Привечер под чинара, при чешмата,
където чучурката сладко пей,
седи Кючук-Хасан — Низами-бей
и важно-важно глади си брадата.
Познавам го като деликанлия, [млад, буен]
пръв уфарда [щедър, разгулен] в града и мемлекета, [края]
когато с коня влизаше в кръчмата
и ненаситен на жени гидия,
преследваше вдовици и момета,
каносани Айшета и Фатмета…
Седи Кючук-Хасан там при чешмата,
замислено поглажда си брадата.
Той днес минава за мъдрец, за стар,
за „ихтияр-адам“ [мъдър човек] го знаят вече,
ала очите му излъчват жар,
щом зърне женска рокля отдалече.
При туй видях го неотдавна сам,
как тоя мъдър ихтияр-адам
пак дебнеше веднъж край плетищата
на Кел-Мехмеда куция момата!
Затуй отидох при чинара днес:
— Ашкам хаир-олсун, [добър вечер] Низами-бей!
Той ме посрещна с теманета, с чест:
— Буюрун! [Заповядай] Как се сбърка тоз път, брей,
да се отбиеш тук, на ферафлък? [простор]
Где скиташ там из оня мегданлък?
При стари хора май не ти се ходи —
ей, чоджум, [сине] тя и тебе ще споходи!
— Как, Низами, нима се смяташ стар?
— Е, то се вика, че съм ихтияр! [стар]
— Но гледам: все окото ти на млади!
Тогава той чубука си извади,
усмихна се, брадата си поглади
и рече: — Чоджум, туй да ми е грях!
Но знай, че тъй го наредил Аллах!
И продължи: — Мъжът, докат е млад,
ръцете му опипват разен свят,
без разлика на хубост и години,
ала когато петдесетте мине —
тогаз — да моли от Аллаха здраве,
а той сам трябва сметката да прави…
— Как, сметка ли?
— Годините ще смята:
събира своите и на жената
(доколкото можал да ги научи!),
дели на две — и трябва да получи
бездруго само тридесет и девет!
— Как? Тридесет и девет казваш?
— Евет! [да]
Аз, да речем, съм днеска на шейсет:
мен стара баба хич не ми се пада! —
Така е заповядал Мохамед! —
Вземи калема: колко да е млада?
Ще видиш: осемнайсет! — Пресметни я!
Е, хайде, нека да е хаирлия!
И Низами отпусна гърлен глас
и се изсмя, речи, като паша…
Все пак той нежна имаше душа
за чувства, увлечения и страст…
След туй напълни втори път чубука,
извади прахан, пална и засмука…