Рандеву

7.

— Хари!

Викът на Аугуста беше задушен в целувката му. Сега той владееше чувствата и поведението й. Главозамайващото й учудване премина в изгаряща възбуда — такава, каквато той бе доловил онази нощ на килима на библиотеката.

Аугуста обви ръце около врата му и постепенно дойде на себе си. Той отново я целуна и тя разтвори устни. Опиваше се от топлината и аромата им. Аугуста потрепери. Беше изгубила контрол над тялото си, не можеше да мисли. С една част от съзнанието си знаеше къде се намира, чуваше ударите от конските копита, шумът на колелата, усещаше друсането на каретата. Другата част принадлежеше единствено на Хари. Това беше неговият свят. Тя тайно бе копняла за него от онзи миг, когато го видя за първи път. Всичко това, за което си беше мечтала, сега се сбъдваше.

Очевидно той й беше простил за неприятния инцидент с Лъвджой. Разбира се, че й беше простил, иначе нямаше да я целува толкова горещо и страстно. Тя се вкопчи още по-силно в него.

— Боже мой, Аугуста! Ти си играеш с мен. В един момент искам да те напердаша, а в следващия — да те отнеса в леглото си — очите на Грейстоун блестяха в мрака.

— Моля те, целуни ме пак, Хари. Много обичам да ме целуваш — тя го погали по лицето.

Той се наведе и започна да я целува отново и отново. Аугуста усети ръката му, която галеше рамото й, после тя се плъзна надолу и докосна гърдите й. Но тя не се възпротиви.

— Добре ли си? Приятно ли ти е, малка мъжкарано? — той започна да разкопчава ризата й.

— Да — каза тя, като дишаше тежко. — Искам да ме целуваш безкрай — Аугуста затвори очи, докато Хари целуваше гърдите й.

— Господи! — промълви той. — Те са като узрял и сладък плод.

Тя изстена от възбуда.

— Тихо, любов моя — шептеше той, докато смъкваше панталоните й.

Аугуста беше почти забравила, че се намират в карета, някъде по улиците, а Шръгс е само на няколко педи от тях. Трябваше да мълчи, но не можеше да задържи в себе си страстта. Докосванията му предизвикваха у нея неизмеримо удоволствие. Тялото й ликуваше. Когато ръцете му се плъзнаха между бедрата й, тя се задави от желание и леко изстена.

— Тихо, любов моя. Тихо.

— Съжалявам, но не мога да мълча. Това усещане е толкова странно и хубаво. Никога досега не съм го изпитвала.

— Дявол да те вземе, Аугуста! Ти просто не знаеш какво правиш с мен — Хари стана, свали палтото си и го постла върху зелените кадифени седалки. След това я положи върху него. Тя отвори очи и го видя, надвесен над нея. Той разсъблече ризата й, после свали панталоните и обувките й.

— Господине! Какво правите?! — тя се размърда неспокойно върху седалката. Хари погали вътрешната страна на бедрата й. Тя потръпна.

— Кажи, че ме желаеш — прошепна той.

— Желая те. Никога не съм желала някого така, както желая теб сега.

Аугуста отново потрепери. Сега той беше коленичил между краката й.

— Хари!

— Тихо, любов моя, тихо.

Тя почувства тежестта му върху себе си. И чак сега разбра какво възнамеряваше да прави. Ръцете му започнаха да я галят нежно.

— Любов моя! Да, любов моя. Отвори се за мен! Господи, колко си нежна! Разтвори се цялата за мен! Колко си мека и влажна. Моля те, нека да вляза в теб и да те почувствам. Моля те, нека да вляза!

Тя усети как нещо твърдо и остро бавно навлезе в нея. Обзе я паника. Трябваше да го спре, а не можеше. Беше късно. Утре сутринта той вероятно ще я вини отново.

— Хари, трябва ли да го правиш? Ти ще си помислиш, че съм лека жена.

— Не, любов моя. Мисля, че си много нежна и красива.

— После ще ми кажеш, че съм ти дала повод и обещания.

— Обещанията вече са направени. Ти ми принадлежиш. Ние сме сгодени. Не бива да се страхуваш повече. Няма нищо страшно, ти се любиш с мъжа, който ще ти стане съпруг.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Прегърни ме, любов моя. Дръж ме здраво в прегръдките си. Пусни ме вътре в себе си. Покажи ми, че ме желаеш.

— О, Хари! Желая те. Уверявам те, че те желая.

