По-силно от меча

17

Джайлс изобщо не се бе замислял как иска да посрещне петдесетия си рожден ден. Но Гуинет беше.

Всеки път, когато се замисляше за брака си — а го правеше често, — Джайлс все не можеше да посочи откъде точно нещата бяха тръгнали надолу. Трагичната смърт на сина им Уолтър на тригодишна възраст и осъзнаването, че Гуинет не може да има друго дете, я бе откъснало от яркия дух, който озаряваше живота на всички, и я бе накарало да се затвори в някакъв свой свят, изпълнен със сенките на меланхолията. Джайлс откри, че вместо да ги сближи, трагедията бавно ги разделя. За това допринасяше и напрегнатият му график първо в Парламента, а после и в правителството.

Джайлс се беше надявал, че времето ще се прояви в ролята си на лечител, но в действителност двамата започнаха да живеят отделно, сякаш не бяха двойка. Вече не можеше да си спомни кога за последен път се бяха любили. Въпреки това той бе твърдо решен да остане верен на Гуинет, тъй като не искаше втори развод и все още се надяваше, че нещата могат да тръгнат на добре.

Всеки път, когато бяха заедно в обществото, двамата се опитваха да скрият истината с надеждата, че избирателите и колегите на Джайлс и дори роднините им няма да се досетят, че бракът им е празна черупка. Но всеки път, когато виждаше Хари и Ема заедно, Джайлс им завиждаше.

Вече беше приел, че на рождения си ден ще пътува или ще се връща от някоя чужда страна като представител па правителството па нейно величество. Гуинет обаче настояваше юбилеят да бъде отпразнуван както подобава.

— Какво си намислила? — попита Джайлс.

— Вечеря, само роднините и неколцина близки приятели.

— И къде ще се проведе?

— В Камарата на общините. Можем да резервираме някой от закритите салони.

— Това е последното място, на което искам да ми се напомня, че съм на петдесет.

— Джайлс, опитай се да си спомниш, че за повечето от нас, които не ходят всеки ден в Уестминстърския дворец, мястото с доста специално.

Джайлс разбираше кога е претърпял поражение и на следващия ден поканите бяха разпратени. Когато след три седмици огледа масата, му стана ясно, че Гуинет е била права, защото всички явно се забавляваха.

Ема, която седеше от дясната му страна, и cecтpa им Грейс отляво бъбреха със съседите си. Джайлс използва времето да помисли зa речта си, като от време на време си записваше по нещо на гърба на менюто.

— Знам, че не бива да говорим за работа на подобни събития — каза Ема на Рос Бюканан, — но нали знаете колко високо ценя съвета ви.

— А един старец — отвърна Рос — винаги е поласкан, когато млада жена потърси съвета му.

— Догодина ще стана на петдесет — напомни му Ема, — а вие сте един стар ласкател.

— Който догодина ще стане на седемдесет — отвърна Рос. — Може би дотогава ще гледам тревата откъм корените, така че с какво мога да ви помогна, докато съм на шейсет и девет?

— Имам неприятности с Дезмънд Мелър.

— Така и не разбрах защо изобщо го допуснахте в борда.

— Форсмажорни обстоятелства — прошепна Ема. — Но сега той се натиска за мястото на заместник-председател.

— За нищо на света не го допускайте. Той гледа на поста само като на стъпало към онова, което наистина желае.

— Още една причина да се държа, докато не сметна, че Себастиан е готов да заеме мястото ми.

— Себ смята, че е готов да ви замести още сега — каза Рос. — Но ако Мелър стане ваш заместник, през остатъка от живота си непрекъснато ще се оглеждате през рамо. Златно правило за всеки председател е винаги да назначава заместник, който или не се цели в мястото му, или е бил несъмнено прекалено рекламиран, или е твърде стар, за да поеме поста на председател.

— Умно — отбеляза Ема. — Но едва ли мога да направя много, ако той успее да убеди мнозинството от борда да го подкрепи. Има и нещо по-лошо. Себ смята, че Мелър може би поддържа връзки с първата жена на Джайлс.

— С лейди Вирджиния Фенуик? — Рос буквално процеди думите.

— И вероятно с майор Алекс Фишър.

— В такъв случай се оглеждайте и през двете си рамена.

— Кажи ми, почитаема лельо, стана ли вече ректор на университета? — попита Себ.

— Много добре знаеш, че ректор ни е херцогът на Единбург — отвърна Грейс.

— Тогава може би заместник-ректор?

— Не всички са така амбициозни като теб, Себ. За някои от нас вършенето на работа, която си заслужава, колкото и скромна да е, е само по себе си награда.

— В такъв случай замисляла ли си се дали да не станеш директор на колежа? В края на краищата всичките ти колеги ти се възхищават.

— Много мило от твоя страна, Себастиан. Ще ти кажа откровено, че когато дама[9] Елизабет се оттегли неотдавна, един-двама души ми направиха подобно предложение. Аз обаче ясно дадох да се разбере, че не съм родена за администратор, а за преподавател, и съм щастлива от жребия, който ми се е паднал.

— Не мога да възразя — каза Себ.

— Кажи ми, Себ, след като си сам тази вечер, да приемам ли, че все още нямаш сериозна приятелка?

— Не. И не съм имал, откакто направих глупостта да изгубя Саманта.

— Съгласна съм, че не беше най-славният ти час Още първия път, когато я видях, разбрах, че тя е изключителна млада жена, а точно по тази тема мога да говоря с известен авторитет.

— Права си. Никога не съм срещал друга, която може дори малко да се доближи до нея.

— Съжалявам, Себ, беше нетактично да повдигам темата, но съм сигурна, че след време ще си намериш някого.

— Иска ми се да е така.

— Поддържаш ли контакт със Саманта? Има ли поне съвсем малък шанс…?

— Абсолютно никакъв. Писах ѝ на няколко пъти през годините, но не ми отговаря.

— Мислил ли си дали да не отидеш до Америка и да ѝ признаеш, че си сгрешил?

— Всеки ден.

— Как върви кампанията ви за освобождаването на Анатолий Бабаков? — попита Присила.

— Боя се, че "върви“ е неточната дума — каза Хари, който седеше срещу Джайлс. — Все пак с руснаците човек никога не може да е сигурен. Един ден си мислиш, че всеки момент щe го пуснат, а на следващия си убеден, че са го заключили някъде и са изхвърлили ключа.

— Възможно ли е да се случи нещо, което да промени това?

— Промяна на ръководството в Кремъл би могла да помогне. Ако начело застане някой, който иска светът да научи какъв е бил Сталин в действителност. Но докато Брежнев е на власт, шансовете за това не са големи.

— Но той несъмнено знае, че ние знаем какво знае той.

— Знае, но просто не е склонен да го признае на целия свят.

— Бабаков има ли семейство?

— Жена му избяга от Русия малко преди да го арестуват. Сега живее в Питсбърг. Поддържам връзка с нея и се надявам да я посетя при следващото ми ходене до Щатите.

— Дано да успеете — каза Присила. — Не помисляйте нито за момент, че ние, външните хора, сме забравили за кампанията ви. Тъкмо обратното, примерът ви ни вдъхновява.

— Благодаря — каза Хари. — Вие с Боб ми оказахте голяма подкрепа през годините.

— Робърт е огромен почитател на жена ви, както несъмнено знаете. На мен просто ми отне малко повече време да разбера защо.

— Какво прави Боб, след като компанията отново процъфтява?

— Наумил си е да строи нова фабрика. Смята, че почти цялото му оборудване е от каменната ера.

— Това няма да му излезе евтино.

— Да, но едва ли има много избор, след като по всичко изглежда, че ще влезем в Общия пазар.

— Видях го да вечеря в Бристол със Себ и Рос Бюканан.

— Да, кроят нещо, но не успях да науча почти нищо. Ако бях детектив сержант Уоруик…

— Детектив инспектор Уоруик — с усмивка я поправи Хари.

— Да, разбира се. Помня, че беше повишен в последната ви книга. Несъмнено инспектор Уоруик щеше да открие какво замислят.

— Аз също мога да добавя едно-друго — прошепна Хари.

— Тогава да обменим знания.

— Да не забравяме, че Себ така и не прости на Ейдриън Слоун, че се е назначил за председател в деня на погребението на Седрик Хардкасъл.

— В Хъдърсфийлд — каза Присила.

— Да, но какво общо има това?

— Защото знам, че Боб взема ферибота през Хъмбър през последните два месеца.

— Да не би да посещава друга жена, която по случайност притежава петдесет и един процента от „Фартингс"?

— Възможно е. Защото Арнолд Хардкасъл неотдавна остана при нас с преспиване и като се изключи времето за хранене, двамата с Боб така и не излязоха от кабинета.

— Значи няма да е зле Ейдриън Слоун да си отваря очите на четири, защото ако Боб, Себ и Арнолд работят в екип, Господ да му е на помощ — каза Хари и хвърли поглед през масата към съпруга на Присила.

— Напоследък „Рибен пастет Бингам" не се появява в заглавията на вестниците — каза Гуинет.

— И в това няма нищо лошо — отвърна Боб. — Сега можем да се заемем с храненето на страната, вместо да даваме на журналистите материал за клюки.

Гуинет се разсмя.

_ Трябва да ви призная нещо. В къщата ни никога не е влизала нито една кутия от рибния ви пастет.

— А аз трябва да ви призная, че никога не съм гласувал за лейбъристите, макар че сигурно щях да го направя, ако живеех в Бристол.

Гуинет се усмихна.

— Каква според вас е вероятността Джайлс да си запази мястото? — попита Боб.

— Най-вероятният резултат ще е задържане на косъм — каза Гуинет. — Бристолското пристанище винаги е било спорно място за кандидатура, но социологическите проучвания показват, че този път силите са на практика изравнени. Така че много ще зависи от кандидата, издигнат от местните консерватори.

— Но Джайлс е популярен министър и се ползва с възхищението и на двете страни в Парламента. Това не се ли брои?

— Това ще му осигури около хиляда гласа според Гриф Хаскинс. Но избирателният му агент непрекъснато ми повтаря, че ако в национален мащаб настроенията са против теб, няма какво да направиш.

— Предполагам, че доста често идвате в Камарата на общините — каза Джийн Бюканан.

— Всъщност не чак толкова често — отвърна Гриф. — Застъпниците обикновено оставаме на фронта и се грижим избирателите все още да обичат представителя си.

В този момент вратата на салона се отвори и всички разговори спряха.

— Не, не, моля ви, не ставайте. Не исках да ви прекъсвам — каза той със силен йоркшърски акцент, който не се беше повлиял от няколкото години преподаване в Оксфорд.

— Много мило от ваша страна, че дойдохте, господин премиер — каза Джайлс, скачайки на крака.

— За мен с удоволствие — отвърна Харолд Уилсън. — Намерих повод да се намъкна за няколко минути от вечеря с председателя на Националния профсъюз на миньорите. Между другото, Джайлс — добави той, като се огледа, — няма да се изненадам, ако в този салон торите имат числено превъзходство. Но нямай грижи, Гриф ще се оправи с тях. — Премиерът се наведе през масата и стисна ръката на избирателния агент на Джайлс. — А кои са тези две възхитителни дами?

— Сестрите ми Ема и Грейс — каза Джайлс.

— Покланям се и пред двете ви — каза премиерът. — Първата жена начело на акционерно дружество и виден английски учен. — Грейс се изчерви. — И ако не греша — добави той, като посочи с пръст през масата, — това е Боб Бингам, кралят на рибения пастет. Майка ми винаги слагаше от него на масата за тържествения чай, както го наричаше.

— А на Даунинг Стрийт? — поинтересува се Боб.

