Рагтайм в Симла

Глава девета

Джо сигурно бе очаквал да се запознае с някоя наперена мадам от типа на лондонските съдържателки на бордеи, с пронизителни очи, лоши зъби, напудрени с руж бузи и свистящи от задух гърди, целите ухаещи на евтин парфюм. Или пък някоя повехнала французойка в корсет, с тънки устни и касичка за пари?

Картър се усмихна под мустак, като видя слисаната физиономия на съратника си.

За миг Джо изгуби ума и дума. Почувства се като тринайсетгодишния хлапак, изпратен да прекара лятото в Лондон с двамата си позастарели чичовци на Итън Скуеър, които имаха задължението да му покажат града и да уплътнят ваканцията му по най-приятния начин. Според тях племенникът им, родом от пограничния регион между Шотландия и Англия, беше ни риба, ни рак, но очевидно се нуждаеше от светска шлифовка, затова го мъкнеха по какви ли не концерти и галерии. Тогава Джо се влюби. В Кармен.

Остана запленен от първата опера в живота си. На онази крехка възраст бе намерил отдушник за прясно покълналите си романтично-плътски мераци в образа на мецосопраното, въплътила се в ролята на Кармен. Цели седемнайсет години бе съхранил спомена за пищната й черна коса и блестящите очи, които го фиксираха с нескрито кокетство, сякаш бе единствен сред аудиторията, и фаталната, съблазнителна нотка в гласа й.

А когато след края на представлението чичовците му предложиха да го заведат при нея зад кулисите, на Джо направо му секна дъхът. Още помнеше мириса на газените лампи, подвикванията, смехът и суматохата в тайнствения бляскав свят зад сцената и допира на Кармен, която хвана горещата му ръка между хладните си длани и го целуна по двете бузи. Меката й коса докосна челото му и той напълно изгуби дар слово.

И сега, когато мадам Флора му протегна крехката си уханна ръка, той за миг остана безмълвен и прехласнат, обладан от някогашния спомен.

За да прикрие несвойствения за Джо унес, Картър се впусна в тривиалните английски любезности, запазвайки деловата нотка в гласа си, за да поддържа нужната според него дистанция между полицейски началник и съдържателка на бордей.

— Винаги ми е драго да те видя, Флора. Както виждам, добре я карате тука. Нека ти представя един приятел и уважаван колега…

Джо се окопити под словесния порой и се вгледа в усмихнатата жена пред себе си. Същата лъскава тъмна коса, но подстригана според модата в естествени букли край лицето й, големи тъмни очи, мургава кожа и правилен гръцки нос. Сигурно бе от Южна Франция, от Прованс, предположи Джо. Момиче от Арл.

— Madame — поде той, — je suis enchante de faire votre connaissance. J’ai tellement entendu parler de vous depuis mon arrivee, а Simla.16

— О, капитане! Дайте да говорим на английски, инак мистър Картър може да се почувства изолиран.

Говореше английски безупречно, със съвсем лек и крайно привлекателен акцент. За разлика от повечето французи, особено парижаните, които произнасяха твърдо гърлено „р“, тя го казваше по-меко и това затвърди впечатлението на Джо, че сигурно бе родена в Прованс. Навярно тъкмо затова Картър бе намекнал, че акцентът й бил малко „напевен“.

Джо обаче продължи в същия дух. Искаше да я чуе как говори френски.

— Madame est Arlesienne, peut-etre? Vois avez un leger accent du Midi, il me semble…17

— Ah, oui! Vous l’avez bien devin. Je suis, en effet, ne en Provence. Et vous allez maintenant sans doute faire des observations sur l’authenticite de la ligne greque de mon nez?18

И тя се обърна в профил и му се усмихна отявлено свалячески.

Тъкмо това се канеше да каже и той. Сега вече нямаше съмнение, че бе автентична французойка. Превключи на английски заради Картър, който седеше като на тръни.

— Според поверието, Картър, най-красивите жени във Франция произхождат от ранногръцки заселници. Вярваш или не, ама ако отидеш на някоя корида в Арл, ще се убедиш в думите ми.

— Не съм очаквала подобна галантност от един лондонски полицай — каза Флора.

— Дори лондонският полицай е в състояние да оцени красотата, където и да я срещне — отвърна Джо.

Картър се изкашля и строго погледна Джо.

— Е, ако приключихме с любезностите, нека да чуем какво има да ни каже Флора.

