Племенницата на сомнамбула

ГЛАВА XIII

Пери Мейсън изучаваше подробностите по обвинението на Дорис Съли Кент срещу Питър Б. Кент, когато Дела Стрийт се изправи пред него.

— Една Хамър е отвън, шефе. Много е изнервена и ми се струва, че не бива да я оставите да чака. Плаче и почти е изпаднала в истерия.

— Какво има всъщност? — намръщи се Мейсън.

— Не зная, освен ако не е напрежението след арестуването на вуйчо й.

— Не. Тази сутрин й бе известно, че той ще бъде арестуван, но се държеше достойно като малък войник.

— По-добре е да внимавате за това момиче. Кажете й да престане да носи света на раменете си, а да предостави тази грижа другиму. Тя е емоционална и ако не се пази, ще рухне, а тогава един бог знае какво ще прави.

— Нека влезе. Дела, а ти се навъртай наоколо. Тя вдигна телефона и нареди Една Хамър да бъде приета.

Когато вратата се отвори и напрегнатите черти на лицето на Една се сгърчиха в усилие да изразят нещо подобно на усмивка, Дела изтича насреща й и я прегърна през раменете. Една затвори вратата зад себе си, остави се да бъде отведена до креслото, отпусна се в него и промълви:

— Случи се нещо ужасно.

— Какво е то?

— Джери влезе в капан.

— Какъв капан?

— Полицейски.

— Какво се е случило?

— Казал е най-ужасното нещо, без да го осъзнае, и сега трябва да се измъкне, за да не свидетелствува против вуйчо.

— Какво е казал?

— Казал, че готварският нож не е бил в чекмеджето, когато потърсил тирбушон половин час преди заминаването за Санта Барбара.

Мейсън скочи.

— Сигурен ли е Харис в това?

— Казва, че е сигурен.

— И е направил това изявление пред прокурора?

— Да.

Дела Стрийт се намръщи замислено.

— Толкова важно ли е това, шефе?

— То е единственото нещо, от което ще зависи изходът на делото. Не ти ли е ясно. Ако Кент е планирал предумишлено убийство и е искал да го предостави като акт на сомнамбулизъм и по-специално, ако е подозирал, че Една иска да го предпази, като държи заключено чекмеджето, той естествено ще вземе ножа, преди да си легне. За да докажем сомнамбулен транс, трябва да установим, че е станал насън, спящ се е добрал до смъртоносното оръжие и е извършил убийство, без да има съзнание за това и без предварително да е оформил някакво осъзнато намерение.

— Възможно е Харис да греши — подхвърли Дела Стрийт.

Мейсън поклати мрачно глава.

— Не. Сега, когато се спирам върху този въпрос, разбирам, че той е крайно ясен. Виждате ли, Една има единствения ключ от чекмеджето. Аз бях с нея, когато заключи. Тогава ние приехме и двамата за сигурно, че ножът е вътре. Не си направихме труда да отворим чекмеджето и проверим. На утринта чекмеджето бе все още заключено. Прислужникът потърси Една да му помогне в издирването на ключа. Тя му изигра фокус, измъкна го и заяви, че през цялото време е бил върху бюфета.

Една Хамър хълцаше в носната си кърпичка. Дела, седнала върху една от облегалките на креслото, я милваше съчувствено по раменете.

— Спестете сълзите си. Плачът не ще ви помогне.

Мейсън започна възбудено да кръстосва стаята.

След няколко минути Дела успя да умири момичето, изпаднало едва ли не в истерия, а Мейсън продължаваше да следва ритъма на крачките си. Най-сетне Една проговори.

— Възнамерявам да уредя каквото мога. Джери ще отлети със самолет. До този момент не са го потърсили с официална призовка. Ще замине там, където не биха го открили. Кажете ми, добре ли ще е да сторим така?

Мейсън присви очи.

— Нали е дал показания?

— Да.

— Подписал ли ги е?

— Не, струва ми се. Били са само стенографирани. Сега, преди да е призован официално, не може ли да напусне града и да отлети в чужбина?

— Ще бъде ад, що се отнася до общественото мнение. Прокурорският състав ще направи в пресата голям въпрос от това. Ще подхвърлят, че му е било внушено да изчезне, за да избегне прякото свидетелствуване. Къде е сега той?

— Долу, в колата си. Чака на паркинга отсреща. Багажът му е готов и е ангажирал място в самолета за Мексико. След това ще замине оттам за…

В чакалнята бе възникнала внезапна суматоха. Женски глас пищеше.

— Трябва да предупредя за вас…

— Глупости! — отговори мъжки глас.

Вратата се отвори с трясък и в кантората нахлу най-безцеремонно Джери Харис, с мрачно лице и с развяващ се лист в ръката си.

— По дяволите, намериха ме. Спипаха ме като последен глупак, както си седях в собствената кола на паркинга отсреща.