— Обичам те и те искам, Аугуста. Само Бог знае колко силно те желая. Повярвай ми, не мога да издържа до утре сутринта, ако не те имам изцяло.

— О, Хари! — тя знаеше, че той я желае и се нуждае от нея. Копнееше да му се отдаде. Сега разбираше какво значи да принадлежиш някому.

Аугуста го прегърна, подчини се на всяко негово движение. И той рязко влезе в нея докрай.

Сякаш някой я поля със студена вода. Така ли трябваше да навлезе мъжът в нейния интимен свят? Не беше това, за което бе мечтала, което бе очаквала с копнеж. Искаше й се да заплаче, да извика от ужас и изненада, но не можеше. Устата му бе впита в нейната. Поглъщаше всяко нейно възклицание, болката и изненадата й. Утешаваше я с целувките си… Той вдигна глава, за да поеме въздух. Светлината на лампата в купето освети потното му чело.

— Хари?

— Спокойно, любов моя. Спокойно. След една-две минути всичко ще се оправи. Прости ми, ако съм бил груб с теб — той започна да целува лицето и врата й. Прегърна я още по-здраво. — Опияняваш ме. Не зная какво върша. Може би трябва да бъда по-внимателен и нежен.

Аугуста не отговори. Тя искаше да се нагоди психически и физически към новото усещане. Хари продължаваше да лежи върху нея и тя чувстваше вътре в себе си нарастващо напрежение.

— Аугуста?

— Да, Хари?

— Добре ли си, любов моя?

— Да. Поне така мисля — тялото й започна да свиква с това непознато досега усещане. Никога не се бе чувствала по този начин.

Точно тогава каретата отскочи, едно от колелата беше попаднало в дупка. Хари навлизаше все по-навътре в тялото й, докато най-накрая извика. Аугуста изстена. Той измърмори нещо и допря челото си върху нейното.

— Всичко ще се оправи, честна дума. Ти си толкова сладка и нежна. Погледни ме, любима — Хари хвана с ръце лицето й. — По дяволите, Аугуста! Отвори очи и ме погледни. Кажи ми, че още ме желаеш. Последното нещо, което искам, е да те нараня.

Аугуста отвори очи. Погледна го в лицето и разбра, че той се вълнуваше и чувстваше виновен за това, че й причинява болка.

— Не се притеснявай, Хари. Всичко е наред. Зная, че нищо не става така, както искаме.

— Господи, Аугуста! Какво да те правя! — той скри лице между гърдите й и засили движенията си.

Тя нито осъзнаваше, нито обръщаше внимание на новото чувство, но реши да бъде мила, когато всичко свърши.

— Аугуста! — извика Хари, възбуден до крайност.

Тя беше изцяло под властта на неговата изключителна мъжка сила. В този миг той се отпусна запъхтян върху нея. Аугуста го погали по гърба и си помисли колко силно желаеше той да бъде тук, до нея, за да усеща тежестта на тялото му, дори мирисът му.

Изведнъж я завладя чувството за притежание. Да, Аугуста и Хари бяха вече обвързани един с друг. Тази нощ те бяха сложили началото на своето семейство. Новото й семейство, изцяло нейно… „Господи! Не мога да повярвам“ — помисли си тя, но само каза замислено:

— Хари, това ли ще правиш през четирите месеца на нашия годеж? Едва ли Шръгс ще е съгласен да ни разхожда по цяла нощ из града. Помисли за ревматизма, му.

Той бавно вдигна глава. Любовното чувство го беше напуснало.

— По дяволите! Четири месеца! Това е невъзможно — той се отдели от нея и прокара пръсти по косата си. — Дай ми пет минути да помисля. Седни и веднага се обличай. Извини ме, че толкова бързам.

Тонът му помрачи малко настроението й. Тя намръщено започна да се облича.

— Хари, защо си ядосан? Да не би да ме обвиняваш за всичко това, което се случи току-що?

— По дяволите, Аугуста, не съм сърдит на теб. В момента мисля за Лъвджой. Няма да оставя тази работа недовършена.

Той скочи, оправи панталоните и ризата си и се зае да й помага, за да се облече по-бързо. Аугуста разбра, че той се разкъсваше между две противоположни чувства — страстта към нея и омразата към Лъвджой.

— Е, господине. Искате още?

— Да, искам много, много още — той се наведе към нея, за да оправи панталоните й.

— А кога ще стане това, сър?

