папката и химикалката си. Извадих две тубич­

Следите от разрезите бяха два типа. Всички кости от ръцете има­

ки с винилов полисилоксан и ги приготвих заедно с малка шпатула,

ха поредици от вдлъбнати резки успоредно на повърхността на ста-

няколко ламинирани листа и дигитален шублер с точност до 0,00025

сантиметра.

Денис остави две картонени кутии на края на масата - едната го­

* Голям и малък пищял (анат.). - Б. ред.

ляма, а другата по-малка, всяка запечатана и грижливо надписана. Сва-

** Фиброоптика - дял от оптиката, занимаващ се с предаването на свет­

лина и образи около извивки и чупки чрез прозрачни влакна. - Б. ред.

104

105

вите. Стените на тези вдлъбнатини бяха прави и се спускаха под прав

- Той мисли, че трионът си е трион.

ъгъл. Повечето разрези от този тип бяха по-къси от половин санти­

Прибрах двете лопатки в кутията и се пресегнах за костите от ръце­

метър и широки средно по един милиметър. Костите на краката бяха

опасани от същите браздички.

те.

- Ти какво мислиш?

Другият тип следи бяха с V-образна форма, по-тесни и не прите­

жаваха отсечените перпендикулярни стени на вдлъбнатите резки. V-

- По дяволите, не знам!

образните разрези бяха успоредни на вдлъбнатините по краищата на

- Нали мъжете разбират от дърводелство. Какво знаеш за триони­

дългите кости, но върху хълбочната яма и гръбначния стълб присъства­

те? - Продължих да подреждам костите в кутията.

ха само те.

- С тях се режат разни неща.

Направих диаграма с позицията на всяка следа и отбелязах съот­

- Правилно. Какви неща?

ветните дължини, ширини и дълбочини. След това огледах всяка

- Дърво. Храсти. Метал. - Той замълча. - Кости.

вдлъбнатина и съответния отпечатък от горе и в напречно сечение. От­

-Как?

печатъците ми помогнаха да видя детайли, които не бяха съвсем оче­

- Как ли?

видни върху самите кости. Миниатюрни издатини, бразди и драско­

- Да, как.

тини по стените и дъното на вдлъбнатините играеха ролята на трииз­

Замисли се за известно време.

мерни негативи. Сякаш гледах релефна картд.

- Режат зъбите им. Минават напред-назад и разрязват.

Крайниците са били отделени в ставите, оставяйки дългите кости

- Ами радиалните триони?

незасегнати. С едно изключение. Костите на ръката бяха отрязани точ­

- О, ами те се въртят.

но над китките. Заех се с краищата на лъчевата и лакътната кост и от­

- Те режат ли материала или се забиват в него?

белязах наличието и позицията на пукнатините, образувани при от­

- Какво искаш да кажеш?

чупването. Анализирах напречното сечение на повърхността на все­

- Зъбите остри ли са или тъпи по края? Срязват ли материала или

ки срез. Когато приключих с Ганьон, повторих цялата процедура с Тро­

го сцепват?

тие.

- Ааа.

В един момент Денис ме попита дали може да заключи някъде и

- И кога режат? Когато минават напред или когато минават назад?

аз се съгласих, без да вникна във въпроса му. Не забелязах, че лабо­

При бутането или при дърпането?

раторията е потънала в тишина.

-Ааа.

- Какво правиш още тук?

- По зърнестата структура ли режат или през нея?

Едва не изпуснах гръбначните прешлени, които дръпвах от мик­

- Има ли значение?

роскопа.

- На какво разстояние са зъбите? Равномерно ли са разположени?

- За бога, Райън! Друг път не прави така!

Колко има на едно острие? Каква е формата им? Под какъв ъгъл са

- Не се сърди. Просто видях, че свети, и реших да проверя дали

отпред и отзад? Върхът им остър ли е или пречупен? Как се разпо­

Денис не работи извънредно, за да нареже нещо интересно.

лагат спрямо повърхността на острието? Какъв вид...

- Колко е часът? - Събрах останалите прешлени и ги прибрах в

- Добре, добре, разбирам. Хайде, обясни ми за трионите.

торбичката.

Докато говорех, прибрах и последните кости от Изабел Ганьон в

Андрю погледна часовника си.

кутията и сложих капака.

- Пет и четирийсет. - Гледаше ме как прибирам торбите в карто­

- Сигурно има стотици видове триони. Дърводелски триони. Лъко­

нената кутия и поставям обратно капака. - Откри ли нещо полезно?

ве за рязане по дължина. Бичкии. Ножовки. Кухненски триони. Трио­

-Аха.

ни за месо. Триони за кости. И това са само ръчните. Има и електри­

Наместих капака и взех тазовите кости на Изабел Ганьон.

чески или газови. Някои са с продължително действие, други се дви­

- Клодел не вярва много на тази история със следите от разрези­

жат напред-назад, трети са с въртящо се острие. Трионите са предна­

те.

значени да режат различни материали и да правят различни неща, до­

Точно това не трябваше да казва. Прибрах костите в по-голямата

като режат. Дори да се придържаме само към ръчните триони, какъ­

кутия.

вто е случаят тук, те варират според размерите на острието, разстоя­

нието, големината и разположението на зъбите.

106

107

Погледнах дали още ме слуша. Слушаше ме, вперил сините си ОЧЕ

острите краища, които остават по. края на костта, когато тя най-после

в мен.

се пречупи.

- Това, което искам всъщност да кажа, е, че трионите оставят ха­

Извадих отново лъчевата кост на Ганьон от кутията, намерих един

рактерни следи върху материалите, включително и костите.

частичен фалстарт върху заострения край от счупването и насочих фиб-

- Значи ако имаш една кост, можеш да познаеш точно с какъв трион

рооптичния лъч към него.

е отрязана?

- Ето, погледни това.

- Не. Но може да се определи най-вероятният тип триОн, оставил

Той се наведе и присви очи, като се засуети с копчето за фокуси­

тези следи.

ране.

Той осмисли казаното.

- Да. Виждам го.

- Откъде си сигурна, че е ръчен трион?

- Погледни дъното на браздата. Какво виждаш?

- Електрическите не зависят от физическата сила и оставят по-ед­

- Изглежда на бучки.

нотипни следи. Характерните черти са по-равномерно разпределени.

- Правилно. Тези бучки са като островчета по костта. Те означа­

Посоката на рязане е винаги една и съща, не се виждат промени, как­

ват, че зъбите са били под два редуващи се ъгъла спрямо острието.

то при ръчните триони. - Замислих се за момент. - Тъй като не се изиск­

Такова разположение причинява един феномен, наречен дрейф* на

ва много физическа сила, хората, които използват електрически трио­

острието.

ни, често оставят следи от множество несполучливи опити. Един вид

Райън.вдигна глава от микроскопа и ме погледна неразбиращо.

фалстартове. Освен това, тъй като трионът е по-тежък, а понякога и

защото човекът, който работи с него, упражнява по-голям натиск върху

- Когато първият зъб се вреже в костта, той се опитва да се израв­

това, което реже, електрическите триони оставят големи отчупвания

ни с повърхността на острието. Търси средната линия и острието пра­

в изходната точка.

ви същото. Когато следващият зъб се вреже, той се опитва да напра­

- Ами ако някой много силен човек използва ръчен трион?

ви същото, но е разположен в противоположната посока. Острието

- Добра забележка. Силата и умението на конкретния човек мо­

съответно също се намества. Това се случва с всеки пореден зъб, така

гат да окажат влияние. Но електрическите триони често оставят драс­

че силите, въздействащи върху острието, постоянно се променят. В

котини в началото на рязането, тъй като острието вече се движи, ко­

резултат то се носи напред-назад в прореза. Колкото повече се влияе

гато направи контакт. Изходният разрез също е по-ясно маркиран при

от зъбите, толкова по-силно е отклонението. Много широко разстоя­

електрическите триони. - Замълчах, но този път той ме изчака да про­

ние между зъбите води до такъв дрейф между всеки два последова­

дължа. - Освен това при по-голяма мощност електрическите триони

телни зъба, че по средата на прореза остават издатини от материала.

в известен смисъл полират разрязаната повърхност. При ръчните трио­

Костни островчета. Бучки.

ни това не се получава.

- Значи тези бучки подсказват, че зъбите са били под ъгъл.

Поех си дъх. Той изчака, за да се убеди, че съм приключила с обяс­

- В действителност те подсказват много повече. Тъй като всяка смя­

ненията.

на на посоката на зъба е причинена от появата на следващия зъб, раз­

- Какво представляват фалстартовете?

стоянието между тези промени в посоката може да подскаже разстоя­

- Когато острието навлезе в костта, то образува бразда с ъгли към

нието между зъбите. Тъй като островчетата са най-широките точки

повърхността на първоначалния допир. Когато трионът се придвиж­

на костния дрейф, разстоянието от островче до островче е равно на

ва все по-дълбоко в костта, тези начални ъгли стават стени и бразда­

разстоянието между два зъба.

та получава характерно дъно. Един фалстарт съдържа цялата инфор­

Издърпах лъчевата кост и поставих на нейно място лакътната, така

мация. Ширината му се определя от ширината на острието и разпо­

че да се освети повърхността на среза при китката. След това се дръпнах

ложението на зъбите. Фалстартът притежава и характерна форма при

от микроскопа.

напречно сечение, а зъбите на острието могат да оставят следи върху

стените.

- Виждаш ли тези вълнообразни линии по повърхността, където

- Ами ако трионът премине направо през костта?

е рязано?

- Ако рязането стане наведнъж през цялата кост, подът на браз­

дата се вижда частично в отчупванията при изходната точка. Това са

* Отклонение, отнасяне. - Б. ред.

108

109

-Да.

- Дрейфът на острието е силен и има доста отрупвания в изход­

- Това се нарича хармоника. Дрейфът на острието оставя тези

ната точка, но острието реже, като разсича материала. Мисля, че е нещо

върхове и долини по стената на среза точно както оставя островче­

като много голяма ножовка. Островчетата подсказват, че разстояние­

тата по дъното. Върховете и островчетата съответстват на широки^-

то между зъбите е доста голямо, иначе нямаше да бъдат така отчет­

те точки в дрейфа, а долините и стесненията по дъното съответстват

ливи.

на точките, където дрейфът е най-близо до средната линия.

- И това е всичко?

- Значи можеш да измериш тези върхове и долини, както измер­

Бях почти сигурна с какво са направени разрезите, но не бях го­

ваш островчетата?

това да споделя мислите си.

- Точно така.

- Трябва да поговоря с един човек, преди да направя заключение­

- А защо не се вижда нищо надолу по среза?

то си.

- Дрейфът се проявява най-вече в началото или края на рязането,

- Нещо друго?

когато острието е свободно, а не заклещено в костта.

Обърнах на първата страница от бележките си и обобщих напи­

- Звучи разумно. - Той вдигна глава. - Можеш ли да кажеш нещо

саното там:

за посоката?

- Фалстартовете са по предните повърхности на дългите кости.

