Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване

Докато продължава търсенето на липсващото Основно, ние като посетители и участници в Системата за Живот на Земята можем сега да оценим и съберем наученото от нас така, че да можем по-добре да направим преглед и тогава да тръгнем по пътя напред. Нашият Различен Мироглед започва да укрепва, но все пак въпросът отново възниква: Защо се безпокоим? Защо продължаваме трудното пътуване, когато просто, можем да се отпуснем удобно в подходяща система от убеждения?

По-късно ще видим дали пътуването ще ни поднесе своята награда. В настоящия момент нека се огледаме къде се намираме и какво открива нашият Различен Мироглед:

Системата за Живот на Земята, независимо от всичките си недостатъци, е една изискана машина за обучение. Тя съсредоточава вниманието на всеки един от нас поотделно върху широко разбиране на енергията и вместо това контрол и манипулация, които най-общо не са на разположение, освен чрез конструирана околна среда, като време-пространство. Системата за Живот на Земята е комплект от инструменти, а ние се научаваме да ги използваме.

В Системата за Живот на Земята ние научаваме мерките. Средата е поляризирана и са възможни сравнения. Ние разбираме какво е горещо и студено, силен и слаб, гладен и сит, бърз и бавен, тъжен и весел, мъж й жена, приятел и враг, любов и омраза — списъкът продължава.

Ние се запознаваме с приложенията на енергията по един полезен начин в много различни форми. Ние работим с физическата енергия едновременно вътре и вън от нашите тела. Ние преживяваме и насочваме умствената енергия без въобще да познаваме подробно как, защото това става съвсем естествено за нас.

Прилагайки нашето Човешко Съзнание, ние се научаваме да създаваме по начини и методи, които не знаем, че съществуват, защото те са уникални за време-пространството, а някои са особени и валидни само в тази система и не съществуват никъде другаде. Те обезпечават широки пространства на изява, която не подлежи на описание.

По подобен начин ние се научаваме да се възхищаваме на красотата. Откриваме я в незначителния камък, във величествената ела, в гръмотевичната буря, в океанската вълна, в нежно, изречената дума, в обагрения с облаци залезг в пълзящия към небето небостъргач, в музикалния акорд, в скока на леопарда — и отново списъкът е безкраен. И най-вече го откриваме в това, което другите хора мислят и правят, в техните и нашите чувства. И ние се научаваме да се смеем и радваме.

Всяко отделно нещо, на което ние се научаваме, независимо колко дребно или очевидно е, има безкрайно значение Там — извън време-пространството. Това напълно се разбира, когато някой се запознае с образователния процес на Системата за Живот на Земята, да бъдеш човек, който „живее“ Там. Тогава вие знаете, а не само вярвате, че си струва да се плати всяка цена, да бъдеш човек и да се учиш.

А сега, за да изпълните най-голямата промяна във вашия мироглед и да осигурите една проста и разбираема цел за съществуването тук в Системата за Живот на Земята, има нужда от специфичност. Това включва да се вгледаме отблизо в нещо уникално за Човешкия Разум — в нашия мисловен процес.

Съвременните теории твърдят, че освен нашата животинска дейност мисленето ни е разделено на две основни категории, които ние идентифицираме като ляво и дясно мозъчно полукълбо. Имайте предвид, че това идентифициране е само символично и разделението съвсем не е така ясно.

Процесът на лявото ни мозъчно полукълбо е частта от нас, която върши нещата. Тя е интелектуалната, аналитичната област на действие. Тук се намират нашите математически и говорни центрове, нашето логическо мислене, научните ни методи, Организационните ни таланти и способност за обучение и много повече. Именно дейността на лявото мозъчно полукълбо ни прави различни от животните. Тя е източникът на нашия оптимизъм, че мога да го направя.

