Отразена в теб

6

Едва бях успяла да събера багажа за пътуването ни обратно към къщи, когато чух гласа на Гидиън от хола. Звук, който по никакъв начин не бих могла да сбъркам. Веднага усетих прилив на адреналин. Гидиън все още не беше казал нищо за това, което бях направила, въпреки че бяхме разговаряли предишната вечер, след като с Кари се върнахме от обиколката по клубовете, и още веднъж тази сутрин, след като се събудих.

Фактът, че се прави, че не е забелязал нищо, ми действаше на нервите. За момент дори се бях запитала дали Кланси е успял да изпълни това, за което го бях помолила, но след като му се обадих, за да проверя, той ме увери, че всичко върви по план.

Запътих се боса към отворената врата на спалнята и точно в този момент видях, че Кари излиза от апартамента. Гидиън стоеше сам в малкото фоайе, вперил безизразен поглед в мен, като че ли очакваше да се появя всеки момент. Беше облечен в широки дънки и черна фланелка и очите ми започнаха да парят при мисълта колко много ми е липсвал.

— Здравей, ангелче!

Започнах нервно да подръпвам черния си клин.

— Здрасти, шампионе!

Красивите му изрязани устни се свиха за момент.

— Има ли някакъв подтекст в това мило обръщение?

— Ами… ти си шампион във всичко, което правиш. Освен това такъв е прякорът на един измислен герой, по когото си падам. Понякога ми напомняш за него.

— Не ми харесва да си падаш по когото и да е, освен по мен, независимо дали е измислен, или не.

— Ще го преживееш.

Той поклати глава и тръгна към мен.

— Сигурно трябва да преживея и онзи сумист, когото беше изпратила да ме следи.

Прехапах бузата си, за да не се разсмея. Не бях предявила никакви изисквания към външността, когато помолих Кланси да уреди някой от района на Финикс да охранява Гидиън така, както Шийла охраняваше мен. Бях помолила само да е мъж и бях дала относително кратък списък с инструкции кога да се намесва.

— Къде отиде Кари?

— Долу. Уредих му малък кредит, за да поиграе в казиното.

— Няма ли да тръгваме веднага?

Той бавно скъси разстоянието между нас. Имаше нещо заплашително в начина, по който се придвижваше към мен. Усещаше се в стойката и блясъка в очите му. Щях да се разтревожа, ако чувствената му походка не беше толкова очевидно сексуална.

— Цикълът ти дойде ли?

Кимнах.

— Тогава просто ще трябва да свърша в устата ти.

Вдигнах вежда.

— Така ли?

— О, да — отвърна той и изви устни. — Не се тревожи, ангелче. Първо ще се погрижа за теб.

Спусна се към мен, сграбчи ме и двамата заедно влетяхме в спалнята и се приземихме на леглото. Устните му се залепиха за моите, заглушавайки изненадания ми възглас. Бях буквално пометена от страстта му и от любимото усещане как тежестта му ме притиска към матрака. Миришеше толкова хубаво. Кожата му беше толкова топла.

— Липсваше ми — простенах аз и обвих ръце и крака около него. — Въпреки че понякога ужасно много ме дразниш.

Гидиън изръмжа:

— Никога преди това не съм срещал жена, която е способна толкова да ме изнерви и да ме вбеси.

— Така ли? Е, ти наистина успя да ме ядосаш. Не съм твоя собственост. Не можеш…

— Напротив, си. — Той захапа ухото ми така силно, че острата болка ме накара да извикам. — И, да, мога.

— Тогава ти също си моя собственост. И аз също мога.

— Вече го демонстрира. Имаш ли представа колко е трудно да правиш бизнес с някого, до когото не можеш да се приближиш на повече от метър?

Замръзнах, защото според нареждането ми правилото за еднометровото разстояние се отнасяше само за жените.

— Защо е необходимо някой да е толкова близо до теб?

— За да ми покаже нещо на план, който е разположен на масата пред мен, или за да можем да влезем заедно в обсега на камерата за видеоконференции — и двете се оказаха изключително трудни благодарение на теб. — Вдигна глава и ме изгледа внимателно. — Аз работех. А ти се забавляваше.

— Не ме интересува. Това, което е добро за мен, е добро и за теб.

