Отразена в теб

12

Пристигнахме в Манхатън малко преди полунощ в неделя. Предишната нощ бяхме спали отделно, но по-голямата част от деня прекарахме заедно в голямото легло. Целувахме се и се докосвахме. Смеехме се и си шепнехме.

Бяхме постигнали мълчаливо споразумение да не повдигаме болезнени теми през останалата част от времето в къщата. Не пуснахме нито телевизора, нито радиото, защото не ни се струваше редно да споделяме времето си с някой друг. Излязохме отново на разходка край брега. Любихме се дълго и бавно на терасата на третия етаж. Играхме карти и той винаги печелеше. Заредихме се с енергия и си припомнихме, че онова, което имаме, си заслужава да се борим за него.

Беше най-перфектният ден в живота ми.

Когато пристигнахме в града, отидохме направо у нас. Гидиън отключи вратата с ключа, който му бях дала, и двамата влязохме в тъмния коридор възможно най-тихо, за да не събудим Кари. Гидиън ми подари една от разтопяващите си целувки за лека нощ и след това отиде в стаята за гости, а аз се вмъкнах в леглото си. Беше ми самотно без него. Липсваше ми. Питах се колко ли дълго щяхме да спим поотделно. Месеци? Години?

Не исках да мисля за това. Затворих очи и започнах да се унасям.

Изведнъж лампата светна.

— Ева, ставай!

Гидиън влезе в стаята, отиде направо при гардероба и започна да вади някакви дрехи. Премигах. Видях, че се е преоблякъл в панталон и риза.

— Какво има?

— Кари — отвърна той мрачно. — В болница е.

Когато излязохме от сградата, таксито вече ни чакаше. Гидиън ми отвори вратата и след това се настани до мен.

Струваше ми се, че таксито потегля влудяващо бавно. Сякаш всичко се случваше на забавен каданс. Стиснах Гидиън за ръкава.

— Какво е станало?

— Бил е нападнат в петък вечерта.

— Как разбра?

— И майка ти, и Стантън са оставили съобщения на мобилния ми телефон.

— Майка ми? — погледнах го неразбиращо. — Защо не е…

Разбира се, че не е могла да ми се обади. Телефонът ми не беше с мен. Тревогата и чувството за вина ме задавиха, беше ми трудно да дишам.

— Ева.

Гидиън ме прегърна през раменете и ме накара да облегна глава на гърдите му.

— Не се тревожи, скоро ще разберем какво се е случило.

— Минали са дни, Гидиън. А аз не бях тук.

Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми, не можах да спра да плача дори след като пристигнахме в болницата. Почти не забелязах сградата, в която влязохме, вниманието ми беше притъпено от нарастващата тревога, която пулсираше в мен. Бях благодарна на Бог, че Гидиън е до мен, беше толкова спокоен и пое всичко под контрол. На регистратурата ни дадоха номера на стаята на Кари, но отказаха да направят каквото и да е друго. Гидиън проведе няколко среднощни разговора, в резултат на които ми позволиха да видя Кари, въпреки че времето за посещения отдавна беше минало. Щедрите дарения, които Гидиън беше правил на болницата преди време, не можеха да бъдат лесно пренебрегнати или забравени.

Когато влязох в стаята на Кари и го видях, сърцето ми буквално спря, а коленете ми се подкосиха. Вероятно щях да се строполя на пода, ако Гидиън не ме бе задържал. Мъжът, когото бях приела за свой брат, най-добрият приятел, който имах и изобщо щях да имам някога, лежеше неподвижно и безмълвно в леглото. Главата му беше превързана, а около очите му се виждаха тъмни кръгове. За едната му ръка беше закачена система, другата беше в гипс. Ако не знаех кой е, щеше да ми е трудно да го разпозная.

Всяка свободна повърхност наоколо беше покрита с цветя — разноцветни букети, които да разведряват атмосферата. Имаше и балони и няколко картички. Знаех, че някои от тях са от майка ми и Стантън, които със сигурност плащаха за лечението.

Ние бяхме неговото семейство. И всички са били до него, с изключение на мен.

