Рагтайм в Симла

Глава двадесет и четвърта

Групичката се отправи към полицейското управление смълчана и умислена. Наместо очакваната вълнуваща тупурдия с показни арести, се налагаше тепърва да преразгледат основните пунктове на внимателно построената си теория и по всяка вероятност да запишат трето убийство на сметката на Изабел. Нещата се влошаваха допълнително от демонстративното задоволство на Флора, която направи на пух и прах теорията им. „Проклетница!“ — изруга мислено Картър. „Евтина тротоарка!“ — рече си наум Джо. Симпсън, който въпреки добрите си намерения нямаше как да помогне в случая, покорно се отправи да обядва у Мег и да й съобщи, че Джо и Картър ще дойдат при първа възможност.

Двамата се тръшнаха отчаяни на столове в кабинета на Чарли. Той въздъхна и измъкна от чекмеджето някакъв лист, изписан с префърцунен готически стил и подпечатан с восък и завъртени подписи. Джо мигом схвана естеството на документа.

— Писмена заповед?

— Да. Реших, че е добре да я подготвим за всеки случай. Нещата се развиват светкавично и май че е хубаво да разполагаме с писменото съгласие на сър Джордж. Изглежда, ще имаме нужда от тази заповед.

Джо не си направи труда да попита чие име фигурираше в документа.

— Трябва да си бил дяволски убедителен и нахъсан, щом си успял да го кандърдисаш да подпише ареста на Алис Кониърс.

— Едва не се наложи да го заплаша с оръжие! Изчаках те снощи да си легнеш, после двамцата си наляхме по още едно бренди. Тогава се заех да го обработвам, настоявайки да впрегнем всички законови лостове за такава влиятелна и маневрена личност като мис Изабел. И уж случайно носех заповедта в джоба си. — Той се усмихна. — А когато Флора се появи на хоризонта, реших, че в крайна сметка няма да ни потрябва.

— Виж, Чарли… — поде Джо бавно.

— Няма нищо, старче! Знам какво ти е на душата. Не се налага да присъстваш при ареста й — няма да си в безопасност при такава операция. Само да те погледне с тия просълзени сини очи, и ще те сложат в графа „Съучастници“. По-добре стой настрана — тъй викам аз!

— Има ли нещо за уточняване? — запита Джо с нотка на отчаяние. — Преди да се впуснем в атака? Да съберем допълнителни доказателства? По моему данните срещу нея са крайно рехави и се базират най-вече на слухове, съвпадения, умозаключения и нападки.

Докато двамата правеха последна равносметка на развоя на събитията и разсъждаваха за алибита и вероятни мотиви, в стаята влезе хавилдар с телеграма в ръка.

— От Калкута, сахиб.

— Анализът на куршумите! Крайно време беше! — възкликна Картър и разкъса плика. — Да видим сега какво имаме.

Той прочете внимателно съобщението два пъти, сетне подаде листовете на Джо. Писанието гласеше:

— Уф, май става още по-заплетено — въздъхна Джо. — Според експертизата излиза, че Едгар Трууп не е оставил отпечатъци по нито една от карабините, които взехме от заведението на Флора. Е, може и да е скътал още пушки на друго място, разбира се. Каква ирония — единственото сигурно доказателство увисва във въздуха, без конкретен заподозрян.

— Дай да поумуваме. Предполагам, че тъй като ти си имал вземане-даване с хората от Калкута, на теб трябва да се сърдим — тоест да благодарим — за извънредно лаконичния начин, по който е поднесена информацията! Куршумът, покосил Лайънъл Кониърс (тоест куршум А, който извадихме от тялото му), е бил изстрелян от карабина, обозначена с „А“. Двата куршума, затрили твоето руско другарче, са били изстреляни от различно оръжие, маркирано с „Б“. А трите пушки, които взехме от Флора — двете карабини и ловджийката — са абсолютно чисти и нямат нищо общо с убийствата. Карабините са целите с отпечатъците на Трууп, а другото пушкало блести като ново-новеничко. Какво значи всичко това?