— На Даунинг Стрийт нямаме тържествен чай — отвърна премиерът, докато бавно обикаляше масата, за да се ръкува с гостите и да подписва менюта.

Джайлс беше трогнат, че премиерът остана толкова дълго и си тръгна едва когато личният му секретар му напомни, че е почетен гост на вечерята на миньорите, на която предстои да изнесе реч. На излизане той дръпна Хари настрани и прошепна:

— Благодаря за помощта ви в Москва, мистър Клифтън. Не си мислете, че сме забравили. И не се отказвайте от борбата за Бабаков, защото ние не сме.

— Благодаря, сър — отвърна Хари.

Всички станаха отново, докато премиерът напускаше салона.

След като седнаха пак, Джийн Бюканан отново се обърна към Гриф.

— Сигурно е много забавно да си стар приятел с премиера.

— Виждал съм го само веднъж преди — призна Гриф. — Но той помни като слон.

В същия момент Хари стана, почука с лъжица по чашата си за вино и зачака да настъпи тишина.

— Скъпи гости, каня ви да пием за моя най-стар и най-скъп приятел. За човека, който ме запозна със сестра си и който е кръстник на сина ни Себастиан. Моля да станем и да почетем сър Джайлс Барингтън, министър по европейските въпроси от правителството на нейно величество и човек, който още вярва, че е трябвало да стане капитан на националния отбор по крикет.

Изчака смехът да утихне и добави:

— И ние всички се надяваме, че Джайлс ще запази мястото си на следващите избори и може би дори ще осъществи амбицията на живота си и ще стане външен министър.

В салона отекнаха аплодисменти и възгласи: "Браво, браво!" Джайлс стана да отговори.

— Благодаря, Хари. Чудесно е, че съм не само със семейството си, но и с най-близките си и скъпи приятели, които са се събрали с единствената цел да ми напомнят колко съм остарял. Благословен съм с фантастично семейство и истински приятели, а нито един здравомислещ човек не би могъл да си мечтае за нещо повече. Много от вас обаче бяха така добри да ме питат какво искам за рождения си ден — Джайлс огледа бавно масата. — Да бъда премиер, външен министър и финансов министър едновременно. — Думите му бяха посрещнати със спонтанен смях и аплодисменти. — Но точно в този момент бих се задоволил да запазя мястото си на представител на Бристолското пристанище на следващите избори.

Отново аплодисменти, но този път без смях.

— Не, онова, което искам наистина за всички вас тази вечер, е да сте щастливи и проспериращи… — Джайлс направи пауза — при едно бъдещо лейбъристко правителство.

Подигравките заглушиха одобрителните викове с което доказаха подозренията на премиера, че торите имат числено превъзходство и на рождения ден на Джайлс.

— Така че ми позволете накрая да кажа, че ако не спечеля, ще се цупя. — Смехът се завърна. — Навремето един мъдър човек ми каза, че тайната на добрата реч е в уцелването на времето…

Джайлс се усмихна и седна, а всички станаха и го приветстваха с овации.

— Къде заминаваш този път? — попита Ема, докато сервитьорите поднасяха на гостите кафе и шоколадчета "Афтър Ейт".

— За Източен Берлин, на среща на външните министри — отвърна брат ѝ.

— Мислиш ли, че някога ще съборят онази варварска стена? — попита Грейс.

— Не и докато онази кукла на конци Валтер Улбрихт е на власт и просто изпълнява заповедите на господарите си в Кремъл.

— А у нас? Кога според теб ще са следващите общи избори? — попита Ема.

— Харолд иска да се проведат през май, тъй като е уверен, че тогава ще можем да спечелим.

— Сигурна съм, че ще успееш в Бристол, освен ако не се случи нещо непредвидено — каза Ема. — Но въпреки това си мисля, че торите ще излязат начело, макар и с малко мнозинство.

— Ще останеш ли лоялна на лейбъристите? — попита Джайлс по-малката си сестра.

— Разбира се — потвърди Грейс.

— А ти, Ема?

— Няма начин.

— Е, някои неща никога не се променят — засмя се Джайлс.

18

Когато будилникът иззвъня, Гуинет изстена и изобщо не си направи труда да погледне колко е часът. Беше станала майстор в заспиването минути след като Джайлс излезе от спалнята. Той винаги се къпеше преди лягане и приготвяше дрехите си в гардеробната, за да не се налага да пали лампата и да я разсънва.

Джайлс надзърна през прозореца към Смит Скуеър. Колата му вече беше паркирана пред главния вход. Не му се искаше да мисли в колко часа е трябвало да стане шофьорът му, за да е сигурен, че няма да закъснее.

След като се избръсна и облече, Джайлс слезе в кухнята, направи си кафе и излапа купа корнфлейкс и един плод. След пет минути взе куфара и тръгна към вратата. Гуинет му задаваше само един въпрос, когато заминаваше някъде — за колко дни? Два, беше ѝ казал този път и тя бе приготвила багажа му. Дори не му се налагаше да го проверява, преди да го разопакова в Берлин, защото знаеше, че всичко необходимо ще е на мястото си.

Първата му жена беше курва… а втората му се оказа девица. Джайлс се мъчеше да не признае дори пред себе си, че някаква тънка комбинация между двете би му харесала. Вирджиния в спалнята и Гуинет навсякъде другаде. Често се питаше дали и другите мъже имат подобни фантазии. Със сигурност не и Хари, който беше още по-влюбен в Ема, отколкото в деня на сватбата им. Джайлс им завиждаше, макар че и това не би признал за нищо на света, дори на най-близкия си приятел.

— Добро утро, Алф — каза Джайлс, докато сядаше на задната седалка.

— Добро утро, господин министър — жизнерадостно отвърна шофьорът.

Алф караше Джайлс откакто той бе станал министър и често бе по-добър източник на информация за случващото се в реалния свят, отколкото повечето му колеги в кабинета.

— Накъде пътуваме днес, сър?

— Източен Берлин.

— Предпочитам вие, отколкото аз.

— Разбирам как се чувстваш. Е, какво ново?

— Изборите ще са през юни, най-вероятно на осемнайсети.

— Но вестниците продължават да предсказват, че ще са през май. Откъде се сдоби с тази информация?

— От Кларънс. Шофьора на премиера.

— Значи трябва веднага да кажа на Гриф. Нещо друго?

— Външният министър днес сутринта ще обяви, че ще се оттегли от кабинета след изборите, независимо от резултата.

Джайлс не отговори, а се замисли върху небрежно пуснатата бомба на Алф. Ако успееше да задържи мястото си от Бристолското пристанище и ако лейбъристите спечелеха общите избори, щеше да има шанс да му предложат външното министерство. Единственият проблем бяха двете "ако". Усмихна се иронично.

— Не е зле, Алф, никак не е зле — каза той и започна да преглежда документите, които бе взел за срещата.

Винаги предпочиташе да се среща с колегите си от Европа, да разменя мнения по коридори, асансьори и барове, където се правеше реалната политика, вместо да седи на безкрайните официални събирания, за които служителите пишеха протоколите много преди началото на самата среща.

Алф мина през необозначен портал, насочи се към трета писта на "Хийтроу" и спря пред стълбата на самолета. Ако Джайлс не запазеше мястото си в кабинета след изборите, всичко това щеше да му липсва. Никак не му допадаше идеята да се връща към опашките за багаж, обработка на билети, проверка на паспорти, дълго вървене до портала и безкрайното чакане, преди най-сетне да ти кажат, че можеш да се качиш.

Алф отвори задната врата и Джайлс се качи по стълбата на чакащия самолет. "Не свиквай с това, беше го предупредил веднъж Харолд Уилсън. Може да си го позволи единствено кралицата".

Джайлс беше последният качил се на борда и докато вратата се затваряше, той седна на първия ред до постоянния си секретар.

— Добро утро, господин министър — каза секретарят. Не си падаше по празните приказки и продължи направо: — Макар че конференцията не изглежда никак обещаваща, може би има някои възможности, от които да се възползваме.

— Например?

— Премиерът иска да научи дали предстои Улбрихт да бъде сменен като генерален секретар. Ако това стане, ще пускат димни сигнали и ще трябва да разберем кой е избран за негов заместник.

— Ще има ли изобщо някакво значение? — попита Джайлс. — Който и да заеме мястото му, пак ще звъни в Москва за сметка на руснаците, преди да вземе каквото и да било решение.

— Външният министър пък — продължи секретарят, подминавайки забележката му, — иска да откриете дали моментът не е подходящ страната ни отново да кандидатства за ЕИО.

— Да не би Дьо Гол да е умрял, докато съм се бил зазяпал?

— Не, но влиянието му отслабна значително след оттеглянето му миналата година и Помпиду може да сметне, че е дошло време да покаже мускули.

Прел остатъка от полета двамата преглеждаха официалния дневен ред и какво се надява да изкопчи правителството от конференцията — побутване тук, смигване там, само и само да се стигне до разбирателство.

Самолетът кацна на летище "Тегел". Британският посланик ги чакаше пред стълбата. Съпровождан от полицейски ескорт, ролс-ройсът мина през Западен Берлин, но внезапно спря. Когато стигна Чекпойнт Чарли, както западните съюзници бяха кръстили най-известния пропускателен пункт в стената.

Джайлс погледна грозната, покрита с графити преграда с бодлива тел отгоре Берлинската стена беше издигната през 1961 г., буквално за една нощ, за да спре хората, които бягаха на запад, и Източен Берлин се бе превърнал в един огромен затвор, което не бе особено добра реклама за комунизма. Ако режимът наистина беше утопията, за каквато го представяха комунистите, западните германци щяха да строят стени, за да попречат на нещастните си граждани да избягат на изток.

— Ако имах кирка… — промърмори Джайлc.

— Щях да ви спра — отвърна посланикът. — Разбира се, освен ако не искате да предизвикате дипломатически скандал.

— Ще е нужно нещо повече от дипломатически скандал, за да накарате зет ми да престане да се бори за онова, в което вярва — каза Джайлс.

След проверката на паспортите напуснаха западния сектор, но шофьорът измина само още двеста метра, преди да спре в ничия земя. Джайлс погледна нагоре към кулите и въоръжените стражи, които се взираха мрачно в британските си гости.

Останаха между двете граници, докато не провериха ролс-ройса от предната броня до багажника, сякаш бешe някакъв танк „Шърман". Накрая им позволиха да влязат в Източен Берлин, но без помощта на полицейски ескорт им отне цял час да стигнат до хотела в другия край на града.

След като се регистрираха и получиха ключовете си, златното правило беше министърът да смени стаята си с тази на секретаря, за да не бъде притесняван от проститутки или да внимава за всяка своя дума. защото неговата стая със сигурност се подслушваше. От Щази обаче знаеха за този номер и вече просто подслушваха и двете стаи.

— Ако искате да проведете разговор насаме, най-сигурното място е в банята, на течаща вода — каза посланикът.

Джайлс разопакова багажа си, взе душ и слезе долу за късен обяд с датски и шведски колеги. Макар да му бяха стари приятели, това не им попречи да крънкат информация един от друг.

— Кажете, Джайлс, лейбъристите ще спечелят ли изборите? — попита шведският външен министър Стелен Кристерсон.

— Официално не можем да изгубим. Неофициално се очертава много оспорвана борба.

— А ако спечелите, мистър Уилсън ще ви направи ли външен министър?

— Неофициално, би трябвало да имам шанса.

— А официално? — попита датският министър Ян Хилберт.

— Ще служа в правителството на нейно величество на всеки пост, който премиерът сметне за подходящ за мен.

— Аз пък ще спечеля следващото рали „Монте Карло“ — каза Хилберт.