Но вътрешно в себе си бях доволна, че Гидиън се беше примирил с неудобството също като мен.

Той се протегна, хвана ме за бедрото и широко разтвори краката ми.

— Не можеш да имаш стопроцентова равнопоставеност в тази връзка.

— Защо, по дяволите, да не мога?

Той се настани в мястото, което си бе освободил, и започна да се търка в мен, като триеше огромния си възбуден член между краката ми.

— Не можеш — повтори той, вплете ръце в косата ми и стисна здраво, за да не мога да мърдам. Започна да описва кръгообразни движения с бедрата си и да масажира свръхчувствителния ми клитор. Ръбът на дънките му беше идеален за разпалване на вечно тлеещото ми желание към него. Усетих как възбудата започна да нараства.

— Престани. Не мога да мисля, докато правиш това.

— Не мисли. Само ме слушай, Ева. Това, което съм, и това, което съм постигнал, ме превръщат в мишена. Знаеш какво имам предвид, защото познаваш живота на богатите хора и вниманието, което те привличат.

— Мъжът на бара не представляваше никаква заплаха.

— По този въпрос може да се поспори.

Усетих, че ме обхваща раздразнение. Това, което най-много ме вбесяваше, беше пълната липса на доверие, най-вече поради факта, че отказваше да ми довери тайните, които пази в себе си, а аз трябваше да го приема.

— Махни се от мен.

— Така ми е много удобно. — Повдигна бедра и продължи да се търка в мен.

— Бясна съм ти.

— Виждам — отбеляза той, без да спира да се движи. — Но това няма да ти попречи да свършиш.

Опитах се да избутам бедрата му, но беше прекалено тежък и не можах да го мръдна.

— Не мога, когато съм ядосана.

— Докажи го.

Държеше се ужасно самодоволно и това ме накара да се ядосам още повече. Не можех да извъртя глава, затова затворих очи и се опитах да се изолирам. Изобщо не му пукаше. Продължи да се движи и да се търка в мен. Дрехите между нас и липсата на проникване ме караха още по-ясно да осъзная колко елегантни и плавни са движенията на тялото му.

Този мъж знаеше как да чука.

Гидиън не просто вкарваше и изкарваше големия си пенис в жената. Той я обработваше с него, търсеше точките на триене, променяше ъгъла и дълбочината на проникването. Тези нюанси ми убягваха, когато се гърчех под него, съсредоточена единствено върху усещанията, които събуждаше в тялото ми. Но сега ги преоткривах.

Опитах се да потисна удоволствието, което изпитвах, но не можах да се въздържа и изпъшках.

— Точно така, ангелче — каза нежно той. — Усещаш ли как съм се надървил заради теб? Разбираш ли какво правиш с мен?

— Не използвай секса, за да ме накажеш — оплаках се аз и забих пети в матрака.

Той застина за момент, след това устните му се впиха във врата ми, тялото му се полюшваше, като че ли се чукахме, въпреки че бяхме облечени.

— Не съм сърдит, ангелче.

— Няма значение. Непрекъснато се разпореждаш с мен.

— А ти ме подлудяваш. Знаеш ли какво стана, когато осъзнах какво си направила?

Притворих очи и вперих поглед в него.

— Какво?

— Надървих се.

Отворих широко очи.

— Ужасно неудобно и пред очите на всички. — Той сложи ръка върху гърдата ми и започна да гали с палец възбуденото ми зърно. — Трябваше да протакам дискусията, която вече бяхме привършили, за да изчакам пишката ми да спадне. Възбуждам се, когато ме предизвикваш, Ева. — Той снижи тон, гласът му стана по-дрезгав, изпълнен със секс и похот. — Приисква ми се да те чукам. Много, много дълго.

— Господи!

Бедрата ми започнаха да се движат нагоре, вагината ми се стегна, изпитвах нужда да свърша.

— И тъй като не мога — продължи да шепне той, — ще те накарам да свършиш по този начин, а после ти ще ми върнеш услугата с уста.

От мен се изтръгна скимтене, а устата ми се напълни със слюнка при обещанието, че ще мога да го задоволя по този начин. Той винаги се нагаждаше към мен, когато правехме любов. Единствената ситуация, когато наистина се отпускаше и се съсредоточаваше върху собственото си удоволствие, беше, когато му правех френска любов.