— За какво ви спипаха? — запита Мейсън.

— За да ми връчат призовка да се явя пред Гранд Жури утре сутринта в 10:00.

Мейсън протегна драматично ръце.

— Да. Прокурорът успя да мине крачка пред нас. Областният прокурор Хамилтън Бъргър не е никак глупав.

— Но — намеси се Една — не може ли той все пак да замине? Самолетът отлита тази вечер и…

— И те, без съмнение — продължи вместо нея Мейсън, — го държат под наблюдение. Видели са, че идва в моята кантора, след като са му връчили призовката. Ако той напусне страната сега, аз ще бъда изправен пред дисциплинарния съд в асоциацията на юристите. Още поначало тази идея не струваше. Не, ние трябва да хванем бика за рогата. Седнете, Харис, и ми разкажете всичко отначало до край.

— Искрено съжалявам — каза неубедително Харис. — Като премислям всичко, учудвам се дали няма някаква възможност да заявя, че съм се заблудил. Естествено в началото този факт не ми изглеждаше толкова значителен и аз бях позитивен в своите показания пред заместник-прокурора и…

— Нямате нито една вероятност от десет милиона да сторите това. Те могат да утвърдят този пункт почти без вашето свидетелствуване, защото Една заключи чекмеджето и прибра ключа. Сигурно е, че ножът не е бил вътре.

— Но те не знаят, че заключих чекмеджето. Ще се закълна, че не съм. Ще…

— Ще разкажете истината! — прекъсна я Мейсън. — В момента, когато започна да се опирам на лъжесвидетелство, за да оправдая клиента си, аз ще преустановя практиката си в съда. Ако вуйчо ви е невинен, няма съмнение, че ще успея да го измъкна от сегашното му положение.

Телефонът иззвъня. Дела се обади, а после Се обърна към Мейсън.

— Обажда се Пол Дрейк и твърди, че е нещо „адски“ важно.

Мейсън взе слушалката. Този път гласът на детектива изразяваше достатъчно възбуда, взела връх над спокойния му тон.

— Нали искаше да знаеш къде ходи Дорис Съли Кент докато е в Лос Анжелос. Моите момчета ме уведомяват по телефона. Точно сега ми бе съобщено, че нейният зелен пакард се намира на паркинга отсреща, а тя се е запътила към твоята кантора. Сметнах, че ще е добре да те предупредя, за да можеш в две-три минути да поставиш в ред къщата си.

Мейсън пресече хиленето, с което Дрейк придружи последния си израз, като затвори рязко телефона.

— Слушайте, вие двамата. Дорис Кент ще влезе тук всеки миг. Вероятно ще иска да направи някакво предложение. Ако ви срещне тук или в коридора, това може да повлияе на намеренията й. Мис Стрийт ще ви отведе в друга стая. Когато хоризонтът се изчисти, ще можете да се измъкнете през коридора. Една, може би ще ви чакат пред изхода с призовка. Не се опитвайте да избегнете връчването й. Бъдете малка благородна дама, усмихвайте се, но дръжте устата си затворена. Значи, разбрано? Дела, отведи ги в библиотеката.

Тъкмо когато секретарката се връщаше обратно, момичето от чакалнята се обади по телефона.

— Мисис Дорис Съли Кент настоява да я приемете по важен въпрос.

— Покани я — и като остави слушалката, Мейсън се обърна към Дела.

— Иди в твоята стая и записвай разговора.

Той щракна превключвателя за високоговорителя, поставен в стаята на секретарката му, и насочи очакващ поглед към вратата. Тъкмо Дела Стрийт потъна в съседната стая и телефонистката въведе привлекателна жена, на възраст малко над тридесетте, която се усмихваше на Мейсън с големите си сини очи. Мейсън я огледа критично. Добре оформени крака, показани дотолкова, че да предизвикат интерес, без да задоволят любопитството; сочни червени устни, подчертани от лекия грим, и тежка руса коса. Тя посрещна неговия претегляш, поглед със снизходителна усмивка. Без ни най-малък намек за високото си самочувствие тя се доближи до бюрото на адвоката, протегна му ръката си и каза:

— Беше много мило от ваша страна да се съгласите да ме приемете.

Мейсън мълчаливо й посочи креслото.

— Толкова много съм чувала за вас! — продължи тя, като наместваше креслото така, че да изложи на погледа му не само лицето си, но и кръстосаните си крака. — Всички казват, че сте много умен адвокат.

— Моята репутация явно варира в зависимост от това, дали слушате мнението на обвиняемия или обвинителя.

Смехът й беше гърлен.

— Не говорете така. Знаете, че сте добър. Защо не го приемате? Вечната болест у адвокатите. Страхуват се да приемат каквото и да било. Винаги се опасяват, че някой им гласи капан.

