Рагтайм в Симла

Глава десета

Донякъде гузен, Джо чинно се яви в резиденцията. Не си спомняше дали бе обещал на сър Джордж да присъства на вечерята, а вече бе девет и половина. Обаче с присъщата си гостоприемност сър Джордж дружелюбно изръмжа, като го видя да прекосява коридора към трапезарията.

— А, ето те и теб, друже! Разбрах, че за последно са те видели да влизаш с ескорт при мадам Флора. Рекох си, край, ще откара до сутринта! Момчетата са си момчета! Още по-зле, в Симла даже мъжете се държат по момчешки. Е, какви си ги забъркал, Джо?

— Направо съм смаян! — възкликна Джо. — Какви са тия твои информатори? Няма и десет минути, откак излязох от цветарницата!

— Няма нищо сложно — отвърна сър Джордж. — Хората обичат да ми се докарват. И понеже знаят, че ми харесва да съм осведомен за всичко, което става наоколо, начаса ми докладват за новостите. Значи си се запознал с мадам Флора?

— С нея и с оня хубостник капитан Едгар Трууп, а преди това имах продължителна беседа с Алис Кониърс-Шарп. Както навярно си уведомен, обядвах у семейство Картър.

— И какво за Алис?

— Тя е безкрайно очарователна, елегантна, компетентна и донякъде безмилостна. Очевидно жъне поголовни успехи. Радва се на добро реноме сред всички слоеве на обществото, дори и от твоя страна, ако не се лъжа.

— Всичко това е чудесно, Джо, но защо си мисля, че следва едно голямо „обаче“?

— Имаш право — неохотно призна Джо. — В цялата работа нещо ми убягва. Втълпил съм си, че съществува някаква връзка между нея и Корсовски. И тя, Реджи Шарп и Едгар Трууп са навързани по някакъв начин. Все повече ми се струва, че Едгар Трууп премълчава доста неща.

Джо обясни как стоят нещата с карабината калибър 303.

Докато говореше, в стаята се вмъкнаха наниз слуги, понесли супник, чапати, студена печена яребица и зелена салата.

— Предположих, предвид натоварената ти вечер, че не си хапнал нищо — рече сър Джордж. — Харесва ли ти това меню? Да поръчам още нещо?

— Не, не, няма нужда. Всичко е чудесно — увери го Джо и продължи разказа си. — Все ми се струва, че нишката води към катастрофата на влака край Бьон. — И той сподели със сър Джордж за вестника, който бе намерил в багажа на Корсовски. — На практика Алис нищо не си спомня. Изгубила е съзнание още при първия удар и се е съвзела чак в Бьонската болница. Според официалната статистика тя е единствената оцеляла, но ние открихме, че това не е вярно. В „Льо Матен“ е написано, че имало и британски офицер, някой си Симпсън, който пострадал зле във войната и още по-зле в катастрофата. Издирваме го под дърво и камък, макар че едва ли може да ни предостави адекватна информация.

— Брей, значи моите слухари все пак не са ми докладвали за всичко. Това с другия оцелял е голяма находка, а?

— Има и още един възможен източник. Макар че не е от оцелелите, все пак е очевидец и можем да изкопчим нещичко… Имам предвид Мари-Жан Питьо. Тя е в Симла.

— Да, знам я. Поредната французойка. Има бутик за дрехи. Май добре поминува. И какво би могъл да изкопчиш от нея?

— Казаха ми, че тя познава Алис по-добре от всеки друг и бдяла над нея след злополуката, която, изглежда, е била тъй важна за Корсовски. Смятам да я посетя. Макар че не знам дали това ще се понрави много на Алис.

— Ще му намериш колая, знам си аз — заяви сър Джордж. — Ще видиш, че „Ла Бел Епок“ не отстъпва на останалите френски заведения в града! Много шикарно! Напълно законно. Тузарска клиентела. Ама по моему тая Мари-Жан Питьо е странна птица, тъй да знаеш.

— Бившата медсестра?

— Аха. Изглежда свястна жена. Произхожда от добро католическо семейство. Искали да я направят монахиня, ама тя не рачила и се главила за сестра. Една такава грозновата, по-скоро мъжкарана. Явно рано-рано са я отписали от женитбата.

— Продължават ли да дружат с Алис?

— О, да, много са гъсти. Види ли зор Алис, все при нея тича! Двете бяха заедно на онова състезание по стрелба, същия ден миналата година, когато гръмнаха младия Кониърс. При това Алис изля мъката си точно на рамото на Мари-Жан, а не на благоверния й Реджи. Хайде, хапвай и да изпием по един портвайн. Може да идем в библиотеката — там е по-удобно.

Отнесоха чашите им в съседната стая.

— Много си я обичам тая стая — рече Джордж. — Някак си е уютна. Е, то стаите на горния етаж са предназначени за развлечения, ама нещо не ми е комфортно под ония високи тавани! Разполагай се на креслото до прозореца, дай да ти налея чашата и казвай какъв мотив според теб може да има Едгар Трууп? Защо му е притрябвало да затрие Кониърс, че и Корсовски след него? Освен, че някой може да му е платил, за да свърши мръсната работа?

— Не съм казал, че подозирам Едгар Трууп, ама си е баш така! Може би просто не ми вдъхва доверие, макар да знам, че не бива да се влияя от хорските приказки по негов адрес. Трябва да призная, че се държа като храбър юнак по време на разпита ни!

— Не си мисли, че си видял заведението на Флора в пълния му блясък — каза му Джордж. — Доколкото знам, то се простира на огромна площ. Това е една от най-старите къщи в Симла. Стига чак отвъд хълма, според моите съгледвачи — „в безбрежното пространство“, както го е казал поетът. Има около шест изхода. И някъде към трийсетина стаи. Дори да искаме, не можем да ги сгащим при някоя чистка. Аз не му мисля много — заведението изпълнява определени социални функции и доскоро не създаваше никакви проблеми.

— Доскоро ли? — полюбопитства Джо.

— Подозренията ни са много рехави — отвърна Джордж. — Нали знаеш как е в пограничните райони — хората се препитават от контрабанда. Злато, оръжия, жени. Така е от памтивека, ама напоследък играта загрубя. На тоя етап има излишък от оръжия — Англия и Франция се бяха презапасили за войната, а пък немските карабини са направо хит! След подписването на мира откъм арабските държави намирисва на робство.

— И смяташ, че заведението на Флора се е превърнало в център на оръжейна търговия?

— Съществува такава възможност.

Джо се намръщи.

— Всички пътища в това разследване водят до някоя елегантна, словоохотлива и услужлива дама, която гори от нетърпение да ми снесе решението на въпроса. И всяка си има по някой таен кавалер да я варди. Вземи например Алис — веднага се разприказва, а някъде в тъмното дебне Реджа Кхан, готов да се втурне да изпълни всяко нейно желание. После иде ред на също тъй приказливата, но далеч по-загадъчна Флора, закриляна от не по-малко съмнителния Едгар Трууп. Да не говорим за Клаудио, който й е верен като куче. И според тази очевидна аналогия излиза, че двете дружно се напъват да тикнат Трууп в устата на вълка, тоест на нас тримата — ти, аз и Картър!