Племенницата на сомнамбула

ГЛАВА IV

Някъде в къщата часовник отмери 21:00.

Говореше Дънкън. Вече повече от петнадесет минути излагаше позицията на своя клиент. Мадъкс, човек с приведени рамене и високи лицеви ябълки, с навик да държи очите си фиксирани върху върха на обувките си, седеше умълчан. Кент нетърпеливо чупеше дългите си пръсти. Вдясно от него Хелън Уорингтън, секретарката му, седеше с готов молив. Когато часовникът отпя и последните си звуци, Дънкън спря. Мейсън се обърна към секретарката.

— Какво гласеше последната точка, мис Уорингтън?

Тя прелисти бележника си и зачете стенографирания куп от думи.

— …и тъй като страните имат желание веднаж завинаги да уредят и уточнят делата на споменатото съдружие и всеки да освободи другия от всички и каквито и да било претенции, от всякакъв вид, естество или характер, които могат да се породят от каквато и да било причина…

— Това е точно пунктът, на който искам да наблегна — прекъсна я Дънкън настойчиво. — Моят клиент трябва да бъде освободен по отношение на онези претенции, които може да има като съдружник. Това освобождаване да покрие всички искания. Единствената цел на този компромис е да се уредят съдружническите дела. Сега моят клиент…

Мейсън го прекъсна нетърпеливо.

— Какви претенции има вашият клиент срещу Питър Кент, които да не са от съдружнически характер?

— Не зная да има такива — прие Дънкън.

— Тогава нищо не вреди да извършим генерално освобождаване.

Дънкън контрира с тон, в който личеше съмнение:

— Ако той няма никакви претенции, тогава защо ще е необходимо да правим такова освобождаване?

— Защото имам намерение да изясня нещата до дъно. Ако вашият клиент има някакви други претенции срещу Кент, нека ги заяви сега.

Дънкън почти изкрещя към Мадъкс.

— Не отговаряйте! He! Оставете аз да водя разговора!

Мейсън въздъхна и взе един плик от папката, която лежеше пред Кент. Дънкън извади носна кърпа, сне очилата си и изтри стъклата им.

— Тук има писмо, подписано от Мадъкс — подаде го Мейсън. — Положително познавате подписа на клиента си. В това писмо е казано…

Дънкън бързо грабна плика, наведе назад глава, та да може да гледа през долния сектор на очилата, нагласи писмото на една протегната ръка разстояние от очите си, прочете го и колебливо го подаде обратно.

— Това е писано от моя клиент, преди да е имал пълното съзнание за законните си права.

Мейсън скочи от мястото си.

— Много добре! Но знайте, че никак не ми се нрави начинът, по който всичко се развива. Вашият клиент или ще подпише генерално освобождаване, или не ще получи и пукната пара. Ако вие с вашата игра на думи искате да го лишите от изгодно уреждане на нещата, продължавайте така.

Мадъкс повдигна очи от върха на обувките си, отправи примигващ поглед към Дънкън, понечи да каже нещо, после се възпря и остана втренчен в адвоката си. Лицето на Дънкън почервеня от гняв, но доловил значението на Мадъксовия поглед, той се овладя и произнесе учтиво:

— Ще ни извините за минутка. Трябва да разговарям с клиента си.

Двамата станаха и напуснаха стаята.

Д-р Келтън, седнал малко по-назад от масата, така че да може да наблюдава поведението на Кент; сне пурата от устата си и въздъхна.

— Ех, вие адвокати!

— Заслужавам си го — каза раздразнено Мейсън, — щом като се вмесвам в разправии по проклети договаряния. Моята специалност са убийствата. Защо, дявол да го вземе, нямах достатъчно ум да не изменям на принципите си!

Внезапно Кент изпадна в гърч. Започнал от ъглите на устата му, той постепенно обхвана цялото му лице. Нещастникът направи опит да повдигне ръка, но и тя трепереше. В следния миг цялото му тяло бе обхванато от спазми.

Внимателно следящи тресящата се фигура, очите на д-р Келтън се бяха превърнали в едва видими цепки. С голямо усилие Кент успя да се овладее и като изтри челото си с кърпа, се обърна към Мейсън.

— Не му давайте нито цент, ако не подпише вашето предложение. Той е изнудвач, един лаком…

Вратата се отвори и се появи главният слуга.

— Моля, мистър Мейсън, на телефона.

Мейсън го последва в коридора до звукоизолиран телефонен бокс.

— Да? — осведоми се той, като вдигна слушалката.

— Пол Дрейк е тук в кабинета с рапорт от Чикаго — чу се гласът на Дела Стрийт, — а Джексън тъкмо иска линия от Санта Барбара. Говорете с Пол, а след това ще ви свържа и с Джексън.

Мейсън чу изтракване, а после и гласа на Дрейк.

