Пътувам сама

На 28 август 2006 г. в родилното отделение на Рингерикската болница в Хьонефос се роди момиченце. Майката на детето, двайсет и две годишната учителка Катарина Улсен, страдаше от болестта хемофилия. Акушерката и някои от медицинските сестри, присъствали на раждането, по-късно щяха да опишат бебето като изключително красиво. Било кротко и особено будно, а погледът му внушавал на всички в отделението специално отношение към детето. При постъпването си в родилното Катарина Улсен бе записала бащата като неизвестен. В дните след раждането директорът на Рингерикската болница съвместно със службата за закрила на детето към общината Рингерике успя да открие бабата на детето, която тогава живееше в Берген. Без да има представа, че дъщеря ѝ е била бременна, тя дойде в болницата само за да открие, че новороденото е изчезнало от родилното. През следващите седмици проведоха мащабна акция по издирването му, водена от полицейското управление в Рингерике — без резултат. Два месеца по-късно намериха мъртъв шведския санитар Юаким Виклунд. Беше се обесил в квартирата си в центъра на Хьонефос. На пода под Виклунд лежеше напечатана на пишеща машина бележка с текста „Съжалявам“.

Момиченцето така и не бе открито.