Племенницата на сомнамбула

ГЛАВА II

Като редеше думите бързешком и нервно, Питър Кент произнесе:

— Съжалявам, че нахълтах така. Не мога да се въздържам. Нервен съм. Не мога да чакам. Когато искам нещо, искам го. Готов съм да заплатя всяка вреда, която съм причинил. Беше ми внушено да ви посетя. То се случи, когато обядвах с племенницата си. Тя е астроложка. Знае хороскопа ми наизуст. Може да разкаже всичко за моите съзвездия, а аз не вярвам ни думица от това.

— Не вярвате ли?

— Не, разбира се, не. Не мога обаче да избия тези боклуци от главата си. Може да го знаете по себе си. Представете си, че вървите по улицата и видите подпряна стълба. Ако не минете под нея, яд ви е на вас самия, че сте страхливец. Ако минете, започва да ви се върти в главата мисъл, дали не ще ви сполети беда. Действува на нервите ви. Фиксира мисълта ви върху този проблем.

— Да мина под стълба — изсмя се Пери Мейсън — не ме безпокои. Аз просто винаги плувам в опасности.

— Е, добре — забърза по-нататък Кент, — когато племенницата ми извести, че моят хороскоп показва да се консултирам с адвокат, чието презиме се състои от пет букви, нарекох всичко това глупост, но в същото време, проклет да съм, ако не започнах да премислям всички имена на адвокати, съставени от пет букви. Като прегледа отново положението на планетите, тя обяви, че името има някаква връзка със строителен материал и дали не познавам някой адвокат на име S-t-o-n-e1. Не знаех такъв. Изведнъж вашето име изплува в мисълта ми2. Съобщих го на Една, която засия и отговори, че това сте точно вие. Брътвежи и глупости, но ето че съм тук.

Мейсън размени бърз поглед със секретарката си. И каква грижа ви води сега при мен?

— Жена ми бе готова да се разведе с мен в Санта Барбара. Сега промени намеренията си на сто и осемдесет градуса. Отказва се от развода и претендира, че съм луд.

— До къде беше стигнало бракоразводното дело?

— Обявен е декретът, който съдът издава преди окончателното решение.

Според закона на нашия щат след издаване на този декрет делото не може да бъде прекратено.

— Това показва, че не познавате Дорис — изпъшка Кент, като чупеше нервно дългите си пръсти. — Законодателят винаги покровителствува жената и Дорис умело се възползува от това положение. За нея женитбата е сделка и е изучила всички трикове. Съществува закон, според който съдът не може да произнесе окончателното решение, ако страните са се помирили. Дорис се готви да направи писмено изявление, че сме се помирили.

— Помирихте ли се наистина?

— Не, но ще претендира, че сме. Написа ми едно мелодраматично писмо. Постарах се да бъда учтив в отговора си и сега тя ще го използува като доказателство. Но това не е всичко. Подготвила ми е обвинение в измама, не зная каква точно. Знаете, заведе делото на основание някои неща, случили се в Чикаго, но е добавила в доста голяма степен и други, станали след пристигането ни в Калифорния.

— Делото е заведено в Калифорния?

— Да, в Санта Барбара.

— Колко време живее тя там?

— Когато дойдох от Чикаго, имах две имения в Калифорния. Едното е в Холивуд, където живея сега, а другото в Санта Барбара. Тя прекара с мен няколко дни в Холивуд, а после отиде в Санта Барбара, където и заведе дело за развод.

— Как стои въпросът за жителството? Къде ви е постоянното местожителство?

— В Санта Барбара. В Чикаго имах значителни интереси от делови характер и прекарвах част от времето си там, но гласувах и поддържах жителство тук. Когато започна делото, Дорис заяви, че няма никакви пари, при все че разполагаше с ограбеното от двата и предишни брака. Успя да накара съда да и определи временна издръжка и пари за водене на делото. Прибира от мен хиляда и петстотин долара месечно и се развява наоколо. Сега, когато разбра, че искам да се женя наново, направи си сметка да докопа повече в замяна на свободата ми.

