Подвизите на Еркюл

I.

— Наистина се извинявам, задето нахълтах така, мосю Поаро. — Мис Карнаби се вкопчи в чантата си, наведе се напред и се взря в лицето на Поаро. Както обикновено, говореше задъхано.

Еркюл Поаро вдигна вежди.

— Помните ме, нали? — разтревожено попита тя.

Очите на Еркюл Поаро дяволито проблеснаха и той рече:

— Помня ви като престъпника, имал най-голям късмет!

— О, бедната аз! Мосю Поаро, трябва ли да говорите такива неща? Бяхте толкова мил към мен. С Емили често си говорим за вас и ако ви споменават в някой вестник, веднага изрязваме съобщението и го залепяме в албума. Научихме и Август на нов номер. Казваме му: „Умри за Шерлок Холмс, умри за мистър Форчън, умри за сър Хенри Меривейл“, а после: „Умри за Еркюл Поаро!“ и той ляга като повалено дърво — лежи абсолютно неподвижно и не мръдва, докато не му кажем думата!

— Поласкан съм. И как е милият Август?

Мис Карнаби стисна ръце и се впусна в хвалби за своя пекинез.

— О, мосю Поаро, той е по-умен от всякога. Знае всичко. Преди няколко дни се радвах на едно бебе в детска количка, когато изведнъж усетих дръпване. Август се опитваше да прегризе каишката си. Много умно, нали?

— Струва ми се, че Август споделя престъпните наклонности, които споменах преди малко! — подхвърли Поаро.

Мис Карнаби не се засмя. Наместо това по пълното й лице се изписаха безпокойство и тъга.

— О, мосю Поаро, толкова се тревожа — задъхано изрече тя.

— Какво има? — любезно попита Поаро.

— Знаете ли, мосю Поаро, страхувам се… наистина се страхувам, че съм закоравял престъпник… ако мога да използвам такъв термин. Хрумват ми разни идеи!

— Какви идеи?

— Най-невероятни! Вчера например ми хрумна най-практичната схема как може да се извърши обир в пощата. Не мислех за това, просто изведнъж ми хрумна! Както и много оригинален начин да се избегне плащането на мито… Убедена съм… почти напълно… че ще бъде успешен.

— Вероятно — рече Поаро. — Това е опасното при вашите идеи.

— Много съм разтревожена, мосю Поаро. Възпитана съм толкова строго и затова се разстройвам, задето ми хрумват тъй незаконосъобразни… тъй наистина престъпни идеи. Бедата отчасти е в това, че сега имам твърде много свободно време. Напуснах лейди Хогин и сега работя при една възрастна дама, за да й пиша писмата всеки ден и да й чета. С писмата приключвам бързо, а щом започна да й чета, тя заспива, така че аз само седя там, а умът ми бездейства. А знаем как дяволът умее да се възползва от безделието. Неотдавна прочетох една книга… модерна книга, преведена от немски. Поставя в много интересна светлина престъпните наклонности. Човек трябва, доколкото разбрах, да пречиства своите пориви! Именно затова всъщност дойдох при вас.

— Да?

— Разбирате ли, мосю Поаро, смятам, че не е чак толкова престъпно да копнееш за вълнуващи преживявания! За беда, животът ми е бил все еднообразен. Само по време на кампанията… около пекинезите чувствах, че наистина живея. Много недостойно, разбира се, но в моята книга се казва, че човек не трябва да си затваря очите за истината. Дойдох при вас, мосю Поаро, защото се надявах, че е възможно да… да пречистя този копнеж за вълнуващи преживявания, като го впрегна в работа, ако мога така да се изразя, на страната на ангелите.

— Аха — рече Поаро. — Искате да кажете, че предлагате да станете мой колега?

Мис Карнаби се изчерви.

— Много самонадеяно от моя страна, зная. Но вие бяхте толкова мил… — Тя замълча. В бледосините й очи се четеше надеждата на отчаяно кученце, умоляващо да го изведат на разходка.

— Това е идея — бавно рече Еркюл Поаро.

— Аз, разбира се, съвсем не съм умна — обясни мис Карнаби. — Но добре умея да се преструвам. В противен случай нямаше да се задържа и един ден на работа като компаньонка. И освен това стигнах до заключението, че когато се правиш на по-глупав отколкото всъщност си, обикновено постигаш много повече.

— Вие ме очаровахте, мадмоазел — рече през смях Поаро.

