Племенницата на сомнамбула

ГЛАВА XX

Както крачеше из кабинета си дълбоко замислен, със смръщени вежди, Мейсън хвърли поглед към секретарката си. Косо падащата прикрита светлина не успяваше да заглади бръчките, покрили челото му.

— Проклятие, Дела! Нещата не искат да се подредят по местата си.

— Защо?

— Не мога да разбера докрай мисис Кент.

— Да нямате някаква вест от нея?

— Нито думица. Сигурна ли си, че Питчърд се срещна с нея?

— Абсолютно. Беше започнал да се насочва към мен, но ме захвърли като горещ картоф, когато му споменах за парите на Дорис Кент.

— Красавец ли е?

— Бих казала.

— Разтупка ли ти сърцето?

— Моето не, но е конте и изглежда като „Заповядайте в Холивуд“.

— Косата му?

— Чудесна, тъмнокафява, изкусно накъдрена, с отблясъци по нея. Очите отиват на косата му. Младежко лице, без нито една бръчка. Малки тънки мустачки. Носи дрехи като на модно ревю, а устните му са обаятелни, особено когато говори. Вижда се как отчетливо оформят всяка дума. Когато пък танцува, кара те да се чувствуваш като пеперуда.

— Изглежда, тя ще си падне по него?

— Ще падне е добре казано. Гледаше го така, та сърцето й преливаше през очите й.

— Как, дявол да го вземе, жените могат да докарат сърцето в очите си?

— Искате ли да ви покажа аз?

С една крачка той бе до нея. Очите й обляха лицето му с нежна топлота.

— Само служебно ли да ви демонстрирам? — добави тя.

Тъкмо Мейсън повдигаше ръце към главата ни на вратата за коридора се чу леко похлопване. Той замръзна по средата на порива си. Почукването се повтори.

— Обзалагам се, че това е Дорис Съли Кент — прошепна Мейсън.

Дела Стрийт се плъзна към библиотеката.

— Предчувствувах, че ще се случи нещо — отбеляза тя вече на прага. — Да не забравите високоговорителя, шефе. Аз имам молив и бележник — и тя затвори леко вратата зад себе си.

В следния миг Мейсън отвори и насреща му се усмихна Дорис Кент.

— Знаех си, че тук бих ви намерила, мистър Мейсън.

— Влезте, моля.

Озовала се в стаята, тя му се усмихна още по-пленително и се разположи в креслото така, че русата й коса да контрастира върху черната кожена облицовка на креслото.

— Работите здраво, мистър Мейсън, а?

— Работя.

— Съжалявам, че ви преча, но помислих, че ще ви интересува.

— Нали си имате адвокат?

— Не. Вече не.

— Е, и?

Тя започна да плъзга пръст по извивката на полата си на това място, където прилепваше плътно върху бедрото й. Очите й следваха движението на пръста и докато говореше, не ги повдигна нито веднаж.

— Премислих доста неща. Готова съм да приема, че започнах това дело в Санта Барбара, понеже знаех за намерението на Пит за нов брак. Сметнах, че не бива да наблюдавам безучастно как разпилява богатствата си по някаква търсачка на златен съпруг. Разбрах, че била медицинска сестра. Като си помисля само, Питър Кент да се ожени за медицинска сестра!

— Какво лошо има в това, че е медицинска сестра?

— Какво ли не, щом се отнася до Питър Кент. Та тя е трябвало сама да припечелва своята прехрана.

— Тъкмо това е най-достойното и хубаво нещо у нея. Уважавам жените, които се издържат със свой собствен труд.

— Това не е най-важно, не и това, че аз съм сноб. Важен е фактът, че тя тича подир парите на Питър Кент.

— Не съм съгласен с вас.

— Не е необходимо да спорим, нали така?

— Вие повдигнахте този въпрос.

— Е, опитвах се само да ви обясня защо промених намеренията си.

— Да разбирам ли, че сте преживяла промяна на чувствата си?