Гидиън ме заведе по-близо до леглото, като ме държеше здраво през кръста. Ридаех, горещите сълзи се стичаха по лицето ми. Правех всичко възможно да не издавам звук.

Въпреки това Кари явно ме чу или просто усети присъствието ми. Клепачите му потрепнаха и се отвориха. Красивите му зелени очи бяха зачервени и разфокусирани. Трябваше му около минута, за да ме открие. Когато най-после ме видя, премигна няколко пъти и после по слепоочията му се затъркаляха сълзи.

— Кари! — Спуснах се към него и пъхнах дланта си в неговата. — Тук съм.

Той ме сграбчи толкова силно, че заболя.

— Ева!

— Извинявай, че се забавих. Бях си оставила телефона. Нямах представа… Ако знаех, щях да дойда веднага.

— Няма нищо. Вече си тук — промълви той и преглътна трудно. — Господи… Всичко ме боли.

— Ще извикам сестрата — каза Гидиън, прокара ръка по гърба ми и тихо излезе от стаята.

Видях на поставката малка кана с вода и чаша със сламка.

— Жаден ли си?

— Много.

— Мога ли да те повдигна? Или не бива?

Страхувах се да не направя нещо, което да му причини болка.

— Можеш.

Взех дистанционното, оставено близо до него, и повдигнах горната част на леглото, така че да застане в полуседнало положение. След това поднесох сламката към устните му и той започна жадно да пие.

После въздъхна и се отпусна назад.

— Толкова се радвам да те видя, бебчо.

— Какво, по дяволите, стана?

Оставих празната чаша и отново го хванах за ръката.

— Да пукна, ако знам. — Гласът му беше слаб, почти шептеше. — Някой ме нападна. С бейзболна бухалка.

— С бухалка?

Само при мисълта за това физически ми прилоша. Повдигна ми се от жестокостта, от насилието.

— Някой ненормален ли беше?

— Разбира се — отвърна рязко той и от болка по челото му се появи дълбока бръчка.

Отстъпих леко назад.

— Съжалявам.

— Недей! По дяволите! Аз… — започна той и затвори очи. — Изтощен съм.

Точно в този момент се появи сестрата, на престилката й имаше изрисувани медицински шпатули и слушалки, които приличаха на анимационни герои. Беше млада и красива, с черна коса и тъмни очи. Прегледа Кари, премери кръвното му и натисна един бутон, който се намираше върху страничната преграда на леглото.

— Можеш да го натискаш на всеки тридесет минути и така ще получаваш лекарство против болката — обясни му тя. — Просто натисни бутона. Няма да ти подаде доза, ако не е минало необходимото време, така че не се притеснявай, няма опасност да го натискаш прекалено често.

— Дори веднъж е прекалено често — измърмори той и ме погледна.

Разбрах нежеланието му, Кари се пристрастяваше лесно. Преди време се беше плъзнал по наклонената плоскост на наркотиците, преди да успея да го вразумя.

Сега обаче изпитах облекчение, когато видях, че лекарството изглади бръчките от болка по лицето му и дишането му стана по-дълбоко и по-равномерно.

Сестрата ме погледна.

— Трябва да си почива. Елате във времето за посещение.

Кари ме погледна отчаяно.

— Не си отивай.

— Никъде няма да ходи — обади се Гидиън, който току-що беше влязъл в стаята. — Уредих да донесат походно легло за тази вечер.

Мислех, че е невъзможно да обичам Гидиън повече, отколкото вече го обичах, но той винаги намираше начин да ми докаже, че греша.

Сестрата се усмихна свенливо към Гидиън.

— Бихте ли донесли още вода за Кари? — помолих я аз и забелязах с какво нежелание откъсна поглед от гаджето ми, за да се обърне към мен.

Взе каната и излезе от стаята.

Гидиън се приближи до леглото на Кари и попита:

— Кажи ми какво се случи.

Кари въздъхна:

— Двамата с Трей излязохме в петък вечерта, но той трябваше да си тръгне рано. Реших да го изпратя до таксито, но пред клуба беше пълно с хора, затова завихме зад ъгъла. Таксито тъкмо беше тръгнало, когато някой ме блъсна отзад по главата. Повали ме на земята и ме удари още няколко пъти. Нямах никаква възможност да се защитя.

