Племенницата на сомнамбула

ГЛАВА XXII

Като връхлетя в кантората, Мейсън ловко хвърли шапката си върху мраморния бюст на Блякстоун. Тя удари косо главата му и се плъзна така, че застана весело кривната на една страна.

Дела Стрийт се опитваше да си надене маската на безразличие, но очите и блестяха тържествено.

— Отвъд гол-линията, а, шефе?

— Точно в средата между двете странични греди!

— Кога проблясва в ума ви мисълта, че е той?

— Да пукна, ако зная — отвърна той, като се настаняваше върху ръба на бюрото и се хилеше по момчешки. — Дребни факти бодяха непрекъснато съзнанието ми. Защо, по дяволите, Една Хамър е седнала да изучава сомнамбулизъм? Защо й е притрябвало да слага секретна брава на вратата си? Защо фигурата, която Дънкън беше видял да броди из пациото, се е спряла до масичката за кафе и защо вторият нож, заключен от нея в чекмеджето, изчезна? Защо Мадъкс е телефонирал на Дорис Кент в 3:00 сутринта, когато е знаел много добре, че срещата е била уговорена?

Направих шконто на голяма част от показанията на Дънкън, понеже си знаех, че той е от онези надути, егоистични патоци, които могат съвсем несъзнателно да извършат лъжесвидетелство. Дай му копче и е готов да пришие палто на него. Несъмнено беше обаче, че е видял някого, обикалящ пациото по нощница. Когато заяви, че като станал от леглото, първата му работа е била да сложи очилата си, той лъжеше най-безсрамно. Не бе сторил нищо подобно. Всичко, видяно от него, е било една бяла фигура, бродеща на лунна светлина. Когато предположи от последвалото развитие на събитията, че тази фигура трябва да е била самият Кент, хипнотизира себе си с убеждението, че наистина е видял Кент. Бе достатъчно пристрастен, та да става все по-положителен в тази мисъл, но това не изясняваше мистериозния следполунощен разговор.

Мадъкс бе съвсем хитър, за да избегне сам той да извърши телефонния разговор с Дорис Кент, който проведе Дънкън около 23:00 вечерта. Отговорите му при директния разпит не ми говореха и най-малко, че той е провел втория разговор. Разбира се, имах намерение на кръстосания разпит да запитам Дънкън дали е имало преди това други разговори, защото думите на мисис Кент по телефона, че срещата е била уговорена с адвоката на Мадъкс, говореха че Дънкън вече се е бил свързал с нея. От друга страна, Мадъкс твърдеше най-убедително, че не е телефонирал на Дорис Кент з 3:00 сутринта. Никога не съм и допускал, че той ще лъжесвидетелствува за нещо, което може лесно да се провери и докаже.

Това ме накара да съсредоточа вниманието си върху Харис и в минутата, когато го сторих, осъзнах, че съм на вярна следа. Харис бе този, който обръщаше всички обстоятелства около делото с главата надолу. Той се стремеше да изкара Кент виновен. Когато му стана ясно, че Кент може да осъществи добра защита на базата на сомнамбулизма си, опита се да изтръгне тази основа под краката му, като свидетелствува, че ножът не е бил в чекмеджето, когато Една го е заключила. Остави се също да бъде призован като прокурорски свидетел. Явно той е телефонирал неколкократно на прокурора анонимно. Някой предупреди Хъкъм, че съм се приготвил да вмъкна в случая дубликат на ножа. Когато попитах Една, дали е казвала някому за този нож, тя отрече, но по-късно прие, че трябва да е казала на Харис.

— Наистина ли не сте искал, шефе, с ножовете да объркате следствието?

— Разбира се, не. Всичко, което опитвах да сторя, бе да вбия в главата на Една важността на този нож, заключен в чекмеджето, така че когато легне да спи, тази мисъл да доминира в ума и.

— Допускахте, че тя отново ще стане насън?

— Да.

— И ще вземе ножа?

— Да.

— И какво мислехте, че ще прави с него?

— Ако основанията ми се окажеха верни, щеше да направи същото, което извърши и преди. Щеше да го сложи, разбира се, под капака на масичката за кафе. Там беше нейното малко, лично скривалище…

— То бе известно също и на Харис?