Лицето й помръкна за миг и тя им посочи да се разположат на канапето с позлатени крака, отрупано с бродирани възглавници. Докато се настаняваха, Джо следеше грациозните й движения из стаята. Взе гарафата с уиски и три чаши. Помещението не приличаше на ориенталския офис на капитан Трууп, но въпреки това бе обзаведено със замах и въображение. Стил „френско шато“, помисли си Джо. Кристални стенни свещници осветяваха огромен бюфет, в който се виждаха купища чинии от лиможки порцелан и венецианско стъкло, фин синьо-бял контраст и семпъл лукс. Навсякъде из стаята бяха разположени тънкокраки масички във версайски стил. Върху всяка от тях се виждаше красив златен или сребърен предмет. Голямата камина, в която тлееха една-две цепеници, бе украсена от двете страни с купидони от слонова кост, а отгоре висеше масивно огледало със златисти орнаменти. На полицата над камината тиктакаше изящен часовник „Севре“. Бледозелените стени с тъмна дървена ламперия придаваха на стаята спокойствие и елегантност.

Странна двойственост, помисли си Джо, макар че ефектът бе убедителен. Подобно обзавеждане със сигурност е излязло доста солено. Необичайно обкръжение за Флора, която разпаленото му въображение виждаше възседнала бял кон, в червена рокля с рюшове и волани, оголила обгорено от слънцето коляно, докато двамата с кавалера й подбират стадо черни бикове по ослепително напечените улици на Арл. Флора някак си не се вписваше в тази традиционна обстановка. Вместо червената одежда, която според Джо щеше много да й приляга, бе облечена в тъмносиня копринена рокля с модерната в момента дължина половин педя под коляното. Носеше копринени чорапи в телесен цвят, а тъмносините обувки вървяха в комплект с роклята. На шията си имаше наниз от перли, доста едри, забеляза Джо. При това от най-високо качество, прецизно подбрани и шлифовани. Обиците й също бяха тежкарски, комбинация от перли и диаманти. Дали винаги се обличаше по този начин, сякаш отиваше на коктейл в „Риц“, или просто се опитваше да ги впечатли? Може да се бе преоблякла, докато са разговаряли с Трууп. Но каквито и да бяха прадедите на Флора, каквито и да бяха личните й наклонности, очевидно бизнесът й процъфтяваше. Околният лукс не оставяше никакво съмнение в това отношение.

Домакинята наля на двамата уиски, от което те отпиха по глътка от учтивост, след което поставиха чашите на масичката. Взе кутия от кедрово дърво, отвори я и я протегна към тях.

— Тези тук са турски, а тези — обикновени.

Джо си взе една турска цигара и на свой ред предложи на Флора.

— Турски, благодаря. Не си падам по тютюна от Вирджиния — каза той. — А вие ще запалите ли?

Флора също си избра лека цигара и той се наведе, за да й предложи огънче. Тя вдъхна с наслада дима, после отиде до вратата, отвори я рязко и се огледа в двете посоки. Затвори я, върна се обратно и се настани на един стол срещу тях. Разиграва театър, подозрително си помисли Джо.

— Тук сте, за да разследвате убийството на руския певец, права ли съм?

— Точно така — отвърна Картър. — Освен това отново отворихме случая с миналогодишното убийство на Лайънъл Кониърс. Имаш ли някаква информация, свързана с някой от двата инцидента? — Той се обърна към Джо. — Мадам Флора доста често подочува нещица, които убягват на силите на реда и закона — подметна той кисело. — И естествено, ние й се отблагодаряваме подобаващо за предоставените данни. С други думи, оставяме я да върти бизнеса си, макар и да не е съвсем законен.

Двамата се усмихнаха един другиму заговорнически.

— Ами да, има нещо — поде тя колебливо. — Нещо, което ме притеснява и ми е трудно да го повярвам. И май не бива да ви го казвам, но все пак… — думите й замряха под напора на вътрешна битка и тя загриза палеца си.

— Знаеш, че винаги сме извънредно дискретни, Флора — добави Картър насърчително.

Тя кимна и видимо набра смелост.

— Чувам — по моите си канали — че издирвате оръжието на престъплението?

— Вярно е — рече Картър. — Карабина калибър 303. Съществува голяма вероятност и двете убийства да са извършени с едно и също оръжие.

— Мисля, че оръжието, което търсите, може би се намира на една крачка, капитане — заяви тя категорично и отново си дръпна от цигарата.

— Имате предвид двете карабини на Едгар Трууп? — попита Картър. — Да, разбрахме за тях и той ни даде картбланш да ги подложим на тестове.

— Две ли? — учуди се тя. — Капитане, той има три карабини.

Флора угаси цигарата си в една сребърна купа и се изправи.