— Какво още? — попита Мейсън с най-обикновен тон.

— Влюбен съм.

— Да се плащат по петнадесет стотарки всеки тридесет дни би трябвало да бъде добро лекарство против тази болест.

Кент не отвърна нищо.

— Други неприятности? — осведоми се Мейсън с тон на лекар, който пита за допълнителни симптоми.

— Колкото искате. Партньорът ми например.

— Кой е той?

— Франк Б. Мадъкс.

— Какво не е в ред с него?

— Съдружници сме — бизнес в Чикаго. Трябваше да напусна твърде спешно.

— Защо?

— Лични причини. Здравето ми на първо място. Имах нужда от промяна на обстановката.

— А какво стана със съдружника ви?

Внезапно Кент изпадна в пристъп от спазми. Лицевата му мускулатура се сгърчи. Ръцете и краката му се тресяха. С усилие повдигна трепереща ръка към измъченото си лице, пое дълбоко въздух и с мъка се съвзе.

— Сега всичко е в ред. Само нервен гърч. Сполита ме, когато съм раздразнен.

Вперил в него твърд и нетрепващ поглед, Мейсън поде отново.

— Та думата беше за вашия съдружник?

— Да — каза Кент, като все още се бореше да се овладее напълно.

— Е, и какво?

— Намерих Франк Б. Мадъкс, един побъркан изобретател без стотинка в джоба, настанен в барака до задния двор на една плевня в най-бедния квартал на Чикаго. Имал изобретение за поправка на автомобилни клапани, за което твърдеше, че може да се пласира в сервизите. Нямал възможност даже да патентова тази машина. Моделът, който ми показа, бе изработен на ръка. Подкрепих го финансово и организирах фирма за производството му — Манифактурна компания Мадъкс. В нея аз бях необявен партньор. Работата се развиваше отлично и носеше печалби, когато лекарят ме посъветва да почивам. Оставих всичко в ръцете на Мадъкс и дойдох тук. От време на време той ме осведомяваше за състоянието на фирмата. Писмата му бяха винаги сърдечни. Един ден ми съобщи, че имал да разисква някои проблеми с мен и трябвало да ме посети. Отговорих му да тръгне веднага. Пристигна заедно с една личност на име Дънкън. Отначало го представи като свой приятел, а сега се оказа, че е адвокат — една шкембеста, с рунтави вежди стара лисица. Този тип ми заяви, че Мадъкс трябвало да получава и заплата, а не само печалбата като съдружник. Обвини ме, че съм писал някакво писмо до друг собственик на подобен патент, където съм декларирал, че не ще преча на неговата продукция. Това щяло да ощети стойността на нашия патент с милиони.

— С други думи вашият съдружник иска сега, когато производството ви е станало твърде печелившо, да го обсеби изцяло. Така ли?

— Не само това, но иска съвсем да ме разори, като дири компенсация за упоменатата мнима щета. Та това е нечувана наглост! И което ме вбесява още повече, е, че тази подла змия пристигна под благовидния предлог на приятелско посещение! Най-после сторил съм толкова много за него!

Кент скочи от креслото и започна да снове бясно из стаята.

— Никога не пожелавайте парата. Тя убива вярата ви в човека. Хората се лепят по вас като морски паразити по коритото на кораб. Не се осмелявате да приемете никого по това, което е изписано на лицето му. Не вярвате никому, а недоверието ражда ново недоверие.

— Какво конкретно искате да сторя за вас? — прекъсна го Мейсън.

С две крачки Кент се оказа пред бюрото.

— Искам да стоваря всичките си грижи на вашите плещи. Елате у дома и ме отървете от Мадъкс и този дебелак, адвоката му. След това идете в Санта Барбара и откупете свободата ми от моята бивша жена.

— Кога възнамерявате да сключите новия брак?

— Колкото може по-скоро.

— До каква сума мога да стигна с бившата ви съпруга?

