Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан

Молла Кеседжи и саблята му

— Мемиш бе, Демирджиолу, Копука —

видях го геченде, [преди известно време] че трака, чука;

— какво си се запретнал бре, Мемиш?

— На — отговаря, — днес ми спрял сахатя,

та ще го чукна, ще го поразклатя,

да тръгне дяволът! — Бак бир джумбиш! [смешна работа]

— Бре чоджум, [момчето ми] туй ли ти е днеска зора?!

Ще ти се смеят акаллийте хора!

Че сахатчия ти кога си бил?

Та демирджия [железар, ковач] като бил баща ти,

ти мислиш, че разбираш от сахати?

Теб дай ти да играеш искамбил! [игра на карти]

За всяка работа си майстор има

и всяка болест дири си хекима — [доктора]

не е за теб, айол, [слушай] тоз хизмет! [работа]

— Така му отговорих на Копука

и му разправих за добра поука,

една арабска мъдрост — бир хикмет. [една мъдрост]

— Дели-Молла, по прякор Кеседжия,

със саблята си клал на поразия —

по кърищата сарп [суров, строг] хайдутин бил;

клал где когото срещне — млади, стари,

зенгини, [богати] фукари, [бедни] коджа-туджари — [големи търговци]

най-сетне саблята се изхабила.

Решил в града Моллата да прескочи,

при майстор, саблята му да наточи,

отнесъл я и нея със икрам. [почит]

Намерил най-добрия бучакчия, [ножар]

показал му я, хабната ваджия, [опустяла, проклетия]

и седнал да почака малко там.

А точиларят нищичко не казал,

с тазе зейтин [пресен зехтин] я малко понамазал,

увил я във един съдран парцал,

под себе си я турил, под дюшека,

па седнал баш отгоре й човека

и тъй известно време поседял.

След туй подигнал мръсното дюшече,

извадил я: хазър, [готово] готова вече!

Зачудил се хептен Дели-Молла:

— Бре, туй ли му било то майсторлъка,

че то и аз направвам го без мъка —

тя работата пек уйгун [много лесна] била!

След време, саблята му като клала,

хелбетя, [то се знае] хабна пак заде [в повече] станала.

Моллата я намазал и увил —

и върху нея сам се отурдисал. [седнал]

Но като я извадил, се шащисал:

на две парчета саблята! Резил!

И ти, Мемиш, таз мъдрост запомни я,

не ставай като Молла Кеседжия!

Така е нареден светът, ахпап: [другар]

Тоз — работа и с задника си върши,

друг — само саблята си ще прекърши —

за всяко нещо иска се ербап! [познавач]