Рандеву

14.

— Трябва да отбележа, че ти явно оцеляваш. Съпружеският живот ти се отразява много добре — Питър взе гарафата и си сипа вино.

Двамата седяха в библиотеката.

— Благодаря ти, Шелдрейк. Наистина, не всеки би оцелял, ако е женен например за Аугуста.

— Това означава, че си доста издръжлив. Но аз забелязвам също и промяна в характера и темперамента ти. Питам се дали някога си се занимавал с празненства или приеми.

Хари направи гримаса и отпи вино от чашата си.

— Наистина. Но това се харесва на Аугуста.

— Значи ти обичаш да я глезиш, а? Учудващо! Никога не си глезил никого — усмихна се подигравателно Питър. — Казвах ли ти, че тя ще бъде добра съпруга, Грейстоун?

— Да. А сега ми разкажи как вървят работите с другата госпожица Болингър.

— Успях да й направя впечатление. Разбира се, с много усилия. Шръгс ми помогна много, той например знае всички нейни вкусове и желания. Няма да повярваш какви книги съм прочел, за да мога да разговарям с нея, докато танцуваме. Прочетох например и една от твоите книги.

— О, поласкан съм. Като говореше за Шръгс, как е Сали?

Лицето на Питър тутакси помръкна.

— Тя все повече и повече отслабва физически, Няма да я бъде дълго. Единственото нещо, което я поддържа, е растящият й интерес към произхода на Лъвджой. Събира информация за теб.

— Миналата седмица ми изпрати писмо, че е събрала много малко неща — каза Хари.

— Между другото този човек има безупречно минало. Той е последният от рода си, има имение в Норфолк. Изглежда е доста богат. Няма много роднини. Инвестирал е пари в минното дело. Има отлично военно досие. Добър картоиграч, популярен сред жените, няма близки приятели.

Хари гледаше виното в чашата си.

— Да, ето още един бивш войник, който се развлича с невинни млади дами — промърмори той.

— Мислиш ли, че се занимава с предизвикателства? Някои мъже се развличат, като се дуелират например — отговори му Питър.

— Не зная, възможно е. Неговата цел по-скоро беше да ми попречи да се оженя за Аугуста, отколкото да ме предизвика на дуел. Той искаше просто да я дискредитира в моите очи.

— А може би той я е искал за себе си.

— Сали ми каза, че той не обръщал никакво внимание на Аугуста до обявяването на годежа ми с нея.

— Ти май спомена, че някои мъже се забавляват, като предизвикват други на дуел — Припомни му Питър.

— Много добре, Шелдрейк. Благодаря ти за информацията. Сега обаче имам за теб по-интересна задача.

— Каква? Пак ли се отнася за този негодник?

— Може би той е бил член на „Сабя“ — стария войнишки клуб. Спомняш ли си?

— Но той изгоря преди две години.

— Точно така. Нуждая се от списък с имената на членовете — каза Хари и му подаде листа, изписан с кръвта на Ричард.

— Ех, Грейстоун — въздъхна Питър и го пое от ръката на приятеля си, — ти никога няма да престанеш да ме удивляваш. Как попадна на това нещо?

— Ако Краули не го беше взел, може би то щеше да бъде наше още преди две години.

— Краули?! Този надут идиот?

— За жалост, да — Хари се наклони към Питър и те заговориха шепнешком.

Бетси тъкмо окачваше рубинената огърлица около врата на Аугуста, когато на вратата тревожно се почука. Тя отиде да отвори и се намръщи, като видя на прага младата камериерка, която изглеждаше притеснена.

— Какво има, Моли? — попита властно Бетси. — Безпокоиш графинята. Тъкмо привършвахме с тоалета. След минута тя ще слезе да посрещне гостите си.

— Съжалявам, че я безпокоя, но става дума за госпожица Флеминг. Графинята ме помоли да й помогна с тоалета. Госпожицата обаче не иска никаква помощ. Много е притеснена.

— Какво се е случило, Моли? — Аугуста стана от стола си пред огледалото.

— Госпожица Флеминг не иска да облече роклята, която вие наредихте, мадам. Казва, че цветът не е подходящ.

— Ще поговоря с нея. Бетси, ела с мен. Моли, виж дали някой друг се нуждае от помощ.

— Да, мадам — Моли хукна надолу по стълбите.

— Хайде, Бетси — Аугуста тръбна с енергични крачки по коридора. Златистата й рокля се развяваше, а сатенените пантофки проблясваха изпод нея.

