Певците на времето

Човекът поет пееше и айодите го слушаха благосклонно през по-съвършената музика на собствените си вечни песни.

— Да поговорим за това дали вселената е симетрична. Надяваме се да се окаже така, но ако искаме да открием истината, първо трябва да установим някаква универсална рамка. Тук се сещаме за всичките онези учени от Ягелонския университет в Краков — Хелер, Климек, Руднички. Те открили, че тази вселенска рамка — или крайно обрамчващо векторно поле, както понякога се нарича — звучи много близко до древната представа за етера, спомняте си, за която те говорят като „неоетер“. Но както и да я наречем, ние трябва да имаме такава рамка, която да ни послужи като отправна точка за нашите измервания на евентуалната симетрия.

Излиза, че колкото по-широка е рамката, толкова по-голяма вероятност има симетрия наистина да съществува.

Всъщност, въпреки че скоростите на отделните звезди в галактиките и на галактиките в куповете варират в широки граници, скоростите на масивните галактики в центъра на звездните купове варират доста линейно спрямо разстоянията на червените измествания, поне в границите на грешката при измерванията. Това (казват Хелер, Климек и Руднички) означава, че наистина съществуват някои признаци на всеобхватен закон, описващ както ядрените частици, така и най-големите тела във вселената, тъй като съвпадението е в скоростите на фундаменталните частици — а това, твърдят те, е „още едно доказателство за доброжелателността на Природата към земните космолози“.

Ще говорим за някои от тези доказателства много скоро, защото, повярвайте ми, преди да сме свършили, вие вероятно ще започнете да си мислите, че ние, човешките същества, наистина сме получили някакви дарове от… Природата. Или Бог. Или Който-и-да-е според вас творецът на нещата, които правят възможен или може би неизбежен факта, че вие и аз сега седим в тази стая и ги обсъждаме.

Тази песен галеше слуха на айодите, но тя не беше нова за тях — защото бяха я слушали толкова дълго и щяха винаги да я слушат, защото такова беше и винаги е било естеството на великите песни.