— Май е по-лесно да започнем отзад напред — рече Джо. — Флора, в пълно неведение за модерните методи на балистична експертиза, се е опитала да натопи Трууп за убийствата. Предполагам, че собственоръчно е лъснала третата пушка, за да събуди подозрения. И в цялата картинка няма нищо сложно — достатъчно е да си спомним оня младок Клаудио, заради когото навярно й се ще да се отърве от Едгар Трууп! Ала остава открит въпросът, че при двете покушения са били използвани различни оръжия. Ето това ме безпокои… Същият стил, даже същите цигари, а различни оръжия…

— Аз не виждам нищо необичайно — заяви Картър. — Мнозина в Симла имат по няколко пушки — някои са спортни, други — ловни. Или пък просто ги колекционират. По брой пушкала на глава от населението надминаваме дори Тексас!

— Това е вярно — съгласи се Джо. — Само че в случая не се касае за редовите граждани на Симла, които се забавляват със спортна стрелба или лов, или колекционират оръжия. Имаме си работа със снайперист. — Джо неволно потрепери при спомена за снарядите, пред които инстинктивно бе свивал глава в продължение на няколко години. — Тази порода ми е пределно ясна. Привързват се към едно определено оръжие и се вкопчват в него. Познават го изтънко, знаят особеностите му — всяка карабина си има характер — и никога не го зарязват. Познавам професионални снайперисти, които изкараха цялата война с едно-единствено оръжие. Не… „Убийство А, оръжие А, Убийство Б, оръжие Б“ — ето къде е цялата загадка!

Той се помъчи да си припомни нещо, което бе споменала Алис във връзка с убийството на Лайънъл и което му бе прозвучало фалшиво, но докато бистреше мислите си, телефонът върху бюрото на Картър нададе обичайното си глухо ръмжене и дрънна пронизително.

— Капитан Картър, полицейско управление Симла… Да, тъй беше… Така ли? Браво на вас! Значи в седем часа довечера? Много ти благодаря, Патуа Сингх. Наистина!

Той остави слушалката и припряно се обърна към Джо.

— Спипахме ги!

— Кого сме спипали?

Картър погледна притеснено часовника си.

— Птичките се канят да отлетят! — драматично заяви той, като се наслаждаваше на момента. — Обади се началникът на гарата в Калка. Помолих го да ме извести, ако някой от нашите заподозрени направи резервация за влака. Дал съм нареждания да наблюдават и шосетата. Чакай малко, Джо!

Той изтича до вратата, разпореди се гръмко и препаса своя „Сам Браун“.

— Резервирали са цяло първокласно купе до Бомбай! Само за двама пътници. И са платили с чек от ИКТК. Влакът тръгва от Калка в седем часа, което означава, че Алис и спътникът й по всяка вероятност ще хванат местния влак в два часа, за да направят връзката. Това е след половин час. Нямаме много време.

Той сгъна заповедта и я пъхна в джоба си. Тъкмо се канеше да каже нещо на Джо, когато хавилдарят се появи повторно с грейнало лице.

— Сахиб, сър! Донесоха ни, че мемсахиб Шарп е минала с тонга по Главната преди десетина минути. Били две тонги! Във втората били багажериите им! Тръгнали към шосето за Калка.

— Тръгнали? Кой е другият? — попита Картър.

— Патанът, сахиб. Реджа Кхан.

Джо проследи покрусен как Чарли Картър и потерята му излязоха от полицейския двор и поеха в посока към гарата. В последната минута Чарли се бе обърнал и заслонил с длан устни, му бе подвикнал:

— Джо, да не би да размисли? Ела с нас!

Джо поклати глава.

— Това е по твойта част, Чарли. Няма какво да се бъркам. Ти трябва да извършиш ареста. Аз оставам да пазя тила!

