ЕД ЛИМАР
— Женен ли си? — попита Люляк 69.
Томас се бе запознал с нея късно през нощта, играеики домино в интернет. Той спечели първите две игри, а тя — третата, преди някой от двама им да напише нещо в долната част на екрана. Всъщност тя се осмели първа и го поздрави с кратко: „Здрасти“.
Томас й отговори по същия начин.
И така се започна. Люляк 69 му каза, че имала съпруг, който пътувал често, и три деца. Пошегува се, че понякога й се искало децата също да пътуват с мъжа й. Томас се изненада, когато научи, че тя живееше в Болтимор — той бе само на четирийсет минути оттам, в Анаполис.
— Женен ли си? — попита тя.
Томас знаеше, че няма причина да каже истината. Нито пък да вярва на това, което тя му казваше. Люляк 69 можеше да е тринайсетгодишно хлапе от Пенсилвания, травестит от Тексас или пък студент от Тайван. Или пък можеше да е точно това, за което се представяше: трийсет и една годишна жена от Болтимор, обмисляща дали да се разведе със съпруга, за когото бе убедена, че от две години й изневерява с една от съседките им.
— Разведен съм — излъга Том.
Иска ми се да бях, помисли си той.
Разговорът им продължи. Томас не се бе запознавал в интернет с човек, с когото да споделя толкова много общи неща. Местоживеенето и възрастта бяха само началото. И двамата се бяха преместили на Източното крайбрежие на ранна възраст, идвайки от Запада. И двамата слушаха една и съща музика, харесваха същата храна, посещаваха същите интернет сайтове. Страдаха от безсъние и се чувстваха отегчени.
— Идваш ли понякога в Болтимор? — попита тя.
Но едно от децата й я повика, преди той да успее да отговори.
— Ще се върна веднага — написа тя.
Но не го направи.
Томас зачака, наблюдавайки плочките за домино, които не бяха падали от часове, и накрая реши, че тя бе излязла от нета. Остана на линия още около час, като лениво разглеждаше различни сайтове и си проверяваше имейла. Накрая се отказа, изключи компютъра, целуна спящата Джулия за лека нощ и се отпусна в леглото.
Напоследък Томас прекарваше доста време в интернет. Играеше домино и пишеше на непознати. Обикновено беше на линия и у дома, и в службата и дори бе започнал да обядва пред бюрото си. Новата му страст бе изморителна. В деня след разговора с Люляк 69 се събуди изтощен, направи закуска и изпрати Джулия навън. Службата му, където работеше като мениджър на рекламния отдел, се намираше близо до дома му и той бе първият в офиса. Томас се настани зад бюрото, влезе в сайта за домино и се зарадва, когато след няколко минути се появи и Люляк 69.
— Съжалявам за снощи — написа тя. — Семейна драма.
— Няма проблеми — отговори той.
Тя искаше да узнае повече неща за него: къде работи и къде точно живее, но Томас не се чувстваше удобно да разкрива подобна информация. Люляк 69 не споделяше резервираността му. След няколко неясни негови отговора тя свободно започна да обсъжда недоволството си от брака.
— Вече почти не се чукаме — каза тя.
Томас се надигна и затвори вратата на кабинета си.
— Това би депресирало и мен — отвърна той.
— Колко дълго си изкарвал без секс?
— Зависи… колко дълго бях тийнейджър?
Обръщането на разговора им към секса не го изненада — повечето му разговори в интернет бяха на тази тема. На трийсет и седем години Томас бе наясно какво ставаше по света, но май бе пропуснал няколкото години, в които жените бяха станали сексуално по-агресивни. Често му пишеха, че искат да ги чука в задника или да се изпразни в устата им. Искаха да бъдат пляскани, чукани, завързвани, лизани. Искаха всеки отвор запълнен и чукан грубо. Сексуалните им преживявания варираха от опасни до странни. Една жена му каза, че правила секс в кино, друга — правила минет на кон.
— Сексът ли бе причината първата ти съпруга да те напусне? — попита Люляк69.
Томас се замисли.
— Не. Сексът винаги беше чудесен.
— Защо тогава те напусна?