— Да.

— Защо?

— Внезапно разбрах, че дори Питър да е малко побъркан и иска да прахосва парите си, не би трябвало да му преча. Ако това ще го направи щастлив, искам да бъде щастлив.

— Е, и какво? — попита Мейсън скептично.

— Зная, че не ще ми повярвате — каза тя уморено. — Считате ме за пресметлива и продажна. Така ми се иска да сторя нещо, та да ви докажа, че не съм такава. Държа наистина много на вашето добро мнение, може би повече, отколкото допускате, мистър Мейсън. Срещала съм много юристи, но нито един не е като вас така праволинеен, така енергичен и така… така грубо честен. И аз мога да видя, че не ви се нравя. Мъжете обикновено ме харесват. Толкова силно желая да стане така, че и на вас да се харесам.

Мейсън извади табакерата си и й я поднесе. Тя взе цигара, повдигна изведнъж очи към него и се усмихна.

— Кажете „благодаря“, мистър Мейсън.

— Благодаря — произнесе той беззвучно. След това докосна с огъня на запалката си нейната цигара, запали своята и й отправи изучаващ поглед през облак от дим.

— Е, и? — настоя той.

— Прокурорът иска да ме изправи на свидетелската скамейка.

— За да доказвате какво?

— Да докажа, че Питър се е опитвал да ме убие с готварския нож.

— Смята ли, че може да се опре на вашите свидетелски показания?

— Заяви ми, но нека си послужа с неговите думи: „Все някъде в хода на делото Мейсън ще ми отвори вратичка, та да мога да ползувам вашето свидетелствуване, за да го опровергая“.

— Нещо друго?

— Все още не сте никак любезен с мен и не ме улеснявате в сътрудничеството, което възнамерявам да ви предложа.

— Стига да знаех какво точно имате на ум, бих ви улеснил.

— Искам да помогна на Питър при получаване на развода.

— Защо?

— Мисля, че така ще е най-добре за него.

— И какво по-точно ще извършите?

— Смятам да прекратя заведеното от мен дело. Това ще развърже ръцете му. Окончателното решение е вече почти издадено и ако аз се оттегля, това ще даде на Питър пълна свобода, не е ли така?

Мейсън не отговори направо, а й зададе въпрос:

— И колко очаквате да получите в отплата?

— Кое ви кара да мислите, че очаквам нещо?

— А нима не очаквате?

— Не съм продажна и не бих пожелала парите на Питър, но нямам никаква професия, никакви способности или дарования. Не умея дори машинопис или стенография.

— Колко искате? — подкани я Мейсън.

Някаква бърза емоция светна в погледа й, но веднага замря.

— Колко бихте предложил вие, мистър Мейсън?

— Не мога да правя никакви предложения.

— Бихте могъл да внушите какво Питър би желал да плати, не можете ли?

— Не.

— Бих приела двеста хиляди долара в брой. Те ще ми дадат възможност да живея в стила, към който ме приучи Питър.

— Недейте следва тоя стил, не струва.

— Кое не струва?

— Да продължавате да живеете така.

— Опитвате се да ме учите как трябва да живея? — пламна тя.

— Не — поклати глава той, — опитвам се да ви дам да разберете какво не бихте получила.

— Какво не бих получила?

— Двеста хиляди долара.

— Не мога да си представя — отвърна тя, като въртеше нервно кръгчета с пръст върху полата си — как бих могла да живея с по-малко?

— Е, добре. Сега получавате по хиляда и петстотин долара месечно. Представете си, че продължите да ги получавате. Това ще бъде много по-добро от единична сума. Ще имате постоянен месечен приход, ако ви се случи нещо.

— Колко време ще ги получавам?

— Докато сте жива, ако не решите, разбира се, да се омъжите отново.

— Не. Не искам по този начин да бъда функция от Питър. Бих предпочела да получа някаква малка компенсация и да изчезна от живота му.