- Посоката на натиск на острието или посоката, в която то напред^

Където има отчупвания в изходната тожа, те са по задните стени. Това

ва?

означава, че тялото е лежало по гръб по време на разчленяването. Ръце­

- Каква е разликата?

те бяха отделени при раменете и китките бяха отрязани. Краката бяха

- Посоката на натиска зависи от това дали острието реже при бу­

отстранени при таза и освен това са прекъснати коленните стави. Гла­

тането или при дърпането на триона. Повечето западни триони режат*

вата е била отрязана на нивото на петия шиен прешлен. Гръдният кош

при бутането. Някои японски модели режат при дърпането. Трети ре­

е бил отворен с вертикален срез, проникнал чак до гръбначния стълб.

жат и при двете движения. Постъпателното движение на острието е

Райън поклати глава:

свързано с посоката, в която то се движи през костта.

- Този човек е бил истински майстор с триона.

- Това може ли да се определи?

- Работата е по-сложна.

-Да.

- По-сложна?

- Е, какво имаме тук? - попита той, като разтърка очи.

- Използвал е и нож.

Не бързах с отговора. Разтрих кръста си, после се пресегнах и взех

Наместих лакътната кост и смених фокуса.

папката си. Прелистих бележките, които бях нахвърляла, и избрах съот­

- Погледни пак.

ветните места.

Той се наведе над мжроскопа и нжак не можех да не забележа ху­

- Костите на Изабел Ганьон имат доста на брой фалстартове. Срезът

бавия му стегнат задник. За бога, Бренън...

е около 0,1 сантиметра широк и дъната в повечето случаи имат вдлъбна-

- Виждаш ли разрезите, за които говорихме?

тинки. Хармониката присъства, има костни островчета. И едните, и

- Ъхъ.

другите могат да се измерят. - Обърнах на следващата страница. - Има

- А сега погледни наляво. Виждаш ли тесния срез?

известно разчупване в изходната точка.

Той помълча за момент, докато наместваше фокуса.

Райън ме чакаше да продължа. Когато не го направих, попита:

- Повече прилича на клин. Не е широк. Няма отвесни стени.

- Какво означава това?

- Точно така. Това е срез от нож.

- Мисля, че става дума за ръчен трион със зъби с редуващ се на­

Той се изправи. Пак имаше кръгове около очите.

клон, вероятно със ЗНС-4.

- Следите от нож имат характерен вид. Много от тях са успоред­

- ЗНС?

ни на фалстартовете, някои дори ги пресичат. Освен това на бедре­

- Зъби на сантиметър. С други думи, разстоянието между зъбите

ната става и на гръбначния стълб присъстват само те.

е двайсет и пет стотни от сантиметъра. Зъбите са като секачи и трионът

- Тоест?

реже при бутането.

- Нжой от следите от нож повтарят тези от триона, други са под

- Ясно.

тях, така че срезовете с ножа сигурно са правени преди или след из-

110

111

ползването на триона. Мисля, че е рязал плътта с нож и е разделял СТЕП

Замъкнах се обратно в кабинета си, извадих Справочника на чле­

вите с триона, после е довършвал с ножа, може би е прекъсвал някак­

новете на Американската академия по съдебна медицина и кримино­

ви мускули и сухожилия, които все още са държали костите заедно

логия и открих името, което ми трябваше. Погледнах часовника си и

Освен при китките, навсякъде е разчленявал точно през ставите. Поя

бързо пресметнах наум. Там трябва да е четири и четирийсет. Или пет

ради някаква причина е отрязал ръцете точно над китките с трион, на1

и четирийсет? Оклахома в коя часова зона беше?

право през костите.

- О, каквото стане! - Набрах номера. Някой се обади и аз поисках

Той кимна.

да говоря с Арън Калвърт. Казаха ми с дружелюбен тон, че разгова­

- Обезглавил е Изабел Ганьон и е отворил гръдния й кош само

рям с нощната охрана, но че с удоволствие ще приемат съобщение.

с нож. Там няма следи от трион.

Оставих името и телефона си и затворих. Така и не бях разбрала с коя

Няколко минути и двамата мълчахме и мислихме върху този факт.

часова зона бях говорила.

Исках добре да асимилира всичко това, преди да пусна бомбата си.

Нещата не вървяха добре. Поседях малко, упреквайки се, че ре­

- Изследвах по същия начин и костите на Тротие.

шителният ми изблик не бе дошъл по-рано през деня. Нямаше да се

Яркосините му очи срещнаха моите. Изпитото му лице се напрег

предам - пак взех слушалката. Набрах номера на Габи, но никой не

на, сякаш се подготвяше за това, което се канех да му кажа.

вдигна. Очевидно дори телефонният й секретар не бе включен. По-

- Положението е идентично.

I ърсих я в кабинета й в университета и чух поредица от четири из­

Той преглътна и си пое дълбоко дъх. После изрече много тихо:

тънявания. Тъкмо се канех да затворя, когато някой вдигна. Бях се

- Този човек сигурно има фреон, а не кръв във вените си.

свързала със секретарката на факултета. Не, не са виждали Габи. Не,

Райън се дръпна от плота точно когато един портиер надникна

от няколко дни не е прибирала пощата си. Не, това не е необичайно,

през вратата. И двамата се обърнахме към него и като видя навъсе­

нали е лято. Благодарих и затворих.

ните ни изражения, човекът бързо изчезна. Погледът на Андрю от*

- Трети опит - казах на глас. Нито Люси. Нито Арън. Нито Габи.

ново срещна моя. Мускулите на челюстта му се напрегнаха.

Ноже мой, Габи, къде си? Не си позволих да се тревожа за това.

- Съобщи на Клодел. Мисля, че това е убедително.

Почуках нервно с химикалката си по подложката. После се облег­

- Трябва да проверя едно-две неща. После ще се обърна към Ка­

нах назад и я подхвърлих няколко пъти във въздуха.

питан Съмнение.

- Време е да измисля нов план за действие.

Райън си тръгна, без да каже „довиждане", а аз приключих с при­

Продължих да подхвърлям химикалката.

бирането на костите. Оставих кутиите на масата и заключих лабо­

- Трябва да сменя тактиката.

раторията на излизане. Докато прекосявах фоайето, забелязах, че

Станах, метнах чантата си на рамо и изгасих лампата.

часовникът над асансьорите показва шест и половина. Пак бях оста­

- Лошо ти се пише, Клодел!

нала с чистачите. Знаех, че е прекалено късно за което и да е от две­

те неща, които си бях запланувала, но реших все пак да опитам.

Подминах собствения си кабинет и стигнах до последната вра­

14.

та вдясно по коридора. На малка табелка пишеше ИНФОРМАТИ­

КА и името Люси Дюмон.

Когато се качих в маздата, опитах да запазя бойния си дух. Не се по­

На ЛСМ й бе отнело доста време да осъзнае ползата от компют­

лучи. Моментът беше отминал. Очакването на това, което бях плани­

рите, но най-после бе на правия път. През есента на '93-а бе напра­

рала за вечерта, ме правеше прекалено нервна. Прибрах се право вкъщи,

вена пълна компютризация и данните постоянно се въвеждаха в си­

като се отбих само в гръцкия ресторант, за да си купя порция сувлаки*.

стемата. Сега текущите случаи можеха да бъдат проследявани и до­

Влязох в апартамента, пренебрегнах обвинителния поздрав на Бърди

кладите по даден случай от всички отдели се събираха в една обща

и тръгнах право към хладилника, за да си взема диетична кола. Оста­

директория. Постепенно в базата данни се въвеждаха и случаите oi

вих я на масата до мазната кесия, в която бе вечерята ми, и поглед­

предишните години. Бяхме навлезли в компютърната епоха и

нах телефонния секретар. Не мигаше. Габи не се бе обаждала.

Люси Дюмон ни предвождаше.

Вратата й бе затворена. Почуках, без да очаквам отговор. В 18,30

* Гръцки вариант на шиш-кебап, при който месото се маринова преди

дори и Люси си бе тръгнала.

печенето. - Б. ред.

112

113

Отидох в спалнята и прерових нощното си шкафче. Това, което

тата на седалката до себе си. Тъкмо включвах на скорост, когато свет­

търсех, се оказа заровено в третото чекмедже. Занесох картата в тра­

кавица раздра небето. Вятърът се бе усилил и първите големи капки

пезарията и я разпънах на масата. Отворих колата и кесията с храна­

започнаха да се разбиват по предното ми стъкло.

та. Нямаше да се получи. При вида на мазния ориз и препеченото п>

Придвижвах се напред в предвещаващия буря мрак, забавях на вся­

веждо стомахът ми се обърна. Взех си парче пита.

ка пресечка, за да разчета уличните знаци/Следвах маршрута, който

Намерих вече познатото ходило и проследих маршрута от Сентър-

си бях начертала в главата, завих първо наляво, после надясно, после

вил през реката до южния бряг. Намерих търсения квартал и сгънах

още два пъти наляво...

картата така, че да се виждат Сен Ламбер и Лонгьой. Лапнах още хап­

След десет минути спрях и паркирах. Сърцето ми туптеше като топ­

ка от сувлакито, докато изучавах района, но стомахът ми продължа­

ка за пинг-понг по време на игра. Изтрих влажните си длани в дънки-

ваше да отказва това ястие. Нямаше да отстъпи.

те и се огледах.

Бърди се намести на десет сантиметра от мен.

Небето бе още по-тъмно и мракът бе станал почти непрогледен.

- Мъчи се ти! - казах аз и бутнах алуминиевото фолио с яденето

Бях минала през някакви жилищни квартали с едноетажни къщи и

към него. Той ме погледна изумено, после се приближи. Вече бе за­

дървета по тротоарите, но сега се намирах на края на изоставена ин­

почнал да мърка.

дустриална зона, маркирана като малък сив полумесец на картата. Бях

В гардероба в антрето намерих фенер, чифт градинарски ръкави­

съвсем сама.

ци и спрей против насекоми. Пъхнах ги в раницата заедно с картата,

Отдясно на улицата имаше редица изоставени складове, чиито без­

папката и бележника си. Облякох си тениска, дънки и маратонки и опле­

жизнени силуети се осветяваха от една-единствена улична лампа. Сгра­

тох косата си на стегната плитка. В последния момент грабнах една

дата най-близо до лампата се виждаше неестествено ясно, докато съсе­

дънкова риза с дълъг ръкав и я пъхнах в раницата. Взех бележника,

дите й се губеха в задълбочаващия се мрак, а най-далечната бе потъна­

който стоеше до телефона, и надрасках: „Отивам да проверя трето­

ла в тъмнината. На някои от тях имаше табели, че се продават или да­

то X - Сен Ламбер." Погледнах часовника си - 19,45. Добавих дата­

ват под наем. Някои прозорци бяха счупени, а паркингите бяха осея­

та и часа и оставих бележника на масата в трапезарията. Вероятно това

ни с боклуци.

не бе необходимо, но ако нещо станеше с мен, поне щях да съм оста­

Гледката вляво бе не по-малко безнадеждна. Нищо. Пълен мрак.