Томас имаше само един спомен защо жена му го бе напуснала. Спомен, който преживяваше често в сънищата си или наяве. Понякога го посещаваше неочаквано през деня в службата или когато шофираше към къщи. Всичко друго от онази нощ преди три години — телефонното обаждане, препускането към болницата, неудобния начин, по който бе обяснил станалото на дъщеря им, виждаше само като отделни снимки, но никога не смееше да отвори албума с образи на истинското събитие.
— Запозна се с някого — излъга той.
— Ти изневеряваше ли й, докато бяхте женени?
— Веднъж — отново излъга той. — А ти?
— Веднъж.
— Струваше ли си?
— О, господи, да!
— Защо приключи?
— Чувство за вина.
Томас си спомни как чакаше да му съобщят състоянието на жена му и се опитваше да не мисли за ужасния израз, използван от доктора: „Измъкнали тялото й от колата. “ Молеше се на Господ, в когото не вярваше, тя да е добре и се тревожеше повече, отколкото си бе представял, че е възможно. Изведнъж старец с влажни сини очи, хванал заръка дребничка старица, се приближи към него.
— Вие ли сте съпругът?
Томас се обърка. Трудно му бе да се съсредоточи.
— Какво?
— Вие ли сте съпругът? — повтори старецът.
— На жената от катастрофата? — добави дребничката жена.
— А, да.
— Ужасно съжаляваме — изхлипа старецът. — Не я видяхме. Дори не видяхме червения светофар. Вината беше изцяло наша.
— Ние шофирахме другата кола — обясни жената.
Томас се огледа наоколо. Всички в чакалнята наблюдаваха малката им драма.
Той се завъртя към стареца и внезапно усети нещо, което не бе изпитвал преди. Болката му не бе изчезнала, напротив, но знаеше, че не иска и друг да страда като него. Стори му се, че пред очите му се разкрива непозната пътека. Той се наведе към стареца и прошепна:
— Знам, прощавам ви.
— Не знам дали бих могла да го направя отново — каза Люляк 69. — Може би. Но не искам друга връзка. Съпругата ти разбра ли какво си направил?
— Не.
— Струваше ли си?
— Да — отговори Томас и го обзе чувство за вина. — А какво би искала, ако не връзка? — попита той.
— Искам просто да правя секс.
Той се засмя, хвърли поглед към вратата на кабинета си и завъртя монитора само към себе си.
— Радвам се, че и това е един от общите ни интереси — сподели той.
— И ти ли искаш същото?
— Ами аз съм мъж и сексът винаги е приоритет.
Внезапен имейл му напомни за плановете му за обед.
— Хей, трябва да изляза за момент. Ще бъдеш ли тук по-късно?
— Ще бъда — увери го тя.
Той изключи компютъра.
Минута по-късно го включи отново и се върна в сайта.
— Мислех, че трябва да отидеш някъде — каза Люляк 69.
— Плановете ми се промениха — отговори Томас.
Не можеше да я остави.
— Винаги съм имала една фантазия — довери му се Люляк 69 в края на работния ден. — Искаш ли да я чуеш?
— Иска ли питане?
— Добре. Просто срещам някакъв непознат… винаги си представям в парка… виждам се как стоя до парапет и нося къса пола. Мъж застава зад мен и вдига полата ми. Дори не се завъртам назад и не виждам лицето му. Чувствам ръцете му около кръста си, целувките му по врата си и твърдия му член. Бърз и груб. искаш ли да чуеш нещо?
— Да.
— Започнах да се галя.
Томас вече бършеше сперма от клавиатурата си и се молеше някой да не влезе в кабинета му. Той смачка влажната салфетка и я метна в кошчето до бюрото.
— И аз също — отговори той.
— Г алиш пениса си?
— Неточно.
— Слушай, искаш ли да продължим разговора по-късно? — попита Люляк 69.
— По-късно довечера?
— Лично.
Планираха сексът им да е анонимен. Без истински имена, разговори и официалности. После щяха да изтрият имената си от сайта и никога вече да не се търсят. Хотелът щеше да е „Ренесанс“ в пристанището на Болтимор, а часът — един на обед. Преди да си тръгне от службата, Томас си взе отпуск за следващия ден. После, както правеше в края на всеки работен ден, подкара към къщата на семейство Уилсън.
— Тя ще дойде след минута, Том — каза му Карън Уилсън, застанала на прага.
Томас чу Джулия и дъщерята на Карън, Ребека, които се кикотеха някъде зад нея.
— Мият грима си — обясни му Карън.
