Песента на Кали

„Има мрак. Той е за всички…

Само някои гърци и техни

поклонници са смятали в ясното си

пладне, където между красота и

човеци е имало съвършен съюз, че

са встрани от този мрак. Но и те са

били вътре в него. Въпреки това

пред тях се прекланя останалото

човечество, затънало в кал,

пронизвано като с нож от глад,

скитащо се по улиците, мечтаещо

за войни, отрудено и усърдно,

подритвано и смазвано от скърби,

множеството, част от което под

огнедишащия димящ Везувий на

хаоса, друга част в гърчещата се

нощ на Калкута — те знаят много

добре къде точно се намират.“