4

Събудих се с вик, заглушен от потната длан, която затискаше устата ми. Бях притисната под огромна тежест, която не ми позволяваше да дишам. Усетих как друга ръка се вмъкна под нощницата ми и започна грубо да ме опипва. Обзе ме паника, започнах да се мятам в леглото и да ритам бясно.

„Не… Моля те, недей… Стига… Не го прави повече…“

Дишайки тежко като куче, Нейтън грубо разтвори краката ми. Онова твърдо нещо между краката му започна да се бута напосоки в мен, като се блъскаше във вътрешната страна на бедрото ми. Борех се, дробовете ми буквално горяха, но той беше толкова силен. Не можех да го отблъсна. Не можех да избягам.

„Престани! Махай се. Не ме докосвай. О, Господи… моля те, не прави това с мен… не ме наранявай.

Мамо!“

Ръката на Нейтън ме притисна и главата ми потъна във възглавницата. Колкото повече се борех, толкова повече се възбуждаше той. Шептеше отвратителни, мръсни думи в ухото ми, откри онова нежно място между краката ми и проникна в мен, пъшкайки. Замръзнах, ужасната болка ме стегна като в менгеме.

— Дааа… — ръмжеше той — харесва ти щом ти го вкарам… малка мръсница… харесва ти.

Не можех да дишам, гърдите ми се разтърсиха от ридание, ноздрите ми бяха затиснати от дланта му. Пред очите ми се появиха петна, дробовете ми горяха. Напрегнах се отново… нуждаех се от въздух… отчаяно се нуждаех.

— Ева! Събуди се!

Очите ми моментално се отвориха при тази команда. Отскубнах се от ръцете, които ме стискаха, освободих се. Започнах да пълзя, исках да се отърва от чаршафите, с които бяха омотани краката ми… прекатурих се.

Силният удар в пода ме събуди окончателно, от гърлото ми се изтръгна ужасен вик, пълен с болка и страх.

— Господи! Ева! По дяволите, не се наранявай!

Поех няколко дълбоки глътки въздух и с мъка запълзях към банята на четири крака. Гидиън ме вдигна и ме притисна до гърдите си.

— Ева.

— Лошо ми е — едва успях да кажа, притиснах устата си с длан, докато стомахът ми се надигаше.

— Държа те — каза той мрачно и ме понесе с бързи стъпки.

Занесе ме до тоалетната и вдигна седалката. Коленичи до мен и задържа косата ми, докато повръщах, топлата му длан се движеше нагоре-надолу по гърба ми.

— Шшш… ангелчето ми — шептеше той през цялото време. — Всичко е наред. В безопасност си.

Когато най-после стомахът ми се изпразни, пуснах водата в тоалетната и се опитах да се съсредоточа върху нещо различно от спомените в съня ми.

— Бебчо?

Извърнах глава и видях Кари, застанал на прага на банята, красивото му лице беше намръщено. Беше напълно облечен — в широки джинси и фланелка с копчета, което ме накара да осъзная, че и Гидиън е облечен. Когато се прибрахме в апартамента, той смени костюма с анцуг, но сега не беше с него, а с дънки и черна фланелка. Това напълно ме обърка, погледнах часовника си и видях, че минава дванайсет.

— Какво правите вие двамата?

— Точно се прибирах — отвърна Кари — и по пътя срещнах Крос, който идваше насам.

Погледнах Гидиън, който също като съквартиранта ми беше загрижен и намръщен.

— Навън ли беше?

Той ми помогна да стана.

— Казах ти, че имам да свърша някои неща.

„До полунощ?“

— Какви неща?

— Не е важно.

Измъкнах се от ръцете му и отидох до мивката, за да си измия зъбите. Още една тайна. Колко тайни криеше?

Кари застана до мен, погледите ни се срещнаха в огледалото.

— Много отдавна не си имала кошмари.

Погледнах в разтревожените му зелени очи, без да се опитвам да крия умората и изтощението си.

Той стисна рамото ми окуражително.

— Този уикенд ще си починем. Ще заредим батериите. И двамата имаме нужда от това. Ще се справиш ли тази вечер?

— Аз съм с нея — обади се Гидиън и се изправи от ръба на ваната, където беше седнал, за да си събуе ботушите.

— Това не означава, че аз няма да съм тук — заяви Кари и ме целуна бързо по слепоочието. — Викай, ако имаш нужда от мен.