— А аз ще се върна в стаята си да прегледам документите — каза Джайлс, който много добре знаеше, че само новаците се задържат да пият, а на следващия ден се прозяват. Трябва да си съвсем буден, ако искаш да доловиш някое непредпазливо подмятане, което често оправдава часове преговори.

На следващата сутрин конференцията започна с реч на източногерманския генерален секретар Валтер Улбрихт, който поздрави делегатите. Ясно беше, че съдържанието на речта е написано в Москва, а думите се изричат от съветската кукла в Източен Берлин.

Джайлс се облегна назад, затвори очи и се престори, че слуша превода на реч, която вече бе чувал няколко пъти. Но умът му скоро започна да блуждае.

— Нещо с превода ми ли не е наред, сър Джайлс? — попита разтревожен глас.

Джайлс отвори очи. От Външно министерство ги бяха предупредили недвусмислено, че всички министри трябва да внимават с преводачите си. Повечето от тях работеха за Щази и всяка непредпазлива дума или грешка в поведението несъмнено се докладваше на господарите им в източногерманското Политбюро.

Джайлс се изненада не толкова от загрижения тон на младата жена, а от факта, че беше готов да се закълне, че е доловил лек западноанглийски акцент.

— Преводът ви е чудесен — каза той, като се вгледа в нея по-внимателно. — Просто съм чувал тази реч вече няколко пъти, с леки вариации.

Тя беше със сива безформена рокля, която се спускаше почти до глезените и вероятно можеше да се купи във всеки универсален магазин. Но притежаваше нещо, което човек не би могъл да си купи и в "Хародс" — разкошна кестенява коса, сплетена на плитка и стегната в строг кок, за да скрие всякакъв намек за женственост. Сякаш не искаше никой да я забележи, но големите ѝ кафяви очи и пленителната ѝ усмивка биха накарали всеки мъж, включително и Джайлс, да я погледне отново. Тя бе като едно от онези грозни патета във филм, за които знаеш, че в последната сцена ще се превърнат в лебеди.

Миришеше на постановка. Джайлс веднага прие, че тя работи за Щази, и се запита дали ще успее да я разобличи.

— Имате лек западноанглийски акцент, ако не се лъжа — прошепна ѝ той.

Тя кимна и го дари със същата обезоръжаваща усмивка.

— Баща ми е от Tpуpo.

— Тогава какво правите тук?

— Родена съм в Източен Берлин. Баща ми, офицер от британската армия, се запознал с майка ми през четирийсет и седма.

— Това не може да е било прието с всеобщо одобрение — предположи Джайлс.

— Наложило се да подаде оставка и си намерил работа в Германия, за да е с нея.

— Истински романтик.

— За жалост историята не завършва романтично. Повече в стил Джон Голсуърти, отколкото Шарлот Броите, защото по време на издигането на стената през шейсет и първа баща ми беше на гости при родителите си в Корнуол и така и не го видяхме повече.

Джайлс реши да е още по-предпазлив.

— Но щом баща ви е британски гражданин, вие и майка ви бихте могли да пуснете молба и да посетите Великобритания по всяко време.

— През последните девет години пуснахме трийсет и четири молби и онези, на които бе отговорено, се върнаха с един и същи червен печат — отхвърлена.

— Съжалявам — каза Джайлс, след което се обърна, нагласи слушалките си и заслуша остатъка от приветствената реч.

Когато след час и двайсет минути генералният секретар най-сетне си седна, Джайлс бе един от малкото, които все още бяха будни.

Излезе от конферентната зала и се присъедини към подкомисията, която обсъждаше възможното вдигане на някои санкции между двете страни. Направи кратко изявление, подобно на колегата си, но по време на срещата имаше ясното впечатление, че преводачката му вмъква тук-там по някое наблюдение, което е дошло от Щази, а не от министъра. Оставаше скептичен и предпазлив, но когато я провери в документите, видя, че името ѝ е Карин Пенгели. Изглежда, беше казала истината за произхода си.

Докато обикаляше от среща на среща, Джайлс скоро свикна със следващата го навсякъде Карин. Тя превеждаше всичко без изражението ѝ изобщо да се промени. Отговорите на Джайлс пък винаги бяха внимателно формулирани.

В края на първия ден Джайлс имаше усещането, че конференцията е постигнала някои положителни резултати, при това не без заслугата на преводачката му. А може би тя просто му казваше онова, което те искаха да чуе?

На официалната вечеря Карин седна точно зад него и превеждаше всяка дума на безкрайните еднакви речи, докато Джайлс най-сетне омекна.

— Ако напишете писмо до баща си, ще му го пусна, когато се върна в Англия. Ще поговоря и с един колега от имиграционната служба.

— Благодаря ви, сър Джайлс.

Джайлс насочи вниманието си към италианския си колега от дясната си страна, който побутваше храната си в чинията и мърмореше, че за една година бил сменил трима премиери.

— Защо сам не се кандидатирате за поста, Умберто? — попита го Джайлс.

— В никакъв случай — отвърна италианецът. — Не искам да прекратя кариерата си преждевременно.

Когато и последното блюдо от безкрайната вечеря най-сетне беше поднесено и на гостите им бе позволено да си тръгнат, Джайлс изпита облекчение. Пожела лека нощ на някои от делегатите, докато излизаше от салона, след което посланикът го откара обратно в хотела.

Взе ключа си и се прибра в стаята си малко след единайсет. Спеше от около час, когато на вратата се почука. Някой явно беше готов да не обръща внимание на табелката НЕ БЕЗПОКОЙТЕ, но това не бе изненадващо — в инструктажа на Външно министерство не беше пропусната дори тази възможност. Затова Джайлс знаеше много добре какво да очаква и което бе по-важно, как да се справи със ситуацията.

Стана с неохота от леглото, наметна халата си и отиде до вратата. Бяха го предупредили, че ще се опитат да намерят жена, която да прилича на неговата, но да е с двайсет години по-млада.

Отвори и за момент остана поразен. Пред него стоеше най-прекрасната блондинка, с високи скули, тъмносини очи и най-късата кожена пола, която бе виждал.

— Погрешната съпруга — каза Джайлс, след като дойде на себе си, макар че си припомни защо се бе влюбил така безнадеждно във Вирджиния преди толкова много години. — Но все пак ви благодаря, мадам — продължи той, докато вземаше бутилката шампанско. Погледна етикета. — „Вьов Клико" четирийсет и седма. Моля, предайте комплиментите ми на когото там трябва. Отлична реколта — каза Джайлс и затвори.

Усмихна се, докато си лягаше. Хари щеше да се гордее с него.

Вторият ден на конференцията ставаше все по-френетичен — делегатите се опитваха да приключат сделки, за да не им се налага да се върнат у дома с празни ръце. Джайлс остана доста доволен, когато източногерманците се съгласиха да махнат вносните мита върху британските лекарства, и бе възхитен, макар че се опита да не го покаже, когато френският му колега намекна, че ако британското правителство прати официална покана на френския президент да посети Великобритания, предложението ще бъде разгледано сериозно. Записа си думите "разгледано сериозно", за да няма неразбирателства.

Както винаги се случваше на подобни събития, срещите започнаха да се проточват и да продължават до вечерта, така че на Джайлс му се наложи да си определи среща с източногерманския министър на търговията преди вечеря, една по време на самата вечеря с холандския си колега и една след вечеря със западногерманския външен министър Валтер Шел в апартамента в хотела. Покани Карин да присъства на вечерята — беше решил, че ако наистина работи за Щази, тя е по-добра актриса и от Пеги Ашкрофт. А и се надяваше. че може да реши да пусне косата си.

Карин му напомни, че холандският министър знае английски много добре, и предположи, че сигурно ще предпочетат да вечерят сами. Но Джайлс настоя, че няма да е зле да присъства и тя, просто за по-сигурно.

Неволно се запита дали по време на следобедната среща с търговския министър някои от делегатите не са забелязали колко често се обръща назад да поглежда внимателно преводачката си, като се преструва, че слуша внимателно превода, докато всъщност се надяваше да бъде възнаграден с усмивка. А когато тя се появи на вечерята със зашеметяваща червена копринена рокля с голи рамене, която определено не беше купена oт универсален магазин, и с разпусната по раменете коса, Джайлс не бе в състояние да откъсне поглед от нея, макар че продължаваше да се преструва, че не я забелязва.

Шел предпочете да не си губи времето, а да кара по същество.

— Вносните ви мита за БМВ, "Фолксваген" и "Мерцедес" удрят тежко автомобилната ни индустрия. Ако не можете да ги премахнете, няма ли поне да ги намалите?

— Боя се, че това е просто невъзможно, Валтер, тъй като общите избори са само след няколко седмици, а лейбъристката партия се надява на големи дарения от "Форд", Би Ем Си и "Воксхол".

— Няма да имате избор, когато станете член на Европейската икономическа общност — усмихна се германецът.

— Дай боже — отвърна Джайлс.

— Поне съм благодарен за откровения отговор.

Двамата си стиснаха ръцете и докато Шел се обръщаше да си тръгне, Джайлс му даде знак да мълчи и го последва навън. Огледа коридора и попита:

— Кой ще смени Улбрихт като генерален секретар?

— Руснаците застават зад Хонекер — каза Шел.

— Честно казано, не виждам как някой може да го победи.

— Но той е подлизурко, който през целия си живот не е бил спохождан от оригинална мисъл, и в крайна сметка ще е кукла на конци, точно като Улбрихт — каза Джайлс.

— Именно това е причината Политбюро да го подкрепя.

Джайлс вдигна ръце. Шел се усмихна иронично.

— Ще се видим в Лондон след изборите. — И тръгна към асансьора.

— Да се надяваме — промърмори Джайлс.

Върна се в апартамента. Карин — беше права — отвори чантата си, извади плик и му го подаде.

— Благодаря, сър Джайлс.

Джайлс погледна името и адреса и прибра писмото във вътрешния си джоб.

— Ще го пусна веднага щом се върна в Англия.

— Майка ми ще ви е много благодарна.

— Това е най-малкото, което мога да направя — каза Джайлс, отиде до масичката, взе бутилката шампанско и ѝ я подаде. — Малък знак на благодарност за целия ви усилен труд. Надявам се да му се насладите с майка ви.

— Много мило от ваша страна, сър Джайлс — прошепна тя, докато му връщаше бутилката. — Но няма да успея да направя и две крачки навън, преди Щази да ми я вземат — добави и посочи полилея.

— Тогава нека поне пийнем по чашка.

— Сигурен ли сте, че е разумно, сър Джайлс, като се има предвид…

— След като вече сме сами, можете да ме наричате просто Джайлс — каза той, докато отваряше бутилката и пълнеше две чаши. Вдигна своята. — Да се надяваме, че скоро ще се съберете отново с баща си.

Карин отпи глътка и остави чашата си на масата.

— Трябва да тръгвам — каза и протегна ръка.

Джайлс я пое и я придърпа нежно към себе си. Тя го отблъсна.

— Това не бива да се случва, Джайлс, защото ще ме вземете за…

Той я целуна преди да е довършила. Докато се целуваха, свали ципа на гърба ѝ и когато роклята се свлече на пода, направи крачка назад. Искаше му се да докосне всяка част от тялото ѝ едновременно. Прегърна я отново и когато се целунаха, устните ѝ се разтвориха и двамата паднаха на леглото. Джайлс погледна кафявите ѝ очи и прошепна:

— Ако работиш за Щази, не ми казвай, докато не свършим.

19

Докато Джайлс седеше на първия ред в Камарата на общините и слушаше изявлението на външния министър за решението на Комитета по крикет за отменяне на турнето в Южна Африка, му връчиха бележка от главния организатор на парламентарната група. "Може ли да поговорим след изявлението?"