Ръцете ми се разтрепериха и Кари прокара палец по дланта ми.

— Ей! — прошепна той. — Това ми е за урок. Да не гоня чужди мацки и да не си завирам онази работа там, където не трябва.

— Какво?

Очите на Кари изведнъж се затвориха и след минута вече беше ясно, че е заспал. Хвърлих безпомощен поглед към Гидиън, който стоеше от другата страна на леглото.

— Ще се опитам да разбера какво е станало — каза той. — Ела с мен навън за малко.

Последвах го, но няколко пъти се обръщах назад, за да погледна Кари.

— Господи, Гидиън. Изглежда ужасно — прошепнах, след като вратата се затвори зад гърба ми.

— Добре са го наредили — съгласи се той мрачно. — Има фрактура на черепа, тежко мозъчно сътресение, три спукани ребра и едната му ръка е счупена.

Списъкът беше болезнен дори само за слушане.

— Не мога да разбера защо някой би му причинил подобно нещо!

Гидиън ме дръпна към себе си и притисна устни до челото ми.

— Лекарят каза, че е възможно да изпишат Кари след един-два дни, затова ще уредя някой да се грижи за него в домашни условия. Освен това ще съобщя на шефа ти, че утре няма да отидеш на работа.

— Трябва някой да се обади в агенцията на Кари.

— Ще се погрижа и за това.

— Благодаря ти — прегърнах го силно. — Какво щях да правя без теб.

— Никога няма да ти дам възможността да разбереш.

На следващата сутрин майка ми ме събуди в девет, като се вмъкна със загрижено изражение в стаята на Кари веднага щом настъпи времето за посещение. Извика ме в коридора, привличайки вниманието на всички наоколо. Беше все още рано, но тя изглеждаше страхотно, обута във впечатляващи обувки с червени подметки на Кристиан Лубутен и вталена рокля без ръкави с цвят на слонова кост.

— Ева! Не мога да повярвам, че замина за целия уикенд и не си взе телефона. Какво си мислеше, че правиш? Ами ако се беше случило някакво нещастие?

— Случи се нещастие!

— Точно така! — възкликна тя и размаха едната си ръка, защото с другата стискаше чантата си. — Никой не можеше да се свърже нито с теб, нито с Гидиън. Беше оставил съобщение, че ще заминете заедно за уикенда, но никой не знаеше къде. Не мога да повярвам, че той постъпи толкова безотговорно. Не знам какво си мислеше, че прави.

— Благодаря ти — прекъснах я аз, защото започваше да се самонавива и да повтаря едно и също, — че се погрижи за Кари. Това означава много за мен.

— Разбира се, че ще се погрижим — отвърна майка ми малко по-спокойно. — Знаеш, че и ние го обичаме. Направо не съм на себе си след това, което се случи. — Долната й устна потрепери и тя отвори чантата си, за да извади кърпичката, която винаги й беше под ръка. — Толкова обичам Кари, но той се държи като уличница. Много се съмнявам, че може да изброи всички жени и мъже, с които е спал. Спомняш ли си благотворителната вечеря, на която дойде с Гидиън? Бях ти купила една страхотна червена рокля…

— Да. — И никога нямаше да я забравя. През онази нощ двамата с Гидиън за първи път правихме любов.

— Сигурна съм, че Кари преспа с онази блондинка, с която танцува цяла вечер. И то още там! Изчезнаха нанякъде и когато се върнаха… Е, много добре знам как изглежда един задоволен мъж. Ще се учудя, ако изобщо й знаеше името.

Спомних си какво ми беше казал Кари, преди да заспи.

— Мислиш ли, че нападението е свързано с някого, с когото е спал?

Майка ми премигна срещу мен, едва сега се сети, че не знам нищо за случая.

— Нападателят казал на Кари да си държи ръцете далече от „нея“, но нямаме представа коя е тази „нея“. Детективите ще дойдат малко по-късно днес и ще се опитат да изкопчат от него някои имена.

— Господи!

