Люсил Мейз, слаба жена с дълги крайници и стройна фигура, посрещна с открити очи преценяващия поглед на Пери Мейсън.
— Аз съм медицинска сестра — представи се тя, — мистър Кент е с двадесет години по-възрастен от мен. Естествено хората считат, че се свързвам с него заради парите му но не е така. Искам да ви уверя лично, че съм готова да подпиша всякакъв документ, който да гарантира моята материална незаинтересованост към него.
— Благодаря ви — поклони се леко Мейсън. — Доволен съм, че ми се предостави възможност за този разговор. Между другото, разисквали ли сте тези проблеми с мистър Рийз?
— Не — усмихна се тя. — Той не ме обича. Страда от хипохондрия и не харесва хора, които не го глезят. Харис, богатият годеник на Една, му угажда винаги. Ето на, и тази вечер той започна да капризничи, като настояваше, че в спалнята му става течение. Харис веднага се съгласи с него, разтича се и уреди така нещата, че Рийз и Мадъкс да разменят стаите си. Това не ще се понрави на мистър Кент, когато узнае. Толкова пъти съм му повтаряла да не се подвежда от въображаемите му оплаквания.
— Кент не знае ли за смяната на стаите?
— Не. Случи се точно след вечеря. Питър бе на телефона, а всички останали бяха там и…
Вратата се отвори внезапно и Кент нахлу в стаята. Като обхвана с ръка Люсил през кръста, той предложи:
— Ако идем веднага в солариума, ще бъдем навреме за напитките. Харис тъкмо приготвя един от прочутите си коктейли.
— Много добре — кимна в съгласие мис Мейз, но очите й бяха спрени върху Мейсън. — Исках само да ви изложа лично позициите си, мистър Мейсън.
Мейсън поклати одобрително глава и се обърна към Кент.
— Налага се веднага да изготвя пълномощно и да го подпишете. Ще ми е нужно за получаване на окончателното решение за развода. Също така трябва да изпратя някого в Санта Барбара, за да смени моя човек, който държи под наблюдение Дорис Съли Кент.
Питър посочи с ръка към една врата, водеща към свързано с библиотеката помещение, откъдето се чуваше весел смях.
— По-напред искам да ви представя племенницата си и Джери Харис, младежа, за когото е сгодена. Той е готов да стори всичко в наша услуга.
Мейсън кимна и заобиколен от останалите, влезе в съседната стая. В единия от ъглите й бе уреден бар, зад който млад усмихнат гигант разбъркваше коктейл. Една Хамър, подпряла крак на парапета, тъкмо се осведомяваше:
— Изглежда, че вече е готов?
На другия край на бара Хелън Уорингтън, секретарката, явно в добро настроение, приготвяше чашките.
— Не — каза младежът зад бара, — не изглеждаш достатъчно пияна. Ако трябва да изиграем този номер и…
Той спря внезапно, забелязал появата на Пери Мейсън. Кент обяви:
— Искам да ви представя Пери Мейсън, адвокатът. Моята племенница, мис Една Хамър, и Джери Харис. С мис Уорингтън вече се познавате. Да се надяваме, че Джери е готов с един от прословутите си K-D-D-O коктейли.
Една Хамър стана и подаде ръка на Пери Мейсън.
— Толкова много съм чувала за вас. Истинско удоволствие е да се запозная с вас. Вуйчо ми казанче ще се обърне към вас, и аз очаквах с нетърпение възможността да ви срещна.
— Ако знаех, че вуйчо ви има такава очарователна племенница, щях много по-рано да настоявам да посетим домашния ви бар.
— Много добре казано — възкликна Харис, — и точно затова ще ви посветя фамозния Харисов K-D-D-O коктейл.
— А какво точно означава това наименование? Този път отговори Хелън Уорингтън.
— Това са началните букви от израза „глътни-го-и-повтори“.
Кент отиде до бара и почука по махагона му, сякаш призоваваше към (ред директорско съвещание.