вила следа.

Тази празнина съответстваше на безименното зелено петно на карта­

Метнах раницата на рамо, натиснах бутоните, за да включа алар­

та, където Сен Жак бе поставил третото X. Бях се надявала да наме­

мената система, и излязох от апартамента си.

ря гробище или малък парк.

Като изкарах колата от гаража, обиколих пресечката, поех по „Сент

По дяволите!

Катрин" на изток до „Дьо ла Монтан", а оттам на юг към моста „Вик­

Опрях длани на кормилото и се взрях в тъмнината.

тория" - един от трите, свързващи Монреал с южния бряг на река Сен

Сега какво?

Лоран. Облаците, които се носеха по небето следобед, сега се групи­

Наистина не бях обмислила този вариант.

раха за по-сериозни действия. Изпълваха хоризонта, тъмни и злокоб-

Просветна светкавица и за момент освети улицата. Нещо излетя

ни, и заради тях реката изглеждаше враждебно мастиленосива.

от нощта и се блъсна в предното стъкло. Подскочих и извиках упла­

Виждах малките острови Нотр Дам и Сент Елен нагоре по река­

шено. Съществото остана за миг там, като блъскаше трескаво по стъкло­

та и моста помежду им. Изглеждаха замрели в сгъстяващия се мрак.

то, после отлетя в мрака сред усилващия се вятър.

Надолу по реката лежеше Островът на монахините. Някога собст­

веност на църквата, сега беше квартал, населен от юпита, малък ак-

Спокойно, Бренън. Поеми си дъх.

ропол от жилищни сгради, игрища за голф, тенискортове и плувни ба­

Взех раницата си, облякох дънковата риза и пъхнах ръкавиците в

сейни, свързан с града посредством моста „Шанплен".

задния си джоб, а фенера - в колана на дънките. Оставих папката и

Когато стигнах до южния бряг, поех по булеварда „Сър Уилфред

бележника.

Лорие". Докато прекося реката, вечерното небе бе станало странно

„Няма да си водиш никакви бележки", казах си.

зелено. Спрях, за да огледам картата. Като се ориентирах по малки­

Ношта миришеше на дъжд. Вятърът разнасяше боклуците по ули­

те зелени петна, които представляваха един парк и игрището за голф

цата. Развя косата и краищата на ризата ми, така че я запасах и взех

„Сен Ламбер", открих къде се намирам в момента, после оставих кар-

фенера. Ръката ми трепереше.

114

115

Като светех пред себе си, пресякох улицата и се изкачих до тяс­

то осветих с фенера веригата и катинара, металът блесна. Веригата

на ивица трева. Бях предположила правилно. Ръждясала желязна огра­

изглеждаше нова.

да, висока около метър и осемдесет, ограждаше парцела. В далечния

Пъхнах фенера в колана си и рязко я подръпнах. Не поддаде. Опи­

край на оградата имаше гъсталак от дървета и храсти, дива растител­

тах отново със същия резултат. Отстъпих назад, хванах фенера в ръка

ност, която рязко спираше до желязната бариера. Насочих фенера на­

и започнах да обхождам с лъча вертикалните пръчки на портата.

пред, опитвайки се да надникна през дърветата, но не можах да опре­

Точно в този момент нещо се вкопчи в крака ми. Посегнах към гле­

деля докъде стигат, нито какво има зад тях.

зена си и изтървах фенера. Представях си червени очи и жълти зъби.

Тръгнах покрай оградата. Надвисналите клони се огъваха и кла­

Всъщност напипах найлонови торба.

теха от вятъра и сенките им танцуваха в жълтия кръг, осветен от фе­

- По дяволите!

нера ми. Дъждовните капки блъскаха листата над главата ми, а някой

Избутах торбата и тя полетя, носена от вятъра. Чувах я как шу­

достигаха до лицето ми. Скоро щеше да завали поройно. Или от ряз­

моли, докато опипом търсех фенера. Беше изгаснал при падането. Ко­

кото захлаждане, или от зловещата обстановка, но цялата rpenepexi

гато го намерих, не пожела да светне. Ударих го силно върху дланта

Вероятно и от двете.

си и лампичката примигна и пак изгасна. Ново потупване и този път

На три четвърти от разстоянието пътеката рязко пропадаше. Осве­

светна, но светлината трептеше някак несигурно.

тих с фенера нещо като алея за коли, която водеше към оградата. Има­

За момент се зачудих каква да бъде следващата ми стъпка. Наи­

ше двойна порта, която бе заключена с верига и катинар. Входът не

стина ли исках да продължа с това? Какво, за бога, се надявах да по­

изглеждаше да е отварян скоро.

стигна?

Вървях край оградата още около петдесет метра, докато стигнах

Затворих очи и се концентрирах върху звуците, напрягайки се да

до края на пресечката. Отне ми цяла вечност. На ъгъла се огледах. Ули­

доловя някакви признаци за човешко присъствие. По-късно, когато от­

цата, по която се движех, завършваше с Т-образно кръстовище. Взрях

ново и отново си припомнях този момент, все се питах дали нещо не

се в мрака на втората също толкова тъмна и изоставена улица.

ми бе убягнало. Скърцане на гуми по чакъла. Затръшване на врата.

Различих асфалтова площадка, оградена с телена мрежа. Предпо­

Ръмжене на двигател. Може би бях разсеяна или надигащата се буря

ложих, че това е бил паркингът на някоя фабрика или склад. Единстве­

поглъщаше звуците, но не забелязах нищо.

ното осветление идваше от мижава крушка, окачена на телефонен стълб.

Поех си дълбоко дъх, изпъчих рамене и надникнах в тъмнината зад

Крушката бе под метална козирка и осветяваше на пет-шест метра. Пло­

оградата. Веднъж, когато бях в Египет, в една гробница в Долината

щадката бе осеяна с боклуци, тук-там различавах силуета на малка ба^

на фараоните, осветлението внезапно изгасна. Спомням си как стоях

в тясното пространство, погълната не просто от тъмнината, а от пълна­

рака или навес.

та липса на светлина. Чувствах се, сякаш целият свят се бе стопил.

„Добре, Бренън - смъмрих се аз, - стига глупости. Без мъка няма

Върнах се назад край оградата до ъгъла и после до страничната пор­

сполука."

та. Как можех да се справя с катинара? Обхождах с фенера метални­

Обърнах се към оградата. В края на пресечката тя завиваше и по­

те пръчки на портата, търсейки отговор на този въпрос, когато една

емаше наляво, успоредно на улицата, до която бях стигнала току-що.

светкавица блесна и освети всичко наоколо. В краткия миг светлина

Поех в същата посока. След три метра металната ограда свършваше,

забелязах табела вдясно на портата.

заменена от каменна стена. Отдръпнах се назад и я осветих. Стената

Под светлината на фенера тя се оказа метална плоча, закрепена за

бе сива, висока около два метра и половина, а отгоре завършваше с

пръчките. Беше ръждясала и зацапана, но надписът се четеше. Вход

ред издадени напред камъни. Доколкото можех да видя в тъмнината,

забранен. Приближих фенера и опитах да разчета малките букви от­

тя продължаваше до края на улицата и с нещо като портал по среда­

долу. Нещо на Монреал. Нещо като ерцхерцог. Ерцхерцогът на Мон­

та на разстоянието. Изглежда, това бе предната страна на имота.

реал? Не бях чувала да има такъв.

Тръгнах край стената, чиято основа бе зарината в мокри хартии,

Взрях се в миниатюрен кръг под надписа. Изчегъртах малко ръжда

счупени стъкла и алуминиеви кутийки. Настъпвах най-различни

с нокътя си. Започна да се появява емблема, някакъв кръст или герб, кой­

предмети, които не си направих труда да идентифицирам.

то ми се стори смътно познат. Изведнъж се досетих. Архиепископия.

След петдесет метра стената отново прекъсваше, заменена от ръждя­

Архиепископията на Монреал. Разбира се. Това бе църковна собстве­

сала желязна порта. И тя бе заключена като страничния вход. Кога-

ност, вероятно изоставен манастир. Квебек бе осеян с такива.

116

117

„Добре, Бренън, ти си католичка. Защитена си на територията на

Ситният ръмеж премина във внезапен проливен дъжд и клоните

църквата. Пълна закрила." Откъде ми хрумнаха тези клишета?

на дърветата рязко се огънаха от поривите на вятъра. Проблясваха свет­

Изригваха с адреналина, редуващ се с тревогата и страха.

кавици, отекваха гръмотевици - отново и отново - като демонични

Пъхнах фенера в колана на дънките си, хванах веригата с дясна­

същества, които се търсят едно друго.

та си ръка и стиснах една ръждясала метална пръчка с лявата. Канех

Дрехите ми подгизнаха, косата ми залепна за главата. Вода се стича­

се да дръпна рязко, но не срещнах съпротива. Веригата се плъзна през

ше по лицето ми, замъгляваше зрението ми, пареше раната на буза­

пръчките и се уви около китката ми като змия. Пуснах пръчката на пор­

та ми. Мигах, отмествах косата си и тичах, заслонила очи с дланите

тата и дръпнах веригата с две ръце. Тя не се освободи напълно, а спря,

си. Издърпах единия край на ризата си и прикрих с него фенера, за

когато катинарът заседна между пръчките. Погледнах невярващо. Беше

да не се намокри.

закачена в края, без да бъде стегната.

Привела рамене, напредвах по пътеката, без да забелязвам нищо,

Издърпах останалата част от веригата и я огледах. Междувремен­

освен осветеното от жълтия лъч на фенера.

но вятърът бе стихнал и бе настанала зловеща тишина, която отеква­

След около петнайсет метра го забелязах. Като се връщам към този

ше в ушите ми.

момент, осъзнавам, че в този миг, за частица от секундата, мозъкът

Преметнах веригата над дясната част на портата и издърпах лява­

ми е свързал образа пред очите ми с нещо вече преживяно неотдав­

та към мен. Пантите изскърцаха оглушително. Никакъв друг звук не

на. На някакво ниво на съзнанието си разбрах какво виждам, преди

смущаваше тишината. Никакви жаби. Нито щурци. Нито влакови си­

мисълта ми да асимилира видяното.

рени в далечината.

Когато се приближих и лъчът измъкна намереното от прикритие­

Портата се раздвижи с неохота и аз се промъкнах, затваряйки я зад

то на мрака, веднага го разпознах. В следващия миг усетих съдържа­

себе си. Тръгнах по пътя, а обувките ми скърцаха тихо по чакъла. По­

нието на стомаха си в гърлото.

стоянно местех лъча на фенера от пътя към гъстите дървета от две­

В трептящия сноп светлина видях кафяв найлонов чувал за боклук,

те му страни. След десет метра спрях и насочих лъча нагоре. Злокоб-

който се подаваше между пръстта и листата. Краят му бе омотан и стег­

но неподвижните клони бяха преплетени в арка над главата ми.

