— Мемиш бе, Демирджиолу, Копука —
видях го геченде, [преди известно време] че трака, чука;
— какво си се запретнал бре, Мемиш?
— На — отговаря, — днес ми спрял сахатя,
та ще го чукна, ще го поразклатя,
да тръгне дяволът! — Бак бир джумбиш! [смешна работа]
— Бре чоджум, [момчето ми] туй ли ти е днеска зора?!
Ще ти се смеят акаллийте хора!
Че сахатчия ти кога си бил?
Та демирджия [железар, ковач] като бил баща ти,
ти мислиш, че разбираш от сахати?
Теб дай ти да играеш искамбил! [игра на карти]
За всяка работа си майстор има
и всяка болест дири си хекима — [доктора]
не е за теб, айол, [слушай] тоз хизмет! [работа]
— Така му отговорих на Копука
и му разправих за добра поука,
една арабска мъдрост — бир хикмет. [една мъдрост]
— Дели-Молла, по прякор Кеседжия,
със саблята си клал на поразия —
по кърищата сарп [суров, строг] хайдутин бил;
клал где когото срещне — млади, стари,
зенгини, [богати] фукари, [бедни] коджа-туджари — [големи търговци]
най-сетне саблята се изхабила.
Решил в града Моллата да прескочи,
при майстор, саблята му да наточи,
отнесъл я и нея със икрам. [почит]
Намерил най-добрия бучакчия, [ножар]
показал му я, хабната ваджия, [опустяла, проклетия]
и седнал да почака малко там.
А точиларят нищичко не казал,
с тазе зейтин [пресен зехтин] я малко понамазал,
увил я във един съдран парцал,
под себе си я турил, под дюшека,
па седнал баш отгоре й човека
и тъй известно време поседял.
След туй подигнал мръсното дюшече,
извадил я: хазър, [готово] готова вече!
Зачудил се хептен Дели-Молла:
— Бре, туй ли му било то майсторлъка,
че то и аз направвам го без мъка —
тя работата пек уйгун [много лесна] била!
След време, саблята му като клала,
хелбетя, [то се знае] хабна пак заде [в повече] станала.
Моллата я намазал и увил —
и върху нея сам се отурдисал. [седнал]
Но като я извадил, се шащисал:
на две парчета саблята! Резил!
И ти, Мемиш, таз мъдрост запомни я,
не ставай като Молла Кеседжия!
Така е нареден светът, ахпап: [другар]
Тоз — работа и с задника си върши,
друг — само саблята си ще прекърши —
за всяко нещо иска се ербап! [познавач]