— Ало, Пери, успях да разкрия доста неща в Чикаго. Франк Б. Мадъкс се пържи в горещо масло. Той е организирал Манифактурна компания Мадъкс. Капиталът явно е дошъл от Питър Б. Кент. От нищо работата израсла до малко спретнато индустриално предприятие. Кент е стоял на заден план, а Мадъкс е ръководел всичко. Преди около два месеца е било заведено дело от вдовицата на Джеймс К. Фог. Тя твърди, че нейният мъж е изобретил машината, която се произвежда в предприятието на Мадъкс. Историята е дълга. Ще ти изложа само главното. Фог е бил на смъртно легло, болен от туберкулоза, когато Мадъкс, представящ се за искрен приятел, обещал да направи нещо за изобретението. Взел модела, извадил патент на свое име, а по-късно започнал и производството, без да съобщава нищо на Фог. Изобретателят умрял, като в последните си месеци не е живял с жена си. След смъртта му, като преглеждала някои стари книжа, тя открила достатъчно факти, за да се насочи по правилна следа. Разучила нещата и завела дело. Мадъкс дълго време се изплъзвал, но накрая тя успяла да получи разпореждане за докарването му в съда. Мъчила се да го открие, за да му бъде връчена призовка, но без успех. Детективската компания, която наех в Чикаго за проучването на Мадъкс, е наета също и от адвоката на мисис Фог за издирването му.

— Каза ли им къде е сега той?

— Не, но имам такова намерение. Съгласен ли си?

— Съвсем си прав. Разкажи им всичко. Могат да уредят връчването на призовката тук. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Отлично. Има и нещо друго. Зеленият пакард е собственост на Дорис Съли Кент, от Санта Барбара.

Гласът на Дела Стрийт се намеси в разговора.

— Един момент, шефе. Джексън е на линията. Сега ще го включа.

Гласът на Джексън трепереше от възбуда.

— Тук попаднах точно в гнездото на птицата.

— Какво има?

— Открих, че предварителният декрет на съда за развода е влязъл в сила точно преди една година, на тринадесети от сегашния месец. Хъдзън, Рейнолдс и Хънт са били адвокатите на мисис Кент. Със случая е бил натоварен Хъдзън. Тази сутрин тя го е освободила и е наела в Лос Анжелос друг адвокат, който да я представлява.

— Значи това решение е влязло в сила на тринадесети миналата година?

— Да.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Проверих протоколите.

— Откри ли квартирата й?

— Да. Тя е на 1325а Кабрило Стрийт.

— Чудесно, Джексън! Ето какво ще сториш сега. Паркирай колата някъде, от където ще можеш да наблюдаваш къщата. Дръж я под око, докато изпратя някого да те смени скоро след полунощ. Тя шофира открит спортен зелен пакард. Последвай я, ако излезе, а също така записвай и номера на всяка кола, която я посещава. Стой до пристигането на смяната.

Мейсън затвори телефона и се върна в библиотеката. Дънкън, с подозрителен поглед, святкащ под гъсти надвиснали вежди, нетърпеливо местеше пурата от единия до другия ъгъл на устата си.

— Мисля — изпъчи се той, — че работата може да се уреди. Моят клиент смята, че мистър Кент вероятно съвсем несъзнателно е допуснал ценни качества на производството им да станат достояние на други, без да е консултирал партньора си; че патентът е цен…

— Забравете ги тия — прекъсна го Мейсън, — вие повторихте това най-малко пет пъти, откакто задочна това съвещание.

Дънкън отметна така главата си, че да изстреля към Мейсън святкащ поглед през долните полукръгове на очилата си.

— Не ми харесва тонът ви, а също и коментариите — отбеляза той.

Мейсън се изсмя насреща му без нито думичка.

— Клиентът ми е готов да подпише генерално освобождаване, ако получи допълнително десет хиляди долара — обяви мрачно Дънкън.

Кент поиска да каже нещо, но Мейсън го усмири с жест и отговори:

— Трябва да обсъдя предложението ви с клиента си.

— Много добре. Значи ли това да ви оставим сами?

— Не бихме стигнали веднага до някакво решение. Има да разискваме доста. Ще се срещнем утре вечер по същото време.

— Но аз мислех, че бързо ще приключим всичко по приятелски — запротестира разочарован Дънкън.

Мейсън не отговори. След кратко, неловко за Дънкън мълчание, той унило промърмори:

— Добре. Ако това е всичко, няма друга алтернатива, освен да чакам.

— Това е всичко — отсече Мейсън.

Дънкън се запъти бавно и важно, спря на прага на вратата за толкоз, колкото да каже „лека нощ“ с глас, неспособен да скрие разочарованието му и като пропусна Мадъкс пред себе си, хлопна вратата леко.