Хвърли ми многозначителен поглед, преди да си тръгне. Знаех, че не му е приятно Гидиън да остава да спи при мен. Истината беше, че и аз имах известни резерви. Според мен тревогата, свързана с твърде реалистичните проблеми със съня на Гидиън, беше допринесла много за нестабилното емоционално състояние, в което се намирах. Както беше казал Кари, мъжът, когото обичах, беше бомба със закъснител, а аз споделях леглото си с него.

Изплакнах уста и върнах четката на мястото й.

— Трябва да си взема душ.

Бях се къпала, преди да си легна, но сега отново се чувствах мръсна. Кожата ми беше покрита със студена лепкава пот, а когато затворех очи, усещах по тялото си миризмата на Нейтън.

Гидиън пусна водата и започна да се съблича, гледката на прекрасното му мускулесто тяло бе достатъчна, за да прогони мрачните ми мисли. Мускулите му бяха стегнати и добре оформени, беше слаб и въпреки това — силен и елегантен.

Пуснах дрехите си на земята, влязох под горещия душ и изстенах. Той влезе в кабината след мен, отметна косата ми настрани и ме целуна по рамото.

— Как си?

— По-добре.

„Защото си до мен.“

Прегърна ме нежно през кръста и въздъхна леко.

— Аз… Господи, Ева! Нейтън ли сънуваше?

Поех дълбоко въздух.

— Може би някой ден ще си поговорим за сънищата…

Той рязко издиша и пръстите му конвулсивно стиснаха бедрото ми.

— Щом аз ще мълча и ти ще мълчиш, така ли?

— Да — промълвих аз. — Ще мълча.

Останахме така, заобиколени от пара и тайни, физически близо, но емоционално далеч. Чувствах се ужасно. Желанието да заплача беше толкова силно, че дори не се опитах да потисна сълзите. Беше хубаво да излея всичко навън. Цялото напрежение от отминалия ден изтече заедно със сълзите ми.

— Ангелче… — Гидиън се притисна до гърба ми, прегърна ме плътно през кръста, обгръщайки ме със закрилата на едрото си тяло. — Не плачи. Господи, не мога да го понеса! Кажи ми от какво имаш нужда, ангелче. Кажи ми какво да направя за теб.

— Измий ме — прошепнах аз. Облегнах се в тялото му в отчаян опит да намеря утеха в нежната власт на прегръдката му. Преплетох пръсти с неговите, притиснали стомаха ми. — Направи ме отново чиста.

— Ти си чиста. — Поех рязко въздух и поклатих глава. — Чуй ме добре, Ева. Никой не може да те докосне — изсъска той яростно. — Никой няма да се доближи до теб. Никога повече. — Стиснах пръстите му по-силно. — Първо ще трябва да премине през мен. А това никога няма да се случи.

Болката, сграбчила гърлото ми, не ми позволяваше да говоря. Мисълта Гидиън да се изправи срещу кошмара ми… да види мъжа, който ми бе причинил всички онези неща… още по-силно заплете възела, стегнал стомаха ми през целия ден.

Гидиън се протегна за шампоана и аз затворих очи, изтласквайки всичко. Всичко, освен мъжа, който в този момент бе фокусиран единствено и само върху мен.

Стоях без дъх и чаках допира на вълшебните му пръсти. Когато ги почувствах, протегнах ръце напред и се подпрях на стената, за да запазя равновесие. Залепила длани на студените плочки, усетих допира му в корените на косата си и тихо изстенах.

— Добре ли е така? — попита той, гласът му беше нисък и дрезгав.

— Прекрасно.

Отдадох се на блаженството и не мислех за нищо, докато той изми косата ми с шампоан и нанесе балсама, леко потреперих, когато взе гребена и започна да разресва мокрите кичури. Изпитах разочарование, когато спря, и сигурно съм издала някакъв звук на недоволство, защото той се наведе и обещаващо прошепна:

— Изобщо не съм приключил.

Усетих миризмата на душ гела си и…

— Гидиън!

Извих се като дъга в насапунисаните му ръце. Възглавничките на палците му се впиха в раменете ми и започнаха да ги разтриват с достатъчно сила, но без да е грубо. След това ръцете му се спуснаха надолу по гърба ми… по дупето… по краката…

— Ще падна — изрекох едва, замаяна от удоволствие.

— Ще те хвана, ангелче. Винаги ще те хващам.