— Елате с мен. — Погледна часовника. — По това време всички са заети долу. Не вдигайте шум.

Поведе ги по коридора, който се разширяваше в неголямо антре. В една ниша бяха окачени патрондаши и паласки, а в друга, зад заключена стъклена витрина, се виждаха две ловджийски пушки, друго оръжие от по-малък калибър и две карабини калибър 303.

— Две? — въпросително пошушна Картър.

Флора кимна отрицателно и посочи друг шкаф със солидна дървена врата. Повдигна се на пръсти и опипа горната дъска, откъдето взе ключето и отвори шкафа. Двамата надзърнаха вътре. Зад вратата се мъдреше трета карабина, увита в мазна кърпа.

Джо я подхвана внимателно за цевта и с мимика обясни на Флора, че иска да види и другите две карабини. Тя отключи витрината. Джо взе и тях. Подаде едната на Чарли Картър, а двете пъхна под мишница, сетне тримата се върнаха в стаята на Флора. Пушките изглеждаха гротескно сред красивата изтънчена мебелировка. Като не знаеше къде да ги дене, Джо ги пъхна под дивана.

Картър драсна набързо бележка до Трууп, в която му съобщаваше, че е взел карабините според уговорката им, за да бъдат изследвани в полицейското управление. Подаде я на Флора.

— Ето разписка за оръжието, за да спазим етикета — каза той. — А сега, Флора, кажи ни каквото имаш наум.

Тя отново се поколеба.

— Ненавиждам нелоялността. Винаги съм изисквала преди всичко преданост от служителите си. А сега се налага да издам човека, който ми е бил най-полезен, откакто се заселих в Симла, а аз не съм неблагодарница.

— Имаме си работа с убиец, Флора, а не с дребен крадец, задигнал сребърните ножове от някое парти — строго рече Картър.

— Да, разбира се, убийство — каза тя по-уверено. — Питам се дали Едгар е замесен по някакъв начин? Знаете, че са първи приятели с Реджи Шарп. И аз като другите в Симла си мисля, че Реджи щеше да е много благодарен, ако шуреят му изчезне от сцената. И към кого би се обърнал? Към Едгар, естествено. Едгар е много печен в тия работи, има връзки с какви ли не пройдохи. Да, ако му е била нужна помощ, сто на сто би дошъл при Едгар. Те са крайно сплотена дружинка — винаги си правят услуги… А Едгар е много добър стрелец.

— Флора — поде Картър, — искам много да внимаваш и да обмислиш добре твърденията си. В момента разговаряме на четири очи, но все пак ти обвиняваш в убийство човек, който, независимо от репутацията си, минава за твой съдружник в бизнеса. Ние също храним подобни подозрения. Доколко си готова да ни сътрудничиш? Питам се защо изобщо ни се доверяваш?

Флора смукна дълбоко от цигарата си, преди да отговори, при което грижливо гримираното й лице за кратко придоби измъчен израз.

— Ще ви сътруднича максимално.

— Трууп си има солидно алиби — каза Картър. — И при двата инцидента е бил с аверите си. Те сигурно ще го потвърдят, няма как да ги опровергаем. Имаш ли някакво по-специално основание да го подозираш?

Тя отвърна, без да се замисли.

— Да, капитане. Преди убийството на Кониърс Едгар беше затънал в дългове от хазарт. Опита се да изкопчи повече от полагаемата му се печалба от бизнеса, но аз се възпротивих. — При тези думи по челото й пробягна сянка на тревога, граничеща със страх. — Боя се, че много го разгневих. Наговори ми разни нецензурни думи и добави, че знаел откъде може да си набави парите. Доста се почудих на това.

— А на какво дередже е сега? — попита Картър. — Има ли признаци за подобрени финанси?

— Знам ли… Не съм много сигурна. Ама, господа! Капитан Сандиландс! Имам ли вашата дума, че всичко ще си остане между нас? Само да разбере Едгар… хич не си поплюва, сигурно знаете. За разлика от мен той не е персона нон грата. Има връзки навсякъде, по неведоми за мен пътища влиянието му стига къде ли не. Той си знае с какви хватки държи изкъсо приятелчетата си.

— Намеквате, че знае за кирливите ризи на някои безскрупулни големци, които би могъл да застави да ви навредят? — попита я Джо.

— Да ми навредят ли? — усмихна се Флора. — Та той би поставил кобра в кревата ми!

Картър се размърда неловко.

— Виж какво, Флора, много сме ти благодарни за информацията. Не поемаш какъвто и да било риск, уверявам те. Разчитай на нашата дискретност.