Дясното ни мозъчно полукълбо е точно обратното. От него идват способностите ни за възприемане на формата и пространството, красотата, интуицията, чувствата, плюс всичко друго, което лявото полукълбо на мозъка не може да разбере и категоризира, включително любов, приятелство, вдъхновение и т.н. Дясното мозъчно полукълбо се ужасява от идеята, че произведената от лявото полукълбо формула може да се използва за количествена и качествена оценка на любовта и приятелството. Това е свещена територия на дясното полукълбо. И — парадокс — нашето дясно мозъчно полукълбо е генераторът на нашите отрицателни чувства.

Повечето от съвременните теории твърдят, че нашето човешко съзнание трепти напред-назад между лявото и дясното полукълбо на мозъка при възникването на различни ситуации в ежедневието ни. Когато извършваме изчисления, доминиращо е лявото полукълбо. Когато слушаме музика, надделява дясното. Изявата е върховна, когато лявото и дясното полукълбо мислят заедно, унифицирано, синхронизирано.

Нещо като културна подмолна война продължава от векове за да излезе на повърхността едва в последните години. Хората, при които доминантно е лявото мозъчно полукълбо, смятат, че тези, при които надделява дясното полукълбо, са основно неспособни да съществуват в Системата за Живот на Земята и се стремят да гледат на тях с презрение и недоверие. Онези пък, при които доминантно е дясното мозъчно полукълбо, смятат другите за хора без въображение, тъпи, свръхматериалиещ безчувствени и с недостиг на „духовни стойности“.

Време е да обявим мир в тази битка и да осветлим правилно това опасно неразбиране.

Нашата най-главна цел, освен да се учим чрез преживяното, докато сме хора, е да постигнем и развием това, което наричаме интелект: съзнанието на лявото мозъчно полукълбо. Не се нуждаем да действаме по подобен начин със способностите на дясното си полукълбо, защото вече си ги имаме. Ние си ги носим с нас, те някак си са ни вродени.

Именно способността на лявото полукълбо е от изключително значение, когато отиваме дай се връщаме от Там, извън време-пространството. Именно лявото полукълбо премахва ограниченията за нашето развитие, които са съществували преди да се появим тук. Само дейността на лявото полукълбо може да превърне неизвестностите в Познания, да премахне страховете, да увеличи опитността, да открие нови хоризонти, да разчисти отказа на фалшивата система от убеждения. Лявото полукълбо приема всяка идея, информация или вдъхновение, което се поражда от или чрез дясното полукълбо, и го пуска в действие. По всеки стандарт нищо значимо не може да стане действително, освен ако и докато лявото полукълбо не надделее.

През хилядолетията дясното полукълбо не се е променило. То не се е развило или усъвършенствало. То е същото, каквото винаги е било. Обратно на него, лявото полукълбо на мозъка стабилно се е усъвършенствало или по план, или от необходимост. През миналия век това развитие е станало по експоненциална крива, не само у един или два индивида, а направо у милиони хора през периода. В днешно време левият мозък задълбочено е изследвал феномена време-пространство й сякаш са останали съвсем малко области за проучване без рециклиране и повтаряне. Енергийните полета там са узрели за изследване. Но съвсем естествено левият мозък не може сам да се включи в конструктивно остойностяване и приложение. Десният мозък го насилва да направи това — и десният мозък е отговорен.

Онова, което се е случило, е, че лявото полукълбо на-пълно е укрепнало и е оправдано за това в предоставянето на методи за оцеляване в Системата за Живот на Земята и затова се съпротивлява на всеки и всички, които могат да окажат влияние или да прекъснат процеса. Това, което става извън време-пространството — Там, не може да бъде изчислено с обичайните стандарти на Системата за Живот на Земята. И нещо по-важно, оказва се, че информацията, която пристига от Там, няма никаква стойност за жителите на Системата за Живот на Земята. Само когато лявото ни полукълбо признае, че такова познание е най-жизнено необходимо средство за развитие Там, ще се генерира специфичен интерес.

Нашият Различен Мироглед включва най-категорично най-зрелите таланти на лявото ни полукълбо. Както вече бе казано, ние дойдохме тук, за да постигнем това. Хората с доминиращо дясно полукълбо намират, че е трудно, ако не и невъзможно, да го приемат.

