Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване

14. Цялото и частите

С поглъщането на товара от страничните влияния, толкова реални, колкото ми изглеждаха, започнах да се замислям дали въобще бе възможно да имам Различен Мироглед, който да е достатъчно устойчив, че да контролира достъпа им. Изглеждаше невероятно, че бях успял да се движа във всяка посока с всичките тези ограничения, които ме задържаха.

Но все пак го бях правил и надеждата ми бе именно в този факт. Именно защото знам, че не съм единствен, има надежда не само за мен, но и за всеки друг с достатъчно здрав Различен Мироглед.

Усещах, че може би съществуват и други несъответствия, които бях отхвърлял, затова преди да направя следващата жизненоважна стъпка, аз се обърнах към моето Аз-Там за последна серия от въпроси. Щом легнах и се отпуснах, след кратък миг, колкото едно мигване с окото, контактът бе осъществен.

— Притеснява ме въпросът за влиянията.

— Не трябва да се смущаваш. Ти се научи да се справяш с достатъчно от своите рецептори. Ако рецепторите ти не са във фаза, влиянието няма да се получи.

— Позитивното мислене помага, нали?

— Отчасти. Целенасоченото игнориране на входящата информация помага повече. Всеки жизнен път, който ни се дава, е изпълнен с такива влияния.

— Всеки живот ли? Колко далече назад…?

— Колко назад се връщаме ние ли? Не можем да го съпоставим с вашата система за времеизмерване. Мога ли да ти покажа нещо?

— Разбира се…

… И те бяха там. Хиляди и хиляди редици, всяка светеща с енергия, разширяваща се навън в множество големини от мястото, където бях… моето Аз-Там! Някои редове бяха ярки, някои мъгляви, но всеки завършваше в нещо, което приличаше на излъчващ пласт… друго Аз-Там. Как съм могъл да пропусна такава връзка…?

— Ти не си я пропуснал. Ти смътно си ги усещал по друг начин. Те са сумата от всички личности, които ние някога сме били, свързани с онези, за които ние мислим, и онези, които мислят за нас. Ярките са онези, които са във връзка с теб в сегашния ти живот.

— Божичко!

— Не, приятелю. Няма бог тук, така, както ти си мислиш. Съжалявам.

— Значи много от тях… много от моите, моите връзки в този живот…

— Нали разбираш, че това не са всички ограничаващи влияния, по никой начин. Когато ние тръгнем, всички любовни връзки или ще дойдат с нас, или ще ни помагат по пътя. Твоята собствена любов, която притежаваш сега — тя идва с нас. Можеш да бъдеш сигурен в това.

— Всички ние тук ли сме?

— Има някои все още затворените някоя от системите от убеждения и други, които ще бъдат вън и вътре в човешкия свят в следващото хилядолетие, но когато ти дадеш знак, ние всички ще се съберем. Така ще стане и с всички други, които виждаш, че са обвързани с нас.

— Когато дам знак… за какво?

— За да си тръгнем.

— Къде?

— Където ти кажеш. Няма нужда да се безпокоиш. Ти ще знаеш.

— Как ще знам аз?

— Ще знаеш, след като направиш изследването си твоето преминаване по това, което ти наричаш Междущатска магистрала.

— Кога ще го направя?

— Веднага щом се освободиш от интереса си към влиянията. Нека се обърнем към нещо друго. Ти обмисляше броя на физически живите хора и колко от тях притежават колкото теб или повече способности да се движат без физическото си тяло.

— Да, наистина. Има около шест хиляди.

— Я сега виж влиянието, което вие бихте имали, ако бяхте шест хиляди! Бихте могли да промените света твърде бързо.

— Тогава защо не се е случило? Какво не сме чули за тях?

— Те се пазят тихи и скрити, както ти каза. Ние не очаквахме от теб да се покажеш, но един от твоята личност е настоявал да го направиш. По едно време ти си помисли, че наистина ще промениш света, но не това бе нашето предназначение. Останалите, които също излизат извън тялото си, просто си мълчат и упражняват влияние.

— Но защо? Каква цел преследват, като пазят мълчание?

— Отново говори твоята емоционална личност, тя винаги иска да направи добро. Останалите знаят, че не могат да променят Системата и не желаят да го правят. Те се задоволяват да се наслаждават сами на себе си в Системата за Живот на Земята и единственото влияние, което упражняват, е да доведат до максимум своята опитност. Те не желаят никой да знае за техните способности.

— Те ще пропътуват ли същия път по Интерстейт, както се очаква от мен да го направя?

— Вероятно те вече са го сторили. Ти бе забавен от влиянието на онези, които знаят за теб, и от онова, което те изискват от теб като резултат. Ти загуби част от свободата си и ти трябваше известно време, за да си я възвърнеш.

Сега остава още една област, която трябва да се проучи. Нечовешките Разуми.

— Какво трябва да знам за тях?

— Трябва да запомниш само едно. Те може би изглеждат по-умни от теб, но всичко, което имат в повече, е опитност. Те знаят повече от теб за отраженията на полето М. Ти трябва да наблюдаваш онези, които са свикнали да бъдат хора. Те знаят повече от останалите за това да бъдеш човек. Затова те биха могли да ти окажат влияние, ако не си внимателен. Но ние сме уверени, че ти можеш да се справиш.

— А другите? Онези, които не са хора?

— Те са непредвидими. Биват два вида. Едните имат същия произход като нас, но са живели физически някъде другаде във вселената. Те знаят как да работят с времето много по-добре от нас. Но по-голямата част само изпитват любопитство по отношение на хората.

— А вторият вид?