Джайлс винаги имаше чувството, че повикване от главния организатор на парламентарната група е като повикване в кабинета на училищния директор — свързано повече с мъмрене и наказания, отколкото с похвали. Макар че ръководителят на групата не влизаше в кабинета, влиянието му бе невероятно голямо. Той бе като старшината на ротата, който се грижи войниците да са стегнали и дисциплинирани, така че животът на офицерите да върви гладко.

Щом външният министър отговори и на последния въпрос на представителя на Лаут за засилване на правителствените санкции против режима на апартейд в Южна Африка, Джайлс се измъкна от залата и тръгна към кабинета на opганизатора.

Секретарката явно го очакваше, защото веднага го въведе в светая светих.

Щом влезе, от изражението на домакина Джайлс разбра, че го очаква наказание, а не хвалебствия.

— Боя се, че новината не е добра — каза Боб Мелиш, извади от едно чекмедже на бюрото си голям светлобежов плик и му го подаде.

С треперещи пръсти Джайлс отвори плика и извади няколко черно-бели снимки. Прегледа ги една по една и каза:

— Това просто няма смисъл.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Просто не вярвам, че Карин е работила за Щази.

— Тогава за кого? — отвърна главният организатор. — Дори да не е на щат при тях, Бог знае какъв натиск са ѝ оказали.

— Трябва да ми повярваш, Боб, Карин просто не е такава. Признавам, че постъпих като пълен глупак и съм злепоставил сериозно правителството и семейството си, но в едно съм сигурен — Карин не е виновницата.

— Трябва да призная, че Щази използват снимки за пръв път. Преди пращаха само записи. Трябва незабавно да уведомя Външно министерство.

— Уверявам те, не сме говорили по никакви държавни въпроси — каза Джайлс. — И между другото, тя беше по-уплашена и от мен, че могат да я хванат.

Главният организатор повдигна вежда.

— Сериозно? Все пак трябва да се справя с проблема тук и сега. Предполагам, че снимките вече са в ръцете на някой таблоид, така че по-добре се приготви за неприятно обаждане по телефона. И мога да ти дам само един съвет, Джайлс — кажи на Гуинет преди пресата да е гръмнала.

— Трябва ли да подам оставка? — попита Джайлс. Беше се вкопчил в ръба на бюрото, та да не личи, че ръцете му треперят.

— Това не го решавам аз. Но все пак не прави нищо прибързано. Поне изчакай, докато не се срещнеш с премиера. И ми кажи веднага щом пресата се свърже с теб.

Джайлс пак погледна снимките и пак отказа да повярва.

— Как можа, Джайлс? Да се хванеш на такъв очевиден капан? — попита Гуинет. — Особено след като Хари ти разказа за онази случка в Москва.

— Знам, знам. Едва ли бих могъл да направя по-голяма глупост. Ужасно съжалявам, че ти причинявам такава болка.

— Не помисли ли поне веднъж за мен или за семейството си, докато онази курва те е съблазнявала?

— Не е курва — тихо каза Джайлс.

Гуинет помълча, след което попита:

— Да не искаш да кажеш, че си я познавал преди да се случи всичко това?

— Тя ми беше преводачка.

— Значи ти си съблазнил нея, а не обратното. Така ли?

Джайлс не опита да възрази. Това щеше да е една лъжа повече.

— Ако са ти скроили номер, ако си бил пиян или просто си се показал като глупак, Джайлс, сигурно щях да го понеса. Но явно си мислил, преди… — Тя млъкна и стана. — Заминавам за Уелс. Не се опитвай да се свържеш с мен.

Здрачът се спускаше над Смит Скуеър. Джайлс седеше сам и обмисляше последиците от това, че е казал на Гуинет истината. Нямаше да има особено значение, ако Карин беше просто курва на Щази. Колко лесно щеше да му е да каже на жена си, че Карин е проститутка. Увлечение за една нощ. Че дори не знае името ѝ. И защо не го беше направил? Защото никога досега не беше срещал друга като нея. Нежна, с чувство за хумор, емоционална, мила и умна. Толкова умна. И ако тя не изпитваше същите чувства към него, защо бе заспала в обятията му? И защо му се отдаде отново, когато се събудиха на сутринта, след каго можеше с лекота да се измъкне посред нощ — нали си беше свършила работата? Вместо това бе избрала да поеме точно толкова голям риск като него и вероятно в момента също търпеше последствията.

Всеки път. когато телефонът звъннеше, Джайлс очакваше обаждане от журналист. „Сър Джайлс, разполагаме с едни снимки и питаме дали бихте коментирали. “

Телефонът иззвъня и той с неохота вдигна.

— Търси ви някой си мистър Пенгели — каза секретарката му.

Пенгели. Трябваше да е бащата на Карин. Дали и той не участваше в постановката?

— Свържи ме — каза Джайлс.

— Добър ден, сър Джайлс. Казвам се Джон Пенгели. Обаждам се да ви благодаря, че сте помогнали на дъщеря ми при посещението си в Източен Берлин. — Същият лек западноанглийски акцент. — Току-що прочетох писмото, което сте били така любезен да препратите. Първото, което получавам от нея от месеци. Почти бях изгубил надежда.

Джайлс не искаше да му казва защо тази надежда най-вероятно ще се окаже недълговечна.

— Пиша на Карин и майка ѝ всяка седмица, но нямам представа дали писмата ми стигат до тях. След като сте се срещнали с нея, се чувствам по-уверен и ще се свържа отново с министерството.

— Вече говорих с имиграционния отдел на министерството. Обаче…

— Много мило от ваша страна, сър Джайлс. Семейството ми и аз сме ви длъжници, а вие дори не сте мой представител в парламента.

— Мога ли да ви задам един личен въпрос, мистър Пенгели?

— Разбира се, сър Джайлс.

— Възможно ли е според вас Карин да работи за Щази?

— Не, в никакъв случай. Ненавижда ги повече и от мен. Всъщност я предупреждавах, че тъкмо нежеланието ѝ да сътрудничи на властите може да е причина да не ѝ дават виза.

— Но са я назначили за преводачка на международна конференция.

— Само защото не са имали избор. Карин пише, че е имало над седемдесет делегати от повече от двайсет страни и че е извадила голям късмет, че са я прикрепили към вас.

— Не е толкова голям късмет, защото трябва да ви предупредя, че пресата може би разполага с някои снимки, на които сме заедно и които могат да се опишат в най-добрия случай като интимни, а в най-лошия…

— Не мога да повярвам — промълви мистър Пенгели след дълго мълчание. — Карин обикновено е много предпазлива, никога не поема рискове. Какво ѝ е станало?

— Вината в никакъв случай не е нейна, мистър Пенгели — каза Джайлс. — Всичко е заради мен и трябвала ви се извиня лично, защото ако пресата разбере, че сте баща на Карин, ще превърне живота ви в ад.

— Направиха го, когато се ожених за майка ѝ — каза Пенгели. — Но не съжалих нито за миг.

Сега беше ред на Джайлс да замълчи. Чудеше се как да отговори.

— Истината е съвсем проста, мистър Пенгели, а аз не успях да я споделя дори с жена си. — Той отново замълча. — Влюбих се в дъщеря ви. Ако можех да го избегна, със сигурност щях да го направя и искам да ви уверя, че съм готов да мина през същата болка, която несъмнено сте изпитали вие. По-лошото е, че дори нямам представа какво изпитва тя към мен.

— Аз имам — каза Пенгели.

Обаждането дойде в събота следобед, малко след четири. Бързо стана ясно, че „Сънди Пийпъл" има изключителни права върху материалите, макар че Джайлс прие, че до полунощ повечето редактори ще променят първите си страници.

— Предполагам, че сте виждали снимките, с които разполагаме, господин министър?

— Да. видях ги.

— Желаете ли да направите изявление?

— Не, не желая.

— Ще подадете ли оставка от правителството?

— Не коментирам.

— Как реагира съпругата ви на новината? Научихме че е заминала при родителите си в Уелс.

— Не коментирам.

— Вярно ли е, че се развеждате?

Джайлс тресна слушалката. Не можеше да спре да трепери, докато набираше домашния телефон на главния организатор.

— Боб, Джайлс е. Историята ще гръмне в утрешния брой на "Сънди Пийпъл“.

— Много съжалявам, Джайлс. Мога само да кажа, че беше адски добър министър и страшно ще липсваш.

Джайлс затвори. В ушите му отекваше една-единствена дума — беше. Беше адски добър министър. Взе бланка на Камарата на общините от купчината пред себе си и започна да пише.

Джайлс влезе в Личния съвет на краля в Уайтхол, за да избегне драскачите от Флийт Стрийт, които го дебнеха на Даунинг Стрийт, или поне онези от тях, които не знаеха за задния вход към № 10.

Един от спомените, който щеше да разправя с удоволствие на внуците си, беше как Харолд Уилсън прави неуспешни опити да запали лулата си.

— Джайлс, много мило, че се отбихте, като се има предвид какво ви се е струпало на главата. Повярвайте, казвам гo от известен личен опит, нещата ще се уталожат.

— Може би, господин премиер. Но въпреки това с кариерата ми като сериозен политик е свършено, а това е единствената работа, която наистина искам.

— Не мисля, че съм съгласен с вас — каза Уилсън. — Помислете. Ако успеете да задържите Бристолското пристанище на следващите избори, а аз още съм убеден, че можете да го направите, избирателите ще са изразили мнението си с бюлетините си, а кой съм аз, че да противореча на преценката им? И ако се върна отново на Даунинг Стрийт, не бих се поколебал да ви поканя да се върнете в кабинета.

— Две "ако"', господин премиер.

— Джайлс, помогнете ми с едното, а аз ще видя какво мога да направя с другото.

— Но след онези заглавия…

— Вярно. Не са много приятни. Още повече че бяхте министър по европейските връзки… — Джайлс се усмихна за първи път от дни. — Но някои от коментарите — продължи Уилсън. — както и един-двама лидери, посочват, че бяхте изключително добър министър. Не друг, а "Телеграф" напомня на читателите си, че сте награден с Военния кръст след Тобрук. Оцелели сте някак в онази ужасна битка, така че какво ви кара да мислите, че няма да оцелеете и в тази?

— Защото мисля, че Гуинет ще се разведе с мен. А честно казано, тя има основателни причини да го направи.

— Съжалявам да го чуя — каза Уилсън и отново се опита да си запали лулата. — Но въпреки това си мисля, че не е зле да идете до Бристол и да се опитате да водите. И слушайте добре Гриф Хаскинс, защото когато му се обадих сутринта, той твърдо ми даде да разбера, че още държи кандидатът да сте вие.

— Моите поздравления, майоре — каза Вирджиния. — Успяхте да довършите решително Джайлс Барингтън.

— Точно тук е иронията — отвърна Фишър. — Не съм аз. Не нашето момиче прекара нощта с него.

— Не ви разбирам.

— Отидох в Берлин според инструкциите ви и без особени трудности намерих агенция за компаньонки с офиси от двете страни на стената. Едната беше особено подходяща. Беше ѝ платено добре и ѝ бе обещан бонус, ако успее да осигури снимки на двамата в леглото.

— Ето ги и тях — каза Вирджиния и посочи купчина вестници, които обикновено не биха попаднали в апартамента на Кадоган Гардънс.

— Но на снимките не е тя. На следващата сутрин тя ми се обади и ми каза, че Барингтън е взел бутилката шампанско и е затръшнал вратата в лицето ѝ.

— Тогава коя е била?

— Нямам представа. От агенцията твърдят, че не познават това момиче, и предположиха, че работи за Щази. Всички стаи на делегатите на конференцията са били подслушвани.