Понеже е господарят, дясното полукълбо често, принуждава лявото да действа по начин, който се стреми да разруши хиляди години на еволюция. Междувременно нашето ляво полукълбо продължава да събира използваемите идеи й вдъхновения от дясното й ги превръща в нещо стойностно. То толерира непродуктивното дясно полукълбо и създадените от него модели, докато те не влязат в правия път. То също трудно изкривява някои модели на дясното полукълбо, за да ги възвърне към оцеляващо-хищническа-та организация на Системата за Живот на Земята.

За нашия Различен Мироглед има две определения:

Ляво мозъчно полукълба = Човешки Разум, модифициран от Системата за Живот на Земята.

Дясно мозъчно полукълбо — Изразяване на Личностната ни Същност, нематериалната част от нас, която е извън времето недокосната и без да й е оказано влияние от Системата за Живот на Земята.

Въпросът е и дясното, и лявото мозъчно полукълбо да бъдат доведени в едновременно и синхронно действие, като заставяме лявото да взима все по-голямо участие в дейността Там. Никога не бихте занемарили едното заради другото.

След като вече всичко си е по местата, можете да решите, че следващото ще ви бъде от полза:

1. Винаги знайте и помнете, че вие сте „повече от физическото си тяло“. Това ще ви предостави мигновена перспектива за всякаква дейност в Системата за Живот на Земята. Агонията става поносима, екстазът — по-задълбочен. Възникналите на места страхове се изпаряват.

2. Запознайте се и контролирайте нагона си за оцеляване. Използвайте го, вместо да му позволявате той да използва вас. Ето и няколко предложения:

а) Една част от формулата (Физически живот == Добро) е нужна за Системата за Живот на Земята и е приемлива по време на вашия престой. Другата част (Физическа смърт = Лошо) можете да отстраните, защото ще я познаете по-добре;

б) Помнете, че крайната ви цел не е физическото оцеляване. По този начин, докато е валидно, че вие сте тук, за да свършите определени неща, че съществуват и дейности, които вие трябва да извършите, за да сте тук, вие не трябва да сте отчаяни. Могат да възникнат нещастни случаи, но вие не можете да загубите, вие вече сте имали опитността да бъдете човек;

в) Сексуалният възпроизводствен нагон, е най-силният животински инстинкт в Системата за Живот на Земята. Предназначен специално за физическо оцеляване на създанията, той контролирали е манипулиран да контролира повечето аспекти на човешкото поведение. Наслаждавайте му се, но няма нужда да живеете и умирате заради него. И се наслаждавайте на действията заради онова, което те са, поддавайте се само с ваше знание;

г) Физическите неща (материали, храна, инструменти, играчки) са чудесни за местна употреба, но притежаването е всъщност само временно удобство. Вие не само не можете, но и няма да искате да ги вземете с вас — дори и физическото си тяло.

3. Поддържайте преходното си положение. Вие сте човек по ваш избор в най-точния смисъл на думата. Това право на избор остава в сила по време на вашето посещение. Можене да опаковате опитността си и да отидете когато и където пожелаете, без цензура или наказания от всякакъв източник или вид. Ако Човешкият ви Разум е задоволен, вие ще го направите, независимо от местен навик или нечие усилие. Пристрастените към Системата за Живот на Земята вероятно няма да разберат, но това си е техен проблем.

4. Наслаждаващи се на живота си в Системата, направете максимални възходите и паденията си — но не се пристрастявайте. Издигнете се над яростта за това как работи системата, за очевидните несправедливости, нечестните преимущества, бруталността, безсърдечността, измамата. Този свят по план е хищнически, но той е изключителен учебник.