Джо лениво пристъпи към верандата. Не искаше да присъства на следващия етап от операцията. И не само защото щадеше реномето на Чарли. Той беше прав, като спомена, че може да го таксуват в графа „Съучастници“. Не му се щеше да стане свидетел на арестуването на Изабел. Не желаеше да види как я подвеждат под отговорност. За кой ли път се замисли за доказателствата. Имаше ли основание за съдебен процес? Как можеха да докажат на обществото — камо ли пък пред съда — че години наред мнимата Алис бе разигравала сума хора като пионки? В това число сър Джордж, хайлайфа на Симла и безчет високопоставени приятели и колеги? Дори най-сърдечната си приятелка Мари-Жан Питьо? За разлика от Чарли той не бе нито тъй въодушевен, нито толкова категоричен. А сега му предстоеше да докладва на сър Джордж. Джо не бързаше да го стори.

Излезе на улицата, за да спре някоя тонга, ала остана стъписан от появата на Едгар Трууп, който влетя на полицейска територия. Остана още по-слисан, като видя, че бе повел и втори кон. Гостът го поздрави припряно.

— Хубаво, че те сварих, капитане — рече той. — Има ли де да си поговорим? Ама бързичко, че няма много време.

Джо се поколеба.

— Ами да влезем вътре. Чарли едва ли ще възрази, ако поседим една-две минути на верандата му.

Трууп прекрачи гривата на коня и скочи на земята, като властно подвикна на един от конярите.

— За мен е все едно. Слушай сега — подхвана той, щом двамата се настаниха, — не искам да се натягам и бог ми е свидетел, че нямам нищо общо с тая работа, ама на излизане от пансиончето ми зърнах цяла върволица ченгета воглаве с Чарли Картър. Силата на закона в пълен комплект! Май че бяха тръгнали към гарата, прав ли съм?

Джо се позамисли и накрая отвърна:

— Е, не знам доколко си загрял какво се мъти, но и бездруго много скоро новината ще гръмне, тъй че защо да крия от теб? — тръгнаха да арестуват Алис Шарп.

— И той си мисли, че ще я свари на гарата?

— Да, така е. Двамата с Реджа Кхан са резервирали места от Калка до Бомбай. Изпратили багажа предварително и взели още със себе си. Може би вече си разбрал, че пиеската свърши и Чарли отиде да спусне завесата.

— И аз тъй си рекох… — Той се приведе напред на стола си и заприказва бързо и припряно. — Искам да ме разбереш правилно — и аз се възхищавам на Алис, макар и пряко волята си. Не че съм хлътнал по нея, ама й имам уважението. В очите на тукашните люде минавам за непрокопсаник. И ти си мислиш тъй, нали? Прав съм. Само че в сравнение с Алис аз съм света вода ненапита. Едва ли знаеш и половината истина за нея! Факт е, че тя безскрупулно се възползва от всеки, изпречил се на пътя й, включително и от моя милост. Възлагала ми е поръчки, сред които между другото не е било убийство, и ми е плащала добре. Макар да съм пушка под наем, набий си в главата, че не съм се забърквал в убийството на Кониърс или оня клет руснак.

Джо го прекъсна.

— Това е въпрос на улики, Трууп — заяви той, — и е от компетенцията на полицията.

Трууп изсумтя подигравателно.

— Алис и Реджа Кхан са тръгнали към гарата и Чарли се е втурнал по петите им — не ти ли се вижда чудно, че двамата са побягнали тъй демонстративно? Пред очите на целия град? Насред Главната? И Чарли припка подире им с белезници в джоба си, за да сгащи злосторниците в последния момент! Дали това е в стила на скъпата ни Алис? Дали жената, която три години разиграва целия свят, ще сгафи тъй глупешки? Ами! Щом стигне гарата, Чарли ще се окаже с празни ръце!

— Как тъй с празни ръце?

— Ще ти река, ама дали в таз полицейска служба може да ми предложат едно питие? Бая прахоляк нагълтах днеска!

— Чарли едва ли би се поскъпил — отвърна Джо и посегна към гарафата с уиски и чашите, наредени върху перваза. — Карай нататък. Какво се канеше да ми кажеш?