— Но защо е отхвърлил вашето момиче, а после е позволил да бъде сниман с това?

— Не мога да обясня това — каза Фишър. — Знам само, че бившият ви съпруг не може да се нарече довършен.

— Но днес сутринта той подаде оставка. Това е основната новина в медиите.

— Като министър да, но не и като депутат. И ако успее да запази мястото си на следващите избори…

— В такъв случай просто трябва да се погрижим да не го запази.

— Как можем да го направим?

— Много се радвам, че зададохте правилния въпрос, майоре.

— Боя се, че нямам друг избор освен да оттегля като твой кандидат за депутат — каза Джайлс.

— Само защото си спал с някаква курва ли? — попита Гриф.

— Не е курва — отвърна Джайлс, както отвръщаше на всеки, който правеше подобно предположение.

— Ако се оттеглиш, като едното нищо ще подарим мястото на торите. Премиерът няма да ти благодари за това.

— Но ако се вярва на социологическите прогнози, торите така или иначе ще победят.

— И преди се е случвало да опровергаваме социологическите прогнози — каза Гриф. — Пък и торите още не са посочили своя кандидат.

— Нищо не може да ме убеди да размисля — каза Джайлс.

— Но ти си единственият, който може да спечели мястото — каза Гриф.

В същия момент телефонът на бюрото му иззвъня. Той вдигна и отсече:

— Който и да е, кажи му да се пръждосва.

— Издателят на, Бристол Ивнинг Нюз" е — каза секретарката му.

— За него важи същото.

— Но той казва, че има новина, която ще искате да чуете незабавно. Ще е водеща новина в утрешния брой.

— Свържи ме. — Гриф се заслуша за известно време, след което затръшна телефона. — Само това ми трябваше!

— И какви са тия новини, които не могат да чакат?

— Торите са обявили кандидата си.

Познаваме ли го?

— Майор Алекс Фишър.

Джайлс избухна в смях.

— Не мога да повярвам докъде си готов да стигнеш, за да ме накараш да се кандидатирам, Гриф!

20

— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище на общите избори в четвъртък, осемнайсети юни. Гласувайте за лейбъристите. Гласувайте за Барингтън на осемнайсети юни. Добро утро, аз съм…

През последните двайсет и пет години Джайлс беше участвал в седем изборни кампании и бе спечелил седем пъти, като постепенно бе увеличил преднината си до 2166 гласа. Последните две надпревари бяха довели до съставянето на лейбъристки правителства, когато консерваторите не бяха очаквали да спечелят Бристолското пристанище, а либералите знаеха, че няма да го направят.

Последния път, когато се беше стигнало до ново преброяване на бюлетините, бе, когато се състезаваше с майор Алекс Фишър и тогава Джайлс успя да спечели само с четири гласа, при това след три преброявания. Беше мръсна лична кампания от началото до края, като бившата жена на Джайлс лейди Вирджиния се включи в борбата и дойде в Бристол да подкрепи майора, когото описа като „честен и почтен човек“.

Сега, петнайсет години по-късно, Джайлс беше изправен пред сблъсък със същия противник и приказки за пореден развод. Слава богу, Гуинет ясно беше заявила, че ще се обърне към съда след изборите, и макар че нямаше намерение да посещава избирателния му район, не би подтикнала никого да гласува за Фишър.

— Слава богу и за това — бе всичко, което имаше да каже Гриф Хаскинс. И повече не повдигна въпроса.

Когато премиерът се обърна към кралицата с молба да разпусне парламента на 29 май 1970 г., Джайлс се върна в Бристол, за да започне триседмичната си предизборна кампания. Когато тръгна по улиците и започна да хлопа на вратите на хората, остана приятно изненадан от топлото посрещане и от това, че малцина повдигаха темата за Берлин и се интересуваха къде е жена му. Британците не били чак толкова злопаметни, отбеляза Гриф, макар че Джайлс не призна на агента си, че Карин рядко излиза от мислите му. Пишеше ѝ всяка вечер преди да си легне и като влюбен ученик проверяваше пощенската кутия на сутринта. Нито веднъж обаче не откри в нея плик с източногермански печат.

Ема, Хари, Себ и вдъхващата страхопочитание заклета поддръжница на лейбъристите мис Париш, която си бе взела три седмици отпуска, както правеше при всяка кампания, редовно съпровождаха Джайлс на обиколките му. Ема се справяше с жените, които изразяваха колебанието си към Джайлс след оставката му от кабинета, а Себ пое осемнайсетгодишните, които щяха да гласуват за първи път.

Голямата изненада обаче бе Хари, който се оказа популярен на няколко нива. Имаше избиратели, които се интересуваха как върви кампанията му за освобождаването на Анатолий Бабаков, а други се чудеха какви ли ще са следващите приключения на детектив инспектор Уоруик. Всеки път, когато го питаха за кого ще гласува, Хари неизменно отвръщаше: „Като всеки здравомислещ жител на Бристол, ще гласувам за шурея си".

— Не, не — решително се намеси Гриф. — Казвайте за Джайлс Барингтън, а не за шурея си. В бюлетината не фигурира никакъв шурей.

Имаше и трета група, която смяташе Хари за бристолски аналог на Кари Грант, и му казваха, че със сигурност щели да гласуват за него, ако той бил кандидатът.

— Предпочитам да вървя бос по живи въглени — отговаряше Хари и вдигаше ужасено ръце.

— Ревнуваш ли, мамо? — попита Себ.

— Разбира се, че не — отвърна Ема. — Повечето от тези жени са на средна възраст и просто искат да го дундуркат.

— Стига да гласуват за лейбъристите, не ми пука какво искат да го правят — обади се Гриф.

Всяка сутрин се събираха в кабинета на Гриф на „молитвена среща", на която агентът запознаваше кандидата и основните членове на предизборния му щаб с последните събития, след което им раздаваше задачите за деня.

Още първия понеделник Гриф наруши едно от златните си правила, като каза:

— Мисля, че трябва да предизвикаш Фишър на дебат.

— Но досега винаги си казвал, че избран депутат никога не бива да признава съществуването на опонентите си, защото така само им дава трибуна да изкажат възгледите си и да се представят като възможни кандидати.

— Фишър е възможен кандидат — отвърна Гриф — и има три процента преднина, с които да го докаже, а ние отчаяно се нуждаем от някакъв начин да стопим тази разлика.

— Но той ще използва случая да започне лична атака срещу мен и да си спечели евтина слава във вестниците.

— Да се надяваме — рече Гриф, — защото частните ни проучвания показват, че случката в Берлин не е от първостепенна важност за повечето избиратели, и всеки ден писмата им го потвърждават. Хората се интересуват много повече от здравеопазването, безработицата, пенсиите и имиграцията. Всъщност избирателите ги е грижа повече за забраните за паркиране, отколкото за нощните ти похождения, когато не си у дома. Ако искаш доказателство — каза той и взе едно писмо от купчината на бюрото си, — чуй това:..Скъпи сър Джайлс, ако всеки, който е преспивал с проститутка или е изневерявал, гласува за вас, ще смажете всеки противник. Успех".

— А, разбирам — каза Джайлс. — Гласувайте за Барингтън, ако сте кръшкали.

Ема го изгледа намръщено. Явно не одобряваше и отношението на Гриф към поведението на Джайлс.

— Ето и още едно — продължи Гриф, без да обръща внимание на коментара на Джайлс. — "Скъпи сър Джайлс, никога досега не съм подкрепял лейбъристите, но предпочитам да дам гласа си за грешник, отколкото за някой като Алекс Фишър, който се представя за светец. С неохота, ваш…" и така нататък. А това ми е любимото: „Скъпи сър Джайлс, трябва да кажа, че се възхищавам на вкуса ви към жените. Следващата седмица пътувам за Берлин и се питам дали бихте ми дали телефонния ѝ номер".

"Де да имах телефонния ѝ номер", помисли си Джайлс.

— Направи първата си грешка — каза Гриф и обърна вестника, за да могат всички да прочетат заглавието на първата страница.

ФИШЪР ОТКАЗВА ПОКАНАТА ЗА ДЕБАТ

— Да, но той е кандидатът с три процента преднина според проучванията — посочи Джайлс. — Това не е грешки, а просто здрав разум.

— Напълно съм съгласен — каза Гриф. — Но грешката му е в причината да откаже дебата. Цитирам: "Не бих искал да ме виждат в едно и също помещение с такъв човек". Глупава грешка. Хората не обичат личните нападки, така че трябва да се възползваме от това. Ясно дай да се разбере, че ще се явиш, и ако той не го направи, избирателите могат сами да си направят изводите. — Гриф продължи да чете статията и след малко се усмихна за втори път. — Рядко се случва либералите да ни се притичват на помощ, но Саймън Флечър казал на "Нюз", че с радост ще участва в дебата. Но пък от друга страна, той няма нищо за губене. Веднага ще дам изявление за пресата. А ти се захващай за работа. Няма да спечелиш гласове, като се мотаеш в кабинета ми.

Точно когато Джайлс започна да се чувства малко по-уверен в изхода, проучване на "Галъп" в "Дейли Мейл" предсказа, че Едуард Хийт и торите са на път да спечелят изборите с трийсет места мнозинство.

— Ние сме трийсет и петото в списъка на местата, които торите ще трябва да вземат, ако се надяват да получат пълно мнозинство — каза Джайлс.

— Чети дребния текст — отвърна Гриф. — В същото проучване се казва, че борбата за Бристолското пристанище е твърде оспорвана, за да се предскаже победител. И между другото, видя ли днешния "Ивнинг Нюз"? — И подаде първото издание на кандидата.

Джайлс за пореден път се възхити на неутралната позиция, която "Нюз" винаги заемаше по време на предизборните кампании и винаги се изказваше в полза на конкретен кандидат в деня преди самите избори, като досега винаги подкрепяше него. Но днес вестникът нарушаваше правилата си две седмици по-рано и показваше ясно позицията си на първа страница с острото заглавие:

ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВА ТОЙ?

По-нататък се казваше, че ако майор Фишър не се яви на обявения за следващия четвъртък дебат, редакцията ще препоръча на читателите си да гласуват за лейбъристите и да върнат Джайлс Барингтън в Уестминстър.

— Да се молим да не се появи — каза Джайлс.

— Ще се появи, и още как — отвърна Гриф. — Защото ако не то направи, ще изгуби изборите. Така че проблемът ни е как ще се справим с него.

— Мисля, че Фишър е този, който трябва да се тревожи — рече Ема. — В края на краищата Джайлс е много по-умел в дебатите и има повече от двайсет години парламентарен опит.

— Това няма да има абсолютно никакво значение, ако не намерим начин да дебатираме със слона в стаята — обади се мис Париш.

Гриф кимна и каза:

— Май ще трябва да използваме тайното си оръжие.

— Какво имаш предвид? — попита Джайлс.

— Хари. Ще го сложим на първия ред. С лице към публиката, и ще го накараме да прочете първата глава от следващата си книга. След това никой няма да обърне внимание какво става на сцената.

Всички с изключение на Хари се разсмяха.

— Какво намекваш? — попита той.

ЩЕ ОТИДА — крещеше заглавието на първата страница на "Бристол Ивнинг Нюз" на следващия ден.

Джайлс прочете статията и сподели, че дебатът спокойно може да реши кой ще е следващият представител на Бристолското пристанище в Парламента.

Гриф се съгласи и го посъветва да се подготви добре, ако бъде подложен на кръстосан разпит от политическия коментатор на Би Би Си Робин Дей. Освен това каза на Себ да играе ролята на Алекс Фишър.

— Смятате ли, че човек без морал като вас следва да се кандидатира за Парламента? — почна младежът.

— На чия страна си, Себ?