5. Тренирайте Човешкия си Разум толкова пълноценно, колкото е възможно, като знаете, че това е само упражнение. Стройте красиви сгради, разрешавайте „проблеми“, миришете цветята и наблюдавайте залезите, композирайте музика, изследвайте „тайните“ на материалната вселена, вкусете входящата информация от петте щ сетива, поглъщайте нюансите на близко приятелство и ситуации, чувствайте радост и мъка, смях и съпричастие, съчувствие — и напъхайте цялата си емоционална памет в пътната си чанта. 6. Най-важното, позволете на Вашия Човешки Разум да търси, преживява и да прибавя, към Вашия поток от съзнание, когато и където да го усетите. Пийте го, наблюдавайте, но бъдете нащрек за тенденцията да го обичате, дължаща се на спомена за Дома вътре. Пазете се от илюзии и споразумения, които понякога правят трудно подреждането на истината в средата на Системата за Живот на Земята.

7. Вашият Човешки Разум има естествена й нормална склонност да се опитва да прави неща в Системата за Живот на Земята no-скоро по начин, към какъвто е привикнал Там. Историята е пълна с такива опити, но накрая системата винаги побеждава. Ръбът може и да е протрит, но хищническият анимализъм просто се връща, понякога малко по-прецизен отпреди, но винаги надделява. Това не означава да не се опитвате в проявата на Човешкия си Разум, а е възможно дори да промените част от него, но вие никога няма напълно да го промените. Ако постигнете цялостно преразглеждане; системата няма и не би могла да съществува. Макар че кой знае колко дълго все пак ще съществува тя?

Всички горепосочени точки са Познания за другите и са лесни за проверка от ваша страна чрез директна логическа дейност на лявото ви полукълбо по всеки въпрос или убеждение. Затвърдете вашия Различен Мироглед, като го доказвате за себе си и единствено за вас самите.

В този момент темата за Системата за Живот на Земята изглеждаше завършена, но не бе. Друга част от мен, която познава задълбочено от различен аспект Системата за Живот на Земята, изисква да бъде изслушана:

… Бе дълъг преход през гората, докато стигнем океана. По пътя бе тихо, освен бръмченето на насекоми и понякога крясък на гарван във високите дървета, Само лекото пращене на сухи листа в буйната трева говореше за дребни създания, ако някой се заслушаше внимателно. Под свежия аромат на растящата зеленина се напластяваше дълбокият мирис на влажна земя и загнила растителност, и двете — леки сигнали за развиващия се жизнен процес.

Духаше слаб вятър, докато мекият тътен на вълната постепенно нарастваше. После гората свърши й сиво-зеленото море се разпростря до хоризонта. Величествени кули от къдрави облачета плуваха над главите ни в чистото, ясно и синьо небе. Тревистият бряг, където започваше белият плаж, ни канеше без съпротива да се отпуснем и легнем, за да, отдъхнем. Вълните бяха нежни и спокойни. Бризът — хладен и мек, слънцето — топло и свежо.

Всичко се свежда до това — началото й краят — вечно продължаващият период от време. Тази жива маса от въздух, вода и земя — която взима и която дава, която произвежда.

Това е нещо повече от познание, повече от съзнание, повече от преживяване. To e повече от интелигентност, знание, истина и разбиране. Цялото е много по-голямо от сумата на отделните части.

Това е великолепен процес на обучение. Да се научиш да отделящ това от онова, различията и сравненията: горещо от студено, светлината от мрака; шума от тишината, силата от слабостта, болката от удобството, тънкото от дебелото, грубото от нежното, равновесието от нестабилността.

Там се научава причината и следствието, действието и противодействието, цена и плащане, власт и отговорност. Признава се и правото на избор: да спреш или да тръгнеш, да държиш или да отпуснеш, да потънеш или да плуваш, да се смееш или да плачеш, приятел или враг, награда или отмъщение, успех или провал, победа или загуба, организация или хаос.

Така се научаваш да мислиш: да координираш, да пресмяташ, да оценяваш и общуваш; да помниш, свързваш, планираш и да имаш идеи; да мечтаеш, създаваш, да вярваш, да се надяваш и да знаеш. И способността да прежизяваш и изразяващ чувства: радост и екстаз, мъка, съпричастие, самота, взаимност, добродетелност и раздразнителност, както и възхищение от красотата на формата и движението.