— Точно така — измърмори той, — продължавай да се търкаш в мен. Господи, толкова си секси.

— Гидиън.

Ръцете ми не спираха да галят дупето и гърба му, тялото ми се извиваше и се притискаше в него. Свърших с дълъг стон и напрежението изведнъж бе отмито от вълна на облекчение. Устните му покриха моите, попиваха звуците, които издавах, докато се тресях под него.

Стиснах косата му и отвърнах на целувката.

Той се завъртя и ме преобърна, така че се озовах под него, после се пресегна към ципа си и бързо го разкопча.

— Сега, Ева.

Придвижих се надолу по леглото, бях точно толкова нетърпелива да го поема в устата си, колкото и той. В момента, в който свали боксерките си, взех пениса му в ръка и плъзнах устни по широкото му тяло.

Гидиън изпъшка, взе една възглавница и я сложи под главата си. Погледнах го право в очите и го поех по-дълбоко.

— Точно така — изстена той, и зарови пръстите на дясната си ръка в косата ми. — Смучи го силно и бързо, искам да свърша.

Вдишах дълбоко и поех мириса на тялото му, усещах с езика си кадифената мекота на горещата му плът. След това направих точно това, което ми каза.

Засмуках го дълбоко, така че опря в гърлото ми, след това се плъзнах обратно нагоре до главичката. После повторих. Отново и отново. Съсредоточих вниманието си върху смученето и бързината, очаквах оргазма му с не по-малко нетърпение от него, подтиквана от безсрамните звуци, които издаваше, и гледката на пръстите му, които неспокойно мачкаха завивката. Бедрата му започнаха да се движат бързо, ръката, стиснала косата ми, ми показваше правилното темпо.

— О, господи! — Наблюдаваше ме с потъмнял, премрежен поглед. — Обичам да ме смучеш така. Като че ли не можеш да ми се наситиш.

Не можех. И не мисля, че някога изобщо бих могла. За мен беше изключително важно да му доставя удоволствие, защото беше истинско и неподправено. За него сексът винаги е бил предварително планиран и методичен. С мен не можеше да се въздържа, защото ме желаеше безумно. Два дни без мен и беше направо… свършен.

Движех бързо ръката си, стегната в юмрук около него, усещах плътните вени, които пулсираха под гладката кожа. От гърлото му се изтръгна дрезгав звук и по езика ме опръска нещо солено и топло. Беше съвсем близо до края, лицето му беше зачервено, устните се разтвориха, за да поемат бързи глътки въздух. По челото ми изби пот. Възбудата ми нарастваше заедно с неговата. В момента беше изцяло в ръцете ми, почти обезумял от желание да свърши. Шепнеше мръснишки и секси думи за това, което ще ми причини следващия път, когато ме чука.

— Точно така, ангелче. Стисни го… накарай ме да свърша. — Вратът му се изви като дъга, поетият въздух изригна навън от дробовете му. — Мамка му!

Свърши точно като мен — продължително и мощно. Спермата изригна от върха на члена му на плътна, гореща струя, която едва успях да преглътна. Дрезгаво повтаряше името ми, движеше бедрата си нагоре към устата ми, която не преставаше да работи, вземаше от мен всичко, от което се нуждаеше, и ми даваше всичко от себе си, докато се изпразни напълно.

След това се наведе, притегли ме в задушаващата си прегръдка и ме притисна с все сила към гърдите си, които продължаваха да се надигат тежко. После просто ме задържа така. За дълго. Слушах как бесният ритъм на сърцето му се забавя и дишането му отново се нормализира.

Най-накрая промълви, заровил устни в косата ми:

— Имах нужда от това. Благодаря ти.

Усмихнах се и се притиснах в него.

— Удоволствието беше мое, шампионе.

— Липсваше ми — каза той нежно и притисна устни до челото ми. — Ужасно много. И не само заради това.

— Знам.

Имахме нужда от това — от физическата близост, от безумното докосване, от достигането до оргазъм, за да освободим част от дивите неконтролируеми емоции, които изпитвахме, когато бяхме заедно.

— Баща ми идва на гости следващата седмица.