— О, Господи, мосю Поаро, колко сте мил. Значи ме окуражавате да се надявам? По една случайност, неотдавна получих малко наследство… много малко, но все пак осигурява издръжка и храна за двете със сестра ми, ако бъдем пестеливи, тъй че в момента съм толкова зависима от това, което ще ми бъде заплатено.

— Трябва да преценя къде талантът ви ще се изяви най-добре — рече Поаро. — Вие самата вероятно нямате идея?

— Знаете ли, вие наистина умеете да четете мисли, мосю Поаро. Напоследък съм загрижена за една моя приятелка. Възнамерявах да се посъветвам с вас. Разбира се, може да кажете, че всичко това са фантазии на стара мома — просто богато въображение. Някои са склонни да преувеличават, да виждат умисъл в случайно стечение на обстоятелствата.

— Не мисля, вие сте склонна да преувеличавате, мис Карнаби. Разкажете ми какво ви тревожи.

— Имам приятелка, много скъпа приятелка, макар да не я виждам често през последните години. Казва се Емелин Клег. Сключи брак с мъж от Северна Англия, който почина пред няколко години, осигурявайки й доста охолен живот. След смъртта му тя бе доста нещастна и самотна и се боя, че в някои отношения тя е доста глупава и лековерна жена. Религията, мосю Поаро, може да окаже голяма помощ и подкрепа — имам предвид православната вяра.

— Говорите за гръцката църква? — попита Поаро.

Мис Карнаби изглеждаше шокирана.

— О, не. Говоря англиканската църква. И макар да не одобрявам римокатолиците, те поне са признати. Методистите и поддръжниците на независимата църква — всички те са добре познати и уважавани. Говоря за всички тези странни секти. Те никнат като гъби. Имат известно емоционално очарование, но понякога ме обземат мрачни съмнения, че зад всичко това се крият искрени набожни чувства.

— Смятате, че вашата приятелка е станала жертва на някоя от тези секти?

— Именно. О, със сигурност! „Стадото на Пастира“, така се наричат. Седалището им е в Девъншир — прекрасно имение на брега на морето. Привържениците се оттеглят там за молитва. Уединението, както го наричат те, трае две седмици и е съпътствано с религиозни обреди и ритуали. Имат също три големи празника в годината — „Подготовката на пасището“, „Изобилната паша“, „Жътвата на пасището“.

— Третият ми се струва много глупав — обади се Поаро. — Никой не жъне пасище.

— Цялата им работа е глупава — топло рече мис Карнаби. — Главната фигура в сектата е ръководителят на движението, Великият пастир, както го наричат. Доктор Андерсен. Доста представителен мъж.

— И жените го намират привлекателен, така ли?

— Боя се, че да — въздъхна мис Карнаби. — Баща ми беше много хубав мъж. Понякога това създаваше доста неприятности. Жените се надпреварваха коя да направи бродерията за покривката на олтара… — Мис Карнаби поклати глава, потънала в спомена.

— Членовете на Голямото стадо са повечето жени, така ли?

— Поне три четвърти от тях, струва ми се. Повечето от мъжете там са фанатици! Успехът на движението зависи от жените. Те осигуряват и финансовата подкрепа.

— О, ето че стигнахме до същността на въпроса — рече Поаро. — Значи смятате, че всичко се свежда до мошеничество?

— Честно казано, мосю Поаро, точно така смятам. Тревожи ме и още нещо. Случайно разбрах, че приятелката ми така се е обвързала с тази религия, та неотдавна е направила завещание, в което оставя цялата си собственост на движението.

— Предложено ли й е било да го направи? — рязко попита Поаро.

— Ако трябва да бъда честна, не. Това е изцяло нейно решение. Великият пастир й бил показал нов начин на живот, така че всичко, което притежавала, след смъртта й щяло да отиде за Великата кауза. Това, което наистина ме безпокои, е…

— Да… продължете…

— Няколко богати жени са били сред преданите привърженици. През последната година три от тях са починали.

— Оставяйки всичките си пари на сектата?

— Да.

— Роднините им не са ли оспорвали завещанието? Струва ми се, биха могли да се обърнат към съда.

— Работата е там, мосю Поаро, че това са били самотни жени, принадлежащи към сектата. Нямали са нито близки роднини, нито приятели.

