Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан

От зло по-зло…

Откакто се хавата [времето (метеорологическо)] бузаттиса, [застуди се]

от баа-бузу [гроздобер] насам, и замириса

на соуклук, [студ] на Божич и на сняг —

с Кючук-Хасан избягахме в превара

от ферафлъка летен под чинара

и се прибрахме в кафенето пак.

Там — все познати, стари османлии,

брадати първенци, все мераклиии

за кротък кеф и татлъ-мохабет, [сладък разговор]

на одъра, с бройници, по чорапи,

разказват поучителни майтапи

и стари мъдрости… Услу-миллет! [мирен народ]

Обичах разговорите им умни

и тия конференции безшумни,

най-много пък — адета им свещен:

щом някому доспи се — току млъкне,

усулла [с лекота] на хасърчето се смъкне

и тезелден [бързо] захърка сън блажен…

Там именно веднъж един приятел

оплака се, че нещо зло изпатил:

— А, много лошо — каза, — чок фена! [много лошо]

— Не се плаши! — Кючук-Хасан му рече. —

От лошо има по-лошо, човече!

И ни разказа приказка една:

Кадир-аа срещал своя дост Алия,

че из сокака води го заптия.

— Къде отиваш? — пита. — Зло, кардаш: [брат]

отивам да ме бесят във конака!

— Ех, няма нищо! Ти недей се плака,

че по-зло има и от злото баш!

— От туй по-зло?! — помислил си Алия. —

Тоз керата [негодник] е бучук-акаллия! [полуумен]

И отишел в конака. А пък там,

когато да го качват на въжето,

пристига от султана ирадето: [заповед]

да го не бесят, заваллъ. Тамам! [точно]

Зарадвал се Алия. За Кадира

решил, че анджак нищо не разбира:

янлъш [лъжливи] пророци по дюнята [света] бол!

Но щом прочели края на писмото,

видял, че има по-зло и от злото:

вместо въже — забили го на кол!