— Разбира се, знаел го е. Живееше с нея тайно като законен съпруг повече от един месец. Притежаваше ключ от къщата и от стаята на Една. Налице бе и друг факт, който ме караше още повече да го подозирам. През тази нощ той наблюдаваше къщата в Санта Барбара. Ако е бил там, както заяви, не можеше да не види след телефонния разговор мисис Кент да напуща резиденцията, да изкарва колата си и да поема за Лос Анжелос. Не е видял всичко това, следователно не е бил там. Ако не е бил там, къде е бил тогава? Бе в състояние да посочи съвсем точно времето на разговора с Дорис Кент. Бе в състояние да цитира думите й. Как бе възможно това, ако не е бил там? Имаше само едно-единствено обяснение — той е бил този, който е провел разговора. Когато обсъдих внимателно тази вероятност, бях напълно убеден в единственото й обяснение. То стоеше открито и минаваше през целия случай като червена нишка, зовяща за внимание, но ние просто не бяхме помислили за него. Харис наблюдаваше къщата в Санта Барбара само привидно. На него му бе необходимо да се върне обратно в Лос Анжелос, да извърши убийството и след това да заеме пак мястото си пред дома на Дорис Кент в Санта Барбара. Завърнал се в Лос Анжелос, той е осъзнал, че ако мисис Кент излезе през това време, за него ще е от голямо значение да знае този факт и е решил да я повика по телефона. Естествено не е можел да ползува собственото си име и му се наложило да избира чуждо. Спрял се е на Мадъкс, понеже доловил, че според съвсем логичното развитие на събитията Мадъкс сигурно ще потърси връзка с мисис Кент, за да я увещава в сътрудничество. Бедата е там, че всичко е било твърде много логично, изключително добре намислено, но той е закъснял, понеже Мадъкс вече се бе свързал с Дорис Кент чрез Дънкън. Посредством този телефонен разговор Харис бе постигнал два много важни за себе си резултата. Първо, беше се убедил, че мисис Кент е у дома си в 3:00 сутринта; второ, бе си взел бележки за всичко, което тя беше казала, така че можеше да повтори разговора и да докаже с това, че е бил в Санта Барбара по време на убийството.

— Но защо е искал да убие Рийз?

— Основанията му са две. Освен Една Хамър, която наскоро бе станала съпруга на Харис, Рийз беше единственият друг наследник на богатствата. Чрез убийството на Рийз той премахваше този друг наследник. От друга страна, като припише престъплението на Кент, палачът щеше да очисти и него от пътя си.

— Но Кент беше направил завещание, което обезнаследява Една.

— Не, не бе го още направил. Щеше да го напише, след като Харис се ожени за Една. Тъкмо това накара Харис да убеди Една за сключване на таен брак. Надяваше се, че ще му се удаде случай да премахне Кент, преди да е променил завещанието си.

— Но нали Харис бе този, който поиска от Кент да лиши племенницата си от наследство?

— Това беше най-ловкият му трик — усмихна се Мейсън. — Харис е долен авантюрист и мошеник. Разбрал веднаж, че Една Хамър е много привлекателна млада жена, която ще наследи голямо богатство, той същевременно успял да узнае, че Кент е изритвал всеки кандидат, за когото долови колко много го привлича наследството. Харис би Кент именно тук, като му предложи да обезнаследи Една след сключване на брака. Играеше същата игра както Питчърд. Беше прибрал парите на някоя нещастница и ги използуваше да направи себе си по-представителен, с надеждата да се ожени за богата жена.

— А какво щеше да стане, ако Кент бе взел думите му за чиста истина и бе променил вече завещанието?

— Не. Кент е твърде делови, за да предприеме подобно нещо. Искаше да види Една омъжена щастливо, преди да промени завещанието.

Ако хвърлим поглед назад, не допускам Харис да е планирал това престъпление още отначало. Като всеки авантюрист е започнал стъпка по стъпка да изчаква сгодния момент. Изведнъж е съзрял блестящата възможност да се отърве едновременно и от Рийз, и от Кент и не е можел да устои на това изкушение. Една му е разказала историята на вуйчовото си сомнамбулство. По-късно е разбрал, че и тя е сомнамбул, и е решил да осребри този недъг на фамилията. И ето през нощта на дванадесети, след като Една беше взела ножа от чекмеджето и го бе скрила под масичката в сомнамбулен транс, а после си легнала, Харис е станал, взел е ножа от скривалището, вмъкнал се е тихо в стаята на Кент, като е отключил вратата с ключа, взет от чантата на Една, и поставил ножа под възглавницата му. На сутринта Кент го е намерил и едва не се парализирал от страх. Една също го е открила. И у двамата се затвърдило становището, че Кент отново ходи насън. Една е знаела, че самата тя е сомнамбул, но не е осъзнала, че е взимала ножа от чекмеджето и го е скривала. Сега вече Харис си е разработил подробен план за действие. Не зная точно какъв е бил, но когато му се наложи отиването в Санта Барбара, изменил го е така, че да се облагодетелствува от това обстоятелство. Харис бе подредил сцената, оставаше му да си уреди само непоклатимо алиби. Без да зная, аз му поднесох тази възможност, като го натоварих с мисията в Санта Барбара. Така той замина, върна се обратно, след като изпрати Джексън и мис Уорингтън да спят, и се вмъкна незабелязано в резиденцията. Имаше ключ, който Една му беше дала. Трябваше само да иде до масичката в пациото и да повдигне капака. Ако ножът не би бил там, сигурно е имал някаква друга схема за убийството, но той е бил там. Взел го, убил Рийз, отишъл в спалнята на Кент — по това време той вече е имал готов дубликат от ключа, — поставил ножа под главата на Кент и се е върнал на поста си.