Поаро кимна замислено, а мис Карнаби припряно продължи:

— Разбира се, нямам основания да правя каквито и да било предположения. Доколкото успях да разбера, няма нищо съмнително в смъртта на трите жени. Едната е починала от пневмония, последица от грип, другата е страдала от стомашна язва. Няма никакви подозрителни обстоятелства, ако разбирате какво искам да кажа, и всички са починали в домовете си, а не в светилището „Грийн Хилс“. Без съмнение всичко е наред, но все пак аз… не бих искала на Еми да се случи нещо лошо.

Тя стисна ръце и умолително погледна Поаро. Мъжът помълча няколко минути, а после рече необичайно сериозно:

— Ще ми дадете ли или по-скоро, ще откриете ли имената и адресите на членовете на сектата, които са починали неотдавна?

— Да, разбира се, мосю Поаро.

— Мадмоазел — бавно рече мъжът, — мисля, че вие сте смела и решителна жена. Имате невероятни актьорски способности. Готова ли сте да се заемете със задача, която може да се окаже доста опасна?

— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие — отвърна жадната за приключения мис Карнаби.

— Ако съществува риск, той ще е твърде голям — предупредително рече Поаро. — Разберете, това или е празна работа, или положението е много сериозно. За да разберем кое от двете предположения е вярно, ще бъде необходимо вие самата да станете член на Голямото стадо. Предлагам да преувеличите размера на наследството, което неотдавна сте получили. Сега сте заможна жена без твърде ясна цел в живота. Поспорете с вашата приятелка Емелин за тази религия, която е приела, уверете я, че всичко това са глупости. Тя ще се амбицира да ви спечели. Позволете да ви убеди да отидете в светилището „Грийн Хилс“. И там ще паднете жертва на красноречието и магнетичното излъчване на доктор Андерсен. Смятам, че мога да разчитам на вас за тази част от ролята?

— Мисля, че ще се справя добре! — промърмори мис Карнаби и се усмихна скромно.

II.

— Е, приятелю, откри ли нещо?

Главен инспектор Джап замислено се вгледа в дребничкия мъж, който му зададе въпроса, и неохотно рече:

— Твърде оскъдна информация, Поаро. Мразя тези дългокоси религиозни фанатици. Само пълнят главите на жените с глупости. Но този приятел е бил доста внимателен. Няма нищо, за което да се захванеш. Всичко звучи малко налудничаво, но безобидно.

— Научи ли нещо за този доктор Андерсен?

— Порових се в миналото му. Бил е обещаващ химик, но е изключен от някакъв немски университет. Изглежда, защото майка му била еврейка. С интерес изучавал ориенталски митове и религии през голяма част от свободното си време. Написал дори няколко статии по този въпрос. Някои ми се струват доста налудничави.

— Значи е възможно да е истински фанатик?

— Длъжен съм да кажа, че ми се струва доста вероятно!

— А какво откри за имената и адресите, които ти дадох?

— Нищо подозрително. Мис Евърит е починала от колит. Лекарят е сигурен, че няма нищо съмнително. Мисис Лойд е починала от бронхопневмония. Лейди Уестърн — от туберкулоза. Боледувала е дълги години — още преди да срещне тази банда. Мис Лий е починала от коремен тиф. Заразила се от някаква салата, която изяла някъде в Северна Англия. Три от тези жени са се разболели и починали в собствените си домове, а мисис Лойд — в хотел в Южна Франция. По никакъв начин не можем да свържем смъртта на тези дами с Голямото стадо или с имението на Андерсен в Девъншир. Трябва да е чиста случайност.

Еркюл Поаро въздъхна и рече:

— И все пак, приятелю, имам чувството, че това е десетият подвиг на Херкулес и този доктор Андерсен е чудовището Герион, а моята мисия е да го унищожа.

Джап го изгледа загрижено.

— Виж, Поаро, Не четеш някакви странни книга напоследък, нали?

— Както винаги, забележките ми са уместни, смислени и по същество — рече с достойнство Поаро.

— Би могъл да основеш своя религия — подхвърли Джап. — Под девиза: „Никой не е по-умен от Еркюл Поаро“. Амин!

III.

— Тук цари невероятно спокойствие — задъхана от възторг рече мис Карнаби.

— Нали ти казвах, Ейми — отвърна Емелин Клег.

Двете приятелки седяха на склона на хълма с изглед към дълбокото невероятно синьо море. Тревата бе яркозелена, земята и скалите блестяха в огненочервено. Малкото имение, известно като светилището „Грийн Хилс“ заемаше нос с площ около шест акра. Съвсем тънка ивица земя го свързваше с континента, така че бе почти като остров.

