Пустият път

VII

Същата сутрин Пиер, един от поканените у Фидел, се избръсна грижливо и сложи чиста риза, преди да отиде на работа, беше инженер в едно смело предприятие. Чакаше Майора да му позвъни, за да му каже адреса на Фидел и ако се наложи, да се срещне с него преди вечерята, за да вървят заедно.

И така, в четиринайсет часа и двайсет минути Майора слезе от специалния си самолет, остави празния си куфар на багаж и задигна куфара на един от съседите си по опашка, за да компенсира понесената загуба, разкрещя се за такси, каза на шофьора, че има черно на носа, слезе, взе метрото и остави другите с пръст в уста, в петнайсет часа пристигна на желаната спирка и тръгна пеш към „Златната купа“, до входа на частния си хотел на улица „Лъвско сърце“.

Половин час по-късно излезе оттам, оставяйки на прислугата грижата да оцени ужасния безпорядък, постигнат за такъв рекорден срок. Беше си сменил костюма, въртеше елегантния си бастун с дръжка от костенурка, а стъкленото му око блестеше като фар и ослепяваше безвъзвратно малцината, които той удостояваше с поглед.

Влезе в едно кафене, обезглави с един замах на бастуна някакъв безобиден клиент, запуши устата на протестиращия келнер с тлъст бакшиш, който натика в устата му като тапа, затвори се в телефонната кабина, превъртя два пъти ключа, но подът пропадна под тежестта му вследствие на едно погрешно завъртане на шайбата.

И така, Майора се озова в мазето и по този случай си присвои няколко бутилки, които напъха в многобройните си джобове, изкачи се по стълбите, излезе съвсем непринудено и потърси по-солидно заведение.

Намери го, настани се, пусна жетон в процепа и се обади на Пиер.