Пустият път

IХ

Фидел посрещна Пиер и Майора на входа, където прислужницата вече им беше отворила.

— Лоран не е ли с вас? — попита той, като им стисна ръцете.

— Трябваше да дойде сам — отговори Пиер. — Запознай се, това е Майора.

— Много ми е приятно — каза Фидел. — Впрочем не сте закъснели. Бях предупредил Лоран за седем, а сега е шест и петнайсет. Ще можем да побъбрим.

— Много любезно от ваша страна, че ни улеснявате — обади се Майора. — Можехме да почакаме на площадката…

Фидел помисли, че той се шегува и отвърна с подобаваща глупост. Другите двама му запригласяха в хор и хорът завърши с акорд в разширена квинта.

— Да минем в гостната — предложи Фидел.

Отидоха там. Тапетите бяха бледовиолетови на зелени портокали. Малък бар, канапе с етажерка, маса, кожени кресла.

— Гроздов сок? — каза Фидел.

— За мен ферментирал и дестилиран — уточни Майора. — Понякога го наричат коняк, друг път арманяк — според областта.

— Много сте пътували — възкликна Фидел.

— Да… — отвърна Майора.

Другите двама бяха седнали на дивана с чаши в ръка. Майора се мъдреше в едно кресло, тапицирано с фин пух.

— … видях океани и морета, Новия и Стария свят, първо Новия, от любов, после Стария, както му се полага. Прослушах джобовете на доста мои съграждани, подпалих чергата на градовете с незапалима репутация, бомбардирах асфалта на столиците със златни фасове, които хвърлях небрежно, загърнат в дългото си палто, производство на Рубе, и винаги мислех за чудесата, които ме чакаха утре.

— Разглеждали ли сте гробища? — попита Фидел.

— Нагледал съм се! — студено отвърна Майора. — Бих могъл да ви опиша гробовете от червена пръст на Подветрените острови, където туземците погребват мъртъвците си в савани от пандан, привечер, с изгрева на луната. Оплаквачките, изправени срещу вятъра, припяват мелодично Песента на предците:

и още много думи, които няма да ви кажа, защото сте християни, предполагам. А магьосникът на Острова запалва дебела восъчна свещ и се кланя на звездата на нощта…

— Слагат ли надгробни камъни? — попита Фидел.

— С тонове — увери го Майора.

— Скулптирани?

— Всичките.

— А как скулптирани?

— Като камъни! — отсече Майора, после продължи: — Скоро ли ще вечеряме?

— Ами… — отвърна Фидел — … Дали да не почакаме Лоран…

— Тогава му звъннете да побърза! — каза Майора.

— М-м… да… — каза Фидел… — Отивам.

Стана и отиде в кабинета на баща си. А Майора се възползва, за да опита различните напитки в барчето и отново седна, защото Фидел се връщаше.

— Е…

— Не може да дойде веднага — обясни Фидел. — Току-що са му докарали някаква жена, с очи като прегорели яйца и скалпирана глава. Мъжът й я подредил.

— Не му ли е отвърнала? — попита Майора.

— Знаете ли какво е казала на Лоран?… Казала му: „Не можех пред малката… Щях да й дам лош пример…“

— Понякога жените от простолюдието са толкова добродетелни!… — въздъхна Майора.

Изхълца и с безсрамна дързост си го изкара на окото.

— Да — каза Фидел. — Хубаво е постъпила тази жена. Лоран смята да свърши за четвърт час.

— Е, толкова по-добре — каза Майора. — Значи, в Гренландия…