Разтърках очи, изпитвах огромна нужда да си измия лицето и още по-голяма нужда от чаша кафе.

— Трябва да разговарят с Татяна Черлин.

— Коя е тя?

— Едно момиче, с което Кари се виждаше. Мисля, че подобна ситуация много ще й допадне. Приятелят на Кари ги хвана заедно и тя истински се наслаждаваше на случилото се. Явно обича драмите, особено когато сама ги причинява.

Разтрих врата си, но после изведнъж осъзнах, че причината за тръпките по гърба ми е съвсем друга. Погледнах през рамо и видях, че Гидиън приближава, разстоянието между нас бързо намаляваше с всяка от уверените му широки крачки. Облечен в костюм за работа, с голяма чаша кафе в едната ръка и малка черна чанта в другата, той беше точно това, от което се нуждаех, в момента, в който се нуждаех от него.

— Извинявай.

Тръгнах към Гидиън и се озовах право в прегръдката му.

— Здравей — каза той, заровил устни в косата ми. — Как си, държиш ли се?

— Ужасно е. И абсолютно безсмислено — отговорих аз, а сълзите напираха в очите ми. — Последното, от което Кари се нуждае, е поредната катастрофа в живота му. Вече е преживял повече, отколкото заслужава.

— Същото се отнася и за теб, а сега и ти страдаш заедно с него.

— А ти — заедно с мен. Вдигнах се на пръсти, целунах го по брадичката и после отстъпих назад. — Благодаря ти.

Гидиън ми подаде кафето.

— Донесох ти някои неща — малко дрехи, телефона и таблета, тоалетни принадлежности.

Знаех, че загрижеността му си има цена, в буквалния смисъл на думата. След като през уикенда беше отсъствал, сега трябваше да е на работа и да се справя с цял куп задачи на стойност няколко милиона, а не да тича напред-назад и да се грижи за мен.

— Господи! Обичам те.

— Ева!

Стреснатото възклицание на майка ми ме накара да трепна. Според нея думите „Обичам те“ не трябва да се произнасят преди първата брачна нощ.

— Извинявай, мамо. Не можах да се сдържа.

Гидиън прокара топлите си от кафето пръсти по бузата ми.

— Гидиън — започна майка ми и застана до нас, — трябваше да проявиш повече разум. Не можеш просто да отведеш Ева някъде, без какъвто и да е начин да потърсите помощ при нужда. Знаеш какво имам предвид.

Очевидно говореше за миналото ми. Не знам защо си мислеше, че съм толкова слаба, че не мога да се справям сама. Тя самата беше доста по-крехка от мен. Погледнах Гидиън съчувствено.

Той ми подаде чантата, която беше донесъл. Спокойното и самоуверено изражение на лицето му показваше, че няма проблем да се справи с майка ми. Затова го оставих. Аз самата не можех да се справя с нея, преди да съм изпила първото си кафе.

Влязох отново в стаята на Кари и видях, че се е събудил. Начинът, по който изглеждаше, извика сълзи в очите ми. Обикновено беше толкова силен и жизнен, пълен с енергия и винаги готов да извърши някоя лудория. Изпитвах огромна болка, като го виждах толкова безпомощен.

— Хей — измърмори той, — престани да пускаш сълзливото кранче всеки път, като ме погледнеш. Караш ме да се чувствам така, сякаш умирам или нещо подобно!

По дяволите! Прав беше. Сълзите ми изобщо не му помагаха. Вярно е, че ми носеха известно облекчение, но го натоварваха още повече. Май не бях особено добър приятел.

— Не мога да се спра — отвърнах аз и подсмръкнах. — Ужасно е. Някой ме е изпреварил и ти е сритал задника преди мен.

— Така ли? — попита той и престана да се мръщи. — Сега пък какво съм направил?

— Не ми каза за Брет и за „Сикс-Найнтс“.

— Ооо, да… — Искрица от предишния блясък се върна в очите му. — Как изглеждаше той?

— Добре. Наистина добре. — „Много секси“, помислих си, но спестих тази мисъл на Кари. — В момента обаче сигурно не изглежда много по-добре от теб. — Разказах му за целувката и за боя след нея.

