Пискюллия беля

Тамам пред кафенето, с Курт Алия

седим на лаф-моабет по икиндия, [следобед]

приказваме си тъй, шуну-буну [за това-онова] —

зададе се Кючук-Хасан отгоре,

ядосан и на себе си говори:

— Гиди кьопоолу! [кучи син] Мешеодуну! [дъбова цепеница]

— Що има — питам го, — та тъй си кисел?

Не съм те виждал толкова къздисал,

самичък да приказваш и вървиш…

— Брак! [остави!] — дума. — Днес платих във хюкюмата [управление, кметство]

хак-ерине [така ти се пада] и щрафа, и белята —

уж аз бях прав! Чоджук алъшвериш!

При нас той седна, пи две-три каавета,

изсмука три лули, според адета,

и чак тогава заговори пак:

— Кога ти е кадия даваджия, [обвинител]

Аллах да ти бъде ярдамджия [помощник] —

това ти е на днешното капак!

— Кадия някой нявга в хюкюмата, [власт, управление]

си турял козя кожа на главата

и викал хората на истинтак: [разпит]

— Кажи какво съм аз! Ама да случиш!

— Кадия си, ефенди! — Лъжеш, куче —

не виждаш ли, че пръч съм бре, ахмак?!

— Дай щраф една жълтица и си ходи!

Повикайте Кара-Осман да доди! —

И нему пак подхвърля този лаф:

— Кажи какво съм аз! Ама да случиш!

— Ефенди, ти си пръч! — Йок, лъжеш, куче!

Кадия съм — дай две жълтици щраф!

Така събрал един шиник сермия: [капитал, богатство]

Пръч нарекат ли го — не, бил кадия!

Кадия като кажат — той бил пръч…

Хептен обрал ерифа орталъка, [хората, обществото]

саде с таз козя кожа, хич без мъка,

без изиет, [безпокойство] без труд и без калъч… [сабя]

Най-сетне, без нито една жълтица,

дошла една сербез-сербез старица:

— Кажи какво съм? — я попитал той.

— Кой, ти ли? Нито пръч, нито кадия —

саде беля си ти, хем пискюллия,

даяк заслужаваш, ама няма кой…

Та и до днес, Кючук-Хасан заключи,

ги има още като това куче:

и да си прав, и да не си ти прав —

той те не слуша, а се аздърдисва, [ожесточава]

и власт нали е — бързо буюрдисва: [заповядва]

ешек-гиби [като магаре, безропотно] дай пет алтъна щраф!

Загрузка...