Болката и унижението от спомените изчезнаха, отмити от безкористното уважение и търпение, с които Гидиън се погрижи за мен. Допирът на пръстите му ми помогна да се отърва от кошмара много повече от сапуна и водата. Обърнах се и видях, че е клекнал пред мен, ръцете му се спускаха по прасците ми, а мускулите на тялото му потрепваха в стегната маса. Хванах брадичката му в ръка и повдигнах нагоре главата му.

— Можеш да си толкова добър за мен, Гидиън — казах нежно. — Не знам как съм могла да го забравя. Дори за минута.

Гърдите му рязко се повдигнаха от поетия въздух. Ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата ми и той отново се изправи. Устните му нежно докоснаха моите. Направи го съвсем леко.

— Знам, че днес беше ужасно скапан ден. По дяволите… цялата седмица беше такава. И на мен ми беше трудно.

— Знам — отвърнах аз и притиснах буза до сърцето му.

Беше толкова стабилен и силен. Чувствах се добре в прегръдките му.

Членът му вече бе набъбнал между нас, но стана още по-твърд, когато се притиснах в него.

— Ева… — започна той и прочисти гърлото си. — Нека довърша, ангелче.

Гризнах леко брадичката му, протегнах се и стиснах прекрасния му задник, като го придърпах по-близо до себе си.

— Защо вместо това не започнем отначало?

— Нямах такива намерения.

Като че ли намеренията можеха да са различни, когато и двамата бяхме голи и ръцете ни се движеха по тялото на другия. Обикновено беше достатъчно Гидиън да сложи ръка в основата на гърба ми, докато вървим един до друг, за да се възбудя така, сякаш е сложил ръка между краката ми.

— Ами… май е време да преосмислиш ситуацията, шампионе.

Гидиън вдигна ръце, обхвана врата ми и палците му повдигнаха брадичката ми нагоре. Намръщеното му изражение го издаде и преди да успее да ми каже защо не е добра идея да правим любов в този момент, аз избързах и хванах члена му в ръка.

Той изстена, бедрата му започнаха да се извиват.

— Ева…

— Срамота е да не се възползваме от това.

— Не мога да си позволя да прецакам нещата с теб — каза той, а очите му бяха тъмни като сапфири. — Ще се побъркам, ако изпаднеш в паника, докато те докосвам.

— Гидиън, моля те.

— Аз ще кажа кога. — Тонът му не търпеше възражение.

Ръката ми моментално се отдели от него.

Той се отдръпна от мен и стисна члена си.

Раздвижих се неспокойно, вниманието ми беше приковано от ловкото движение на ръката му, от дългите и елегантни пръсти. Разстоянието между нас се увеличи и започнах да усещам неспокойно трепкане. Тялото ми реагираше на раздялата с неговото. Топлината, която допирът му бе възбудил в мен, се превърна в бавен пламък, като че ли огънят, стъкнат от него, изведнъж се е разпалил.

— Харесва ли ти това, което виждаш? — измърка той и започна да се самозадоволява.

Изненадана, че ми се присмива, след като беше отказал секс с мен, вдигнах глава… и дъхът ми спря.

В Гидиън също тлееше огън. Не можех да се сетя за други думи, с които да го опиша. Гледаше ме изпод натежалите си клепки, сякаш искаше да ме изяде цялата. Върхът на езика му бавно се плъзна по очертанията на устата му, като че ли опитваше вкуса ми. След това захапа плътната си долна устна и мога да се закълна, че го усетих между краката си. Познавах този поглед толкова добре… знаех какво идва след него… знаех на какво е способен, когато ме желае толкова отчаяно.

Този поглед крещеше СЕКС. Жесток, дълбок, безкраен, умопомрачителен секс. Той стоеше в другия край на душкабината, разкрачил широко крака, а мускулите на тялото му ритмично се движеха, докато галеше прекрасния си пенис с дълги, бавни движения.

Никога през живота си не бях виждала толкова откровено сексуална и подчертано мъжествена гледка.

— О, господи! — въздъхнах аз, вперила поглед в него. — Толкова си секси!

Блясъкът в очите му ми подсказваше, че много добре знае какво въздействие има върху мен. Свободната му ръка се плъзна нагоре по мускулестия корем и към широките гърди и ме накара да потреперя от ревност.

— Можеш ли да свършиш, докато ме гледаш?