Бетси подтичваше след господарката си. Двете стигнаха до крилото, където се намираше стаята на Клариса. В коридора се сблъскаха с едро, плещесто момче, облечено в ливрея.

— Извинете, госпожо — младият човек се стресна и едва не събори графинята.

— Кой си ти? Досега не съм те виждала тук.

— Казвам се Роби. Дойдох преди два дни, наеха ме за приема като лакей.

— А, добре тогава, бързай. В кухнята се нуждаят от помощ.

— Добре, госпожо.

Най-сетне Аугуста спря пред вратата на Клариса и почука.

— Клариса? Какво правиш вътре? Отвори веднага вратата! Нямаме време.

Вратата се отвори и Клариса се показа на прага, облечена по халат. Прошарената й коса беше прибрана в муселинена шапчица.

— Няма да слизам долу.

— Глупости. Трябва да дойдеш. Тази вечер ще те представя на чичо си. Нали ти обещах?

— Не мога.

— Заради роклите ли? Когато пристигнаха днес следобед, не бях много сигурна, че ще харесаш цветовете.

— Но те не са същите.

— Я дай да видя — Аугуста отвори гардероба. Вместо сивите и кафяви рокли, които Клариса обикновено обличаше, там бяха наредени нови рокли в различни цветове.

— Точно както ги поръчах — каза Аугуста.

— Вие сте ги поръчали? Мадам, аз позволих да подмените гардероба ми, като вземете предвид поста ми на гувернантка в тази къща. Но поръчах на шивачката роклите да бъдат в по-тъмни и приглушени тонове.

— Но цветовете не са крещящи. Ето например тази с цвят на аметист. Ще ти отива, повярвай ми. Хайде, бързо я обличай. Бетси ще ти помогне.

— Не, не мога да я облека. Много е светла за мен.

Аугуста я погледна строго.

— Трябва да запомните някои неща, госпожице Флеминг. Първо, вие сте член на нашето семейство и графът ще бъде много разочарован, ако не дойдете. Надявам се, че няма да направите това.

— О, Господи!

— Второ, моят чичо, на когото искам да ви представя, живее в Лондон и има вкус към добре облечените и изискани жени. Разбирате какво искам да кажа.

Тя знаеше, че сър Томас щеше да обърне внимание не на дрехите на Клариса, а на ума й. Но Аугуста искаше тя да направи добро впечатление на всички. И още нещо — беше намислила да обвърже не само интелектуално и професионално чичо си с роднината на Хари.

— Ясно — отговори Клариса, — чичо ви разбирал и от мода.

— Въпросът е там, че той цял живот е изучавал история. А всяка историческа личност, още повече жена, е имала свой стил. Помисли си само за Клеопатра.

— О, сега разбрах за какво става дума.

— Точно така. Роклите, които сме избрали, са в класическа линия. Моля те, Бетси, направи прическата й в гръцки стил.

— Ще я направя, госпожо.

— Ще ми помогнеш ли, Бетси? — попита Клариса.

— Разбира се, госпожице — прислужницата направи реверанс.

— Разчитам на теб. Облечете роклята с цвят на аметист. Сега трябва да бързам, графът ме чака.

Аугуста влезе в стаята си и връхлетя върху Хари, който се разхождаше нервно насам-натам, поглеждайки часовника си.

— По дяволите, къде се бавиш, Аугуста?

— Извини ме. Клариса имаше проблем с тоалета си за тази вечер — той изглеждаше превъзходно в строгия си официален костюм.

— Изобщо не ме интересува как е облечена Клариса.

— Имам нещо предвид, милорд. Къде е Мередит? Казах й да бъде тук след половин час, за да посрещнем гостите долу заедно.

— Мередит е малка за такива неща — рече Хари.

— Глупости. Тя ми помогна много с приготовленията за празненството. Моите родители винаги ме представяха на гостите си. Бъди спокоен, Мередит ще си легне навреме.

— Смятам, че е крайно време, милейди, да правите деколтетата си по-скромни.

— Шивачката сгреши и го отряза по-дълбоко. Не мога да го поправя, съжалявам.

— Аха, пак шивачката е виновна — той застана пред жена си, бръкна в деколтето й и задържа едната й гърда в шепата си.

— Моля те, Хари. Престани веднага — тя го погледна стреснато, защото неговият допир винаги я възбуждаше.

Той бавно извади ръката си. Сивите му очи блестяха.

— Мисля, че ти сама си виновна, а не шивачката. Тази вечер ще дойда тук и ще ти взема мерките сам.