— Платете й седемдесет хиляди в брой.

— В допълнение на издръжката от хиляда и петстотин месечно?

— Не. Това да покрие всичко.

— Да предположим, че не се съгласи?

— Тогава… борете се… Тя ще ви заяви, че съм луд.

— Какво ви кара да мислите така?

— Когато напуснах Чикаго, ходех насън.

— Но това не означава, че сте луд.

— Грабнал съм готварския нож и съм опитвал да нахлуя в спалнята й.

— Кога се случи това?

— Преди малко повече от година.

— Сега излекуван ли сте вече?

— Да, всичко… с изключение на тези проклети гърчове и пристъпи на нерви.

— Кога искате да дойда у вас?

— Тази вечер в 20:00. Доведете и добър лекар, който е в състояние да потвърди, че не съм луд. Звездите сочат, твърди племенницата ми, че това ще бъде добро начинание.

— Изглежда, вашата племенница — кимна бавно Мейсън — ви оказва голямо влияние — със звездите, искам да кажа.

— Тя само ги тълкува. Много е умна.

— Имате ли други роднини?

— Да, моят доведен брат Филип Рийз живее с мен: Между другото искам той да наследи цялото ми имущество.

— А вашата племенница?

— Тя не ще се нуждае от наследство. Човекът, за когото се омъжва, има много пари, достатъчни за двамата. Една, знаете, е малко разглезена и Харис, младежът, за когото се омъжва, счита, че бракът им ще бъде по-щастлив, ако той държи кесията.

— Да допуснем, че бракът им не стигне много надалеч, тогава?

— Тогава мога да променя завещанието си.

— Да не се окаже твърде късно? Кент събра замислено вежди.

— О, разбирам какво искате да кажете. Добре, в такъв случай не можем ли да изготвим завещание, в което да са фиксирани условията за онаследяване?

— Да, можем.

— Ето какво тогава. Искам Хелън Уорингтън, моята секретарка, да получи двадесет и пет хиляди долара. Тя винаги е била лоялна към мен и не желая да е задължена да работи, след като мен вече ме няма на този свят. Всичките други пари могат да послужат за основаване на предприятие, приходите от което да се изплащат на доведения ми брат до тогава, докато Една е в брак с Джералд Харис. В случай на развод и тя ще участвува в събирането на печалбата.

— Вашият доведен брат знае ли за намерението ви да му завещаете цялото си имущество?

— Да.

— Да допуснем, че той не се окаже много очарован от промяната на завещанието в смисъла на това, което предложихте преди малко?

— О, не. Не мислех и да му оставям нещо друго освен само редовен приход. Самия него не го бива да инвестира пари.

— Защо? Да не пие?

— О, не, не това. Той е малко нещо особен.

— Искате да кажете в психическо отношение?

— Как да ви кажа? Той е нервен тип. Винаги твърде много загрижен за здравето си. Лекарят ми обясни, че той представлява това, което в медицината се схваща като хипохондрик.

— Разполагал ли е някога със собствени пари?

— Да — кимна Кент. — В миналото изживя известен нещастен финансов опит и се огорчи дълбоко, промени се някак си коренно, разбирате ли ме? Капиталовложенията му се оказаха толкова неудачни, че той е склонен да схваща като лична обида успехите на другите.

— Но от вашите не се обижда?

— Тъкмо обратно — доста много.

— Независимо от това той ще бъде облагодетелствуван от завещанието ви?

— Не го познавате. Рядък екземпляр! — усмихна се Кент.

Като си играеше с молива, Мейсън се взря замислено в него и попита:

— А що се отнася до бъдещата ви жена?

— Тя не ще получи ни цент. Моля ви да изготвите договор в този смисъл. Един, който тя ще подпише преди да се оженим, и друг — след това. Така единствено ще се чувствувам сигурен, че не встъпва в брак заради парите ми. Впрочем идеята е нейна. Отказва да стане моя съпруга, докато не уредя нещата така, че тя да не може да получи нищо от богатството ми било под форма на издръжка, било като наследства, ако умра.