— Мили мои, намирам се в сериозно положение. Нека преустановим за миг шегите. Нужна ми е вашата помощ.
Веднага смехът застина по лицата на всички.
— Ще се женя тази нощ, или по-точно рано сутринта.
Харис понечи да аплодира, но уловил изражението, изписано по лицето на Кент, отпусна ръце.
— Е, какво, нямам тайни от когото и да било, присъствуващ в тази стая. Всички сте мои приятели. Зная, че мога да разчитам на вас. Ще поставя картите на масата. На мистър Мейсън е необходима помощта на някого от вас. Наложително е някой да замине веднага за Санта Барбара.
— Сложете ме в сметката — вдигна ръка Харис — доброволец номер едно.
Кент му кимна с благодарност и продължи.
— Ето какво е положението. Дорис, която е известна на всички ви и чийто характер познавате без нуждата от коментар от моя страна, планира да започне ново дело, посредством което да възпрепятствува встъпването ми в нов брак. Междувременно, тъй като е сменила адвоката си, делото ще се забави за малко. Ако мистър Мейсън успее да получи рано утре сутринта окончателното решение на съда за развода ни, Люсил и аз можем да отлетим до Юма, Аризона, и да сключим брак.
— Мистър Мейсън, — скочи Харис, — ако ви е необходим някой, за да ви откара в Санта Барбара, пред вратата имам паркиран ролс ройс, който ще вземе разстоянието за по-малко от два часа. Правил съм го и по-преди.
— Не е необходимо да ходя аз. Мое доверено лице е вече там. Необходим ми е сръчен стенограф, когото да изпратя за изготвяне на съответните документи. Трябва ми също някой, който познава Дорис, за да държи под наблюдение квартирата й и да ме осведомява кога влиза и излиза. За утринта ще уредя детективи да поемат работата. Човекът само да им я посочи, а по-нататък те ще се заемат с всичко.
— Аз я познавам — откликна Харис. — Една ме запозна с нея преди месец. Хайде с мен, Една. Ще бъде весело.
Една се поколеба и хвърли поглед към Хелън, а Кент, разбрал този поглед, се обърна към тях.
— Вървете и двете, момичета. Не ще се нуждая от мис Уорингтън. Там тя ще бъде полезна като опитна професионална стенографка.
— Тогава всичко е уредено — кимна доволен Мейсън.
После отиде до телефона, набра номера на кантората си и нареди на Дела Стрийт:
— Приготви документа за окончателното решение по развода на Питър Кент. Предварителното решение е издадено в Санта Барбара преди една година, на тринадесети. Остави свободно място за номера и страницата на съдебния протокол, които ще нанесем, като ги вземем. Предварителното решение е влязло в сила от същата дата, когато е издадено.
— Приготвила съм вече всичко това — отговори тя спокойно. — Очаква се само подписът на съдията.
— Отново си чела мислите ми, а?
— Изненадвате ли се? Ще дойдете ли за книжата или да ви ги донеса?
— Къде е Пол Дрейк? При теб ли е?
— Не, излезе. Цялата вечер не се е връщал.
— Да не е открил нещо ново?
— Не мисля така.
— Вземи такси и ела.
Щом Мейсън приключи разговора, Хелън Уорингтън се свърза с летището. По средата на разговора тя се обърна към Кент.
— Намерих пилот, който може да подготви малък чартър, но не иска да тръгне преди зазоряване. Ако поемете при изгрев слънце, в 7:30 ще сте в Юма.
Кент погледна към Мейсън и той му кимна утвърдително.
— Добре — нареди той на секретарката си, — наеми самолета.
Внезапно Кент се разтресе. Ръцете, краката и лицето му бяха обхванати от гърч. Обърна се гърбом, сякаш се стремеше да скрие бедата си. Хелън Уорингтън произнесе с хладен делови тон:
— Много добре. Пригответе машината за тръгване призори.
