Рагтайм в Симла

Глава двадесет и първа

Флора пое нетърпеливо синята кутийка и я отнесе на масата в центъра на хола. Върна се и заключи вратата. Прехапала устни от вълнение, тя я отвори и надзърна вътре. Ококори се слисана, сетне въздъхна раздразнено, извади накита и го вдигна срещу светлината. Първоначалното й слисване бе последвано от изблик на гняв при по-обстойния преглед. Повъртя го в ръцете си, докато накрая погледът й бе привлечен от изящния обков върху обратната страна на бижуто. Щом като златарят си беше дал труда да изпипа и опакото, може би твърде прибързано бе заключила, че държеше в ръце кичозно скалъпена имитация на някогашен уникат, някаква нелепа шега от страна на Робъртсън.

Взе от чекмеджето бижутерска лупа и подробно заразглежда накита. Въздъхна. Повторната оценка на бижуто я обезпокои още повече от началното й впечатление. Каква беше тая работа? Защото нещо определено не беше наред. Погледна рубина в центъра и промърмори:

— Ти си ключът от загадката. Носиш ми някакво важно послание. Ала как да го разгадая? Кой ли те е пратил? Според мен това не е почеркът на Робъртсън.

Тя се хвана за главата и изпадна в дълбок размисъл. След една-две минути по лицето й плъзна хитра усмивчица. Потърка любовно хладния камък в бузата си и взе решение. Изправи се и отиде в съседната стая, където роклите й бяха складирани в няколко гардероба. Отвори един и започна да преглежда закачалките с копринени и кадифени одежди.

— За това разкошно бижу се иска и разкошна дреха — рече си тя и избра семпла рокля от черно кадифе с дълбоко деколте. Облече я и нагласи брошката между гърдите си. Сетне се пофръцка пред огледалото, възхитена от постигнатия ефект. Точно това й трябваше.

Флора взе един френски роман и седна да чака.