За миг остана неподвижен. После повдигна глава и ме погледна накриво.

— И трябваше ли да ми го кажеш, докато пишката ми е гола?

— Хванах те без гащи, а? — засмях се аз.

— Така е, по дяволите — отвърна той, притисна устни до челото ми, обърна се по гръб и оправи дрехите си. — Имаш ли идея какво да направим за първата ни среща? Вечеря навън или вкъщи? У вас или у нас?

— Ще сготвя вкъщи.

Протегнах се, след това изпънах измачканата си блуза.

Той кимна, но настроението му се промени. Задоволеният ми благодарен любовник отпреди няколко минути бе заменен от мрачния мъж, когото напоследък виждах все по-често.

— Може би предпочиташ нещо друго? — попитах аз.

— Не. Планът е добър и аз бих ти предложил същото. У вас той ще се чувства по-удобно.

— А ти?

— Аз също. — Подпря глава на една ръка, погледна ме и отметна косата от слепоочието ми. — Предпочитам да не завирам парите си в лицето му, ако можем да го избегнем.

Поех дълбоко въздух.

— Не бях помислила за това. Просто реших, че ще се чувствам по-удобно, ако обърна собствената си кухня с главата надолу, а не твоята. Но имаш право. Всичко ще е наред, Гидиън. След като види как се отнасяш с мен, баща ми няма да има нищо против връзката ни.

— Интересува ме какво мисли той само дотолкова, доколкото това може да промени твоето отношение към мен. Ако той не ме хареса и това промени нещо между нас…

— Ти си единственият, който може да промени нещата между нас.

Той кимна отсечено, но това не ме направи по-спокойна за чувствата му. Много мъже се притесняват от срещата с родителите на гаджето си, но Гидиън не беше като повечето мъже. Той не се смущаваше. В повечето случаи. Исках двамата с баща ми да се държат спокойно и естествено един с друг, а не да са напрегнати и прикрити.

— Свърши ли си работата във Финикс? — промених темата.

— Да. Една от ръководителките на проекта беше забелязала несъответствия в счетоводните документи и се оказа напълно права, като ме накара да се разровя по-дълбоко. Злоупотребата със средства не е нещо, което бих могъл да приема.

Премигнах смутено, сетих са за бащата на Гидиън, който беше заграбил милиони от различни инвеститори и след това се бе самоубил.

— Какъв е този проект?

— Курортен комплекс с игрище за голф.

— Нощни заведения, курортни комплекси, луксозни стоки, водка, казина… и верига от фитнес салони, за да се поддържа добра форма за живота в лукс, така ли?

Бях проверила сайта на „Крос индъстрис“ и знаех, че освен това Гидиън притежава още компании за разработка на софтуер и компютърни игри и разрастваща се социална мрежа за юпита.

— Ти си бог на много и най-различни удоволствия.

— Бог на удоволствията ли? — попита той и очите му весело се засмяха. — Цялата ми енергия е отдадена на това да боготворя теб.

— Как забогатя толкова много? — изтърсих аз, без да се замисля, подтикната от намека на Кари за това как Гидиън е успял да събере такова богатство на толкова крехка възраст.

— Хората обичат да се забавляват и си плащат за това.

— Нямах това предвид. Как изобщо постави началото на „Крос индъстрис“? Откъде взе началния капитал?

Очите му заблестяха.

— Ти откъде мислиш, че съм го взел?

— Нямам никаква представа — отговорих честно.

— Блекджек.

Премигнах.

— Спечелил си парите на хазарт? Шегуваш ли се?

— Не. — Той се засмя и ме притисна по-плътно до себе си.

Не можех да си представя Гидиън като комарджия. Благодарение на предния съпруг на майка ми разбрах, че комарът може да се превърне в много ужасна и коварна болест, която води до пълна загуба на контрол. Не можех да си представя, че човек като Гидиън, за когото е толкова важно да упражнява контрол, може да бъде привлечен от нещо, което зависи от шанс и късмет.

В този момент ме озари:

— Ти броиш карти.

— Да, когато играех — съгласи се той. — Но вече не играя. А и договорите, които сключвах на игралната маса, бяха толкова важни, колкото и парите, които спечелих.