— Червената земя — промълви мисис Клег. — Земята на огъня и обещанията, където ще се изпълни тройният ритуал.

— Мисля, че снощи на службата Учителя го описа тъй прекрасно — въздъхна дълбоко мис Карнаби.

— Почакай да видиш празника довечера. „Изобилната паша“!

— Очаквам го с нетърпение.

— Ще видиш, че е невероятно духовно изживяване — обеща приятелката й.

Мис Карнаби бе дошла в светилището „Грийн Хилс“ преди една седмица. При пристигането си бе изразила следното отношение: „Какви са тези глупости? Наистина, Еми, как е възможно разумна жена като теб…“ И тъй нататък, и тъй нататък.

В предварителния разговор е доктор Андерсен, тя умишлено бе изразила мнението си съвсем ясно.

— Не искам да се чувствам тук като натрапница и измамница, доктор Андерсен. Баща ми беше пастор в англиканската църква и аз никога не съм отстъпвала от вярата си. Не поддържам езически учения.

Високият, златокос мъж й се усмихна — приятна усмивка, изпълнена с разбиране. Снизходително изгледа възпълната, войнствено настроена жена, седнала твърде изправено на стола.

— Скъпа мис Карнаби — рече той. — Вие сте приятелка на мисис Клег и сте добре дошла тук. Вярвайте ми, нашите учения не са езически. Тук всички религии се зачитат еднакво.

— А не би трябвало — рече преданата дъщеря на покойния свещеник Томас Карнаби.

Учителят се облегна назад и промърмори:

— В къщата на моя Баща има много стаи… Запомнете това, мис Карнаби.

Щом срещата приключи, мис Карнаби прошепна на приятелката си:

— Той наистина е много привлекателен мъж.

— Да — кимна Емелин. — И толкова одухотворен.

Мис Карнаби се съгласи. Вярно беше — тя бе усетила неземна, божествена аура…

Мис Карнаби бързо се съвзе. Не бе дошла тук, за да стане жертва на очарованието — духовно или не — на Великия пастир. Тя призова образа на Еркюл Поаро. Той изглеждаше някак далечен и странно земен…

Ейми, рече си мис Карнаби, ела на себе си. Спомни си за какво си тук…

Но с течение на времето тя все по-лесно се поддаваше на магията на „Грийн Хилс“. Спокойствието, неподправената красота на природата, вкусната, макар и непретенциозна храна, очарованието на службите с песнопенията за любов и уважение, трогателните проповеди на Учителя, докосващи най-чувствителните струни в душата на човека — тук нямаше място за злобата и грозотата на света. Тук цареше мир и любов…

А тази вечер бе големият летен празник — Изобилната паша. И на него, тя, Ейми Карнаби, щеше да бъде посветена — щеше да стане една от стадото.

Празникът се проведе в голяма блестяща бетонна постройка, наречена от посветените Свещената кошара. Тук привържениците се събираха точно преди залез-слънце. Носеха наметала от овчи кожи и сандали. Ръцете им бяха голи. На подиум в центъра на Кошарата заставаше доктор Андерсен. Високият мъж с руса коса, сини очи и червеникава брада, никога не бе изглеждал по-обаятелен. Бе облечен в зелена роба и носеше златна гега.

Вдигна я и множеството запази гробна тишина.

— Къде са моите овци?

— Тук сме, о, Пастирю! — отвърна тълпата.

— Нека сърцата ви се изпълнят с радост и благодарност. Това е Празникът на радостта.

— Празникът на радостта е и ние сме радостни.

— Не трябва да изпитвате мъка, нито болка. Всичко е радост!

— Всичко е радост…

— Колко глави има Пастира?

— Три глави. Една от злато, една от сребро и една от месинг.

— Колко тела има овцата?

— Три тела. Едно от плът, едно от поквара и едно от светлина.

— Как ще бъдете приети в Стадото?

— Чрез Кръвното причастие.

— Готови ли сте за това Причастие?

— Готови сме.

— Завържете очите си и протегнете напред дясната си ръка.

Хората покорно завързаха очите си със зелените шалове, които им бяха раздадени предварително. Мис Карнаби, както и останалите, протегна напред ръката си.