В това е научаването да се учим: думи и числа, писане, правене на опити, познание и мъдрост, предавани от родител на дете, от поколение на поколение, без травма от възстановяването. Учене да се създават системи, закони и правила, които дават сигурност, че това учене ще продължи и ще се разширява.

И всичко това е там — близо до гората. То е в зреещите житни класове, в говедата, в мултимилионните редове от хранителни растения и в заводите, които преобразуват веществото в по-удобна за употреба форма. То е и в многото различни подслони, наречени домове, високите и стройни кули, устремени към небето, моторните превозни средства, заместващи тялото, корабите, плаващи около света-над и под океанските вълни, крилатите носачи, които чертаят бели линии в небето, и металическите птици, реещи се в небето, които обикалят около земното кълбо стотици, хиляди километри над неговата повърхност и всеки донася неизброимо количество информация всяка секунда, ден и нощ. То е също и в невидимата, макар и измерима, мрежа от контролирана радиация, която служи за общуване и локално намиране на посоката.

А има и нещо повече, например усилване на възприема-йехо с помощта на лещи и огледало и електронните уши за търсене на сигнал във вселената, само един сигнал за смекчаване на самотата, търсене през звездите, съзвездията, галактиките, новооткритите мъглявини и черни дупки. Ето и нелогичното упование встрани от нашата синя планета до близката луна, където в праха бе оставен неизличим отпечатък. Ето и странстването и разказите на набедени изследователи да разглеждат и се приземяват на други планети и оттам да се придвижват към тъмнината на дълбокия космос.

Научаваме също за постоянното разгръщане на моделите, които някога изглеждаха ненакърнени, в земя, въздух и вода: на сплави, компоненти, елементи, атоми, молекули, ядрени частици, радиация и форми на вълната; на гравитацията, инерцията, момента, центробежната сила, поляризацията; на органичната и неорганичната природа, живите материални структури и техните процеси.

Учим за изследването на разум и създател; за вярата, спането и сънищата, проникновенията и виденията, философии и системи за убеждение.

Учим също и Любов.

Тогава това е удивителният пакет от постижения през хилядолетията на еволюционно усилие, което с лекота, но триумфално можем да носим при нашите далечни пътувания в отвъдното; наследство с неоценима стойност, което ще бъде остойностено и приложено Там.

Въпреки че… и все още… между облаците и глъчката има едно неприятно чувство за липсващ фактор, жизнено значим. Обърнете внимание, появява се малко личице между огромната маса от други знания. То е оформено не толкова като човек, а повече като маймуна. Очите греят от чувство.

То е там, цялото е в очите. От безкрайността на безвремието, носителят на първата искрица интелигентен разум, предтечата поглежда и наблюдава с тиха гордост и радост, с благодарност и възхищение, но не и с пълно разбиране, с благоговение нарастването на искрата. Това е прародителят на блудния син.

Ето тук, видян чисто и ясно, е един липсващ фактор — животинската основа. Нищо от това не би се случило, ако не беше неговото присъствие и обезпечаване. Това е било живото доказателство, от което да учим, осигурявайки мършата за консумация, млякото за пиене, кожите за топлина, по-силният гръб за споделяне на бремето, газта за осветление, бижутата и амулетите от бивни и рогове. Съществувала е също лоялност и форма на приятелство, докато е имало някои, които са открили, че голата човешка кожа и животинската си приличат и са развили по-нататъшните пътеки на разбирането далече извън всякаква представа.

Животинската енергия била движещата сила зад искрата. Тя е предоставила не катализатора, а нуждата, мотивите и суровата физическа сила. Тя не трябва да се крие или обезличава, но да се включи топло и сигурно като основен пласт от сърцевината, без която нищо не би се случило. Трябва да я извисим с гордост, така че всички да знаят.

И знаейки това, малкото личице се усмихва леко, нежно и дори с копнеж, а после изчезва.