— Грим?
— Има ли проблем? — притесни се Карън. — Искаха да видят как ще изглеждат и аз им позволих.
— Няма проблеми — увери я Том, макар идеята да не му харесваше много. — А и е по-добре ти да надзираваш подобно нещо, а не аз.
Томас имаше пълно доверие в Карън и Пол Уилсън. Бяха приятели на жена му и настояха да направят всичко възможно, за да му помогнат да отгледа Джулия, включително да се грижат за нея през часовете между края на учебния ден и края на неговия работен ден.
Джулия се появи до вратата. Бузите й бяха зачервени от търкането, а над очите й се виждаха остатъци от сини сенки.
— Г отова съм — заяви тя.
— Очевидно не си — отвърна Томас, а Карън се засмя.
Той приготви вечеря, когато се прибраха у дома — пилешко с ориз и зеленчуци. После дъщеря му се захвана с домашното си, а той седна пред компютъра и потърси Люляк 69. Не я откри, а Джулия приключи бързо с домашното си, затова изключи компютъра, прегледа работата на дъщеря си и двамата се настаниха пр телевизора. Джулия заспа около девет и той я занесе в леглото, върна се пред компютъра и откри Люляк 69 на линия.
— Развълнуван ли си? — попита го тя.
— Повече от развълнуван — отговори той. — Иска ми се да можех да те чукам още сега.
Двамата мастурбираха заедно и Томас заспа чак към пет часа. Будилникът го събуди в
шест и половина и той изтощено се надигна от леглото. Завлече се до стаята на Джулия и почука на вратата й.
— Скъпа?
— Да, татко?
Джулия навърши дванайсет години преди месец и Томас се чувстваше леко притеснен от промените в поведението й. Лаконично „татко“ замени милото „татенце“ и тя започна да изисква повече зачитане на правото й на усамотение. Томас вече не се чувстваше удобно да влиза в стаята й, без да я извика преди това. Разговорите им също се промениха. Преди Джулия си бъбреше с него за всичко, дори на теми, които вероятно не я интересуваха много — какво баща й бе работил като дете и кои бяха любимите му летни ваканции. Но сега проявяваше интерес само когато Томас я разпитваше за момчетата в класа й или за приятелките й.
Той влезе в кухнята, светна лампата и си припомни тайните си планове за следобеда. Почувства се неочаквано щастлив, тъй като не бе правил секс, откак жена му почина. После обаче започна да се тревожи. Болести, измами, лъжи. Безброй неща можеха да се объркат.
Можеше да се озове във вана с изтръгнати органи. А носеше отговорност за Джулия. Тези мисли го паникьосаха и той положи усилия да ги прогони от главата си.
Тъкмо бе свършил приготвянето на яйцата и слагаше на масата чаша портокалов сок, когато Джулия влезе в кухнята.
— Бъркани яйца? — изненада се дъщеря му. — По какъв случай?
— Няма случай — отговори Том. — Просто знам, че ги обичаш.
— Благодаря — усмихна се Джулия и лапна вилицата.
Всеки ден заприличваше все повече на майка си. Томас също бе единственото дете в семейството си и никога не бе наблюдавал как някой расте и се променя. Сега му се струваше невероятно с каква скорост Джулия съзряваше. Понякога промените сякаш ставаха нощем. Дъщеря му бе слаба, дори леко мършава, но бузите й се окръгляха, а коремът и гърдите й започваха да се изпълват. Не беше заради липсата на физически упражнения — Томас я водеше на тренировки по футбол всяка събота, а доскоро и на таекуондо в неделя. Просто бе наследила фигурата на майка си. Томас често се чудеше дали въобще бе взела нещо и от него.
Джулия остави вилицата си.
— Какво гледаш? — попита тя.
— Какво?
— Седиш вторачен в мен.
— Не осъзнавах.
— Е, престани — каза тя раздразнено.
Томас забърза към компютъра, когато Джулия отиде на училище. Люляк 69 не беше на линия, но му бе изпратила съобщение. Обзе го неприятно чувство: Надяваше се, че тя не бе отменила срещата.
„Не мога да спра да мисля за следобеда. Хотел «Ренесанс». Един часа.“
Томас изключи компютъра и се зарече да не го използва вече — не искаше да изглежда обзет от нетърпение, ако Люляк 69 се появеше на линия. Прекара сутринта на канапето, наслаждавайки се на почивката и мисълта, че не върши нищо полезно. Яде вредни храни, гледа телевизия и се пребори с желанието си да мастурбира.