Вратата се отвори и слугата съобщи:
— Мистър Пезли ви търси, мис Уорингтън. Кент внезапно излезе от пристъпа.
— Чуйте — извърна се той, — нито думичка на Боб Пезли!
— Правилно — отбеляза Хелън, — освен ако се наложи да тръгна.
— И аз настоявам да тръгнеш — сприхаво се намеси Една, — в края на краищата това ще е цяла нощ път.
— Кажи на Пезли — инструктира я Кент, — че заминаваш по моя работа. Не споменавай за колко време и къде. Настоявай да те извини.
— И нито дума, с кого ще пътуваш — засмя се Харис. — Ще ме заколи. Е, добре, щом аз ще шофирам, трябва да съм трезвен, но няма причина, вие, хора, да не обърнете по една чаша от известния Харисов коктейл за изпращане.
— Да — каза Една, — дайте една и на Боб. Тя ще го успокои. — В тона й се долавяше язвителна нотка.
— Поканете мистър Пезли — обърна се към слугата Хелън.
След малко в стаята влезе млад човек, на около двадесет и пет години с приведени рамене и направи с глава лек, неадресиран поклон.
— Добър вечер на всички — каза той и веднага обърна очи към Хелън.
Тя се приближи до него и кимна последователно към Мейсън и Пезли.
— Мистър Мейсън! Мистър Пезли!
— Пери Мейсън! Адвокатът! — възкликна младежът.
— Целият — съгласи се Мейсън, като се ръкуваше, — и на път да изпробва един от прочутите коктейли на нашия почитаем съвременник Джери Харис, по общо признание най-голям специалист на баровете от времето на сухия режим.
Кент доближи Пезли.
— Съжалявам, Боб, но трябва да извиниш Хелън за тази вечер. Има много работа.
— Не се безпокойте. — Пезли направи усилие да се усмихне. — Отбих се само за малко. Утре ми предстои тежък работен ден. Исках само да поговоря за минутка с Хелън — и той й отправи многозначителен поглед.
— Моля всички да ни извините — каза весело тя. — Харис, запазете моя коктейл. — После двамата излязоха и Една въздъхна облекчено.
— Пази боже от ревнив мъж! Видя ли, Джери, какъв поглед само ти отправи.
— Дали съм видял? Човек би помислил, че съм Дон Жуан на Холивуд.
Тонът на Една бе леко превзет, когато попита:
— А не си ли, Джери?
— Да не съм жив, ако зная! — ухили се той. — Трудно ми е да държа сметка за всички конкуренти, но се старая с всички сили.
Люсил Мейз, която разговаряше тихо с Питър Кент, изведнъж се изсмя и подметна:
— Бас държа, че наистина правиш всичко възможно, Джери.
— Правилно. Не се шегувам. Така е. Знаете ли, съвсем нормално е за жените да тичат подир този мъж, когото и останалите преследват. Следователно като накарам всички жени да ме желаят, желан съм за всички жени, а ако жените не ме харесват, нито една не ще ме иска.
— Не ми се нрави твоето аз и мен — каза Люсил със смях.
— Не, това е самата истина — отвърна той и се обърна дръзко към Една. — Нали така, сърце мое?
— Така е, що се отнася до мен — усмихна му се тя, — но щом обвия пипалата си около теб, не забравяй, че ще бъдеш белязан, и ако видя някоя да се увърта около теб, ще й забия нож между ребрата.
Като отмерваше внимателно последната съставка на коктейла, Харис каза:
— Още две чашки от този нектар и ще станеш по-либерална.
— Бързай, Джери — подкани го Една, — мистър Мейсън е достатъчно учтив и толерантен, но мога да забележа как кипи от важни мисли… Такива са всички от зодията Лъв.
— А аз не съм ли Лъв? — попита Харис. — В мен също преливат важни мисли.
Замъглените й леко от алкохола очи заблестяха отведнъж с трезви пламъци, а гласът й загуби закачливия си тон.
— Ти си Телец. И как много ми допада.