Пустият път

VIII

Асистиран от Питър Гна, Лоран оперираше четвъртия за деня хипарион на яйчника. Трябваше да започне фиксацията. Пациентът лежеше върху никелирано тръбно магаре, нещо като скеле във формата на буквата А, гръбначният му стълб се крепеше на върха на буквата, главата и краката му висяха от двете й страни. Коремът му беше изопнат като прът. Тази болезнена поза го караше да забрави жестоките бодежи, причинени от хипариона. Голям бял рефлектор изстрелваше проницателна светлина върху оперативното поле и хипарионът неспокойно мърдаше под кожата. Светлината го дразнеше.

— Евицан! — каза Лоран.

Питър Гна приготви спринцовката, разтърка свивката на ръката на болния с тампон памук, напоен със спирт, и забоде иглата в усуканата синкава вена, която се пръсна и леко изджвака. Потърси друго място и като не намери, заби енергично и полегато върха в косматата мишница. Сребристата течност изтече бавно под натиска на буталото, а под дясното око на пациента се появи малка конична подутина.

— Бройте до десет — нареди Лоран на пациента.

Болният спря на шест.

— Странно! — каза Питър Гна. — Обикновено не заспиват преди двайсетата секунда…

— Аз не спя — изломоти болният, — не знам да броя повече.

И веднага заспа на магарето. Нервното напрежение, дължащо се на будното му състояние, престана да крепи гръбначния стълб, той изведнъж се прегъна и прие острата форма на тръбното съоръжение.

— Виждаш ли го? — тихо попита Лоран.

— Да — прошепна Питър Гна.

Хипарионът, сериозно притеснен, се опитваше да избяга от светлината на рефлектора.

— Игла! — каза Лоран.

Питър му я подаде. Беше дебела игла от нагорещена до синьо стомана, с никелиран наконечник.

Лоран старателно се прицели и забоде стоманената игла в тъмната буца, която замря под кожата. Задържа я, като натискаше с цялата си тежест. След миг се отпусна.

— Фиксирах го — каза той, — можем да оперираме. Да побързаме, в седем съм канен у един приятел.