Пустият път

III

Малкото междучасие беше в четири часа и Фидел излезе с един курсист сред руините.

Видя звездите, почти всички освен Бетелжозата5, която, твърде ярка миналия месец, временно бе угаснала поради преразход на енергия. Фидел загърна шалчето на врата си. Откъм булеварда духаше лек ветрец през решетките на оградата и той застана зад пръчките, на завет.

Отиде до ъгъла, където бяха струпани староеврейските надгробни плочи, чиито детайли им разрешаваха да изучават, и седна на една от тях.

Пред него лежеше, полузаровен в земята, фрагмент от свод, отломък от колонада. Той имаше странната форма на стрида, съвършено цилиндричен, с една плоска и една сферична страна. Фидел се опита да го обърне. Успя с голяма мъка. Отдолу две сплетени полузаспали скрипевици спяха до една стоножка и три захарни бонбона, съвсем запазени. Той ги изсмука един по един, пусна камъка в леглото му и изненадан от поразителната му прилика със стрида, извади от джоба си длето, коленичи пред него и се опита да го отвори.

След няколко безплодни опита успя да вкара върха на длетото в една странична цепнатина, запушена с пръст и мъх, натисна силно и длетото се счупи. Взе друго. Омаломощен, камъкът отстъпи. Фидел положи внимателно похлупака до себе си и погледна вътре. Върху пласт ситен пясък лежеше снимката на Ноеми в гравирана дървена рамка под леко розовеещо стъкло. Той сложи розовото на ревера си, взе портрета, после отново го постави върху пясъка.

Ноеми раздвижи устни и Фидел счупи стъклото, за да чуе думите й. Той също й каза колко много я обича.

Денят започваше. Това щеше да бъде последната лекция. Една птичка се показа от гнездото си, изтупа една по една клонките, почисти се, протегна се, литна, донесе закуската, но Фидел си бе тръгнал вече. Птичката изяде закуската за двама. Цяла сутрин лежа болна.