— За бога, Мейсън. Искам всичко да се уреди — извика Кент. — Парите не значат много за мен, но както знаете, искам нещата ми да бъдат поставени в необходимия добър ред и…

— Добре — прекъсна го Мейсън. — Сега ще ви кажа нещичко. Мадъкс е мошеник. Утре ще заведем дело срещу него на основание, че ви е измамил, като се е представил за изобретател и собственик на така наречената Мадъксова машина за поправка на клапани. Той не е нито собственикът, нито изобретателят. Сдобил се е с модела, като е измамил един човек на име Фог, който е истинският изобретател. Ще потърсите пълна сметка, а също и да се определи пълномощник за предприятието в Чикаго и така се оказвате в позиция да изхвърлите и Мадъкс, и Дънкън с главата надолу.

— Искате да кажете, че Франк не е изобретил тази машина?

— Точно така. Цялото му деяние е кражба.

— О, по дяволите! Ще повикам да го арестуват. Ще го наредя аз. Ще ида при него ей сегичка и…

— Оставете всичко това — пресече Мейсън възбудата му. — Длъжен сте да обмислите много по-важни неща. Мисис Фог съди Мадъкс в Чикаго. Стреми се да го открие и му връчи призовка. Той е тук с цел да пипне от вас каквото може и като грабне парите, да изчезне. Ако му разкриете това, мисис Фог никога не ще може да го представи на съда. Трябва да го мотаете и задържате тук, докато му връчат призовката по делото на Фог. Освен това има да се справяте и с други неща. Вашата бивша съпруга е изхвърлила на боклука адвокатите си от Санта Барбара и е наела тук, в Лос Анжелос, други. На тях им е необходимо известно време, докато влязат в крак и се заемат с работата. Предварителното решение на съда в Санта Барбара е влязло в сила на днешния ден преди една година. Утре сутринта мога да се явя в съда, ако успея да пристигна преди нейния адвокат, и да получа окончателното решение за развода. Щом като се сдобия с него, веднага можете да се ожените.

— Как? Не трябва ли да се изчакат трите дни, предвидени от закона?

— Да, в този щат, но не и в Аризона. Трябва ми пълномощно от вас, за да получа окончателното постановление за развода. Вие с мис Мейз отлетете със самолет до Юма и чакайте да ви телефонирам, че окончателното решение е издадено. Тогава се оженете. Този брак ще бъде законен.

— Необходимо ли е да се действува толкова бързо? Не може ли да се почака, докато мис Мейз се приготви и…

— Как не можете да разберете! — Мейсън почти му изкрещя. — В момента, в който мисис Дорис Кент направи писмена декларация, че сте се сдобрили, вече не можете да встъпвате в брак, докато всичко не се преразгледа и пререшава отново. Ако обаче успеете да я изпреварите, позицията ви е неуязвима.

Кент скочи и се запъти към вратата.

— Хайде Хелън! Обади се веднага да ангажираш места за самолета!

В следния миг те напуснаха заедно стаята.

— Е, Джим, какво мислиш за него? — обърна се Мейсън към д-р Келтън.

Докторът замислено изпусна облак дим от пурата си и промълви:

— Проклет да съм, ако зная. Този негов номер е симулация.

— Имаш предвид гърчовете?

— Да.

— Тогава това не са признаци на нервно разстройство?

— Не. Известни контракции на асоциирани мускулни групи, повтарящи се неволево и периодично, съставляват заболяване, общоизвестно под названието тик. Като изключим формата на тригеминална невралгия, дължаща се на дегенеративни изменения в сетивния лицев нерв, наречен троичен, тиковете не са болезнени. Но това не е тик. Наблюдавах го внимателно и бих се заклел, че ни разиграва симулация.

— Но защо му е на Кент да симулира нервно разстройство? Бори се срещу твърдението на жена си, че е побъркан. Мъчи се да докаже, че е съвсем нормален. Затова ме накара да доведа тук и теб.

Д-р Келтън поклати замислено глава.

— Значи той пожела да доведеш лекар да го наблюдава?

— Да. Струва ми се, че племенницата има пръст в това внушение, но предложението дойде от негова страна.

— Накарал те е да ме доведеш тук, за да направи демонстрация. Както повечето симуланти той надценява възможностите си да измами лекаря. Твърде вероятно е да заблуди домашния си лекар, но тези представления не могат да минат пред специалист психиатър.

— Какво цели тогава?

Келтън сви рамене.

— Що се отнася до сомнамбулизма, значи ли той нещо?

— Искаш да кажеш като симптом на умствено разстройство?

— Да.

— Не. Сомнамбулизмът се дължи обикновено на някаква емоционална задръжка, затормозеност, своето рода асоцииране на идеи у индивида. Това не е проява на умопобърканост. По-близо е до известен тип самовнушение, аутохипноза от подсъзнателен тип.

— Стават ли сомнамбулите по-активни при пълнолуние?

— Да.

— Защо?

— Казано откровено, Пери, не ни е известно.

— Ето ти, значи, нещо ново — засмя се Мейсън. — Клиент те наема да докажеш, че не е побъркан, а се прави на луд.

— А да не говорим — вметна сухо Келтън — за милия му навик да обикаля нощем из къщата с голям готварски нож в ръка.