— Какво разбирате под „малка компенсация“?

— Двеста хиляди долара.

— He — тежко поклати глава Мейсън, — не бих посъветвал клиента си да ви плати еднократна сума. Бяхте така задоволена през цялото време, че струва ми се, със сумата от хиляда и петстотин долара месечно наистина ще бъдете далеч по-добре, отколкото с големи пари в ръка.

— А ако намаля своите претенции?

— Колко?

— Представете си, предлагам най-малкото, което ми е необходимо. Сто хиляди долара?

Мейсън се прозина, прикри учтиво с пръсти прозявката си и поклати отрицателно глава.

— Много сте труден за договаряне, мистър Мейсън.

— Отлично. Ако мислите така, наемете адвокат и с него ще се разберем.

— Не желая да деля с никого.

Мейсън сви рамене.

Дорис Кент хвърли изведнъж цигарата си на пода и скочи.

— Та направете някакво предложение! Не стойте така като гъба на пън. Мен ми предстои да върша много неща.

— Какви? — повдигна вежди Мейсън.

— Това не е ваша работа. Направете някакво предложение.

— За какво?

— За пълно ликвидиране на цялата работа.

— И вие ще изчезнете?

— Ще изчезна с готовност.

— Без да срещате и безпокоите повече Питър Кент?

— Да не го виждам никога може да се осъществи едва след шест месеца.

— Не. Изглежда, моят клиент е променил намеренията си относно новия брак. Вчера ми спомена колко хубава сте била. Откровено, струва ми се, това е възможно да доведе до сдобряване.

— Не искам сдобряване.

Мейсън сви рамене.

— Вижте какво, мистър Мейсън, прочетох в днешните вестници съобщенията за хода на делото.

— Е?

— Е, Мадъкс е бил разпитван относно телефонен разговор.

— Е, и?

— Представете си възможност да докажете, че той е лъгал?

— Това ще бъде много благоприятно.

— Добре, представяте ли си как заставам на свидетелската скамейка и заявявам, че съм била повикана от него по телефона? Колко би ви струвало това нещо?

— Нито цент. Не ще тръгна да купувам подготвени свидетелски показания.

— Представете си, че то е истина?

— А истина ли е?

— Не ще ви отговоря тъкмо сега.

— Все едно, когато ви изправят пред съда, ще отговаряте на въпросите.

— И ще отговарям, по дяволите, така, както на мен е угодно — изсъска тя, като пристъпи до бюрото и удари с юмрук. — Не се заблуждавайте, че ще ме уплашите, мистър Пери Мейсън.

— Не искате да кажете, че ще лъжесвидетелствувате, нали?

— Сигурно ще лъжесвидетелствувам! Повръща ми се вече от мъже. Лъжат жените от всички страни, а ако жената излъже, смятат я за измамница… Дайте ми петдесет хиляди!

Мейсън поклати глава в знак на отказ. Мисис Дорис Кент впи нокти в дланите си.

— Бих посъветвал своя клиент да ви даде двадесет и пет хиляди долара — каза бавно Мейсън, като наблягаше на всяка дума.

— Той ще ги плати, ако вие го посъветвате.

— Ще го посъветвам, ако кажете истината.

— Това пазарлък ли е?

Той кимна утвърдително.

— Да ви вземат дяволите! Мразя ви! Ако Пит не бе зад решетките, бих отишла при него и бих получила като нищо двеста хиляди, а даже и повече.

— Хайде, мразете ме — усмихна се Мейсън.

— Мразя ви, но ако някога затъна в някаква каша, вие ще сте ми адвокат.

— Искате да кажете, че един ден можете да застреляте съпруга си?

Гневът в очите й бавно угасна. Тя доближи креслото и кацна на облегалката му грациозно.

— Не се занасяйте. Изглеждам ли толкова глупава? Никога не ще убия гъската, която ми снася златни яйца.

— Добре, ще ви издействувам двадесет и петте хиляди долара.

