Певците на времето

Макар че айодите пеят безспир, сега те се вслушват по-настойчиво в малките песнички отвсякъде. И особено в песента на този айод сред тях, който пее най-влюбено от всички, но е готов да се откаже от вечността в името на живота. Това е голяма грижа за всички айоди, които рядко действуват — те просто са. И все пак продължават да пеят и слушат песните на древния земен учен и поет.

— Да поговорим още малко за фината структура на вселената и какво съдържа тя. Ще започнем с числото „пи“.

Всички знаете какво е то. Съотношението на обиколката на окръжността към нейния диаметър. Като го измерите, стойността му е малко повече от 3. Ако трябва да съм по-точен, тя е 3,14159265358979.

Надявам се, че ви смаях с добрата си памет, но за да не се смайвате прекалено, ще ви разкрия една търговска тайна. Навремето на един човек на име Джеймс Джийнс му било много трудно да запомни стойността на „пи“, така че той си измислил мнемонична схема. Знаете ли какво е това? То е начин да подсилите паметта си, също като бележките, които драскате по маншетите си преди изпит. В случая той преброил буквите на всяка от думите три, едно, четири и т.н. Получил се следният текст: „Как е лошо и много отчайващо да зубриш подир тия силни коктейли, неразумно смесени, безбройни.“ Не бива обаче да смятате, че дори това четиринайсетцифрово число е съвсем точно. Не е. То е приблизително. Компютрите са изчислили пи с хиляди десетични знака, но това не е окончателно, тъй като „пи“ няма край. То е ирационално число.

Преди компютрите математиците се забавлявали с изчисляването на допълнителни десетични знаци на числото „пи“ по метода на вписаните в окръжността многоъгълници. Могат да се получат доста приблизителни стойности просто чрез увеличаване броя на страните на вписания многоъгълник.

Сега ние знаем, че не е възможно да се изчисли реалната стойност на числото „пи“, тъй като то няма такава, понеже е ирационално. Но да допуснем, че такава стойност има. Ето ви един въпрос, върху който да си поблъскате главите:

Представете си възможно най-голямата окръжност, в която е вписан многоъгълник с максимален брой страни; представете си, че разполагате с цялата вечност, за да преброите и измерите страните му. Възможно ли е по този начин да получим тази митична точна стойност на числото „пи“?

Отговорът е не. Причината е в така наречената „пространствено-времева пяна“.

За да получим максимално точната стойност на „пи“, страните на вашия многоъгълник трябва да са с много, много малки дължини. Но за дължината съществува ограничение.

Няма нищо по-малко от дължината на Планк — десет на степен минус двадесет и седем сантиметра, защото при дължини, по-малки от тази, самото понятие за дължина вече не съществува — то е философска абстракция, несъвместима с понятията на квантовата механика. Няма нищо по-късо от дължината на Планк. Тук вече сме в царството на квантовите ефекти, където над всичко властва суперсилата.

А тя, както си спомняте, е тази, която ви дава възможност въобще да направите каквото и да било с каквото и да било. Ако някога се научим как да контролираме суперсилата… е, тогава ще можете спокойно да забравите всичките „не мога“ и „невъзможно е“, които непрекъснато ви повтарям, понеже вече нищо и никога няма да бъде невъзможно.

И някои от айодите изпяха:

Разбира се.

А други от тях пееха както винаги, но в същото време слушаха и слушаха песента на онзи айод сред тях, който бе решил да ги напусне.