— Ще ми вземете мерки, милорд?

— Да. Ще го направя най-старателно.

Някой почука. Аугуста отвори и на прага застана Мередит, сериозна и развълнувана. Аугуста и Хари се спогледаха.

— Не е ли прекрасна? Мередит, ти си великолепна!

Роклята й беше от бял муселин с жабо от дантели и панделки.

— Ти си цял диамант! — Възкликна Хари. — Тази вечер моите прекрасни дами ще сложат всички в нозете си.

— И вие двамата изглеждате чудесно — сериозното изражение на Мередит изчезна и на лицето й се появи усмивка.

Горе, на площадката на втория етаж, Хари взе ръката на Аугуста, с другата хвана Мередит и тримата заедно тръгнаха развълнувани надолу по стълбите.

— Сега вече изглеждаме като истинско семейство — промълви жена му.

Тримата влязоха в салона, където гостите ги очакваха. Хари погледна Аугуста и веднага разбра, че щом влезе в салона, неговата съпруга пое задълженията си на домакиня.

Мередит беше неотклонно до нея и гледаше с любопитни, широко отворени очи. Двете заедно поздравяваха гостите. Графинята представяше момиченцето, горда, че има дъщеря.

Аугуста беше доволна от всичко, което ставаше около нея. Това беше първият самостоятелен прием като домакиня и тя се радваше, че всичко върви добре…

Тя се спря пред групичката на сър Томас, Клаудия, Шелдрейк и Хари.

Питър й се усмихна и каза:

— Благодаря на Бога, че дойдохте, мадам. Страшно съм затруднен. Помогнете ми. Направо се обърках, не зная кой римски герой по кое време е живял и кой древен грък какъв е.

— Боя се, че татко и графът тази вечер прекалиха с разговори на исторически теми и отегчиха господин Шелдрейк — намеси се Клаудия.

— Ни най-малко, госпожице Болингър — Възпротиви се Шелдрейк. — Не скучая във вашата компания, но историята като наука никога не ме е интересувала. Признайте си, че подробностите за разни битки не само уморяват, но понякога са направо смешни.

Аугуста се засмя, като забеляза как страните на братовчедка й порозовяха.

— Мередит и аз например се интересуваме от история и водим интересни беседи. Но не по такова време, нали, Мередит? Остави този разговор за друг път, Клаудия.

— О, да. Аугуста ми разказва много интересни истории. Тя например ми каза нещо, което не съм чувала досега. Отнася се до митологията и историята на древна Гърция и Рим… — заговори Мередит.

Очите й блестяха също като очите на Хари, когато разговаряше на такива теми.

— И какво ти разказа? — попита сър Томас, погледна хитро Аугуста и многозначително се изкашля.

— Ами, че героините от старите гръцки и римски легенди са били много силни, властни и умни жени. Мъжете са знаели това и са се съобразявали с тях. Те не само са ги обожавали, уважавали са ги и дори са се страхували от тях. Тя каза, че ние знаем много малко за тях. И леля Клариса дори се съгласи с нея…

Настъпи мълчание.

— Боже Господи, що за идея! — Възкликна Хари и изгледа съпругата си с вдигнати вежди. — Трябва да призная, че никога не съм мислил по този начин.

— Но помисли, татко, колко много жени има в римската и гръцката история. Ами жените-чудовища като Медуза, сирените и много други?

— Ами амазонките — отбеляза замислено Клаудия. — Древните гърци са се бояли от тях. А ние, жените, винаги сме били считани за слабия пол.

— Никога не съм разбирал умението на жените да се преструват на толкова недружелюбни — каза Питър.

— Аз също — призна Хари. — Предпочитам жените да са любезни и отстъпчиви.

— А мъжете? Какви трябва да бъдат мъжете? По-лесно ще бъде, ако и вие се държите приветливо и отстъпчиво — рече Аугуста.

— Грейстоун, смятам, че това е една чудесна идея. Странна, но много интересна. Действително, учените не са разгледали достатъчно добре въпроса за ролята на жените в историята. Какво знаем ние? Само най-известните царици и владетелки. И сме научили нещичко от поезията.

— Например от прекрасната поезия на Сафо — забеляза весело Аугуста.

— Ти четеш Сафо?! Не знаех, че съпругата ми харесва такава поезия — Хари изгледа сърдито жена си.

— Да. Нали знаеш, че съм доста лекомислена.

— Да, но Сафо!

— Та тя е писала прекрасни любовни стихове.