— На твоя страна е — отвърна Гриф. — И по-добре да имаш отговор на този въпрос до следващия четвъртък.

— Мога ли да попитам защо не сме виждали жена ви в избирателния район по време на кампанията?

— Тя гостува на родителите си в Уелс.

— С този отговор поне хиляда гласа отиват на кино — каза Гриф.

— Кажете ми, сър Джайлс, смятате ли да пътувате до Берлин в близко бъдеще?

— Това е удар под кръста, Себ.

— Именно там ще се цели Фишър повечето пъти — каза Гриф. — Така че внимавай с гарда.

— Прав е, Себ. Продължавай да удряш.

— Сменят мястото — каза Гриф на сутрешната "молитвена среща".

— Защо? — попита Джайлс.

— Желаещите да присъстват са толкова много, че са преместили дебата от "Гилдхол" в "Хиподрум".

— Но той побира две хиляди души! — възкликна Джайлс.

— Иска ми се да побираше десет хиляди — отвърна Гриф. — Никога няма да ти се удаде по-добра възможност да говориш пряко на избирателите.

— И в същото време да покажеш какъв мошеник е Фишър — добави Себ.

— Колко места са ни отделени? — обърна се Гриф към мис Париш.

— По триста за всеки кандидат.

— Някакви проблеми да запълним нашите със сигурни хора?

— Абсолютно никакви. През последната седмица телефонът не е спрял да звъни. Все едно ще има концерт на "Ролинг Стоунс". Дори се наложи да се обадя на колегата от либералите, за да питам дали не им се намират свободни билети.

— Не може да са толкова глупави, за да ти ги отстъпят.

— Това няма нищо общо с глупостта — каза мис Париш. — Имам чувството, че е нещо съвсем друго.

— Какво? — попита Гриф.

— Нямам представа, но ще разбера преди следващия четвъртък.

— А останалите билети? — попита Гриф. — Кой ще ги вземе?

— Който успее — отвърна мис Париш. — Ще осигуря сто души на опашката един час преди вдигането на завесата.

— Същото ще направят и торите — каза Гриф. — Нека по-добре да са двеста, два часа преди началото.

През следващата седмица Джайлс не спря нито за минута, дори през уикенда. Обикаляше, посещаваше пъбове, участваше във вечерни срещи и присъстваше на всяко събиране, на което имаше вероятност да се появят повече от десет души.

В събота сложи официалната вратовръзка на графството и отиде да гледа срещата между Глостършър и Мидълсекс в Невил Роуд, но остана само около час — след като обиколи бавно периметъра и се увери, че всички пет хиляди зрители са го видели, се върна в избирателния щаб на Парк Стрийт.

В неделя отиде на утринна молитва. Причастие и вечерня в три различни църкви, но по време на всяка проповед мислите му често се насочваха към дебата и той преценяваше аргументи, фрази, дори паузи…

— В името на Отца…

В сряда проучванията на Гриф показваха, че Джайлс все още изостава с два пункта, но Себ му напомни, че същото е било и с Кенеди преди дебата му с Никсън.

Всяка подробност от сблъсъка беше анализирана надълго и нашироко. Как трябва да е облечен, кога да се подстриже, да се избръсне един час преди да се качи на сцената и ако му се даде възможност да избира, да говори последен.

— Кой ще води дебата? — попита Себ.

— Анди Наш, главният редактор на "Ивнинг Нюз". Ние искаме да печелим избиратели, а той да продава вестника си. Всеки търси изгода — каза Гриф.

— И гледай да си легнеш преди полунощ — каза Ема. — Трябва да се наспиш добре.

Джайлс наистина си легна преди полунощ, но не заспа, а отново и отново преглеждаше речта си и репетираше отговорите на всички въпроси на Себ. Карин редовно нахълтваше в мислите му и му пречеше да се съсредоточи. Стана в шест и след половин час отново беше пред гара Темпъл Мийдс с мегафон в ръка, готов да посрещне отиващите на работа.

— Успех довечера, сър Джайлс. Ще дойда там, за да ви подкрепя.

— Съжалявам, не живея в избирателния ви окръг. — Какво е мнението ви за бичуването?

— Мисля, че този път ще подкрепя либералите.

— Шефе, да ти се намира цигара?

21

Гриф взе Джайлс от Барингтън Хол малко преди шест. Това беше среща, за която не можеше да си позволи да закъснее.

Джайлс носеше тъмносив еднореден костюм и вратовръзка на Бристолската гимназия. Подозираше, че Фишър ще носи обичайния си син двуреден костюм на райета, бяла риза с колосана яка и вратовръзката на полка си.

Джайлс бе толкова сериозен, че по пътя до „Хиподрум“ почти не проговори. Гриф също мълчеше. Много добре знаеше, че кандидатът репетира речта си наум.

След половин час спряха пред служебния вход, където Джайлс се беше спотайвал навремето след представление на „Кратка среща“, за да вземе автограф от Селия Джонсън. Гриф отиде с кандидата при гримьорните, където ги посрещна Анди Наш, който щеше да води дебата. Изглежда, изпита облекчение, когато ги видя.

Джайлс закрачи напред-назад зад кулисите — чакаше с нетърпение вдигането на завесата. Макар да оставаше половин час преди водещия т да удари с чукчето и да обяви началото на дебата, Джайлс вече чуваше възбуденото мърморене на публиката, от което се почувства като атлет във върхова форма, чакащ да заеме позиция на старта.

След няколко минути се появи Алекс Фишър, заобиколен от антуража си. Всички говореха на висок глас. Когато си нервен, помисли си Джайлс, това си личи по множество различни начини. Фишър мина покрай него, без да направи опит да завърже разговор и без да обърне внимание на протегнатата му ръка.

Минута по-късно се появи и Саймън Флечър, кандидатът на либералите. Колко по-лесно е да си спокоен, когато нямаш какво да губиш. Той веднага се ръкува с Джайлс и каза:

— Исках да ви благодаря.

— За какво? — попита истински озадаченият Джайлс.

— За това, че не напомняте непрекъснато на всеки, че не съм женен. Фишър не пропуска възможност да го направи.

— Добре, господа — каза Наш. — Съберете се, ако обичате, защото е време да определим реда, по който ще говорите.

Той вдигна юмрук, в който държеше три сламки с различна дължина. Фишър изтегли най-късата, а Флечър — най-дългата.

— Вие избирате пръв, мистър Флечър — каза водещият.

Кандидатът на либералите наклони глава настрани и прошепна на Джайлс:

— Кое място искате да заема?

— Второто — отвърна Джайлс.

— Аз ще говоря втори — заяви Флечър. Фишър като че ли се изненада.

— А вие, сър Джайлс? Пръв или последен?

— Последен, благодаря, господин водещ.

— Добре, решено е. Майор Фишър, вие ще говорите пръв. А сега да се покажем на хората.

Той поведе тримата съперници на сцената и това бе единственият момент от вечерта, когато цялата публика аплодираше. Джайлс погледна към салона, където светлините нямаше да бъдат угасени, както ставаше при театрално представление. Две хиляди лъва чакаха търпеливо появата на християните.

Прииска му се да си беше останал у дома и да вечеря на табла пред телевизора, да е навсякъде другаде, само не и тук. Но той винаги се чувстваше по подобен начин дори когато говореше само пред няколко души. Погледна Фишър и видя как на челото му избива капчица пот, която той бързо попи с носната си кърпа. Обърна се отново към публиката и видя Ема и Хари да му се усмихват от втория ред.

— Добър вечер, дами и господа. Аз съм Анди Наш, главен редактор на „Бристол Ивнинг Нюз“. Имам привилегията да водя днешната среща, която е единственото събитие, на което на една и съща платформа се появяват и тримата кандидати. Позволете да обясня как ще се проведе дебатът. Всеки кандидат ще започне с встъпително обръщение, траещо до шест минути. След това ще има трийсет минути за въпроси от публиката. Накрая всеки кандидат ще има две минути да обобщи становището си. А сега давам думата на кандидата на консерваторите майор Алекс Фишър.

Фишър излезе целенасочено в средата на сцената и беше посрещнат с аплодисменти от част от публиката. Постави речта си на катедрата и веднага започна да я чете дума по дума, като само понякога вдигаше глава.

Джайлс седеше нервно на стола си, слушаше внимателно и чакаше да чуе някой саркастичен коментар или внушение, но такива нямаше. Вместо това Фишър се съсредоточи върху законите, които ще бъдат приоритет, ако торите формират следващото правителство. Вее едно четеше списък на покупки, украсяван на равни интервали с думите „Време е за промяна“. Нито веднъж не спомена опонентите си. И тогава Джайлс разбра какво е намислил Фишър. Той нямаше да предприема лични атаки — те бяха оставени за помагачите разпръснати равномерно из аудиторията. Когато Фишър се върна на мястото си, не беше трудно да се види кои са поддръжниците му по ентусиазираните аплодисменти.

Кандидатът на либералите започна речта си, благодари на многобройната публика, че се е отказала от поредната серия на „Коронейшън Стрийт“, за да дойде да го чуе, и това бе посрещнато със смях и топли ръкопляскания. През следващите шест минути той се спря най-вече върху местната политика, от дупките по улиците до цените на билетите за извънградските автобуси. Когато се върна на мястото си, друга част oт аудиторията го изпрати с овации.

След като Флечър си седна, Джайлс излезе в средата на сцената, макар че не бе толкова спокоен, колкото се надяваше, че изглежда. Постави на катедрата картичка, върху която бяха изписани седем теми: образование, безработица, профсъюзи, здравна система, Европа, отбрана и Бристол.

Почти не поглеждаше картичката, докато говореше по всяка тема с увереност и авторитет, обърнат непрекъснато към слушателите. Когато се върна на мястото си, поддръжниците му станаха като един и мнозина от колебаещите се в залата се присъединиха към тях. Ако дебатът приключеше сега, победителят щеше да е безспорен, но веднага щом Джайлс си седна, водещият се обърна към публиката за въпроси, като добави:

— Надявам се, че въпросите ви ще бъдат достойни за един така важен дебат и че никой няма да разчита на лични нападки с надеждата да си спечели евтина слава в утрешния ии брой, защото като главен редактор ви уверявам, че това няма да стане.

Думите му предизвикаха толкова силни спонтанни аплодисменти, че Джайлс започна да се отпуска за първи път от началото на вечерта.

— Да, госпожо. Дамата от четвърти ред.

— Предвид застаряването на населението, могат ли кандидатите да ни кажат какви са дългосрочните им планове за държавните пенсии?

Джайлс беше скочил на крака още преди водещият да реши кой кандидат да отговори пръв на въпроса.

— Държавната пенсия расте с всяка година, откакто лейбъристите са на власт — заяви той, — защото лейбъристкото правителство смята, че цивилизовано е онова общество, което се грижи както за младите, така и за старите.

Фишър повтори партийните възгледи, очертани в програмата на консерваторите, след което кандидатът на либералите заговори за майка си, която била в дом за възрастни хора.

— Да чуем въпроса ви, сър — каза Наш и посочи мъж от първия балкон, който трябваше да изчака, докато микрофонът стигне до него.

— Всички кандидати ли смятат, че Обединеното кралство следва да влезе в Общия пазар?

Фишър беше добре подготвен за този въпрос. Той напомни на аудиторията за твърдо проевропейските позиции на Тед Хийт и добави, че ако спечелят изборите, торите ще направят всичко по силите си Великобритания да стане член на Европейската икономическа общност.

Саймън Флечър напомни на публиката, че именно неговата партия първа е издигнала идеята за присъединяване към Общия пазар и че се радва, че двете други партии започват да споделят възгледите на либералите.