В десет часа си взе дълъг горещ душ и се отправи към Болтимор. Паркира до магазин близо до пристанището и си купи нови дрехи — панталон, риза и кафяви обувки. После седна и се загледа във водата, но внезапно се сети, че жена му обичаше това място. Надигна се и тръгна. Беше почти един.
Хотелът бе съвсем наблизо. Той попита администратора дали бе оставен ключ за господин Ботъмли (Люляк 69 го бе уверила, че това не е истинското й име).
Администраторът затърси наоколо и Томас бе сигурен, че нямаше да получи ключ.
— Стая 606 — внезапно каза мъжът и му подаде малък плик.
Някаква жена се качи в асансьора заедно с него. Носеше шорти и сандали, а пръстите на краката й бяха с отличен педикюр. Беше учудващо привлекателна. Томас се зачуди дали прилича на Люляк 69, или пък бе самата тя.
Вратата се отвори на шестия етаж и той излезе сам. Стая 606 беше три врати по-надолу в коридора.
Томас беше нервен и почти трепереше, но успя да вкара картата в процепа. Светна
зелено и отвори вратата.
— Люляк? — попита той.
Не беше сигурен дали трябваше да добави и 69.
— Тук съм — отговори тя с треперещ глас.
Томас изпита облекчение, когато разбра, че тя е не по-малко нервна от него.
Влезе в стаята и усети, че дишането му бе учестено.
— Да запаля ли лампата? — попита той.
Отговорът й бе категоричен.
— Не. Но затвори вратата.
Подчини се незабавно. Стаята потъна в пълна тъмнина. Томас тръгна бавно към нея, притиснал ръка към стената. Опита се да не звучи тромаво, когато се настани на леглото. Ръката му докосна тялото й случайно. Усети допира на дантела и осъзна, че Люляк носеше съблазнително бельо. Беше си представял, че тя ще е предпазлива като него и готовността й го изненада. Легнаха един до друг за миг, без да си говорят. Той тъкмо започваше да си мисли, че нищо няма да се получи, когато тя се завъртя и легна върху него.
Тялото й не беше тежко, но го притискаше силно. Томас се възбуди от усещането на бедрата й и търкането на венериния й хълм в него. Почти не я виждаше в тъмното. Малък изпъкнал корем, къса къдрава коса, извивката на рамото й, когато се наведе да го целуне, уханието на парфюма по врата й. Устните й бяха напукани.
Възбудата му нарастваше. Люляк вдигна комбинезона си, а той свали ризата. Пръстите му я погалиха нежно и тя потръпна. Гърдите й се оказаха по-малки, отколкото си бе въобразявал — всяка бе като малка топла кифла в ръката му Тя се наведе и поднесе зърната си към устата му. Изстена леко, разкопча панталона му и хвана пениса му. Томас се събу и тя започна да масажира члена му Той се протегна към нея и ръката му изчезна между краката й. Усети косми и влага. Люляк бе толкова възбудена, че ръката му се плъзна и пръстът му проникна в нея прекалено бързо. Тя изохка, а той й се извини смутено, после и двамата се засмяха.
Започнаха да се галят нежно и да се целуват страстно. Томас си припомни времето, когато бе младоженец, вярваше, че никога вече няма да целуне друга жена, и това го правеше щастлив. Но сега изпитваше удоволствие от целувката с Люляк и от допира й. Той подразни зърната й, които се втвърдиха под ръката му, а влагалището й се стегна около пръста му.
— Казахме, че няма да го правим — прошепна тя, — но…
Г ласът й заглъхна.
— Какво?
— Мога ли да го лапна?
Той кимна и носовете им се докоснаха.
— Нямам проблеми с това.
— Добре — каза тя и се сгуши в краката му.
Ръката й обви пениса му и тя започна да целува и ближе главата му После го засмука дълбоко и плъзна език по него. Томас усети как изпълваше устата й и възбудата го зашемети.
— Ще се изпразня — предупреди я той бързо.
Тя спря и се отдръпна от него.
— Донесе ли презерватив?
— Да.
— Сложи го — нареди му и се надигна от леглото.
