Пустият път

ХII

— Въпреки всичко — каза Майора, — тоя път му кажете да дойде веднага, иначе си тръгвам.

— Да — каза Фидел. — Ще настоявам. Става досаден с тия негови болни…

— Ама не мога — отвърна Лоран. — Току-що ми докараха едно момиче, бутнато от камион…

— Нищо, ти идвай — настоя Фидел. — Нека друг да я поеме…

— Слушай — каза Лоран. — Не ми досаждай… При това е красива…

— Отвращаваш ме — каза Фидел. — Тия думи ще ти струват скъпо. Моля те, опитай.

— Добре — каза Лоран, — но ако онова магаре Дювал я изтърве, ще бъде по твоя вина.

— На масата!… На масата!… — крещеше Майора.