Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

ПОСЛЕСЛОВ

Настоящото повествование е документално, макар да е написано по памет. Изложените събития наистина се случиха и почти 20 години тежат на съвестта ми. Отново и отново повтарям: какво можех да сторя? Нямам преки, неоспорими улики, веществени доказателства също. Оставаше ми само да викам. Но дали щяха да ми дадат възможност? Дълбоко се съмнявам, нещо повече, убеден съм, че „откритието“ ми още в зародиш щеше да бъде погребано навеки.

В първата глава на „Свидетелства на един съвременник“ Г. А. Арбатов пише: „…мисля, че докато са живи свидетелите, докато са останали очевидци на събитията от този важен и сложен период от нашата история, а най-вече такива, които в една или друга степен са участвали, трябва да им се даде възможност да разкажат за тях. Колкото и скромна роля да са играли.“

Умишлено не назовах конкретни имена на участниците и съучастниците в изложените събития. Постъпвам така, защото смятам, че е необходимо да им оставя възможността и те да говорят: да разширят, да уточнят, да назоват инициаторите — авторите на идеята за тази престъпна акция, а те безспорно заемат високи държавни постове.

Нека се погледнем в очите.