Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан

39

Привечер под чинара, при чешмата,

където чучурката сладко пей,

седи Кючук-Хасан — Низами-бей

и важно-важно глади си брадата.

Познавам го като деликанлия, [млад, буен]

пръв уфарда [щедър, разгулен] в града и мемлекета, [края]

когато с коня влизаше в кръчмата

и ненаситен на жени гидия,

преследваше вдовици и момета,

каносани Айшета и Фатмета…

Седи Кючук-Хасан там при чешмата,

замислено поглажда си брадата.

Той днес минава за мъдрец, за стар,

за „ихтияр-адам“ [мъдър човек] го знаят вече,

ала очите му излъчват жар,

щом зърне женска рокля отдалече.

При туй видях го неотдавна сам,

как тоя мъдър ихтияр-адам

пак дебнеше веднъж край плетищата

на Кел-Мехмеда куция момата!

Затуй отидох при чинара днес:

— Ашкам хаир-олсун, [добър вечер] Низами-бей!

Той ме посрещна с теманета, с чест:

— Буюрун! [Заповядай] Как се сбърка тоз път, брей,

да се отбиеш тук, на ферафлък? [простор]

Где скиташ там из оня мегданлък?

При стари хора май не ти се ходи —

ей, чоджум, [сине] тя и тебе ще споходи!

— Как, Низами, нима се смяташ стар?

— Е, то се вика, че съм ихтияр! [стар]

— Но гледам: все окото ти на млади!

Тогава той чубука си извади,

усмихна се, брадата си поглади

и рече: — Чоджум, туй да ми е грях!

Но знай, че тъй го наредил Аллах!

И продължи: — Мъжът, докат е млад,

ръцете му опипват разен свят,

без разлика на хубост и години,

ала когато петдесетте мине —

тогаз — да моли от Аллаха здраве,

а той сам трябва сметката да прави…

— Как, сметка ли?

— Годините ще смята:

събира своите и на жената

(доколкото можал да ги научи!),

дели на две — и трябва да получи

бездруго само тридесет и девет!

— Как? Тридесет и девет казваш?

— Евет! [да]

Аз, да речем, съм днеска на шейсет:

мен стара баба хич не ми се пада! —

Така е заповядал Мохамед! —

Вземи калема: колко да е млада?

Ще видиш: осемнайсет! — Пресметни я!

Е, хайде, нека да е хаирлия!

И Низами отпусна гърлен глас

и се изсмя, речи, като паша…

Все пак той нежна имаше душа

за чувства, увлечения и страст…

След туй напълни втори път чубука,

извади прахан, пална и засмука…