нат на възел. Възелът стърчеше от пръстта като тюлен, подал глава,

Ето я църквата и камбанарията. Така. Треперех от напрежение и

за да си поеме въздух.

кипях от енергия, която навярно би била достатъчна да боядисам Пен-

Гледах как дъждът облива чувала и земята наоколо. Водата отми­

тагона. „Губиш контрол, Бренън - предупредих се сама. - Мисли си

ваше пръстта от плиткия гроб, тя ставаше на кал и бавно, но неотмен­

за Клодел. Не. Мисли за Ганьон, Тротие и Адкинс."

но разкриваше дупката. Усетих как коленете ми омекват при вида на

Обърнах се надясно и обходих с фенера, докъдето можеше да стиг­

чувала, който се показваше все повече и повече.

не лъчът му. Спирах за малко на всяко дърво край пътя. Те описва­

Една светкавица ме изтръгна от унеса. По-скоро подскочих, а не

ха безкрайна редица. Когато огледах по същия начин дърветата от­

пристъпих към чувала, и се наведох да го огледам. Пъхнах фенера в

ляво, видях тясна пролука на около десет метра по-нагоре.

дънките си, грабнах завързания край и го дръпнах. Все още бе заро­

Без да отмествам лъча на фенера от тази пролука, тръгнах напред.

вен достатъчно дълбоко. Опитах да развържа възела, но мокрите ми

Приличаше на дупка, но не беше. Нямаше празнина между дървета­

пръсти се плъзгаха по найлона. Възелът не поддаваше. Приближих

та, ала мястото изглеждаше някак различно, неестествено. И тогава

нос към завързания край и подуших. Кал и найлон. Никакъв друг ми­

разбрах защо. Не беше заради дърветата, а заради храсталака отдо­

рис.

лу. Растителността бе по-малко и някак разпокъсана, лозите и пълзя­

Направих малка дупка в чувала с нокътя си и пак подуших. Ма­

щите растения бяха много по-хилави в сравнение с останалите наоко­

кар и слаб, този мирис ми бе познат. Сладката зловонна миризма на

ло. Сякаш някой бе разчиствал и те отново бяха израснали.

разложена плът и мокри кости. Преди да реша дали да побягна, или

„Тези са по-млади - помислих си аз. - По-отскоро са." Осветих с

да се вбеся, някаква клонка изпука, и усетих нечие движение зад мен.

фенера във всички посоки. Ниските храсти заемаха тесен участък -

Опитах да отскоча встрани, но в главата ми проблесна светкавица и

като поток, виещ се между дърветата. Или пътека. Стиснах фенера и

ме върна отново в гробницата на фараона.

тръгнах по това отклонение. Когато направих първата си крачка, бу­

рята се разрази.

118

119

15.

мята, спомних си още нещо. Заровения чувал. Приливът на спомени

предизвика и вълна от страх. Стиснах фенера и се завъртях на три­

Не бях имала такъв махмурлук от много време. Както обикнове­

ста и шейсет градуса, за да се уверя, че наоколо няма никой. Отново

но, главата ми бе прекалено замаяна, за да си спомня нещо. Когато се

потърсих чувала. Къде беше той? Спомените ми се завръщаха, но на­

раздвижих, в мозъка ми се забиха болезнени стрели и ме принудиха

късани. Представях си чувала, но не можех да го открия.

да не мърдам. Знаех, че ако отворя очи, ще повърна. Стомахът ми също

Разрових листата наоколо. Главата ме цепеше и продължаваше да

се обръщаше при мисълта да се раздвижа, но трябваше да стана. Беше

ми се гади, но в стомаха ми не беше останало нищо и сега повдига­

ми ужасно студено. Цялото ми тяло бе измръзнало. Започнах да тре­

нето предизвикваше само остра божа.

перя неконтролируемо и си казах, че ми трябва още едно одеяло.

Намерих чувала на не повече от три метра. Треперех тожова сил­

Седнах, без да отварям очи. Божата в главата ми бе тожова не­

но, че едва държах фенера. Изглеждаше както и предния път, само че

поносима, че повърнах малко жлъчен сок. Наведох глава към коле­

найлонът бе по-открит. Край него имаше локви, в гънките му също

нете си и изчаках гаденето да отмине. Още не можех да отворя очи,

се бе събрала дъждовна вода.

изтрих уста с лявата си ръка, а с дясната потърсих юргана си.

Не бях в състояние да го вдигна, затова само стоях и го гледах. Зна­

С пулсираща глава и треперещо тяло, започнах да осъзнавам, че

ех, че мястото трябва да бъде претърсено от специалисти, но се стра­

не съм в леглото си. Ръката ми напипа клонки и листа. Това ме нака­

хувах, че нжой ще отмъкне чувала, преди да успея да извикам екип

ра да отворя очи, независимо от болката.

от лабораторията. Искаше ми се да заплача от отчаяние.

Седях в някаква гора, с мокри дрехи и цялата в кал. Земята наоко­

Стоях така, треперех от студ и всичко останало, опитвах се да мис­

ло бе покрита с листа и съчки, а въздухът бе пропит от мирис на пръст

ля трезво, но мозъчните ми клетки отказваха да сътрудничат, сжаш

и неща, които скоро ще се превърнат в пръст. Над мен се виждаше пле­

ми затръшваха вратата в лицето и не желаеха да бъдат обезпокоява­

теница от клони - като тъмни оплетени пръсти на фона на черното ка­

ни. Обади се по телефона! Тази мисъл успя да пробие.

дифено небе. Над тях, през листата, мигаха милиони звезди.

Открих пътеката и си проправих път навън от гората. Или поне така

Паметта ми започна да се завръща. Бурята. Портите. Пътеката. Но

се надявах. Не помнех как точно съм влязла и имах съвсем смътна идея

как се бях озовала легнала тук? Не страдах от махмурлук, а от нжак-

как да изляза. Чувството ми за ориентация ме бе изоставило, както и

во негово подобие.

краткосрочната памет. Без предупреждение фенерът изгасна и оста­

Прокарах ръка по тила си. Напипах цицина с големина на лимон

нах в мрака, осветяван единствено от звездите. Разклатих го, но той

под косата си. Супер. Втора травма за една седмица.

не светна. Не се впечатли и от това, че го наругах.

Но откъде се бе появила тази цицина? Бях се препънала и падна­

- По дяволите! - Поне опитах.

ла ли? Или нжой клон ме е шибнал? Вярно, че силният вятър вдига­

Ослушах се за нжакъв звуков ориентир за посоката. От всички стра­

ше разни неща във въздуха, но наоколо не се виждаха големи клони.

ни се чуваха само щурци, което нямаше да ми помогне.

Не можех да си спомня, а и не ме интересуваше. Просто исках да си

Опитвах се да различа по-ниската растителност от по-високата в

отида.

сенките и пристъпвах бавно в посоката, в която бе обърнато лицето

Като потиснах гаденето, застанах на четири крака и потърсих фе­

ми. Този план бе не no-лош от останалите варианти. Невидими кло­

нера. Намерих го в калта, изчистих го и натиснах копчето му. Колко­

ни се заплитаха в косата и дрехите ми, спъвах се в разни пълзящи ра­

то и удивително да беше, той светна. Изправих се с разтреперани кра­

стения.

ка и в главата ми избухнаха още фойерверки. Подпрях се на никакво

Излязла си от пътеката, Бренън. Тук растителността е по-гъста.

дърво и отново повърнах.

Чудех се в коя посока да завия, когато единият ми крак увисна във

Устата ми се изпълни с горчив вкус и в съзнанието ми изплуваха

въздуха, преди да пропадне надолу. Полетях напред и се приземих теж­

още въпроси. Кога съм яла? Снощи? Тази вечер? Кожо е часът? Кол­

ко върху дланите и едното си коляно. Краката ми бяха попаднали в

ко време съм лежала тук? Бурята бе стихнала и бяха изгрели звезди.

дупка, пръстта под коляното ми се ронеше. Фенерът излетя от ръка­

Още бе нощ. Умирах от студ. Само това знаех.

та ми при падането и от удара в земята отново светна. Беше се пре­

Когато стомахът ми се поуспокои, бавно се изправих и осветих с

обърнал и сега жълтата му светлина сочеше лицето ми. Погледнах на­

фенера наоколо, търсейки пътеката. Докато лъчът танцуваше по зе-

долу и видях, че краката ми се губят в нжаква тясна тъмна дупка.

120

121

Сърцето ми се бе качило в гърлото. Издрапах навън и залазих към

ругах, че съм закачила толкова много на един ключодържател. Тре­

светлината като рак на плажа. Насочих фенера към дупката, в която

перех, ругаех, два пъти изтървавах ключовете, но най-после успях да

бях паднала, и видях, че е малък кратер, който зееше прясно изровен

отделя този за колата, да отключа вратата и да се тръшна зад корми­

като незараснала рана в земята. По края му имаше купчинка от пръст.

лото.

Осветих с фенера отвора. Не беше голям, може би около половин

Заключих вратата, отпуснах ръце върху волана и облегнах глава

метър широк и малко по-дълбок. При падането бях стъпила близо до

върху него. Изпитвах нужда да заспя, да избягам от всичко. Знаех, че

края му и сега пръстта се свличаше навътре. Загледах се в нея, дока­

трябва да се преборя с това желание. Може би някой ме наблюдава­

то се натрупваше на мажа купчинка на дъното. Нещо ме притесня­

ше и преценяваше как да ме нападне.

ваше. После осъзнах. Пръстта бе съвсем суха. Това заключение бе ясно

Рязко се надигнах и отпуснах длани в скута си. Божата ми помог­

дори за затормозения ми мозък. Тази дупка е била покрита или изко­

на да избистря мислите си. Не повърнах. Напредък.

пана след дъжда.

Запалих мотора и цифрите на часовника на таблото светнаха в зе­

Отново се разтреперих неудържимо и обвих ръце около тялото си,

лено: 2,15. Кога бях тръгнала?

за да се стопля. Още бях мокра до кости, а въздухът след бурята бе

Още разтреперана, усилих отоплението докрай, макар да не бях си­

доста хладен. Не се стоплих особено от собствените си ръце, а и така

гурна дали ще ми помогне. Тръпките, които ме побиваха, бяха пре­

светлината се отмести от дупката. Отпуснах ръце и пак насочих лъча

дизвикани само отчасти от студения вятър. Много по-дълбока хлади­

на фенера към кратера. Защо нжой ще...

на се прокрадваше в душата ми и никакво отопление не можеше да я

Истинският въпрос отекна и от него ме присви стомахът. Кой? Кой

прогони. Потеглих, без да поглеждам назад.

беше дошъл тук да изкопае или да изпразни тази дупка? Той или тя

още ли е тук? Тази мисъл ме накара веднага да се раздвижа. Осветих

Плъзгах сапуна по гърдите си отново и отново. Исках приятното

с фенера във всички посоки. В главата ми изригна нов гейзер от бол­

ухание на пяната да ме пречисти от събитията през нощта. Повдиг­

ка и пулсът ми се ускори тройно.