— Че ще го правим — няма съмнение, но никога вече в карета из улиците на Лондон. Утре ще измоля специално разрешение за женитба и ще се оженим след два-три дни.

— Ще се оженим? Със специално разрешение?! — тя го погледна удивено. Всичко около нея се движеше с шеметна бързина. — Но, Хари! Какво ще стане с годежа ни?

— Страхувам се, че нашият годеж ще бъде най-краткият, отбелязван в регистрите.

— Не искам годежът ни да бъде кратък.

— Твоето мнение по въпроса не ме интересува. Току-що се любих с теб и смятам да го правя и занапред. Не мога да издържа четири месеца.

— Но, Хари!

— Достатъчно. Да не говорим повече. Въпросът е решен. Сега всичко зависи изцяло от мен. Ще направя онова, което смятам за необходимо.

— Добре. Но не смятам, че само ти си виновен за това. Грешката е и моя. Ти няколко пъти спомена, че нямам никакво чувство за благоприличие — Аугуста си помисли как ли би реагирала Клаудия, ако узнае всичко това.

— Казах ти, че не желая да слушам повече — Хари вдигна палтото си от седалката. По него имаше тъмночервени петна. Той въздъхна.

— Какво има, Хари?

— Нищо. Извини ме за това, което ти се случи тази нощ. Не можах да се овладея. За твоята първа брачна нощ ти заслужаваше нещо по-друго, поне едно удобно легло.

— Не се притеснявай за това. Беше много вълнуващо — тя дръпна пердетата и погледна през прозореца към улицата. — Колко ли двойки в момента правят същото като нас в каретите си по улиците?

Хари отвори капака на кабината с бастуна си и извика:

— Шръгс, върни ни обратно при лейди Арбътнот!

— Веднага. Стана доста късно, нали, господине?

Хари не отговори. Затвори капака и седна срещу Аугуста. Мина доста време, преди да промълви тихо:

— Не мога да повярвам, че се любих с годеницата си в карета, трополяща из улиците на Лондон.

— Горкичкият! Това действително е трудно за вярване, като се има предвид чувството ти за благоприличие.

— Подиграваш ли ми се?

— Не, господине. Не съм и помисляла за това — тя се опита да прикрие усмивката си и се замисли защо бе толкова щастлива.

— Мисля, че ако не бях толкова стриктен и сериозен, щях да бъда много повлиян от твоето поведение.

— Да, разбира се. Аз ще положа всички усилия това да стане — промърмори тя развеселена. — Не бързайте толкова с женитбата, сър.

— Защо не? — той вдигна вежди. — Утре ще дойда при чичо ти, ще му обясня, че нямам друг избор, и ще те уведомя за мястото и времето на церемонията.

— Но защо?

— Ти все още имаш нещо против?

— Не съм казала точно това.

— Но искаш да го кажеш. Ти спъваш всичко още от самото начало. Но сега обстоятелствата са такива, че не можем повече да чакаме. Принудени сме.

— Надявам се, че не чувството за благоприличие и чест ви диктува какво да направите, господине. Така няма за какво да бързате толкова.

— Не ставай глупачка. Аугуста. Трябва да избързаме с женитбата час по-скоро. Ти може би вече си бременна.

Очите й се разшириха. Тя инстинктивно пипна корема си. Господи, не беше помислила за това — бременна с бебето на Хари!

— Очевидно затова изобщо не ти е идвало наум — Хари я погледна и проследи жеста й.

— Можем да почакаме малко, за да се уверим дали е така.

— Никакво чакане. Не чакам и час.

Аугуста долови решителната нотка в гласа му и разбра, че всякакви спорове са излишни. В момента тя самата не беше наясно със себе си. „Какво ли ще бъде това да си имам бебе?“ — мислеше си Аугуста, седнала мълчаливо и кротко на седалката срещу Хари. Най-после пристигнаха у лейди Арбътнот. Слизайки от каретата, тя се обърна към Хари:

— Господине, обмислете всичко добре и след това вземете решение.

— Утре ще бъда зает да издействам специалното разрешение за брак. Ела, ще те изпратя до задната врата на къщата. Ще се преоблечеш в спалнята на Сали, а след това тя ще те изпрати до къщи с нейната карета и с придружител.

— С какво още ще се занимавате утре, сър?

— Смятам да посетя Лъвджой. Моля те, Аугуста, побързай! Неудобно ми е да стоя отвън с теб, облечена в тези дрехи.