— Значи Крос му се нахвърли? — започна да клати глава невярващо, но премигна от болка и спря. — Иска се доста смелост, за да се нахвърлиш на Брет, той има доста опит с пиянски схватки по баровете и никога не би отказал едно добро сбиване.

— А Гидиън тренира смесени бойни изкуства — отвърнах аз и започнах да ровя в чантата, която ми беше донесъл. — Защо не ми каза, че „Кептив Соул“ са подписали със звукозаписна компания?

— Защото не беше нужно отново да падаш в тази дупка. Някои момичета стават за гаджета на рок звезди, но ти не си една от тях. Всички тези пътувания, всички тези фенки… Ще подлудиш и него, и себе си.

Погледнах го косо.

— Напълно съм съгласна с теб. Но ме обиждаш, като си мислиш, че ще се върна при него само защото е успял.

— Не съм и помислял, че ще е заради това. Просто не ми се искаше да чуваш първия им сингъл, ако е възможно.

— „Златна“ ли?

— Да… — Впери поглед в мен, докато отивах към банята, и попита: — Какво ще кажеш за парчето?

— По-добре, отколкото да я озаглави „Изчукана“.

— Ха! — Изчака, докато се върнах с измито лице и сресана коса. — Значи си го целунала.

— Това е началото и краят на историята — отвърнах сухо. — Обаждал ли си се на Трей от петък насам?

— Не. Прибрали са ми телефона. И портфейла също, предполагам. Когато дойдох на себе си, бях тук, облечен в това — той подръпна болничната нощница — безумно нещо.

— Ще попитам къде са оставили вещите ти.

Прибрах тоалетните принадлежности в чантичката, след това седнах на стола до леглото му с кафето в ръка.

— В момента Гидиън урежда да те приберем вкъщи и да ти вземем частна сестра.

— Ооо… винаги съм си мечтал за това. Ще се погрижиш ли сестрата да е секси? И необвързана?

Вдигнах вежда. Въпреки това вътре в себе си почувствах облекчение, че започва отново да звучи като себе си.

— Очевидно започваш да се оправяш, щом мислиш за подобни неща. Как мина срещата ти с Трей?

— Добре — въздъхна той. — Притеснявах се, че партито няма да му хареса. Бях забравил, че познава повечето от хората там.

Кари и Трей се бяха запознали в едно фотографско студио, Кари позираше, а Трей помагаше на фотографа.

— Радвам се, че сте прекарали добре.

— Така е. Беше твърдо решен да ми позволи да го изчукам.

— Значи все пак опита… въпреки че обеща да не го правиш.

— Не забравяй, че говорим за мен. — Той извърна очи към тавана. — Много ясно, че опитах, по дяволите. Той е секси и е страхотен в леглото…

— … и освен това е влюбен в теб.

Кари въздъхна дълбоко и направи болезнена гримаса, когато гръдният му кош се раздвижи.

— Никой не е идеален.

Прииска ми се да се разсмея.

— Кари Тейлър, да те обича човек не е недостатък.

— Но не е и особено умно. Държах се с него като пълен задник — измърмори той недоволно. — Може да получи нещо много по-добро.

— Не можеш да вземаш подобно решение вместо него.

— Някой трябва да го вземе.

— И ти доброволно се нагърбваш с тази задача, защото и ти го обичаш — заявих и изкривих устни. — Не смяташ ли, че звучи доста откачено?

— Не го обичам достатъчно. — Всяка следа от лекомислие беше изчезнала от лицето му, пред мен стоеше нараненият и самотен мъж, когото така добре познавах. — Не мога да му бъда верен така, както иска — продължи Кари. — Да сме само той и аз. Харесвам жените. Обожавам ги. Той иска да се откажа от половината от това, което съм. Само като си помисля за това, започвам да го мразя.

— Ти се бори доста дълго, за да се приемеш такъв, какъвто си — казах нежно, преглъщайки тъгата от спомена. — Напълно те разбирам и съм съгласна с теб, но опита ли се да поговориш за всичко това с Трей?