Джайлс се изправи и се обърна към публиката. Страшно му се искаше да сподели как в Берлин френският външен министър ясно му бе казал, че Франция е открита за диалог между двете страни. Но всяко споменаване на Берлин щеше да е като червено флагче за онази част от аудиторията, която очакваше удобен момент да се нахвърли върху него. Затова каза просто:

— Относно влизането в Общия пазар спокойно мога да кажа, че и трите партии са на една и съща позиция, така че единственият въпрос е кой премиер най-сетне ще подпише Римския договор.

Последваха още няколко въпроса по местни, национални и международни теми; удари под кръста нямаше и Джайлс започна да мисли, че ще му се размине.

— Има време за още два въпроса — каза Наш, като погледна часовника си. — Да, госпожо. Дамата в дъното на залата.

Джайлс я позна на мига.

— Могат ли тримата кандидати да ни кажат какво е семейното им положение и дали тази вечер съпругите им са с тях? — Добре заучен въпрос, зададен от една на пръв поглед невинна възрастна госпожа, която Джайлс много добре помнеше от времето ѝ като съветник на торите.

Този път Фишър пръв скочи на крака и даде също така добре заучен отговор.

— За съжаление, аз съм разведен от няколко години, но това не ме отказва от надеждата, че някой ден ще открия подходящата за мен партньорка. Но независимо от семейното ми положение мога да ви уверя, че никога няма и да помисля да се въвлека в случайни сексуални връзки.

Публиката ахна и една част от присъстващите заръкопляскаха ентусиазирано.

Следващ бе Флечър.

— Толкова ми е трудно да си намеря приятелка, колкото и хора, които да гласуват за мен, но също като майора, още не се отказвам.

Думите му бяха посрещнати със смях и аплодисменти.

На Джайлс му стана мъчно, че Флечър не можеше да говори открито за своята сексуалност: знаеше, че очаква с нетърпение деня, когато ще може да признае открито, че партньорът му седи на първия ред и че двамата имат многогодишна и щастлива връзка.

Когато дойде ред на Джайлс, той застана до катедрата, погледна аудиторията и се усмихна.

— Не съм светец.

— Самата истина! — извика някакъв поддръжник на консерваторите, но възгласът му беше посрещнат само със смутено мълчание.

— Признавам че съм се отбивал от правия път и, както всички знаете, това е причината Гуинет да не е тук тази вечер, за което дълбоко съжалявам. Тя бе вярна и предана съпруга, която изигра важна роля в избирателния район. — Замълча за момент и добави: — Но когато дойде време да пуснете гласа си, надявам се, че ще поставите на везните на човешката слабост двайсет и пет години служба на жителите на този славен град срещу една глупава простъпка, защото бих желал да ми се падне честта и привилегията да продължа да служа на всички вас още години наред.

Потисна усмивката си, когато аудиторията започна да ръкопляска, и се канеше да се върне на мястото си, когато някой извика:

— Не мислите ли, че е време да ни разкажете повече за Берлин?

В залата се надигна мърморене и председателят моментално скочи на крака, но Джайлс вече се беше върнал на катедрата. Сграбчи краищата ѝ, за да не може никой да види колко е нервен. Две хиляди души го гледаха в очакване. Джайлс се обърна към инквизитора си, който още стоеше изправен, и изчака да се възцари пълна тишина.

— С удоволствие ще го направя, сър. Намирам Берлин за трагичен град, разделен от висока дванайсет стъпки бетонна стена, увенчана с бодлива тел. Целта ѝ не е да не допуска западногерманците вътре, а да не позволява на източногерманците да излязат навън, създавайки по този начин най-големия затвор на света. Тази стена едва ли може да послужи като убедителен довод за предимствата на комунизма. Но аз се моля да доживея деня, в който тя ще бъде срината до основи, Надявам се, че и двамата сме на едно мнение, сър.

Мъжът неуверено си седна, а Джайлс се върна на мястото си под гръмки аплодисменти.

Последният въпрос бе за влиянието на профсъюзите. Отговорите както на Джайлс, така и на Фишър бяха неубедителни — на Джайлс, защото беше изгубил концентрация, докато Фишър още не бе дошъл на себе си от бързината, с която поддръжникът му бе повален. Джайлс се бе окопитил, когато дойде време за обобщителното му обръщение, и му бе нужно известно време, за да напусне залата, защото му се наложи да стисне безброй протегнати ръце. Гриф беше онзи, който обобщи най-добре вечерта.

— Отново сме в надпреварата.

22

"Бристол Ивнинг Нюз" направи доблестен опит да отрази балансирано дебата, провел се предишната вечер в театър "Хиподрум", но не беше нужно човек да чете между редовете, за да разбере кой е победителят. Макар да имаше известни резерви, вестникът препоръчваше на читателите си да върнат сър Джайлс Барингтън в Камарата на общините.

— Все още не сме победили — каза Гриф и пусна вестника в най-близкото кошче за боклук. — Така че да се захващаме за работа. Има още шест дни. Девет часа и четиринайсет минути до затварянето на избирателните секции следващия четвъртък.

Всички тръгнаха по раздадените им задачи — сверяване на списъците на твърдите избиратели, подготовка на бюлетини за изборния ден. Проверка кой се нуждае от превоз до избирателната секция, отговори на запитвания от избирателите, разпространяване на листовки и грижи кандидатът да е нахранен и напоен.

— За предпочитане в движение — каза Гриф и се върна в офиса си, за да продължи да работи върху предизборното послание, което щеше да попадне в пощенската кутия на всеки регистриран поддръжник на лейбъристите вечерта преди изборите.

В 5:45 сутринта на изборния ден Джайлс отново стоеше пред Темпъл Мийдс и напомняше на всички, с които се ръкуваше, да гласуват "за Барингтън — днес!"

Гриф бе разработил график, който заемаше всяка минута от изборния ден до затварянето на секциите в 22:00. Бе отделил на Джайлс десет минути за свински пай, сандвич със сирене и половин пинта сайдер в най-популярния пъб в избирателния район.

В 18:30 вдигна глава към небето и изруга — започваше да вали. Нима боговете не знаеха, че между осем и десет сутринта и пет и седем вечерта лейбъристите са най-активни? Торите винаги получаваха гласовете си между десет и пет. От седем до десет вечерта, когато секциите се затваряха, никой не можеше да познае как се гласува. Боговете явно чуха молитвите му, защото дъждът продължи само двайсет минути.

Джайлс завърши шестнайсетчасовия ден пред портала на пристанището, за да се увери, че идващите за нощната смяна вече са гласували. Пропусналите бива ха незабавно пращани в изборната секция от другата страна на улицата.

— Но ще закъснея за работа.

— Познавам председателя — казваше Джайлс. А на онези, които излизаха и се запътваха към пъбовете, непрекъснато повтаряше: — И гледайте да гласувате преди да поръчате първата си пинта.

Гриф и екипът му непрекъснато проверяваха списъците, за да могат да „сритат" онези, които още не са пуснали гласа си, и да им напомнят, че избирателните секции са отворени до десет.

В десет и една минута Джайлс стисна последната ръка и изгарящ от желание за питие, тръгна по улицата да се присъедини към пристанищните работници в "Лорд Нелсън“.

— Една пинта — каза той, докато се облягаше на бара.

— Съжалявам, сър Джайлс. Мина десет и знам, че не бихте искали да изгубя разрешителното си.

Двама от мъжете на бара взеха една празна чаша и я напълниха от собствените си халби.

— Благодаря — каза Джайлс и вдигна чашата.

— И двамата се чувстваме малко виновни — призна единият. — Излязохме по време на дъжда, така че не гласувахме.

Джайлс с удоволствие би излял бирата на главите им. Огледа се и се запита колко ли още гласове е изгубил заради дъжда.

След няколко минути в заведението влезе Хари.

— Съжалявам че трябва да те измъкна, но Гриф ми нареди да те откарам у дома — каза той.

— А никой не смее да не се подчини на Гриф — каза Джайлс и изпи бирата на един дъх.

— Какво следва? — попита Хари, докато подкарваше колата си към Барингтън Хол.

— Нищо ново. Местната полиция ще събере урните от целия избирателен район и ще ги откара в „Гилдхол". Печатите ще бъдат счупени в присъствието ни секретаря на общината мистър Харди и след проверка на протоколите ще започне броенето. Така че няма смисъл да ходим в Градския съвет веднага — първите резултати ще излязат най-рано в три. Гриф ще ме вземе около полунощ.

Когато на вратата се позвъни, Джайлс дремеше във ваната. Той бавно излезе, навлече халата и отвори прозореца на банята. Гриф стоеше на прага долу.

— Извинявай. Гриф, заспах във ваната. Влез и си налей нещо. След малко слизам.

Джайлс облече костюма и вратовръзката, които носеше на всяко преброяване, макар че трябваше да признае, че вече не може да закопчае средното копче на сакото. След няколко минути слезе долу.

— Не ме питай, защото не знам — каза Гриф, докато излизаха през портала. — Мога само да ти кажа, че ако може да се вярва на екзитполовете, торите са спечелили с около четирийсет места.

— Значи пак сме опозиция — рече Джайлс.

— Може и да спечелиш — проучванията показват, че нещата са на кантар. Все едно се повтаря петдесет и първа.

Гриф не каза нито дума повече, докато не спряха на паркинга пред Градския съвет. Тогава трите седмици потискано раздразнение и недоспиване внезапно се отприщиха и той възкликна:

— Мога да понеса мисълта за загуба! Но не и мисълта, че шибаният Фишър може да победи.

Джайлс понякога забравяше колко всеотдайно работи Гриф за каузата и какъв щастливец е, че има такъв агент.

— Е — каза Гриф, — след като вече си го казах, да действаме.

Слезе от колата, оправи връзката си и тръгна към сградата. Докато се качваха по стъпалата, каза на Джайлс:

— Опитай се да изглеждаш така, сякаш очакваш да спечелиш.

— А ако не спечеля?

— Тогава ще трябва да изнесеш реч, каквато не си изнасял досега и която ще бъде ново изживяване за теб.

Джайлс се разсмя и двамата влязоха в препълненото шумно помещение, където се извършваше преброяването.

Около дълги маси бяха насядали служители на общината и подбрани партийни представители и брояха усърдно или наблюдаваха. Всеки път, когато на масите се изсипваше поредната черна урна, гора от ръце посягаше и бързо разпределяше имената на кандидатите на три купчини преди да започне самото броене. Малките купчинки от по десет бюлетини скоро се превръщаха в купчини по сто. Увиваха ги с червена, синя или жълта лента и ги подреждаха като пехотинци в края на масата.

Гриф следеше внимателно процеса. Достатъчна бе една проста грешка и сто бюлетини можеха да се окажат в неправилната купчина.

— Какво се иска от нас? — попита Себ, когато двамата с мис Париш се присъединиха към тях.

— Поемете по една маса и ми докладвайте, ако забележите нещо, което не ви харесва — каза Гриф.

— А ти какво ще правиш? — попита го Джайлс.

— Онова, което правя винаги — отвърна Гриф. — Ше прегледам гласовете от Удбайн и Аркадия Авеню. След като приключа, ше мога да ти кажа кой ще победи.

Хората на Гриф поеха по една маса; макар че бе бавен, процесът протичаше гладко. След като направи пълна обиколка на помещението, като умело избягваше Фишър, Джайлс се върна при Гриф, който му каза:

— Губиш с двеста гласа на Аркадия Авеню и печелиш с около двеста на Удбайн, така че всичко е възможно.

След като Джайлс направи още една обиколка, бе сигурно само едно — Саймън Флечър щеше да е трети.

След няколко минути мистър Харди почука микрофона в средата на сцената. Залата се смълча и всички се обърнаха към общинския секретар.