— Кога?

— Утре сутринта чекът ще ви бъде връчен, преди да отидете на свидетелския стол, за да не се повдигат въпроси, че възнаграждението ви е зависело от свидетелските ви показания.

— Направете ги тридесет хиляди.

— Двадесет и пет! — Тонът му бе заканителен.

Тя въздъхна.

— А какво ще кажете за разговора си с Мадъкс?

— Искате да знаете цялата история?

— Да.

— Във връзка с мен влезе най-напред Дънкън. Представи ми се като адвокат на Мадъкс. Позвъни ми около 23:00 и изяви желание да се видят с мен. Предложи за място на срещата кантората на моя адвокат. После, в 3:00 сутринта, ми телефонира Мадъкс и аз му обясних, че вече сме се договорили с адвоката му.

— Състоя ли се срещата ви?

— Да.

— Какво ви предложиха?

— Смятаха ме за будала. Искаха да им подпиша договор, че те ще ми помогнат да докажа невменяемостта на Питър, а аз се задължавам след това да прехвърля на Мадъкс всичките права на Питър в Манифактурната компания Мадъкс. Освен това след като поема в ръцете си цялото имущество на мъжа си, да им броя сто хиляди долара.

— Какво им отговорихте?

— Казах им, че трябва да си помисля.

— Казахте ли им колко време ви е необходимо за обмисляне?

— Не.

— Опитаха ли да ви принудят да бързате?

— Разбира се.

— Можете ли да ми кажете кога точно ви телефонира Дънкън?

— Не. Беше някъде около 23:00, между 22:00 и 23:00.

— А точно кога позвъни Мадъкс?

— Беше 3:00 сутринта. Погледнах часовника. Това просто ме подлуди, да ме събудят по това време! Не можах да заспя.

Мейсън взе написан на машина лист и попита:

— В отговор на позвъняването на Мадъкс казахте ли приблизително следното? — и той зачете бавно от листа: — „Ало… да, тук е мисис Кент… Да. Мисис Дорис Съли Кент от Санта Барбара… Моля, повторете името… Мадъкс? Не мога да разбера защо звъните по това време… Защо? Струва ми се, всичко бе уговорено… Вашият адвокат беше уговорил срещата и аз ще бъда там според уговорката… Можете да влезете във връзка с мистър Сам Хийтли от фирмата Хийтли и Хийтли, ако ви е необходима повече информация. Лека нощ!“

— А! — учуди се тя. — Точно такива трябва да са били думите ми! Как узнахте?!

Мейсън поклати глава и продължи да пита.

— Какво направихте после?

— В продължение на един час се мъчих да заспя, но като не успях, качих се в колата и потеглих за Лос Анжелос.

— Къде беше колата ви?

— Случи се така, че я бях оставила при един съсед, половин блок по-долу.

— Правихте ли опити да се измъкнете незабелязано?

— Съзнателно не. Наистина имаше един, когото забелязах по-преди да виси пред къщата. Помислих, Питър е решил да постави детектив, което би било глупаво, защото не бих допуснала да оставя следа подир себе си. По-преди също са ми поставяни детективи.

— Опитахте ли да се изплъзнете, значи?

— Е, не излязох със съпровод на духов оркестър.

— През задната врата ли минахте?

— Да.

— И по циментираната пътека?

— Не, по тревистата ивица край нея.

— Така че стъпките ви да не предизвикват шум?

— Да.

— И не бяхте проследена по пътя си до Лос Анжелос?

— Не, но в хола на зданието, където е кантората на моя адвокат, видях човек, който ми заприлича на детектив. Поизплаших се малко. Предупредих адвоката да бъде бдителен и да уреди нещата така, че Мадъкс и Дънкън да не напуснат кантората по-рано от час след мен.

— Още един въпрос. Къде бяхте на тринадесети?

— Денят преди убийството?

— Да.

— В Лос Анжелос.