За момент ми беше трудно да възприема тази информация, след това реших да не задълбавам повече по темата.

— Напомни ми никога да не играя карти с теб.

— Покер със събличане би бил много забавен.

— За теб сигурно.

Той протегна ръка и стисна дупето ми.

— За теб също. Знаеш как реагирам, когато си гола.

Хвърлих многозначителен поглед към напълно облеченото си тяло.

— А също и когато не съм гола.

Гидиън се усмихна ослепително, в усмивката му нямаше и следа от извинение.

— Все още ли залагаш?

— Да, всеки ден. Но само в бизнеса и с теб.

— С мен? Искаш да кажеш с връзката ни?

Погледна ме, а в очите му имаше толкова много нежност, че гърлото ми се присви болезнено.

— Ти си най-големият риск, който някога съм поемал — каза той и леко допря устни до моите. — И най-голямата ми награда.

Когато в понеделник отидох на работа, имах чувството, че нещата най-после са се върнали към нормалния си ритъм отпреди Корин. Двамата с Гидиън се опитвахме да се нагодим към цикъла ми, който никога не бе стоял като проблем при досегашните ни връзки с други. В нашите отношения обаче беше трудно, защото сексът беше начин той да ми покаже как се чувства. Чрез тялото си Гидиън изразяваше това, което не можеше да изрази с думи, а чрез страстта си към него аз доказвах, че вярвам в нас — нещо, от което той се нуждаеше, за да се чувства свързан с мен.

Можех да му повтарям, че го обичам, отново и отново, и знам със сигурност, че тези думи му въздействаха, но за да им повярва докрай, той имаше нужда да почувства, че му отдавам изцяло тялото си — израз на доверие, който означаваше много предвид миналото ми, и той го знаеше.

Както беше споделил веднъж, през годините много жени му бяха казвали „Обичам те“, но без да влагат искреност, доверие и честност в това, и той така и не им беше вярвал никога. Тези две думи не означаваха почти нищо за него и затова отказваше да ми ги каже. Опитвах се да не му показвам, че този факт ме наранява. Приемах, че е компромис, който трябва да направя, ако искам да останем заедно.

— Добро утро, Ева.

Вдигнах поглед от бюрото и видях, че Марк е застанал до вратата. На лицето му грееше типичната леко крива усмивка, с която печелеше всички.

— Здрасти! Готова съм да започваме веднага щом кажеш.

— Първо кафето. Ти искаш ли още едно?

Взех празната чаша от бюрото и станах.

— Естествено!

Двамата се отправихме към стаята за почивка.

— Май си хванала тен — отбеляза Марк и ме огледа.

— Да, през уикенда се попекох на слънце. Беше много приятно да помързелувам и да не правя нищо. Всъщност това май е любимото ми нещо за правене.

— Направо ти завиждам. Стивън не може да стои дълго на едно място. Все иска да ме влачи някъде да правим нещо.

— Моят съквартирант е същият. Направо е изтощително да се тътриш подире му.

— О, да не забравя — каза той и с жест ме покани да вляза преди него. — Шона иска да й се обадиш. Има билети за концерта на някаква нова рок група. Сигурно ще те пита дали искаш да отидеш с нея.

Сетих се за привлекателната червенокоса келнерка, с която се бях запознала миналата седмица. Тя беше сестра на Стивън, а Стивън — дългогодишният партньор на Марк. Двамата се бяха запознали в колежа и все още бяха заедно. Много харесвах Стивън. Затова бях сигурна, че ще харесам и Шона.

— Би ли имал нещо против, ако й се обадя? — Трябваше да попитам, защото в крайна сметка тя се явяваше роднина на Марк, а Марк ми беше шеф.

— Разбира се. Не се притеснявай, няма да е странно.

— Чудесно — усмихнах се с надеждата, че ще се сдобия с още една приятелка в Ню Йорк. — Благодаря ти.

— Благодари ми с едно кафе — заяви той, извади една чаша от шкафа и ми я подаде. — Не знам как го правиш, но винаги има по-добър вкус от моето.

Погледнах го с усмивка.

— Обикновено това е реплика на баща ми.

— Явно е вярно.

— Явно е типичен мъжки начин за измъкване — не му останах длъжна аз. — Кой прави кафето у вас — ти или Стивън?