— Ще помоля кандидатите да бъдат така добри да се качат при мен, за да проверим невалидните бюлетини.

Това бе малка церемония, на която Гриф винаги се наслаждаваше.

След като тримата кандидати и агентите им прегледаха четирийсет и двете спорни бюлетини, всички се съгласиха, че двайсет и две от тях са валидни — 10 за Джайлс, 9 за Фишър и 3 за Флечър.

— Да се надяваме, че това е добра поличба — каза Гриф. — Защото и един е достатъчен, както е казал Чърчил.

— Някакви изненади? — попита Себ, когато слязоха от сцената.

— Не — каза Гриф. — но не ми хареса една от бюлетините, която беше отхвърлена. „Приятелката ти от Източен Берлин по пощата ли ще гласува?" — Джайлс успя да се усмихне. — А сега на работа. Не можем да си позволим нито една грешка и да не забравяме петдесет и първа, когато Себ спаси положението.

Тук-там из залата започнаха да се вдигат ръце, за да покажат, че преброяването на една или друга маса е приключило. Служител на общината проверяваше резултатите и ги предаваше на секретаря, който ги вкарваше в сметачната машина. Джайлс още помнеше дните, когато покойният мистър Уейнрайт записваше всяко число в книга, след което тримата му заместници проверяваха всеки запис, преди той да обяви резултата.

В 2:49 общинският секретар се върна при микрофона и го почука отново. Моментално настъпилата тишина бе нарушена единствено от молив, който падна от една маса и се търкулна по пода. Мистър Харди изчака да го вдигнат.

— Аз, Ленард Дерек Харди, отговарящ за изборите в избирателен район Бристолско пристанище, обявявам крайния брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва:

Сър Джайлс Барингтън — 18 971

Мистър Саймън Флечър —3586

Майор Александър Фишър —18…

Веднага щом чу осемнайсет, а не деветнайсет. Джайлс се изпълни с увереност, че е спечелил.

— … 964.

Лагерът на торите избухна. Гриф надвика шума и поиска от мистър Харди повторно преброяване и моментално получи съгласие. Целият процес започна отново, на всяка маса провериха и преброиха първо десетиците, после стотиците и накрая хилядите, преди да съобщят резултата си на общинския съветник.

В 3:27 мистър Харди отново призова за тишина.

— Аз, Ленард Дерек Харди, отговарящ за изборите…

Хората навеждаха глави и затваряха очи, някои дори се извръщаха, неспособни да гледат сцената, стискаха палци и чакаха обявяването на резултата.

— … за всеки кандидат, както следва:

Сър Джайлс Барингтън — 18972

Мистър Саймън Флечър — 3586

Майор Александър Фишър 18993.

Джайлс знаеше, че след такава малка разлика може да настоява за трето преброяване, но не го направи Вместо това с неохота кимна на общинския секретар, че приема резултата.

— И тъй, обявявам майор Алекс Фишър за законно избран парламентарен представител на Бристолското пристанище.

Половината присъстващи закрещяха ентусиазирано, когато новоизбраният депутат бе вдигнат на ръце от съпартийците си и понесен тържествено из залата. Джайлс отиде при Фишър и му стисна ръката за първи път от началото на кампанията.

След речите, по време на които Фишър ликуваше от победата си, Джайлс призна благородно поражението, а Саймън Флечър посочи, че е получил най-много гласове, откакто се кандидатира, новоизбраният депутат и поддръжниците му тръгнаха да празнуват, а победените почнаха да се разотиват по двама и по трима. Гриф и Джайлс бяха сред последните, които си тръгнаха.

— Щяхме да успеем, ако всеобщото настроение в страната не беше срещу нас — кача Гриф, докато караше бившия депутат към дома му.

— Само двайсет и един гласа — рече Джайлс.

— Единайсет — поправи го Гриф.

— Единайсет ли?

— Ако единайсет гласоподаватели бяха размислили.

— И ако не беше валяло двайсет минути в шест и половина.

— Да. Това беше годината на "ако".

23

Джайлс си легна малко преди пет сутринта. Изключи нощната лампа, положи глава на възглавницата, затвори очи… и будилникът зазвъня. Той изстена и отново включи лампата. Вече не трябваше да стои пред Темпъл Мийдс в шест сутринта, за да посреща отиващите на работа.

„Аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите на вчерашните избори…" Спря будилника и заспа дълбоко. Събуди се чак в единайсет.

След късна закуска или по-скоро обяд и закуска взе душ, облече се, събра малък куфар с багаж и малко след пладне излезе от Барингтън Хол. Не бързаше, тъй като самолетът му излиташе от „Хийтроу" чак в 16:15.

Ако — поредното ако — беше останал у дома още няколко минути, щеше да получи обаждане от Харолд Уилсън, който съставяше почетния си списък преди подаването на оставка. Новият лидер на опозицията смяташе да предложи на Джайлс да влезе в Камарата на лордовете и да седне на първия ред на опозицията като говорител по външните работи.

Мистър Уилсън опита да се свърже отново и вечерта, но по това време самолетът на Джайлс вече кацаше в Берлин.

Само няколко месеца по-рано сър Джайлс Барингтън, член на Парламента, бе откаран със служебна кола до пистата на „Хийтроу" и самолетът отлетя едва след като беше закопчал колана си в първа класа.

Сега, притиснат между жена, която така и не престана да приказва с приятелката си от другата страна на пътеката, и мъж, на когото явно му харесваше да му пречи да разгръща страниците на "Таймс", Джайлс се замисли върху онова, което не беше изгубил. Двата часа и половина във въздуха му се сториха цяла вечност и когато най-сетне кацнаха, той трябваше да тича под дъжда, за да стигне до терминала.

Макар да беше след първите слезли, Джайлс бе едва ли не последният, който си взе багажа. Беше забравил колко време минава, докато куфарът ти се появи на лентата. Когато най-сетне го взе, мина през проверката и се нареди на опашката за таксита, вече беше изтощен.

— Чекпойнт Чарли — каза той, докато се качваше на задната седалка.

Шофьорът го изгледа, реши, че е с ума си, но го остави на стотина метра от граничния пост. Дъждът продължаваше да вали.

Докато тичаше към митницата с куфара в едната ръка и "Таймс" в ролята на чадър, Джайлс си спомни за предишното си идване в Берлин.

Влезе вътре и се нареди на къса опашка, но въпреки това мина много време, преди да му дойде ред.

— Добър вечер, сър — каза негов сънародник, докато Джайлс му подаваше паспорта и визата си.

— Добър вечер.

— Мога ли да ви попитам защо посещавате източния сектор, сър Джайлс? — любезно попита служителят, докато преглеждаше документите му.

— Да се видя с приятел.

— И колко време възнамерявате да останете там?

— Седем дни.

— Това е максималният период, който позволява временната ви виза — напомни му служителят.

Джайлс кимна с надеждата, че за една седмица ще получи отговор на всичките си въпроси и поне ще знае дали Карин изпитва към него същото, което той към нея. Служителят се усмихна, удари печат в паспорта и му пожела успех, сякаш наистина го имаше предвид.

Поне дъждът беше спрял, когато Джайлс излезе от сградата. Той пое на дългата разходка през ничията земя между двата гранични пункта. Този път не беше в ролс-ройса на британското посолство в компанията на посланика, а като обикновен гражданин, представляващ единствено себе си.

Когато видя поста на пропускателния пункт, ясно си припомни, че източногерманците не се радват особено на туристи. Влезе в постройка, която не беше виждала боя oт построяването на стената и където никой не беше помислил за възрастните, уморени или немощни посетители, имащи нужда да седнат. Нова опашка и ново чакане, този път по-дълго. Най-сетне връчи паспорта си на млад митнически служител, който не го поздрави с "добро утро, сър" на никакъв език.

Служителят бавно запрелиства паспорта, явно озадачен от броя на страните, посетени от този чужденец през последните четири години. След като обърна на последната страница, той вдигна дясната си ръка като регулировчик, каза "Стой" — явно единствената дума на английски, която знаеше, — отиде в дъното на помещението. Почука на врати с надпис KOMЕНДАНТ и изчезна вътре.

Мина известно време преди вратата да се отвори отново и когато това се случи, от стаята излезе дребен плешив мъж. Изглеждаше горе-долу на възрастта на Джайлс, но беше трудно да се прецени, защото лъскавият му двуреден костюм беше толкова демоде, че като нищо можеше да е принадлежал на баща му. Сивеещата риза бе с разръфана яка и маншети, а червената вратовръзка изглеждаше така, сякаш е била гладена прекалено много пъти. Изненадата обаче беше перфектният му английски.

— Ако обичате елате с мен, мистър Барингтън — бяха встъпителните му думи.

"Ако обичате" се оказа заповед, защото мъжът веднага направи кръгом и тръгна към кабинета си, без да поглежда назад. Младият митничар вдигна плота, за да може Джайлс да го последва.

Служителят седна зад бюрото си, ако масата с чекмедже можеше да се нарече така. Джайлс седна срещу него на неудобен дървен стол, несъмнено произведен в същия завод като бюрото.

— Каква е целта на посещението ви в Източен Берлин, мистър Барингтън?

— Идвам на гости на приятел.

— И как се казва този приятел?

Джайлс се поколеба. Мъжът не сваляше поглед от него.

— Карин Пенгели.

— Тя роднина ли ви е?

— Не. Както казах, приятел.

— И колко възнамерявате да останете в Източен Берлин?

— Както виждате, визата ми е за една седмица.

Служителят заразглежда дълго визата, сякаш се надяваше да види нещо нередно, но Джайлс бе дал документа да бъде проверен от един приятел от Външно министерство, който потвърди, че всичко е попълнено съвсем вярно.

— Каква е професията ви? — попита служителят.

— Политик съм.

— Какво означава това?

— Бях депутат в Парламента и министър по европейските въпроси, което обяснява многобройните ми пътувания през последните години.

— Но вече не сте нито министър, нито депутат.

— Да, не съм.

— Един момент, моля. — Служителят вдигна телефона, набра трицифрен номер и зачака. Когато му отговориха. започна дълъг разговор, от който Джайлс не разбра нито дума, но от почтителния тон на мъжа нямаше съмнение, че от другата страна има някакъв началник. Прииска му се Карин да беше тук, за да му превежда.

Служителят започна да си води бележки, често съпровождани с едно кратко Ja. Изрече думата няколко пъти, преди най-сетне да затвори.

— Преди да подпечатам визата ви, мистър Барингтън, трябва да ми отговорите на още един-два въпроса.

Джайлс се помъчи да се усмихне, докато служителят поглеждаше бележника си.

— Роднина ли сте на мистър Хари Клифтън?

— Да, той ми е зет. Женен е за сестра ми.

— Подкрепяте ли кампанията му за освобождаването на престъпника Анатолий Бабаков от затвора?

Джайлс знаеше, че ако отговори честно на въпроса, визата ще му бъде отнета. Не можеше ли този човек да разбере, че през последния месец е броял оставащите часове, преди да види отново Карин? Сигурен беше, че Хари ще оцени дилемата, пред която се намираше.

— Повтарям, мистър Барингтън, подкрепяте ли кампанията на зет ви за освобождаването на престъпника Анатолий Бабаков?

— Да — каза Джайлс. — Хари Клифтън е един от най-чудесните хора, които познавам, и напълно подкрепям кампанията му за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков.

Служителят върна паспорта на Джайлс, отвори чекмеджето на бюрото и постави визата вътре.

Джайлс стана и без нито дума се обърна и излезе от сградата. Отново беше заваляло. Той пое по дългия път обратно към Западен Берлин, като се питаше дали някога ще види Карин отново.