— Ти си този, който трябва да го открие. Когато го направиш, когато откриеш онези, които са истинските, ние ще имаме нов дом. Ти ще търсиш между Нечовешките Интелекти и няма да се заблудиш или да се отклониш от правия път.

— Д, търсенето. Можете ли да ми кажете какво търся?

— Къде отиваме после. Ние събирахме познание и опитност и вече сме научили достатъчно тук. Няма причина да стоим повече.

— Разбирам. И затова ли трябва да пропътувам по този път?

— Затова. Има едно нещо, което би трябвало да знаеш. С каквото и да се сблъскаш, нищо, абсолютно нищо не може да ти навреди. Ти си енергия на полето М, независимо от физическото тяло.

— Това е успокоително. Вероятно ще се наслаждаваме на пътуването.

— Не, приятелю. Не ние. Ще го направиш сам. Ние сме твоят охранителен и пътеводен фар, крито ще ти помогне да се върнеш обратно. Ние ще те чакаме, за да ни покажеш къде да отидем.

— Но… какво ще стане, ако аз не се върна? Или ако не открия нищо…?

— Ще има друго нас по някое време.

— А с мен какво ще стане?

— Ти ще се присъединиш към нас и ще чакаш. Но няма нужда да мислиш за това. Ние имаме доверие в теб.

— Иска ми се да съм сигурен като вас.

— Можем да ти помогнем за това. Ще ти покажем пример за подкрепата, която ти: получаваш тук, в нашия собствен пласт. Искащ ли да го видиш?

— Моля… … Хиляди ръце, протегнати, за да ме докоснат… очи, гледащи към мен с радост и надежда… зашеметяващо излъчване, което познавам като любов, която ме обгръща и пропълзява във всяка моя частица… всички те, това съм аз… ние сме… и чувство от сладко-горчивия мирис на успеха до болката от раздялата, смесени с радост и смях, страхът от пренебрегването, слепотата на вярата без откритието, красотата, звукът на пеещи гласове… Това от помощ ли ти е?

— Помага ми… Има ли още?

— Има повече от десет хиляди пъти по това. Всички останали пластове, коитоли видя, че са свързани с нас.

— Сега вече мисля, че разбирам… Бих искал да не бях загубил връзка с моя ИНСПЕС приятел. Той можеше и да дойде… Защо се смееш?

— Мислех, че се нуждаещ от демонстрация. Познаваш ли това?

— Усещането е познато… Бил съм тук и преди, но кога? Има хора, които се движат навътре, летят навътре… има огромна вълна от любов и братство, и сестрински чувства…

— Това е нашият спасителен поток, който ни избавя вън от териториите на Системата от Убеждения и от вътрешните кръгове.

— Ама това беше храната за областта на ИНСПЕС! Помня! И аз бях придружен от моя приятел… Моят приятел? Един от вас!

— ИЦСПЕС — това бе несъдържателен етикет.

— Кажете ми, с кого разговарях аз, кой бе толкова търпелив с мен й знаеше отговорите? Защо се смееш?

— Кой те познава най-добре от всички?

— Аз… самият? Аз съм говорел със себе си? А факторът време?

— Ти говореше със себе си — кой друг те познава по-добре?

— Затова значи срещата свърши! Получил съм цялата информация. И, както ИНСПЕС, аз знаех повече!

— Така беше. Процесът изпълняваше една стойностна и необходима функция на този етан от твоето развитие.

— Така беше наистина. Но не си спомням да съм играл ролята на ИНСПЕС.

— Не. Досега не си го правил.

— О… Тогава ще го правя, когато…

— Когато се върнеш. Това прави ли те по-уверен?

— То слага край на всеки страх, който бих могъл да получа.

— Добре. Сега ясна ли тя е последователността? Помниш ли посещението, което направи през предишен период?

— Помня. Преминах през 3000-та година, както я нарекох.

— Даващ ли си сметка какво се е случило след посещението ти?

— Не съм сигурен…

— Това ще е времето, когато всички ние ще напуснем. Всеки от нас, заедно с много други Аз-Там пластове, които ще тръгнат с нас.

— Значи това било. Ще трябва да разбера къде и защо.

— Точно така.

— И тогава какво ще стане с мен?

— Тъй като повече никога не искаш да се връщаш у Дома, ти ще чакаш тук с нас, след като завършиш физическото си ежедневие, в което сега си включен. А после заедно с нас ще направиш последното си пътуване.

— Значи все пак ще завърша сегашния си живот?

— Разбира се. Помни, след като се върнеш, ще трябва да вземеш всички онези срещи с ИНСПЕС заедно с теб. Сега нуждаещ ли се от още нещо?

— Ще се свържа с вас, ако го направя.

— Не, това е последната среща, докато се върнеш. Имаме работа за вършене, а и ти също. Ти имаш нашата любов. Какво друго ти е нужно?

— Нищо повече не ми трябва.

Приех това, което ми бе казано. Имах уверението, че ще се върна, въпреки че въпросът за успеха бе друго нещо. Имах добро доказателство, че бях неуязвим, моето Аз-Там, което се носеше из полето М в продължение на хиляди години. Бяхме направени от едно и също нещо.

Колкото до възложената ми задача, разбрах, че беше извън обичайното любопитство. Всичко бе внимателно планирано, дори и ако не знаех как да разпозная онова, което търсех.

Искаше ми се да мога да си взема приятел с мен, за да бъда по-малко самотен. Тогава установих, че няма да бъда сам, че любовното излъчване на полето М ще бъде заедно с мен през цялото време.

И така, ето я новата посока, където ще бъде намерено Основното!