— Никой — засмя се той, — на ъгъла има „Старбакс“.

— Сигурна съм, че това също е начин да се измъкнеш, но все още не съм погълнала достатъчно кофеин, за да измисля точно какъв — измърморих, докато му подавах чашата. — Което вероятно означава, че не е добра идея да споделям какво ми хрумна току-що.

— Казвай. Ако наистина не става, ще мога да ти го натяквам цял живот.

— О, много ти благодаря — засмях се аз, стискайки чашата си с две ръце. — Мислиш ли, че ще се получи, ако рекламираме кафето с вкус на боровинки като чай? Нали се сещаш — ще сипем кафето в пъстра чашка на цветя, в чинийката ще сложим кифличка, а някъде отзад ще се вижда каничка със сметана. Ще го представим като изискана напитка към следобедната закуска. И за капак ще добавим красив англичанин.

Устните на Марк се присвиха, докато обмисляше идеята.

— Мисля, че ми харесва. Да видим какво ще каже творческият екип.

— Защо не ми каза, че отиваш в Лас Вегас?

Въздъхнах мислено, когато чух високите и изпълнени с тревога нотки в гласа на майка ми, и стиснах по-силно слушалката. Едва се бях настанила обратно на бюрото, когато служебният ми телефон иззвъня. Подозирах, че ако проверя гласовата си поща, ще открия поне едно-две съобщения от нея. Когато си навиеше нещо на пръста, нямаше отърваване от нея.

— Здравей, мамо! Съжалявам. Възнамерявах да ти звънна в обедната почивка и да ти разкажа всичко.

— Обожавам Вегас.

— Така ли? — Смятах, че мрази всичко, свързано с комара. — Не знаех.

— Щеше да знаеш, ако ме беше попитала.

Обидата, която усетих в задъхания й тон, ме накара да трепна.

— Съжалявам, мамо — казах отново, от дете знаех, че повтарянето на извиненията винаги действа при нея. — Имах нужда да прекарам малко време насаме с Кари. Но ако наистина ти се ходи, можем да обмислим някое бъдещо пътешествие до Вегас.

— Ще бъде страхотно, нали? Много ми се иска да се забавляваме заедно.

— На мене също.

Погледът ми се премести върху снимката на майка ми и Стантън. Тя беше красива жена, излъчваше онази чувствена беззащитност, на която мъжете никога не можеха да устоят. Беззащитността й беше истинска, майка ми беше крехка и уязвима в много отношения, но беше и истинска мъжемелачка. Мъжете никога не се възползваха от нея, тя направо минаваше през тях.

— Имаш ли планове за обяд? Мога да направя резервация и да дойда да те взема.

— Мога ли да взема и една колежка?

Мегуми ме беше поканила на обяд още сутринта, когато дойдох на работа, с обещанието да ми разкаже всичко за срещата, която й бяха уредили.

— Разбира се! Ще се радвам да се запозная с колежката ти.

Устните ми се извиха в спонтанна и искрена усмивка. Понякога майка ми наистина ме побъркваше, но в крайна сметка единствената й вина беше, че ме обича прекалено много. В комбинация с неврозата й това си бе влудяващ недостатък, но пък зад него се криеха най-чисти намерения.

— Добре. Ела да ни вземеш в дванайсет. И не забравяй, че имаме само един час, трябва да е някъде наблизо и набързо.

Мегуми и майка ми си допаднаха още от пръв поглед. Веднага забелязах възхитата в очите на Мегуми, когато ги запознах, защото от години бях наблюдавала все същата реакция. Моника Стантън беше зашеметяваща жена, притежаваше онази класическа красота, която просто те кара да се загледаш и да се питаш как е възможно някой да е толкова съвършен. А в случая — пурпурночервеното кресло, в което беше седнала, бе идеален фон за златистата й коса и синьото на очите й.

От своя страна, майка ми бе впечатлена от стила на Мегуми. Докато дрехите в моя гардероб клоняха по-скоро към традиционния стил на конфекцията, Мегуми подбираше уникални цветове и комбинации, съвсем в тон с модното заведение до центъра „Рокфелер“, в което майка ми ни заведе.