Мейсън обаче не се усмихна.

— Така да бъде. Добър съм. Какво по-нататък?

Мигновена тревога проблесна в очите й, когато го погледна, но усмивката се задържа върху приятелски полуотворените устни, откриващи блестящи редици от равни бели зъби.

— Така значи, поели сте защитата на стария мил Пит?

Мейсън не отрони нито думичка.

— Ще успеете ли да го измъкнете?

Адвокатът кимна утвърдително.

Тя отвори чантата си, извади табакера и му я протегна отворена.

— Не, благодаря — отказа той, — предпочитам своите.

Той избра една цигара от голямата кутия върху бюрото си. С очакващ поглед тя държеше главата си наклонена на една страна. Мейсън се доближи до нея и поднесе запалена клечка кибрит до цигарата й. Нейните усмихващи се очи се впиха в неговите, после пое дълбоко дим, издуха го в двойна струя през чувствените си ноздри и предложи:

— Дойдох да видя дали мога да съм полезна.

Той повдигна въпросително вежди.

— Да помогна на бедния Пит — уточни тя.

— Какво по-специално имате предвид?

— Мога да свидетелствувам, че от известно време той страда от прогресиращо психично заболяване, което понякога го правеше ненормален, и то специално нощем. Неведнъж се е пробуждал и е демонстрирал явления на измъчващи го халюцинации. Отначало мислех, че се опитва да ме убие, но като хвърля поглед назад и прекарам през паметта си някои неща, които тогава изглеждаха незначителни, сега мога да преценя, че бедният Пит е бил психически много тежко болен. В Чикаго изпадна в нервна криза, от която никога не е успял да се възстанови.

— Нещо друго?

Тя му хвърли бърз, леко намръщен поглед. Нямаше я вече усмивката.

— Какво повече искате?

— Нещо, което сте загрижена да ми кажете.

— Не мисля, че считам за необходимо да ви кажа нещо повече, докато не си изясня какво е моето положение в цялата работа.

— В какъв смисъл?

— Дали ще се съгласите да се кооперирате с мен.

Мейсън произнесе подчертано бавно:

— Не виждам никаква нужда от въпрос за коопериране, мисис Кент. Ако разполагате със свидетелски показания, които искате да дадете, ще бъда особено доволен да ги чуя.

— Мога да свидетелствувам за много неща. Може би, ако ми кажете какво ви е необходимо за построяване на вашата защита, бих могла да помисля за подробности. Нали знаете, в ежедневието на брачния живот има много случки, които са почти забравени, докато нещо не опресни спомена за тях. Следователно, ако ми кажете какво ви е нужно, възможно е да ви помогна. Не се налага да се тревожите за мен по време на кръстосания разпит. Мога да се погрижа за себе си.

— Искате да кажете, да повлияете на съда?

— Ако искате да го изразите така, да.

— Много добре, оставете ми адреса си и аз ще ви се обадя, ако се сетя за нещо.

— Сега не се ли сещате за нищо?

— Не.

— Бих искала да зная дали… ъ-ъ-ъ, как да кажа… дали ме разбрахте?

— Благодаря ви много, задето ме посетихте, но не ви ли се струва, че би било по-добре за вас да доведете и адвокат, ако искате да разисквате неща от такова естество?

Тя се наклони напрегнато напред.

— Ще бъда откровена с вас, мистър Мейсън. Доволна съм, че заговорихте по този въпрос вие първи.

— Защо?

— Защото досега не съм подписвала с моя адвокат никакъв договор. Само съм уговаряла.

— Какво искате да кажете?

— Той иска да сключим договор, според който да му дам половината от това, което получа, ако моите начинания успеят. Нямам желание да му плащам, освен ако това е необходимо, а аз мисля, че не е. Не ме ли разбирате? Мъжът ми не е повече в състояние да се бори с мен.

— Защо не?

— Защото се нуждае от моето свидетелствуване. Ако мога да го оправдая по това обвинение за убийство на основание, че е психически побъркан, мога да спра бракоразводното дело. След това ще стана настойник на цялото му имущество, защото аз съм съпругата му.

— Разбирам всичко, но не желая да го разисквам с вас, докато вашият адвокат не е налице.

— Защо?

— Професионална етика.

— Не разбирам защо да не можете да разисквате свидетелските ми показания?

— Мога да разисквам свидетелските ви показания, но не и бракоразводното дело.

— Струва ми се, мистър Мейсън, че сте много, много предпазлив… и… много етичен.

— Такъв съм си.

Лицето и не издаде никакви признаци на гняв, но тя превърна цигарата си буквално в безформена маса, която я натисна в пепелника.

— Даже прекалено етичен, но на мене тия не минават! — каза тя и като се изправи с порив, се озова изведнъж на изходната врата, без даже да погледне към Мейсън.