Приключенията на Хъкълбери Фин

Глава последнаНЯМА ВЕЧЕ КАКВО ДА ПИША

Щом останах насаме с Том, попитах защо беше измислил цялата тая работа с бягството… Какво щеше да прави, ако бягството беше сполучило, ако беше успял да пусне на свобода един вече освободен негър? А той каза, че още от самото начало бил намислил, ако измъкнем благополучно Джим, да се спуснем тримата със сала до устието на реката — ей така, за развлечение, и чак тогава да му кажем, че е свободен, да го върнем тържествено с параход, да му платим за загубеното време, да пишем предварително да се съберат всички негри и да го въведем в града с факелно шествие и духова музика, та да се прослави като герой, а покрай него и ние. Но според мен, и така, както стана, не беше лошо.

Веднага свалихме веригите на Джим, а леля Поли, чичо Сайлас и леля Сали научиха колко е помагал на доктора да се грижи за Том, всички се засуетиха около него, наредиха го чудесно, дадоха му да яде, каквото си иска, оставиха го да си почива и нищо да не върши. После го заведохме в стаята на болния и славно си поприказвахме; Том му даде четирийсет долара награда, задето беше такъв търпелив затворник и правеше, каквото му кажем, а Джим страшно се зарадва и разприказва:

— Видиш ли, Хък, нали ти казал… там, на Джексънов остров … че мои гърди космати… и ти обяснил какво значи; казал ти, бил едно време богат и пак забогатея. Така станало… забогатял! Слушай ти, друг път не спориш с мене… знак си е знак, казва ти; знаеше аз като две и две четири, че пак забогатея!

Подир него се разприказва Том. И приказва, и приказва… Хайде казва, някоя вечер и тримата да се предрешим и поскитаме една-две недели из земите на индианците; добре, казвам аз, съгласен, само че нямам пари да си купя индиански дрехи, а не се надявам да получа от къщи, защото баща ми сигурно се е върнал, прибрал е всичките пари от съдията Течър и ги е изпил.

— Не е — казва Том, — всичките пари си стоят — повече от шест хиляди долара; а баща ти не се е връщал. Додето бях там, не беше се връщал.

Тогава Джим се обади някак тъжно:

— Няма вече върне, Хък.

— Защо, Джим? — питам аз.

— Не питай защо, Хък… няма да върне вече.

Но аз настоях и най-после той ми каза:

— Помниш ли къща, дето я влачи река? Там имал един човек, завит с одеяло, аз отвил, а тебе не пуснал да видиш? Ти може да вземеш пари кога иска, оня мъж бил баща ти.

Том е вече добре, носи си куршума на верижка за часовник и все гледа колко е часът; друго няма какво да пиша и много се радвам, защото ако знаех каква мъка е да напишеш книга, нямаше да се хващам за такава работа, и втори път няма да се захвана. И сигурно ще избягам преди другите на индианска земя, защото леля Сали иска да ме осинови и възпита, а такова нещо не мога да изтърпя. Опитах го веднъж.