С нетрадиционните форми на мебелите си, тапицирани в разноцветни кадифета и украсени с позлата, мястото ми напомняше за „Алиса в Страната на чудесата“. Диванчето, на което се бе настанила Мегуми, беше със странна, силно извита назад облегалка, а краката на креслото на майка ми бяха с форма на древногръцки чудовища.

— Все още се опитвам да разбера какво не му е наред — продължи да разказва Мегуми. — През цялото време се мъчех да открия недостатък. Имам предвид, че такъв страхотен мъж не би трябвало да играе на дребно с уговорени срещи.

— Не бих казала, че е играл на дребно — възрази майка ми. — Сигурна съм, че като те е видял, не е могъл да повярва на късмета си.

— Благодаря! — възкликна Мегуми и ми се усмихна. — Беше доста секси. Е, не чак като Гидиън Крос, но въпреки това беше секси.

— Между другото, как е Гидиън?

Небрежният начин, по който майка ми зададе въпроса, не можеше да ме подведе. Тя беше разбрала, че Гидиън знае за насилието, което бях преживяла като дете, и не й бе никак лесно да приеме този факт. Най-големият срам в живота й беше, че не е разбрала какво се случва под собствения й покрив, и изпитваше огромна вина, макар че в никакъв случай не можеше да бъде обвинена. Тя не знаеше, защото аз го криех от нея. Страхувах се какво ще направи Нейтън, ако кажа на някого. Въпреки това майка ми се безпокоеше, че Гидиън знае. Надявах се скоро да разбере, че той, също като мен, не я обвинява в нищо.

— Има много работа — отговорих аз. — Знаеш как е. Прекарваме заедно много време, откакто започнахме да излизаме, и сега си плаща.

— Ти го заслужаваш.

Отпих голяма глътка вода. Усетих почти непреодолима нужда да й кажа, че татко ще дойде да ме види. Щеше да застане на моя страна и да го убеди, че Гидиън наистина има чувства към мен, но реших, че това е много егоистична причина да й казвам. Нямах представа как ще реагира, ако разбере, че Виктор е в Ню Йорк, но най-вероятно щеше да се разстрои, а това щеше да превърне живота на всички ни в ад. Не знаех защо, но тя предпочиташе между тях да няма никакъв контакт. Не можех да не забележа как, откакто пораснах и можех сама да контактувам с баща си, успяваше да избегне всяка среща и разговор с него.

— Вчера видях Кари на една реклама върху автобус — заяви тя.

— Наистина? — попитах и се поизправих. — Къде?

— На Бродуей. Мисля, че беше реклама на дънки.

— И аз видях една — обади се Мегуми. — Не че обърнах особено внимание с какво е облечен. Този мъж е страхотен.

Разговорът ме накара да се усмихна. Майка ми умееше да се възхищава на мъжете. Това беше една от причините те да я обожават — караше ги да се чувстват добре. В това Мегуми не падаше по-долу от нея.

— Вече започват да го разпознават по улиците — намесих се аз, доволна, че в случая става въпрос за реклама, а не за снимка в жълтите вестници, на която присъствам и аз.

Клюкарските колонки намираха за много интересен факта, че гаджето на Гидиън Крос живее със сексапилен модел.

— Разбира се, че ще го разпознават — каза майка ми с известна нотка на назидание. — Нали не си се съмнявала, че един ден ще успее?

— Надявах се — поясних аз. — Заради самия него. За съжаление, мъжете модели не получават толкова поръчки и внимание, колкото жените.

Въпреки всичко винаги бях вярвала, че Кари ще пробие. В емоционално отношение не можеше да си позволи провал. Беше се научил да разчита толкова много на външния си вид, че не мисля, че би си позволил да се издъни. Един от най-големите ми страхове беше, че има риск кариерата, която сам си е избрал, да се обърне срещу него по начин, който никой от нас не би могъл да понесе.

Майка ми отпи глътка минерална вода. Специалитетът на кафенето бяха напитките с какао, но тя внимаваше да не изконсумира всички, позволени й за деня калории, само на едно хранене. Аз не бях чак толкова внимателна. Поръчах си супа и сандвич плюс десерт, който щеше да ми коства поне един час повече на пътечката за бягане. Позволих си да се поглезя, защото бях в цикъл, и това според мен беше период, в който всички бариери пред шоколада бяха вдигнати.

