Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан

Настрадин и падишахът

— То всеки занаят се с труд надвива,

ама и твоя зор коджа го бива:

току да писваш смешки, щеш не щеш;

беля ли имаш, зло ли те слетяло,

хемен [веднага] пиши за щяло, за нещяло —

зер, може и от глад да си умреш!

Във старо време, хе-е, бълдър-години, [преди много години]

и Настрадин така бил. Кой где мине:

„Ей, ходжа, я кажи един масал!“

И той, сюрмаха, казвал — стари, нови,

той си ги имал смарлама, [поръчани, готови] готови

масали и лъжи дорук [препълнен] чувал.

Веднъж го спрял сред пътя падишаха:

„Ей, ходжа, стой! Заклинам те в Аллаха,

кажи една лъжа, ама бирден! [отведнъж]

Узнах, че ти ги харно кундурдисваш, [нагласяваш]

умееш със майтапи да залисваш…“

Но ходжата го гледал нажален…

— Падишахъм! — изплакал той. — Съдбата

каил не става: [не се съобразява с теб] майка ми, горката,

умря нощес, та съм с голям кахър…

Не ми се днеска нищо уйдурдисва…

Прощавай и недей се дукундисва, [докачвам]

че ти прекършвам царския хатър…

Вах заваллъ! — султанът жално викнал

и сноп каймета му в ръката тикнал:

— Вземи това, знам, не си богат!

Мъртвецът има хепийдже [всякакви] масрафи… [разходи]

Аллах да й дари татлъ-пилафи! [сладък, вкусен пилаф]

Иди я погреби със салтанат!

След час, след два султанът от сарая

чул гюрултия вън… Каква е тая?!

Отворил пенджерата: цял бюлюк

хашлаци, със зурли и със тупани,

крещят и пеят, до един пияни,

и Настрадин на баша, кьор-кютук.

— Бре, керета! — изкряскал му султана. —

Какво се магаросваш сред алана

със таз тайфа сархош-аркадашлар?! [пияни]

Наплюскал си се днес за проклетия!…

— Прощавай, падишах, че съм кефлия —

отвърнал Настрадин, — днес съм на кяр!

— Ти, берекет-версин, добра заплата

ми даде днес за тезелден-лъжата!

Пък майка ми е здрава, топ-гиби… [като топ]

Аз цял ден пия с твоите каймета,

но и за нея нещо взех, адет-аа: [обичайно]

кадън-гьобе, [вид сладки] сютлаш и маллеби…

— Така и ти — Кючук-Хасан заключи,

решил днес лично мене да поучи.

— Нареждай там масали и лъжи,

със труд, със зор, то мъката си мъка,

но гледай да ти е добър айлъка [заплатата]

и берекет-версин тогаз кажи!