Великият пастир тръгна из стадото си. Чуваха се тихи викове, стонове на болка или екстаз.

Какво богохулство, яростно си рече мис Карнаби. Подобна религиозна истерия е възмутителна. Трябва да остана напълно спокойна и да наблюдавам реакцията на другите. Няма да бъда увлечена… няма да бъда…

Великият пастир приближи към нея. Тя усети как хвана ръката й, задържа я, после почувства лекото убождане на игла.

— Кръвното причастие, което носи радост… — промърмори Пастира и отмина. След миг се чу заповед: — Свалете превръзките и се наслаждавайте на тържеството на духа!

Слънцето тъкмо залязваше. Мис Карнаби се огледа и бавно излезе от Кошарата заедно е останалите. Чувстваше се приятно развълнувана, щастлива. Отпусна се на мекия, покрит с трева склон. Защо изобщо си беше помислила, че е самотна, нежелана жена на средна възраст? Животът бе прекрасен — тя самата бе прекрасна! Владееше изкуството да размишлява, да мечтае. Нямаше нищо невъзможно!

Радостта я заля като вълна. Тя огледа своите събратя-привърженици, които бяха наоколо — всички изглеждаха невероятно огромни.

Като ходещи дървета, рече си мис Карнаби.

Тя вдигна ръка. Жестът бе целенасочен. Тя можеше да завладее земята. Цезар, Наполеон, Хитлер — бедните, нещастни, дребни създания! Не знаеха на какво бе способна Ейми Карнаби! Утре тя щеше да възцари мир над света, международно братство. Няма да има повече войни, бедност, болести. Тя, Ейми Карнаби, щеше да създаде Нов свят.

Но нямаше нужда да бърза. Разполагаше с вечността… Минута след минута, час след час! Мис Карнаби чувстваше крайниците си натежали, но пък умът й бе напълно свободен. Можеше да броди из цялата вселена. Тя заспа, но дори насън мечтаеше… огромни пространства… високи сгради… нов и прекрасен свят.

Постепенно светът се смали. Мис Карнаби се прозя и размърда скованите си крайници. Какво се бе случило вчера? Снощи бе сънувала…

В небето грееше луна. На бледата й светлина мис Карнаби се вгледа в циферблата на часовника си и с изумление установи, че стрелките показват десет без петнайсет. Тя знаеше, че слънцето залязва в осем и десет. Само преди час и трийсет и пет минути? Невъзможно. И все пак…

Много странно, каза си мис Карнаби.

IV.

— Трябва много внимателно да следвате инструкциите ми — рече Поаро. — Разбирате ли?

— О, да, мосю Поаро. Можете да разчитате на мен.

— Споделихте ли намеренията си да отпуснете парични средства на учението?

— Да, мосю Поаро. Говорих с Учителя, извинете, с доктор Андерсен. Много емоционално му обясних, че за мен всичко това е било като разбулване на истината и достигане до чистата вяра. Не ми беше трудно да му кажа всичко това. Доктор Андерсен, както знаете, притежава магнетичен чар.

— Да, разбрах — сухо рече Поаро.

— Умее да бъде много убедителен. Човек се уверява, че той изобщо не се интересува от пари. „Дарете каквото можете — каза той и се усмихна очарователно. — Ако не можете да дарите нищо, няма значение. Вие си оставате един от Стадото.“ „О, доктор Андерсен — казах му, — не съм чак толкова бедна. Неотдавна наследих солидна сума от далечен роднина и въпреки че нямам право да харча парите, докато не приключат формалностите, има едно нещо, което искам да направя веднага.“ След това му обясних, че в завещанието си оставям на Братството всичко, което притежавам. Споделих, че нямам близки роднини.

— И той с благодарност прие наследството?

— Напротив, изглеждаше напълно безразличен. Каза, че ще изминат още много години, преди да си отида от този свят и че според него ще живея дълго и в радост, ще постигна пълно духовно удовлетворение. Той наистина умее да говори трогателно.

— Така изглежда — сухо рече Поаро. — Споменахте ли за здравето си?

— Да, мосю Поаро. Казах му, че съм имала хронично заболяване на белите дробове, но преди няколко години съм се подложила на лечение в санаториум, което се е оказало успешно.

— Чудесно!

— Макар да не разбирам защо трябва да казвам, че страдам от туберкулоза, когато дробовете ми са съвсем здрави.

— Уверявам ви, че е необходимо. Споменахте ли за приятелката си?