Време е да продължим. Връщането назад по пътеката през гората е изпълнено с поздравления. Катеричка на ниско клонче гледа надолу и цвърчи. Тъмнозелена муха кацва на ръката и се наслаждава на нежното погалване с пръст. Три костенурки застават настрани и наблюдават с любопитство, но без да се безпокоят. Сива лисица обикаля по пътеката и сяда долу в нерешителност къде да насочи вниманието си. Дрозд се спуска бавно надолу настанява се на рамото и чурулика нежно в ухото, докато приближи края на гората. С последно почукване по бузата той раздвижва крилата си и се връща на средните клонки.

Сбогом, приятели мои: Но аз непременно ще ви взема с мен.

Припомняме и преразглеждане

На този етап ми се струваше благоразумно, преди да продължа напред, да потърся нова посока и отсъстващото Основно в областта, където изразходвах голяма част от усилията си. Все пак аз бях свързан дълги години с тази работа за лявото и дясното мозъчно полукълбо. Съществуваше ли нещо, което бях пропуснал — нещо, което дори да не отговори на въпросите, би могло да посочи пътя? Може би преразглеждането на онова, което сме правили, а и все още правим, ще бъде от полза.

Споменах и преди за моето първо пътуване извън тялото през 1958 година, което преобърна живота ми. По това време Отделът за Изследване и развитие на корпорацията, ръководена от мен, чиято специалност бе производството на звук за радиопрограми, бе създал ефикасни методи, с помощта на които звукът можеше да се използва за предизвикването на сън, лесно и приятно. През същата година бе направено откритие, което промени цялостната посока на изследването и вероятно на самата корпорация. Определени модули на звука създаваха различни състояния на съзнанието, които не бяха обичайни за човешкия мозък.

През следващите десетилетия различни изследователски програми непрекъснато прибавяха допълнителни потвърждения за ефектите, произвеждани от тези състояния, и за специфичните звукови комбинации и честоти, необходими за целта. Бяха открити методи и техники, даващи възможност ни индивида да поддържа и контролира различни модели на съзнанието. За допълване на изследователските усилия през 1971 година бе създаден институтът „Монро“. По-късно Институтът стана независима образователна и научна организация. Благодарение на сътрудничеството и приноса на стотици специалисти и доброволци, включително учени, лекари, психолози, преподаватели, компютърни програмисти, изпълнителни сътрудници, художници и много други, сега Институтът е международно признат за работата му в тази област.

Би трябвало да е ясно, че първоначалната работа и разходи за изследователската дейност не бяха посветени на подобряването на човешкия род, нито пък бяха предназначени да усъвършенстват някоя част от научното общество или света като цяло. Това просто бе опит за контролиране на учебния процес по време на сън, а по-късно да се вникне в отношенията между мозък, разум-тяяо и съзнание като феномени. И така чак до днес не бяха публикувани никакви академични трудове. Ортодоксални научни методи, макар и използвани, когато бе приемливо, често пъти бяха игнорирани, щом се докажеше, че са безполезни. Развитите методи не съдържаха догми и ритуали, нито бяха ръководени от някоя определена ценностна система, религия, политически или социални принципи. Не се употребяваха наркотици или лекарства, нямаше хипноза иди подсъзнателни внушения или каквото и да е друго, макар и далечно подобие на промиване на мозъка. Те не бяха насилнически, а индивидът винаги носеше отговорност, упражнявайки волята си, без да е под командата на другите. Използвайки резултатите от многохилядни часове на изследване, обектите могат да се научат да контролират съзнателно най-различни продуктивни състояния на мозъка. Ре-зултатът от това проучване на съзнанието оказа огромно влияние върху множество други области. Те включват физическото и умствено здраве, обучение и памет, физическа координация, съзидателност, разрешаване на проблеми и справяне със стреса. Процесът, известен, като Синхронизация на полукълбата, или накратко Хеми-Синк, снабди потребителите си с инструмент за самоконтрол при постигане на собствените им цели, чрез облекчаване и поддържане на целенасочено концентриране, високо продуктивно, ясно състояние на мозък-съзнание.5

През годините в Института бяха отбелязани нови постижения в начините на мислене. Взети заедно, те оформиха, така наречения Различен Мироглед.