— Но тогава не би могло да бъде 3:00 сутринта, когато Дънкън е видял фигурата на сомнамбула?

— Положително не. Било е 00:15, когато Една в сомнамбулен транс е скрила ножа под масичката. Таза игра със стрелката бе добре дошла за Харис.

— Но той избяга?

— Разбира се. Щом ме чу да казвам, че Дорис Съли Кент е в съдебната зала и че сме се споразумели с нея, той разбра, че тя ще свидетелствува относно телефонния разговор и ще разкаже откровено за срещата си с Мадъкс и Дънкън и за нейното уговаряне. Харис схвана рано в играта, че фактът на заминаването на Дорис Кент за Лос Анжелос след телефонния разговор е обстоятелство, което ще постави него под съмнение, ако някой прецени напълно значението на случилото се. Също така твърдението на Дънкън, че са били заедно с Мадъкс, когато са се договаряли с Дорис Кент за срещата по телефона в 23:00, напълно провали версията на Харис, че Мадъкс е телефонирал на мисис Кент в 3:00 сутринта.

— А и Мадъкс също избяга. Защо?

— Той бе забъркан в измама и единствената му надежда да изплува от тинята беше да уреди изгодно за себе си парично споразумение с Питър Кент. Като не успя, надеждата му бе, докато Кент е в затвора, да уреди нещата с Дорис Кент. Когато видя, че и тази врата е затворена, изчезна, но той не бягаше от обвинение в убийство, а от обвинение в измама.

— Щеше ли да се стигне до обвинение срещу Питър Кент, ако Рийз не бе заменил стаята си с тази на Мадъкс?

— Ако проследиш всичко от самото начало, ще видиш, че внушението за тази размяна изхожда пак от Харис. Рийз е бил хипохондрик и за Харис е било достатъчно само да подхвърли идеята за смяната на стаите с цел да избегне течението и всичко се е подредило, както той го е желал. Припомни си, че Харис бе любимец на цялата къща. Мил, привлекателен…

— Господин областният прокурор Хамилтън Бъргър сигурно остана изумен?

— И още как! Докато слушаше обясненията ми в кабинета на съдията Маркъм, така зяпна, че набута пурата в устата си откъм горящата й страна и изгори устните си до обезобразяване — каза Мейсън.

Тъкмо Дела Стрийт понечи да отвърне нещо и вратата за чакалнята се отвори. На прага се появи Джексън.

— Очаквате ли бишоп Малъри, мистър Мейсън?

Адвокатът поклати глава, засмя се и отвърна:

Точно владиците стоят малко по-далеч от обсега на моите занимания, Джексън. Какво иска този?

— Не пожела да ми изложи същността на работата си, но се интересува може ли човек да бъде арестуван за убийство, след като са изтекли три години оттогава.

— И този човек е владика? — повдигна Мейсън вежди в почуда.

— Да. Епископален бишоп от Австралия.

Очите на Мейсън бляснаха с интерес.

— Предполагам, че отправя въпроса си от името на някой покаял се свой енориаш?

— И аз помислих същото отначало, но той настоява да ви види и изглежда извънредно разтревожен. Ръката му трепереше, когато поднасяше запалена клечка кибрит към цигарата си, и започна да заеква, когато ми обясняваше от какво голямо значение е да ви види лично.

Мейсън погледна към Дела Стрийт, която поклати глава и каза:

— Толкова много хора искаха да се срещнат с вас, шефе. Задържах ги, докато приключите с това трудно дело. Да допуснем, че отговорите на този бишоп да поприказва с Джексън или да си намери някой друг адвокат?

— Дела! — в гласа на Мейсън звучаха укорителни нотки. — Владика, виновен за убийство, избягал от Австралия, иска да се върне обратно, но се бои да не бъде предаден на прокурора и започва да заеква, когато е разтревожен, а ти искаш да го подмина!?

— Не да го подминете — поправи го тя, — а да го зарежете.

Мейсън поклати глава.

— Как можете да сте сигурен, че е извършил убийство? — запита тя.

— Само догадка, но държа бас, че го е извършил — и той се обърна към Джексън.

— Покани бишоп Малъри да влезе. Ти, Дела, седни на секретарското си бюро да водиш бележки.

— И предполагам, трябва да изготвя досие…

Мейсън кимна, усмихна се и продължи мисълта й:

— Случаят на заекващия владика.