Ранни дългове ((книга първа))

Щадете сърцата на поетите

Той е сух, висок, близо двуметров човек, леко поизгърбен. Облечен е в черен костюм, бяла блуза и червена жилетка. Правата му руса коса е гладко вчесана назад. Лицето му има пергаментов цвят. Сините очи са потънали в големи, черни очни ямички.

Роден е в град Астрахан. През 1934 година постъпва в танковото училище, а когато Хитлер надвесва пипалата си над страната му, той защитава Ленинград. Раняван и физически, и душевно. Вследствие на ревматизма от окопите заболява от порок на сърцето.

След войната инженерът от Астрахан постъпва в Литературния институт „Максим Горки“, ала преди да го завърши се наложила операция на сърцето. Трябвало да избира между смъртта и операцията. Оперирал го Ал. Вишневски. Дипломната работа в института защитава жена му Надежда. А той отново се учел да ходи…

В студената февруарска привечер на 1966 година четеше свои стихове в московското предградие Вишняки. Четеше бавно, напевно, като обръщаше повече внимание на музикалността на фразата, отколкото на смисъла й. Прочете и няколко стихотворения от актьора Иван Шамов.

— Иван Шамов пише хубави стихове, но той пострада от войната и затова сега няма щастието да бъде с нас…

Бях млад, невъздържан, и зададох такъв въпрос:

— Какво търсите сега във Вашите стихове?

Отговори:

— Каквото съм търсел винаги — истината.

Когато след четенето се разхождахме в парка край Кусковското езеро, замислен, но и поосвободен от нервното напрежение, той каза:

— Поезията е като живака. Подгрееш ли я със сърце — повдига се.

И тогава си помислих, че не само това чудовище войната, ала и мирният живот недостатъчно щади сърцата на поетите.

Беше член на Съюза на съветските писатели.

Името му е Борис Шаховски.

1967 г.