— По дяволите! Не знаеш ли, че те са посветени на жена? — прошепна Хари, за да не чуе Мередит.

— И какво от това? Поезията й е велика, тя се отнася и за мъжете, и за жените. Нали в нея се говори за любов. А щом е така, за мен е без значение дали е посветена на мъж или на жена — отсече Аугуста.

— Хайде да поговорим по този въпрос друг път. Сега не му е времето — каза остро Хари.

— Разбира се, милорд… О, погледнете нагоре, към стълбите Това е госпожица Флеминг. Не е ли очарователна! — извика тихо Аугуста и прикова вниманието на другите към площадката на втория етаж.

Гостите вдигнаха глави нагоре. Клариса гледаше объркана към салона. Беше облечена в роклята с цвят на аметист, косата й бе подредена в гръцки стил и украсена с панделка. Тя стоеше изправена, с гордо вдигната глава, но се чувстваше някак неудобно пред толкова много хора.

— Боже мой! Никога не съм виждал Клариса толкова хубава — промърмори Хари.

— Аугуста, коя е тази дама? — попита сър Томас.

— Роднина е на Грейстоун. Много интелигентна жена, чичо. Ще ти бъде интересно да разговаряш с нея. В момента тя прави изследвания по въпроса, за който говорихме преди малко.

— Така ли? Искам да поговоря с нея.

— Разбира се. Ще ме извиниш ли, отивам да я доведа — Аугуста се усмихна доволно.

Тя бързо тръгна през салона, като се промъкваше между гостите. Трябваше спешно да доведе Клариса, преди тя да е променила решението си.

— Да си призная, Аугуста, приемът ти беше изключителен. Излетът до морето беше много хубав — каза Клаудия на следващата вечер.

Двете решиха да се поразходят навън, докато вътре гостите танцуваха.

— Благодаря ти.

Тази вечер в имението „Грейстоун“ имаше бал. Музикантите засвириха кадрил и гостите започнаха да танцуват. Дошлите от Лондон се открояваха пред съседите на графа с финеса и елегантността си. Но всички се забавляваха еднакво добре. Аугуста бе наредила да се приготвят различни закуски и много шампанско.

От дълги години в имението не беше се случвало подобно събитие. Новата стопанка искаше да има от всичко в изобилие и гостите й да останат доволни. Резултатите не закъсняха и тя тайничко се радваше. Аугуста безспорно имаше талант да организира тържества, това беше в кръвта й.

— Радвам се, че ти и чичо Томас посетихте Дорсет — рече тя, спря до кръглия каменен фонтан и пое дълбоко въздух. — Много исках по някакъв начин да ви благодаря за това, че бяхте тъй мили с мен в Лондон след смъртта на брат ми.

— Не е нужно да ни благодариш, Аугуста.

— Така е. Но не зная как да ви се реванширам.

— Ти си се отблагодарила по друг начин, братовчедке. Липсваш ни.

— Много си мила, Клаудия. Но и двете знаем, че ви се натрапих.

— Не говори така. Никога с нищо не си досадила в нашата къща. Била си неразумна, непредсказуема, понякога променлива, но никога не си досаждала. Напротив, ти разведри атмосферата в нашия дом. Ако не беше ти, аз никога нямаше да бъда такава, каквато съм сега. Нямаше да вляза в „Помпея“ и да се запозная с тази прекрасна жена лейди Арбътнот. Никога нямаше да срещна Питър Шелдрейк.

— А, Питър! Трябва да ти кажа, че ти доста си го омаяла. Обичаш ли го?

Клаудия сведе поглед към връхчетата на сатенените си обувки, после вдигна срамежливо очи към Аугуста:

— Намирам го за много чаровен, но не мога да разбера защо. Понякога ми прави любезни комплименти, а друг път страшно ме дразни. Убедена съм обаче, че зад безгрижието му се крие интелигентност и добро възпитание. Той просто прикрива от света сериозния си характер.

— Да, и аз мисля така. Той е най-близкият приятел на Грейстоун, не може да не бъде честен и сериозен. Аз много го обичам и чувствам, че е подходящ за теб, както и ти за него. Той се нуждае от жена като теб.

— И тук ли важи теорията за противоположностите, които се привличат?

— Да. Досега не съм срещала такава ярка противоположност като мен и Грейстоун — отговори тя.

— Щастлива ли си в брака? — попита Клаудия и я стрелна с очи.