— Да, говорих му. А той ме слушаше — отвърна Кари и потърка челото си. — Наистина го разбирам. Ако ми беше казал, че иска да чука някой друг мъж и в същото време да е с мен, щях да се чувствам ужасно.

— Но не и ако става въпрос за жена?

— Не. Не знам. По дяволите! — Зачервените му зелени очи умолително се взряха в мен. — За теб щеше ли да има значение, ако Крос чука друг мъж? Или ще ти пречи само ако е друга жена?

Вратата се отвори и Гидиън влезе вътре. Погледнах го право в очите и заявих:

— Ако пишката на Гидиън се допре до нещо друго, освен до мен или до собствената му ръка, всичко между нас е свършено.

Гидиън вдигна учудено вежда.

— Виж ти.

Усмихнах му се мило и му намигнах.

— Здрасти, шампионе!

— Ангелче — отвърна той и се обърна към Кари: — Как си тази сутрин?

Кари сви устни:

— Все едно ме е ударил автобус… или бухалка.

— В момента уреждаме нещата, за да можеш да си идеш вкъщи. Вероятно ще стане в сряда.

— С големи цици, моля те — заяви Кари. — Или с големи мускули. И двете вършат работа.

Гидиън ме погледна.

— Медицинската сестра — засмях се.

— Аха.

— Ако е жена — продължи Кари, — можеш ли да я накараш да носи една от онези бели престилки с цип от горе до долу?

— Представям си как ще полудеят медиите, когато заведе дело за сексуален тормоз срещу теб — отвърна сухо Гидиън. — Какво ще кажеш за порно колекция с палави сестрички вместо това?

— Пич. — Кари се усмихна широко и за момент изглеждаше така, сякаш нищо не се беше случило. — Ти си върхът!

Гидиън ме погледна и ми направи знак.

— Ева.

Изправих се, наведох се над Кари и го целунах по челото.

— Веднага се връщам.

Излязохме от стаята и видях майка ми да разговаря с лекаря, който беше буквално омагьосан от нея.

— Обадих се на Герити тази сутрин — каза Гидиън, наричайки шефа ми Марк по фамилия, — така че не се тревожи за това.

Не се бях тревожила, защото той беше обещал да се погрижи.

— Благодаря ти. Но утре ще трябва да отида в офиса. Ще пробвам да се свържа с Трей, приятеля на Кари. Може би той ще се отбие и ще постои с него, докато съм на работа.

— Кажи ми, ако се нуждаеш от някаква помощ — отвърна Гидиън и погледна часовника си. — Искаш ли отново да останеш тук довечера?

— Да, ако е възможно. Ще остана, докато Кари се прибере вкъщи.

Гидиън обгърна лицето ми с ръце и допря устни до моите.

— Добре. Имам много изостанала работа и ще трябва да наваксам. Зареди си мобилния, за да мога да се свържа с теб.

Чух слабо звънене. Гидиън се отдръпна, бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади телефона. Погледна екрана и каза:

— Трябва да вдигна. Ще ти звънна по-късно.

След това тръгна по коридора с енергична крачка и изчезна точно толкова бързо, колкото се беше появил.

— Ще се ожени за теб — каза майка ми, като се приближи към мен. — Знаеш го, нали?

Не, не го знаех. Все още сутрин се будех с благодарност, че сме заедно.

— Какво те накара да го кажеш?

Майка ми ме погледна с невинните си сини очи. Цветът на очите беше едно от малкото неща, по които външно се различавахме.

— Той те е погълнал изцяло и е поел контрола над всичко.

— Просто е такъв по природа.

— Всички властни мъже са такива по природа — каза тя и се протегна, за да пооправи опашката ми. — И ще задоволява всяка твоя потребност, защото прави инвестиция в теб. За него ти си капиталовложение. Ти си красива, възпитана, имаш връзки в обществото и си финансово независима. На всичко отгоре го обичаш, а той не може да откъсне очи от теб. Предполагам, че не може да откъсне и ръцете си от теб.

— Мамо, моля те.

Не бях в настроение да слушам някоя от лекциите й за това колко е добре да се омъжиш за богаташ.

