Певците на времето

Айодите не се засмяха, но не бе невъзможно да бъдат развеселени. Докато слушаха песента на земния учен, който бе почти айод, може и да са се подсмихвали, защото същината на песента бе тъй трогателна и мила и толкова детински погрешна.

— Днес ще направим една екскурзия в историята. Ще се върнем доста далеч назад, чак до началото на нашата вселена.

За по-лесно ще го направим на три етапа, по същия начин, по който се борави с човешката история. Както без съмнение си спомняте от лекциите по хуманитарните дисциплини, човешката история е разделена на три периода — праистория, древна история и съвременна история, и ние по същия начин ще разделим и историята на вселената.

Първо, искам да ви предупредя, че това противоречи на теорията на Хокинг за въображаемото време и вечно появяващите се изчезващи вселени. Но не съвсем. Засега обаче ще разглеждаме само тази вселена, която смятаме, че се е зародила от Големия взрив.

В тази схема това, което ще наричаме съвременна вселенска история, започва преди около петнайсет милиарда години, което всъщност е около една секунда след Големия взрив.

По онова време всичко е вече почти решено. Протоните и електроните са вече формирани; взаимоунищожението между материя и антиматерия вече е приключило, оставяйки в излишък това, което наричаме нормална материя и наблюдаваме навсякъде около нас. Всичко, което се случва след тази първа секунда, е това, че започват ядрените процеси; плазмата кондензира в галактики и звезди, образуват се планетите и не след дълго започва и еволюцията на живите организми, както си му е редът. Съвременната история на вселената всъщност не е толкова интересна. Всичко в нея е твърде банално, както виждате: времето на всевъзможните „решения“ е преди края на тази първа секунда.

Така че нека забравим тези петнайсет милиарда години на съвременната вселенска история и се заемем с по-интересни неща. Това ще стане следващия път, защото сега имам други планове. Извадете писалки и листове, моля, тъй като ще ви дам контролна работа.

А айодите продължаваха да пеят, подсмихвайки се на милите, тъжни простосмъртни същества, които вярваха в думи като „история“.