— И какво вършихте?

— Ходих по покупки и се консултирах с адвокатите си.

— Нещо друго?

Тя помисли малко, а после се засмя.

— Видях Пит на улицата и го проследих за кратко време.

— Защо?

— Не знам, просто любопитство, предполагам. Последвах го до тук и разбрах, че се консултира с вас. Бях освободила адвокатите си от Санта Барбара и когато видях Пит да влиза при вас, разбрах, че всичко ще се започне наново. Това ме накара да потърся съветите на Хийтли.

— Докъде проследихте Кент?

— Докато тръгна за Холивуд. По едно време мислех да го спра и да се договорим. Така ми се иска да бях сторила това!

— Нищо, така е по-добре. Понеже Хийтли и Хийтли са ви представлявали, трябва да ги помолите да ви изготвят и подпишат декларация, че прекратявате делото срещу Питър Кент. Пригответе документа и ще ви връча двадесет и петте хиляди долара.

— Това е наред. Накарах адвокатите си да свършат тази работа още преди два дни и сега документът е у мен.

Как ги убедихте да сторят това?

— Необходимо ли е да се впускаме толкова далеч?

— Искам да имам пълна представа за положението.

— Всичко се уреди много просто — усмихна се тя. — Казах им, че съм направила някои лъжливи твърдения в жалбата си, и ги попитах наемат ли се да продължават делото при тази обстановка. Съобщих им също, че съм споделила някои твърде опасни неща с една много привлекателна жена, която после се оказала детектив. Така противната страна е открила лъжата ми. Естествено те проявиха такава готовност да се отърват от мен, че ме помолиха да не стъпвам повече в кантората им. Платих петстотин долара, за да ми изготвят нужните документи, и по този начин си измиха ръцете напълно.

— Винаги ли събирате така двата края в средата? — засмя се Мейсън.

— Точно така. Привлекателна съм. Никога не съм се омъжвала по любов, поне за типовете, които досега съм имала за съпрузи. Те бяха все избръмчали старци с купища пари… Ако се омъжа отново някога, ще бъде по любов. Омръзна ми да копая злато.

— Намислила сте да се омъжвате?

— Не. Разбира се, не!

— Много добре. Утре сутринта ще получа вашите пари.

Той я съпроводи до вратата. Вече в коридора тя се обърна към него.

— Не ще разкажете на Хийтли и Хийтли за номера, който им изиграх, нали?

— Не е моя работа. Единственото, което искам, е да получа документите надлежно оформени и ще получите своите двадесет и пет хиляди. Също така ще бъдете призована за свидетел на защитата.

— Чудесно.

— И не допускайте грешка да изменяте вашата история, когато застанете на свидетелската скамейка.

— Не се безпокойте. Познавам достатъчно добре мъжете, за да схвана кога не му е времето да подлагам пръст под съскащия трион. Ще играя честно с вас, мистър Мейсън.

Той кимна, усмихна се и затвори вратата.

Дела Стрийт изхвръкна от библиотеката с бележник и молив в ръка.

— Дяволски хитра изнудвачка — възкликна тя. — Да й оскубеш косата. Каква долна мошеница!

— Всеки, който успее да подхлъзне така Хийтли и Хийтли, е длъжен да бъде такъв. Това е пример за рязане на диамант с диамант. Те се надяваха да я оскубят като гъска, но тя ги зашлеви през лицето.

— Противно ми е да гледам как й броите двадесет и пет хиляди.

— Не се тревожи. Твоят приятел Джордж Питчърд ще се облагодетелствува от по-голямата им част, а той се нуждае от пари, за да се издължи на Мирна Дюшен. Можеш да я намериш по телефона и да й напомниш, че точно сега е времето да навести Питчърд в хотела му и го заплаши с арест, ако до утре сутринта не върне ограбеното от нея.

— И с истинско удоволствие ще направя, както ми казахте — отвърна Дела Стрийт, като посягаше към телефона.