— Слушай — подхвана отново Трууп. — На гърба на гарата се намира старият склад на пощата. Сега е запуснат. Нямаше как да ми убягнат от погледа двата коня — охранени добичета — които висяха пред склада напълно оседлани, наглеждани от един коняр. Не е тукашен. Според мен е някой от родата на Реджа Кхан. И за кого са тия две кончета, а? Има и още нещо. Алис и Реджа минаха на две крачки от мен и на пръв поглед Алис беше издокарана като да пътува с влака към Калка. Ама само на пръв поглед. Но аз имам навика — може да ти е познато — като зърна някое страхотно парче от типа на Алис, да го огледам от глава до пети. Даже си представям какво ли бельо носи, че и как би изглеждала без дрехи. Познато ли ти е? И никога не греша за тия неща! Под демодираната дълга рокля Алис бе навлякла брич за езда и ботуши. Просветна ли ти? На мен ми хрумна, че вероятно се кани да се метне на някой кон и докато Чарли се размотава край парадния вход и я чака, тя ще се измъкне през задната врата и ще набере голяма преднина. — Той отпи глътка уиски. — А ония кончета бяха доста яки, да знаеш!

— Трууп — рече Джо, — може да се окажеш прав, а може и да грешиш. По моему имаш право. Само че защо ми разправяш всичко това? Имаш ли сметки за разчистване? Не те познавам добре, но смятам — не се засягай — че си плътно ангажиран в бизнеса с разчистването на сметки. Тъй че кажи ми за какво става въпрос?

Едгар Трууп внезапно се изчерви, обърна се към Джо и злобно просъска:

— Алис! Величайшата директорша на ИКТК! Първа дружка на лейди Рединг! Злочестата женичка на оня пияница Реджи! Обект на толкоз милозливост от страна на другите женоря! Проклетница! „О, капитан Трууп, много сте любезен. Сега ми кажете колко ви дължа?“ Или пък: „О, капитан Трууп, имам една комисиончица за вас. Дали ще бъдете тъй любезен да… Ужасно съжалявам, че трябва да се правим на непознати пред обществото… Не бива да се огорчавате, ако се наложи да ме почакате… ужасно съм заета.“ Третираше ме като момче за всичко! А се оказа една нищо и никаква шафрантия, ако се вярва на думите на Флора! Аз — а също и неколцина други в Симла — много ще се радваме да й натрият носа подобаващо!

— Значи казваш, че са потеглили с ония вихрогони, ама накъде ли?

— Сто на сто не към Калка! Според мен Картър и хората му ще се втурнат да ги гонят в оная посока и ще изгубят сума време, докато се осеферят, че са ги натирили по грешни следи — а те със сигурност са се погрижили да оставят фалшиви знаци по пътя. Докато се върнат по обратния път, Алис и Реджа Кхан ще са навлезли доста навътре в хълмовете. Запътили са се към Борендо и прохода Залори, а после навярно ще продължат на север през Манали. Това е задната врата за напускане на страната. Оттам е Реджа Кхан. Всеки втори от тамошните хора му се пада братовчед.

— Добре де, Трууп, ама това какво общо има с Алис? Къде се е емнала тя с празни ръце из хималайската пустош?

— С празни ръце ли? Та кога тая госпожичка е била с празни ръце? Къде според теб са ония бижута, платени от ИКТК и минали през канала на Робъртсън? Накити от висока класа, имам предвид международна класа — Алис не се хабеше да събира дрънкулки, пък и труфилата заемат малко място. Можеш да скриеш в кюлотите си откуп за кралска особа! Да не мислиш, че са в някой сейф в ИКТК? Или заключени в най-долното чекмедже на Алис? Ами! Кротуват си в дисагите връз седлото, на път за прохода Залори. И защо смяташ, че е пустош? Хич не е тъй, стига да познаваш околността. Ела да видиш!

Той влезе в кабинета на Чарли и посочи картата на стената.

