Ранни дългове ((книга първа))

Из „Дневник, 1969 г.“

Този ден няма да забравя — извикаха татко в Общината в Краводер. Трябваше да носи военната си книжка. Обръснат, измит, стегнат рано сутринта той тръгна ведър и весел.

На връщане не беше същия. Вървя дълго из двора и градината. Ходеше, както на село казват — като същисан.

— Не ставам вече за войник, а? — гласът му идваше пресипнал и някъде отдалеч.

Тогава го видях да запали първата цигара с един негов акран и комшия Петър Балабански.

После пак не пушеше. Пропуши след смъртта на мама.

Какво беше станало? Една нищо и никаква военна книжка — че не подлежи на запас, виках си аз.

Той обаче знаеше, че на вратата е почукала старостта.