Ранни дългове ((книга първа))

Из „Дневник, 1985 г.“

Дойде ми на гости човек от село. На лицето му се появи потайна усмивка. Тя не е нито широка, нито щастлива. Потайността винаги прищипва и широтата, и щастието. Ограничава ги.

От към Балкана на талази иде хлад и свежест. Зазорява. Това е границата между нощта и деня. Времето спира и се замисля над себе си.

Защо толкова често ми се случва да не мога да бъда там, където душата ми иска да бъде?