— Ето я Симла. А тук в южна посока е железопътната линия от Калка, която води към Делхи и лайнера „Р&О“ в Бомбай. Но на север — гледай! Прекосяваш планината — задния вход на Реджа Кхан — и криволичиш към Джогиндар Нагар. Това също е железница, която води към Амритсар, Лахор и накрая Карачи. От Карачи може да се хване корабът от Бомбай за залива, и оттам — към Лондон и остатъка от света. Стига да ти позволят да напуснеш племенната територия, разбира се.

— Как мислиш, какъв е залогът на Реджа Кхан в това начинание?

— Алис, разбира се! Парите и Алис — в този ред. Това е залогът му. Та то е очевидно, нали?

Джо си спомни как по време на първия разпит Алис му бе лъхнала на сандалово дърво, а по-късно бе доловил същия мирис и у Реджа Кхан.

— Вярвам ти, Трууп — безпрекословно заяви Джо. — Вярвам ти напълно. Намекваш, че Алис е в опасност?

Трууп му хвърли продължителен непроницаем поглед.

— Не знам — отвърна той накрая. — Запътила се е към вилаета на Реджа Кхан, а знаеш ли каква приказка има? „Вярвай повече на плъх, отколкото на змия, и повече на змия, отколкото на човек от племето патан!“ Алис знае, че в Симла песента й е изпята. Реджа Кхан също е наясно по тоя въпрос. Само че не се знае дали двамцата имат едно и също наум? Да, главната им цел съвпада — да се измъкнат от страната с плячката, плод на тригодишното им обирджийство в ИКТК. А сетне? Според мен тогава пътищата им ще се разделят. Алис навярно се кани да напусне страната с богатството си под прикритието на Реджа Кхан, а след това да се засели някъде извън британската юрисдикция.

— Спомена ми, че иска да живее в Америка — спомни си Джо.

— Да, това е напълно в неин стил. Там ще й хареса. Ще цъфне и ще върже. Но за Реджа Кхан не знам — не го виждам да напусне пределите на бащините си земи.

— Не ми отговори дали Алис е в опасност?

Трууп авторитетно заяви като човек, който знае какво говори.

— Не, по моему тя не е изложена на риск, докато не дойде краят на пътуването. Но тогава, от гледна точка на Реджа Кхан, тя ще е бита карта. И макар да си е умница, не виждам как ще се измъкне жива. Ще я щади, дордето му е нужна успешно да стигне до родината си. Ония планинци хич не цепят басма на жените, особено на кръшнали съпруги. Едва ли ще тръгне на пикник из Хималаите с двамина почтени люде като Трууп и Сандиландс!

Макар да изрече това с лековато-циничен тон, лицето на Трууп помръкна.

— Мътните да я вземат! — яростно възкликна той.

— А сега какво ще правим?

— Ами Чарли сигур е отпрашил по шосето за Калка. Не се знае колко време ще мине, докато се усетят, че са ги пратили за зелен хайвер. Ще доприпка обратно в Симла с голямо закъснение. Трябва да им пресечем пътя към прохода Залори. Отвъд ще ги чака неговото племе. Имаме шанс да ги възпрем единствено ако им попречим да минат прохода.

— „Имаме“ ли? Трууп, аз не разполагам с никакви правомощия.

Трууп прекоси стаята, грабна една пушка от лавицата и я подхвърли на Джо.

— В хълмовете единственото правомощие е оръжието. Съобразих да взема едно от държеливите кончета на Реджи от обора в пансиона. Добичето е малко нервно, ама ти си момче арабия, ще се справиш. И щом ще идваш с мен, вземи някоя връхна дрешка на Картър, че по туй време в планината е голям студ. Хайде, метни си това кожухче — Чарли няма да се разсърди.

Той взе от закачалката зад вратата поизвехтяло мъхесто палто от овча кожа и го подаде на Джо, който изгледа дрехата доста подозрително.

— Тая овца наистина ли е умряла?

— Щеше да вони на поразия, ако не бе тъй. Хайде, стига сме се размотавали. Вече имат преднина от двайсетина минути. С мен ли си?

Джо шумно захлопна вратата след себе си.