— Да. Казах (съвсем поверително), че освен богатството на съпруга си скъпата Емелин скоро ще наследи още по-голяма сума от една леля, която е силно привързана към нея.

— Е, така ще осигурим безопасността на мисис Клег поне за известно време!

— О, мосю Поаро, наистина ли мислите, че има нещо нередно?

— Точно това се стремя да разбера. Срещнахте ли в Светилището мистър Коул?

— Да, много странен човек. Носи тревистозелени шорти и яде само зеле. Той е ревностен привърженик на учението.

— Е, всичко върви добре. Моите поздравления за добре свършената работа. Вече всичко е подготвено за Есенния празник.

V.

— Мис Карнаби, почакайте за момент. — Мистър Коул стисна ръката на мис Карнаби, очите му трескаво блестяха. — Имах видение… невероятно видение. Наистина трябва да ви разкажа за него.

Мис Карнаби въздъхна. Тя доста се боеше от мистър Коул и неговите видения. Имаше моменти, когато бе напълно убедена, че мистър Коул е луд.

А разказите за виденията му я караха да се чувства доста неловко. Напомняха й за някои доста смели пасажи от модерната немска книга за подсъзнанието, която бе прочела, преди да отиде в Девъншир.

— Медитирах — заговори развълнувано мистър Коул. — Бях се съсредоточил върху Пълнотата на Живота, върху Върховната Радост на Единството… Очите ми бяха отворени и изведнъж видях…

Мис Карнаби си пожела мъжът да не е видял отново това, което бе зърнал последния път — очевидно ритуален брак в древен Шумер между бог и богиня.

— Видях… — Мистър Коул се наведе към нея. Дишаше тежко, очите му изглеждаха (да, наистина) безумни. — Видях пророк Илий да слиза от Рая с огнената си колесница.

Мис Карнаби въздъхна с облекчение. Нямаше нищо против пророк Илий.

— Долу — продължи мистър Коул — се виждаха жертвени олтари на бог Ваал… стотици олтари. Един Глас ми извика: „Гледай и запомни това, което ще видиш…“

Той замълча и мис Карнаби учтиво го подкани:

— Да?

— На олтарите се виждаха жертвите — завързани, безпомощни, очакващи смъртта. Девици… Няколкостотин невинни, млади, красиви, голи девици…

Мистър Коул премлясна, а мис Карнаби се изчерви.

— После долетяха гарваните, гарваните на Один, идващи от Север. Срещнаха се с гарваните на Илий, закръжиха заедно в небето, стрелнаха се надолу и извадиха очите на жертвите. Чуваха се вопли и стенания… Изведнъж Гласът отново извика: „Гледай жертвоприношението! В този ден Йехова и Один стават кръвни братя!“ После жреците се спуснаха към жертвите, вдигнаха камите…

Мис Карнаби отчаяно се освободи от своя мъчител и промълви:

— Извинете ме за минута.

Тя припряно заговори минаващия наблизо мистър Липском, който живееше в къщичката на пазача на имението „Грийн Хилс“.

— Чудех се дали сте намерили брошката ми? — попита тя. — Трябва да е паднала някъде в тревата.

Липском, които изглеждаше напълно неподатлив на прекрасното настроение, което цареше в „Грийн Хилс“, само изръмжа, че не е виждал никаква брошка. Не било негова работа да търси загубени вещи. Той опита да отмине мис Карнаби, но тя го съпроводи, бъбрейки непрестанно за брошката си, докато се отдалечи на безопасно разстояние от мистър Коул.

В този момент от Свещената кошара излезе самият Учител. Усмихна се чаровно и мис Карнаби реши да сподели впечатленията си с него. Не мислел ли, че мистър Коул е твърде…

Учителя сложи ръка на рамото й.

— Трябва да прогоните Страха — рече той. — Съвършената Любов не познава страха…

— Но аз мисля, че мистър Коул е луд. Неговите видения са…

— Той вижда Несъвършенството — продължи Учителя — през стъклото на своята все още плътска натура. Но ще дойде ден, когато всички ще виждаме само Духовното… Лице в лице.

Мис Карнаби се почувства засрамена. Разбира се, погледнато от тази страна… Тя тихо възрази:

— А нима Липском трябва да бъде толкова груб?

Учителят отново се усмихна ангелски.

— Липском е предано куче-пазач — рече той. — Той е неук… примитивна душа, но предан… безрезервно предан.