— Какво искате да кажете с това, че ще посетите Лъвджой? — тя се обърна и го хвана за реверите. — Моля те, Хари, не постъпвай глупаво. Моля те, страхувам се от дуел.

— Ти смяташ, че това е глупаво?

— Да, напълно. Неразумно и невъзможно. Моля те, Хари, не прави това! Няма да ти разреша. Чуваш ли ме?

— Защо? — попита той.

— Може да ти се случи нещо. Той може да те убие — прошепна тихо тя. — И всичко ще бъде заради мен. Никога няма да си го простя, Грейстоун. Никога. Не го прави, умолявам те! Обещай ми, че няма да го направиш.

— Ако се съди по това, което съм чувал за брат ти и баща ти, бих казал, че ако бяха живи двамата, досега да са предизвикали Лъвджой на дуел.

— Това не е същото… Те бяха други, по-различни от теб. Дори да бяха живи, аз никога нямаше да им разреша да се дуелират с Лъвджой.

— Аугуста…

Тя още по-здраво го хвана за реверите на палтото и го разтърси.

— Не желая никой да рискува живота си заради мен. Заради грешките, които правя. Ако се случи нещо с теб, няма да мога да го преживея.

— Не бъди толкова сигурна, че ще ме убият на дуела. Обиждаш ме, като подценяваш моите способности на стрелец.

— Не, не е така. Брат ми и баща ми бяха диви и необуздани. Но ти си учен, ти си по-друг.

— Изглежда вече имаш известна слабост към мен. Макар да не вярваш в моите бойни качества.

— Разбира се, че имам слабост към теб. Ценя те и те обичам… Винаги съм те ценяла, особено напоследък.

— Виждам, виждам — каза насмешливо той. Тонът, с който произнесе тези думи, я накара да се изчерви. Преди малко се беше любила в каретата с този мъж. Може би той я смяташе за глупачка. Но тя го обичаше лудо, макар че в главата й все още всичко беше объркано.

— Хари, ти толкова ми помогна тази вечер. Не желая да се излагаш на опасност заради мен — рече твърдо тя.

Той замълча и се усмихна мрачно.

— Добре, хайде да се договорим — аз ще се откажа от дуела с Лъвджой, ако ти ми дадеш дума, че повече няма да ми противоречиш за нашата бърза женитба. Утре ще взема специалното разрешение и ще се оженим след два-три дни.

— Но, Хари!

— Договорихме се, нали?

— Да. Договорихме се — тя пое дълбоко въздух. Беше поставена натясно.

— Отлично.

Аугуста присви очи.

— Грейстоун, ако не те познавах по-отблизо, щях да си помисля, че ти си изключително лукаво и умно животно.

— Ще ми позволиш ли да довърша твоето заключение, любима. Освен казаното дотук, съм тъп, стриктен и сух учен.

— Който се люби в карета, разбива ключалки и секретни сейфове.

— Всичко това може да се прочете в книгите — той целуна връхчето на носа й. — Сега върви и се преоблечи. Свали тези ужасни панталони, защото не подхождат на една бъдеща графиня.

— Това никак не ме учудва, сър.

— Аугуста?

Тя се обърна и видя, че годеникът й бръкна в джоба на палтото си и извади малка торбичка.

— Да, Хари.

— Мисля, че това е твое. И се надявам, че няма да имаш повод да го залагаш отново.

— Огърлицата ми? — тя се усмихна и пое торбичката от ръцете му. Застана пред него, надигна се на пръсти и го целуна.

— Благодаря ви, сър. Не можете да си представите какво означава това за мен. Как успяхте да я вземете?

— Човекът, който ми я даде, искаше час по-скоро да се отърве от нея.

— Ще ви дам хиляда лири — каза бързо Аугуста.

— Не ги искам. Приеми я като подарък за сватбата.

— Много мило от Ваша страна, сър. Но не мога да ви позволя да ми правите такъв подарък.

— Приеми го — каза хладно Хари. — Аз съм твой годеник и съм длъжен да ти подаря нещо за сватбата. И ще се радвам — много, ако си се поучила от всичко, което се случи с теб.

— За Лъвджой? Да, наистина, научих си урока — не трябва вече нито да танцувам, нито да играя карти с него.

— Може би дори и да не разговаряш с него в бъдеще. Разбра ли?

— Да, Хари.

Лицето му доби по-мек израз. Той я гледаше доволен, че вече я притежава, и това я накара да потръпне от удоволствие.