нах лице към водната струя, която обливаше главата ми и се стича­

Не знам какво бях очаквала да видя. Огромен доберман? Норман

ше по тялото ми. Водата скоро щеше да стане студена. Къпех се вече

Бейтс с майка си? Ханибал Лектър? Никой от тях не се показа. Бях

двайсет минути, опитвах се да прогоня студа и да накарам гласовете

сама с дърветата, щурците и звездното небе.

в главата ми да млъкнат.

Това, което видях обаче, докато се въртях с фенера, бе пътеката.

Горещата вода, парата и уханието на жасмин би трябвало да ме от­

Оставих прясно изровената дупка и се върнах при полузаровения чу­

пуснат, да намалят напрежението в мускулите ми и да облекчат бо­

вал. Покрих го с листа. Грубият камуфлаж нямаше да заблуди чове­

ка, който го бе занесъл там, но можеше да скрие находката от случа­

лезнената схванатост. Не бяха успели. През цялото време се ослуш­

ен поглед.

вах. Чаках телефонът да звънне. Притеснявах се да не пропусна обаж­

дането на Райън и затова бях донесла слушажата в банята.

Когато се убедих, че прикритието е достатъчно, извадих спрея про­

Обадих се в участъка веднага щом се прибрах у дома, преди още

тив насекоми и го наместих между клоните на съседно дърво, за да ми

да сваля мокрите си дрехи. Телефонистката реагира скептично, не ис­

служи за ориентир. Тръгнах надолу по пътеката, препъвах се в пле­

каше да смущава нжой детектив посред нощ. Категорично отказа да

вели и пълзящи растения и едва успявах да запазя равновесие. Усе­

ми даде домашния номер на Райън и трябваше да се възползвам от на­

щах кржата си безчувствени, ежаш бяха под упойка, и вървях със за­

писания на визитната му картичка. Стоях насред дневната, треперех,

бавени движения.

главата ми още се цепеше от божа, а стомахът ми се канеше за нова

Там, където пътеката излизаше на пътя, забодох ръкавиците си на

атака. Нямах никакво настроение да споря. И думите, и тонът ми я убе­

две съседни дървета и хукнах към портата. Чувствах се болна и из­

диха да се обади на Райън. Щях да й се извиня утре.

тощена и се боях да не припадна. Действието на адреналина скоро щеше

Това бе станало преди половин час. Опипах тила си. Подутината

да отмине и силите щяха да ме напуснат.

още бе там. Под мократа коса ми се стори като твърдо сварено яйце.

Старата ми мазда беше паркирана там, където я бях оставила. Без

Беше доста болезнена при допир. Преди да вляза под душа, изпълних

изобщо да се оглеждам, се втурнах през улицата. Не мислех, че ня­

инструкциите, които знаех от предишни случаи на удар по главата. Про­

кой може да ме дебне. Почти без никакъв усет в ръцете започнах да

верих зениците си, завъртях глава наляво и надясно. Ощипах ръцете

ровя в джобовете си, търсейки ключовете. Когато ги намерих, се на-

122

123

и краката си, за да проверя чувствителността им. Всичко изглеждаше

- Четири и петнайсет.

на мястото си и функциониращо.

- Чакай мажо.

Спрях водата и излязох от душ-кабината. Телефонът лежеше, къде­

Оставих слушалката и се замъкнах със залитане до банята. На-

то го бях оставила, мълчалив и незаинтересован.

плисках лицето си със студена вода и изпях куплет от „Пияният мо­

По дяволите! Къде бе Райън?

ряк", докато тичах на място. Увих наново кърпата на главата си и

Изсуших се, нахлузих стар халат и увих косата си с кърпа. Про­

се върнах при телефона. Не исках да увеличавам раздразнението на

верих секретаря, за да се уверя, че не съм пропуснала обаждане. Чер­

Райън, като го карам да чака, но още по-малко желаех да говоря про­

вената лампичка не светеше. По дяволите!

влечено и несвързано. По-добре да отделя минута, за да се приве­

Легнах на дивана и поставих телефона на кафе-масичката. Райън

да във форма.

сигурно щеше да се обади скоро. Нямаше смисъл да си лягам. Затво­

- Добре. Тук съм. Извинявай.

рих очи с намерението да си почина няколко минути, преди да си взе­

ма нещо за ядене. Но студът, стресът, умората и сътресението на мозъ­

- Някой пееше ли?

ка се сляха в една обща вълна на изтощение, която се надигна и ме заля,

- Хм. Ходих в Сен Ламбер тази вечер - започнах аз. Исках да му

запращайки, ме в дълбок неспокоен сън.

разкажа достатъчно, но не държах да навлизам в подробности в че­

Бях пред оградата, гледах как някой копае с огромна лопата. Все­

тири и петнайсет сутринта. - Намерих мястото, което Сен Жак бе от­

ки път, когато острието се показваше от земята, по него пльзваха плъхо­

белязал с X на картата. Някакъв изоставен църковен имот е.

ве. Трябваше постоянно да ги ритам, за да ги държа настрана от кра­

- И ме търсиш, за да ми разкажеш това в четири часа сутринта?

ката си. Фигурата с лопатата бе в сянка, но когато се обърна, забеля­

- Намерих труп. Много разложен, вероятно само скелет, ако съдя

зах, че това е Пийт. Започна да вика и да ми маха, устните му се раз­

по миризмата. Трябва веднага да отидем там, преди някой да се спъне

твориха и описаха черен кръг, който постепенно ставаше все по-го­

в него или съседските кучета да си направят угощение.

лям и по-голям, докато накрая погълна лицето му и го превърна в от­

Поех си дъх и изчаках.

вратителна клоунска маска.

- Ти ненормална ли си?

Опитах да побягна, но краката ми не се движеха. Бях потънала в

Не бях сигурна дали говори за това, което бях намерила, или за фак­

земята и стоях в някакъв гроб. Около мен се свличаше пръст. Шар­

та, че бях отишла сама. Тъй като вероятно бе прав за второто, насо­

боно и Клодел ме гледаха от горе. Исках да ме издърпат. Протегнах

чих се към пьрвото.

ръце към тях, но те не ми обърнаха внимание.

- Мога да позная човешки труп, когато намеря такъв.

Към тях се присъедини още една фигура - мъж с дълга роба и стран­

Последва дъжо, дъжо мълчание. После:

на шапка. Погледна ме и ме попита дали съм получила първо прича­

- Заровен или на повърхността?

стие. Не можах да отговоря. Обясни ми, че се намирам на църковна

- Заровен, но много плитко. Тази част, която видях, се подаваше

територия и трябва да напусна веднага. Добави, че само тези, които

и от дъжда се показа още повече.

работят за църквата, могат да влизат през тези порти. В ръката си държе­

- Сигурна ли си, че не е нжакъв гроб?

ше мобилен телефон. Той започна да звъни, но мъжът не му обърна

- Трупът е в найлонов чувал. - Като Ганьон и Тротие. Нямаше нуж­

внимание. Продължаваше да звъни, да звъни...

да да му обяснявам.

Също и телефонът на масичката ми за кафе, когато най-после го

- По дяволите! - Чух щракване на запалка, после дълго издишва­

различих от звъна в съня ми. Събудих се от дълбокия сън и се пре­

не. Беше си запалил цигара.

сегнах към слушалката.

- Да отидем ли сега?

- Ъхъ - промърморих изморено.

- В никакъв случай! - Чух го как дръпва от цигарата. - И какво

- Бренън?

значи това „ние"? Твоята репутация на детектив на свободна практи­

Сърдит глас. Познат. Опитах се да проясня мислите си.

ка, Бренън, никак не ме впечатлява. Твоите номера може и да мина­

- Да? - Погледнах часовника си. Нямаше го.

ват пред Клодел, но не и при мен. Следващия път, когато ти хрумне

- Райън е. Дано наистина е толкова важно.

да танцуваш на сцената на някое местопрестъпление, можеш любез­

- Колко е часът?.- Нямах представа дали съм спала пет минути или

но да попиташ дали някой от отдел „Убийства" няма излишна пока­

пет часа. Явно ми ставаше навик.

на за танците. Ние знаем как да си вършим работата.

124

125

Не бях очаквала благодарност, но не бях подготвена и за толкова

16.

рязък отговор. Започвах да се ядосвам и от това божата в главата ми

се усили. Изчаках, но той не продължи.

Райън изпълни обещанието си и в осем и четирийсет и пет вече пар­

- Оценявам, че се обади тожова бързо.

кирахме зад микробуса на криминолозите. Намирах се на по-мажо от

-Хм.

три метра от мястото, където бях паркирала предната нощ. Но това

- Къде си? - Ако мозъкът ми функционираше нормално, никога

бе различен свят от онзи, който бях посетила преди нжолко часа.

не бих попитала това. Веднага съжалих.

Слънцето грееше и по улиците кипеше оживление. Обикновени и пат­

След кратка пауза отговори:

рулни коли бяха спрели от двете страни на улицата и поне двайсет чо­

- У приятели.

века, цивилни и с униформи, си говореха на групички.

Добър ход, Бренън. Нищо чудно, че е ядосан.

Виждах хора от Управлението за сигурност, от Лабораторията по

- Мисля, че там имаше нжой тази вечер.

криминология, полицаи от Сен Ламбер, разпръснати във всички по­

-Какво?

соки, с различни униформи и отличителни знаци.

- Докато гледах заровения чувал, ми се стори, че чувам нещо, после

Жена с голяма чанта, преметната на рамо, и млад мъж с множество

получих удар по главата и съм припаднала. По това време се разра­

фотоапарати пушеха, облегнати на бял шевролет: пресата. Нагоре по

зи бурята, така че не съм напълно сигурна.

улицата, на тревата до оградата, една немска овчарка се въртеше и ду­

- Наранена ли си?

шеше около мъж в син анцуг. Кучето постоянно скачаше напред-на-

- Н е .

зад въпреки късата каишка, душеше земята, махаше с опашка. Изглеж­

даше нетърпеливо да тръгне и се чудеше на забавянето.

Нова пауза.

- Ще подсигуря екип да охранява мястото до сутринта. После ще

- Всички са тук - констатира Райън, паркира колата и откопча пред­

пазния си колан.

изпратя криминолозите. Мислиш ли, че ще ни трябват кучета?

Не беше ми се извинил за грубото държане по телефона, а и не очак­

- Видях само един чувал, но е възможно да има и още. Освен това

вах да го направи. Никой не е в най-добрата си форма в четири сутрин­

нжой сжаш беше копал наоколо. Може би не е лоша идея.

та. По време на пътуването се държа сърдечно, почти весело, посоч­

Изчаках реакцията му. Не последва такава.

ваше ми места, където са се случвали различни инциденти, спомня­

- В кожо часа ще ме вземеш? - попитах.

ше си разни анекдоти за хора, изпаднали в неловко положение. По­

- Няма да те взема, доктор Бренън. Става дума за истинско убий­

лицейски истории. Тук, в тази къща, една жена убила мъжа си с ти­

ство, не за криминален роман.