Аугуста замълча. Не й се нравеше подобен разговор. Отговорът все още беше труден, за нея всичко бе толкова ново. Тя още не беше получила от Хари това, което желаеше и за което мечтаеше. Не знаеше кога той действително ще започне да я обича истински. Докога ще продължава да я следи и наблюдава, докога ще я сравнява за всяко нещо с предшественицата й…

— Аугуста?

— Аз имам всичко, за което може да мечтае една омъжена жена. Действително, какво мога повече да искам? — Вдигна рамене Аугуста и се изсмя.

— Така е. Графът е мъж, когото би пожелала всяка жена — усмихна се Клаудия и се изкашля многозначително. — Ти все пак имаш опит и…

— Опит? О, миличка… Ти наистина ли си влюбена в Шелдрейк? Да не би да ти е направил предложение за женитба?

В тъмното не можеше да се види дали тя се изчерви, но Аугуста го почувства, когато Клаудия отговори с променен глас:

— Той не е споменавал за брак пред мен, но се надявам, че първо ще поговори с татко.

— Искаш да кажеш, че би постъпил като Грейстоун? Не, не мисля. Той не е толкова старомоден като приятеля си. Мисля, че ще попита първо теб, а след това ще отиде при баща ти.

— Така ли смяташ? — учуди се Клаудия.

— Да, така. А сега искаш да ти кажа моето мнение за мъжа в брака, нали?

— Да.

— Първото нещо, което трябва да научиш — започна Аугуста, — е, че те смятат себе си за най-важното нещо в къщата. Радват се на тази своя измислица, дори й вярват. Те имат илюзията, че са маршали, а техните съпруги — капитани, които изпълняват военни заповеди. Разбираш ли?

— Да.

— Понякога те са доста глуповати.

— Глуповати? Нима можеш да кажеш това за Грейстоун? Той е толкова интелигентен. Всички го ценят — Клаудия я гледаше учудено.

— Да, той е много интелигентен и начетен, що се отнася до историята на дребна Гърция и Рим. Но в друго отношение… Трябва да ти кажа, че не е много трудно да накараш мъжа да повярва, че той командва вкъщи, че е най-важната фигура.

— Може би си права, като наблюдавам баща си. Той е толкова зает с работата си, изобщо не знае какво става около него, но се смята за най-важния човек у нас.

— Жените оставят мъжете да се пристрастят към тази роля и да повярват в илюзията, че те са истинските водачи, защото за жената това е много по-лесно. Тя може да подрежда нещата около себе си и дома си така, както си иска.

— Много интересно мнение, Аугуста.

— Нали?

— Искам да ти кажа още нещо. Забелязах, че мъжете нямат представа за възможностите на женското поведение. Много са тесногръди и се ядосват например за дреболии — колко било дълбоко деколтето ти, защо си отишла на езда без придружител… ей такива работи. Имат елементарно мислене…

— Аугуста…

— И още нещо. Аз бих посъветвала всяко момиче, което иска да се омъжи, да внимава — мъжете имат отвратителен инат. С нищо не можеш да ги принудиш да променят мнението си.

— Ох, Аугуста…

— Знаеш ли, Клаудия, ако някое момиче ме попита как да избере съпруг, бих й отговорила, че просто мъжът не се различава от коня.

— Аугуста…!

— Ще я посъветвам да гледа соя, расата — дали са му здрави зъбите, мускулите, крайниците. Има ли склонност към мързел, инати ли се много, дали е глуповат и невъздържан. И в крайна сметка, дали се поддава на дресура.

Клаудия, сложила ръка на устата си, я гледаше уплашено. Вече не знаеше как да реагира — да извика от ужас или да избухне в смях.

— Аугуста, за Бога, погледни зад себе си.

Обзета от страх, тя бавно се обърна и видя Хари и Шелдрейк, застанали на два метра от нея. Питър едва скриваше любопитството си. Хари се бе облегнал на едно дърво и усмихнат, ги гледаше с интерес. Очите му искряха.

— Добър вечер, мила — поздрави Хари. — Моля те, продължавай. Недей да прекъсваш разговора си заради нас.

— Няма. Ние просто си говорим как бих постъпила, ако си купувам кон. Нали, Клаудия?

— Да. Говорехме за коне. Аугуста била голяма познавачка. Каза ми някои интересни неща за тях.

— Съпругата ми не престава да ме удивлява с познанията си по необикновени въпроси — рече Хари и й подаде ръка. — Ще танцуваме ли валс, мадам? Ще имам ли честта?

Беше не молба, а заповед. Графинята разбра това и подаде ръка на съпруга си.