Изведнъж ми стана ясно. Страхуваше се да ме докосне интимно толкова скоро след кошмара, страхуваше се какво можеше да се случи, ако предизвика болезнен спомен. Но беше готов да направи това шоу за мен, да ме вдъхнови, така че и аз да започна да се докосвам. Вълната от чувства, която ме заля в този момент, беше разрушителна. Благодарност и обич, нежност и копнеж.

— Обичам те, Гидиън.

Той рязко затвори очи, като че ли му беше трудно да понесе думите. Когато ги отвори, силата на волята му ме накара да потръпна от желание.

— Покажи ми.

Дланта му обхвана широката главичка на члена му. Стисна го и по лицето му в миг пробяга червенина, която ме накара да притисна силно бедрата си едно в друго. Палецът му притисна плоското зърно на гърдата му. Веднъж. Още веднъж. Изпъшка дрезгаво от удоволствие и устата ми се напълни със слюнка.

Водата, която се стичаше по гърба ми, и надигналата се завеса от пара между нас правеха гледката още по-възбуждаща. Ръката му започна да се движи по-бързо, плъзгайки се ритмично нагоре-надолу. Членът му беше толкова дълъг и плътен. Изключително мъжествен.

Повече не можех да издържа на напрежението в зърната на гърдите си, обхванах ги с ръце и стиснах.

— Точно така, ангелче. Покажи ми какво те карам да изпитваш.

За момент се поколебах дали мога да го направя. Не беше чак толкова отдавна времето, когато се чувствах ужасно неудобно просто да говоря за вибратора си лице в лице с Гидиън.

— Погледни ме, Ева. — Взе тестисите си в една ръка и члена си в другата. Безсрамно. И толкова възбуждащо. — Не искам да свърша без теб. Искам да си с мен.

Исках и аз да му въздействам толкова възбуждащо, колкото той на мен. Исках и той да изпита същата болка и копнеж. Исках моето тяло, моето желание, да се запечата в съзнанието му така, както неговият образ щеше да се запечата в моето.

Вперих поглед в него и плъзнах ръце по тялото си. Наблюдавах движенията му… исках да чуя кога ще затаи дъх… исках да доловя какво точно го подлудява.

Беше така интимно, както когато проникваше в мен, може би дори по-интимно, защото бяхме напълно оголени и изложени на показ. Изцяло открити. Удоволствието на единия се отразяваше в другия.

Дрезгавият му секси глас ми шепнеше какво да направя: „Започни да подръпваш зърната си, ангелче… Докосни се. Овлажни ли се? Вкарай два пръста в себе си… Усещаш ли колко си тясна? Горещо, тясно и кадифено късче от рая за пишката ми… Толкова си прекрасна… Толкова секси. Така съм се надървил, че боли… Виждаш ли какво правиш с мен? Заради теб ще свърша толкова мощно“.

— Гидиън — едва прошепнах аз, пръстите ми масажираха клитора ми с бързи движения, бедрата ми се движеха при всяко докосване.

— С теб съм — каза той дрезгаво, докато ръката му се плъзгаше нагоре-надолу с брутална сила, водейки го нагоре към оргазма.

При първия спазъм извиках, а краката ми се разтрепериха. Подпрях длан на стъклената стена, за да не загубя равновесие, от оргазма мускулите ми бяха омекнали. В същия момент Гидиън се озова до мен, стисна бедрата ми със собственическа сила и ненаситност, а пръстите му се свиха от страстна възбуда.

— Ева! — изръмжа той, когато първата плътна струя сперма се блъсна в корема ми. — Да!

Наведе се над мен и зъбите му се впиха в нежното място между рамото и врата ми, безмълвно доказателство за първичността на удоволствието, което беше изживял. Стоновете му завибрираха в тялото ми, докато се изпразваше мощно върху мен.

* * *

Беше малко преди шест сутринта, когато се измъкнах от стаята. Бях будна от известно време, в което наблюдавах как Гидиън спи. Това беше рядко удоволствие, тъй като почти никога не успявах да се събудя първа. Сега можех да стоя, вперила поглед в него, без да се притеснявам, че това ще го накара да се чувства неудобно.

Тръгнах по коридора и влязох в огромното отворено пространство, което помещаваше хола ни. Беше доста странно, че двамата с Кари живеехме в Горен Уест Сайд, и то в апартамент, достатъчно голям да побере цяло семейство, но отдавна се бях научила, че не трябва да споря с майка ми и нейния съпруг, когато става дума за сигурността ми. По никакъв начин нямаше да се съгласят да живея в друг квартал или в сграда без портиер и пропускателен режим, но пък съдействието ми по отношение на жилището можеше да ги направи по-отстъпчиви по други теми.