ган, после погнала с него и полицаите. Там, в онази закусвалня, на­

Вече бях бясна. Слепоочията ми пулсираха и усещах малък гореш

мерили гол мъж, заклещил се във вентилационната шахта. Всички чен­

облак точно между тях, дълбоко в мозъка си.

гета разказват такива истории. Запитах се дали полицаите използва­

- „Повече дупки от магистралата" - казах през зъби. - „Намери

ха тези места като ориентири вместо имената и номерата на улици­

още нещо." Това бяха твоите думи, Райън. Ето, намерих го. Освен товг

те, които служат на обикновените хора.

става дума за останки от скелет, което е по моята част, ако не греша,

Райън забеляза Бертран и тръгна към него. Той бе в групичка за­

Последва тожова дъжо мълчание, та помислих, че е затворил те­

едно с югкакъв полицай от Сигурността, Пиер Ламанш и висок рус мъж

лефона. Чаках.

с тъмни слънчеви очила. Последвах Андрю през улицата, като

- Ще дойда в осем.

пътьом огледах тълпата за Клодел или Шарбоно. Въпреки че офици­

- Ще бъда готова.

ално това бе операция на Сигурността, нямаше да се учудя, ако се бяха

- Бренън?

появили. И без това всички други бяха тук. Не ги видях никъде.

-Да? •

Докато приближавахме, забелязах, че мъжът с очилата изглежда

- Може би трябва да отделиш пари за каска.

нервен. Ръцете му не спираха нито за миг, а постоянно опипваха тънкия

Линията прекъсна.

мустак, минаващ по горната му устна. Пръстите му рошеха няколко

отделни косъмчета, после отново ги приглаждаха по местата им. За­

белязах, че кожата му е неестествено сива и гладка. Носеше кожено

же и черни ботуши. Вероятно бе на около двайсет и пет години.

126

127

Усетих погледа на Ламанш, когато се присъединихме към групич­

чен от равния провлечен диалект, с който вече бях свикнала. Отецът

ката. Той кимна, но не каза нищо. Обзеха ме съмнения. Бях предиз-

не беше родом от Квебек, но не можах да определя акцента му. Не беше

викала целия този цирк и бях довела всички тук. Ами ако не намере­

прецизното, но гърлено звучене, което северноамериканците опреде­

ха нищо? Ако нжой бе отнесъл чувала? А ако се окажеше, че тук има

лят като парижко. Предположих, че е белгиец или швед.

нерегистрирано гробище? Предната нощ бе много тъмно, бях превъзбу*

- За какво служи сега? - настоя Райън.

дена. Дали не си бях въобразила някои неща? Усещах как стомахът

Нова пауза, ежаш звуковите вълни трябваше да изминат дъжо раз­

ми се свива все повече.

стояние, преди да достигнат слуховите му рецептори.

Бертран ни поздрави. Както обикновено, изглеждаше като по-нисък

- В наши дни за нищо.

и набит вариант на манекен за мъжка мода. Бе избрал землисти цве­

Свещеникът млъкна и въздъхна. Слънчевите очила скриваха

тове за присъствието си на ексхумацията - кафяво и златисто.

очите му. Странен кандидат за свещеник - с тази сива кожа, кожено

Райън и аз кимнахме на тези, които познавахме, после се обърнах-:

же и ботуши.

ме към мъжа с очилата. Бертран ни запозна:

- Редовно идвам да проверя имота - продължи той. - А пазачът

- Анди. Доктор Бренън. Това е отец Поарие. Той представлява епи­

отговаря за поддръжката.

скопията.

- Каква поддръжка?

- Архиепископията.

- На пещта, тръбите. Рине снега. Тук е много студено. - Поарие

- Извинете. Архиепископията. Тъй като това е църковна собстве-

размаха ръката си, ежаш искаше да посочи цялата провинция. - И про­

ност. - Бертран посочи с палец оградата зад него.

зорците. Понжога момчетата хвърлят камъни по тях. - Свещеникът

- Темп Бренън - представих се аз и протегнах ръка.

ме погледна. - Проверява вратите и портите дали са заключени.

Отец Поарие фиксира очилата си върху мен и пое ръката ми, като

- Кога последно сте проверявали катинарите?

я стисна леко и вяло. Ако хората получаваха оценки за ръкуване, той

- В неделя, в шест часа вечерта. Всички бяха заключени.

щеше да има три минус. Пръстите му бяха студени и безжизнени - като

Незабавният му отговор ме изненада. Този път въобще не се за­

моркови, стояли прекалено дълго в хладилника.

мисли. Може би Бертран вече го бе питал или Поарие бе очаквал този

Той повтори ритуала с Райън, чието лице не издаде нищо. Ранна­

въпрос, но бързият отговор изглеждаше предварително обмислен.

та му сутрешна веселост бе изчезнала, заменена от строго, сериозно

- Забелязахте ли нещо необичайно?

изражение. Както подобаваше на всяко ченге.

- Нищо.

- Нжой влизал ли е вече? - попита Андрю.

- Кога идва този пазач... как се казваше?

- Никой. Камброн е пристигнал тук към пет - каза Бертран и по­

- Господин Рой.

сочи униформения полицай вдясно. - Никой не е влизал или излизал.

- Кога идва той?

Отецът ни обясни, че само двама души имат достъп вътре - самият

- Идва всеки петък, освен ако няма нжоя извънредна работа.

той и пазачът, който е осемдесетгодишен, работел тук от памтивека.

Райън не каза нищо, но продължи да го гледа.

- Не е възможно портата да е отваряна - заяви Поарие и насочи

- Например да изрине снега или да поправи някой прозорец.

очилата си към мен. - Проверявам я всеки път, като идвам.

- Отец Поарие, предполагам, че детектив Бертран вече ви е питал

- И кога става това?

за вероятността в двора да са извършвани погребения?

Очилата се преместиха от мен към Райън. Задържаха се там око

Пауза.

ло три секунди преди отговора:

- Не. Не! Няма такива. - Той поклати глава и очилата се плъзна­

- Поне веднъж седмично. Църквата се отнася отговорно към вети

ха по носа му. Рамките се наклониха под ъгъл от двайсет градуса. -

ките си имоти. Ние не сам... ;

Това беше манастир. Винаги е било манастир. Никой не е погребван

- Какво точно е това място?

тук. Но се обадих в нашия архив да проверят, за да съм абсолютно си­

Пак пауза.

гурен. - Докато говореше, вдигна ръце и внимателно намести очила­

- Манастирът „Сен Бернар". Затворен е от 1983 година. Църква-

та си.

та прецени, че не е оправдано той да продължи да функционира.

- Знаете ли защо сме тук?

Стори ми се странно, че говореше за Църквата като за живо съще-

Поарие кимна и очилата му отново се наклониха. Понечи да каже

ство с чувства и воля. Френският му също бе странен, малко разлив

нещо, после замълча.

128

129

- Добре. - Райън кимна, затвори бележника и го пъхна в джоба си.

та. Един образ проблесна в съзнанието ми: спомних си как опипвах

- Как предлагате да процедираме? - Въпросът бе насочен към мен.

разтреперана клоните в мрака, за да наместя ръкавиците.

- Нека ви заведа и ви покажа това, което намерих. След като го изва­

Тръгнах между дърветата, означени с ръкавиците, по нещо, кое­

дим, пуснете кучето, за да проверим дали няма още. - Надявах се гласът

то смътно можеше да се нарече пътека. Бе толкова трудно различи­

ми да звучи по-уверено, отколкото се чувствах. По дяволите! Ами ако

ма в гъсталака, че без ръкавиците вероятно нямаше да я забележа. На

не намерехме нищо?

дневна светлина пътеката представляваше просто лека вариация в гъсто­

- Добре.

тата на растителността. Тревата и плевелите по нея не се преплита­

Райън отиде при мъжа с анцуга. Овчарката скочи и подуши ръка­

ха, всяко растение бе отделно от съседните и се виждаха изгнилите

та му. Той я погали по главата, докато говореше с водача й. После се

листа и пръстта. Това бе всичко.

върна при нас и поведе цялата група към портата. Докато вървяхме,

Чувах шумоленето на листа и клони зад гърба си. Не посочих ръка­

се оглеждах крадешком, търсейки следи от идването си през нощта.

виците, оставих ги да се впечатлят от умението ми да се ориентирам.

Не видях нищо.

Бренън Следотърсачката. След няколко метра забелязах спрея про­

Изчакахме, докато Поарие извади огромна връзка ключове от джо­

тив насекоми. Тук нямаше смисъл от взиране. Яркооранжевата му ка­

ба си и отдели един. Хвана катинара и го подръпна демонстративно.

пачка светеше като фар сред листата.

Той издрънча тихо в сутрешния въздух и на земята се посипа ръжда.

Ето я купчината, която бях направила, за да скрия чувала. Под един

Бях ли го заключила преди няколко часа? Не помнех.

бял дъб имаше малка издутина, покрита с листа и оградена от гола земя.

Поарие отключи катинара, свали го от веригата и отвори порта­

Виждах следите от пръстите си, докато съм изравяла листата и пръстта,

та. Тя изскърца тихо. Не пронизителното скърцане, което си спомнях.

за да скрия чувала. Резултатът от набързо направеното прикритие по-

Отецът отстъпи встрани, за да ми направи път, и всички изчакаха. Ла­

скоро сочеше мястото, отколкото го скриваше, но в онзи момент ми

манш още не бе продумал.

се бе сторило правилно.

Наместих раницата на раменете си, минах покрай свещеника и

Много пъти съм участвала в изравяне на тела. Повечето зарове­

тръгнах по пътя. В ярката дневна светлина гората изглеждаше при­

ни трупове се намират заради някакъв белег или късмет. Някой ин­

ятна, а не зловеща. Слънцето грееше през широките листа, въздухът

форматор издава съучастниците си. Деца съобщават, че са намерили

нещо. Миришеше ужасно, започнахме да ровим с пръчки и то се по­

бе изпълнен с ухание на бор. Движех се бавно и оглеждах всяко дърво,

каза! Чувствах се странно на мястото на децата.

всеки сантиметър от земята за счупен клон, стъпкана трева, разрове­

- Ето там - посочих купчинката.

на пръст - нещо, което да потвърди човешко присъствие. Най-вече мое­

- Сигурна ли си? - попита Райън.

то.

Само го погледнах. Другите също мълчаха. Оставих раницата си

Тревогата ми нарастваше с всяка крачка и сърцето ми биеше все

на земята и извадих чифт градинарски ръкавици. Отидох до купчина­

по-бързо. Ами ако не аз бях заключила портата? Ако някой бе дошъл

та, като пристъпвах внимателно, за да не изпотъпча навсякъде. Беше

след мен? Какво бе станало тук след моето тръгване?

абсурдно предвид трамбуването ми през нощта, но сега се очакваше

Атмосферата ми напомняше за място, което не съм посещавала,

да опазвам следите.