Той се отдалечи. Мис Карнаби го видя да говори с мистър Коул и да слага ръка на рамото на мъжа. Тя се надяваше влиянието на Учителя да промени бъдещите видения на мистър Коул.

Във всеки случай оставаше само седмица до Есенния празник.

VI.

Рано следобед в деня преди празника мис Карнаби се срещна с Еркюл Поаро в малко кафене в градчето Нютън Удбъри. Жената бе задъхана и развълнувана повече от обикновено. Пиеше чай и хапваше бисквити със стафиди.

Поаро й зададе няколко въпроса, на които тя отговори едносрично.

— Колко души ще присъстват на празника? — попита мъжът.

— Сто и двайсет, струва ми се. Емелин ще бъде там, разбира се, също и мистър Коул. Той наистина се държи доста странно напоследък. Има видения. Разказа ми за някои от тях… наистина доста чудати… Надявам се, наистина се надявам, че не е луд. Ще присъстват и много нови членове… около двайсетина.

— Добре. Знаете ли какво трябва да правите?

Настъпи моментна пауза. Когато мис Карнаби отговори, гласът й прозвуча доста странно.

— Зная какво ми казахте, мосю Поаро…

— Много добре!

— Но нямам намерение да го направя — ясно и отчетливо каза Ейми Карнаби.

Еркюл Поаро се втренчи в нея. Жената стана и заговори припряно и истерично:

— Изпратихте ме там, за да шпионирам доктор Андерсен. Подозирахте го в какво ли не. Но той е чудесен човек… велик Учител. Вярвам му от цялата си душа и сърце! И нямам намерение да шпионирам повече, мосю Поаро! Аз съм една от Овците на Пастира! Учителят има ново послание към света и отсега нататък аз му принадлежа тялом и духом. И ще си платя чая, моля.

След тази патетична реч мис Карнаби хвърли на масата една лира и три пенса и изхвръкна от кафенето.

Сервитьорката трябваше да заговори два пъти Поаро, за да осъзнае той, че му представя сметката. Срещна заинтригувания поглед на навъсен мъж на съседната маса, смути се, плати и излезе.

Мозъкът му трескаво работеше.

VII.

Овците отново бяха събрани в Свещената кошара. Въпросите и отговорите от ритуала бяха изпети.

— Готови ли сте за причастието?

— Готови сме.

— Завържете очите си и протегнете дясната си ръка.

Великият пастир, обаятелен в зелената си роба, започна да обикаля неподвижните редици. Хранещият се само със зеле и непрестанно спохождан от видения мистър Коул преглътна, завладян от болезнен екстаз, когато иглата се заби в ръката му.

Великият пастир застана до мис Карнаби. Ръцете му докоснаха китката й…

— Не! За нищо на света…

Нечувани думи… безпрецедентни. Борба, гневно ръмжене. Зелените шалове бяха свалени от очите, пред които се разкри невероятна гледка — Великият пастир се бореше в желязната хватка на загърнатия в овча кожа мистър Коул и още един последовател.

Мистър Коул рязко и делово произнасяше:

— Имам също и заповед за арестуването ви. Трябва да ви предупредя, че всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас при делото.

На вратата на Кошарата бяха застанали мъже в сини униформи.

— Полиция! — изкрещя някой. — Отвеждат Учителя! Отвеждат Учителя…

Всички бяха шокирани, ужасени… За тях Великият пастир беше мъченик; страдаше, както бяха страдали великите учители, заради невежеството и гоненията на останалия свят…

Междувременно детектив Коул внимателно прибра спринцовката, паднала от ръката на Великия пастир.

VIII.

— Моят смел партньор!

Поаро топло стисна ръката на мис Карнаби и я представи на инспектор Джап.

— Първокласна работа, мис Карнаби — рече инспекторът. — Не бихме се справили без вас.

— О, Господи! — Мис Карнаби беше поласкана. — Толкова мило от ваша страна. И се боя, че се забавлявах през цялото време. Толкова беше вълнуващо, докато играех ролята си. Понякога доста се вживявах. Наистина си мислех, че съм една от онези глупави жени.

— Именно на това се дължи успехът ви — обади се Джап. — Изиграхте ролята си точно както трябва. В противен случай не бихте заблудили този човек! Той е много хитър мошеник.

Мис Карнаби се обърна към Поаро:

— В кафенето беше ужасно. Не знаех какво да правя. Трябваше да действам мигновено.