Бях в кухнята и чаках кафето да стане, когато Кари влезе. Изглеждаше невероятно в сивия си анцуг на университета Сан Диего, разрошената от съня кестенява коса и еднодневната брада по квадратната челюст.

— Добро утро, бебчо! — измърмори той и ме целуна по слепоочието, докато минаваше край мен.

— Станал си рано.

— Ти ли го казваш?

Извади две чаши от шкафа и обезмаслена сметана от хладилника. Донесе ги при мен и ме огледа внимателно.

— Как си?

— Добре съм. Наистина — настоях аз, когато той ме погледна с недоверие. — Гидиън се погрижи за мен.

— Добре, но надали това е толкова прекрасно, ако самият той е причина за стреса, заради който отново сънуваш кошмари.

Напълних чашите, добавих захар в моята и сметана и в двете. Докато правех това, му разказах за Корин и вечерята в „Уолдорф“, както и за скандала, който имах с Гидиън, след като я бях видяла пред „Кросфайър“.

Кари стоеше облегнат на барплота с кръстосани в глезените крака и гърди, подпрени на ръката му. Отпиваше бавно от кафето си.

— Значи не ти даде никакви обяснения?

Поклатих глава, мълчанието на Гидиън ме смазваше.

— Ами ти? Какво става с теб?

— Опитваш се да смениш темата ли?

— Какво друго да кажа? Знам само едната страна на историята.

— Някога замисляла ли си се, че може вечно да има тайни от теб?

Намръщих се и оставих чашата си.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че той е на двайсет и осем години, син е на самоубил се кредитен мошеник и съвсем случайно притежава огромна част от Манхатън — заяви Кари и вдигна вежда, сякаш ме предизвикваше. — Само си помисли! Възможно ли е между всички тези факти да няма никаква връзка?

Забих поглед в чашата си и отпих, но не признах, че вече поне няколко пъти се бях питала същото. Богатството, което Гидиън притежаваше, беше изумително, особено като се има предвид възрастта му.

— Не мога да си представя Гидиън да мами някакви случайни хора. Не и при положение че е много по-голямо предизвикателство да постигне всичко по законния начин.

— С всички тайни, които крие, можеш ли да си сигурна, че го познаваш достатъчно добре, за да направиш подобна оценка?

Помислих си за мъжа, с когото бях прекарала нощта, и почувствах облекчение, защото бях напълно сигурна в отговора, поне за момента.

— Да.

— Добре, тогава — Кари сви рамене. — Вчера говорих с доктор Травис.

При споменаването на нашия терапевт от Сан Диего мисълта ми веднага се отклони в друга посока.

— Така ли?

— Да. Онази вечер наистина яко оплесках нещата.

По притеснения начин, с който отметна кичурите от лицето си, разбрах, че има предвид оргията, която бях заварила вкъщи.

— Крос счупи носа на Иън и му разцепи устната — каза той, извиквайки в мен яростната реакция на Гидиън към… приятеля на Кари и неговото грубо предложение да се присъединя към тях. — Вчера видях Иън. Изглежда така, сякаш някой го е блъснал с тухла в лицето. Искаше да знае кой го е подредил, за да може да повдигне обвинение.

— О, не! — Имах чувството, че нещо притисна гърдите ми. — По дяволите!

— Знам. Милиардер плюс съдебен иск е равно на купища пари. Какво, по дяволите, си мислих, че правя? — Кари затвори очи и ги разтърка. — Казах му, че не знам с кого си била онази вечер, че си го забърсала някъде и си го довела вкъщи. Крос го нападна толкова внезапно, че Иън въобще не успя да го види.

— Но двете момичета, които бяха с теб, добре огледаха Гидиън — заявих аз мрачно.

— Те изхвърчаха през тази врата — Кари посочи холната врата, като че ли тя все още се тресеше след затръшването — като прилепи от ада. Не дойдоха с нас до спешното и никой от двама ни не знае кои изобщо бяха. Всичко ще е наред, ако Иън не ги срещне някъде случайно.

Потърках с ръка стомаха си, отново обхваната от тревога.