— Хайде, побързай, мила. Става късно. Аугуста се обърна и влезе в къщата.

На другата сутрин Хари влезе в малката библиотека на Лъвджой. Бързо огледа стаята и се увери, че всичко си беше така, както го бяха оставили миналата нощ.

Лъвджой, изтегнат на стола зад писалището, погледна с интерес неканения гост. Очите му светеха, беше нащрек.

— Добро утро, Грейстоун. Какво те води насам?

— Идвам по личен въпрос. Няма да стоя дълго — Хари седна на стола до камината. Нямаше намерение да се дуелира с Лъвджой.

— Та казваш, личен въпрос, а? Да си призная, изненадан съм. Не предполагах, че госпожица Болингър ще те занимава с дълговете си от карти. Може би тя те е накарала да дойдеш и да се разплатиш вместо нея?

— Напротив. Не зная нищо за никакви дългове, макар че не бих искал да правя прибързани заключения. Моята годеница е непредсказуема. Но за разлика от нея, аз съм.

— Ясно — Лъвджой взе тежестта за книги и започна да си играе с нея. — За какво си дошъл?

— Дойдох, за да предпазя годеницата си от някои игри, в които си позволяваш да замесваш дами като нея.

Лъвджой го погледна обидено.

— Грейстоун, не е моя вината, че годеницата ти има пристрастие към хазарта. Ако имаш сериозно намерение да се жениш за нея, трябва да познаваш нейната природа. Тя има склонност към безразсъдни забавления. Това е семейна черта. А тя е последната издънка на рода Нортъмбърланд.

— Това не ме интересува.

— Мисля, че това ще те заинтересува. Твоето богатство един ден ще бъде на нейно разположение, а тя е пристрастена към хазарта — Лъвджой многозначително се усмихна.

— Казах, че не ме интересува как тя предпочита да се забавлява. Но вие, господине, я притеснявате, като й напомняте за смъртта на брат й.

— Тя ви е казала?

— Доколкото знам, вие сте й предложили услугите и помощта си, за да докаже невинността му. Съмнявам се, че можете да й бъдете в помощ. Не желая да се рови в миналото, това ще й донесе само болка. Престанете да се занимавате повече с това, Лъвджой. Разбрахте ли ме добре?

— Какво ви кара да мислите, че не мога да й помогна да възвърне доброто име на брат си? — попита Лъвджой.

— Ние и двамата знаем, че няма начин да докажем каквото и да било. Ако знаете някоя подробност за случая, моля, кажете.

— Не, не зная.

— Така си и мислех. Вярвам, че ми казвате истината. И преди да си тръгна, искам да ви кажа, че няма да спирам госпожица Болингър да играе на карти, но ще й забраня да играе с вас. Играйте си игричките другаде, Лъвджой.

— Харесва ми да играя на карти с госпожица Болингър. Но тя ми дължи хиляда лири. Кажи ми, Грейстоун, не се ли страхуваш от това, че бъдещата ти съпруга има дългове?

— Годеницата ми не дължи никому нищо. Никакви хиляда лири.

— Сигурен ли си? Искаш ли да видиш разписката? — Лъвджой се надигна.

— Ако ми я покажеш, ще платя дълга — и то веднага. Но се страхувам, че нямаш такава разписка.

— Един момент.

Хари наблюдаваше с интерес как Лъвджой прекоси стаята, отиде до глобуса и извади от джоба си ключ. Постави го в ключалката и отвори. Настъпи тишина. Лъвджой съсредоточено търсеше бележката. След малко се обърна към Грейстоун с безизразно лице.

— Струва ми се, че съм сбъркал. Не можах да намеря разписката… — каза тихо той.

— И аз така се надявах. Между другото, преди да си вземем довиждане, можете да ме поздравите. Утре се женя.

— Толкова скоро? Учудвате ме, господине — Който се жени за Аугуста Болингър, ще преживее доста приключения.

— За мен това ще бъде разнообразие. Ще промени изцяло живота ми. Години наред живях сам сред книгите. Може би е дошло време да изживея някое и друго приключение.

Без да дочака отговор, Хари отвори вратата и излезе от библиотеката. Чу как глобусът се затвори с трясък зад гърба му. Интересен бе начинът, по който Лъвджой си бе избрал Аугуста за мишена. Хари реши, че трябва да се поразрови из миналото на този господин. И тази работа трябваше да свърши Питър Шелдрейк. Това щеше да му се отрази по-добре, отколкото ролята на иконом.