— Справихте се чудесно — топло рече Поаро. — За момент си помислих, че или аз не съм с ума си, или вие сте полудели. За минутка реших, че говорите сериозно.

— За мен бе такъв шок — рече мис Карнаби. — Точно когато говорехме поверително, зърнах във витрината мистър Липском, който е пазач на „Грийн Хилс“. Седеше на масата зад мен. Нямах представа дали е случайно, или ме е проследил. Както вече казах, трябваше да действам мигновено и да вярвам, че ще се досетите.

— Наистина се досетих — усмихна се Поаро. — Само един човек седеше достатъчно близо и можеше да е чул разговора ни. Веднага щом излязох, наредих да го проследят, когато си тръгне от кафенето. Когато той се върна право в Светилището, разбрах, че мога да разчитам на вас и че няма да ме подведете… Но се боях, че вие може да се окажете в опасност.

— Съществуваше ли… реална опасност? Какво имаше в спринцовката?

— Вие ли ще обясните, или аз? — намеси се Джап.

— Мадмоазел — започна мрачно Поаро, — този доктор Андерсен е разработил съвършена схема за убийство… изкусно убийство. През по-голямата част от живота си е правил бактериологични изследвания. Създал е химическа лаборатория в Шефилд под друго име. Там е получавал по лабораторен път култури на различни бацили. По време на празниците е инжектирал на последователите си малка доза хашиш, който предизвиква халюцинации за величие и приятно усещане за щастие. Така правел привържениците си зависими. С Духовните радости, които им обещавал.

— Невероятно — промълви мис Карнаби. — Наистина невероятно усещане.

Еркюл Поаро кимна.

— Благодарение на личното си обаяние и действието на наркотика е притежавал способността да създаде масова истерия. Но е имал и друга цел. Благодарните самотни жени завещавали парите си на сектата. Една след друга тези жени умирали. Умирали в собствените си домове и очевидно от естествена смърт. Без да навлизам в подробности, ще се опитам да обясня. Възможно е по лабораторен път да се създадат устойчиви култури от някои бактерии. Например бацилът, който причинява колит. Бацилите на коремния тиф могат да бъдат инжектирани в човешкото тяло. Също и пневмококите. Съществува също туберкулинът, който е безобиден за здрав човек, но изостря болестта при страдащите от туберкулоза. Разбирате ли колко умен е бил доктор Андерсен? Дамите са щели да починат в различни части на страната, различни лекари са щели да установят настъпването на смъртта и не е съществувал никакъв риск да възникнат подозрения. Предполагам, освен това, е разработил вещество, което да забавя, но да усилва действието на избраните бацили.

— Той е самият дявол! — намеси се инспектор Джап.

— По мое нареждане му казахте, че страдате от туберкулоза — продължи Поаро. — Когато Коул арестува доктор Андерсен, в спринцовката открихме туберкулин. Тъй като вие сте здрава, той нямаше да ви навреди. Именно затова ви принудих да споменете, че дробовете ви са болни. Дори тогава се страхувах, че може да използва друг бацил, но уважих смелостта ви и ви позволих да поемете риска.

— О, всичко е наред — рече мис Карнаби. — Нямам нищо против да поемам рискове. Страхувам се само от биковете в полето и други подобни неща. Но имате ли достатъчно доказателства, за да бъде осъден този ужасен човек?

— Куп доказателства — ухили се Джап. — Открихме лабораторията, културите от бактерии и цялото оборудване!

— Вероятно е извършил доста убийства — обади се Поаро. — Сигурен съм, че е бил изключен от университета в Германия по друга причина, а не защото майка му е била еврейка. Това просто е била правдоподобна история за обяснение на пристигането му тук. Предполагам, че всъщност е чист ариец.

Мис Карнаби въздъхна.

— Какво има? — попита Поаро.

— Мислех си за прекрасния сън, който ме споходи по време на първия празник… заради хашиша, предполагам. Подредих света толкова добре — без войни, без бедност и болести, без грозота…

— Трябва да е бил прекрасен сън — със завист подхвърли Джап.

— Трябва да се прибирам вкъщи — скочи мис Карнаби. — Емили беше толкова разтревожена. А и както чувам, на Август му е мъчно за мен.

Поаро се усмихна и рече:

— Уплашил се е, предполагам, че също като него, възнамерявате да умрете за Еркюл Поаро!