— Ева Лорън — скара ми се тя и ме погледна право в очите, — не ме интересува дали ще ме изслушаш, защото съм ти майка и си длъжна да го направиш, или защото го обичаш и не искаш да го загубиш, но така или иначе ще ме изслушаш.

— Като че ли имам друг избор — измърморих аз.

— В момента ти си капиталовложение — повтори тя. — Внимавай да не постъпваш така, че да се превърнеш в неудобно задължение.

— За Кари ли говориш в момента? — попитах аз, започвах да се ядосвам.

— Говоря за синината върху брадата на Гидиън. Кажи ми, че тя няма нищо общо с теб.

Изчервих се.

Тя изцъка с език.

— Така си и знаех. Да, той е твой любовник и ти го виждаш в онази интимна светлина, в която малко хора го познават, но не забравяй, че той е Гидиън Крос. Ти притежаваш всички качества да станеш идеалната съпруга на мъж от неговата класа, но въпреки това не си незаменима, Ева. Това, което той е постигнал, е незаменимо. Ако по някакъв начин изложиш на риск империята му, той ще те напусне.

Стиснах зъби:

— Свърши ли?

Тя прокара върха на пръстите си по веждите ми, гледаше ме с проницателен и преценяващ поглед. Знаех, че в момента си мисли каква промяна би могла да постигне с външния ми вид, за да подобри онова, което ми е дала по рождение.

— Мислиш, че съм безсърдечна златотърсачка, но дори и да не ти се вярва, аз съм майчински загрижена за теб. От цялото си сърце искам да бъдеш с мъж, който има парите и възможностите да те защити, така че да съм сигурна, че си в безопасност. Освен това искам да съм сигурна, че си с мъжа, когото обичаш.

— Вече открих този мъж.

— И не можеш да си представиш колко ме радва това. Радва ме, че е млад и все още е готов да поема рискове, което го прави по-толерантен и опрощаващ към някои твои… особености. Освен това знае — прошепна тя, погледът й беше омекнал. — Просто бъди внимателна. Това е единственото, което се опитвам да ти кажа. Не му давай основание да ти обърне гръб.

— Ако го направи, значи никога не ме е обичал.

Тя сви устни в гримаса и ме целуна по челото.

— Хайде, стига, ти си моя дъщеря. Не можеш да си толкова наивна.

— Ева!

Обърнах се, когато чух името си, и изпитах огромно облекчение да видя Трей, който бързаше към мен. Беше среден на ръст, с добре оформени мускули, рошава руса коса, светлокафяви очи и леко крив нос, който вероятно е бил чупен. Беше облечен в износени дънки и фланелка и това ме накара да си помисля, че няма лъскавия външен вид, по който Кари обикновено си падаше. Изглежда, този път привличането беше по-дълбоко.

— Току-що разбрах — каза Трей, приближавайки. — Тази сутрин двама детективи дойдоха в работата ми и започнаха да ме разпитват. Не мога да повярвам, че се е случило в петък вечерта, а аз разбирам чак сега.

Не можех да се сърдя за обвинителната нотка в гласа му.

— И аз разбрах за това едва рано тази сутрин. Не бях в града.

Представих набързо Трей на майка ми, след което тя се извини и каза, че ще отиде при Кари, а аз се опитах да разбера каква информация е изкопчил Трей от детективите. Той прокара пръсти през косата си и я разроши още повече.

— Нямаше да се случи, ако го бях взел със себе си, когато си тръгнах.

— Не можеш да се обвиняваш за това.

— Кого другиго да обвинявам за това, че е чукал чужда мацка? — попита той и сложи ръка на врата си. — Аз не съм му достатъчен. Либидото му е като на побеснял от хормони тийнейджър, а аз през цялото време съм или на лекции, или на работа.

Ох… нямаше нужда да споделя толкова много и толкова лична информация! Въпреки това положих усилия да не го прекъсвам. Разбирах, че Трей вероятно няма с кой друг да поговори за Кари.

— Той е бисексуален, Трей — започнах тихо и в желанието си да го успокоя протегнах ръка и го погалих по рамото. — Това не означава, че на теб ти липсва нещо.

— Не знам как да се справя с това.