— Ще се опитам да държа нещата под контрол — увери ме той. — Всичко, което се случи през онази нощ, беше предупредителен сигнал и след като го обсъдих с терапевта, започнах да осъзнавам нещата. След това отидох да видя Трей. Да му се извиня.

Стана ми тъжно, когато чух името на Трей. Надявах се, че зараждащата се връзка между Кари и студента по ветеринарна медицина ще потръгне, но Кари вече беше успял да я разруши. Както обикновено.

— Как мина?

Той отново сви рамене, но този път с очевидно неудобство.

— Онази нощ го нараних, защото се държах като идиот. А вчера отново го нараних, като се опитвах да оправя нещата.

— Скъсахте ли? — Протегнах ръка и стиснах неговата, когато ми я подаде.

— Нещата сериозно охладняха. Някъде до точка на замръзване. Той иска да съм гей, а аз не съм.

Заболя ме, когато чух, че още някой иска Кари да е различен от това, което е. При него винаги се получаваше така. Не можех да си обясня защо. За мен той беше прекрасен точно когато е себе си.

— Толкова съжалявам, Кари.

— Аз също, той е страхотен човек. Просто в момента не съм готов за стреса и всичките изисквания на подобна сложна връзка. Работя много. И положението ми не е достатъчно стабилно, за да мога да издържа психически на напрежението — каза той и стисна устни. — Може би не е зле и ти да се замислиш за това. Преместихме се тук съвсем скоро. И двамата все още свикваме с обстановката.

Кимнах. Много добре разбирах какво има предвид и като цяло бях съгласна с него, но бях твърдо решена да изградя здрава връзка с Гидиън.

— Говори ли и с Татяна?

— Не е необходимо. — Той прокара палец по кокалчетата на ръката ми и след това я пусна. — Тя е лесна.

Изсумтях и отпих голяма глътка от полуизстиналото си кафе.

— Не само в този смисъл на думата — смъмри ме той и ми се усмихна палаво. — Искам да кажа, че не очаква нищо и няма никакви претенции към мен. За нея всичко е наред, стига да използвам презервативи и да я накарам да свърши поне толкова пъти, колкото свършвам аз. Чувствам се добре с нея, и то не само защото прави перфектни свирки. Приятно е да си с някого, който иска единствено да се забавлява и не те притиска по никакъв начин.

— Гидиън ме познава. Разбира ме и се опитва да ми помогне да се справя с проблемите си. И той полага усилия във връзката ни, Кари. И на него не му е лесно.

— Мислиш ли, че Крос е изчукал бившата си в обедната почивка?

— Не.

— Сигурна ли си?

Поех дълбоко въздух, отпих глътка кафе, за да ми даде сили, и признах:

— Почти. Мисля, че в момента аз съм единствената в живота му. Правим страхотен секс, разбираш ли? Но Корин го държи по някакъв начин. Гидиън казва, че изпитва чувство на вина, но това не обяснява увлечението му по брюнетки.

— Но обяснява защо си си изпуснала нервите и си го ударила. Това, че тя се върти около него, те вбесява. А той пак не иска да ти каже какво става. Мислиш ли, че подобни отношения са нормални?

Не бяха. Знаех го. И мразех този факт.

— Снощи ходихме при доктор Питърсън.

Кари вдигна вежди.

— Как мина?

— Не ни каза, че трябва да бягаме един от друг колкото ни държат краката.

— А ако ви каже нещо подобно? Ще го послушаш ли?

— Този път няма да бягам, ако нещата загрубеят. Говоря съвсем сериозно, Кари. — Вперих поглед в него. — Ако избягам при първата вълна от неприятности, ще излезе, че не съм постигнала нищо.

— Крос не е вълна, а истинско цунами, бебчо.

Засмях се, без да искам. Кари можеше да ме накара да се разсмея дори когато плачех.

— Честно казано, ако не успея да накарам връзката ми с Гидиън да проработи, се съмнявам, че изобщо бих могла да имам връзка с някого.

— В момента говори ниското ти самочувствие.

— Той знае какъв товар нося.

— Добре.

Погледнах го учудено.

— Добре?

„Предаде се твърде лесно.“

— Не съм напълно убеден, но ще приема нещата — заяви той и грабна ръката ми. — Хайде, ела да ти оправим косата.

Усмихнах му се благодарно.

— Ти си върхът.

Той леко удари дупе в моето.

— И няма да те оставя да го забравиш.

Загрузка...