— Флора — сериозно поде Джо. — Все още не ми е ясно защо ни казваш всичко това. Да не би да се каниш да разтуриш орталъка си с Трууп? И то веднъж завинаги? Решила си да сложиш край на една красива дружба? Или просто се касае за недоразумение между любовници?

— Да разтуря орталъка си с Едгар? Изобщо не бих дръзнала на подобна стъпка.

— Засега нещата остават така — каза Джо. — Но ако се наложи да влезем във връзка с теб, без да будим подозрения, незабелязано от Трууп…

— Има начин. Свържете се с Клаудио. Той е дискретен и ми е напълно предан. А сега ще ви изведа през страничната врата. Едгар ще надуши нещо, ако не се появя скоро. — И тя се усмихна лукаво. — Тази вечер имаме много високопоставен гост.

Докато се връщаха в управлението в падащия сумрак, двамата коментираха преживяното ту разгорещено, ту шеговито.

— Слушай, Сандиландс — рече Картър, като му върна пакета с цигарите. — Друг път ме предупреждавай, щом си наумиш да спретнеш някой номер.

— Аз просто импровизирах. Според мен си струваше — отвърна Джо. — Но цялото място гъмжеше от пушачи на всякакви цигари, тъй че не постигнахме кой знае какво. Дори самата мадам си пафка сегиз-тогиз.

— И докъде стигаме в такъв случай? Трууп, Флора, Реджи — цяла колекция от образи, които май си имат зъб един другиму. Ти на кого залагаш? Дали може да се вярва на Флора?

— Е, Трууп явно не е цвете за мирисане, ама пък и не е чак толкова печен.

— Охо! Как разбра?

— Ами, първо на първо, измъдри прекалено засукано алиби, в което са замесени трима-четирима души. Ако е истина, няма проблем. Ама ако е скалъпено, се иска голям майсторлък да синхронизираш показанията им, тъй че да изпеят еднаква версия като тримата влъхви. Такова алиби за нула време ще стане на пух и прах. Искаш ли да видиш как става?

— Аз ще поема Джони Бристоу, а ти се заеми с Джаки Карлайл — въодушевено отвърна Картър.

— Сигурен съм, че все някъде ще се издънят. Не хванах вяра на всичко, което чухме.

— А пък и тия пушки! Ще наредя веднага да ги подложат на тест. Утре ще направим няколко изстрела и ще пратя резултатите в Калкута.

— Ами отпечатъците? — попита Джо. — Имате ли оборудване за снемане на отпечатъци? Бих могъл…

— Разполагаме с всичко необходимо — поверително рече Картър.

— А какво мислиш за обвиненията на Флора към бизнес партньора й? Дали не иска да се отърве от него? И наистина ли му има страха? Ти май добре я познаваш.

— Не съвсем — смотолеви Картър. — Според мен тя е загадка за всички. И хич не се връзвай на опасенията й — нима крокодилът се бои от заек? Да си кажа правичката, ако ми налетят и двамата по тъмно, сто на сто ще избера Трууп за противник.

— И все пак — поде Джо бавно — тя изглеждаше тъй покрусена, когато каза, че е персона нон грата и няма влиянието на Трууп… По моему в думите й пролича неподправена несигурност и боязън. Не смяташ ли?

— Я не се занасяй! — скастри го Картър. — Флора е голяма чаровница, при това много обиграна, красива и донякъде сексапилна. Това подлъгва доста мъже. И като сме на тая тема, твоя милост как се чувства? Кръвно, пулс, дишане? Не забравяй, че тя върти тотално неморален бизнес. Прави ми мили очи само защото е наясно, че мога да й хлопна кепенците. А тукашните люде не долюбват твърде много поминъка й. С нея сме се спазарили, ама далеч не сме другари. Едва ли има нужда да те предупреждавам, Джо, ама бъди нащрек! Наистина! Скрий си парите и пищова под възглавницата!

— Чак пък толкоз! По моему тя изобщо не ни правеше мили очи. Пък и мен не ме хващат уроки!

— Да, да! Мигна ти два пъти на парцали и ти сдаде багажа! Май ще трябва да ти пазя гърба, Сандиландс. Сега ще дам на момчетата да отнесат пушкалата в управлението, а аз поемам към къщи. Мег ще се радва да ме види. Ако не се помайваш, може да хванеш десерта у губернатора. Той си кротува у дома, а не хойка из заведението на мадам Флора! — Той се засмя. — Тя нали спомена, че тая вечер ще имат важен гостенин? Жалко, че никога няма да разберем кой е бил.