— Защо не помислиш за консултация с психотерапевт. Имам предвид, че можете да отидете заедно.

Той ме погледна уплашено, след това приведе рамене.

— Не знам. Сигурно ще трябва да реша дали мога да живея с изневерите му. Ти би ли могла да го направиш, Ева? Би ли могла да си седиш вкъщи и да чакаш мъжа си, като знаеш, че в този момент той е с някой друг?

— Не. — Самата мисъл предизвика ледени тръпки по гърба ми. — Не, не бих могла.

— Дори не знам дали Кари ще се съгласи да отидем на консултация. Непрекъснато ме отблъсква. В един момент ме иска, в следващия — не. В даден момент ми е верен, в другия не е. Искам да ме допусне до себе си, Ева, така, както е допуснал теб, но той непрекъснато се затваря.

— Трябваше ми много време, докато успея да стигна до него. Опита се да ме отблъсне със секс, все ми налиташе, пускаше грубиянски шегички. Според мен си взел правилното решение, като си отказал да спиш с него в петък. Кари е свикнал да смята, че плюсовете му опират само до външния му вид и сексуалната му привлекателност. Трябва да му покажеш, че го желаеш не само заради тялото му.

Трей въздъхна и скръсти ръце.

— Така ли се сближихте? Като отказа да спиш с него?

— Да, отчасти. Но по-важната причина е, че аз самата имах много проблеми. Сега може и да не е толкова очевидно, колкото беше по онова време, но той знае, че не съм идеална.

— И аз не съм. Та кой е идеален?

— Той смята, че ти си по-добър от него, че заслужаваш нещо по-добро — засмях се и продължих. — Що се отнася до мен… ами, сигурна съм, че някаква част от него смята, че го заслужавам. Че двамата се заслужаваме един друг.

— Откачено копеле — измърмори Трей.

— Такъв е — съгласих се. — И затова го обичаме. Искаш ли да отидеш да го видиш? Или предпочиташ да се върнеш вкъщи и да обмислиш всичко?

— Не, искам да го видя. — Трей отново рамене и вдигна високо брадичка. — Не ме интересува каква е причината да е тук. Искам да съм до него, докато премине през това.

— Радвам се да го чуя. — Хванах го за ръка и го поведох към стаята на Кари.

Когато влязохме, чухме развълнувания момичешки смях на майка ми. Беше седнала на ръба на леглото, Кари я гледаше с обожание и й се усмихваше. Тя беше точно толкова негова майка, колкото и моя, и той истински я обичаше. Собствената му майка го беше мразила, беше го малтретирала и беше позволявала и на други да го малтретират.

Той погледна към нас и гърдите ми се стегнаха от емоциите, които се изписаха върху лицето му. Чух как Трей ахна, когато видя в какво състояние е Кари. Ядосах се на себе си, че не го бях предупредила да не допуска грешката да се разплаче, както бях направила аз.

Трей се изкашля.

— Ти си истинска кралица на драмата — каза той с обич в гласа. — Ако искаше цветя, трябваше направо да си го кажеш, а не да прибягваш до такива крайни мерки.

— Които очевидно са безрезултатни. — Кари влезе в тона му, полагайки очевидни усилия да се стегне. — Не виждам никакви цветя.

— А аз виждам в изобилие — отвърна Трей, оглеждайки бързо букетите в стаята, и после отново насочи вниманието си към Кари. — Просто исках да видя конкуренцията, за да знам с какво се състезавам.

Нямаше начин да се пропусне двойствения смисъл, вложен в това изречение. Майка ми стана от леглото. Наведе се и целуна Кари по бузата.

— Ще заведа Ева на закуска. Ще се върнем след час.

— Само секунда, момчета — казах аз, минавайки покрай леглото, — и веднага ви се махам от главите.

Извадих телефона и зарядното от чантата и го включих в един контакт до прозореца.

Веднага щом екранът светна, изпратих съобщения на Шона и на баща ми, в които казвах просто: „Ще ти се обадя по-късно“. След това изключих звука на телефона и го оставих на перваза.

— Готова ли си? — попита мама.

— Напълно.