но което ми е познато, защото съм чела за него или съм го виждала

Наведох се и избутах достатъчно листа, за да открия малко от чу­

на снимки. Опитах се да усетя по времето и разстоянието къде би тряб­

вала. По-голямата част от него още бе под земята и неравномерният

вало да е пътеката. Обзеха ме лоши предчувствия. Спомените ми бяха

му контур показваше, че съдържанието му си е на мястото. Когато се

объркани и замъглени - като сън, който си спомням отчасти. Основ­

обърнах, Поарие се кръстеше.

ните събития бяха съвсем ярки в паметта ми, но детайлите, последо­

Райън каза на Камброн:

вателността, продължителността се бяха размазали. „Нека видя

- Направи няколко снимки за туристическия каталог.

нещо, което да ми подскаже, че не греша", помолих се мислено.

Отидох при останалите и изчаках мълчаливо, докато полицаят из­

Отговорът на молбата ми дойде във формата на ръкавици. Бях за­

пълни ритуала. Той извади оборудването си, една съпоставителна таб­

бравила за тях. Там, отляво на пътя, на нивото на очите три бели пръста

лица и направи снимки от няколко страни и ъгли. Накрая отпусна фо­

стърчаха от един клон. Да! Огледах съседното дърво. Втората ръка­

тоапарата си и се дръпна назад.

вица се показа върху нисък клен на около метър и двайсет от земя-

Райън се обърна към Ламанш:

130

131

-Докторе?

Камброн защрака с фотоапарата. Постави съпоставителната таб­

Пиер изрече първата си дума, откакто бях пристигнала;

лица и направи поредица снимки. Свалих едната си ръкавица и изва­

- Темперанс?

дих от джоба швейцарското си армейско ножче.

Извадих лопатка от раницата си и отидох до могилката. Избугах

Когато Камброн свърши, коленичих до чувала. Ръцете ми леко тре­

настрани останалите листа и внимателно изрових чувала, доколкото

переха, но най-после уцелих с нокътя си мажата вдлъбнатинка в ме­

можех. Изглеждаше, както си го спомнях. Дори видях машата перфо­

тала и отворих ножчето. Неръждаемата стомана блесна под слънче­

рация, която бях направила с нокътя си.

вите лъчи. Усещах пет чифта очи върху себе си.

Започнах да изравям пръстта настрани с лопатката, като бавно от­

Погледнах Ламанш. Лицето му променяше изражението си от дви­

кривах все повече от чувала.

жението на сенките. Пиер кимна и аз натиснах острието.

Чувах в далечината гласовете на полицаите на улицата, но тук, кьде-

Преди стоманата да пробие найлона, ръката ми спря заради вне­

то бях аз, единствените звуци идваха от птиците, насекомите и стърже-

запен шум. Сжаш ме дръпна невидимо въже. Всички го чухме едно­

нето на лопатката ми. Клоните се клатеха от лекия бриз, много по-сми-

временно, но Бертран изрече на глас мислите ни:

рен вариант на танца, който изпълняваха през нощта. Тогава бях при­

- Това пък какво е?

съствала на индиански боен танц, а сега - на нежен валс. Сенките се

движеха по чувала и по сериозните лица на групичката свидетели на

изравянето.

17.

След петнайсет минути могилката се превърна в яма и вече се виж­

даше повече от половината на чувала. Предположих, че съдържание­

Внезапният шум бе какофония от звуци. Трескав лай на куче и по­

то се е разместило в процеса на разлагане и костите са се освободи­

вишени и развълнувани човешки гласове. Разменяха се викове, напрег­

ли от анатомичните си отговорности. Ако бяха кости.

нати и отчетливи, но прекалено неясни, за да се разберат думите. Вря­

Реших, че съм изровила достатъчно, за да освободя чувала, забих

вата идваше откъм двора на манастира, някъде вляво от нас. Първа­

лопатката си, хванах възела и бавно го дръпнах. Не поддаде. Повта­

та ми мисъл бе, че се е върнал човекът, който ме бе нападнал през нощ­

ряше се случилото се през нощта. Дали някой под земята не дърпа­

та, и че в момента всички квебекски полицаи и поне една немска ов­

ше чувала надолу, ежаш си играехме на теглене на въже?

чарка го преследват.

Камброн правеше снимки, докато копаех, и сега стоеше зад мен,

Погледнах към Райън и останалите. И те като мен бяха замръзна­

за да запечата момента на изтеглянето.

ли по местата си. Дори Поарие беше спрял да опипва нервно муста­

Изтупах ръкавиците си в дънките, стиснах чувала възможно най-

ка си и стоеше, притиснал длан към горната си устна.

долу и дръпнах рязко нагоре. Раздвижване. Дупката нямаше да се пре­

От вцепенението ни изтръгна приближаващ се шум от тяло, дви­

даде лесно, но бях отслабила хватката й. Усетих, че чувалът се раз­

жещо се бързо и безцеремонно през гъсталака. Главите ни едновре­

движи и съдържанието му се размести. Поех си дъх и дръпнах отно­

менно се извърнаха в тази посока, сжаш по команда. Някъде измеж­

во, този път по-силно. Исках да го извадя, без да го скъсам. Той под­

ду дърветата нечий глас извика:

даде, после пак се заклещи.

- Райън? Там ли си?

Напрегнах мускулите си, дръпнах още веднъж и подземният ми про­

- Тук съм.

тивник се предаде. Чувалът започна да излиза свободно. Обвих отно­

Обърнахме се по посока на гласа.

во пръсти около възела и сантиметър по сантиметър го изтеглих от

- Слава богу! - Още шумолене на листа и чупене на клонки. - Ох!

дупката.

Един полицай от Сигурността се появи, като се бореше с препречи­

Когато го издърпах навън, пуснах го на земята и се отдръпнах. Обик­

лите му се клони и мърмореше отчетливо. Месестото му лице бе яр­

новен чувал за боклук, какъвто има във вежа кухня и гараж из Север­

кочервено, а дишането - шумно. По челото му бяха избили капчици

на Америка. Цял. Неравномерно издут от съдържанието си. Не беше

пот и мажото коса бе залепнала по доста оплешивялата му глава. Като

тежък. Това не бе добър знак. Или беше? Какво предпочитах: да съм

ни откри, той опря длани на коленете си и се наведе да си поеме дъх.

намерила останките от нечие куче и да понеса унижението или да с ьм

Видях драскотини от клоните по голото му теме.

открила човешки труп и да тържествувам?

След мажо полицаят се изправи и посочи с палец натам, откъде­

то бе дошъл. С хъхрещ глас изрече запъхтяно:

132

133

- Трябва да идеш там, Райън. Проклетото куче съвсем полудя, ся­

Ръката на Поарие пак се стрелна към челото. Ново кръстене.

каш е надушило нещо много лошо.

Райън извади бележника си и обърна на чиста страница.

С ъгълчето на окото си зърнах как Поарие рязко вдигна длан към

- С какво разполагаме? - Гласът му бе остър като ножа, който бях

челото си, а после я спусна надолу. Пак се кръстеше.

използвала току-що.

- Какво? - повдигна озадачено вежди Андрю.

Внимателно започнах да размествам костите.

- Десалво го разведе наоколо, както ти каза, и проклетото куче за­

- Ребра... лопатки... ключици... гръбначни прешлени - изброявах.

почна да обикаля на едно място и да лае, сякаш там е заровен Адолф

- Май всички са шжйни. Гръдна кост - добавих, когато я открих.

Хитлер и цялата шибана германска армия. - Той млъкна. - Чуйте го!

Разрових костите, търсейки други части от тялото. Останалите гле­

- И ?

даха мълчаливо. Когато бръкнах към дъното на чувала, един голям паяк

- И??? Гадината ще си скъса гласните струни. Ако не отидеш бързо

изпълзя по ръката ми. Видях го как надига очите си като миниатюр­

там, скоро ще захапе собствения си задник.

ни перископи и търси какво е смутило спокойствието му. Краката му

- Задръжте го само още няколко минути. Дайте му кокал или ва-

бяха леки и деликатни, сякаш дантела докосваше кожата ми. Махнах

лиум, ако трябва. Тук намерихме нещо и трябвала приключим. - Той

рязко с ръка, за да го изтупам.

погледна часовника си. - Ще дойда след десет минути.

- Това е всичко. - Станах и се отдръпнах назад. Коленете ми из­

Полицаят сби рамене, пусна клона, който държеше, и се обърна на­

пукаха недоволно. - Горната част от торса. Няма ръце. - Кожата ми

зад.

бе настръхнала, но не заради паяка.

-Хей, Пико!

Отпуснах ръце до тялото си. Не се радвах, че правотата ми бе по­

Месестото лице се обърна.

твърдена. Бях по-скоро вцепенена, като човек в шок. Емоционална­

- Тук има пътека.

та ми същност се бе оттеглила някъде. „Всичко се повтаря - помис­

- Все тая - изсъска Пико и си проправи път през гъсталака към пъте­

лих си. - Още един убит човек."

ката, която Райън му сочеше. Бях сигурна, че ще я загуби най-много

Райън надраска нещо в бележника си. Сухожилията на врата му

след петнайсет метра.

бяха изпъкнали.

- И, Пико... - обади се пак Андрю.

- Сега какво? - почти изписка Поарие.

Лицето отново се извърна към нас.

- Сега трябва да намерим останалото - отвърнах.

- Не давайте на Рин Тин Тин да рови.

Камброн започваше да снима, когато чухме, че Пико се завръща.

После детективът се обърна към мен:

Пак минаваше през гъсталака. Присъедини се към нас, погледна ко­

- Ти рождения си ден ли чакаш, Бренън?

стите и изруга тихо.

Чухме шума от придвижването на Пико постепенно да заглъхва,

Райън се обърна към Бертран:

докато разрязвах чувала от край до край.

- Ще останеш ли тук, докато проверяваме района с кучето?

Мирисът изригна и удари ноздрите ми точно както с Изабел

Колегата му кимна сковано.

Ганьон. Пуснат на воля, той се разпростря бавно и настойчиво. Носът

- Да опаковаме намереното, после криминолозите да претърсят це­

ми разпозна миризмата на почва, изгнили листа и още нещо, което над­

лия район. Ще ги изпратя.

деляваше. Не беше зловонният дъх на разлагаща се плът, а едно по-

Оставихме Бертран и Камброн и последвахме Пико по посока на

стародавно ухание. Мирис, който говореше за преход, за раждане и

лая. Животното звучеше искрено разстроено.

смърт, за циклите на живота. Бях го долавяла и преди. Подсказваше

ми, че в чувала има нещо мъртво - и то заровено отдавна.

Четири часа по-късно седях на тревата и проверявах съдържание­

Райън, Бертран и Ламанш се приближиха, докато разстилах настра­

то на четири чувала. Слънцето бе високо в небето и приличаше сил­

ни срязания найлон. Поарие стоеше неподвижен като надгробен камък.

но, но не успяваше да прогони мраза в душата ми. На пет метра от мен

Първото, което видях, бе лопатка. Не много, но достатъчно да по­

кучето лежеше до водача си, настанило глава между огромните си ка­

твърдя, че не става дума за плячка на ловджия или домашен любимец.