Съзнанието е цялост

По време на нашето съсредоточено будно състояние ние като Човешки Разум използваме онази част от спектъра на съзнанието, която е ограничена във време-пространството. Това е станало възможно чрез устройството, идентифицирано от нас като физическо тяло с неговите пет сетива. Това физическо тяло ни позволява да изразяваме външно нашия разум-съзнание чрез физическа дейност и общуване.

Когато по някаква причина се осъществи концентрирането, нашият разум започва да се рее из спектъра на съзнанието, вън от възприятието за време-пространство, съзнавайки все по-малко непосредствения материален свят. Когато това се случи, ние ставаме разумни под друга форма. Фактът, че ние често се затрудняваме да си спомним правилно участието си в онази друга част от спектъра на съзнанието; не отрича съществуването на неговата реалност. Проблемът е във възприятието и превода, променени и изкривени, каквито те са при употребата на сегашните системи за анализ и измерване на време-пространството.

Спектърът на съзнанието обхваща очевидно безкрай-ностите извън време-пространство в други енергийни системи. Той продължава също и „надолу“ през живота на животните и растенията, вероятно и на податомно ниво. Всекидневното човешко съзнание е активно най-вече само в един малък сегмент от целостта на разума.

Теорията на настройката

Методите и техниките на Института могат да се идентифицират като способи за установяване и контрол на фазите в развитието на разума. В будното физическо състоя-ние нетренираното съзнание извършва тези етапни промени, често всеки ден, често с малко или въобще без контрол.

Първичното Развитие се осъществява, когато съзнанието е напълно концентрирано върху информацията, постъпваща чрез физическите сетива или дейността им. Всяко отклонение от това състояние може да се разглежда като периодично развитие, когато някоя част или процент от съзнанието е до определена степен възприемаща под друга форма. Един пример е невниманието, когато входната информация от сетивата остава силна, но част от разума „блуждае“. Това, което наричаме бленуване, е друг пример. Самонаблюдинието, при което вниманието е отстранено от физическото възприятие, е по-преднамерена етапна промяна, каквито са и определени съзерцателни състояния. Спането е средство за промяна към друго състояние на съзнанието, когато се получава съвсем малко възприятие от физическите сетива.

Поглъщането на алкохол и някои опиати предизвиква разделяне на фазата на промяна. Част от съзнанието е „тук“, а друга част е в друга област на целостта. В тези случаи, когато стимулаторът се премахне, промяната отшумява. Психозите и слабоумието са непреднамерени случаи. При тях може да се използват опиати или химикали за отслабване или премахване на нематериалната сфера.

За да бъде разбран по-ясно процесът, можем да приемем, че физическото тяло е настройващ се механизъм, чрез който човешкият разум може да действа в материално съзнание. Като такъв той се състои от индиректна процедура, която превръща моделите на физическите сетива във форми, които могат да бъдат възприети от разума no-скоро като радио или телевизионен приемник, настройван на определена честотна лента в електромагнитния спектър. В тези приемници има; разпределителна секция, която филтрира най-голямата част, от разсейващи или изкривяващи сигнали или хармонии от други части на спектъра. Точно както настройваме радиоприемника си постепенно от една станция или честота на друга, като един сигнал заглъхва, а друг започва да се чува съвсем отчетливо. Приемникът излиза от фазата на първоначалната станция и се премества до точката, където друга станция може мигновено да бъде слушана. Докато продължаваме пренастройването, първоначалната станция повече не се чува, а надделява друг сигнал.

Човешкият мозък, който също има достъп до разпределителя, действа по подобен начин. Необученият в настройващия процес мозък бавно се понася без контрол от една фаза на съзнанието към друга. Докато го прави, се получават сигнали частично от физическия механизъм и частично от различни сегменти на цялостното съзнание. Входящият сигнал от физическото състояние отшумява, докато никакъв такъв сигнал вече не достига до мозъка, който се придвижва към състоянието, най-общо познато като спане или безсъзнание.