Мейсън повдигна въпросително вежди, а Кент се засмя.

— Казано между нас, съветнико3, поверително мога да ви съобщя, че веднага след подписването на тези документи ще я обезщетя със значителна сума.

— Разбирам. А сега относно завещанието ви, осигуряващо на Една независим доход в случай на развод с Харис. То може да доведе тъкмо до такъв резултат, какъвто той иска да избегне.

— Вашата мисъл ми е ясна. Изглежда, ще трябва пак да поговоря с Харис. Откровено казано, Една ми е била винаги главната грижа. Непрестанно бе обект на преследване от страна на зестрогонци, но аз ги отстранявах веднага щом ги разкриех, и ето че се появи Харис. Той ми изложи намеренията си в самото начало… Впрочем ще се срещнете с него тази вечер Отложете работата около завещанието с няколко дни, съветнико, но пригответе тези документи, които моята невеста иска да подпише, и ги донесете довечера. Те ще бъдат нещо като проверка. Ако тя покаже готовност да се лиши от всички свои права като моя нас ледница, ще зная, че се свързва с мен по любов.

— Ясно — съгласи се Мейсън.

— Ще можете ли да приготвите документите за тази вечер?

— Ще мога, мисля.

С бърз жест Кент измъкна чекова книжка от вътрешния си джоб, попълни една страница с характерната за него припряност, откъсна листа и го подаде усмихнат на адвоката.

— Попийте го по-добре. Това е, че ви ангажирам.

Без нито дума повече той се обърна и напусна стаята.

Пери Мейсън се обърна с гримаса към Дела Стрийт.

— Ето какво се получи в стремежа ми да бъда етичен и да възпрепятствувам убийства — бракоразводно дело, което никак не ми се нрави; съвещание с долнопробно адвокатче, което е презрителна работа; и договор за уреждане на имуществени отношения, което е проклета чирашка служба.

Секретарката му хладнокръвно протегна опитна ръка, взе чека и каза:

— За всички тези дреболии тук виждам написани пет хиляди долара, които не могат да се открият никнещи по храстите.

Мейсън се усмихна и отвърна:

— За Кент мога да кажа само това — благороден човек. Заведи чека в банката, преди да съм променил решението си и съм му известил да си търси друг адвокат. Свържи се по телефона с д-р Келтън, повикай Джексън и позвъни на Пол Дрейк от Детективска агенция Дрейк, като му предадеш, че имам работа за него.

— Смятате да прибегнете и до услугите на детектив? — попита тя.

— За мисис Дорис Съли Кент, и то в широка степен. Когато трябва да договаряш издръжка с професионална изнудвачка в брака, един грам информация е далеч по-ценен от килограм разговори.

Дела Стрийт измъкна списък с телефонни номера и започна да изпълнява поставените й задачи със спокойната и ефикасна сигурност на човек, изкусен в работата си.

Пери Мейсън стоеше до прозореца, зареял замислен поглед в уличния поток под себе си. Изведнъж се извърна, изтегли едно от чекмеджетата на бюрото и извади бинокъл. Когато бе отново до прозореца, той го отвори, поднесе бинокъла до очите си и се наведе навън.

Дела Стрийт, без да е получила някакво нареждане, с отмерено движение постави слушалката върху вилката на телефона по средата на разговора и в следния миг моливът й бе насочен към бележника, готова да записва.

С очи, приковани в бинокъла, Мейсън продиктува:

— 9 — R — 8 — 3 — 9 — 7. — Номерът бе вече в бележника на секретарката.

Мейсън сне бинокъла и затвори прозореца.

— Записа ли, Дела?

— Да. Какво означава това?

— Номерът на открит спортен зелен пакард, шофиран от жена в синя рокля, проследяваща нашия клиент Питър Б. Кент. Не можах да видя лицето й, но ако краката й не лъжат, има хубава фигура.