Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан

Нощта

Таз вечер закъсняхме със Хасана

във кафенето. Но пък не остана

нито един въпрос неразрешен:

с пет-шест кафета, няколко шурупа,

оправихме бурденбире Аврупа [изведнъж, цялата Европа]

и цялата дюня хемен-хемен… [свят почти]

Кога излязохме от кафенето,

нощта си беше спуснала пердето.

— Виж — рекох аз, — благословен покой!

Нощта приспива фукари [бедни], зенгини [богати],

та всеки във забрава да я мине!

— Йок, джанъм! — възрази ми нервно той.

— Нощта е пълна със дела и тайни!

Старинна наша мъдрост ние знайме:

„Гедже гебедър!“ — казва тя. Демек:

„Нощта е пременна!“ Дълбока мисъл!

Не знам кой я казал или писал,

но бил е биюк-кафалъ [голяма глава] човек!

Нощта е бременна! Тя често носи

събития, решения, въпроси,

за някого — живот, за друг — юлюм; [смърт]

чрез нея нявга сам Аллах приказва!

Тя дига, сваля, гали и премазва,

и всичко — дебнешком, хептен без шум!

Не знам къде, на тоз свят ювардалест, [объл]

в един градец, акшамюстю [привечер], на залез,

пристигнал някой си паша с аскер;

и щом отседнал, тозчас, без да чака,

изпратил адютанти от конака

да доведат налбантина Юмер.

Размахал на Юмера над главата

юмрука си и ревнал му пашата:

— До заранта, за моите коне,

да ми приготвиш онбешбин пирона!

Не го ли сториш — тегля ти патрона!

Един ти стига, саде бир таане! [само един]

Отишъл си Юмер дома в тревога:

петнайсет хиляди! Кога, за Бога?!

Пък утре — смърт в зори! Вай ярабим! [олеле, Боже]

— Не се грижи! — ханъмата го учи. —

Кой знай какво до утре ще се случи:

гедже гебедър! Я върви да спим!

А във зори му чукат на вратата!

Юмер се спотаил във одаята,

от страх трепери и мълчи — ни гък.

— Юмере, ставай! — глас отвън говори. —

Таз нощ пашата се пресели горе:

дай четири пирона за сандък!

Кючук-Хасан замлъкна… Тежка, знойна,

нощта бе подозрително спокойна.

И в тишината само издрънча

и наруши съня на калдъръма,

звънлива, като гласа на ханъма,

от еминийте [калеври] му една налча [налче, подкова за обуща] …