фяви лапи. Беше свършило много работа тази сутрин.

Погледнах Райън. Видях как присвива очи и напряга мускулите на че­

Обучени да реагират на мирис на разложена или разлагаща се чо­

люстта си.

вешка тъкан, кучетата търсачи на трупове откриват скритите тела, как­

- Човешки е.

то инфрачервените системи засичат излъчваната топлина. Намират ме-

134

135

стата, където е била заровена разлагаща се плът, дори и след като е

ер. Изнесох си мислено вариант на лекцията, посветена на Клодел: „Не

била изровена и махната. Те са като хрътки, преследващи мъртъвци.

се впрягай. Това е Клодел. Той си е влечуго. Очаквай да се държи сниз­

Това куче се бе справило добре, намирайки още три заровени чува­

ходително и арогантно. Наясно е, че ти си правата. Сигурно точно тази

ла. Всеки път, когато откриеше мястото, започваше да лае трескаво

мисъл адски го тормози. А това ти е достатъчно."

и оглушително, да обикаля и ръмжи.

Когато не отговорих на въпроса му, той ме погледна.

Бяха ни необходими два часа да изровим, обработим и приберем

- Нещо липсва ли?

останките. Правехме предварително описание на съдържанието на чу­

- Д а . '

валите на мястото на откриване, а след това изготвях подробен списък

Оставих списъка и го погледнах право в очите. За миг се запитах

на всяка костна частица.

защо е без слънчеви очила.

Погледнах кучето. Изглеждаше не по-малко уморено от мен. Дви­

- Главата.

жеше само очите си, които се въртяха като радари.

Той спря да дъвче.

Кучето имаше право да бъде изтощено, аз също.

- Какво?

- Колко са?

- Главата липсва.

Не бях го чула да се приближава, но познах гласа. Напрегнах се.

- Къде е?

- Добър ден, господин Клодел. Как сте?

- Господин Клодел, ако знаех, нямаше да липсва.

- Кожо са?

- Един - отвърнах, без да вдигам очи.

Видях как мускулите на челюстта му се издуха, а после се отпус­

- Нещо липсва ли?

наха.

Спрях да пиша и се обърнах към него. Стоеше разкрачен, премет­

- Нещо друго?

нал сакото си през рамо, и сваляше опаковката на един сандвич.

- Нещо друго какво?

И той като Бертран бе избрал естествени материи за облеклото си

- Липсва ли?

- памучна риза и панталон, ленено сако. Обаче се бе спрял на нюан­

- Нищо съществено.

сите на зеленото, явно предпочиташе по-свежия вид. Единственият цве­

Мозъкът му осмисли фактите, докато зъбите му се занимаваха със

тен контраст бе вратовръзката му. Тук-там по нея присъстваше оран­

сандвича. Дъвчеше безмълвно, а пръстите му мажаха целофанената

жево.

обвивка на топка. След това пъхна топката в джоба си и изтри ъгълче­

- Можете ли да кажете с какво разполагаме? - Махна с ръката, в

тата на устата си с показалец.

която държеше сандвича си.

- Предполагам, че няма да ми кажете нищо повече? - По-скоро изяв­

-Да.

ление, откожото въпрос.

-Да?

- След като имам време да огледам подробно...

Само трийсет секунди след появата му вече изпитвах желание да

- Ясно. - Той се обърна и си тръгна.

изтръгна сандвича от ръката му и да го натикам в носа му или в ня­

Изругах тихо и затворих торбите, в които бяха прибрани кости­

кое друго отвърстие. Клодел не извикваше най-доброто у мен дори ко­

те. Кучето се сепна от шума на затварянето на циповете. Погледът му

гато бях спокойна и отпочинала. А тази сутрин не се чувствах така.

проследи как прибирам папката в раницата си и пресичам улицата към

- Това, с което разполагаме, е част от човешки скелет. Почти няма

служителя от моргата. Казах на човека, че съм приключила и остан­

мека тъкан. Тялото е било разчленено, поставено в найлонови чува­

ките могат да бъдат натоварени и че после трябва да изчакат.

ли за боклук и заровено на четири различни места там вътре. - По­

Видях нагоре по улицата Райън и Бертран да говорят с Клодел и

сочих към двора на манастира. - Намерих единия чувал снощи. Куче­

Шарбоно. Сигурността среща Градската полиция. Параноята ми ме

то откри останалите три тази сутрин.

накара да се запитам какво говорят. Какво им казваше Клодел? Нещо

Той отхапа от сандвича си и се загледа към дърветата.

по мой адрес ли? Повечето полицаи бранят територията си изключи­

- Какво липсва? - попита, дъвчейки.

телно ревниво. Никой не може да се меси в тяхно разследване. Кло­

Втренчих се безмълвно в него. Чудех се защо един стандартен

дел бе още по-тежък случай, но защо се отнасяше толкова враждеб­

въпрос ме дразни тожова много. Вбесяваше ме типичният му мани-

но към мен?

136

137

„Стига, Бренън! Той е копеле, а ти го изложи пред колегите му. Не

- Но тук имаме само кости - каза Бертран.

си сред любимите му хора. И ти не си света вода ненапита, що се от­

- Убиецът не го знае. Не е можел да бъде сигурен кога ще бъде

нася до браненето на територии."

намерено тялото. - „Като Ганьон - помислих си. - Само че това тук

Разговорът спря, когато се приближих. Държането им ме стъпи­

е било заровено."

са леко, но прикрих смущението си.

Замълчах и си представих как убиецът се промъква в тъмната гора

- Здрасти - обади се Шарбоно.

и заравя торбите на различни места. Дали бе накълцал жертвата и опа­

Кимнах и му се усмихнах.

ковал кървавите парчета някъде другаде и бе докарал чувалите тук с

- Е, какво става? - попитах аз.

кола? Дали бе паркирал там, където бях паркирала аз, или е имал

- Шефът ти си тръгна преди един час. Също и добрият отец. Кри-

възможност по някакъв начин да влезе с колата си в двора на мана­

минолозите вече привършват - обясни Райън.

стира? Дали първо бе изкопал дупките, планирайки отдалечеността им

- Нещо интересно?

една от друга? Или просто бе донесъл чувалите и бе изкопал една дуп­

Той поклати глава.

ка тук, една там и така четири пъти? Разчленяването беше ли паникь-

- Намериха ли нещо с детектора за метал?

осан опит да се прикрие престъпление от страст, или и убийството,

- Всички капачки от бутилки в квартала. - Андрю звучеше изнер­

и разчленяването са били предварително планирани?

вено. - Както и един автомат за паркинг. А ти?

Хрумна ми една отвратителна възможност. Дали той не е бил тук

- Свърших. Казах на момчетата от моргата да товарят.

с мен предната нощ? Върнах се към настоящето.

- Клодел спомена, че няма глава.

-Или...

- Точно така. Черепът, челюстта и първите четири шийни прешле­

Всички ме погледнаха.

на липсват.

- Или главата е още при него.

- Какво означава това?

- Още при него? - изсумтя Клодел.

- Означава, че жертвата е била обезглавена и убиецът е сложил гла­

- По дяволите! - рече Райън.

вата някъде другаде. Може да я е заровил и тук, но отделно, както е

направил с останалите части от тялото.

- Като Дамър? - попита Шарбоно.

- Значи някъде ни чака още един чувал?

Свих рамене.

- По-добре да пуснем Белия зъб да обиколи още веднъж - пред­

- Вероятно. А може да я е изхвърлил и някъде другаде.

- Къде например?

ложи Андрю. - Преди не го доведоха близо до мястото, където наме­

рихме торса.

- Например в реката, в отходния канал или в пещта си. Откъде, по

дяволите, да знам!

- Точно така - съгласих се аз. - Сигурно ще му хареса.

- Но защо да го прави?

- Може ли да наблюдаваме? - запита Шарбоно. Клодел го изгле­

- Може би за да не бъде идентифициран трупът.

да ядосано.

- А така ще може ли да се идентифицира?

- Разбира се, стига да не ви прилошее - подметнах аз. - Ще изви­

- Възможно е. Но е много по-лесно, ако имаме зъбите и ги срав­

кам кучето. Чакайте ме пред портата.

ним с картона от зъболекаря. Освен това ни е оставил ръцете.

Докато се отдалечавах, чух как Клодел процеди:„Кучка!" „Несъмне­

- Е ?

но говори за полицейското куче", казах си.

- Ако един труп е разчленен, за да не бъде идентифициран, обик­

Когато се приближих, кучето скочи на крака и бавно помаха с опаш­

новено се отрязват и ръцете до китките.

ка. Гледаше ту към мен, ту към водача си, чакайки позволение да ме

Той ме погледна неразбиращо.

приближи. Видях, че на анцуга е изписано „Десалво".

- Могат да се снемат отпечатъци и от силно разложени трупове,

- Готов ли е за още една обиколка? - попитах аз, като протегнах

стига да има някаква запазена кожа. Вземала съм отпечатъци от му­

длан към кучето. Десалво кимна едва забележимо и то скочи напред

мия на пет хиляди години.

и подуши пръстите ми.

- И открихте ли името? - попита Клодел невъзмутимо.

- Казва се Марго - обясни ми той.

- Не беше въведено в системата - отвърнах аз също толкова не­

Гласът му бе нисък и равен и се движеше с плавната, естествена

възмутимо.

лекота на човек, който прекарва повечето си време сред животни. Ли-

138

139

цето му бе загоряло и набраздено. От ъгълчетата на очите му се про­

- Не сме минавали в тази част на гората. - Десалво посочи място­

стираха ветрилообразно тънки бръчици.

то, където бяхме намерили първия чувал. - Ще я разведа наоколо, за

- Френски или английски?

да усети вятъра. Така подушва по-добре. Ако реши, че е открила нещо,

- Разбира и двата езика.

ще я оставя да •води.

- Здрасти, Марго - казах аз и коленичих да я почеша зад ушите

- Ще й пречим ли, ако сме наоколо? - попитах аз.

- Извинявай, че обърках пола ти. Страхотен ден, а?

- Не. Вашата миризма не я интересува.

Марго замаха по-бързо с опашка. Когато се изправих, тя скочи на­

Кучето и водачът продължиха нагоре по пътя още десетина мет­

зад, завъртя се веднъж и после застина, загледана в лицето ми. Накла­

ра, после изчезнаха в гората. Ние с детективите поехме по пътеката.

няше глава ту наляво, ту надясно, а гънката между очите й ставаше

След толкова минавания тя вече си личеше по-добре. Всъщност мя-

все по-дълбока.

I стото, където бе заровен чувалът, сега приличаше на малка полянка.

- Темп Бренън. - Протегнах ръка на Десалво.

Растителността бе утъпкана, някои от надвисналите клони бяха изря­

Той закачи каишката на Марго на специална щипка на колана СР

зани.

и ми протегна ръка. Дланта му беше твърда и груба като неполирш-

В центъра зееше изоставената дупка, тъмна и празна като ограбен

метал. За ръкуването си можеше да получи безспорна шестица.