Томас изчака за миг възбудата му да понамелее, после извади презерватива от джоба на панталона си и го нахлузи. Видя силуета й до леглото.
— Застани зад мен — каза тя.
Той се подчини. Люляк се наведе и вдигна задника си към него. Проникна в нея прекалено лесно. Е, беше раждала, помисли си той. След миг осъзна, че тя си играе със себе си, докато се чукаха. Усети как пръстите й настойчиво масажираха клитора й. Стоновете й се засилиха и се превърнаха във викове. Бе готов да свърши и се отдръпна леко от нея, но тя изви гръб и се притисна към него.
— Изпразни се в мен — помоли го тя.
Мислите му препускаха лудо, но внезапно бяха пометени от учудваща нежност, сякаш в тази тъмна стая бе намерил онова, което му липсваше. Томас се изпразни мощно, като че ли искаше да я удави, облегна се на изпотеното й тяло и се притисна към нея. Интимността на мига очевидно я изненада, но тя го прие с удоволствие.
Томас се измъкна от нея и се просна на леглото. Настаниха се удобно един до друг. Дишаха тежко и се държаха за ръка. Стаята миришеше на секс. Люляк се надигна и се облече. Томас я загледа как обува обувките си, опряна на леглото.
— Мога ли да те видя? — попита той.
Тя се поколеба.
— Нали казахме…
— Имам предвид сега, на светло. Преди да си тръгнеш.
— О, не.
Вратата се отвори и светлината от коридора проникна в стаята, но Люляк изчезна толкова бързо, че Томас видя само тъмна къдрава коса.
По-късно през седмицата имаше родителска среща и Томас не успя да пропъди усещането, че той самият се бе накиснал в неприятности, когато говореше с учителите на Джулия. Зачуди се как ли биха реагирали, ако научеха, че бе правил секс с непозната. Идеята му се струваше изключително безотговорна сега. Но никой от учителите не каза нищо лошо за дъщеря му.
— Джулия е добра ученичка, но е доста тиха. Е, това е напълно обяснимо, като се имат предвид обстоятелствата.
Томас се изненада, че я описваха като тиха. От развълнуваните разговори с приятелките й и безкрайните й списъци с момчета бе решил, че дъщеря му е доста бъбрива в клас. Чутата от учителите истина го притесни. Представата му за Джулия не бе вярна. Явно бе по-отдалечен от нея, отколкото си мислеше.
А най-лошото бе, че през последната седмица я бе пренебрегвал, тъй като мислеше непрестанно за Люляк 69. Искаше да я види и да поговори с нея, но тя вече не бе на линия и имейлите му до нея се връщаха поради грешен адрес. Томас знаеше само, че живее в Болтимор, но не и къде точно. Той звънна в хотела и се опита да открие жената, запазила стаята, но отказаха да му дадат информация. Дори си помисли дали не трябва да тръгне от къща на къща и да чука по вратите, докато тя му отвори. И колкото повече време минаваше, толкова по-отчаян се чувстваше.
Не можеше да повярва, че Люляк го бе зарязала с такава лекота.
Не можеше да се свърже с нея. Знаеше го добре, но бе ужасно самотен. Не бе сигурен какво точно бе очаквал — връзка или поне срещи от време на време, но определено не бе вярвал, че всичко ще приключи толкова бързо. Чувстваше се така, сякаш някой бе спрял водата, докато пие от чешмата. Беше наясно, че никога вече нямаше да се чуе с Люляк — тя рискуваше прекалено много. Но пък той си нямаше нищо.
Животът му се носеше надолу по наклонена плоскост. Дъщеря му се отдалечаваше от него, работата му не бе интересна и не го вълнуваше, а сега правеше и секс с непозната. Колко странно стана всичко само заради една проклета нощ.
— Добре ли си? — попита го Джулия, когато излязоха от паркинга на училището.
— Естествено — отговори той.
— Не изглеждаш добре.
— Защо?
— Знам си го — увери го тя. — Наблюдавам те.
— Така ли?
— Разбира се — каза Джулия, като кръстоса крака и прокара ръка през косата си, както правеше майка й.
Сърцето на, Томас се сви от болка.
— Ти наблюдаваш мен, а аз — теб. Това е сделката ни.
— Точно така — съгласи се Томас благодарно.
Дъщеря му се сгуши до рамото му и потеглиха към къщи.