Учебните програми, създадени в Института, предлагат способи за прилагането на тези промени във фазата при волеви контрол на индивида. В ранните етапи на обучението разумът напълно се успокоява и почти не чувства страх или отрицателна възбуда от получените в резултат изменения. Причината за това е, че тези състояния на съзнанието са позната територия. Представянето в нова и организирана форма е онова, което е различно, когато всякакви промени се правят целенасочено от самото съзнание.

Символи ма лявото/дясното мозъчно полукълбо

Изследванията на Института доведоха до следа, водеща в посока, противоположна на следваната от някои други изследователи на разума. Почти цялото усилие бе и е насочено към методологията за употребата на лявото мозъчно полукълбо, на интелектуалната, аналитична част на мозъка, която да използва дясното полукълбо — интуитивната, абстрактна част.

При използването на съзнанието повечето от изследванията бяха провеждани чрез поставяне на обекта в кабина, осигуряваща напълно изолирана среда. Чрез методи и техники, използващи разнообразни модели на звука, на обекта се дават способите да навлезе в различни състояния на съзнанието. Извън кабината един техник ръководи различните аудио и други електронни измервателни уреди и записва мозъчните вълни и други материални отговори на обекта, докато наблюдателят общува словесно с обекта в кабината. Стереослушалките, носени от обекта, създават ефекта, че наблюдаващият техник е в кабината, зад главата на обекта. Нещо повече — наблюдателят се превръща в заместващ лявото полукълбо на обекта, помагайки му да използва повече от неговия собствен интелект, j3a да знае или разбере повече от Онова, което той прави.

Чрез този метод доброволецът се научава да бъде обективен в своето преживяване и става възможно да се събира информация и подробности, които обикновено не са на разположение в чисто субективни състояния на познанието. В резултат целият мозък мисли до краен предел, свързан, интегриран, без доминираща част. Всички наши системи на обучение, независимо на живо или на запис, не са нищо повече от заместител на механизма на лявото мозъчно полукълбо, което дава възможност на ползвателя-участник да достигне и задържи своите аналитични способности по време на необикновени и дори екзотични състояния на съзнанието. Те позволяват развитие чрез познаване и разбиране, и дават възможност да се преодолее най-голямата преграда — страхът.

Ние разкрихме, че територията на дясното полукълбо без ограничения е богата и изобилстваща почва за разработване от лявото, полукълбо. То е свързващото звено на цялото мозъчно съзнание, което произвежда безценни хранителни вещества.

В края на краищата работата бе напълно завършена. Институтът все още разработва начини за производство на обратни физиологични данни, които идентифицират форми на човешкото съзнание, основно неизвестни или непризнати от съвременните културни стандарти. Да вземем един специфичен пример: Ние търсим начини и способи да доведем до приемливи нива разнообразните изключителни човешки способности, които се появяват тук очевидно случайно през цялата ни история.

Продължителното изследване на тези и подобни линии предлага възможността за довеждане до разбираема и приемлива форма на истинската природа на неортодоксалните феномени на мозъка. Включването им към съвременния културен контекст може да се превърне в знаменателно събитие в човешката история.

Но като погледна своята работа и тази на Института, чувам тъничко гласче, което настоява да му бъде обърнато внимание. „Е, добре — казва то, а аз не мога да кажа, че се чувствам удобно, като го слушам. — Ако в този момент това е цялата работа, която си свършил, тогава наистина нещо липсва. Ето ти например показваш на хората как да използват целия си разум и да имат така наречения Различен Мироглед, но не изглежда да правиш нещо, за да ги подготвиш за онова, което наистина има значение. Тази работа със Системата за Живот на Земята наистина е много добра, но те не остават тук завинаги. Те очакват повече и аз трябва да ти кажа, че го очакват от теб. Е, какво ще кажеш за това?“

Да, разбира се, какво бих могъл да кажа…