Певците на времето

Има песни, в които айодите се вслушват много внимателно, защото те се докосват до добре известни им неща — дори ако идват от устата на древен поет-учен, който само загатва дълбокия смисъл на песента си:

— Поговорихме за някои странности на измеренията. Днес ще говорим за силите.

Ако ви трябва дефиниция за сила, ето ви една: „Сила е онова, което кара нещата да извършат някакво действие“.

Например: ако поднесете магнит над купчинка кламери, те се залепват за него. Силата, която ги кара да направят това, се нарича магнетизъм. Ако завъртите ключа и пуснете да протече ток през крушката, получавате светлина. Силата, която кара лампата да светне, се нарича електричество.

Двете обаче не са различни сили, а само една. Още много отдавна учените са доказали, че те са просто прояви на една и съща сила, наречена електромагнитна.

Това е едната сила. В природата — такава, каквато е днес, — има само още три други.

Втората е тази, която ви задържа на повърхността на Земята и пречи на планетата да отлети далеч от Слънцето. Нарича се гравитация.

Има и още две. Те не се забелязват често в ежедневието, тъй като са повече свързани с нещата, които стават във вътрешната структура на атома. Но така или иначе, те съществуват. Имената им са „голямата сила“ и „слабата сила“.

Няма да ви занимавам — поне не сега — с начина, по който тези четири сили си взаимодействуват. Засега приемаме, че са различни, макар някои учени да са се опитвали да съставят уравнения, в които ги свързват; това е едно от нещата, които предизвикали умопомрачението на горкия Алберт Айнщайн в последните години от живота му, защото си мислел, че може да направи това. Но не успял.

Много отдавна обаче те изобщо не се различавали.

Ако си спомняте лекциите по тектоника на земната кора, знаете, че някога повечето от днешните континенти на Земята представлявали единен континент, наречен Гондвана. Но те не останали свързани. С разместването на литосферните плочи континентите се разделили и в резултат от това имаме глобуса, който всички ние познаваме и обичаме.

По подобен начин днешните четири сили били свързани в една.

Това било много отдавна — по времето на Планк, в началото на нашата вселена, само миг след Големия взрив. Тогава не съществували отделни сили, наречени „гравитация“ или „електромагнетизъм“. Имало само една сила, включваща всички тях, и тя си има име.

Името й е „суперсила“.

Какво представлява суперсилата? Тя е основната и първостепенна сила във вселената. Това е силата, която може да направи всичко с всяко нещо. Тя е породила всичко, което познаваме и виждаме навсякъде. Както казва Пол Дейвис за нея, суперсилата „е изцяло отговорна за появата на всички сили и физически структури.“ Ако овладеем суперсилата, няма да има нещо, което да не можем да направим.

Така казва Пол Дейвис. Но след това добавя, че за да овладеем суперсилата, трябва да се сдобием с това, което той нарича „енергията на Планк“ — повече енергия, отколкото сме в състояние да си представим — а това, казва той, е невъзможно.

Но нямаше ли да е чудесно, ако можехме?

И айодите изпяха с любов:

Защо не?