— Е — усмихна се Моника на Мегуми, — ще се видите ли отново с този мъж?

— Надявам се.

— Миличка, не оставяй нищо на случайността.

Майка ми се впусна да дава съвети за отношението към мъжете, а аз се облегнах и се наслаждавах на шоуто. Тя твърдо вярваше, че всяка жена заслужава да има до себе си богат мъж, който да й угажда, и за първи път от цяла вечност житейските й съвети в това отношение не бяха насочени към мен. Може и да се тревожех как ще си паснат баща ми и Гидиън, но за реакцията на майка ми нямах никакви притеснения. И двете бяхме на мнение, че той е подходящият за мен, макар че причините да мислим така бяха напълно различни.

— Майка ти е страхотна — заяви Мегуми, когато майка ми се отби в тоалетната, за да се освежи, преди да си тръгнем. — А ти си истинска късметлийка, толкова много приличаш на нея. Би било ужасно да имаш майка, която е по-красива от теб, нали?

— Трябва пак да излезем трите заедно — казах през смях. — Вие наистина си допаднахте.

— С най-голямо удоволствие.

Когато си тръгвахме, видях, че Кланси ни чака в колата, паркирана до тротоара, но изведнъж реших, че искам да повървя, за да изгоря малко от калориите, поети с обяда.

— Мисля, че ще повървя — заявих аз. — Ядох прекалено много. Вие двете тръгвайте без мен.

— И аз ще дойда с теб — каза Мегуми. — Имам нужда от малко въздух, въпреки че е доста горещо. Кожата ми става ужасно суха от климатика в офиса.

— И аз ще дойда — присъедини се майка ми към нас.

Погледнах скептично високите й тънки токчета, но от друга страна, майка ми винаги носеше такива обувки. За нея ходенето с високи токчета вероятно бе точно толкова лесно, колкото ходенето с маратонки за мен.

Тръгнахме обратно към „Кросфайър“ в обичайното за Манхатън темпо, което означаваше, че се движехме с доста бърза крачка. Разминаването с другите пешеходци обикновено представляваше известен проблем, но не и когато майка ми водеше колоната. Мъжете се отдръпваха почтително встрани и след това я съпровождаха с поглед. Облечена в семпла светлосиня рокля със сексапилна цепка, тя изглеждаше хладна и свежа насред влажната горещина.

Точно бяхме завили край ъгъла и ни оставаше съвсем малко, за да стигнем до „Кросфайър“, когато майка ми спря така внезапно, че двете с Мегуми буквално се блъснахме в нея. Политна напред, олюлявайки се, и едва успях да я хвана за лакътя.

Огледах тротоара, за да видя какво я беше спряло, но след като не открих нищо, вдигнах поглед към нея. Стоеше като замаяна и гледаше към „Кросфайър“.

— Господи, мамо! — възкликнах аз и я дръпнах встрани от потока пешеходци. — Бяла си като платно. От горещината ли ти прилоша? Вие ли ти се свят?

— Какво? — попита тя и докосна врата си. Продължаваше да гледа вторачено към сградата.

Обърнах глава, проследих погледа й и се опитах да видя какво е привлякло вниманието й.

— Какво гледате? — попита Мегуми и намръщено се взря надолу по улицата.

— Госпожо Стантън? — Кланси се приближи до нас, беше слязъл от колата, с която дискретно ни следваше. — Всичко наред ли е?

— Видя ли… — започна тя и се обърна въпросително към него.

— Какво да види? — настоях аз, когато той вдигна глава и с обигран поглед огледа улицата. Начинът, по който се бе съсредоточил, ме накара да потръпна.

— Нека ви откарам с колата — предложи той тихо.

Входът на „Кросфайър“ беше буквално от другата страна на улицата, но тонът на Кланси не търпеше възражения. Трите се качихме в колата, майка ми седна на предната седалка.

— Какво стана? — попита Мегуми, след като слязохме от колата и влязохме в прохладната сграда. — Майка ти изглеждаше така, сякаш е видяла призрак.

— Нямам представа — отвърнах аз, но се почувствах зле.

Нещо беше изплашило майка ми. И щях да полудея, докато не разбера какво.